ЮГОЗАПАДЕН УНИВЕРСИТЕТ “НЕОФИТ РИЛСКИ” БЛАГОЕВГРАД

ПРАВНО - ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

НАКАЗАТЕЛНО ПРАВО
ОБЩА ЧАСТ

[1]   ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРАВО. ПРЕДМЕТ, МЕТОД И

СИСТЕМА НА НАКАЗАТЕЛНОПРАВНАТА НАУКА.

[2]   ДЕЙСТВИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ ЗАКОН ПО ВРЕМЕ И ПО МЯСТО.

I. ВЛИЗАНЕ В СИЛА И ИЗЛИЗАНЕ НА НПН.

Въпросът за началния и крайния момент за действието на НПрН е поначало такъв за влизане и
излизане от сила на закона, който я установява. Съгласно чл.5(5) К, приетият от НС закон влиза в
сила 3 дни след обнародването му в ДВ, освен ако в самия закон не е определен друг срок. Понеже
НПрН третира деликатна материя и трябва да упражнява едно общовъзпитателно и превантивно
действие, обикновено се предвиждат по-дълги срокове.
НПрН представлява елемент на действащото право до момента на нейното отменяване.
Създадена със закон, тя поначало може да бъде отменена само със закон. Наред с изричното
указание, в законодателната практика се среща и общата формула "законът отменя всички
разпоредби, които му противоречат".
Може да се получи и едно мълчаливо отменяне, ако нов закон урежда определена материя по
начин, различен от този, по който тя е бил уредена със старата норма. В такива случаи, доколкото
двете норми действително и изцяло се покриват, доколкото те не се намират напр. в отношение на
общата към специалната или на субсидиарната към първичната, важи правилото: "новият закон
отменява стария".
Съществува една хипотеза при която НПрН престава да действа и без да има нов закон, който я
отменя. Такива норми наричаме мъртви норми. Такава е нормата на чл.98 НК, който до 1985 не се
прилага, а след това, по време на "възродителния процес" се прилага. Това е така, тъй като тези
норми зависят от същественото изменение на обществено-правното положение.
II. ПОНЯТИЕ ЗА ДЕЙСТВИЕ НА НПН ПО ВРЕМЕ; ОСНОВЕН ПРИНЦИП /ЧЛ.2,
АЛ.1/.
чл.2, ал.1 от НК – “За всяко престъпление се прилага онзи З, който е бил в сила по време на
извършването му.” Под действие на ПН се има в предвид, че тя подлежи на изпълнение от
българските власти.
Действие във времето ще рече, приложимост във времето от гл.т. на времето на настъпване на
преценявания ЮФ, чиито последици се уреждат. От тази гл.т. разглеждаме и действието по време.
НК действа когато е в сила, а е в сила от момента на влизане в сила до момента на излизане от
сила. М/у тези два момента всички възникнали в-си в този времеви интервал се уреждат от тези ПН, а
не от предходни, които са уреждали такива в-си или онези които са влезли в сила след момента на
извършване на деянието предмет на уреждане от ПН.
НПН по изкл. могат да имат обратно действие, да послужат за решаване на в-с възникнал преди
НПН да влезе в сила. Съществуват някои пречки за обратното действие на НПН:
 ако е криминализираща;
 ако предвижда по-тежко наказание.
чл.2, ал.2 За да има обратно действие една НПН трябва да е налице специална Н позволяваща това
действие, ако нормата е облагоприятстваща заключителната Н може и да е излишна. Ако случая е
висящ /няма влязла в сила присъда/ се прилага по-благоприятната за дееца Н.
III. ПОНЯТИЕ ЗА ДЕЙСТВИЕ НА НПН ПО МЯСТО.
Решаващо е не мястото където заседава съда, а мястото където е възникнал въпроса който следва
да се реши. Разпоредбите важат само за българските съдебни власти.
НК има териториално действие /чл.3, ал.1 от НК – “НК се прилага за всички престъпления,
извършени на територията на РБългария.” на наша територия не може да се прилага никой друг НЗ.
IV. ПРИНЦИПИТЕ НА ДЕЙСТВИЕ НА НПН ПО МЯСТО И ПО ОТНОШЕНИЕ М/У
ТЯХ.
Исторически погледнато в тази насока са известни, решения почиващи на различни принципи:
1. Прилагане з-на на местоизвършването на деянието- териториален принцип.
2. Прилагане на личния з-н на субекта на престъплението- национален /личен/ п-п.
3. Прилагане з-на на държавата, чиито интереси са засегнати от деянието- реален принцип.
4. Възможно е и действието на з-на да се разпростре в\у деяния извършени от чужденци извън
пределите на страната.

V. ТЕРИТОРИАЛЕН ПРИНЦИП /ЧЛ.3, АЛ.1 НК/.

Съгласно чл.3(1) "НК се прилага за всички престъпления, извършени на територията на РБ."
Този п-п е най-съществения и с най- голямо практическо значение. Какво представлява територията
на РБ.
а) Територията е елемент на държавата, а териториалните граници са предмет на
международно уреждане. Територията на РБ включва:
- Земното пространство в м\унар. признатите граници на РБ, включително земните недра
в тези граници;
- Находящите се в тях водни басейни (вътрешни води);
- Териториалните води - на граничните реки, морета, езера;
- Континенталният шелф и издигнатите на него съоръжения и инсталации;
- Въздушното пространство над земната територия;
- Плуващите в открито море под национален флаг държавни плавателни съдов.
б) Кога едно деяние е извършено на тази територия.
Обикновено престъпленията се осъществяват изцяло на определено място в пространството.
Възможни са обаче и усложнени хипотези- деянието да бъде извършено на едно място, а престъпният
резултат да настъпи на друго място. При подобни "дистанционни" престъпления следва да се приеме,
че за прилагането на бълг. нак. з-н е достатъчно един от елементите на престъплението (било
престъпното деяние, било престъпният резултат) да бъде осъществен на българска територия.
Бълг. наказателен закон се прилага по отношение на всички лица, извършили престъпление
на българска територия, независимо от това дали са български граждани или чужденци.

2
 Относно въпросът за чужденците, ползващи се с дипломатически имунитет и извършили
престъпление се решава съответно с приетите норми на м\унар. право. Дипломатическият имунитет
се извършва на процесуална основа, а не на материална т.е. престъпление има, то е факт, но нак.
отговорност няма да има. Няма никакви пречки за реализирането на гражданска отговорност.
Следователно няма изключване на материалният з-н въобще, а само ограничаване възможността за
осъществяване на нак. отг. - доколкото и докато лицето извършило престъпление на наша територия
се намира в пределите на страната по отношение качеството, което му дава дипломатически
имунитет.
VI. ЛИЧЕН /НАЦИОНАЛЕН ПРИНЦИП /ЧЛ.4, АЛ.1/.
Бълг. граждани в своето поведение трябва да се съобразяват винаги и навсякъде с нормите на
правото. За нарушаване на нашите нак. запрети те носят отговорност и тогава, когато деянието
е извършено извън пределите на страната. "НК се прилага към българските граждани и за
извършените от тях престъпления в чужбина"- чл. 4(1). Във връзка с този принцип се подчертават
следните положения:
1. Без значение са характерът и тежестта на извършеното престъпление, както и това дали то
засяга интересите на нашата страна или чужда държава.
2. Без значение е дали деянието представлява престъпление и по закона на неговото
местоизвършване.
Във връзка с престъпленията извършени от български граждани в чужбина, НК съдържа три
правила:
а) "Български гражданин не се предава на чужда държава за съдене или за изтърпяване на
наказание" - чл.4(2);
б) "Предварителното задържане и изтърпяното наказание в чужбина се приспадат. Когато
двете наказания са разнородни, изтърпяното в чужбина наказание се взема предвид при определяне
наказанието от съда".
в) "Присъдата на чужд съд за престъпление, за което се прилага българският НК, се взема
предвид в случаите, установени с международно съглашение, в което участва РБ".
VII. РЕАЛЕН ПРИНЦИП /ЧЛ.5/.
"НК се прилага и към чужденци, извършили в чужбина престъпления от общ х-р, с които се
засягат интересите на РБ или на бълг. гражданин"- чл.5. Касае се до хипотези, при които не могат да
намерят приложение нито териториалният, нито личният п-п.
Провеждането на така възприетият от нашето право реален принцип може на практика да
срещне значителни трудности във връзка с възможността да бъде осъществена нак. отг. по
отношение на лицата, които са чужденци и са извършили престъпление в чужбина . Този п-п е
релевантен относно пострадалия от престъплението, а не относно субекта на престъплението.
VIII. УНИВЕРСАЛЕН ПРИНЦИП /ЧЛ.6/.
Нашият НК може да бъде приложен и без да са налице предпоставките на чл.5 към чужденци,
извършили престъпление в чужбина:
а) Престъпления против мирът и човечеството, с което се засягат интересите на друга
държава или чужди граждани - чл.6(1).
б) Друго престъпление, когато това е предвидено в международно съглашение по което
РБ е страна.
Престъпленията против мира и човечеството са подробно очертани в глава 14, от друга страна
РБ се е присъединила към редица международни конвенции, които установяват задължение за

3
предвиждане на наказателно преследване на ред престъпления, третирани като такива, които засягат
международни интереси на международното общуване.
IX. ПРОБЛЕМЪТ ЗА ЕКСТРАДИЦИЯТА НА ПРЕСТЪПНИЦИТЕ.
Екстрадицията е предаването на дееца на престъплението на заинтересованата д-ва ,
компетентна да го осъди за това деяние.
Възможно е лица, извършили престъпления, по отношение на които се прилага бълг. нак. з-н,
да се намират в чужбина, както и обратното, в нашата страна да се окажат лица, извършили в
чужбина престъпления, по отношение на които бълг. нак. з-н не се прилага. В такива случаи се
поставя въпросът за екстрадиция на престъпниците, за тяхното предаване, за съдене и наказване на
държавата, чието материално НП ще намери приложение. Някои от трудностите във връзка с този
въпрос могат да бъдат частично преодолени ч\з многостранни конвенции за борба с\у определени
престъпления, както и ч\з специални двустранни съглашения.
Въпросът за екстрадиция на престъпници, макар и тясно свързани с тези на действието на
наказателния закон по място, засягат всъщност материя процесуалноправна и по специално тази т.н.
съдебна помощ м\у държавите. НПК съдържа специален раздел относно искането и предаването на
престъпници.
Там са установени преди всичко правила относно реда, по които бълг. власти осъществяват
искането към чужда държава за предаване на лице, извършило престъпление, подсъдно на бълг.
съдилища. Това искане се прави от главният прокурор на републиката ч\з м-вото на външните
работи.
По искане на чуждестранни власти за предаване на чужд гражданин за съдене или
изтърпяване на наказание в чужбина се произнася също гл. прокурор. Правилата на НПК в тази
материя имат субсидиарен х-р - те намират приложение, доколкото м\у РБ и чуждата държава няма
съответен д-р, съдържащ разпоредби в тази насока.
Разпоредбата на чл.4(2) безусловно изключва предаването на бълг. гражданин на чужда
държава за съдене или изтърпяване на наказание. Основанията за това са ясни:
- Ако извършеното от бълг. гражданин представлява престъпление по нашето право,
той ще бъде съден и наказан у нас, даже и деянието му да е осъществено в чужбина.
- Ако то не представлява престъпление по нашето нак. зак\во, нашата държава не може
да съдейства на друга за търсене на наказателна отговорност от бълг. граждани за подобна проява.

[3]   НАКАЗАТЕЛНООТГОВОРНИ ЛИЦА – СУБЕКТ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО,

ВМЕНЯЕМОСТ И НЕВМЕНЯЕМОСТ.

I. НАКАЗАТЕЛНООТГОВОРНИ ЛИЦА – СУБЕКТ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО.

Наказателноотговорно лице /НОЛ/ и субект на престъплението са две различни понятия. НОЛ е
онова лице по отношение на което може да се наложи и изтърпи наказание, а Субект на Прест. е този
който може да извърши престъпление.
Основните изисквания към едно лице извършило престъпление да може да носи наказателна
отговорност са:
1. Лицето да е човек – не могат да са субект на престъплението вещите или ЮЛ, животни,
предмети и т.н.;

4
 2. Да е навършило възраст, която да гарантира неговата психическа зрялост да извърши
престъпление и да понесе наказание за това – тази възраст по нашето законодателство е 14 години.
Ако лицето е навършило 18 години при него е налице необоримата презумпция за възрастова
зрялост. При непълнолетните /от 14-18 години/ съществува оборима презумпция за незрялост. За
всеки конкретен случай се установява, дали непълнолетния е достатъчно зрял, за да разбира
свойството и значението на деянието си и е могъл да разбира последиците от своето действие.
 Вменяемост – В нашето право се дефинира невменяемостта и по пътя на изкл. се стига до
вменяемостта. чл.33, ал.1 Невменяем е този който поради умствена недоразвитост или
продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието не е могъл да разбира свойството или
значението на извършеното или да ръководи постъпките си.
Престъплението е човешка проява, деяние на определено лице. Поставя се обаче въпроса : Кой
може въобще да бъде субект на престъплението, какви качества трябва да притежава той, за да бъде
наказателно отговорен. Касае се до общ проблем, засягащ принципната възможност на човека да
бъде субект на престъпление и на нак. отг. въобще, а не на социални въпроси свързани с
психологическата и обществена х-ка на тези, които извършват престъпление от даден вид.
Наказателният з-н е тази, който определя съобразно принципите на възприетата нак.
политика какви качества трябва да притежава лицето, за да носи нак. отговорност, ако извърши
деяние явяващо се престъпление.
Съвременната концепция за субекта на престъплението не трябва да се смесва с по-старите
схващания в тази насока. Класическата школа, изхождайки от идеята за свободата на волята,
виждаше в субекта на престъплението някакъв среден човек, еднакъв с другите, чиято воля е
причинно необусловена, свободна, причина сама на себе си, поради което във връзка с нак. отг.
игнорираше особеностите на престъпният деец и центрираше в\у типичните особености на
престъпното деяние.
Антропологическата и социалната школа отрекоха въобще престъпното деяние като
основание за нак. отг. и искаха да свържат нак. репресия с отговорността, която определени
категории лица представляват за обществените порядки поради своята биологична,
психофизиологична и пр. "непълноценност".
При съвременната с-ма конкретно основание за нак. отг. е само извършеното престъпление
(чл. 31(1), 35(2) ). Без престъпно деяние няма нак. отг. , а тя от своя страна се поражда само в рамките
на предвидената в з-на за извършеното престъпление.
Основни качества на субекта на престъплението.
Според съвременните концепции може да извърши престъпление и да носи нак. отг. само ФЛ,
притежаващо нормална психика, достигнало възраст, при която е оформено неговото обществено
съзнание. Субект на престъплението може да бъде само вменяемият, достигнал определена възраст
човек. Следователно:
1. Нак. отг. може да се търси само и единствено от човешка личност. В миналото се е търсела
от животни, мъртви хора, неживи предмети и др.
2. Категорично се отхвърля всяка идея за колективна нак. отг.- никой не може да отговаря за
престъпленията на другиго, никой не може да отговаря за престъпление, в осъществяването на което
не е участвал лично.
3. Не може да бъде субект на престъплението и на нак. отговорност юридическата личност.
За да бъде едно ФЛ субект на престъпление, необходима е от една страна, да е достигнало
определена възраст, от друга онази нормална човешка психика което го прави вменяемо.
Съвременното НП третира като наказателноотговорни само вменяемите, достигнали до
определена възраст хора, защото тъкмо те, като притежават съзнание и съзнателна воля и като могат
да действат с познание на обективните закономерности на действителността при преследване на
своите съзнателно проявени цели имат способност активно да въздействат в\у ОО.
5
 Особеностите, които обуславят възможността човек да бъде субект на престъпление и на нак.
отг. са свързани с проблема за свободата на човешката воля, за отношението м\у "свобода и
необходимост" в поведението на човека.
Основни качества на субекта на престъплението и принципно обуславяне наказателната
отговорност по съвременното право. Диалектическият материализъм изхожда от основното, че
битието, светът съществуват извън и независимо от човека и неговото съзнание. Сам човека не е
нищо друго освен високо организирано проява на материята и поради това той в своята дейност не
може да бъде подчинен на природни з-ни. Но ако това е така как въобще може да се говори
за"свобода" на човешката воля, как може да се съчетае "необходимостта" в показания смисъл със
свобода на човека да действа по един или друг начин при дадена обстановка. С други думи как се
съчетава "необходимостта" в поведението на хората със "свободата " на тяхната воля, която
обосновава възможността да се търси нак. отг.
Отговорът на тези въпроси идват от диалектическия материализъм. Първичното е
материалният свят, човек е форма на проявление на материята и неговата съзнателна дейност е
причинно обусловено, детерминирана. Необходимостта е сляпа само доколкото е непозната.
Свободата на волята е способността да се вземе решение . Тя се състои в господството над самите нас
и над външната природа, основано в\у познанието на необходимостите на природата. Свободата на
волята е възможността да се вземат решения. Човек може да е отговорен защото е свободен.
И така човек е подчинен на природните з-ни, но неговата психика е такава, че му създава
дееспособност за определено саморегулиране на поведението. Човек следователно разполага с
материалистически разбран "свободен избор" да действа, обусловен от способностите на неговата
психика като най-висша проява на организираната материя, подчинена на съответните обективни
закономерности. Тези своеобразни особености на психиката на човека имат своята физиологическа
основа, разкрита от физиологията на висшата нервна дейност, т.к. съответните нервни процеси
представляват материалният субстрат на психологичните явления.

Наказателно отговорен е онзи човек, който от една страна е достигнал до определена

възраст, при която в резултат на анатомо-физиологичното развитие и на обществените въздействия
тази психика се оформя, и от друга страна да не страда от такива психически разстройства, които
имат за последица изключването на въпросните способности.
Вменяемостта се състои в присъщата на психиката на нормалния човек да разбира
свойството и значението на своите прояви и да ръководи постъпките си съобразно с това разбиране.
Възрастта е от значение преди всичко защото е необходимо условие за достигане на такова
психическо развитие на индивида, при което именно той може да разбира свойството и значението на
деянието си и да ръководи своите постъпки, да се владее и самоконтролира.

Под влияние на възрастта и образованието се активира способност, образува се импулс за

задържане на прояви, които са забранени.
Физиологията е дейност на централната нервна система. В нея се създават два вида процеси-
възбуда и задържане. Задържането е вътрешно активно задържане на импулса, който е в
противоречие с обществените привички. Той се задържа в мозъчната кора. Разликата м\у детето и
възрастният е това, че детето не притежава тази възможност за задържане, т.к. не е развило още
възможността си и се поддава на импулси.
II. НОРМАЛНАТА ПСИХИКА КАТО УСЛОВИЕ ЗА НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ
НА ГРАЖДАНИТЕ.
Поначало хората, достигнали определена възраст, имат нормална психика и са вменяеми, т.е.
притежават способност да разбират свойството и значението на своите деяния и да ръководят
6
постъпките си. Но има и по изключение такива, които вследствие на психически аномалии или
разстройства са лишени от указаната способност и поради това, ако извършат общественоопасна
проява в такова състояние на невменяемост, те не са наказателно отговорни - чл.33(1). Макар и
свързан с психически моменти, невменяемостта е понятие наказателноправно, а не медицинско. НП е
което определя при какви психиатрични ситуации и обусловени от тях психически положения следва
юридическия извод за наказателна неотговорност на субекта за извършената от него отрицателна
обществена проява. С др. думи НП използва положения на психиатрията и психологията, обаче то е
което в/у тази основа дава съответно правно решение.
III. СЪЩНОСТ НА ВМЕНЯЕМОСТТА КАТО ОСНОВНО КАЧЕСТВО НА СУБЕКТА
НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО.
Въпросът за вменяемостта се поставя в НП не въобще, а само при наличност на извършена
обществена проява, която предполага нак. отг/ст. За да бъде деецът нак. отговорен з/нът изисква той
да е бил вменяем по време на извършване на деянието. Без значение са отклоненията в неговото
психическо развитие, които са съществували по-рано, но са преминали преди деянието, както и тези,
които са настъпили след деянието, включително и преди осъществяването на престъпния резултат.
Чл.33(1) определя кога едно лице действа в състояние на невменяемост. От тази норма по аргумент
за обратното се извежда определение за вменяемост. При определяне на вменяемостта текстът
използва 2 критерия:
1. Медицински (психиатричен), свързан с причините, които засягат психиката на субекта,
могат да го направят невменяем.
2. Юридически (психологически), изразяващ характера и степента на това засягане, което като
изключва присъщите на вменяемостта психически особености, обуславя състояние на вменяемост.
IV. НЕВМЕНЯЕМОСТ, СЪЩНОСТ, МЕДИЦИНСКИ И ЮРИДИЧЕСКИ КРИТЕРИИ ЗА
НЕЙНОТО ОПРЕДЕЛЯНЕ /ЧЛ.33, АЛ.1/.
“Невменяем е този който поради умствена недоразвитост или продължително или
краткотрайно разстройство на съзнанието не е могъл да разбира свойството или значението на
извършеното или да ръководи постъпките си.”
1. ПЪЛНА И ЧАСТИЧНА НЕВМЕНЯЕМОСТ.
 Пълна невменяемост. Субектът не може изобщо да разбира свойството и значението на
своите прояви и да ръководи постъпките си само към даден момент.
 Абсолютна невменяемост. Лицето изобщо във всеки момент не може да разбира
свойството и значението на деянието си. Такова положение съществува при идиотията,
имбецилността, при атеросклероза на мозъка и др. душевни болести, довели до деградация въобще.
 Частична. Съществуват обаче и такива случаи, при които психическите аномалии или
разстройства, като не засягат така дълбоко психиката, създават положение, при което субектът не
може да разбира свойството и значението на някои само по-сложни от фактическа и обществена
гледна точка обществено-опасни деяния или пък не е в състояние да ръководи постъпките си,
свързани с известен само определен обект.
2. НАМАЛЕНА ВМЕНЯЕМОСТ. В някои случаи е възможно способностите на субекта да
разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си да бъдат в значителна
степен ограничени, както това е при дебилните психопати, при изпадналите във физиологичен афект
и т.н. Касае се до състояние на отрицателни количествени изменения в тези способности в рамките
на вменяемостта, което поради това не изключва нак. отговорност. Нашият НК не урежда специално
тази хипотеза в раздела на вменяемостта. Психическите затруднения на дееца следва да се вземат
пред вид на общо основание при индивидуализиране на наказанието.
3. ПРИЧИНИ ЗА НЕВМЕНЯЕМОСТ (МЕДИЦИНСКИ КРИТЕРИЙ).
7
 Чл.31(1) указва 3 категории причини за невменяемостта, които следва да бъдат изяснени в/у
основата на положението на психиатрията и по-специално в/у съдебната психиатрия.
 Умствена недоразвитост - вродено слабоумие (олигофрения), трайно състояние (задръжка
в умственото развитие), което се дължи на органични поражения или на вродени дефекти на мозъка,
разрушаващи нервната тъкан и препятстващи на нормалното психическо и в частност умствено
развитие на личността. Умствената недоразвитост в зависимост от степента на слабоумието бива:
 идиотия - пълна липса на интелект и на членоразделна реч, безпомощност и
неспособност за планомерни действия. Не носят никаква нак. отговорност.
 имбецилност - много нисък интелект, тежко разстройство на речта, но със способност
за придобиване на известни знания и за елементарен физически труд под чуждо ръководство. Не
носят нак. отговорност при никакви случаи.

 дебилност - сравнително развита реч, способност за елементарна практическа

ориентация и за известна планомерна дейност, неспособност за абстрактно мислене и за оценка на
сравнително по-сложни положения. При обикновени ситуации са вменяеми, а при по-сложни -
невменяеми.
 Продължително разстройство на съзнанието (хроническа душевна болест).
То е свързано най-често със прогресивно нарушение на дейността на главния мозък. Те са
процесни страдания с различно протичане, протичат с различен интензитет във времето.

 шизофренията е едно от най-съществените за НП и при това най-разпространеното

хронично душевно заболяване, което поначало обосновава невменяемостта. Тя води до загубване
единството на личността, до нарушаване единството и целенасочеността на психическите процеси,
до тяхната дисоциация, свързана е с изменение в мисленето, волята и емоциите, с халюцинации, с
налудничави идеи и др.
 епилепсията е заболяване, изразено в конвулсивни припадъци със загубване на
съзнание, в периодични остри психически разстройства (помрачение) и в постепенно настъпване на
тежка деградация.
 Краткотрайно разстройство на съзнанието (временно разстройство на психическата
дейност).
Твърде различни са факторите, които могат да обуславят състояния на временно разстройство
на душевната дейност. Във всички случаи обаче липсва, от една страна недоразвитостта на мозъка,
определяща слабоумието и от друга - болестният процес, характерен за хроническата душевна
болест. Такива временни разстройства могат да се дължат на соматични и общи инфекциозни
заболявания, на алкохолни и др. наркотични отравяния, на физическа или психическа травма и др.
 патологично алкохолно опиване. То е качествено различно от обикновеното напиване,
болестно състояние, едно остро кратковременно психическо разстройство, възникващо под влияние
на приемането на алкохол и отнасящо се към категорията на изключителните състояния.
 патологичен афект - кратковременно болестно състояние, възникващо внезапно по
външен повод - травмиращо преживяване, съпроводено с дълбоко помрачение на съзнанието и бурна
двигателна възбуда с автоматически безцелни движения и немотивирани постъпки.
 хипнотични състояния
Други причини, освен изброените в 3, не могат да доведат до невменяемост.
4. ЮРИДИЧЕСКИ (ПСИХОЛОГИЧЕСКИ) КРИТЕРИЙ НА НЕВМЕНЯЕМОСТТА
Указаните 3 категории причини, които дават съдържанието на медицинския критерий могат
да засегнат в различна степен психическата дейност на човека. Необходимо е сериозно отклонение от
нормалната психичност, и именно затова чл. 33 използва и втори критерий, който именно указва
8
характера и степента на това отклонение. Този критерий се нарича обикновено юридически, защото
завършва очертаването на невменяемостта като правна категория, но по същество е психологическа,
тъй като характеризира състоянието на дееца с оглед на неговите психически възможности.
Вменяемостта предполага кумулативна даденост на указаните 2 психически способности на дееца:
 да може да разбира свойството и значението на извършеното (интелектуален момент)
 да може да ръководи постъпките си (волев момент)
Поради това деецът е невменяем както когато не може да разбира свойството и значението на
деянието, така и когато въпреки наличността на възможност за такова разбиране, той вследствие на
засягане специално на волята не е в състояние да ръководи постъпките си.
Вменяемостта предполага възможност преди всичко за правилно ориентиране на дееца във
фактическата обстановка. Тя изисква и възможност деецът да разбира и обществените качества на
своите прояви.
5. РОЛЯ НА СЪДЕБНО-ПСИХИАТРИЧНАТА ЕКСПЕРТИЗА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА
НЕВМЕНЯЕМОСТТА.
В редица случаи въпросът дали обществената проява е извършена от субекта в състояние на
вменяемост или на невменяемост, представлява значителна сложност. Това налага при съмнение за
невменяемост на дееца да се прибягва до съдебно-психиатрична експертиза. Тя се извършва от
специалисти в специално подготвени помещения. Тя е решаваща, но не е задължителна за съда. Ако
не я приеме, съдът е длъжен да се обоснове и да назначи друга.
V. ЗНАЧЕНИЕТО НА РАЗСТРОЙСТВОТО НА СЪЗНАНИЕТО СЛЕД ИЗВЪРШВАНЕ НА
ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО /ЧЛ.33, АЛ.2/.
Пораждането на нак. отговорност е свързано с вменяемост на дееца при извършване на
престъпното деяние. Поради това, едно последващо състояние на невменяемост не засяга
наличността на извършеното престъпление и породената от него нак. отгов/ст за дееца. То обаче
представлява пречка за провеждане на нак. процес и налагане на наказанието за неговото
изпълнение. Нак. процес ще се спре на основание чл.22 НПК и 33(2) НК. Такова лице подлежи на
наказание, ако оздравее.

[4] ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ОТНОСНО НАКАЗАТЕЛНАТА ОТГОВОРНОСТ НА

НЕПЪЛНОЛЕТНИТЕ. ИНСТИТУТИ, МЕТОДИ И МЕРКИ ЗА БОРБА СРЕЩУ
ПРОТИВООБЩЕСТВЕНИТЕ ПРОЯВИ НА МАЛОЛЕТНИТЕ И НЕПЪЛНОЛЕТНИТЕ ПО
ЗБППМИ.

I. ЗНАЧЕНИЕТО НА ВЪЗРАСТТА КАТО ОСНОВНО КАЧЕСТВО НА СУБЕКТА НА

ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО.
Има три възрастови групи, с оглед на това дали включените в тях субекти могат да носят
наказателна отговорност:
 малолетни - до 14 години, за които се смята, че никога не са достигнали нужната възраст за
психическа и социална зрелост, която позволява да бъдат подложени на наказателна репресия;
 непълнолетни - от 14 години до 18 години, за които се предполага, че не са достигнали
нужната възраст за психическа и социална зрелост, която позволява да бъдат подложени на наказа-
телна репресия;

9
  пълнолетни — след 18 години, за които се смята, че винаги са достигнали нужната възраст
за психическа и социална зрелост, която им позволява да бъдат подложени на наказателна репресия.
Следователно възрастта и в частност ниската възраст има много голямо значение в наказателното
право. Тя служи най-напред и преди всичко за определяне наличието на субект на
престъпление и наказателноотговорно лице.
Друга възраст и в частност високата възраст на дееца няма такова наказателноправно значение.
Те не може да обосновава нито наказателна неотговорност, нито дори предвиждане в самия закон на
по-леко наказание или на друго облекчение.
II. НП РЕЖИМ НА МАЛОЛЕТНИТЕ /ЧЛ.32/.
Малолетните са във всички случаи и безусловно наказателнонеотговорни. НК действа и по
отношение на тях, но главно със своята благоприятна разпоредба на чл. 32, ал. 1. Тя гласи: „Не е
наказателноотговорно малолетно лице - ненавършило 14-годишна възраст." Няма значение какво е
извършило то.
III. НЕПЪЛНОЛЕТНИ /ЧЛ.31, АЛ.2/.
Непълнолетните не носят наказателна отговорност, ако не могат да разбират свойството или
значението на деянието или да ръководят постъпките си. В такъв случай по отношение на тях, също
както и спрямо малолетните, се налагат възпитателни мерки по чл. 13, ал. 1 ЗБППМН. Това следва и
от разпоредбата на чл. 31, ал. 3 НК. Според нея „непълнолетните, на които деянието не може да се
вмени във вина, се настаняват по решение на съда във възпитателно училище - интернат, или в
друго подходящо заведение, ако това се налага от обстоятелствата на случая".
За разлика от малолетните обаче, по отношение на които са приложими същите мерки,
непълнолетните все пак биха могли да разбират свойството и значението на деянието и да ръ-
ководят постъпките си и следователно да носят наказателна отговорност.
За разлика от пълнолетните обаче, за които това се презюмира, за непълнолетните се презюмира
обратното, а именно, че не биха могли да разбират свойството или значението на деянието или да
ръководят постъпките си.
Непълнолетният може по две причини да не е в състояние да разбира свойството и значението на
своето деяние или да ръководи постъпките си:
 възрастова незрялост;
 душевна болест, обосноваваща невменяемост.
IV. ОСОБЕНИЯТ НП РЕЖИМ НА НЕПЪЛНОЛЕТНИТЕ НОЛ.
1. наказанията които им се налагат са много по-малко и по-леки:
 лишаване от свобода, което при това се изтърпява не в затвор, а в поправителен дом;
 лишаване от право да се упражнява професия или дейност;
 обществено порицание;
 пробация – за навършилите 16 години.
2. Ако непълнолетният е извършил престъпление, в чиято санкция има предвидено друг вид
наказание, то или се заменя с по-леко по вид или ако там няма предвидена замяна, отпада изобщо -
това се получава например с конфискацията по чл. 37, т. 3 НК и с лишаването от право на
местоживеене в определено населено място по чл. 37, т. 8 НК.
3. Не се налага онова наказание, което се налага за пълнолетните – то подлежи на
намаляване /редуциране/.
4. Намалени изисквания / излежаване на 1/3 от присъдата/ за предсрочно освобождаване.

10
 V. СЪЩНОСТ И ЗНАЧЕНИЕ НА ВЪЗПИТАТЕЛНИТЕ МЕРКИ, ПРИЛОЖИМИ
СПРЯМО МАЛОЛЕТНИТЕ И НЕПЪЛНОЛЕТНИТЕ.
Спрямо тези лица съгласно НК не могат да се предприемат никакви репресивни мерки, но това не
означава, че техните действия се оставят без последствия. За тях се предвидени мероприятия по
ЗБППНМ:
Изграждане и поставяне в действие на специални институти:
 Комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни;
 Детски педагогически стаи;
 Социално-педагогически интернати;
 Възпитателни училища - интернати;
 Домове за временно настаняване на пълнолетни и непълнолетни;
 Приюти за бездомни.
Според чл. 13, ал. 1, ЗБППМН спрямо тях могат да се вземат следните възпитателни мерки:
а) мъмрене;
б) задължение да се извини на пострадалия;
в) предупреждение;
г) предаване на родителите или на лицето, което ги замества, със задължението за полагане на
особени грешки;
д) поставяне под възпитателен надзор на съответния трудов колектив;
е) поставяне под възпитателен надзор на обществен възпитател;
ж) задължаване на непълнолетния да отстрани със свой труд причинената вреда, ако това е в
неговите възможности;
з) задължение да извърши общественополезна дейност;
и) настаняване в социално-педагогически интернат;
к) предупреждение за настаняване във възпитателно училище-интернат, с изпитателен срок до
6 месеца;
л) настаняване във възпитателно училище-интернат.

[5]   ПОНЯТИЕ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО – ОБЩЕСТВЕНА СЪЩНОСТ И ОПРЕДЕЛЕНИЕ;

ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО КАТО ДЕЯНИЕ; ПРЕСТЪПЕН РЕЗУЛТАТ; ПРИЧИННА ВРЪЗКА.

I. ОБЩЕСТВЕН Х-Р И ИСТОРИЧЕСКА ОБУСЛОВЕНОСТ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО.

Престъпленията са отрицателни обществени явления, за борба с\у които се създава НП. Да
съдейства посредством специфични правни средства за предотвратяване и ограничаване на
престъпността.
Престъплението е отрицателна човешка дейност. То представлява обществено явление,
обусловено от обективните закономерности на развитие на обществото, с ясно изразен обществен х-
р, който именно определя неговото обществено значение и обуславя съответната обществена
реакция.
Във всяка държава меродавни за обществената оценка на човешката дейност са интересите и
разбиранията на политически и икономически господстващата група, която именно възвежда в
задължително правило своята воля. С оглед на това правото насочва острието на наказателната
репресия с\у проявите, които застрашават обществената система. При обществата, изградени в\у
11
антагонистични противоречия не може въобще да има деяния, които да засягат едновременно и
еднакво интересите на всички обществени групи
II. ЛЕГАЛНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО /ЧЛ.9, АЛ.1/.
Легално определение за престъплението се съдържа в чл.9, ал.1 от НК “Престъпление е това
обществено деяние /действие или бездействие/, което е извършено виновно и е обявено за
наказуемо от закона.”
Общото определение на престъплението съдържа 5 основни свойства. Деяние, обществена опасност,
противоправност, виновност, наказуемост.
III. ОСНОВНИТЕ ОСОБЕНОСТИ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО И ОТНОШЕНИЕТО М/У
ТЯХ.
1. Всяко престъпление е ДЕЯНИЕ - конкретен, външно определен, съзнателен волеви акт.
2. То е ОБЩЕСТВЕНООПАСНО, определението е дадено в чл.10 "Общественоопасно е
деянието, което застрашава или уврежда личността, правата на гражданите, собствеността,
установеният с К. правов ред в РБ или други интереси, защитени от правото". Обществената
опасност изразява противоречието м\у извършеното деяние и системата ОО. То е основно св-во на
престъплението и по отношение на останалите св-ва. Обществената опасност е материално,
неюридическо св-во на престъплението, тя е променлива величина относно историческият момент -
пр. чл.180,273.
3. Обявено от закона за НАКАЗУЕМО - заплашване с наказание. То представлява юридическо
св-во на престъплението, производно е на определена висока степен на обществена опасност.
4. ПРОТИВОПРАВНОСТ - юридическо св-во на престъплението. Няма наказуемо деяние, което
да не е противоправно, да е забранено с ПН. Наказуемостта и противоправността са юридически,
формални св-ва. Те заедно с обществената опасност характеризират престъплението с неговата
обективна страна.
5. ВИНА - необходимо е деянието да е виновно т.е. това е субективно св-во на престъплението.
Без вина няма престъпление. Вината е конкретното психическо отношение на дееца към извършеното
деяние и неговите правни последици.
Липсата на един от тези пет белега изключва възможността да се говори за престъпление.

ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО КАТО ДЕЯНИЕ.

I. ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО КАТО ДЕЯНИЕ С ОПРЕДЕЛЕНИ СВОЙСТВА.

Не всяко деяние е престъпление, но всяко престъпление е преди всичко някакво деяние. Няма ли
деяние не може да има и престъпление.
II. ПОНЯТИЕ ЗА ДЕЯНИЕ, ОБЩА Х-КА И ЕЛЕМЕНТИ.
Деянието е родово понятие на понятията действие и бездействие. От своя страна деянието е
съставна част от човешката проява. При проявата има намеса от страна на личността във външната за
нея действителност.
Деянието е такава човешка проява, която се осъществява под контрола на волята на самия
човек.
Външни фактори изкл. човешката воля:
 Непреодолимата сила – тя е с природен произход, представлява природна стихия, която
напълно лишава човека от възможността той да контролира своето тяло;

12
  Физическа принуда – тя има човешки произход, също лишава от възможност човек да
контролира тялото си, но силата се прилага от друг човек.
Вътрешни фактори изключващи волята на човека – това са различните форми на автоматизма:
сомнамбулизъм и др.

III. ФОРМИ НА ДЕЯНИЕТО, СЪЩНОСТ ДЕЙСТВИЕТО И БЕЗДЕЙСТВИЕТО.

Съзнателната волева дейност на човека взема 2 форми: 1. извършване на определени
телодвижения, отправени към постигане на известна цел и 2. неизвършване на определени
телодвижения, което при определени условия може да представлява акт на целенасочено поведение.
С оглед на това деянията биват 2 вида: действия или бездействия - нещо което изрично указва чл.9
НК.
1. Действието като форма на деянието разкрива следните особености:
а) то се изразява в съзнателни телодвижения;
б) касае се обаче не до отделно изолирано телодвижение, а до система телодвижения,
свързани помежду си с обща цел и единен мотив;
в) целенасочена проява, елемент на съзнателна дейност на човека в преследване на неговите
практически цели.
Действието като форма на деянието се характеризира с това, че представлява телодвижения,
обусловени от определен мотив и насочено съзнателно към определена цел.
2. Бездействието се характеризира от външна страна с неизвършване на определено действие,
с непредприемане на определени телодвижения.
Когато при дадено положение известно действие на определено лице е необходимо за
правилното развитие на дадена обществена връзка, за постигане на дадена обществена цел, неговото
неизвършване може да накърни обществените интереси. И ако това именно преследва деецът, тогава
непредприемането на съответното действие ще представлява определен акт на неговата съзнателна
целенасочена дейност, конкретен волеви акт - деяние във форма на бездействие.
IV. ИЗПЪЛНИТЕЛНО ДЕЯНИЕ.
Деянието е част от обективната действителност, а изпълнителното деяние е част от правото.
Изпълнително деяние – това е строго Ю понятие, то е част от ПН или по-точно казано е част от
диспозицията на ПН. Това е тази част от ПН която очертава присъщата на правото дейност.
Изпълнителното деяние очертава дейността /едно или повече деяния – действия или бездействия/,
с които се извършва някакво определено по вид престъпление. Всяко престъпление се извършва с
дейност, която има свои специфични особености. Затова и всяко престъпление има по необходимост
свое изпълнително деяние.
Диспозицията в НПН се различава от диспозицията на класическата ПН не само по това, че
очертава нежеланото поведение, а точно обратното очертава онова поведение, което е забранено. В
диспозицията се очертават и отрицателните последици /престъпния резултат/ от забраненото
поведение, но това не е задължително, ако законодателя прецени, поради невъзможност или липса на
необходимост, може да не очертае тези последици /престъпния резултат/.

ОБЩЕСТВЕНООПАСНИ ПОСЛЕДИЦИ /ООП/ ОТ ДЕЯНИЕТО.

I. ПОНЯТИЕ ЗА ООП /ПРЕСТЪПЕН РЕЗУЛТАТ/, ОБЕКТИВНИ ОСОБЕНОСТИ,

ФОРМАЛЕН БЕЛЕГ.

13
 ОБЩЕСТВЕНООПАСНИ ПОСЛЕДИЦИ НА ПРЕСТЪПНОТО ДЕЯНИЕ. Всяко деяние като
обективен факт, винаги указва въздействие в/у средата, в която се извършва и води до множество
различни обективни изменения в нея, които представляват негови последици. Тези последици лежат
извън деянието, но са обективно свързани с него и поради това са от съществено значение.
Общественоопасно деяние е онова, която създава предпоставки за отрицателни обществени
последици и по този именно път застрашава или уврежда отношенията. Следователно
общественоопасният характер на престъпното деяние е непосредствено обусловен от
общественоопасните последици, които то причинява или за настъпването на които създава обективни
предпоставки.
Пример: глухонемият Х е ударен от У, изпада в безсъзнание и се събужда със слух, т.е. с
възстановени сетива. Обществената опасност е причинената средна телесна повреда, а това, че чува
няма никакво значение. Съдът може евентуално да намали символично наказанието след
индивидуализация.
Значение на последиците - чрез тях се очертава насоката и съдържанието на общественото
въздействие на ОО. Общественоопасните последици се явяват обобщено понятие, а престъпният
резултат се използва в НП.
II. ВИДОВЕ ООП.
Те могат да бъдат твърде различни с оглед:
1. На техния характер и съдържание.
 Общественоопасните последици могат да представляват изменения в субстанцията,
структурата или положението на вещи;
 Нарушения в протичането на обществените процеси;
 Нарушаване на някакви права;
 Накърняване на морални, обществени или интелектуални ценности;
 Възможно е с едно деяние да бъдат предизвикани повече последици едновременно или
последователно.
2. С оглед степента на засягане на обекта.
 който представлява увреждане на обекта - смърт, осакатяване - може да е различно по
степен и по обхват;
 застрашаване на обекта - създаване на едно състояние на опасност, което има
самостоятелно значение. Така например в чл.340(1) е дадена комбинация от увреждане и поставяне
в опасност или от причиняване на различни вреди.
III. ВИДОВЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ В ЗАВИСИМОСТ ОТ ВИЗИРАНИТЕ В З ООП.
Престъпния резултат /ООП/ може да бъде както положителен, да стане нещо, така и отрицателен,
да не стане онова което е трябвало да стане.
IV. ВИДОВЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ В ЗАВИСИМОСТ ОТ ВИЗИРАНИТЕ В З ООП
РЕЗУЛТАТНИ /НА ПОСТАВЯНЕ В ОПАСНОСТ И УВРЕЖДАЩИ/ И ФОРМАЛНИ.
Престъплението е налице, когато конкретното деяние осъществява всички признаци на
установения от закона негов състав.
Изхождайки от указаните обществени положения, нашето НП познава:
1. Когато в диспозицията на ПН е предвиден престъпен резултат казваме че това престъпление
е от категорията на материалните /резултатните/. Такива са:
а) при които този резултат се изразява в определено увреждане на обекта, това са
увреждащи престъпления;
б) застрашаващи - при тях е достатъчно само поставянето на последния в опасност;
14
 2. когато не са очертани такива последици казваме, че престъплението е от категорията на
формалните /на просто извършване/. Законодателят забранява даденото деяние без да казва защо -
чл.339(1), 357.

ПРИЧИННА ВРЪЗКА М/У ПРЕСТЪПНОТО ДЕЯНИЕ И ООП.

I. СЪЩНОСТ НА ОТНОШЕНИЕТО “ПРИЧИННОСТ” И НЕГОВОТО ЗНАЧЕНИЕ В

НП.
Отношението на причинност е една обективно съществуваща връзка м/у два факта, настъпили
последователно. За да са в причинна връзка обаче не е достатъчно само да са настъпили един след
друг, но е необходимо и втория факт да е настъпил в следствие на първия.
За да има причинна връзка в НП е необходимо да се установи, че, ако престъпното деяние не е
било извършено нямаше да настъпят и общественоопасните последици.
Причинна връзка се търси само при резултатните престъпления, защото при тях за да бъде
осъществен състава на престъплението е нужно в следствие на деянието да е настъпил предвидения в
НПН престъпен резултат.
При безрезултатните престъпления /на просто извършване/ причинната връзка се търси след
осъществяване на изпълнителното деяние, с което се изпълнил състава на престъплението. Тук
причинната връзка служи за определяне на обществената опасност на деянието /дали ще се третира
като престъпление или адм. нарушение/.
II. ПРЯКА И НЕПОСРЕДСТВЕНА И ОПОСРЕДЕНА ПРИЧИННА ВРЪЗКА.
Дееца не се ангажират с всички ООП, а само с онези по отношение на които е проявил вина.
III. СЪПРИЧИНЯВАНЕТО И НЕГОВОТО НАКАЗАТЕЛНОПРАВНО ЗНАЧЕНИЕ.
Възможно е общественоопасните последици да са в резултат деянията на повече лица. Фактът, че
всяко от тях стои в причинна в\ка с тези последици, съвсем не изключва възможността да
съществуват различия в тяхното каузално действие. От тази гледна точка деянието на един може в
по-голяма степен да е допринесло за настъпването на резултата, отколкото деянието на друг.
IV. ПРИЧИННА ВРЪЗКА ПРИ ДЕЙСТВИЕТО И БЕЗДЕЙСТВИЕТО.
Действието най често води до определена промяна. Не е изключено обаче да не се получи
определена промяна – тя да бъде пропусната в следствие на деянието и да се получи застой.
Самото бездействие най често води до застой /пропускане на промяна/. Но не е изключено в
следствие на бездействието да се получи промяна /Например: претърпяване на загуба от личен
/смърт/ или имуществен /повреда на машина/ характер.

[6] ОБЩЕСТВЕНА ОПАСНОСТ И ПРОТИВОПРАВНОСТ НА ДЕЯНИЕТО.

ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, КОИТО ИЗКЛЮЧВАТ ОБЩЕСТВЕНАТА ОПАСНОСТ И
ПРОТИВОПРАВНОСТТА НА ДЕЯНИЕТО /НЕИЗБЕЖНА ОТБРАНА, КРАЙНА
НЕОБХОДИМОСТ/.

ОБЩЕСТВЕНА ОПАСНОСТ /ОО/ НА ПРЕСТЪПНОТО ДЕЯНИЕ.

15
 I. СЪЩНОСТ НА ОО КАТО КАЧЕСТВО НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО.
Във чл.9(1) НК наред с другите св/ва на престъплението е посочено и свойството обществена
опасност на престъпното деяние. Като св/во то изразява противоречието м\у деянието и системата на
ОО. В чл.10 обществена опасност е дефинирана като: "Обществено опасно е деянието, което
застрашава или уврежда личността, правата на гражданите, собствеността, установения с
Конституцията правов ред в РБ или други интереси защитени от правото".
Обществената опасност е реално обществено качество на съответните деяния. Обстоятелство,че
този вид деяния застрашават или увреждат определено ОО, представляват обективен факт, който не
зависи от субективната оценка на дееца.
Характерни белези:
1. Тя е обективно св-во на престъплението, защото се намира извън психическите преживявания
на дееца;
2. Обществената опасност е материално, неюридическо св-во, защото нейното наличие не зависи
от закона – законодателя нито я създава, нито я премахва; той трябва само да се съобразява с нея – да
забранява общественоопасните деяния и обратно неопасните да оставя без наказателна
регламентация;
3. Обществената опасност е определящо св-во за престъплението, спрямо останалите св-ва;
II. Х-Р И СТЕПЕН НА ОО.
Характерът на обществената опасност е качественото своеобразие на деянието, което я
притежава. Той показва в/у какво и как се въздейства неблагоприятно.
Степента на обществена опасност е нейната количествена определеност. Тя казва колко се
въздейства неблагоприятно.
Различните общественоопасни деяния указват различно по своето отрицателно значение
въздействие в\у ОО като цяло и с оглед на това причиняват различна степен на обществена опасност.
Това важи на първо място при сравняване на общественоопасни деяния от различен вид. Така
убийството е в по-голяма степен общественоопасно от телесната повреда или злепоставянето,
терористическото действие от обикновеното убийство,грабежът от кражбата и т.н.
Степента на обществената опасност на деянието е категория, която има голямо значение за
НП. По-голямата степен на обществената опасност отграничава престъпленията от другите
правонарушения и противообществени постъпки.
Степента е количествена определеност на обществената опасност и изразява мярката в която
деянието противоречи на ОО. Тя ни показва колко значително е влиянието в\у ОО. Степента зависи и
от естеството на ОО т.е. от значението на обекта, колкото е по-важен обекта, толкова е по-голяма и
степента на обществена опасност. Обществената опасност се повишава тогава когато се засягат други
ОО, когато се причиняват други последици - убитият е баща на многодетно семейство.
Степента на обществената опасност зависи и от фактическите условия при които е извършено
престъплението. Напр. кражбата при война или пожар е по опасна отколкото без такива извънредни
обстоятелства.
ЗНАЧЕНИЕ НА СТЕПЕНТА НА ОБЩЕСТВЕНА ОПАСНОСТ.
1. Отграничаване на престъплението от др. видове противообществени деяния, други
правонарушения.
2. При определена по-висока степен на обществена опасност, типична за определен вид деяния,
дава основание на законодателя да обяви тези деяния за престъпления и да обяви за тях наказания.
3. При относителна ниска степен на обществена опасност и при др. предпоставки може да се
стигне до осв. от наказателна отговорност.

16
 4. Когато липсва степен на обществена опасност (поради явна малозначителност на деянието и
въпреки формалното осъществяване на признаците на даден престъпен състав) обосновава
отпадането на престъпния х-р на извършеното - чл.9(2).

III. ОТНОШЕНИЕ НА ОО КЪМ ОСТАНАЛИТЕ СВОЙСТВА НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО.

Обществената опасност на престъпното деяние се явява основна негова особеност. Тя има водещо
положение по отношение на останалите негови свойства – противоправност, вина и наказуемост.

ОБСТОЯТЕЛСТВА ПРИ КОИТО ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО НЕ Е ОО.

I. СЪЩНОСТ И ОБЩИ ОСОБЕНОСТИ НА ТЕЗИ ОБСТОЯТЕЛСТВА.

Наказателноправните забрани са общи, те служат да се забрани умъртвяването на хора,
увреждането на чужди вещи, изобщо причиняването на вредни последици. Има обаче такива случаи,
в които вредоносните деяния се оказват обществено полезни, защото вредата която причиняват те от
своя страна води до някаква по-голяма оправдаваща я полза /пресичане на противоправно нападение
и др./. Заради тази по-голяма обществена полза тези деяния са обществено полезни и за тях са
предвидени специални П позволения, т.е. това са деяния на упражняване на право, при тях има
правомерно причиняване на вреди, вреди от които обществото има полза.
Специалните ПН, които разрешават това дерогират общите забраняващи ПН. В тези случаи обаче
деянието попада в общия обхват на забраните, но тези деяния не нарушават забраните понеже
забраните са неприложими. Те са дерогирани от приложените специални П позволения за
извършване на тези деяния.
В НК са предвидени 4 такива специални позволения за извършване на непозволено увреждане и са
предвидени в чл.12 и следващите на него от НК:
II. НЕИЗБЕЖНА ОТБРАНА /ЧЛ.12/.
1. Неизбежна отбрана – съгласно чл.12 от НК “Не е обществено опасно деянието, което е
извършено при неизбежна отбрана – за да се защитят от непосредствено противоправно
нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се, или
на другиму чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели“
Неизбежната отбрана е обезвреждане на нападател и то вредоносно обезвреждане. Дееца извършва
едно позволено от чл.12 общо забранено действие. За да бъде правомерно увреждането е необходимо
да са изпълнят 2 групи условия:
 Кога изобщо може да се извърши неизбежната отбрана? Отговора на този в-с се крие в две
думички при “неправомерно нападение”. От своя страна нападението се отличава с две х-ки:
 то е човешка проява (само човека може да напада – вещите могат да са само
средството на нападението;
 нападението е такава проява при която се оказва неблагоприятно въздействие в/у
правно охранявани интереси. т.е. от функционална гл.т. създава опасност от увреждане на правно
охранявани интереси, достатъчно е да има опасност от увреждане.
 Нападението може да се извърши от всеки субект (наказателноотговорен и
наказателнонеотговорен). Няма значение дали нападателя действа или бездейства виновно.
 Може да се напада всеки правно охраняван интерес. Няма значение кой е титуляр
на интереса, дали този който го защитава или е 3-то лице.

17
  За да има неизбежна отбрана е достатъчно да има нападение /налично нападение –
вече да е почнало и още да не е свършило/. нападението може да бъде извършено както с голи ръце
така и с някакво оръдие, в съучастие с някого и т.н.
 Нападението трябва да не е окончателно приключило, ако е окончателно приключило
вече нямаме фигурата на неизбежната отбрана.
 Нападението трябва да е противоправно /може и да не е наказателно противоправно –
да не е квалифицирано по НК, но е желателно да е от публичноправен х-р/
 Кога следва да се извърши неизбежната отбрана? – за да отговорим на този в-с следва да са
изпълнени 2 групи изисквания:
 Насоката на неизбежната отбрана – трябва да е нападателя, има обаче един проблем в
случаите когато нападателя използва чуждо средство /оръдие/ на нападението. Дилемата е дали
правомерното увреждане може да се насочи с/у чуждия предмет на нападението, отговора е “ДА”,
неизбежната отбрана трябва да е насочена с/у нападението като цяло а не само с/у нападателя.
 Предели на неизбежната отбрана – нападателя макар и да действа неправомерно не
следва да се поставя в положени на лице с което обекта на нападението следва да прави каквото си
иска. Нападнатия отговаря с действие съразмерно на нападението, защитата трябва да е съразмерна
на нападението.
 измерването на защитата и нападението става по тяхната опасност – опасността се
определя от възможността за успех за увреждане. Колкото по голяма възможност има нападателя,
толкова по-големи са допустимите възможности за защита.
 До началото на 20-ти век е било допустимо убийството за кражба на явно дребни
предмети. За това и има второ ограничение на пределите на неизбежната отбрана - Неизбежната
отбрана трябва да е успешна, но справедлива. Това второ съръзмеряване се определя като
съръзмеряване по х-р, съразмерява се ценността на двата интереса – на нападащия и на отбраняващия
се. Достатъчно е да няма явно несъответствие м/у нападението и отбраната.
Превишаването пределите на неизбежната отбрана е противоправно ако е извършено виновно,
превишаване пределите на неизбежната отбрана може да представлява престъпление.
Наказуемостта на превишаването пределите на неизбежната отбрана при превишаване поради
уплаха или смущение е недопустимо.
В чл.12, ал.3 от НК са посочени два случая в които няма ограничение на пределите на неизбежната
отбрана – става в-с за НО при нападение в жилището или когато нападението не може да бъде
отблъснато по друг начин.Чл. 12(3), т.3 и 6
III. ЗАДЪРЖАНЕ НА ПРЕСТЪПНИКА /ЧЛ.12А/.
12А от НК регламентира позволеното увреждане при задържането на нарушител при бягство или
укриване от органите на реда. При бягството или укриването престъпника осъществява престъпно
нападение в/у правноохраняван обществен интерес, с което дава право на държавата да осъществи
наказателната репресия с/у него.
IV. КРАЙНА НЕОБХОДИМОСТ /ЧЛ.13/; РАЗГРАНИЧЕНИЕ ОТ НЕИЗБЕЖНАТА
ОТБРАНА И ЗАДЪРЖАНЕТО НА ПРЕСТЪПНИЦИТЕ.
Крайна необходимост е предвидена в чл. 13 “Не е обществено опасно деяние, което е извършено
от някого при крайна необходимост – да спаси държавни или обществени интереси, както и свои
или другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която дееца не е могъл да избегне
по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените”
Кога може постъпката да се подведе по този член – в състояние на крайна необходимост, а такова
състояние се обуславя от следните изисквания:
 да има опасност за правноохраняван интерес;
18
  да няма друг начин за избягване на опасността за спасяване на застрашавания интерес.
Трябва да няма безвреден начин за избягване на увреждането.
Как трябва да се действа при крайната необходимост – има 2 изисквания
 качествено – причинените вреди да служат за предотвратяване на други вреди на
застрашен интерес;
 Количествено – причинените вреди да са по-малки от предотвратените.
РАЗГРАНИЧЕНИЕ ОТ НЕИЗБЕЖНАТА ОТБРАНА.
Прилики:
НО и КН си приличат по това, че и двете деяния са вредоносни и че и двете са защитни деяния и
охраняват нечий правен интерес.
Разлики:
 При НО опасността трябва да идва от противоправно деяние, докато при КН няма значение
опасността от какъв х-р е;
 КН – да няма друг начин за предотвратяване настъпването на последствията; НО – обратно
на КН няма изискване да се търси безвреден начин за избягване последствията от нападението;
 За НО е характерно това, че за приложно поле има само противоправно нападение, ако го
няма това противоправно нападение можем да говорим само за КН;
 Относно изискванията за успешност на защитата; при НО няма изискване за успех, докато
при КН се изисква с вредите които сте нанесли да има успех, да се спасят застрашените интереси и то
с вреди по-малки от предотвратените.
 Има различие и в пределите – при КН са по-строги докато при НО са по –свободни /няма
го това изискване както при КН за причинени вреди по-малки от предотвратените/. При НО само не
трябва да има явно несъответствие по характер и по опасност с нападението
V. ОПРАВДАН СТОПАНСКИ РИСК /ЧЛ.13А/.
Оправдан риск – залегнал е в чл.13А от НК “Не е общественоопасно деянието , което е
извършено при оправдан стопански риск – за да се постигне съществен общественополезен
резултат или да се избягнат значителни вреди, ако то не противоречи на изрична забрана,
установена с НА, отговаря на съвременните научно-технически постижения и опит, не поставя
живота и здравето на другиго в опасност и деецът е направил всичко, зависещо от него, за
предотвратяването на настъпилите вредни последствия.” Оправдания риск /ОР/ е противоположен
на КН, за риск говорим когато можем да имаме неуспех и вредни последици, но въпреки това може
да се направи опит за довеждане до успешен край. В случай на неуспех се поставя в-са заслужавало
ли си е да се рискува и дали риска е бил оправдан.
Разумния риск трябва да е оправдан. Неприемливия риск е неоправдан /авантюризъм/. По какво
се определя дали един риск е оправдан или не – по очаквания резултат и настъпилия вреден резултат.
Саръзмеряват се абсолютните резултати на положителния резултат и възможния отрицателен
резултат и на второ място се съпоставят възможностите за настъпване на целия положителен
резултат и възможността за вероятността за настъпване на неблагоприятните последици.

[7]   ВИНА – СЪЩНОСТ И ОПРЕДЕЛЕНИЕ; ФОРМИ НА ФИНА.

I. ПОНЯТИЕ ЗА ВИНА.

19
 Вината е психическото отношение на дееца към ОО х-р на деянието му и настъпващите в
следствие на него ОО последици. Тя е налице, когато деца е съзнавал или поне е могъл да съзнава
общественоопасните последици на своето деяние и въпреки това е решил да го извърши.
Вината има две характерни особености – тя е субективно и неюридическо свойство на
престъплението:
 Субективно – защото е част от психическото преживяване на дееца. Тя е конкретен факт,
но не от обективната, а от субективната действителност;
 Неюридическо /материално свойство – законодателя не може нито да я създаде нито да я
премахне, той само се съобразява с нея когато криминализира онези общественоопасни деяния,
извършени виновно и то при определена форма и вид на вината.
II. ВИНАТА КАТО ПРИНЦИП В НП.
Вината в НП, за разлика от ГрП където тя се предполага до доказване на противното, трябва да се
докаже. Всеки е невиновен до доказване на противното. Невиновността в НП е изведена в основен
принцип, т.е. всеки е невинен до доказване на противното.
III. ФОРМИ НА ВИНАТА.
Според чл.11 НК формите на вината са 2 – умисъл и непредпазливост.
Всяка от тези две форми на вината се подразделя на свой ред на 2 вида. Според чл.11, ал.2 НК
умисъла бива пряк и евентуален /косвен/. Според чл.11, ал.3 НК непредпазливостта бива:
самонадеяност /съзнавана непредпазливост/ и небрежност /несъзнавана непредпазливост/.
IV. СТЕПЕН НА ВИНА.
Вината служи не само като основа, но и като предел на ангажирането на дееца с онези
общественоопасни последици, които се намират в причинна връзка с извършеното от него деяние.
Липсва ли вина по отношение на общественоопасни последици – основни или само допълнителни с
оглед х-ра на престъплението, дееца не отговаря за тях по НК.
V. ОТНОШЕНИЕ НА ВИНАТА КЪМ ОСТАНАЛИТЕ ЕЛЕМЕНТИ НА
ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО И КЪМ ВМЕНЯЕМОСТТА.
Тук принципа е, че обективното предшества субективното. За да търсим виновно престъпно
поведение преди всичко трябва да имаме извършено противоправно, общественоопасно /и то с
висока степен на обществена опасност/, наказуемо по НК деяние.
1. Вината е елемент на конкретно престъпно деяние и се изразява във факта на неговото
умишлено или непредпазливо извършване - без конкретно деяние не може да има вина.
2. Вината е този елемент от субективната страна на престъпното деяние, който изразява
отношението на дееца към общественоопасния характер и обществените последици на извършеното -
без общественоопасно деяние не може да има вина - чл.11(1).
3. Вината като елемент на престъплението може да бъде дадена само при тези
общественоопасни деяния, които са от категорията на забранените от наказателния закон. Ако липсва
противоправно деяние, не може да има и вина, макар че противоправни могат да бъдат и деяния,
които не са извършени виновно.
Ето защо, установяването във всеки конкретен случай на въпросните обективни качества на
престъплението е предпоставка за поставяне на въпроса за наличността или липсата на вина. И тук
обективното предшества субективното.
4. Докато вината е елемент на престъпното деяние, вменяемостта е качество на субекта,
свързано с неговата психическа способност да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. Вината предполага това психическо качество на субекта, поради което

20
преди да се търси субективното отношение на последния към общественоопасните последици, това
качество трябва да бъде конкретизирано, тъй като без него не може да има нито виновно извършване,
нито нак. отгов/ст (чл.31-33). Вменяемостта е предпоставка за вината и на нак. отгов/ст.

[8]   УМИСЪЛ – СЪЩНОСТ И ОПРЕДЕЛЕНИЕ; ВИДОВЕ УМИСЪЛ; НЕПРЕДПАЗЛИВОСТ –

СЪЩНОСТ И ВИДОВЕ; ГРЕШКАТА И НЕЙНОТО ЗНАЧЕНИЕ; ОТГРАНИЧАВЕНЕ ОТ
УМИСЪЛА, НЕПРЕДПАЗЛИВОСТТА И ОТ СЛУЧАЙНО ДЕЯНИЕ.

УМИСЪЛ.

I. ПОНЯТИЕ ЗА УМИСЪЛ, ЛЕГАЛНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ /ЧЛ.11, АЛ.2/.

Умисъла е първата от двете форми на вината. Той е положително субективно отношение на
дееца към общественоопасните последици на своето деяние.
Легалното определение за умисъл се съдържа в чл.11, ал. 2 от НК “Деянието е умишлено,
когато дееца е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е неговите ООП и е
искал или допускал настъпването на тези последици”
95% от престъпленията предвидени в НК са умишлени. Опита и приготовлението като стадии
на престъплението са възможни само за умишлените престъпления, същото се отнася и за
съучастието.
II. ИНТЕЛЕКТУАЛЕН И ВОЛЕВИ МОМЕНТ НА УМИСЪЛА.
От легалното определение е видно ясно изразеното наличие на волеви и интелектуален момент:
Интелектуален момент – дееца е наясно с обществената опасност на своето деяние:
 съзнава общественоопасния х-р на своето деяние;
 предвижда настъпването на съставомерните общ. опасни последици предвидени в НК.
Интелектуалния момент предполага и следващия го волеви момент на умисъла – дееца желае или
е допускал настъпването на съставомерните общественоопасни последици на своето деяние.
III. ОСНОВНИ ФОРМИ: ПРЯК И ЕВЕНТУАЛЕН /КОСВЕН/ УМИСЪЛ.
Основните форми на умисъла са в зависимост от волевия му момент и могат да бъдат пряк или
евентуален /косвен/ умисъл:
 Пряк – когато дееца иска, желае настъпването на вредните последици /стреля за да убие/;
 Евентуален – дееца не извършва деянието заради вредните последици, цели някакви други
последици. Като страничен резултат настъпват и др. ООП в резултат на деянието и макар да ги
съзнава дееца не се отказва. В този случай, когато се съзнават като др. допълнителен резултат ООП
говорим за евентуален умисъл. Думата ”ДОПУСКА” не се използва в смисъл, че дееца предполага, а
става в-с за волеви момент който се оприличава с безразличие към страничните ООП.
IV. ДРУГИ РАЗНОВИДНОСТИ НА УМИСЪЛА И ТЯХНОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ
НЕГОВИТЕ ОСНОВНИ ФОРМИ.
Основните форми на умисъла не зависят от психическото състояние на дееца по време на
формирането и изпълнението на решението. Др. видове умисъл обаче зависят:
 Афектен – когато решението за умишлено престъпление се е породило в състояние на
силно душевно вълнение;
21
  Предумисъл – решението за умишлено престъпление е взето в спокойно състояние,
обмислено е предварително.
В зависимост от това кога е взето решението за умишленото престъпление говорим за:
 предварителен – решението е взето предварително;
 внезапен умисъл – непосредствено преди извършването на самото престъпление.

НЕПРЕДПАЗЛИВОСТ.

I. СЪЩНОСТ И ОПРЕДЕЛЕНИЕ /ЧЛ.11, АЛ.3/.

Непредпазливостта представлява отрицателното отношение на деца към общественоопасните
последици.
Легално определение за непредпазливостта е дадено в чл. 11, ал. 3 от НК “ Деянието е
непредпазливо, когато дееца не е предвиждал настъпването на ООП, но е бил длъжен и е могъл
да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислел да ги
предотврати.”
II. САМОНАДЕЯНОСТ, ИНТЕЛЕКТУАЛЕН И ВОЛЕВИ МОМЕНТ,
РАЗГРАНИЧЕНИЕ ОТ ЕВЕНТУАЛЕН УМИСЪЛ.
 Съзнателна /самонадеяност/ - дееца е съзнавал какви ООП могат да
настъпят /интелектуален момент/, но е бил сигурен, че те ще бъдат предотвратени /волеви момент/.
Дееца съзнава че от този вид деяния могат да настъпят определени ООП, той обаче е сигурен, че в
този случай няма да настъпят, уповава се на някакъв фактор който ще ги предотврати. Той е против
настъпването на ООП, но не съзнава, че няма пречка тези последици да настъпят.
Тя е много близка до евентуалния умисъл. Разликата е във волевия момент: докато при
евентуалния умисъл дееца е безразличен към настъпващите ООП, то при самонадеяността той не е
безразличен към тях, а се е надявал, че те няма да настъпят.
III. НЕБРЕЖНОСТ, ПОЛОЖИТЕЛЕН И ОТРИЦАТЕЛЕН МОМЕНТ НА
НЕБРЕЖНОСТТА.
Несъзнателна /Небрежност/ - дееца не съзнава, че това което върши е основание за настъпване
на ООП. Дееца е трябвало да бъде в състояние в което е могъл да предотврати ООП /ловец стреля по
неясен силует като си мисли, че е дивеч, но се оказва човек/.
а) отрицателен елемент – дееца не съзнава, че това което върши е основание за настъпване на
ООП;
б) положителен елемент – бил е длъжен, имал е принципната възможност /необходимите
качества/, да предвиди настъпването на ООП.
IV. НАКАЗУЕМОСТ НА НЕПРЕДПАЗЛИВИТЕ ДЕЯНИЯ /ЧЛ.11, АЛ.4/.
Съгласно чл.11, ал.4 НК непредпазливите деяния са наказуеми само в предвидените от закона
случаи. Не на всяко умишлено престъпление отговаря непредпазливо такова в НК /няма кражба или
лъжесвидетелстване по непредпазливост/. За да се криминализира едно деяние като непредпазливо е
необходима изричната воля на закона.
Като непредпазливи се криминализират само резултатните престъпления и като изключение
могат и престъпленията на поставяне в опасност. Престъпленията на просто извършване са винаги
умишлени.
V. СМЕСЕНА ВИНА И НЕЙНОТО НАКАЗАТЕЛНОПРАВНО ЗНАЧЕНИЕ /ЧЛ.11,
АЛ.5/.
22
 Ако едно деяние е квалифицирано от закона като по-тежко при настъпването на допълнителни
ООП, ако за тези последици не се изисква умисъл, дееца отговаря за тях и ако по отношение на тях е
действал непредпазливо.

ИЗКЛЮЧВАЩИ ВИНАТА ОБСТОЯТЕЛСТВА.

Те не оправдават, а само извиняват извършването на деянието.

I. ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА /ЧЛ.14/.
2. Класическото изключващо вината обстоятелство е ГРЕШКАТА /фактическата грешка/,
грешка във фактите, а не грешка в правото.
Чл. 14 – “ Незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на
престъплението, изключва умисъла от това престъпление.” Всяка грешка представлява несъзнаване
на нещо , било заради липса на представа за нещо или непознаване на фактическия състав.
Грешките, които изкл. умисъла:
 Грешка отнасяща се до обстоятелствата свързани с извършването на престъплението. Не
всяко обстоятелство от престъплението може да е предмет на грешка по чл. 14;
 Да съществува до съществено обективно обстоятелство отнасящо се към престъплението,
това е такова обстоятелство, което е отразено в ПН при описване на престъплението;
Изследва се от какъв вид е грешката, ако грешката е извинима тогава се изкл. и непредпазливостта.
Грешката е извинима когато не е могла да бъде избягната при полагането на голяма грижа и
внимание от страна на дееца за интересите на др. ПС.
В някои случаи грешката може да извинява само от умишленото деяние, но ако то съставлява
престъпление и като непредпазливо, дееца ще носи отговорност за това. Грешката може да е
неизвинима – когато е могла да се избегне но не е избегната затова, че дееца не е проявил достатъчно
грижа за интересите на др. ПС, непредпазливостта няма да се изключва и дееца ще отговаря за
престъпление по непредпазливост.
II. СЛУЧАЙНО ДЕЯНИЕ /ЧЛ.15/, РАЗГРАНИЧЕНИЕ ОТ НЕБРЕЖНОСТ.
Случайното деяние е предвидено в чл.15 НК “Не е виновно извършено деянието, когато дееца
не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици
/случайно деяние/.
За разлика от грешката, която е причина за да липсва вина, случайното деяние е само последица
от липсата на вина – наименование на съставомерно и обществено опасно деяние, което не е
извършено виновно.
Разграничение от небрежността.
При “Случайното деяние” дееца не е могъл, не е бил в състояние и не е бил длъжен да предвиди
настъпването на ООП, докато при небрежността е бил в състояние и е бил длъжен да предвиди
настъпването на ООП.
III. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НЕПРАВОМЕРНА ЗАПОВЕД /ЧЛ.16/.
Изпълнение на противоправна заповед – като обстоятелство изкл. наказуемостта е предвидено в
чл.16 НК “Не е виновно извършено деянието, което е осъществено в изпълнение на неправомерна
служебна заповед, дадена по установения ред, ако тя не налага очевидно за дееца престъпление.” В
този случай дееца не разбира, че се подчинява на нищожна , противоречаща на НК по същество
заповед. Дееца си мисли, че се подчинява на една изпълнима заповед, каквато всъщност няма.

23
 Ако става в-с за извинима грешка то тя би изкл. и непредпазливостта, но ако се окаже, че е
неизвинима – дееца да е бил в състояние да разбере, че тя му налага да извърши престъпление. В този
случай грешката не би могла да изкл. непредпазливостта и вината изобщо.

[9] СТАДИИ НА УМИШЛЕНОТО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ. ПРИГОТОВЛЕНИЕ КЪМ

ПРЕСТЪПЛЕНИЕ. ОПИТ – ВИДОВЕ. НАКАЗУЕМОСТ НА ПРИГОТОВЛЕНИЕТО И
ОПИТА. ДОБРОВОЛЕН ОТКАЗ.

Никое престъпление не се извършва мигновено, а отнема известен период от време. Това важи
и за умишлените и непредпазливите престъпления. За непредпазливите е от значение само за
довършените престъпления. Не е така при умишлените престъпления, при които от съществено
значение е поведението на дееца преди извършването на престъплението.
Стадиите на умишленото престъпление са:
а) приготовление;
б) опит;
в) довършено престъпление;

ПРИГОТОВЛЕНИЕ.

I. СЪЩНОСТ И ОПРЕДЕЛЕНИЕ /ЧЛ.17, АЛ.1/.

Приготовлението е регламентирано в чл.17 НК “Приготовлението е подготовката на средства,
намирането на съучастници и изобщо създаването на условия за извършване на намисленото
престъпление, преди да е почнало неговото изпълнение.”
II. ОБЕКТИВНА И СУБЕКТИВНА СТРАНА НА ПРИГОТОВЛЕНИЕТО.
Приготовлението има субективни и обективни изисквания.
1. Обективни условия:
 Позитивни – да е създадено поне едно условие за извършване на намисленото
престъпление. В чл.17 се съдържа примерен списък на типичните средства:
 Физически условия – всякакво набавяне на средства за улесняване на дееца в
изпълнителното деяние;
 Интелектуални условия – намиране на съучастник.
 Негативни – да не е започнало извършването на самото престъпление, ако то е започнало
няма приготовление, а опит или довършено престъпление.
Как можем да разберем, че престъплението е навлязло в следващата фаза, а именно неговото
извършване. Има 2 критерия:
 Формален – изпълнителното деяние и осъществяването на неговите критерии;
 Материален – поставяне в непосредствена опасност на обекта на престъплението.
2. Субективни изисквания – приготовлението се извършва винаги с пряк умисъл, но трябва
да има пряк умисъл при създаването на условия за улесняване извършването на намисленото
престъпление.
Ако в с-ва на намисленото престъпление има специални субективни признаци, тези признаци
трябва да са налице при осъществяване на приготовлението. Ако не са налице нямаме приготовление
24
към онова престъпление което има специални субективни признаци, а само приготовление към това
което не съдържа такива.
чл.17, ал.2 НК “Приготовлението е наказуемо само в предвидените от З случаи.”Приготовлението е
наказуемо само към определени престъпления. Към самия състав на престъплението трябва да е
посочено дали приготовлението към него е наказуемо.
III. САМОВОЛЕН /ДОБРОВОЛЕН/ ОТКАЗ ОТ ПРИГОТОВЛЕНИЕ /ЧЛ.17, АЛ.3 И
ЧЛ.19/.
Съгласно чл.17, ал.3 НК ”Дееца не се наказва, когато по собствена подбуда се е отказал да
извърши престъплението.” Деца се освобождава от наказателна отговорност ако се е
самоосвободил от приготовление. Трябва да се приеме обратно поведение на досегашното, за да не
навлиза в сферата “Изпълнително деяние” и то по собствена принуда /волевата или вътрешната
страна на самоволния отказ/. Това освобождаване трябва да е доброволно, деца да има възможност за
избор.
Съгласно чл. 19 При самоволен отказ се освобождава от наказателна отговорност само за
намисленото престъпление. Ако при приготовлението е извършено друго престъпление /кражба/ за
него дееца си носи отговорността на общо основание.

ОПИТ.

I. СЪЩНОСТ И ОПРЕДЕЛЕНИЕ /ЧЛ.18, АЛ.1/.

Опита е дефиниран в чл.18, ал.1 НК “Опита е започнатото изпълнение на умишленото
престъпление, при което изпълнителното деяние не е довършено или макар и да е довършено,
не са настъпили предвидените в З и искани от дееца общественоопасни последици на това
престъпление.”
II. ОБЕКТИВНА И СУБЕКТИВНА СТРАНА НА ОПИТА.
Опита има субективни и обективни изисквания.
3. Обективни изисквания:
 Положителни условия – да е започнало извършването престъпление. За неговото
извършване има 2 критерия:
 Формален – изпълнителното деяние и осъществяването на неговите критерии;
 Материален – поставяне в непосредствена опасност на обекта на престъплението.
 Отрицателни изисквания – престъплението да не е довършено, т.е. да не са настъпили
ООП.
4. Субективни изисквания – те са 2 на брой:
 Задължителни – да е налице пряк умисъл;
 Факултативни – ако в с-ва на намисленото престъпление има специални субективни
признаци, тези признаци трябва да са налице при осъществяване на приготовлението.
III. РАЗГРАНИЧЕНИЕ ОТ ПРИГОТОВЛЕНИЕТО И ДОВЪРШЕНОТО
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ.
Различия м/у приготовлението и опита:
Опита осъществява ИД на престъплението, а приготовлението не. Наказуемото приготовление е
субсидиарно по отношение на опита
Различия м/у довършеното престъпление и опита:

25
 Когато е налице довършено престъпление не може да се говори за опит. А довършено е онова
престъпление, на което са изпълнени всички признаци от обективната и субективната страна на
състава му, ако е на просто извършване. Ако е резултатно – при настъпване на ПР. Довършеното
престъпление поглъща опита.
IV. ВИДОВЕ ОПИТ: НЕДОВЪРШЕН И ДОВЪРШЕН, НЕГОДЕН И ГОДЕН.
При резултатните престъпления за да е налице довършеност трябва да е осъществен и престъпния
резултат.
 Следователно при този тип престъпления е налице опит дори и ИД да е доведено до край,
но ПР не е настъпил.
 Втората възможност за опит е ИД въобще да не се е изпълнило до край. В зависимост от
това при различните престъпления говорим за довършен и недовършен опит.
 Довършен – ИД е доведено до край но не са настъпили обществено опасните
последици, а дори и да е настъпил ПР, но не по повод на изпълнителното деяние.
 Недовършен опит – ИД е осъществено само отчасти.
Следователно при резултатните престъпления говорим за довършено престъпление, когато е
осъществен и ПР настъпил по повод на ИД. Ако няма такава връзка налице е само опит.

Ако престъплението е на просто извършване за да говорим за опит, а не за довършено

престъпление трябва да не са изпълнени всички признаци от обективната и субективната страна. При
престъпленията на просто извършване въобще не можем да говорим за довършен опит, защото
липсва ПР. Следователно тук опита винаги е недовършен.
От СС опита е мислим само с пряк умисъл.
Негоден е опита при който престъплението не може да бъде довършено поради негоден предмет
или негодно средство.
Негодността на опита може да е абсолютна и относителна:
 Опита е абсолютно негоден, когато при всички обстоятелства не може да бъде довършен.
Предмета или средствата са такива, че не могат никога да обусловят довършването на
престъплението, ще става в-с за абсолютно негодни средство или предмет следователно и опита е
абсолютно негоден.
 Най често опита е относително негоден, защото средството или предмета на
престъплението се оказват относително негодни за довършването му в конкретната ситуация.

V. НАКАЗУЕМОСТ НА ОПИТА /ЧЛ.18, АЛ.2/, САМОВОЛЕН ОТКАЗ ОТ ДОВЪРШЕН

И НЕДОВЪРШЕН ОПИТ /ЧЛ.18, АЛ.3 И ЧЛ.19/.
 По общо правило всеки опит за извършване на престъпление се наказва;
 На второ място няма предвидена отделна санкция за опита, и съгласно чл.18, ал.2 НК “При
опит дееца се наказва с наказанието, предвидено за довършено престъпление, като се взема предвид
степента на осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението е
останало недовършено.” се наказва като довършено престъпление и причината за недовършеност на
престъплението е критерий за определяне на наказанието.
Докато приготовлението е наказуемо само в предвидените от З случаи, то всеки опит по принцип е
наказуем. Изключение от това правило е само абсолютно негодния опит, който е разновидност на
малозначителното деяние по чл.9, ал.2 НК.
Съгласно чл.18, ал.3 НК Самоволния отказ от опита е ненаказуемо
“При опит дееца не се наказва, когато по собствена подбуда:
а) се е оказал да довърши изпълнението на престъплението или
26
 б) е предотвратил настъпването на престъпните последици.”
Положението със СС е същото както при приготовлението – нужна е собствена подбуда, дееца
трябва да има възможност за избор и сам да се откаже от по нататъшното довършване на опита.
Тук имаме две хипотези:
 Първата е при недовършения опит, дееца трябва да прояви пасивност по отношение на ИД,
като се въздържа от недовършената му част;
 Ако обаче опита е довършен и е започнал онзи причинно-следствен процес, който води до
ПР тогава пасивността на дееца няма да бъде достатъчна. Ще трябва той да прояви активност като се
намеси в започналия процес и при това трябва да успее да предотврати настъпването на ПР. В
противен случай няма да му се зачете самоволен отказ, а ще му се наложи по-леко наказание.

[10] СЪУЧАСТИЕ В ПРЕСТЪПЛЕНИЕ – ОСНОВНИ ФОРМИ И ТЯХНОТО

РАЗГРАНИЧАВАНЕ. НАКАЗУЕМОСТ НА СЪУЧАСТНИЦИТЕ.

СЪУЧАСТИЕ В ПРЕСТЪПЛЕНИЕ.

I. СЪЩНОСТ, ОБЕКТИВНА И СУБЕКТИВНА СТРАНА НА СЪУЧАСТИЕТО.

Съучастието е мислимо само при умишлените престъпления. При непредпазливите може да има
общ престъпен резултат.
Съучастието представлява задружно умишлено участие на 2 или повече лица в
осъществяването на едно престъпление.
За да е налице съучастие е нужно наличието на 2 обективни и 1 субективно изисквания.
Обективни изисквания:
 Количествено – да има поне 2 наказателноотговорни лица, като поне едното от тях трябва
да осъществи самото престъпление;
 Качествена - да се осъществява със задружните усилия на тези 2 или повече лица, да има
поне 2 съучастнически поведения. Да има причинна връзка с осъществяваното ИД, да служи за
осъществяването на ИД и евентуалния ПР. Ако връзката не е причинна спрямо осъществяването на
ИД и евентуалния ПР дейността не може да бъде съучастническа, а само отделно вторично
престъпление. Става дума за т.нар. “причастност” – допустителство или укривателство.
Субективното изискване:
 Умисъл – трябва да има умисъл за съучастие, т.е. осъществяването на престъплението със
задружни усилия да се иска или поне да се допуска . Тук умисъла е не само пряк но и евентуален.
II. ОСНОВАНИЕ ЗА НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ НА СЪУЧАСТНИЦИТЕ.
Съучастника отговаря не за чужда престъпна дейност, а за това, че той лично, със своето собствено
деяние способства за извършване на определено престъпление.
III. ОСНОВНИ ФОРМИ НА СЪУЧАСТИЕ /ЧЛ.20, АЛ.1/ И ОТНОШЕНИЕТО М/У ТЯХ.
Съгласно чл.20, ал.1 НК “Съучастници в извършването на умишлено престъпление са
извършителите, подбудителите и помагачите.” посочените са трите форми на възможно съучастие.

27
 Извършител – чл.20, ал.2 “Извършител е този, който участва в самото изпълнение на
престъплението.” Той е главен съучастник.
Подбудител – съгласно чл.20, ал.3 “Подбудител е този, който умишлено е склонил другиго да
извърши престъпление.” Той както и помагача са акцесорни съучастници, те осъществяват
престъплението, като допринасят само за неговото извършване, без обаче да навлизат в сферата на
ИД.
Помагач – съгласно чл.20, ал.4 НК “Помагач е този, който умишлено е улеснил извършването на
престъплението чрез съвети, разяснения, обещание да се даде помощ след деянието, отстраняване
на спънки, набавяне на средства или по друг начин.”
IV. СЪУЧАСТИЕ И ОСНОВНИ ФОРМИ НА ЗАДРУЖНАТА ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ.
Всичко казано до тук се отнася до случайното /същинското/ съучастие. Има и несъщинско
/необходимо/ съучастие, това са случаите в които едно лице не може да извърши само
престъплението. такива са участията в опит за преврат, бунт или въоръжено въстание по чл.95,
кръвосмешението по чл.153, подкупът по чл.301 и сл.
От Ю гл.т. е важно да се отбележи, че в необходимото съучастие не става в-с за съучастие в едно
престъпление, защото съучастниците не участват в 1 престъпление. При необходимото съучастие
всеки от съучастниците върши свое отделно престъпление. Затова и техните отделни престъпления
могат да имат отделна П квалификация. Например при приемането на подкупа /пасивния подкуп/ се
квалифицира по чл.301, а даването на подкуп /активния подкуп/ се квалифицира по чл. 304 НК.
Други форми на необходимо съучастие са престъпните общности, които от своя страна биват два
вида:
 Престъпното сдружение – организация или група предназначена да върши престъпления.
Има сключен договор за извършване на престъпни деяния. Три или повече лица за извършването на
две или повече престъпления;
 Престъпната тълпа – за разлика от престъпното сдружение тук липсва организационна
връзка, тук няма договор. Група лица събрани по едно и също време, на едно и също открито място,
за да извършат едно или няколко насилствени действия;
Само при онези престъпления които могат да се извършат еднолично има същинско /случайно/
съучастие.

ИЗВЪРШИТЕЛСТВО И СЪИЗВЪРШИТЕЛСТВО.

I. СЪЩНОСТ НА ИЗВЪРШИТЕЛСТВОТО, ОБЕКТИВНА И СУБЕКТИВНА

СТРАНА /ЧЛ.20, АЛ.2/.
Съгласно чл.20, ал.2 НК “Извършител е този, който участва в самото изпълнение на
престъплението.”
Няма ли извършителство няма и престъпление. Извършителя върши основната дейност.
Извършител може да е както едно лице така и няколко лица, но трябва да има координация и умисъл
помежду им.
Обективна страна:
 Формален критерий – самото деяние. За извършителска дейност говорим, когато ИД се е
осъществило изцяло или частично.
 Материален критерий – дали обекта на престъплението е поставен в опасност.
Субективна страна:
 Умисъл – пряк или евентуален;

28
 Ако не са осъществени обективните и субективните критерии можем да говорим само за
помагачество, но не и за извършителство.
II. НЕПОСРЕДСТВЕНО И ПОСРЕДСТВЕНО ИЗВЪРШИТЕЛСТВО.
Извършителството бива посредствено и непосредствено:
 Непосредствено – когато дееца лично осъществява ИД;
 Посредствено – когато дееца ползва друго лице за осъществяването на ИД, което най често
е наказателно неотговорно. Но може да бъде и принудено или заблудено да извърши ИД.
III. СЪИЗВЪРШИТЕЛСТВО /ЧЛ.93, Т.12/, СЪЩНОСТ И ВИДОВЕ;
СЪИЗВЪРШИТЕЛСТВО ПРИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ С ОСОБЕН СУБЕКТ.
Съизвършителство е налице когато от обективна страна поне двама от участниците в
престъплението участват в ИД. Всеки съизвършител има умисъл за съвместна дейност.
Това е просто съучастие – без Ю разпределяне на ролите.

ПОДБУДИТЕЛСТВО И ПОМАГАЧЕСТВО.

I. СЪЩНОСТ НА ПОДБУДИТЕЛСТВОТО/ЧЛ.20, АЛ.3/, ОБЕКТИВНИ И

СУБЕКТИВНИ ЕЛЕМЕНТИ.
Подбудителя и помагача са акцесорни съучастници /допълнителни и зависими/
Подбудителство. Съгласно чл.20, ал.3 “Подбудител е този, който умишлено е клонил другиго
да извърши престъпление.”
От обективна страна - той въздейства в/у психиката на др. лице, като го кара да взема решение за
участие в извършването на престъпление. Другото лице до момента не е взело решение да върши
престъпление, но от този момент адресата на подбудата взема решение за участие в извършването на
престъплението и в последствие участва в самото престъпление.
От субективна страна – умисъл /пряк или евентуален/.
Една хипотеза при която не се изкл. подбудителството и съизвършителството – самия подбуден
извършител може и да не съзнава, че умишлено е бил склонен.
II. РАЗГРАНИЧЕНИЕ НА ПОДБУДИТЕЛСТВОТО ПОСРЕДСТВЕНО
ИЗВЪРШИТЕЛСТВО ОТ ПОДБУЖДАНЕ И ОТ ЯВНО ПОДБУЖДАНЕ КЪМ
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ.
Различието е в предмета на престъплението:
При подбудителството посредствено извършителство – дееца склонява, въздейства психически
чрез едно ненаказуемо или принудено чрез заплаха лице. Докато при подбуждането и явното
подбуждане към престъпление дееца сам склонява, въздейства психически в/у склоняваното лице.
III. СЪЩНОСТ НА ПОМАГАЧЕСТВОТО /ЧЛ.20, АЛ.4/, ОБЕКТИВНА И СУБЕКТИВНА
СТРАНА, ВИДОВЕ ПОМАГАЧЕСТВО.
Помагачество. Съгласно чл.20, ал.4 НК “Помагач е този, който умишлено е улеснил
извършването на престъплението чрез съвети, разяснения, обещание да се даде помощ след
деянието, отстраняване на спънки, набавяне на средства или по друг начин.”
Помагача способства за осъществяване на вече взетото решение за извършване на престъплението.
Той улеснява, създава условия за извършване на престъплението. По своето съдържание помагача на
приготовлението стои извън сферата на ИД, но улеснява изпълнението на ИД.

29
 Помагача действа за другиго, и има място до довършване изпълняването на ИД. Той улеснява
извършителя не само преди, но и по време на осъществяване на престъплението
След приключване на осъществяването на ИД, няма място на помагачеството като форма на
съучастие. Ако се оказва някаква помощ след извършване на престъплението може да бъде отделен
вид вторично престъпление, но не и съучастие.
По своето съдържание помагачеството може да е физическо и интелектуално. Физическото
помагачество е отстраняването на спънки, набавяне на средства и др. Интелектуалното
помагачество – даване на съвети, разяснения, обещаване на помощ след извършване на
престъплението и др. Интелектуално помагачество имаме и тогава когато се склонява някой да
извърши престъпление, когато той вече е взел решение за това.
IV. РАЗГРАНИЧЕНИЕ НА ПОМАГАЧЕСТВОТО ОТ ИЗВЪРШИТЕЛСТВОТО, ОТ
ПОДБУДИТЕЛСТВОТО, ОТ УКРИВАТЕЛСТВОТО И ОТ ДОПУСТИТЕЛСТВОТО.
От извършителството – помагача не взема участие в ИД, докато извършителя е един от
основните изпълнители на ИД.
От подбудителството – подбудителя склонява към извършване на едно престъпление, докато
помачгачеството е съучастие в престъпление за чието извършване неговия извършител вече е взел
решение.
От укривателството и допустителството – докато подбудителството е едно акцесорно действие
по отношение на основното престъпление, то при допустителството и укривателството няма такава
връзка. Те дори и да се намират в причинна връзка с основното престъпление си остават една
вторична престъпна дейност. Те с нищо не допринасят за неговото извършване.

НАКАЗУЕМОСТ НА СЪУЧАСТНИЦИТЕ.

I. ПРИНЦИПЪТ ЗА НАКАЗУЕМОСТ НА СЪУЧАСТНИЦИТЕ /ЧЛ.21, АЛ.1/.

Въпроса е решен в чл.21 НК и общите принципи са 2:
2. Водещия принцип е че съучастниците се наказват със същото наказание, с каквото се
наказва и едноличния извършител на престъплението, т.е. с наказанието за престъплението в което
дееца е взел участие;
3. Съучастника отговаря съобразно своя личен принос в извършването на престъплението.
Макар да действа в съдружие с други лица, той не отговаря за тяхната дейност, а само за своя принос
в извършването на престъплението.
Особености за подбудителя и помагача:
1. Възможно е престъплението да бъде извършено без участието на фигурите на подбудителя и
помагача, но не и само с тях;
2. Възможна е едностранна информираност от страна на помагача и подбудителя, извършителят
може и да не знае, че те съществуват;
3. Подбудителя и помагача не са самостоятелни фигури, те ангажират отговорността на своите
субекти, доколкото има извършителство. Ако не се е стигнало до престъпление няма да има
подбудителство и помагачество. Има редки случаи на неуспяло подбудителство и помагачество.
4. Подбудителската и помагаческата дейност се преценява в рамките на извършената
извършителска дейност. Те могат да отговарят за нещо по-малко от извършеното, само в рамките на
онова, което действително са извършили. Подб. и помагача отговарят само за своя умишлен принос;

30
 5. Те отговарят за своя умишлен принос дори и тогава, когато не могат да извършат
престъпление – чл.23, ал.3 НК
Разлика м/у явно и обикновено подбудителство:
 Явно – пример /чл.320 НК/ - пред неограничен брой адресати, подбуждани да се извърши
явно неконкретизирано престъпление;
 Обикновено – пред конкретно определено лице, което се подбужда да извърши точно
конкретно престъпление.
II. ХАРАКТЕР И СТЕПЕН НА СЪУЧАСТИЕ.
Характерът на съучастието е качествения определител на съдружническия принос; той е видът на
съучастническата дейност /извършителство, подбудителство или помагачество/.
Степента е количествения определител на съучастническия принос – относителния дял в
задружната престъпна дейност.
Обикновено най-тежко се наказват извършителите, след това подбудителите , и най-леко
помагачите.
III. ОСОБЕНОСТИ ВЪВ ВРЪЗКА С НАКАЗУЕМОСТТА НА ПОДБУДИТЕЛЯ И
ПОМАГАЧА /ЧЛ.21, 24 И ЧЛ. 58, Б.”Б”/.
Поначало всички извършители, подбудители и помагачи носят отговорност по нормата относно
престъплението, в осъществяването на което те са участвали. Възможни са обаче известни
отклонения и усложнения:
1. Ако извършителят осъществи нещо повече от това, към което е бил подбуден или подпомаган,
другите съучастници носят отговорност само за онова, което е включено в техният умисъл , но не и
за екцеса;
2. Ако пък извършителят осъществи някакво друго престъпление, а не това, към което е бил
подбуждан или подпомаган, останалите съучастници въобще не носят отговорност за него.
3. Съучастниците, относно, които са дадени лични, изключващи наказуемостта обстоятелства, не
подлежат въобще на наказание, докато останалите отговарят на общо основание за престъплението в
което са участвали;
4. Когато личните обстоятелства обосновават намалена отговорност (чл.118, 120, 132 и др.), тогава
участниците, относно които те са дадени, отговарят по-леко наказуемите състави, а останалите по
основния или по квалифицираните съобразно онова, което се явява осъществено от тях;
5. Същото е положението, когото з-нът квалифицира извършеното деяние като по-тежко
престъпление- за това престъпление отговарят само съучастниците, по отношения на които тия
обстоятелства са налице- чл.21(4).
6. Специално трябва да се подчертае и чл.58 т. б "Съдът може да приложи разпоредбите на чл.55 -
т. б при помагачество - когото степента на участие на дееца в престъплението е малка". Този
характерен момент за съучастието определя възможността за заменяне на наказанието или слизане
под неговият минимум по чл.55, без да е необходимо да се търсят в случая някакви други
"изключващи или многобройни смекчаващи обстоятелства" , каквито иначе предполага въпросната
норма.
IV. САМОВОЛЕН ОТКАЗ ОТ СЪУЧАСТИЕ /ЧЛ.22/.
Става в-с само за доброволен отказ от помагачество и подбудителство. Що се отнася за
извършителя той си има начин за самоволен отказ от опита.
При подбудителството и помагачеството е по-сложно, те не само трябва да се откажат от
извършване на престъплението, но трябва да попречат и на извършителя да довърши ИД, ако не го е
завършил.
31
[11] УСЛОЖНЕНА ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ. ВИДОВЕ УСЛОЖНЕНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ –
ПРОДЪЛЖАВАНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И ДР.

I. ЕДИНСТВО И МНОЖЕСТВО НА ДЕЯНИЕТО И НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО.

Най-често дееца извършва едно деяние и с него осъществява едно престъпление. Възможно е обаче
с много /две или повече/ деяния да се осъществи само едно престъпление и обратното – с едно
деяние да се осъществи повече от едно престъпления.
Едно деяние е налице когато са налице кумулативно следните условия:
 система от телодвижения подчинени на едно общо решение;
 за постигането на една-единна цел;
 при относителна неизменност на условията.
Ако само едно от тези условия не е изпълнено говорим за повече от едно деяния /дейност/.
II. НАКАЗАТЕЛНОПРАВНО ЗНАЧЕНИЕ НА ЗАСЯГАНЕТО НА МНОЖЕСТВО
ОБЕКТИ ОТ ЕДИН СУБЕКТ.
Когато един субект засегне повече от един обект говорим за множество престъпления.
Множествените престъпления могат да се поставят в две основни групи:
1. Съвкупност - множеството престъпления не са разделени във времето с влезли в сила
присъди;
2. Рецидив – някои множеството престъпления разделени с влязла в сила присъда.
III. РАЗГРАНИЧЕНИЕ М/У МНОЖЕСТВО ПРЕСТЪПЛЕНИЯ И РАЗЛИЧНИТЕ
ФОРМИ НА УСЛОЖНЕНА ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ.
За да се изясни дали става в-с за едно престъпление или множество от престъпление най-напред
трябва да се изясни кога има усложнено престъпление, защото то може да създава впечатление за
множество престъпления, но в действителност престъплението е само едно.
Усложнено е онова престъпление което се осъществява чрез повече от 1 деяния. От своя
страна усложнеността може да бъде също 2 вида:
1. Фактическа усложненост – когато усложнеността не се намира в ПН /убийството
посредством отрова давана многократно – малки дози арсен/. Това усложнение не е толкова важно и
П не се занимава с него;
2. Юридическа усложненост – усложнеността е залегнала в състава на престъплението, в
изпълнителното деяние. Поводите за това усложняване могат да се отнасят до ИД или до ПР.
КОГОТО УСЛОЖНЕНИЕТО СЕ ДЪЛЖИ НА ИД ГОВОРИМ ЗА УСЛОЖНЕНА
ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ И МОГАТ ДА СЕ ПОДРАЗДЕЛЯТ НА:
а) продължени /трайни/ престъпления – изпълнението не обхваща задължително два или
повече акта /те може да са, но може и да не са отделни деяния/ - за определен период от време
престъплението осъществява непрекъснато своя състав /неплащане на издръжка, противоправно
лишаване някого от свобода, членуване в престъпно сдружение и др./ Престъплението завършва не с
извършване на деянието, а в момента когато престъпното състояние бъде прекратено;
б) изпълнението задължително обхваща два или повече акта, /които също могат да са, но
могат и да не са отделни деяния/
32
  Съставното – налице е съвкупност на две сами по себе си престъпни деяния, които обаче
съединени в едно създават ново по качество престъпление /грабежа е съставен от принуда и кражба/;
 Двуактното – двата акта сами по себе си не са престъпления. Тяхното обединяване обаче е
обявено за наказуемо /подправката на частен документ се състои от неговото съставяне или
преправяне и от употребата му/. Нетипичното двуактно престъпление е налице когато единият от
актовете е престъпен.
 Продължавано престъпление / чл.26 НК/ – престъплението е една серия от престъпни
деяния от един същ вид /серия от кражби, серия от убийства и др./. Отделните деяния да са
осъществени помежду си непродължителни периоди от време /периода е 1 година/;. В този случай е
необходимо да има еднородност на вината – налице е само умисъл или само непредпазливост.
Завършва, когато бъде довършено последното престъпно деяние;
 Престъпления на системно извършване – 3 или повече еднородни деяния, които сами по
себе си могат да бъдат престъпни или не. Системността изкл. прилагането на правилата на чл.26 НК
за продължаваното престъпление. Продължавано е само ако престъпленията са 2, станат ли 3 са на
системно извършване. Системното извършване поглъща продължаваното престъпление.
 Престъпления по занаят – това е неразрешена престъпна дейност по занаят –
неразрешена банкова, застрахователна и др. вид дейност

НЯКОИ УСЛОЖНЕНИЯ МОГАТ ДА СЕ ДЪЛЖИ НА ПР. Става в-с само за резултатните

престъпления.
Възможни са 2 вида усложнения:
1. Продължителни престъпления – ПР е един но трае относително по-дълго време /тежка
телесна повреда/;
2. Престъпления съдържащи повече от един ПР – такива престъпления, чийто
квалифициращ състав изисква допълнителен ПР /след запалване е настъпила и смърт на човек;
изнасилена след това се самоубива.
NB: Всяко усложнено престъпление, независимо от кой вид е усложняването, остава едно
единствено престъпление, за което се налага само едно единствено наказание.

[12] СЪВКУПНОСТ ОТ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ; ВИДОВЕ; НАКАЗУЕМОСТ.

I. СЪЩНОСТ /ЧЛ.23, АЛ.1/.

Съвкупност от престъпления е налице, когато едно лице извърши няколко престъпления,
преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. Ако има такова прекъсване ще
става в-с за рецидив.
II. ИДЕАЛНА СЪВКУПНОСТ, ОСНОВНИ БЕЛЕЗИ; ПРИВИДНА ИДЕАЛНА
СЪВКУПНОСТ.
Чл. 23. (1) “Ако с едно деяние са извършени няколко престъпления или ако едно лице е
извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да
е от тях, съдът, след като определи наказание за всяко престъпление отделно, налага най-
тежкото от тях”

33
 Първата от хипотезите на чл.23, ал.1 предвижда, когато съвкупността от престъпления е
извършена само с едно деяние - Идеална съвкупност. Възможни са две хипотези:
1. Когато деянието предизвиква причинноследствени процеси в няколко насоки и води до
два или повече ФР – различни по обект и наказателноправна х-ка /повреда на машина в следствие на
кражба на детайл/.
2. Деянието причинява само един ФР, но с него осъществява едновременно с-ва на повече
престъпления – различни по обект и наказателноправна х-ка /кражба на пистолет, с което се
придобива огнестрелно оръжие без разрешително.
Във всички случаи на идеална съвкупност деянието не само съответства, но и осъществява 2
или повече с/ва на различни престъпления.
Има изключение от идеалната съвкупност и говорим за привидност, няма да има идеална
съвкупност:
а) в случаи на поглъщане на едно престъпление от друго - телесна повреда и убийство. Те се
поглъщат;
б) при престъпления на специалност. Специалният състав дерогира общия. Специалният
състав го конкретизира като род към вид (чл.282, 287);
в) когато се касае за състави на едно престъпление - основен, квалифициран и
привилегирован;
г) когато едното престъпление е главно, а другото - субсидиарно - отново има поглъщане;
д) когато са в положение на алтернативност - умишлено и непредпазливо убийство - за едно
престъпление има едно наказание.
III. РЕАЛНА СЪВКУПНОСТ, СЪЩНОСТ И ВИДОВЕ, ОТГРАНИЧАВАНЕ ОТ
РЕЦИДИВ И ОТ ПРОДЪЛЖЕНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ.
Реална съвкупност е тази, при която едно лице с няколко отделни деяния извършва 2 или
повече отделни престъпления. При нея връзката м/у престъпленията е само в единството на субекта,
а не в единството на деянието както е при идеалната съвкупност.
Отграничаване:
1. От рецидива – дееца извършва ново престъпление след като е осъден с влязла в сила
присъда за някое от тях, докато при реалната съвкупност отделните престъпления не следва да са
прекъсвани от присъда.
2. От продълженото престъпление – продълженото престъпление е едно единно
престъпление и се наказва за цялата дейност, докато при реалната съвкупност дееца се наказва само
за едно престъпление от съвкупността /най тежкото с възможност за увеличаване на присъдата/.
IV. НАКАЗУЕМОСТ ПРИ СЪВКУПНОСТ ОТ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, ОСНОВЕН
ПРИНЦИП /ЧЛ.23, АЛ.1/, КОРЕКТИВИ НА ОСНОВНИЯ ПРИНЦИП /ЧЛ.23, АЛ. 2 И 3; ЧЛ.24
И ЧЛ. 25/.
1. Всички осъществени от дееца престъпления трябва да бъдат констатирани в присъдата
поотделно и за всяко от тях се налага съответно отделно наказание.
2. На дееца се налага за изтърпяване не механичния сбор от така определените престъпления,
а едно общо наказание, което представлява поначало:
а) най-тежкото от наказанията, определени поотделно за отделните престъпления (чл.23(1)).
б) това най-тежко наказание може да бъде допълнено с евентуално определените за други
престъпления наказания - обществено порицание, лишаване от права, които се присъединяват към
него.
в) при това в случаите както на реалната, така и на идеалната съвкупност е възможно по-
нататък съобразно с конкретните обстоятелства:
34
 - най-тежкото наказание да бъде увеличено до 1/2 - когато наложените наказания са от един и същи
вид (чл.24)
- то да бъде допълнено с присъединяване към него изцяло или отчасти на определеното за друго
престъпление имуществено наказание - глоба или конфискация - чл.23(3).
Засилването на най-тежкото наказание е допустимо само при определени предпоставки и в
строго определени граници:
а) при няколко лишавания от еднородни права се изтърпява само това с най-дългия срок.
б) увеличаването при наказания от един и същи вид е възможно:
- само до 1/2 от определеното общо най-тежко наказание;
- така определеното наказание не надминава сбора на отделните наказания;
- нито максималния размер, предвиден за съответния вид.

[13] РЕЦИДИВ; ВИДОВЕ РЕЦИДИВ И КРИТЕРИИ ЗА ТЯХНОТО ОТГРАНИЧАВАНЕ.

ОПАСЕН РЕЦИДИВ – ОСНОВНИ ХИПОТЕЗИ; СЛУЧАИ; РЕЖИМ НА НАКАЗАТЕЛНА
ОТГОВОРНОСТ.

I. СЪЩНОСТ НА РЕЦИДИВА, ЗНАЧЕНИЕ НА МИНАЛАТА СЪДИМОСТ ЗА

НАКАЗАТЕЛНАТА ОТГОВОРНОСТ.
Рецидив е налице, когато дееца извърши множество престъпления, разделени по време с
влязла в сила присъда за някое от тях. Престъпленията извършени след влизането на присъдата в
сила за предходно престъпление /престъпления/ представлява рецидив.
II. ВИДОВЕ РЕЦИДИВ; ОБЩ И СПЕЦИАЛЕН, РЕЦИДИВ ПРЕДИ И СЛЕД
ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАКАЗАНИЕТО ПО ПРЕДХОДНО ОСЪЖДАНЕ /ЧЛ.27/, РЕАЛЕН И
ФОРМАЛЕН РЕЦИДИВ, ПЕНИТЕНЦИАРЕН РЕЦИДИВ.
1. С оглед вида престъпление представляващо рецидив:
а) Специален рецидив – еднородно с деянието за което вече е бил осъден;
б) Общ рецидив – различно по вид от него.
2. С оглед времето на извършване на престъплението представляващо рецидив:
а) преди да е завършило изтърпяване на наказанието по предишното престъпление – от
момента на извършване на новото престъпление /рецидива/. От остатъка от старото наказание и
новото се образува едно общо наказание. Тук за разлика от съвкупността наказанието не е едно от
наложените, а е сбор от две наказания – остатъка от старото и новото. Това групиране важи само ако
и двете наказания са лишаване от свобода, за др. видове наказания групиране не се предвижда.
Преди да ги събере съда може по своя преценка да намали второто, но до определени
граници. Сборното наказание не трябва да е по-малко от новото наложено;
Новото наказание не се намалява, а се присъединява към старото в следните 3 хипотези:
- Наложеното наказание е лишаване от свобода за повече от 5 години;
- ако престъплението е повторно;
- представлява опасен рецидив.
б) след като това наказание е било изцяло изтърпяно – новото наказание се изтърпява
изцяло.
3. С оглед значението на рецидива за квалификацията на престъплението:

35
 а) квалифициращо обстоятелство, което обосновава осъществяването на по-тежко наказуем
състав;
б) такова обстоятелство, което остава да се отчита само индивидуализацията на
наказанието.
Пенитенциарен рецидив – това е един от случаите на опасен рецидив. Дееца е осъждан два или
повече пъти за умишлени престъпления от общ характер и поне едното наказание е изтърпял
ефективно.
III. ПОВТОРНОСТ /ЧЛ.28/.
Повторността като структурен елемент представлява квалифициращ елемент, но само за съставите,
за които изрично е предвидено - чл.126(3) - т.нар. криминален аборт, т.е. повторността е
квалифициращо обстоятелство.
Повторността е характерна за специалния рецидив, но само в случаите когато това е изрично
предвидено в закона. Не е ли предвидена повторност престъплението е само специален рецидив.
Липсва повторност по смисъла на текста, ако новото престъпление е извършено след като са
изтекли 5 год. от изтърпяването на наказанието по предходната присъда (чл.30).
IV. ОПАСЕН РЕЦИДИВ /ЧЛ.29/, ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПОВТОРНОСТТА /ЧЛ.29, АЛ.3/.
Предвиден е в чл.29 и 30. НК го определя като именно онази проява на рецидивна престъпност,
която разкрива най-висока степен на обществена опасност и изисква съответно по-строг НП режим.
Опасен рецидив може да има само при определен вид престъпления, изрично указани в
особената част чрез установяване на съответно квалифицирани състави - чл.116,т.11, чл.131а,
152(3),т.4, 196, 256 и др.
Чл.29(1) "Предвидените в особената част на този кодекс по-тежки наказания за
престъпления, представляващи опасен рецидив се налагат, когато деецът:
а) извърши престъпление, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на л.с. не
по-малко от 1 год., изпълнението на което не е отложено условно
б) извърши престъплението, след като е бил осъждан 2 или повече пъти на л.с. за умишлени
престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено
условно".
Чл.29 не се прилага ако са изтекли 5 год. от изтърпяване на наказанието по предходните
присъди - чл.30. Това е вид давностен срок.
Опасния рецидив и повторността си приличат по това, че и двете се явяват квалифициращ признак
на посочените в закона престъпления – обосновават налагането на предвидено в закона по-тежко
наказание.
При конкуренция м/у опасния рецидив и повторността съгласно чл. 29, ал.3 се прилага опасния
рецидив.
Последици от окачествяването на едно престъпление като опасен рецидив:
1. Винаги се предвижда по-висок размер наказание лишаване от свобода;
1. Не се прилагат правилата за съвкупност – дееца търпи поотделно всички наказания;
2. В случай на рецидивно престъпление преди изтърпяване на старото наказание, новото се
присъединява изцяло /без намаляване/ към старото наказание;
3. По отношение на осъдените за опасен рецидив не може да има условно освобождаване от
изтърпяване на наказанието и условно предсрочно освобождаване.

36
[14] ПОНЯТИЕ ЗА НАКАЗАНИЕТО. ЦЕЛИ НА НАКАЗАНИЕТО. ОТГРАНИЧАВАНЕ НА
НАКАЗАНИЕТО ОТ ДРУГИТЕ МЕРКИ НА ДЪРЖАВНА ПРИНУДА И ОТ МЕРКИТЕ ЗА
ОБЩЕСТВЕНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ.

ПОНЯТИЕ И ОБЩА Х-КА НА НАКАЗАНИЕТО.

I. ПОНЯТИЕ ЗА НАКАЗАНИЕТО, ОСНОВНИ ОСОБЕНОСТИ.

Наказанието е санкцията по НП. Тя е една осъществен от държавата правна принуда по
отношение на дееца, която се свежда до определено в закона неблагоприятно физическо или
психическо въздействие върху него.
Родовия белег на наказанието като вид наказателно правна последица на престъплението се
заключва в това че:
1. Следва винаги и само за извършено престъпление и никога за мисъл за такова.
2. Законоустановеност – дееца може да бъде наказан само за това и с това, което е
предвидено в НК и с нищо друго..
3. Има личен х-р – отнася се само до дееца и не може да се прехвърли другиму.
4. То се налага и се осъществява винаги и само от държавата в лицето на съда.
5. С него се осъществява резултатната ф-я на НП – генерална и частна превенция.
Наказанието е една от трите възможни последици на престъплението:
1. Непосредствена последица е наказателната отговорност – възможността за налагане на
наказание от съда.
2. Наложеното наказание с влязла в сила присъда. То е последица от възникналата и
осъществена наказателна отговорност;
3. Съдимост – факта на осъждането. Тя се заключава в някои тежести и неблагоприятни
последици в правния мир на осъдения деец.
II. ОСНОВАНИЕ ЗА НАКАЗАНИЕТО.
Основанието за наказанието е извършеното престъпление и в частност наказуемостта на
деянието. Наказуемостта е едно от петте основните атрибутивни свойства на престъплението,
следователно няма престъпление без да има наказуемост. Но съществува възможност да има
престъпление без да има наказание – ако след извършване на престъпление наказателната
отговорност бъде прекратена, няма да има наказание.
III. ПРИНЦИПИ ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО.
Правната уредба на въпроса се намира в чл.35(1-4).
Ал.1:"Наказателната отговорност е лична" - на наказание подлежи само онова лице,
което е извършило или участвало в извършването на престъпното деяние.
Ал.2:"Наказанието може да се наложи само на лице, извършило предвидено в закона
престъпление". Наказанието се явява законоустановено. За всяко престъпление може да се налага
само онова, установено по вид и размер наказание, което е предвидено от закона в норма на
особената част.
Ал.3:"Наказанието е съответно на престъплението". Не може да се говори за присъда,
която не съответства на престъплението. Не може да се предвиди доживотен затвор за обида или за
лека телесна повреда.
Ал.4:"Наказанието за престъпление се налага само от установените съдилища".
Други принципи се извеждат не така пряко като гореспоменатите 4:
1. Равенство на всички граждани при спазване принципа на демократизма.

37
 2. Целесъобразност на наказанието, без естествено да се пренебрегва принципа на
законността.
3. Справедливост - без да се пренебрегват другите принципи.
4. Участие на обществеността при налагане на наказанието.

IV. ОТНОШЕНИЕ НА НАКАЗАНИЕТО КЪМ ДРУГИТЕ МЕРКИ НА ДЪРЖАВНА

ПРИНУДА, КЪМ ВЪЗПИТАТЕЛНИТЕ МЕРКИ И КЪМ ТЕЗИ ПО ЧЛ.53 ОТ НК.
1. Наказанието се отличава от т.нар. обществени мерки. Последните са форма на обществено
принуждение, а не на наказание.
2. Осъждането следва да се отграничава от другите мерки на държ. принуда, тъй като се налагат
на друго основание - напр. адм. наказания. При тях нямаме осъждане. Това е така, дори когато
органът е пак съд - напр. по УБДХ - до 15 дни или глоба. Следва да се отграничава от
принудителните медицински и медико-педагогически мерки, насочени към лекуване, а не към
укоряване на лицето.

ЦЕЛИ НА НАКАЗАНИЕТО.

I. ПОНЯТИЕ ЗА ЦЕЛ НА НАКАЗАНИЕТО /ЧЛ.36/.

Целта на наказанието е онзи резултат, който трябва да се получи с неговото налагане и
изпълнение.
Основно целите са предвидени в чл. 36 и могат да се разделят на две основни групи: цели по
отношение на осъдения /индивидуална превенция/ и цели по отношение на обществото като цяло
/генерална превенция/.
Целите по отношение на осъдения са 3:
1. Да се поправи и превъзпита – въздейства се в/у интелекта на осъдения с цел не повтаряне
на престъплението за в бъдеще;
2. В/у волята на дееца – въздейства предупредително в/у дееца. Сплашва го и създава в него
контра мотив към извършването на ново престъпление.
3. Препятстваща цел – Отнема физическата възможността на дееца да извърши ново
престъпление.
Генералната превенция:
1. Възпитателна цел – въздейства се в/у интелекта на останалите граждани да не вършат
престъпления;
2. Предупредителна цел – въздейства се в/у волята на останалите граждани, сплашват се с
наказанието на осъдения.
II. ОСОБЕНАТА ЦЕЛ НА НАКАЗАНИЕТО ПО ОТНОШЕНИЕ НА
НЕПЪЛНОЛЕТНИТЕ.
По принцип наказанието на непълнолетните има същите цели както и при пълнолетните но:
1. Възпитателната цел по чл. 36 има по голям относителен дял. Това личи и от чл. 60
“Наказанието на непълнолетните се налага с цел преди всичко да бъдат те превъзпитани и
подготвени за общественополезен труд.”.
2. При налагането на наказанието на непълнолетните се държи сметка много повече за
личната превенция отколкото за генералната както е при пълнолетните.
III. ОТНОШЕНИЕ М/У ЦЕЛИТЕ НА НАКАЗАНИЕТО.

38
 Наказанието не се налага самоцелно. Макар и обусловено от извършеното престъпление
неговата цел не е голо възмездие на принципа “Зъб за зъб, око за око.” Недопустимо е с наказанието
да се причиняват физическо страдание или унижаване на човешкото достойнство. С наказанието се
търси едно съчетаване на индивидуалната с генералната превенция, т.е. цели се намаляване на
престъпността като цяло.

[15] СИСТЕМА НА НАКАЗАНИЯТА ПО НК. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА. ТЕНДЕНЦИИ В

РАЗВИТИЕТО.

I. ОБЩЕСТВЕНО ЗНАЧЕНИЕ НА СИСТЕМАТА НА НАКАЗАНИЯТА.

За постигане на целите , които се поставят на наказанието въобще, всяка държ. използва
различни по вид мерки, които в тяхната съвкупност дават нейната общественоисторически
обусловена "система на наказанията".
По нашето право тази система се определя от необходимостта ч\з различни по съдържание и
тежест нак. мерки да се създадат предпоставки за степенувано нюансирано въздействие в\у субектите
на престъпления и в\у неустойчивите членове на обществото, като по този начин се прави всичко
възможно за използване на минимум принуда при своеобразните особености на всеки отделен
случай.
Системата на наказанията по НК се групират основно в две подсистеми:
1. По отношение на пълнолетните чл. 37;
2. По отношение на непълнолетните чл. 62.
Принципи в/у които се изгражда с-мата от наказания:
1. Принцип на разнообразието – допринася за по-голямо съответстствие м/у извършеното
престъпление и наложеното наказание;
2. Принцип на избягване на жестокостта.
Не жестокостта на наказанието, а неговата необратимост е ефективна в борбата с престъпността

II. КРИТЕРИИ ЗА ГРУПИРАНЕ НА НАКАЗАНИЯТА В НК.

Има няколко критерия за групиране на наказанията.
1. В зависимост да ли представляват принудително задържане и настаняване в затвор биват:
а) Свързани с лишаване от свобода – доживотния затвор без замяна; обикновения
доживотен затвор и лишаване от свобода;
б) Наказания без лишаване от свобода.
2. Дали могат или не да бъдат налагани самостоятелно:
а) Основни – могат да бъдат налагани самостоятелно. Тук спадат трите наказания с
лишаване от свобода + глоба, поправителен труд и пробация;
б) допълнителни – не могат да с налагат самостоятелно. Обществено порицание,
лишаването от права и конфискацията.
III. ВИДОВЕ НАКАЗАНИЯ.
Видовете наказания, които могат да се налагат за извършени престъпления са 12 на брой и са
изчерпателно изброени в чл. 37:
1. Доживотен затвор без замяна.

39
 2. Доживотен затвор;
3. Лишаване от свобода;
4. Пробация;
5. Поправителен труд без лишаване от свобода;
6. Конфискация на налично имущество;
7. Глоба;
8. Лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност;
9. Лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност;
10. Лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия;
11. Лишаване от военно звание;
12. Обществено порицание.
IV. НАКАЗАНИЯ, ПРИЛОЖИМИ СПРЯМО НЕПЪЛНОЛЕТНИ.
Наказанията за непълнолетни са предвидени в чл. 62 и са само 4:
1. Лишаване от свобода;
2. Пробация за навършили 16 години;
2. Обществено порицание;
3. Лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност.

[16] НАКАЗАНИЕТО ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА – ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА, РАЗЛИЧИЯ

ОТ ДРУГИТЕ ВИДОВЕ НАКАЗАНИЯ. ОСНОВНИ ОСОБЕНОСТИ В СЪДЪРЖАНИЕТО И
РЕЖИМА НА НАКАЗАНИЕТО ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

I. СЪЩНОСТ НА НАКАЗАНИЕТО ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА И НЕГОВОТО

МЯСТО В С-ТА НА НАКАЗАНИЯТА ПО БЪЛГАРСКОТО ПРАВО.
По своето съдържание наказанието е принудителното настаняване на осъдения в наказателно
/пенетенциарно/ заведение за определен срок от време. Наказанието е срочно с минимален /3 месеца/
и максимален срок.
Максималния срок бива:
1. Общ 20 години и;
2. Специален 30 години който се налага в следните случаи:
а) когато е изрично предвидено за някое престъпление;
б) при увеличаване на наказанието в случай на съвкупност;
б) при рецидив осъществен преди приключването на изпълнението на предходното
наказание.
Това наказание се изтърпява в затвор за пълнолетните и поправителни домове за непълнолетните
То е основно наказание свързано с лишаваме от свобода.
II. ПОЛОЖИТЕЛНИТЕ И ОТРИЦАТЕЛНИ СТРАНИ НА ЛИШАВАНЕТО ОТ
СВОБОДА.
Има 2 основни достойнства:
1. Поради своето разнообразие позволява в най-голяма степен съответствие с извършеното
престъпление;

40
 2. Позволява да се работи за постигане целите на наказанието.
Наред с това има и редица слабости:
1. Създава в затворника неправилна представа за света и за неговото място в него;
2. Прекъсва емоционалните връзки с близките му;
3. Всичко му се дава наготово и той губи инициативността си и се притъпява чувството на
срам;
4. Скъпо е за държавата;
5. Засяга в различна степен интересите на 3-ти лица, към които осъдения е имал задължения.
Поради тези причини се търсят начини, когато е възможно това наказание да се заменя с друго.
III. РЕЖИМ НА ИЗТЪРПЯВАНЕ.
В затворите има ограничителен режим и той бива: лек; Общ; Строг и Усилено строг. Този режи
включва мерки на превъзпитание и образование. Вида на режима се определя първоначално от съда
при произнасяне на присъдата.
IV. ЗАДЪЛЖЕНИЕТО ЗА ПОЛАГАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНОПОЛЕЗЕН ТРУД.
Правната уредба е в чл. 41. Съгласно неговата ал. 1 затворниците са длъжни да полагат
подходящ обществено полезен труд, за което поучават съответното възнаграждение.
С това се поставят 2 основни цели:
1. Превъзпитанието на осъдения;
2. Повишаване на професионалната му квалификация.
Допълнителен стимул за полагането на такъв труд е разпоредбата на ал. 3 според която 2
отработени дни се смятат за 3 дни лишаване от свобода.
V. ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР, СЪЩНОСТ И ОСОБЕНОСТИ.
Доживотния затвор по нашето законодателство бива 2 вида: Общ и без замяна.
Общия може да се заменя с лишаване от свобода при спазване на определени правила:
а) осъдения да е изтърпял фактически 20 години лишаване от свобода;
б) Срок с който може да се замени е 30 години лишаване от свобода
Доживотния затвор без право на замяна е изключителна мярка. Характерно за нея е че не
може да се заменя със срочно лишаване от свобода и се налага в изключително редки случаи:
1. Предвидено е за малък брой видове престъпления;
2. Това наказание се налага само ако конкретното извършено престъпление е изключително
тежко и целите на наказанието не могат да се постигнат с по-леко по вид наказание;
3. То не може да се налага на лица, които по време на извършване на престъплението не са
навършили 20 години. От това правило има изключения:
а) когато дееца е военнослужещ;
б) извършено е във военно време;
б) извършено е с/у бременна жена.

[17] НАКАЗАНИЯ БЕЗ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА; ЗНАЧЕНИЕ; ВИДОВЕ И СЪДЪРЖАНИЕ

НА ОТДЕЛНИТЕ НАКАЗАНИЯ БЕЗ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

I. Х-Р И ОБЩЕСТВЕНО ЗНАЧЕНИЕ НА ТЕЗИ НАКАЗАНИЯ.

41
 Тези наказания позволяват на осъдения да продължи своето участие в нормалния трудов и
обществен живот и да не бъде подлаган на онази деформация, която се получава от наказанието
лишаване от свобода.
II. ОТДЕЛНИТЕ НАКАЗАНИЯ БЕЗ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА: /ЧЛ.43/, ПРОБАЦИЯ,
ИМУЩЕСТВЕНИ НАКАЗАНИЯ /КОНФИСКАЦИЯ И ГЛОБА/, ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВА,
ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ.
1. ПОПРАВИТЕЛЕН ТРУД БЕЗ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Това е срочно наказание от 3-месеца до 2-години и се изтърпява По местоработата на осъдения.
Ограничителните моменти в това наказание са:
а) присъдата се довежда до знанието на трудовия колектив където работи или ще работи
осъдения;
б) от трудовото възнаграждение се отделят 10 – 25% в полза на държавата;
в) времето през което се изтърпява наказанието не се зачита за трудов стаж.
г) особен момент при това наказание, е че ако междувременно осъдения бъде уволнен
от работа или я напусне наказанието му се заменя с наказанието “пробация”.
д) през време на изтърпяването на наказанието не може да ползва платеният си
годишен отпуск.
2. ПРОБАЦИЯ.
Пробацията се изтърпява по местоживеене и включва следните ограничителни мерки:
а) задължителна регистрация на лицето по местоживеене;
б) периодични срещи с пробационен служител;
в) включване в квалификационни курсове и програми за обществено въздействие;
г) забрана за посещаване на посочени в присъдата места, райони и заведения;
д) безвъзмезден труд в полза на обществото.
Ограничителните мерки се налагат на лица, навършили 16-годишна възраст, и са с
продължителност от шест месеца до три години.
Безвъзмездният труд в полза на обществото е за срок от 100 до 400 часа годишно и се налага за
не повече от три поредни години.

3. ИМУЩЕСТВЕНИ НАКАЗАНИЯ /КОНФИСКАЦИЯ И ГЛОБА/.

А. КОНФИСКАЦИЯТА – принудително и безвъзмездно отчуждаване в полза на
държавата на принадлежащо на осъдения имущество или части от него.
Конфискацията може да бъде частична и пълна:
а) Частичната се отнася до обособени части от имуществото на осъдения;
б) Пълната касае цялото имущество.
Дори и да е постановена пълна конфискация не подлежат на конфискация:
1. Несеквестируемото имущество;
2. Предметие за упражняване на занятието му посочени в ПМС.
3. Средствата необходими за издръжката на семейството му за 1-година.
При конфискация държавата е отговорна за вредите причинени от престъплението до размера
на конфискацията.
Б. ГЛОБА – създава се парично задължение на осъдения към държавата. Тя трябва да
е съобразена с имотното състояние на пострадалия и неговите семейни задължения. И тук както и
при конфискацията, принудителното изпълнение не може да се насочва с/у вещи, които не подлежат
на конфискация.

4. ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВА.
42
 НК предвижда като наказание лишаване от следните права:
1. Лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност;
2. Лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност;
3. Лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия;
4. Лишаване от военно звание;
Лишаването от тези права не следва от факта на осъждането, а се постановява като наказание за
предвидено от закона престъпление. То е срочно /до 3-години/, а когато се налага кумулативно с
наказание ‘лишаване от свобода” може и да е повече, но не повече от 3 години от срок на
изтърпяване на лишаването от свобода.
Наказанията по т.3 и 4 за разлика от останалите две, които след изтичане на срока се
възстановяват автоматично, при тя това възстановяване става по ред определен със закон.
Наказанието по т. 3 се налага за изкл. тежки престъпления.
По принцип тези наказания се налагат винаги кумулативно с др. наказание, но няма пречка да
се налагат и автономно ако това е предвидено в специалната част.

5. ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ.
Състои се в публичното порицание на виновния, което се обявява пред съответния колектив,
чрез печата или по друг подходящ начин.

[18] ПРИНЦИПИ ЗА ОТДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО ОТ СЪДА. ЗАКОННОСТ.

ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО ПРИ АЛТЕРНАТИВНИ И
КУМУЛАТИВНИ САНКЦИИ И ПРИ ИЗКЛЮЧИТЕЛНИ ИЛИ МНОГОБРОЙНИ
СМЕКЧАВАЩИ ОБСТОЯТЕЛСТВА.

I. СЪЩНОСТ И ЗНАЧЕНИЕ НА ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЕТО

КАТО ОСНОВЕН ПРИНЦИП ПРИ НЕГОВОТО ОПРЕДЕЛЯНЕ /ЧЛ.35, АЛ.3/.
Законосъобразното и правилно определяне на наказанието допринася за съответствието му с
престъплението и за постигане на неговите цели по чл. 36 НК.
Ролята на съда е да прилага закона за определяне /индивидуализацията/ на наказанието. Той
трябва да определи наказанието в рамките на закона и съгласно закона.
ПРИНЦИПИ:
Два са принципите за определяне на наказанието за едно престъпление: законност и
индивидуализация.
1. Принцип на законността – най-напред наказанието се определя от Особената част на НК,
като се вземат в предвид и разпоредбите на Общата част. Съобразно разпоредбите на Общата част,
установената рамка в Особената част за това наказание може да се коригира.
2. Принцип на индивидуализацията – съобразяване на наказанието с неповторимите
особености на случая, което не е било възможно, а и не е необходимо, да се предвиди от
законодателя и да залегне в закона. Правоприлагащия орган се съобразява с конкретната обществена
опасност на деянието и конкретния деец.
II. ОСНОВНИ ПРАВИЛА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО /ЧЛ.54/, ЗНАЧЕНИЕ
НА СМЕКЧАВАЩИТЕ И ОТЕГЧАВАЩИТЕ ОБСТОЯТЕЛСТВА /ЧЛ.54, АЛ.2 И ЧЛ.56/.

43
 Общите правила могат да бъдат сведени към 3 вида:
1. съдът трябва да се ръководи от наказанието предвидено в нормата на особената част за
извършеното престъпление;
2. трябва да съобразява и разпоредбите на общата част, която има отношение към тази
материя;
3. съдът трябва да се ръководи от смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, като обуславя
конкретната тежест на извършеното престъпно деяние.
Съгласно чл. 54, ал.1 НК “Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за
извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и
като взема предвид:
Размерът на наказанието се определя като се взема в предвид:
а) степента на обществената опасност на деянието и на дееца;
б) подбудите за извършване на деянието;
в) и други смекчаващи и отегчаващи обстоятелства.
Отегчаващи - обстоятелства, които обуславят по-висока обществена опасност и укоримост
/придобити противообществени навици за живот - лентяйство, хулиганство, разточителност и т.н./.
Смекчаващи - обстоятелства, които обуславят по-малка обществена опасност на деянието и
дееца и по-малка укоримост на неговото престъпно поведение /положителна обществена х-ка
въобще, трайно, правилно отношение към правилата на нормално общуване с хората или други
обстоятелства като бременност, епилептично страдание, тежко душевно сътресение и др./
Не са смекчаващи и отегчаващи обстоятелства тези, които са взети предвид от закона при
определяне на съответното престъпление /квалифициращи и привилигироващи/.
III. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО ПРИ ИЗКЛЮЧИТЕЛНИ ИЛИ
МНОГОБРОЙНИ СМЕКЧАВАЩИ ОБСТОЯТЕЛСТВА.
Ако конкретното деяние има обществена опасност, значително по-ниска от типичната за този
вид престъпления, з-нът в чл.55 установява правна възможност да бъде намалено наказанието под
минимума или то да бъде заменено. Конкретното деяние, въпреки смекчаващите обстоятелства си
остава престъпление на общо основание (чл.9). Ниската степен на обществена опасност може да бъде
обусловена:
а) от едно само, но ИЗКЛЮЧИТЕЛНО по своя х-р смекчаващо обстоятелство;
б) от многобройни смекчаващи обстоятелства, всяко от които няма изключителен х-р, но общо
обуславят ниска степен на обществена опасност на извършеното.
Нормата на чл.55 има генерален х-р и намира приложение при всички категории лица
(пълнолетни и непълнолетни ) и за всички престъпления. Тя визира едно изключение и трябва да се
прилага много внимателно, само при действителна наличност на такива обстоятелства.
IV. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО ПРИ АЛТЕРНАТИВНО ИЛИ КОМУЛАТИВНО
ДАДЕНА САНКЦИЯ.
Правилата за налагане на алтернативните и кумулативните санкции са определени в чл. 57 НК.

АЛТЕРНАТИВНИ.
Дават възможност на съда да избере най-подходящата от предвидените в закона за конкретния
случай санкция и да наложи нея като наказание. В случая става в-с за формулирани повече от едно
наказания за едно деяние, съда е този, който определя кое точно да наложи.

КУМУЛАТИВНИ.

44
 В този случай се предвижда налагането на няколко наказания за едно деяние. Съда няма право
на избор кое от тях да наложи, а следва да ги наложи всичките като се съобразява с конкретната
обществена опасност на деянието и личността на дееца така, че в най-голяма степен да съответстват
на извършеното от дееца.
Биват 2 вида:
1. Кумулативни санкции, които съда е длъжен да наложи така както са предвидени в закона.
2. Такива за които съда преценява дали заедно с едно основно наказание ще наложи някое от
предвидените допълнителни наказания.
При кумулативните санкции не се изисква всяко от наложените наказания да отговаря на
степента на извършеното от дееца, а трябва в своята съвкупност да съответстват на престъплението.

[19] ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ – ОБЩА

ХАРАКТЕРИСТИКА И ЗНАЧЕНИЕ. ВИДОВЕ: УСЛОВНО ОСЪЖДАНЕ –
ПРЕДПОСТАВКИ, ДЕЙСТВИЕ, ЗНАЧЕНИЕ; ПРЕДСРОЧНО ОСВОБОЖДАВАНЕ ПРИ
ПЪЛНОЛЕТНИ И НЕПЪЛНОЛЕТНИ; ПОМИЛВАНЕ – СЪЩНОСТ, РАЗЛИКА ОТ
АМНИСТИЯТА.

I. СЪЩНОСТ НА ОСВОБОЖДАВАНЕТО ОТ ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАЛОЖЕНО

НАКАЗАНИЕ.
Става в-с само за освобождаване от една от 3-те съставки на последствията на престъплението
от вече наложеното наказание. Тук не е налице освобождаване от наказателна отговорност и
съдимостта, защото наказанието е наложено. Дееца е осъден.
Освобождава се само от ефективното изтърпяване на наложеното наказание.

II. УСЛОВНО И БЕЗУСЛОВНО, ПЪЛНО И ЧАСТИЧНО ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ

ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАЛОЖЕНО НАКАЗАНИЕ.
Освобождаването от ИНН може да се раздели на няколко вида.
1.В зависимост от това дали това освобождаване е свързано с някакво предварително
поставено условие се дели на:
а) условно – поставя се условие и ако не бъде изпълнено виновния търпи ефективно
наложеното му наказание;
б) безусловно – освобождаването става без поставянето на условия и бъдещите прояви на
дееца нямат последици за него – при предсрочното освобождаване от ИНН на непълнолетни.
2. В зависимост от обема си освобождаването бива:
а) частично – не изтърпява ефективно само част от наложеното наказание;
б) пълно – освобождава се изцяло от ефективно ИНН.

III. УСЛОВНО ОСЪЖДАНЕ /ЧЛ.66/, ПРЕДСРОЧНО ОСВОБОЖДАВАНЕ /ЧЛ.70 И

ЧЛ.73/ И ПОМИЛВАНЕ /ЧЛ.74/.
А) ДЕЕЦА ИЗЦЯЛО СЕ ОСВОБОЖДАВА ОТ ЕФЕКТИВНО ИНН.

45
 Това е хипотезата на т.н. “условно осъждане” по чл. 66. Осъждането е безусловно и безусловно
му е наложено определеното наказание, но ефективното ИНН зависи от настъпването на определено
условие. Това условие е свързано с едно изпитание за осъдения /да не върши ново престъпление/ и
ако не устои на това изпитание дееца ще трябва да изтърпи ефективно наложеното му наказание, не
само за новото престъпление, но и това наказание, което е било отложено чрез условното осъждане.
Съществуват няколко изисквания за да може да се отложи ИНН:
а) Условното осъждане не може да се налага за всяко наказание, а само за лишаване от
свобода /това остана след 01.01.2004 год., до тогава се прилагаше и спрямо съществуващите до
тогава “задължително заселване” и “лишаване от право на местожителство в определено населено
място”/;
б) Дееца не трябва да е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от ОХ;
в) Свързано е с личността на дееца. Съда трябва да намира, че за постигане целите и
поправяне на осъдения не е необходимо да изтърпи ефективно наложеното наказание. Т.е. целите да
са постижими със самия факт на произнасяне на присъдата.

Изпитанието е за определен срок наричан “изпитателен срок” /ИС/ и неговата

продължителност се определя от 2 правила:
1. Абсолютно – да е в границите на 3 – 5 години, като съда преценява колко точно да бъде;
2. Относително /ограничително/ - изпитателния срок не може да надминава размера на
наложеното наказание лишаване от свобода с повече от 3 години.

През време на ИС дееца трябва да се въздържа от извършването на нови умишлени и

непредпазливи престъпления. Какво ще следва ако дееца все пак извърши такова престъпление по
време на ИС:
1. Ако е умишлено престъпление от ЧХ или ОХ, но за него не се предвижда лишаване от
свобода – не настъпват промени за отложеното наказание;
2. Извършено е умишлено престъпление от ОХ, за него е предвидено наказание “лишаване
от свобода” и съда е наложил такова наказание – задължително се налага и отложеното наказание.
Макар и в случая да става в-с за рецидив се прилагат правилата на чл. 27 за обединяване на
двете наказания в едно, като второто може да се намали по правила на чл. 27;
3. Ако дееца извърши непредпазливо престъпление в рамките на ИС – тогава съда преценява
дали отложеното наказание да се изтърпи изобщо и ако се изтърпява дали да е в пълен размер.
Новото наказание обаче се налага и изтърпява изцяло.
Общо правило на чл. 69 – За всички случаи на изтърпяване само на част от отложеното ИНН,
за останалата част продължава да тече ИС и ако дееца извърши ново престъпление в този срок то той
ще търпи ефективно и останалата част на отложеното наказание.

Б)ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТЧАСТИ ОТ ИНН /ПРЕДСРОЧНО ОСВОБОЖДАВАНЕ/.

Тук дееца за разлика от предходния случай се освобождава от една неизтърпяната част от
наложеното наказание. И тази правна фигура е приложима само в случаите на наложено наказание
“лишаване от свобода”
Хипотезата на чл. 71 предвижда предсрочно освобождаване от ИНН и има предпоставки, които
се делят на условия и пречки:
1. Условия:
а) да е изтърпяна ефективно /без да се прилага правилото “2 за 3”/ поне ½ от наложеното
наказание;

46
 б) да е дало доказателства че се е поправило – ако е работило да е показало честно
отношение към труда, а ако не е работило да е дало някакви други доказателства за своето
поправяне;
в) ако е осъдено за престъпление, което представлява опасен рецидив да е изтърпяло
ефективно поне 2/3 от наказанието и неизтърпяната част от него да не е повече от 3 години.
2. Пречки:
а) може да се постановява само веднъж по отношение на едно лице – ако веднъж вече е
бил освобождаван предсрочно, то втори път няма да има, освен ако не е бил реабилитиран за
предишното освобождаване.

При такова условно предсрочно освобождаване се установява един изпитателен срок, който се
определя от 2 правила:
1. Относително - в рамките на неизтърпяната част на наказанието;
2. Абсолютно - да не е по-малко от 6 месеца.
Изпитанието наподобява това при условното осъждане.
1. Ако извърши ново умишлено престъпление /няма значение дали е от ОХ или от ЧХ/, за
което З предвижда лишаване от свобода, но тук не се изисква и да бъде наложено такова – дееца
търпи винаги неизтърпяната част от наказанието и съгласно чл. 70, ал. 7 двете наказания не се
обединяват /не могат да се приложат правилата на чл. 27, защото чл. 70, ал. 7 се явява специална по
отношение на чл. 27/;
2. Ако в ИС дееца извърши непредпазливо престъпление – както при условното осъждане –
съда преценява дали да го изтърпи и ако го търпи каква част от него.

В) ПОМИЛВАНЕ.
Предвидено е в чл. 74. То е акт на висшата държавна власт /президента/, а не на съдебната.
Помилването не е Ю а политически акт. За него няма никакви предпоставки, а политически
съображения.
Няма и правила за обема на помилването, може да освободи изцяло и отчасти дееца от ИНН.
Това освобождаване е безусловно.
IV. ОСОБЕНИ СЛУЧАИ НА ОСВОБОЖДАВАНЕТО ОТ ИЗТЪРПЯВАНЕ НА
НАЛОЖЕНО НАКАЗАНИЕ /НА НЕПЪЛНОЛЕТНИ ЧЛ.64, ВЪВ ВОЕННО ВРЕМЕ ЧЛ.42 И ЗА
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ОТ ЧАСТЕН Х-Р ЧЛ.84, АЛ.3/.
А) НЕПЪЛНОЛЕТНИ.
1. При непълнолетните също е възможно условното осъждане, но се ползват с облекчен
режим, достатъчно е пълнолетието да не е достигнато по време на извършване на престъплението.
По благоприятни условия за непълнолетните извършили престъпления по в рамките на ИС:
а) По-къс ИС – 1-3 години;
б) Изпитанието за тях е само за неизвършването на умишлени престъпления от ОХ.
Вършенето на непредпазливи престъпления от ОХ е без значение за отложеното наказание;
в) За извършено умишлено престъпление от ОХ съда преценява дали да изтърпи
отложеното наказание и ако ще го търпи каква част от него ще изтърпи ефективно непълнолетния.
2. Предсрочното освобождаване от ИНН за непълнолетни е предвидено в чл. 71. И тук са
предвидени привилегии за непълнолетните:
а) достатъчно е да е изтърпяна 1/3 от наказанието;
б) освобождаването е безусловно – не търпи оставащата част от наказанието при всички
положения.

47
 Тук има една особеност, че пълнолетието се отчита не към момента на извършване на
престъплението, а към момента на предсрочното освобождаване – ако е пълнолетен се прилагат
правилата на чл. 70 за пълнолетни.

[20] ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ – ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА

И ЗНАЧЕНИЕ. ОСВОБОЖДАВАНЕ С НАЛАГАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНО
НАКАЗАНИЕ; ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ НА
НЕПЪЛНОЛЕТНИ.

I. СЪЩНОСТ И ОБЩЕСТВЕНО ЗНАЧЕНИЕ.

Освобождаването от наказателна отговорност, като вид отпадане на наказателна отговорност,
води и до отпадане на другите 2 последици – налагането на наказание и съдимостта. При отпадане и
дееца се поставя в положение на въобще неосъждан, все едно, че нищо не се е случило в правния
мир.
Освобождаването от наказателна отговорност става с акт на съдебната власт /постановление на
прокурор или решение на съда/. Този акт има конститутивно значение и самото му наличие е ЮФ
внасящ промени във фактическото положение.
Освобождаването от наказателна отговорност е само един от случаите на отпадането и,
останалите случаи на отпадне са:
1. С нормативен акт;
2. Поради смърт на дееца;
3. Погасена по давност;
4. Поради самоволен отказ на дееца.
Различни са основанията за освобождаване от наказ. отг. на пълнолетни и непълнолетни.
II. ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ НА
НЕПЪЛНОЛЕТНИ /ЧЛ.78 И ЧЛ.61/.
За разлика от пълнолетните на тях не се прилага административно наказание, а само
възпитателните мерки по чл. 61 НК.
Реда за осъществяването на тази фигури е значително по-облекчен от тази при пълнолетните.
Съгласно чл. 78 НК възпитателните мерки за случаите предвидени в чл. 61 могат да се наложат
от съда или прокурора, а ако те преценят, че превъзпитанието на непълнолетния може да се постигне
и с възпитателните мерки предвидени в Закона за борба с противообществените прояви на малолетни
и непълнолетни, изпращат преписката на съответната комисия за борба с противообществените
прояви.
Тук няма ограничение за максимума на предвижданото наказание. То може и да е тежко, но не
трябва да е с висока степен на обществена опасност, р.е. да е извършено поради увлечение или
лекомислие.
Няма значение и съдебното минало на дееца – може да е осъждан за престъпление от ОХ или да
е освобождаван от нак. отг.
При вред не се изисква възстановяването им.
Изисква се да бъде направена обоснована програма, че възпитателните мерки могат да
постигнат целите на наказанието и превъзпитаването на провинилия се непълнолетен.
48
 III. ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ С НАЛАГАНЕ НА
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ /ЧЛ.78А/.
Пълнолетните се освобождават от нак. отг. като при това им се налага административно
наказание по силата на чл. 78а НК в с глоба в размер на 500 – 1000 лв. Това може да направи само
съда. Това е възможно не за всички престъпления а само за следните случаи:
а) за относително по-леки престъпления, за които се предвижда наказание до 2 години
лишаване от свобода /за умишлените деяния/ и 3 години за непредпазливите.
б) дееца не трябва кумулативно да е осъждан за престъпление от ОХ и да не е освобождаван
от нак. отг. като пълнолетен;
в) ако от престъплението са възникнали материални щети дееца /може и 3-то лице/ трябва да
ги е поправил или възстановил;
г) трябва досъдебното производство да е приключило и обвинителния акт да е внесен в съда.

49
 ОСОБЕНА ЧАСТ

[21] ИЗМЯНА, ПРЕДАТЕЛСТВО И ШПИОНСТВО.

ИЗМЯНА.

I. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА И СИСТЕМА НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА ПРОТИВ

ВЪТРЕШНАТА СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКАТА.
Престъпленията против Републиката, визирани в гл.1 на особената част на НК са свързани с
гарантиране на конституционния ред, съществуването и развитието на нашата държава. Според
чл.1(1) К, България е република с парламентарно управление. Никоя част от народа, пол. партия или
др. организация, държ. институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването
на нар. суверенитет - ал.3. Именно тези престъпления, които са посочени към промяна на К ред, към
промяна на обществените условия са визирани в тази глава.
Обект на престъпленията са установените в държавата държавно-политически условия. В
голямата си част тези престъпления се осъществяват чрез действия. Те въздействат отрицателно в/у
здравината на нашата държава. Именно това отр. въздействие може да доведе до събаряне на К ред.
Едни от престъпленията са резултатни, а други са безрезултатни.
От суб. страна, престъпленията се извършват умишлено във формата на пряк умисъл. В
субективната страна се включва и това, да е действано със специална противодържавна цел -
затрудняване, събаряне на властта, подронване или отслабване и т.н. Целта има 2 значения:
1. Задължителен признак на състава - ако деецът не действа с такава цел не можем да
говорим съответно за преврат, бунт, събаряне на властта.
2. В др. случаи целта определя дадени вид престъпление против Републиката, а не други
защитавани обекти.
Субект на престъплението е всяко наказателноотговорно лице. Някои норми изискват
субектът да има определени качества - напр. български гражданин.
Разграничават се 3 групи такива престъпления:
1. С/у политическата основа на държавата, визирани в раздел 1 и 2.
2. С/у икономическата основа на държавата - раздел 3 - "Диверсия и вредителство".
3. Други престъпления:
а) престъпления, засягащи единството и достойнството на нацията;
б) форми на предварителна престъпна дейност;
в) участие в организация или група, която си поставя за цел извършване на престъпления
против Републиката.
II. УЧАСТИЕ В ДЕЙНОСТ ПО НАСИЛСТВЕНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ВЛАСТТА
/ЧЛ.95 НК/
Чл. 95. “Който с цел да бъде съборена, подровена или отслабена властта в републиката
участвува в извършването на опит за преврат за насилствено завземане на властта в центъра или
по места, или в бунт, или във въоръжено въстание, се наказва ....”
Субект на това престъпление може да бъде всяко НОЛ.
ИД е във 3 форми:
а) Участие в опит за преврат;
50
 б) Участие в бунт;
в) Участие във въоръжено въстание.
Думата участие говори за т.нар необходимо съучастие, то не е същинско защото от Ю гл.т.
нямаме участие в едно престъпление, а имаме много дейци участващи в различни престъпления.
Участие в опит за преврат – дейност, която предполага предварителна подготовка и внезапен
въоръжен удар с/у организацията на властта, за да престане тя да функционира и нейните ф-ии да
бъдат поети от др. лица.
Бунт – също е насочен с/у властта, но бунтовническата дейност не е насочена към сваляне на
властта – тя само я препятства. Открито повдигане на голям брой хора, принадлежащи формално към
даден колектив (бунт на затворници, на моряци). Няма значение дали са въоръжени или не.
Участие във въоръжено въстание – масово надигане с/у конституционно установената власт, но
връзката м/у субектите не е организационна, а функционална. Тук обикновено липсва предварителна
организация и всичко се извършва стихийно. Общ. опасност идва от това, че участниците са
въоръжени.
ПР – няма, престъплението по чл. 95 е на просто извършване.
ФОРМА НА ВИНАТА/СУБЕКТИВНА СТРАНА/ – пряк умисъл и специална цел:
а) събаряне на властта – типична за опита за преврат. Има за цел не премахване на властта,
а отнемането и от законните и носители и предаването и на др. лица, без те да са определени по
законния ред;
б) подравяне на властта – изваждането от строя на поне едно структурно звено от
системата на държ. власт;
в) отслабване на властта – само намаляване годността на едно звено да изпълнява
функционалните си задължения.
Това са субективни признаци и за да се сметне за довършено престъплението дееца трябва да си
е поставил поне една от тези цели.
III. ТЕРОРИСТИЧНИ ДЕЙСТВИЯ, ОТГРАНИЧЕНИЯ ОТ ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА
ПРОТИВ ЛИЧНОСТТА И ОТ ОБЩООПАСНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ.
1. Индивидуален терористичен акт.
Чл. 96. (1) Който с цел да подрови или отслаби властта в републиката или да й създаде
затруднения лиши от живот държавен или обществен деятел, се наказва с ...
(2) Който със същата цел причини тежка телесна повреда на такова лице, се наказва с ...”
Субект – всяко НОЛ.
ИД – в 2 форми:
а) лишаване от живот на държавен или обществен деятел;
б) причиняване на тежка телесна повреда на държ. или общ. деятел.
Това престъпление поглъща убийството и тежката телесна повреда като съдържа и два
допълнителни признака:
а) обективен – качеството на пострадалия – да е държавен или обществен деец;
б) субективен – има специална цел – създаване затруднения на властта.
ПР – убийство или нанесена тежка телесна повреда.
ФОРМА НА ВИНАТА/ субективна страна/ – пряк умисъл и специална цел:
- подравяне на властта;
- отслабване на властта;
- създаване затруднения на властта.

2. Масов терористичен акт.

51
 а) чл. 96(3) “Който с целта по ал. 1 чрез палеж, взрив, наводнение или друго общоопасно
деяние причини смърт на едно или повече лица, се наказва с ... “
Субект – всяко НОЛ
ИД – извършване на общоопасно престъпление със задължително причиняване на смърт.
ПР – убийство. Тук не е нужно пострадалия да е държавен или обществен деятел.
ФВВ - пряк умисъл и специална цел – целта по (1).

б) Чл. 97. “Който с посочената в предходния член цел извърши общоопасно

престъпление по чл. 349 или 350, се наказва ...”
Наподобява това по чл. 96(3). Но тук не става в-с за какво да е общоопасно престъпление, а
само тези по чл. 349 и 350 – отравяне на питейни води и хранителни продукти.
Субект – всяко НОЛ.
ИД – в 2 форми по чл. 349 и 350.
ПР – този предвиден в 2-та член. Вкл. като основен и задължителен резултат отравяне на
питейни води и хранителни продукти и като евентуален настъпване на тежка телесна повреда или
смърт.
ФВВ - пряк умисъл със специална цел, тази по чл. 96(1). Но той се отнася само за отравянето и
телесната повреда, а за евентуалното настъпване на смърт може да е налице само непредпазливост
или евентуален умисъл. Ако имаме смърт при пряк умисъл е налице хипотезата по чл. 96(3).
Този състав е субсидиарен по отношение на състава по чл. 96(3).

3. Изменническо вземане на заложник.

Основния му състав се предвижда в Чл. 97а. “(1) Който с целта по чл. 96 задържи някого като
заложник, чието освобождаване поставя в зависимост от изпълнението на определено условие от
страна на държавата, на държавна или обществена организация или на трето лице, се наказва ...”
Субект – Всяко НОЛ.
ИД – възпроизвежда ИД на обикновеното задържане на заложник съчетано с противодържавна
дейност.
ПР – Както този по чл. 143а за обикновеното задържане на заложник.
ФОРМА НА ВИНАТА/СУБЕКТИВНА СТРАНА/ – пряк умисъл със специална цел – по чл.
96.

ПРЕДАТЕЛСТВО И ШПИОНСТВО.

I. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА ПРОТИВ ВЪНШНАТА

СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКАТА.
За разлика от изменничеството, което е насочено с/у вътрешната сигурност на страната, то
предателските престъпения са посегателство с/у външната сигурност и независимостта на държавата.
Външната независимост включва 3 елемента:
1. Суверенитет (независимост).
2. Териториална цялост.
3. Военна мощ.
Тези престъпления могат да се извършат и извън пределите на държавата както от български
граждани, така и от чужденци. Ако те са извършени от бълг. граждани, говорим за предателство в
тесен смисъл (предателство с/у Отечеството, което заедно с измяната се наказва най-строго - чл.59(1)
К). А ако е извършено от чужденец, предателството е в широк смисъл.

52
 II. ПРЕДАТЕЛСТВО /ЧЛ.98-103 НК/.
1. По чл. 98
Това е едно провокационно действие – провокира се чужда сила да предприеме враждебно
действие с/у нашата страна.
С – всеки.
ИД/обективна страна/ – в две форми:
а) Осъществява се чрез думи – склонява чрез думи лице или партия от др. д-ва, които имат
власт за осъществяването на враждебни действия. Не е нужно са осъществяване на деянието
поканата за тези действия да бъде приета.;
б) Осъществява се чрез действие – има се предвид всякакво провокационно действие
годно да предизвика същия резултат /взривяване на кораб, сваляне на самолет и др./
ПР – няма, то е на просто извършване.
ФОРМА НА ВИНАТА/СУБЕКТИВНА СТРАНА/ – пряк умисъл. Има и специална цел по
второто ИД – враждебност към нашата страна.

2. По чл. 99 – предателски терор.

Същия както терористичния акт по чл. 96 със следните особености:
а) пострадалия е официален чужд представител /ръководител, дипломат, консул и т.н./;
б) целта е по широка – всякакви международни усложнения или война;
Субект – всяко НОЛ.
ИД – в 2 форми:
а) лишаване от живот на официален чужд представител;
б) причиняване на тежка телесна повреда на официален чужд представител.
Това престъпление поглъща убийството и тежката телесна повреда като съдържа и два
допълнителни признака:
а) обективен – качеството на пострадалия – да е официален чужд представител;
б) субективен – има специална цел – създаване международни усложнения или война.
ПР – убийство или нанесена тежка телесна повреда.
ФОРМА НА ВИНАТА/СУБЕКТИВНА СТРАНА/ – пряк умисъл и специална цел:
- създаване на международни усложнения за страната;
- предизвикване на война с/у Б-я;

3. По чл. 100(1) – предателство с/у отечеството.

Визира се първия от случаите на предателство с/у отечеството. Заключава се в преминаване във
военно време на страната на противника.
Субект – е винаги български гражданин.
ИД – в три форми:
а) Постъпва доброволно в неприятелската войска или въоръжена група, която воюва с/у
нас. Обвързва се организационно с неприятелските ВС.
б) Доброволно участие във въоръжени действия с/у страната – обвързва се функционално
с ВС на противника;
в) Каквото и да е друго преминаване на страната на противника – обвързва се не с
неговите ВС, а с някаква друга формация /постъпване на работа в окупационната администрация/
ПР – съответното ангажиране с противника.
ФОРМА НА ВИНАТА/СУБЕКТИВНА СТРАНА/ – пряк умисъл.

4. По чл. 100, ал.2.

53
 Субсидиарен по отношение на по-горе разгледания състав. За разлика от горния състав се
извършва в мирновременна обстановка.
Субект - само български гражданин.
ИД – каквото и да е доброволно улесняване на чужда сила извършваща враждебни действия с/у
нашата страна. Особеното ту, е че Б-я не се намира в положение на война с тази враждебна сила.
ПР – на просто извършване. Достатъчно е дейността сама по себе си да води до създаване на
поне едно улеснение в полза на предприетите с/у страната действия.
ФОРМА НА ВИНАТА/СУБЕКТИВНА СТРАНА/ – пряк умисъл без специални цели.

5. По чл. 101 – бягство и незавръщане в страната с предателска цел.

Втория вид предателство с/у отечеството.
Субект – всеки, но български гражданин.
ИД – в 2 форми
а) напускане на страната от дееца (активен елемент);
б) отказ за връщане в страната (пасивен елемент).
ПР – няма – на просто извършване.
ФОРМА НА ВИНАТА/СУБЕКТИВНА СТРАНА/ - пряк умисъл и предателска цел - субектът
да се постави в услуга на чужда държава за да й служи във вреда на Републиката.
Тази разпоредба не визира т.нар. икономически емигранти.
В ал.2 на същия член е визирано същото деяние, но субектът е военнослужещ.

5. Чл. 102 – военно предателство.

Военно улесняване на неприятел чрез засягане на нашите отбранителни възможности - чл.102.
Субект – всяко НОЛ.
С това деяние се засягат въоръжените сили на Републиката.
ИД - Характерно за него е извършването на 5 категории дейности с цел една и съща
предателска цел - да се намали отбранителната способност на Републиката:
а) дейност, насочена с/у предизвикване на бунт в БА;
б) неподчинение на своите командири и началници;
в) бягство от редовете на армията;
г) разстройство подготовката на БА;
д) разстройство на снабдяването на БА (материалното обезпечаване).
ПР – формално на просто извършване. Обаче ако са настъпили предвидените последици се
осъществява квалифицирания с-в на (2), Пр. 1
ФОРМА НА ВИНАТА/СУБЕКТИВНА СТРАНА/ – пряк умисъл. Има и специална цел – да се
намали отбранителната способност на републиката.
Чл.102(2) съдържа 2 квалифицирани случая:
а) от деянието са настъпили тежки последици;
б) извършено е във военно време.

6. Дипломатическо предателство - чл.103.

Субект - специално лице – да изпълнява държавна служба или да е изпратен със специална
задача в чужбина.
ИД – водена на представителната дейност не в интерес, а във вреда на Б-я. Важно е да има
международен характер и лицето да действа във вреда на Републиката.
ПР – няма. Формално, на просто извършване.
ФОРМА НА ВИНАТА/СУБЕКТИВНА СТРАНА/ - пряк умисъл.

54
 III. ШПИОНСТВО.
1. По чл. 104 “Който издаде или събира с цел да издаде на чужда държава или на чужда
организация сведения, съставляващи държавна тайна, се наказва...”
Субект - всяко НОЛ.
Предмет – сведения представляващи държавна тайна. Отговор на в-са кои сведения са
държавна тайна дава чл. 104(3) “Държавна тайна са факти, сведения и предмети от военно,
политическо, стопанско или друго естество, узнаването на които от друга държава или чужда
организация може да увреди интересите на републиката и особено нейната безопасност. Списъкът
на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна, се приема от
Народното събрание и се обнародва в Държавен вестник.”
За да е Държавната тайна една информация трябва да отговаря на 2 критерия:
а) Материален – да е посочена в нарочен списък обнародван в ДВ;
б) нематериален – нейното узнаване в чужбина да застрашава националната сигурност н
страната.
ИД – предаването на събраната информация на чуждо лице.
ПР – информацията трябва да е достигнала до своя адресат.
ФОРМА НА ВИНАТА/СУБЕКТИВНА СТРАНА/ – пряк или евентуален умисъл.
В чл. 104(1) е визирана една нетипична форма на шпионство, която представлява една особена
форма на предварителна престъпна дейност – събиране на държавна тайна. събиране на сведения с
цел издаване. То се наказва като довършено престъпление, тъй като узнаването на тази информация е
с оглед тя да бъде издадена. Не е достатъчно да има умисъл, а е необходима и специална цел;

2. По чл. 105 – поставяне в услуга на чужда сила за служене като шпионин – сключване на
шпионски договор.
“Който се постави в услуга на чужда държава или на чужда организация, за да й служи като
шпионин, ако не е извършил деяние по предходния член, се наказва...”
Това съгласие задължително трябва да бъде прието, като е без значение от кого произхожда
инициативата. Престъплението е безрезултатно и продължено.
Съставът е субсидиарен спрямо предходните 2 и затова идеална съвкупност не е възможна - ако
са осъществени и двата състава по чл.104 и 105 - ще се отговаря само по чл.104.
Субект може да бъде всеки бълг. гражданин или чужденец както в България, така и извън нея.
ИД – сключването на шпионския договор.
ПР – няма, на просто извършване и продължено.
ФОРМА НА ВИНАТА/СУБЕКТИВНА СТРАНА/ - се действа с пряк умисъл. Нямат значение
индивидуалните подбуди на дееца (нелоялност към властта, алчност към материални облаги,
идеологически подбуди и др.).
Способи за противодействие. Ако деецът доброволно разкрие пред органите на властта
извършеното престъпление, се наказва при смекчаващи вината обстоятелства. Касае се до едно
последващо поведение на дееца. По този начин във всички случаи му се гарантира животът -
чл.104(2).
Деецът не се наказва, ако доброволно се разкрие пред органите на властта.

55
[22] ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ИКОНОМИЧЕСКАТА ОСНОВА НА ДЪРЖАВНАТА
ДИВЕРСИЯ И ВРЕДИТЕЛСТВО. ДРУГИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ – ВИДОВЕ;ПРОТИВОДЪРЖАВНА ОРГАНИЗАЦИЯ ИЛИ ГРУПА.

ДИВЕРСИЯ И ВРЕДИТЕЛСТВО.

I. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА И ОГРАНИЧАВАНЕ ОТ ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА

ПРОТИВ СОБСТВЕНОСТТА И ПРОТИВ СТОПАНСТВОТО.
Престъпленията по чл. 106 и 107 са престъпления с/у икономическите устои на страната. Те
представляват икономическа форма на противодържавна дейност. Чрез тях властта се засяга не
пряко, а посредством икономическата и основа.
Тук обект на престъплението е сигурността на страната, но не пряко, а чрез въздействието в/у
икономическите устои.
Докато диверсията посяга на материалните основи на стопанството, то вредителството посяга
в/у нормалното функциониране на икономиката. И в двата случая дейността е насочена с/у
държавата.

II. ДИВЕРСИЯ.
чл. 106 “Който с цел да отслаби властта или да й създаде затруднения унищожи или повреди
обществени сгради, строежи, инсталации, съоръжения, транспортни или съобщителни средства
или друго значително обществено имущество, се наказва за диверсия”
Субект – всяко НОЛ.
Предмет – обществено имущество /повече от ½ да е държавно или общинска собственост. По
стойност имуществото да е на значителна стойност /над няколко хиляди лева.
ИД – в 2 форми:
а) унищожаване на това имущество – привеждането му в пълна и безвъзвратна негодност
да служи по досегашното си предназначение;
б) повреждането му – привеждане в частична негодност или пък привеждане в пълна
негодност, но може да се възстанови след ремонт.
ПР – разрушаването или повреждането на предмета.
ФОРМА НА ВИНАТА/СУБЕКТИВНА СТРАНА/ – пряк умисъл. Има и специална цел – да
отслаби властта или да и създаде затруднения, като понятието “отслаби” се тълкува разширително и
вкл. и подравянето на властта.

III. ВРЕДИТЕЛСТВО.
Чл. 107 “Който с цел да отслаби властта или да й създаде затруднения разстройва или
подравя промишлеността, транспорта, селското стопанство, паричната и кредитната система,
други стопански отрасли или отделни стопански предприятия, като използува държавни
учреждения, стопански предприятия или обществени организации, като възпрепятствува тяхната
дейност, или като не изпълнява възложените му важни стопански задачи, се наказва за
вредителство...”
Субект – всяко НОЛ.
ИД – в 2 форми:

56
 а) разстройване на стопански отрасъл или отделно стопанско предприятие – намалява се
годността за работа;
б) подравяне на стопански отрасъл или отделно стопанско предприятие – пълното им
спиране.
Способите за осъществяване на деянието са 3:
а) злонамерено използване на стопански предприятия или учреждения - осъществява се от
лице работещо в тях. Тези лица имат ръководни правомощия и използват служебното си положение
за престъпната дейност.
б) възпрепятстване на тяхната дейност - от външни лица. Пак на ръководни длъжности;
в) стопански саботаж – неизпълнение на важни стопански задачи. Извършва се от
вътрешни и външни лица, които не са ръководители, а изпълнители.
ПР – разстройване или подравяне предмета на престъплението
ФВВ - пряк умисъл. Има и специална цел – да отслаби властта или да и създаде затруднения,
или подравянето на властта.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ РЕДА НА УПРАВЛЕНИЕТО.

I. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА И СИСТЕМА НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА ПО ГЛАВА

ОСМА ОТ ОСОБЕНАТА ЧАСТ НА НК.
Родов обект – против дейността на държавни органи и обществени организации. Гарантира се
нормалното функциониране и развитие на обществото. Те са насочени не само с/у нормалното им
функциониране, но и срещу подкопаване на авторитета на гражданите в тях.
В Глава VIII са поместени следните групи състави на престъпления:
1. Против реда на управление;
2. Престъпления по служба;
3. Против правосъдието; и
4. Подкупа.
II. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА ПРОТИВ РЕДА НА
УПРАВЛЕНИЕТО.
С тези престъпления не се застрашава или засяга сигурността на държавата.
Какво отличава престъпленията против реда на управлението от останалите престъпления по
тази глава – обекта и субекта:
Обекта – засягат се всички сфери на управлението – по това се различават от престъпленията
по Раздел III – Престъпления против правосъдието;
Субекта – по начало субекта е общ и най-често с тези престъпления се посяга в/у социалното
управление от лица външни на тази с-ма. По това се отличават от престъпленията по служба, където
субект по принцип е лице вътре в системата /дл.л./

1. Принуда спрямо орган на властта или представител на обществеността.

Чл. 269(1) “(1) Който употреби сила или заплашване с цел да принуди орган на властта да
извърши или да пропусне нещо по служба, се наказва ...
(2) Същото наказание се налага и за деяние по предходната алинея, извършено спрямо
представител на обществеността.”
Субект - всеки.
ИД – употреба на сила или заплашване спрямо орган на властта /съгласно чл. 93, т.2/ или
представител на обществеността.
57
 ПР – изпитване на неблагоприятното въздействие от адресата.
За разлика от изнудването не е необходимо пострадалия да извърши или пропусне
извършването на нещо по служба, да навреди на държавата. Това е очертано само като специална цел
– достатъчно е тя да бъде поставена, но не и да е достиганата.
ФВВ – Пряк умисъл и специална цел – адресата да наруши или не изпълни задълженията си.

2. Пречене на орган на властта.

Предвидено в чл. 270(1) “Който противозаконно пречи на орган на властта да изпълни
задълженията си, се наказва...”
Субект – всеки.
ИД – създаване на всякакви препятствия, които затрудняват органа на властта. Трябва да са по
непринудителен път, защото ако са по принудителен се осъществява с/ва на чл. 269.
В повечето случаи това са адм. нарушения, за да станат престъпления трябва стореното да се
отличава с висока степен на общ. опасност.
ПР – създаването на наяква пречка на адресата, не е нужно тя наистина да е попречила.
ФВВ – пряк или евентуален умисъл.

III. ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ОФИЦИАЛНИ УДОСТОВЕРИТЕЛНИ

ЗНАЦИ /ЧЛ.276 И ЧЛ.277 НК/.
1. По чл. 276 “(1) Който подправи или пусне в обръщение подправени официални
удостоверителни знаци, като печати, знаци за качеството на благородни метали, входни билети,
билети за превоз и други такива, се наказва ...
(2) Който съзнателно се ползува от такъв подправен знак, се наказва ...
(3) Който противозаконно отнеме, унищожи или скрие официални удостоверителни знаци,
предназначени за установяване, плащане или отчитане на стойности, ако извършеното не
съставлява по-тежко престъпление, се наказва ...”
Субект – всеки.
Предмет – официални удостоверителни знаци – официални – ангажират държавно
учреждение; удостоверителни – материализират някакво изявление на своя автор.
ИД – обособява се в 2 групи:
а) По ал. 1 и 2 – подправка, пускане в обръщение или ползване на подправени
удостоверителни знаци;
б) Отнемане, скриване или унищожаване на официални удостоверителни знаци служещи
за изразяване на някаква стойност /купони, бонове и др./
ПР – също обособен според ИД:
а) По(1) и (2) – получаването на подправените официални удостоверителни знаци от друго
лице.
б) по ал.3 – завладяване, привеждане в негодност или поставяне на такова място или в
такова положение, че да не може да бъде открит.
ФВВ – пряк и евентуален умисъл.

IV. ПРЕСТЪПЛЕНИЯ СРЕЩУ ПАМЕТНИЦИ НА КУЛТУРАТА И ИСТОРИЧЕСКИ

ПРЕДМЕТИ.
1. Чл. 278(1) “Който унищожи, разруши или повреди паметник на културата, или архивен
материал, влизащ в държавния архив, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се
наказва...”
58
 Субект - всеки.
Предмет – очертан чрез бланкетни признаци - паметници на културата и архивни материали от
държавния архив.
ИД – унищожаване, разрушаване или повреждане на предмета на престъплението.
ПР – невъзможността предмета да служи въобще или поне пълноценно както досега.

2. 278(2) “Длъжностно лице, което в нарушение на закона даде разрешение за унищожаване,

разрушаване, повреждане или видоизменение на паметник на културата, се наказва...”
Субект – само дл.л.
Предмет – само паметник н културата.
ИД – позволяването да се унищожи, разруши, повреди или видоизмени паметник на културата.
ПР – позволителния адм. акт.

3. Чл. 278(3) “Който без надлежно разрешение изнесе извън границите на страната
паметник на културата или архивен материал, включен в държавния архив, се наказва...”
Субект – всеки.
Предмет – паметник на културата или архивен материал.
ИД – изнасянето през границата на такъв предмет без да има нужното разрешение.
ПР – озоваването на предмета зад границата.

V. ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ РЕДА ЗА ПРЕМИНАВАНЕ НА ГРАНИЦАТА.

1. Чл. 279(1) “Който влезе или излезе през границата на страната без разрешение на
надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за това места, се
наказва...”
Субект - всеки.
ИД – незаконно преминаване на границата - в две форми:
а) без разрешение – зависи от гражданството: Ако е наш гражданин – няма задграничен
паспорт; За чужди граждани – без паспорт или ако имаме визов режим – няма виза;
б) без знанието или разрешението на граничните служби – макар, че има разрешението
да премине границата я преминава без да бъде отбелязано това. Много прилича на контрабандата –
но разликата е в предмета – при контрабандата е вещ, а тука е тялото на дееца.
ПР – озоваването на дееца от другата страна на държавната граница. При контрабандата е
митническата граница.
ФВВ – пряк умисъл.

2. Контрабанда на хора.
Чл. 280(1) “Който преведе през границата на страната отделни лица или групи от хора без
разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за
това места, се наказва...”
Това престъпление поглъща помагачеството за незаконно преминаване на държавната граница –
става в-с за помагачеството на повече от едно лица. Ако е по отношение само на едно лице деянието
се квалифицира като помагачество по чл. 279(1).
Субект – всеки.
ИД – превеждането през границата на едно или повече лица или група от хора. В първата
хипотези тези лица нямат нужното разрешение, а във втората го имат но не уведомяват за това
надлежните органи.
ПР - преминаването на лицата през границата.
59
 ФВВ – пряк и евентуален умисъл.

[23] ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ЖИВОТА. УБИЙСТВО – ВИДОВЕ;СЪСТАВИ; ОСОБЕНИ

СЛУЧАИ НА НЕПРЕДПАЗЛИВО УБИЙСТВО. КРИМИНАЛЕН АБОРТ.

УМИШЛЕНО УБИЙСТВО.

I. ОСНОВЕН СЪСТАВ /ЧЛ.115 НК/.

Предвидено е в раздел 1-ви на Глава 2-ра на ОЧ на НК. Под шапката на убийството е вкл.
криминалния аборт и участието в чуждо самоубийство.
Убийството е посегателство в/у човешкия живот, което е най голямото човешко благо и като
такова се защитава от НК.
Криминализирано е не само умишленото, но и убийството по непредпазливост
Заради важността на човешкия живот, съгласието на пострадалия не изключва неговата общ.
опасност и наказанието.
Наказуемо също е и приготовлението към убийство /чл. 117(1).
Наказуемо е и неуспялото подбудителство /чл. 117(2), дори когато склонявания не се е съгласил
да го извърши.
Текста на умишленото убийство е в чл. 115 “Който умишлено умъртви другиго, се наказва...”
Субект – всяко НОЛ.
ИД – умъртвяването на друго човешко същество.
Предмет – винаги и само човек. Пострадалия трябва да се различава от дееца – самоубийството
е една правно нерегламентирана дейност.
ПР - Човек става годен за убийство от момента на неговото раждане, това е разграничителния
момент на убийството от криминалния аборт, крайния момент е настъпването на клинична смърт.
ФОРМА НА ВИНАТА/СУБЕКТИВНА СТРАНА/ – пряк и евентуален умисъл.
II. КВАЛИФИЦИРАНИ СЛУЧАИ НА УМИШЛЕНО УБИЙСТВО /ЧЛ.116 НК/.
“За убийство:
1. на длъжностно лице, на представител на обществеността, както и на военно лице,
включително от съюзна или приятелска държава или войска, при или по повод изпълнение на
службата или функцията му, или на лице, ползуващо се с международна защита;
2. от длъжностно лице, както и от представител на обществеността, от лице от състава
на полицията при или по повод изпълнение на службата или функцията му;
3. на баща или на майка, както и на рожден син или на рождена дъщеря;
4. на бременна жена, на малолетно лице или на повече от едно лице;
5. на лице, което се намира в безпомощно състояние;
6. по начин или със средства, опасни за живота на мнозина, по особено мъчителен начин за
убития или с особена жестокост;
7. с користна цел;
8. с цел да бъде улеснено или прикрито друго престъпление;
9. извършено предумишлено;

60
 10. извършено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на
организирана престъпна група;
11. извършено по хулигански подбуди и
12. представляващо опасен рецидив или осъществено от лице, извършило друго умишлено
убийство по предходния или настоящия член, за което не е постановена присъда;
(2) За убийство на съдия, прокурор, следовател или на лице от състава на Министерството
на вътрешните работи при или по повод изпълнение на службата или функцията му наказанието
е ...”
В НК са предвидени много квалифициращи случаи на убийство. Те могат да се групират по
няколко показателя: според субекта, съобразно пострадалия, начина /метода/ на извършване и
съобразно субективните особености на убийството.

1. С оглед на пострадалия – чл. 116(1), т. 1, 3, 4, 5 и (2)

т.1 - на длъжностно лице,
- на представител на обществеността;
- военно лице, включително от съюзна или приятелска държава или войска;
Убийството трябва да се извърши при или по повод изпълнението на своята работа, ако не е по време
на службата няма да е по повод на неговата работа.
- лице, ползуващо се с международна защита – тук няма изискване убийството
да се извърши по повод службата или дейността.
т.3 - на баща или на майка - предвижда се квалификация за убийството като на рожден
родител така и на осиновител;
- рожден син или на рождена дъщеря - но за дете се изисква да е рождено, няма
да е квалифициращ с-ва ако се убие осиновеното дете.
т.4 - на бременна жена или на малолетно лице – изисква се един пострадал, който да
отговаря на горните условия;
- на повече от едно лице – когато повече от едно лице са умъртвени не само от
един деец, но и по повод на едно общо негово решение. Няма значение дали умъртвяванията са
извършени с едно или няколко деяния.
т.5 - на лице, което се намира в безпомощно състояние;

2. С оглед на субекта – чл. 116 (1) Т. 2, 10 и 12.

т.2 - от длъжностно лице, както и от представител на обществеността, от лице от състава
на полицията при или по повод изпълнение на службата или функцията му.
т.12 – има 2 хипотези:
- представляващо опасен рецидив - дееца има съдебно минало по чл. 29.
- осъществено от лице извършило друго умишлено убийство по предходния или
настоящия член, за което не е постановена присъда – същото както по т.4, Пр. 3, но за разлика от него
става в-с не за една обща цел, а за отделно извършени престъпления. В този случай не е изкл.
реалната съвкупност.

3. Съобразно способа на извършване:

т.6 - по начин или със средства, опасни за живота на мнозина, по особено мъчителен
начин за убития или с особена жестокост.
В този случай са предвидени 3 хипотези:
а) по начин или със средства опасни за живота на мнозина – достатъчна е смъртта само
на едно лице, но да е предизвикана така, че да е поставила в опасност живота на и на други лица
/изкопан е ров пред дома на пострадалия/.
61
 б) по особено мъчителен начин – преценява се от гл.т. на пострадалия, какви физически
страдания е преживял.
в) особена жестокост – преценява се от гл.т. на дееца. Съди се по неговите психически
преживявания, по тяхната общ. опасност /изпитвал е удоволствие от убийството/.

4. Субективни квалифициращи обстоятелства.

т.7 – когато е с користна цел – убийството носи имуществена или имотна облага за дееца или
негови близки.
т.8 - с цел да бъде улеснено или прикрито друго престъпление.
т.9 – има предумисъл, който се характеризира от решението за извършване на
престъплението. Когато решението за убийството е взето много време преди самото деяние. Дееца е
имал достатъчно време да си даде сметка за това какво е решил да върши.
т.10 - извършено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на
организирана престъпна група – това е нова хипотеза и предвижда квалификацията на т.н. поръчкови
убийства.
т.11 – по хулигански подбуди. Няма видима или смислена причина за извършване на
убийството.

III. ЛЕКОНАКАЗУЕМИ СЛУЧАИ /ЧЛ.118-121/.

1. По чл. 119 – убийство извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана.
За да са налице подведе деянието по чл. 119 е нужно наличието на следните обстоятелства:
а) Да имаме неизбежна отбрана /нападението с/у дееца да е започнало и да не е приключило
окончателно/
б) Касае се за случи, когато има предели на неизбежната отбрана;
в) Превишаването на пределите е следвало да се извърши умишлено;
г) Това превишаване не трябва да се дължи на уплаха или смущение.

2. По чл. 118 – убийство извършено в състояние на афект.

Налице е силно раздразнение у дееца. Тук убийството за разлика от предния случай не е за
защита, защото предходното деяние е прекратено, а се извършва за отмъщение. Става в-с за убийство
извършено в рамките на 1-2 часа от предходното деяние.
Този състав макар и предхождащ чл. 119 е субсидиарен спрямо него и убийството извършено
при превишаване пределите на неизбежна отбрана в състояние на афект намира приложение чл. 119.

3. Убийство на току що родено дете – чл. 120 и 121.

а) чл. 120 – “За убийство, извършено от майка върху рожба във време на раждане или
веднага след него, наказанието е ...”
Субект може да е само майка убила детето си по време или веднага след раждането. Ако детето
е убито по непредпазливост се изкл. наказуемост съгласно чл. 125 НК.
б) чл. 121 “За убийство на току-що родена рожба с чудовищен вид виновният родител се
наказва...”
Субект е всеки от родителите /баща или майка/.
Пострадалият е дете с чудовищен вид.
Времето на извършване е момента веднага след раждането.

ДРУГИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ЖИВОТА.

62
 I. УБИЙСТВО ПРИ ОБИКНОВЕНА И ПРИ ПРОФЕСИОНАЛНА
НЕПРЕДПАЗЛИВОСТ /ЧЛ.122 И ЧЛ.123 НК/, ПРИ СМЕСЕНА ВИНА /ЧЛ.124 НК/,
НЕНАКАЗУЕМО НЕПРЕДПАЗЛИВО УБИЙСТВО.
1. Убийство при обикновена и професионална непредпазливост.
Основния състав е в чл. 122(1) “Който причини другиму смърт по непредпазливост, се
наказва...”
Квалифициращи състави:
а) чл. 122(2) “Ако смъртта е причинена с огнестрелно оръжие или със силно действуващо
отровно вещество или ако е причинена смърт на две или повече лица, наказанието е...”
Това са трите случая на обикновената непредпазливост: смърт причинена по непредпазливост
с огнестрелно оръжие; със силно отровно вещество и на повече от едно лица.
б) Професионалната непредпазливост е предвидена в чл. 123 и за нея се предвиждат по-
тежко наказуеми състави.
За да има такава дейност трябва да са налице следните предпоставки:
- Убийството е извършено в рамките на дейност представляваща обществена опасност.
Изискването е да е налице такава дейност.
- За пълноценното и упражняване се изискват специални знания;
- Може да бъде упражнявана само с разрешително, което се издава след проверка на
специалните знания или умения;
Такива дейности са на лекаря, аптекаря, ловджията, отговорника за взривните работи и др.
Субект – всяко НОЛ, но ако няма необходимото разрешение се осъществява квалифицирания
с-в по (2)
Допълнително квалифициращ с-в е нетрезвото състояние на дееца или ако е причинило
смъртта на повече от едно лица.

2. Смесена вина по чл. 124(1).

“(1) Който причини другиму смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена
телесна повреда, се наказва ...”
Умишлена телесна повреда от която е последвала смърт по непредпазливост. Става в-с за
съставно престъпление в/у един пострадал, с едно деяние се причиняват 2 увреждания на едно
лице /шофьор блъска пешеходец, който в последствие умира/.
ПР – усложнен. Има един основен ПР – нанесената телесна повреда и един допълнителен –
настъпилата в следствие на нанесената телесна повреда смърт.
ФОРМА НА ВИНАТА/СУБЕКТИВНА СТРАНА/ – умисъл за нанесената телесна повреда и
непредпазливост за настъпилата смърт.

3. Ненаказуемо непредпазливо убийство.

Чл. 125. “Не се наказва майка, която по непредпазливост причини смърт на своята
недородена или току-що родена рожба.”
II. КРИМИНАЛЕН АБОРТ /ЧЛ.126 НК/.
Чл. 126. (1) Който със съгласието на бременна жена умъртви плода й извън здравните
заведения, определени от Министерството на народното здраве и социалните грижи, или в
нарушение на установените от това министерство правила, се наказва ...”
(2) Ако виновният няма висше медицинско образование или е умъртвил плода на две или повече
жени, наказанието ...

63
 (4) Бременната жена не носи наказателна отговорност по предходните алинеи, включително
и за подбудителство и помагачество.
Представлява умъртвяване плода на жена извън определените здравни заведения, или макар
извършено в тях, но при нарушение на установените правила за аборт.
Тук няма значение за наличието на престъпление съгласието или не на бременната.
Ако има съгласие се осъществява основния състав по ал. 1.
Ако няма съгласието и се осъществява квалифициращия с-в по ал. 5 “Ако умъртвяването на
плода е извършено без съгласието на бременната, наказанието е ...”
Съгласно (4) бременната жена не носи отговорност за това дори да е подбудителствала
извършването на криминалния аборт.
Квалифициращ състав е липсата у извършителя на медицинско образование или дори и да има
такова е извършил криминални аборти на повече от 1 жени.
III. УЧАСТИЕ В САМОУБИЙСТВОТО НА ДРУГИГО /ЧЛ.127 НК/.
Основния състав е в чл. 127(1) “Който по какъвто и да е начин подпомогне или склони другиго
към самоубийство и последва такова или само опит, се наказва ...”
Субект – всяко НОЛ.
ИД – в 2 форми:
а) подпомага другиго за извършване на самоубийство;
б) склонява другиго за самоубийство – мотивира го.
ПР – настъпване на смъртта в следствие на самоубийството или е направен опит за такова.
ФОРМА НА ВИНАТА/СУБЕКТИВНА СТРАНА/ - Пряк или евентуален умисъл. Ту е
налице едно посредствено извършителство. Дееца умъртвява пострадалия ползвайки самия него.
Квалифициращ с-в е склоняването към самоубийство на лице което се знае, че не може да
ръководи или контролира действията си, същото се отнася и по отношение на малолетен.

(3) Който чрез жестоко отнасяне или системно унизяване на достойнството на лице,
намиращо се в материална или друга зависимост от него, го доведе до самоубийство или до опит за
самоубийство, като е допущал това, се наказва ...”
Това е особен случай на склоняване.
Субект – само лице което има материално или друго влияние над пострадалия.
ИД – мотивиране на жертвата да извърши самоубийство по общ. опасен начин: чрез жестокост
или унижение.
ПР – както и предното престъпление.
ФОРМА НА ВИНАТА/СУБЕКТИВНА СТРАНА/ – евентуален умисъл. За непредпазливост
се предвижда привилегироващ с-в).

[24] ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ЗДРАВЕТО – ВИДОВЕ ТЕЛЕСНИ ПОВРЕДИ, СЪСТАВИ.

I. СЪЩНОСТ НА ТЕЛЕСНИТЕ ПОВРЕДИ.

Предмет на този вид престъпления са не живота,а здравето на пострадалия и биват : телесни
повреди и заразяване с венерически болести.

64
 Телесната повреда е противоправно и виновно увреждане на здравето на др. човек чрез
нарушаване анатомичната цялост или физиологичните функции на тъканите, органите или с/мите на
чов. организъм или причиняване на болка или страдание.
II. ВИДОВЕ ТЕЛЕСНИ ПОВРЕДИ С ОГЛЕД СТЕПЕНТА НА УВРЕЖДАНЕ – ТЕЖКИ,
СРЕДНИ И ЛЕКИ.
А. Тежка телесна повреда. Според разпоредбата на чл.128(2) телесната повреда е тежка ако
е причинена: продължително разстройство на съзнанието; постоянна слепота с едното или двете очи;
постоянна глухота (като под такава се разбира глухота и с двете уши); загуба на речта; детеродна
неспособност; обезобразяване, което причинява завинаги разстройство на речта или на сетивен
орган; загуба на единия бъбрек, слезката или на крило на белия дроб; загуба или осакатяване на крак
или ръка; постоянно общо разстройство на здравето, опасност за живота.
Общото при всички тези увреждания, които са тежка телесна повреда е, че всички те засягат
основни органи и ф/ии на организма, така че здравето на пострадалия е засегнато до края на живота
му или поне за неопределено дълъг период.

Б. Средна телесна повреда.

Според чл.129(2) телесната повреда е средна, когато причинява: трайно отслабване на зрението
и слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата, на
функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст или
избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или
др. части от тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота или разстройство на
здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и
коремната кухина.
За много от уврежданията, които са визирани в чл.129(2) се изисква те да бъдат трайни.
Според ВС, под белега трайност се разбира минималната продължителност във времето от около 30
дни, без да изключва и неопределено дълги периоди с продължителност над посочената.

В. Лека телесна повреда.

а) ЛТП с разстройство на здравето по чл.130(1) е налице, когато на пострадалия са
причинени анатомични увреждания или функционални смущения, извън тези, визирани в чл.128(2) и
129(2). Такива са всички увреждания, които не са завинаги, постоянни, продължителни, трайни или
временно опасни за живота. Такива са одраскване, охлузване, порезни рани на кожата, контузни
рани, които причиняват оток и посиняване, мускулни пробождания, счупване на 1 или 2 ребра, на
носни костици и др. подобни.
б) ЛТП, изразяваща се в причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето
по смисъла на чл.130(2) е засягане на организма в най-малка степен. Тази болка се определя като
краткотрайно преживяване на неприятно усещане, произтичащо от физическото въздействие, а
страданието - като продължаваща болка.
в) във връзка с ЛТП в чл.130(3) е предвидена и “реторсията”, т.е създадена е възможност
съдът да не накаже и двамата, ако пострадалият от ЛТП е отвърнал веднага с такава на лицето, което
му е причинило ЛТП.
г) ЛТП, нанесена по непредпазливост не е престъпление. Наказва се само, когато
увреждането съставлява СТП или ТТП, независимо дали се касае за обикновена или професионална
непредпазливост.

65
 III. УМИШЛЕНИ ТЕЛЕСНИ ПОВРЕДИ, ОСОБЕНОСТИ НА УМИСЪЛА ПРИ ТЕЗИ
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ.
1. Квалифицирани състави на умишлени телесни повреди.
а) Законът третира като квалифициращи обстоятелства само качествата на пострадалия
"майка и баща", като за разлика от убийствата, качествата "рожден син" и "рождена дъщеря" не са
квалифициращо обстоятелство - чл.131(1), т.3.
б) Причинени на повече от едно лице, на малолетно или на бременна жена - в т.4 на същия
член.
в) Съвкупността от телесни повреди, но само когато първото престъпление е умишлена
тежка или средна телесна повреда - т.6.
г)Повторното извършване на СТП и ТТП е квалифицирано обстоятелство в чл.131(1), т.7.
Повторност ще е налице, когато деецът е вече осъждан за друго такова престъпление.
д) ТТП и СТП са квалифицирани и когато представляват опасен рецидив - чл.131а.
2. Леко наказуеми умишлени телесни повреди.
а) когато субектът е действал в състояние на силно раздразнение, предизвикано от
пострадалия с насилие, с тежка обида, с клевета или с друго противозаконно действие, с което са
настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, освен
в случаите на опасен рецидив - чл.132(1).
б) когато са причинени при превишаване на пределите на неизбежната отбрана - чл.132(2).
IV. НЕПРЕДПАЗЛИВИ ТЕЛЕСНИ ПОВРЕДИ.
1. Квалифицирани състави на непредпазливи телесни повреди.
а) когато деецът е действал при професионална непредпазливост (чл.134(1)) или когато
неправоспособно лице е причинило такава повреда чрез деяние, спадащо към правно регламентирано
занятие или дейност, представляващи източник на повишена опасност - чл.134(2).
б) причиняване на СТП и ТТП в пияно състояние или на повече от 1 лице, извършени при
професионална непредпазливост.
2. Леко наказуем случай на непредпазливи телесни повреди - когато деецът, след като е
причинил СТП или ТТП при професионална непредпазливост е направил всичко, зависещо от него за
оказване помощ на пострадалия - чл.134(4).
V. ЗАРАЗЯВАНЕ ДРУГИГО С ВЕНЕРИЧЕСКА БОЛЕСТ /ЧЛ.135 НК/, ОТНОШЕНИЕ
КЪМ ТЕЛЕСНИТЕ ПОВРЕДИ.
Законодателят приравнява тези престъпления на СТП.
Под венерическа болест се разбира трайно разстройство на здравето, неопасно за живота,
което се дължи на проникване в човешкия организъм на вирус и което се предава при осъществяване
на полов контакт м/у болния и здраво лице. Възможни са и др. пътища на прониква не на вируса в
организма на пострадалия, но половият контакт е най-честото.
1. Заразяване другиго с венерическа болест. Особености.
Обективна страна.
а) пострадало е лице, което не е заразено с венерическа болест.
б) ИД - най-често се осъществява с действие, но е възможно и едно бездействие да е пряка
причинна връзка за заразяване на жертвата (напр. при неспазване на хигиенни изисквания).
в) това е резултатно престъпление, тъй като е довършено с факта на проникване на
заразата в организма на лицето, което не страда от такава болест. Необходимо е заболяването да се е
развило в тежка ф/ма, като са без значение евентуалните подобрения, които настъпват в резултат на
лечение.
Субект - само лице, което страда от венерическа болест.
66
 ФОРМА НА ВИНАТА/СУБЕКТИВНА СТРАНА/ - заразяването другиго с венерическа
болест може да бъде умишлено и по непредпазливост. И при двете ф/ми на вина се изисква един
допълнителен субективен елемент - деецът да знае, че страда от такава болест.
КВАЛИФИЦИРАЩ СЪСТАВ: При множество пострадали в чл.135(2) е предвиден
квалифициран състав. Такъв е и съставът, когато са заразени лица до 16 год. възраст.
2. Заразяване другиго със СПИН - въпросът се нуждае от законодателна интервенция поради
фаталния край на заболяването. Тук също важат хипотезите на умишлено и непредпазливо
заразяване.
3. Особени хипотези - поставяне в опасност др. лице да бъде заразено с венерическа болест -
чл.135(4), наказва се по адм. ред, а при повторно извършване - по общия ред.
4. При отказ на заразено лице да се лекува се предвиждат адм. мерки.

[25] ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ЧЕСТТА, ВИДОВЕ. РАЗВРАТ – ВИДОВЕ ПОЛОВИ

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ,СЪСТАВИ.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ЧЕСТТА, ДОСТОЙНСТВОТО И ДОБРОТО ИМЕ НА

ЛИЧНОСТТА.

I. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА.
Обидата, клеветата и издаването на чужда тайна са престъпни посегателства в/у честта и
достойнството на личността.
Те винаги са само престъпления от частен х-р и се преследват само по тъжба на пострадалия и
никога служебно.
II. ИЗДАВАНЕ НА ЧУЖДА ТАЙНА /ЧЛ.145 НК/.
Чл. 145(1) “Който противозаконно открие чужда тайна, опасна за доброто име на някого,
която му е поверена или му е станала известна във връзка с неговото занятие, се наказва с...”
Става в-с за узнаване на някаква лична тайна по отношение на пострадалия, но не от когото и да
било, а само от лице извършило това по повод на негово занятия /.
Тук за разлика от клеветата не става в-с за разгласяване на позорни факти, а за факти
представляващи лична тайна на лицето.
Престъплението няма да е съставомерно ако дееца узнал тайната по случаен начин /случайно
вижда нещо/.
III. ОБИДА /ЧЛ.146 НК/.
Чл. 146. (1) Който каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на
другиго в негово присъствие, се наказва за обида с...”
Субект – всеки.
ИД – в две форми:
а) осъществява се само чрез думи, казва нещо унизително в присъствието на пострадалия/
напсува го/.
б) извърши нещо унизително за другия.Осъществява се чрез действие изразяващо
презрително отношение към пострадалия.
67
 Закона има един признак – в негово присъствие. Този признак не се тълкува буквално, а
максимално разширително.
Буквално означава обидения да се намира на същото място по същото време когато се
осъществява ИД.
Максимално разширително тълкуване на признака “в негово присъствие” означава че за
присъствена обида се приема и обидата отправена по телефона.
Ако обидата е отправена до трето лице /което отсъства – отсъстване обида/ то тя е
несъставомерна, съставомерна е само неприсъствената обидата отправена от военен до негов
началник.
ПР – узнаване на пострадалия за презрителната оценка. Ако е сляп, глух или не говори езика на
който е отправена обидата се говори за опит. Не е нужно да променя отношението си към самия себе
си.
Според ал. 2 на същия член се прилага правилото за реторсията /не носят нак. отг./ в случай на
контраобида.
ФВВ – пряк и евентуален умисъл.
IV. КЛЕВЕТА /ЧЛ.147 НК/.
Чл. 147(1) Който разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление,
се наказва за клевета с...”
Субект – всеки.
ИД – в две форми:
а) разгласяване на позорни обстоятелства за другиго – типична.
б) приписване на другиму на престъпление.
Клеветата не е даване на оценка за другиго а разгласяване на позорни факти. И то ако се докаже
че са истински се изкл. наказуемостта.
Разгласения факт или факти трябва да са позорни и второто изискване е да са неистински.
За разлика от обидата адресат на този факт е не пострадалия, а едно 3-то лице.
ПР – узнаване от едно 3-то лице на невярното позорно обстоятелство.
ФВВ – пряк или евентуален умисъл.
Тук реторсията е неприложима.
V. КВАЛИФИЦИРАНИ СЛУЧАИ.
Отнасят се както за обидата така и за клеветата и са:
- ако е нанесена публично – публично означава в присъствието на повече от 2 лица, не е
нужно мястото да бъде публично;
- ако е разпространена чрез печатно или друго произведение;
- ако страна /пострадал или субект/ е длъжностно лице, предст. на обществ. или е по повод
на службата или функцията му;
- настъпили са тежки последици – отнася се само за клеветата;
VI. ПРЕСТЪПНО ПОЛЗВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ / ЧЛ. 145А И 148А НК/.
1.“Чл. 145а(1) Който използва информация, събрана чрез използване на специални
разузнавателни средства, извън нейното предназначение за опазване на националната сигурност
или за целите на наказателното производство, се наказва с...
Не е нужно информацията да е опозоряваща или да представлява тайна. Достатъчно е да бъде
събрана с помощта на СРС и да бъде използвана не по предназначението за което е събрана.
Субект – само лице имащо достъп до работа с такива средства.
ИД – информацията да бъде използване не по предназначение.

68
 Формално - Престъплението е на просто извършване.
ФВВ – пряк умисъл.

2. Чл. 148а Който разгласи устно, чрез печатни произведения или по друг начин данни,
обстоятелства или твърдения за другиго, основаващи се на неправомерно придобита информация
от архива на Министерството на вътрешните работи, се наказва с ..”
Субект – всеки.
ИД – разгласяването на някакъв факт, не е нужно да бъде опозоряващ. Има специално
изискване – да бъде придобит неправомерно от архивите на МВР.
ПР – узнаването на факта поне от едно трето лице.
ФВВ – пряк или евентуален умисъл.

РАЗВРАТ.

I. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА И СИСТЕМА НА ПОЛОВИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ.

Престъпленията разгледани в раздел 8 на НК – БЛУДСТВО. Могат да се систематизират по 2
критерия:
1. По основния критерий – според х-ра на действието:
а) блудство което не е насочено към съвкупление, полово сношение или удовлетворение;
б) престъпно съвкупление м/у разнополови;
в) хомосексуализъм – м/у еднополови;
2. По допълнителния критерий – възрастта на пострадалия:
а) недостигнали полова зрялост /ненавършили 14 години/’
б) достигнали полова зрялост /навършили 14 год./
II. ПРЕСТЪПНИ БЛУДСТВА /ЧЛ.149 И ЧЛ.150 НК/.
1. чл. 149 визира блудство с малолетни “(1) Който извърши действие с цел да възбуди или
удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна
възраст, се наказва за блудство с...”
Субект – всеки.
ИД – осъществяване на физически контакт с лице ненавършило 14 год. възраст. Пола на лицето
няма значение. Не трябва този физически контакт да е насочен към съвкупление ако лицата са от
различен пол или са мъже или към полово задоволяване ако са жени.
ПР – осъществяване на физически контакт с пострадалия.
ФВВ – пряк умисъл. Има и специална цел – задоволяване на сексуалния нагон. Не е нужно тази
цел да бъде постигната достатъчно е да бъде поставена.
Квалифициращи състави:
а) блудство с лице в безпомощно състояние – става в-с когато пострадалия не е приведен в
това състояние от дееца;
б) принудително блудство – чрез употреба на сила или заплашване;
в) пострадалия е приведен в безпомощно състояние.

2. В чл. 150 е визирано блудството с лице навършило 14 год. “Който извърши действие с цел
да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-
годишна възраст, чрез употреба на сила или заплашване, чрез използуване на безпомощното му
състояние или чрез привеждането му в такова състояние, се наказва с...”

69
 Тук съгласието на пострадалия има значение, за разлика от състава по чл. 149, където
съгласието на пострадалия е без значение за съставомерността на деянието.
В този случай блудството е възможно само ако са изпълнени следните три условия:
а) чрез принуда – лицето е заплашено или чрез сила е омаломощено и принудено да търпи
блудствени действия;
б) чрез привеждането му в безпомощно състояние – пак има предходното поведение, но
това не е принуда;
в) когато пострадалия е бил в безпомощно състояние – това състояние не е предизвикано
умишлено от дееца.
Ако тези деяния се извършат спрямо малолетен представляват квалифициращи обстоятелства,
тук те са в основния състав на престъплението.

III. ПРЕСТЪПНИ ПОЛОВИ СНОШЕНИЯ /ЧЛ.151 И ЧЛ.154 НК/.

Престъпното съвкупление – развратни действия, при които пострадалия и дееца да са от
различен пол и да се стигне до съвкупление.
1. Типичен пример е престъплението по чл. 152(1) – съвкупление с жена навършила 14
години.
Субект – само мъж.
Пострадал – само жена.
Извършва се съвкупление при осъществяване на една от 3-те хипотези:
а) лишено от възможност за самоотбрана, и то без негово съгласие;
б) като го принуди към това със сила или заплашване;
в) като го приведе в безпомощно състояние;
ИД – да е извършено съвкупление с лице от женски пол против нейната воля.
ПР – осъществяване на полов акт.
ФВВ – пряк умисъл.
Ако се осъществи, която и да е от тези хипотези е налице изнасилване.
Това е най тежката форма на престъпно посегателство с/у половата неприкосновеност на
жената, състава на това престъпление ще се осъществи дори и мъжът и жената да са встъпили в брак.

2. Принудително съвкупление чрез използване на служ. положение или материална

зависимост.
“Чл. 153. Който се съвъкупи с лице от женски пол, като го принуди към това чрез използуване
материалната му или служебна зависимост от него, се наказва с ...”
Конструкцията е същата с тази разлика, че субект на това престъпление е не всеки мъж, а само
този който има материална или служебна власт над пострадалата.
Другата разлика от типичното изнасилване, е че мъжа използва тази своя власт за да принуди
жената да осъществят полов акт.

3. Съвкупление с малолетен или невменяемо лице.

а)Малолетно лице. чл. 151(1) “Който се съвкупли с лице, ненавършило 14-годишна
възраст, доколкото извършеното не съставлява престъпление по Чл. 152, се наказва с...”
Субект – всяко НОЛ / от мъжки или женски пол/
ИД – съвкупление с малолетно лице от различен пол.
ПР – осъществяването на половия акт.
ФВВ – пряк умисъл.
б) Невменяемо лице
70
 Конструкцията е същата с тази разлика, че става в-с не за непълнолетен, а за невменяемо лице.
NB: В случаите на съвкупление с малолетен, невменяем и при използване на служебна
или материална зависимост, съгласно чл. 158 ако последва брак дееца се оневинява.

4. Престъпно кръвосмешение – типичен пример за необходимо съучастие.

“Чл. 154. Съвкупление между възходящи и низходящи, между братя и сестри и между
осиновители и осиновени се наказва с...”

5. Създаване на условия за развратни действия.

Включени са три състава:
а) Склоняване на лице от женски пол към проституция.
Чл. 155(1) “Който склонява друго лице към проституция, блудствени действия или
съвкупление, се наказва с ...”
Субект – всеки.
ИД – склоняване, принуждаване на лице от женски пол към проституция.
На просто извършване.
ФВВ – пряк умисъл.
б) Сводничество – предоставяне на помещения за полови сношения или блудствени
действия. Това е престъпление на системно извършване, няма ли система няма и престъпление.
чл. 155(2) “Който предоставя систематически помещение на различни лица за полови
сношения или за блудствени действия, се наказва с ...”
Субект – всеки.
ИД – системно предоставяне на помещения /поне 3 последователни/ не на една и съща двойка
с трайни отношения, а на различни за осъществяване на блудствени действия или съвкупления.
Не е нужно развратните действия да се осъществят, а ако се осъществят не трябва да
съставляват престъпления по досега разгледаните.
ПР – държането на помещението от поне 3 различни двойки.
ФВВ – пряк умисъл
в) отвличане с цел разврат.
Чл. 156 “Който отвлече лице от женски пол с цел да бъде предоставено за развратни
действия, се наказва с ...”
Субект – всеки.
ИД – отвличане на лице от женски пол.
ПР – поставяне на жената на място, на което тя не желае и поне първоначално не е известно на
другите.
ФВВ – пряк умисъл и специална цел – пострадалата да бъде предоставена за развратни
действия.
IV. ПРЕСТЪПНИ ХОМОСЕКСУАЛНИ ДЕЙСТВИЯ /ЧЛ.157 НК/.
Характерното при този вид престъпление, е че това е винаги и само разврат м/у лица от един и
същи пол.
Чл. 157(1) Който извърши полово сношение или действия на полово удовлетворение с лице от
същия пол, като употреби за това сила или заплашване или използува положение на зависимост или
надзор, както и с лице, лишено от възможност за самоотбрана, се наказва с...”
Тук винаги се цели съвкуплението, като когато то е м/у:
а) мъже – педерастия;
б) жени – лесбийство.

71
 Не всяко такова съвкупление е престъпно, а само при наличието на хипотезите изброени в чл.
156:
а) с употреба на сила или заплашване;
б) извършено е от пълнолетен спрямо лице ненавършило 16 год.;
в) вършат се по скандален начин – на открито;
г) когато хомосексуалните действия се вършат с користна цел;
д) при склоняване към хомосексуализъм с обещание на имотна или др. облага.
ФВВ – пряк умисъл.
V. ТРАФИК НА ХОРА.
Чл. 159а(1) Който набира, транспортира, укрива или приема отделни лица или групи от хора с
цел да бъдат използвани за развратни действия, за принудителен труд, за отнемане на телесни
органи или за да бъдат държани в принудително подчинение независимо от съгласието им, се
наказва с ...”

Каналджийство.
Чл. 159б(1) Който набира, транспортира, укрива или приема отделни лица или групи от хора и
ги преведе през границата на страната с целта по чл. 159а, ал. 1, се наказва с ...”

Квалифициращ състав.
Чл. 159в Когато деянието по чл. 159а и 159б представлява опасен рецидив или е извършено по
поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, наказанието е ...”

[26] КРАЖБИ НА ЧУЖДО ИМУЩЕСТВО – СЪЩНОСТ, ОТГРАНИЧАВАНЕ ОТ ДРУГИТЕ

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ СОБСТВЕНОСТТА.

I. ОСНОВЕН СЪСТАВ.
Кражбата е най-често срещаното престъпление. Основният му състав е предвиден в чл. 194(1)
“Който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение
противозаконно да я присвои, се наказва за кражба с ...”
Субект – всеки.
Предмет – на кражбата може да бъде само движима вещ./ с изкл. на предвидените в закона/.
Към движимите вещи закона приравнява и енергията /но нищо друго не е приравнено към тях/.
Вещ - е материална обособеност имаща маса.
Недвижима вещ не може да се открадне.
ИД – Отнемане на чужда движима вещ от владението на другиму без неговото съгласие. Няма
значение на какво основание владелеца държи вещта – дори може да е неправомерно.
Другото условие е движимата вещ да бъде чужда. Допуска се чужда да бъде и само част от
вещта, а част от нея дори може да принадлежи на крадеца.
Съгласно чл. 218б кражбата на вещ на стойност до 150 лв. е адм. нарушение, а не престъпление.
За да се осъществи състава на кражбата чуждата движима вещ, на стойност над 150 лв. трябва
да е в чуждо владение.
Няма значение кой е владелеца, дали е собственик на вещта или не, дали я владее
самостоятелно или чрез държател.
72
 Вещта не трябва да е в свободно състояние. Завладяването на такава вещ може да е друго
престъпление, но не е кражба.
ПР – установяването на фактическа власт в./у чуждата вещ.
Необходимо и достатъчно условие за да се осъществи състава на кражбата е чуждата вещ да се
отнеме без съгласието на владелеца. Дори да е станало със знанието на владелеца това е кражба.
ФВВ – пряк умисъл и специална субективна цел – намерение за присвояване. Намерението
може и да не е конкретизирано /какво точно ще се прави с откраднатата вещ.
Смята се, че противозаконното присвояване може да се обективизира с изявлението ”вещта е
моя”.
Ако намерението е само за ползване няма престъпление, с изкл. ако вещта е чуждо МПС.
II. КВАЛИФИЦИРАНИ СЛУЧАИ НА КРАЖБА.
Предвидени са в чл. 195(1) и(2), 196(1) и 196а.
По чл. 195(1) “За кражба наказанието е ...
1. ако е извършена във време на пожар, наводнение, корабокрушение, катастрофа, война или
друго обществено бедствие;
2. ако откраднатата вещ не е под постоянен надзор;
3. ако е извършена чрез разрушаване, повреждане или подкопаване на прегради, здраво
направени за защита на лица или имот;
4. ако за извършването на кражбата е използувано моторно превозно средство, техническо
средство или специален начин;
5. ако е извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното
осъществяване, когато не представлява маловажен случай;
6. ако кражбата е извършена от длъжностно лице, което се е възползувало от служебното си
положение;
7. в немаловажни случаи, ако е извършена повторно;
8. ако кражбата е извършена от гроб на покойник;
9. ако кражбата е извършена от лице по чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8.
(2) За кражба в големи размери наказанието е ...
Чл. 196. (1) (За кражба, която представлява опасен рецидив, наказанието е...
Чл. 196а. За кражба в особено големи размери, представляваща особено тежък случай,
наказанието е ...

Могат да се класифицират по няколко признака:

1. С оглед обстановката в която е извършена - ако е извършена във време на пожар,
наводнение, корабокрушение, катастрофа, война или друго обществено бедствие;
2. С оглед на предмета:
а) вещта не е под постоянен надзор – контрола може да е занижен като по волята така и не
по волята на владелеца.
б) извършена от гроб на покойник;
в) в големи размери – над 70 МРЗ;
- в особено големи размери и представляваща особено тежък случай – над 140 МРЗ и
разкриваща висока степен на общ. опасност;
3. С оглед субекта:
а) от 2 или повече лица сговорили се предварително за нейното осъществяване, когато не
е маловажен случай – да са се уговорили преди да отидат на мястото на кражбата какво точно ще
правят;

73
 б) от дл. лице, което се е възползвало от сл. си положение – субект може да е само сл.
лице, което има по лек достъп до мястото;
в) извършено повторно в немаловажни случаи – прилагат се правилата за повторност /чл.
28 и 30/ и двата случая не трябва да са маловажни.
г) представляваща опасен рецидив;
4. С оглед метода на извършване:
а) ако е извършена чрез разрушаване, повреждане или подкопаване на прегради, здраво
направени за защита на лица или имот – взломна кражба. Тя е съставно престъпление и вкл.:
унищожаване или повреждане на чужда вещ; и самата кражба.
Тук имаме 2 различни вещи, които са предмет на това съставно престъпление. Предмет на
улесняващото престъпление е пазещата вещ, чието унищожаване или повреждане улеснява
извършването на 2-то престъпление – самата кражба.
Пазещата и пазената вещ трябва да са различни.
б) когато е използвано МПС – докарано е до мястото на кражбата и се използва за
улесняване на нейното извършване;
в) когато са използвани технически средства – техническото средство /ножица з рязане на
тел, шперц, специален ключ и др./ трябва да е използвано по предназначение;
г) ако е извършена по специален начин – когато се използва специално умение
/джебчийство/ или особена ловкост /алпинистки прийоми за кражба в апартамент/.

III. ЛЕКОНАКАЗУЕМИ СЛУЧАИ НА КРАЖБА.

1. Чл. 194(3) – маловажен случай “В маловажни случаи наказанието е ...” Когато стойността
на откраднатата вещ е до 2 МРЗ /150 – 240 лв. на този етап/.
2. Чл. 197 – с репариране /връщане/ или заместване “Ако до приключване на съдебното
следствие в първоинстанционния съд откраднатата вещ бъде върната или заместена, наказанието
е ...”
Този състав не е приложим, когато става дума за опасен рецидив /тогава е само смекчаващо
вината обстоятелство.
Връщането става в натура. Репарирането трябва да е в пълен размер. Може да стане от момента
на кражбата до приключване на съдебното дирене в пъвоинстанциония съд. Това е положително
поведение като самоволния отказ, но с няколко особености:
а) правното действие не се заключава в отпадане на нак. отг., а в намаляване на
наказанието, което ще се наложи;
б) тук за разлика от самоволния отказ субект може да бъде не само дееца, но и всяко 3-то
лице.
Това намаляване не е стимул за дееца, а е защита интересите на пострадалия.
Замяната е стойностно възстановяване в пари.

[27] ГРАБЕЖ НА ЧУЖДИ ВЕЩИ. ИЗНУДВАНЕ И ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО ПО ЧЛ.213 А.

ОТГРАНИЧАВАНЕ ОТ ДРУГИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ СОБСТВЕНОСТТА.

I. ОСНОВНИ СЪСТАВИ /ЧЛ.198, АЛ.1, 3 И 4 НК/.

Грабежа има 3 основни състава: 1 типичен и 2 нетипични:
74
 1. Типичния по чл. 198(1) “Който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго с
намерение противозаконно да я присвои, като употреби за това сила или заплашване, се наказва за
грабеж с ...”
Субект – всеки.
ИД – съставно престъпление, което вкл. 2 функционално свързани акта:
а) улесняващата съставка е принудата, употреба на сила или заплашване - принудата
предхожда и улеснява извършването на кражбата, като заставя владелеца на предмета да прояви
физическа пасивност. Принудата може да е както обикновена така и т.н. физическа принуда;
б) кражбата – втората съставка.

2. Първи нетипичен с-в по чл. 198(3) “Грабеж е и всяка кражба, при която завареният на
мястото на престъплението употреби сила или заплашване, за да запази владението върху
откраднатата вещ.”
Това е т.нар. грабежоподобна кражба. И тук има принуда, но тя е последваща след
извършването на кражбата. Целта на принудата е не улесняването на кражбата, а да се запази
резултата от нея /владението в/у откраднатото/.
В този случай особеното, е че принудата е последваща, но не всяка последваща принуда, а само
тази оказана на мястото на извършването на кражбата.

3. Втория нетипичен грабеж е по чл. 198(4) “Грабеж има и когато за отнемане на вещта
лицето е било приведено в безсъзнание или поставено в беззащитно състояние.”
В този случай принуда въобще няма, а пострадалия е доведен до безпомощно състояние или е
приведен в безсъзнание чрез приспивателно или опиат /често го правят проститутките/.
Леко наказуеми случаи – няма.

II. ОТНОШЕНИЕ КЪМ КРАЖБАТА, ПРИНУДАТА И ИЗНУДВАНЕТО.

Грабежа много прилича на взломната кражба, също като нея е съставно престъпление. Има
особеност като съставно престъпление, заключава се в това, че е обособен като самостоятелен вид
престъпление отделно от неговите съставки.
Това личи и при взломната кражба, улесненото престъпление /престъплението цел/ е
определящо за вида на цялото съставно престъпление. Т.е. съставното престъпление се явява
квалифициращ случай на улесненото престъпление.
Грабежа за разлика от взломната кражба не е квалифициращ случай на кражбата и това значи,
че м/у кражбата и грабежа не може да има продължавано престъпление.
Грабежа е често срещано и особено опасно престъпление, което налага диференциацията му.

III. КВАЛИФИЦИРАНИ СЛУЧАИ НА ГРАБЕЖ.

Квалифицирани случаи предвидени са в чл. 199:
1. по ал. 1 “За грабеж на вещи:
1. в големи размери;
2. извършен от две или повече лица, сговорили се предварително да вършат кражби или
грабежи;
3. придружен с тежка или със средна телесна повреда;
4. представляващ опасен рецидив;
5. извършен от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на
организирана престъпна група ...”
75
 Очертани са 5 случая:
а) в големи размери – над 70 МРЗ;
б) от две или повече лица, сговорили се предварително да вършат кражби или грабежи.
Има разлика от груповата кражба – разликата е в предмета на сговора – в този случай предмет
на сговора е престъпно сдружение, създадено с цел вършенето на кражби и грабежи.
При кражбата трябва да са се уговорили за конкретно престъпление, а при грабежа да са
създали престъпна организация или група.
в) грабежа е придружен с тежка или средна телесна повреда. Съставно престъпление с 3
съставки;
г) престъплението представлява опасен рецидив по смисъла на чл. 29;
д) извършен от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на
организирана престъпна група – тук за разлика от т.2 става в-с за поръчков грабеж. Дееца не е
задължително да е член на престъпната група.

2. По ал. 2 “За грабеж на движима вещ:

1. придружен с тежка или със средна телесна повреда, от които е последвала смърт;
2. придружен с убийство или с опит за убийство;
3. в особено големи размери, ако деецът е бил въоръжен, наказанието е ...”
Предвидени са 3 случая:
а) Грабеж придружен с телесна повреда в следствие на която на пострадалия е причинена
смърт по непредпазливост. Кражбата е придружена с престъпление по чл. 124;
б) Ако обаче дееца има умисъл при извършване на убийството деянието се квалифицира по
т.2;
в) Когато грабежа е бил в особено големи размери и дееца е бил въоръжен. Има 2 признака:
- особено големи размери – над 140 МРЗ;
- дееца е бил въоръжен – с огнестрелно или хладно оръжие, не е необходимо да го е
използвал, достатъчно е да е в него.
IV. ИЗНУДВАНЕ, ОСНОВНИ СЪСТАВИ И КВАЛИФИЦИРАНИ СЛУЧАИ;
РАЗГРАНИЧЕНИЕ ОТ ГРАБЕЖА.
Предвидено е в чл. 214 “Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага принуди
някого чрез сила или заплашване да извърши, да пропусне или да претърпи нещо противно на волята
му и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва за изнудване ...”
Изнудването е същото както и активната измама, използва се друг човек /не е съучастник/ за да
се достигне до имотна облага. Участието на такъв човек е задължително.
1. Различия м/у изнудването и активната измама - адресата на измамата се заблуждава, докато
адресата на изнудването се принуждава да извърши вредоносния акт на имуществена вреда;
2. Изнудването прилича и на грабежа и то с 2 свои х-ки:
а) използва се принуда с което се засяга личността на пострадалия;
б) засяга се чуждо имущество.
Чрез престъпление против личността се стига до престъпление с/у имуществото.
Разликата м/у тях е в предназначението на принудата:
а) при грабежа принудата е насочена към една физическа пасивност, докато при
изнудването се стига до едно Ю значимо поведение, състоящо се в прехвърляне на определени
имуществени права, опрощаване на дълг и т.н.
ПР - причиняването на имотна вреда на изнудения или 3-то лице.
Чл. 213а “Който с цел да принуди другиго да се разпореди с вещ или със свое право или да
поеме имуществено задължение го заплаши с насилие, разгласяване на позорящи обстоятелства,
76
увреждане на имущество или друго противозаконно действие с тежки последици за него или негови
ближни, се наказва...”
С принудата, от обективна страна, приключва осъществяването на престъплението. За
довършеност на престъплението е достатъчно изнудвания да е изпитал тормоза на дееца.

[28] ДЛЪЖНОСТНО ПРИСВОЯВАНЕ И ОБСЕБВАНЕ – ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА И

СЪСТАВИ.

ДЛЪЖНОСТНО ПРИСВОЯВАНЕ.

I. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА И ОСНОВЕН СЪСТАВ.

Основния състав е предвиден в чл. 201 “Длъжностно лице, което присвои чужди пари, вещи
или други ценности, връчени в това му качество или поверени му да ги пази или управлява, се наказва
за длъжностно присвояване с ...”
ИД – присвояването на предмета:
фактическата дейност – вземането на вещта в собствена полза за консумация или
производствена дейност.
Юридическата дейност – някакъв акт на разпореждане на веща в полза на трето лице.
ПР – безвъзмездното и невъзстановимо лишаване на собственика от вещта и
облагодетелстването на дееца или трето лице.
ФВВ – пряк умисъл.

II. ОТНОШЕНИЕ КЪМ ОБСЕБВАНЕТО.

Длъжностното присвояване може да се представи като обсебване с две особености:
1. Отнася се до Субекта – не всеки е субект на това престъпление, а само длъжностно
лице /чл. 93, т.1 - "Длъжностно лице" е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или
безплатно, временно или постоянно:
а) служба в държавно учреждение, с изключение на извършващите дейност само
на материално изпълнение;
б) ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо
имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице
или при едноличен търговец, както и на частен нотариус и помощник-нотариус.”
2. До предмета – пак е чужда движима вещ, но тя се намира у дееца във връзка със службата
му.

III. КВАЛИФИЦИРАНИ И ЛЕКОНАКАЗУЕМИ СЛУЧАИ.

Квалифицирани случаи:
1. По чл. 202(1) “За длъжностно присвояване наказанието е ...:
1. ако за улесняването му е извършено и друго престъпление, за което по закон не се
предвижда по-тежко наказание;
2. ако е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително.
77
 а) Ако за улесняването на длъжностното присвояване е извършено др. престъпление, за
което закона не предвижда по-тежко наказание. Наказанието за улесняващото престъпление не
трябва да е по-тежко от дл. присвояване.
б) Съизвършителство и предварителен сговор:
Ако е по основния с/в съизвършителите трябва да са длъжностни лица.
За квалифициращия състав, за улесняващото престъпление може да не се изисква качеството
длъжностно лице.

2. По чл. 202(2) “За длъжностно присвояване наказанието ...:

1. ако е в големи размери,
2. ако представлява опасен рецидив или
3. ако присвоените средства са от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или
предоставени от Европейския съюз на българската държава.”
Налице са 3 хипотези:
а) в големи размери;
б) опасен рецидив;
в) ако се отнася до средства предоставени от ЕС или негова собственост.

3. По чл. 203 “За длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо

особено тежък случай, наказанието е ...”
В особено големи размери над 140 МРЗ.

Леконаказуеми случаи:
Предвидени са 2 хипотези по чл. 204 и 205
1. По чл. 204 – в маловажни случаи.
2. По чл. 205 - репарирането на вещта до приключване на съдебното следствие в
първоинстанциония съд.

IV. ОТНОШЕНИЕ КЪМ КРАЖБАТА И ОБЩИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПО СЛУЖБА.

Длъжностното присвояване прилича на кражбата – предмета е същия /чужда движима вещ на
стойност над 150 лв./.
Разлика – при кражбата вещта е във владението на друго лице, а при присвояванията тя се
намира у самия деец. Дееца не е получил чуждата вещ чрез престъпление, а правомерно по повод на
службата му.
От общите престъпления по служба – тук качеството на дееца длъжностно лице винаги е
задължително, докато при несъщинските общи престъпления по служба това качество на дееца не е
задължително /престъпленията извършени не от длъжностни лица, но по отношение на службата –
убийство на длъжностно лице/.

ОБСЕБВАНЕ.

I. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРЕСТЪПНИТЕ ПРИСВОЯВАНИЯ.

Подродов обект на присвояванията са общ. отн. по пазене или управление на чуждата
собственост.
Видове обсебване:

78
 а) длъжностно присвояване;
б) обсебване; и
в) специфични случаи по чл. 207 и 208, които обаче много се приближават до обсебването
и могат да се разглеждат като негови нетипични случаи.
II. ОТНОШЕНИЕ КЪМ КРАЖБАТА И ЗЛОУПОТРЕБАТА НА ДОВЕРИЕ.
Присвояването прилича на кражбата – предмета е същия /чужда движима вещ на стойност над
150 лв./.
Разлика – при кражбата вещта е във владението на друго лице, а при присвояванията тя се
намира у самия деец. Дееца не е получил чуждата вещ чрез престъпление, а правомерно /въз основа
на правен акт – договор, сделка и т.н./. Този правен акт не трябва да прехвърля собствеността, защото
ако е така тя става негова собственост на правно основание и не може да има престъплението
“обсебване”.
Тук предмета се намира у дееца и той може да извършва с него разпоредителни действия.
III. ОСНОВЕН СЪСТАВ НА ОБСЕБВАНЕТО.
Основния състав на обсебването се намира в чл. 206(1) “Който противозаконно присвои чужда
движима вещ, която владее или пази, се наказва за обсебване с ...”
Субект – всеки.
Предмет – чужда движима вещ на стойност над 150 лв., но която се владее от дееца на някакво
правно основание.
ИД – своенето на чуждата движима вещ.
ПР – лишаването на собственика от вещта и облагодетелстването на дееца или трето лице в
чиято полза се е разпоредил.
ФВВ – пряк умисъл.

IV. КВАЛИФИЦИРАНИ И ЛЕКОНАКАЗУЕМИ СЛУЧАИ.

1. Квалифицирани състави:
а) ако обсебването е в големи размери от 70-140 МРЗ/;
б) представлява опасен рецидив;
в) в особено големи размери /над 140 МРЗ/.
2. Леконаказуеми състави:
а) в маловажни случаи;
б) предмета на престъплението се репарира до приключване на досъдебното производство в
първоинстанциония съд.
V. ОСОБЕНИ ХИПОТЕЗИ /ЧЛ.207 И ЧЛ.208 НК/.
При тях чуждата вещ не попада в дееца въз основа на правен акт, а въз основа на правно
събитие.
1. По чл. 207(1) “Който намери чужда движима вещ и в продължение на една седмица не
съобщи за нея на собственика, на властта или на този, който я е загубил, се наказва с ...”
Тук нещата са обърнати. Намирането на вещта е активното действие и ако запази пасивност
по отношение на тази вещ, а не съобщи на собственика или властта се осъществява състава на чл.
207(1)
Това е двуактно престъпление. Не се изисква да се стигне до своене на вещта, дори да няма
своене престъплението е довършено.
Субект – всеки.

79
 ИД – два последователни и функционално свързани акта:
а) намиране на чужда загубена вещ;
б) последващо продължено пасивно поведение, което се заключава в несъобщаване на
собственика или властта.
ПР – собственика или властта не научават след 7 дни къде се намира загубената вещ.
ФВВ – пряк умисъл.

2. по чл. 207(2) “Същото наказание се налага и на този, който противозаконно присвои

чужда вещ, която е попаднала у него случайно или по погрешка.”
Същото както по ал. 1 с тази разлика, че вещта е попаднала у дееца по погрешка или случайно.

3. По чл. 208(1) “Който открие съкровище и в продължение на две седмици не съобщи на

властта, се наказва с ...”
Предмет – на това престъпление може да бъде само съкровище – предметни ценности, които
имат парична, нумизматична художествена или др. стойност и съгласно чл. 91 ЗС щом техния
собственик е неизвестен те са собственост на държавата.
ИД – несъобщаването на държавната власт за откритото съкровище. Тук дори не е необходимо
присвояване, достатъчно е само дееца да не съобщи и състава на престъплението е осъществен.

[29] ИЗМАМА, ДОКУМЕНТНА ИЗМАМА И ВЕЩНО УКРИВАТЕЛСТВО – ОБЩА

ХАРАКТЕРИСТИКА, СЪСТАВИ, ОТГРАНИЧЕНИЯ.

I. ОБЩИ ОСОБЕНОСТИ И РАЗЛИЧИЯ НА ТЕЗИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ.

Характерно за разгледаните до тук престъпления против собствеността, е че извършителя не
ползва 3-ти лица за извършване на престъплението. Докато при измамата и изнудването задължително
имаме участието на 3-то лице.
II. ИЗМАМА, ОСНОВНИ И КВАЛИФИЦИРАНИ СЪСТАВИ.
Основния състав на измамата е очертан в чл. 209 “(1) Който с цел да набави за себе си или за
другиго имотна облага възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или
другиму имотна вреда, се наказва за измама с ...”
Бива 2 вида:
1. активна;
2. пасивна.
Субект – всеки.
ИД – в 2 форми:
а) възбуждане на заблуждение – създаване на невярна представа;
б) поддържането му – затвърждавне на съществуваща невярна представа у друг човек.
И в двата случая става в-с за действие на лъгане на друг човек. Не всяка лъжа на друг човек
обаче е измама /ако адресата се въведе в заблуждение с цел намаляване физ. защита на дадена вещ
това ще е кражба.

80
 Лъжата при измамата трябва да е разпоредително дейност, т.е. в резултат на заблудата,
заблудения трябва да извърши някаква дейност с която: да прехвърли нещо; да го подари; пропусне
нещо; продаде при явно неизгодни условия и др.
Манипулирането на машина не е измама – ако води до доставката на движима вещ това ще е
кражба, а не измама.
ПР – имотна вреда за заблудения или 3-то лице
Предмет – може да е цялото имущество на заблудения /всякакви активи и пасиви/.
ФВВ – пряк умисъл и специална цел – да набави за себе си или другиму имотна облага. За
довършеност на престъплението е възможно, но не и задължително постигането на целта.

Пасивната измама е предвидена в ал. 2 “Който със същата цел използува заблуждението,
неопитността или неосведомеността на някого и с това причини нему или другиму имотна вреда,
се наказва с ...”
Същността на пасивната измама е недобросъвестното и умишлено оставяне на някого в
заблуждение, от което за него или 3-то лице настъпват имуществени загуби.

Квалифицирани случаи:
Класифицирани са според субекта и съгласно ПР:
1. Съобразно субекта биват:
а) от 2 или повече предварително сговорили се лица;
б) от дл. лице или пълномощник;
в) ако дееца се представил за дл.л. или представител на властта;
г) ако е извършена повторно;
д) представлява опасен рецидив.
2. Според ПР:
а) в големи размери;
б) в особено големи размери и представлява особено тежък случай.
III. ДОКУМЕНТНА ИЗМАМА, ОТНОШЕНИЕ КЪМ ДЛЪЖНОСТНОТО
ПРИСВОЯВАНЕ.
1. Документална измама - предвидена е в чл. 212 и има 2 основни състава:
а) по ал. 1 “Който чрез използване на документ с невярно съдържание или на неистински
или преправен документ получи без правно основание чуждо движимо имущество с намерение да го
присвои, се наказва с ...”
б) по ал. 2 “Наказанието по предходната алинея се налага и на онзи, който чрез
съставяне на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ
съзнателно даде възможност на друго физическо лице да получи без правно основание такова
имущество.”
Особености на док. измама от активната измама:
а) за измамата се използва опорочен документ;
б) предмет на тази измама не е цялото имущество на пострадалия, а само пари или др.
движими вещи;
в) ПР – както и при кражбата – обективното получаване на имотна облага. За да е
довършен престъплението трябва да се получи имотната облага.
Чрез порочен документ се симулира едно правно основание за прехвърляне на имущество,
което обективно не съществува.
Разлика м/у случаите в които дееца действа в своя полза и в полза на 3-то лице:

81
 а) в своя полза – не е нужно сам да е изготвил порочния документ, достатъчно е той да го
използва и чрез това да получи чуждо имущество. Следователно тук има 2 акта: един улесняващ
/измамливо ползване на опорочен документ/ и втори улеснен акт /получаване на чуждо имущество/.
б) в полза на 3-то лице – дееца задължително трябва сам да изготви порочния документ и
след това да го ползва. Тук липсва акта на получаване на чужда вещ.

2.Застрахователна измама.
Чл. 213 “Който разруши, повреди или унищожи с измамлива цел свое осигурено имущество, се
наказва с...”
Субект – само лице собственик на застрахования имот.
Тя засяга отношенията по имущественото застраховане, не засяга отношенията по личното
застраховане.
Създава се застрахователно събитие с цел след това да се извърши измама на застрохователя.
Застрахователната измама се извършва с цел последваща измама на застрахователя.
Застр. измама се различава от обикновената:
а) застр. измама е вид предварителна престъпна дейност, което е очертано като довършено
престъпление;
това престъпление завършва с имуществено самоувреждане и то на застраховано
имущество /ако не е застраховано деянието е несъставомерно/.
ПР - привеждане на веща в негодно състояние. Не се изисква това състояние да е използвано за
заблуда на застрахователя, а още по-малко да е получена застрахователната премия.
ФВВ – пряк умисъл и специален субективен признак – специална цел – измамата на
застрахователя, че е настъпило застрахователното събитие.
IV. ВЕЩНО УКРИВАТЕЛСТВО.
Основния състав е по чл. 215 “Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага
укрие, придобие или спомогне да бъдат отчуждени чужди движими вещи, за които знае или
предполага, че са придобити от другиго чрез престъпление или чрез друго общественоопасно
деяние, се наказва...”
Това е едно вторично престъпление или престъпление на причинност. Има връзка с друго
престъпление, но тя не е причинноследствена /ако е такава води до съучастие/.
Това престъпление е и субсидиарно – неговия с/в се осъществява само ако дееца не е
осъществил състава на първичното престъпление от което се получава предметът му.
Предмет – чужда движима вещ получена по престъпен начин.
Субект – не трябва да е участвал в 1-то престъпление в резултат на което се е получила
чуждата вещ.
ИД – в 3 форми:
а) укриване – фактическа дейност по поставяне на укриваната вещ на такова място, което
не позволява тя да се открие с обикновен оглед;
б) придобиване – Ю дейност, в резултат на договор дееца получава вещта или придобива
друго ограничено вещно право;
в) спомага да бъде отчуждена - участва в прехвърлянето, тя също е Ю дейност.
ПР – съответства на 3-те форми на ИД -. Скриването на вещта или нейното придобиване от
самия деец или 3-то лице.
ФВВ – пряк умисъл и специална субективна цел – да набави за себе си или 3-то лице имотна
облага, достатъчно е тази цел да бъде поставена /не е нужно да бъде постигната/.

82
 Незнанието на престъпния произход на вещта по общо правило изкл. умисъла по чл. 14 за
грешка, но тук не е така – умисъла се предполага дори когато дееца не е знаел за престъпния
произход на вещта, а само го е предполагал.

[30] ОБЩИ СТОПАНСКИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ – ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА, ВИДОВЕ.

БЕЗСТОПАНСТВЕНОСТ. ИЗПОЛЗУВАНЕ НА ДЪРЖАВНА И ОБЩЕСТВЕНА
ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА ЧАСТНА ДЕЙНОСТ.

I. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА И СИСТЕМА НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА ПРОТИВ

СТОПАНСТВОТО.
Престъпленията против стопанството са тези, които посягат в/у нормалното функциониране на
икономиката. Тя функционира на базата на определени правила и когато те бъдат нарушени това
препятства нормалното функциониране, дори може да се засегне самата собственост.
Престъпленията против стопанството са 2 основни групи: общи и престъпления в отделните
стопански отрасли.
1. Общите са тези, които засягат принципните икономически отношения, присъщи за всеки
стопански отрасъл.
2. Престъпленията в отделните стопански отрасли – засягат икономическите отношения в
един стопански отрасъл. Могат да се извършват само в отделен стопански отрасъл.
II. РАЗГРАНИЧЕНИЕ ОТ ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА ПРОТИВ СОБСТВЕНОСТТА.
Тези престъпления за разлика от стопанските са насочени не към материалната му основа, а към
нормалното функциониране на стопанството. Засягането на материални ценности е вторичен
резултат от стопанските престъпления.

III. ОБЩИ СТОПАНСКИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ: БЕЗСТОПАНСТВЕНОСТ /ЧЛ.219 НК/,

ПРЕСТЪПНО ЗАСЯГАНЕ НА СТОПАНСКА ТАЙНА /ЧЛ.224 НК/ И НЕДОБРОСЪВЕСТНА
КОНКУРЕНЦИЯ /ЧЛ.227 НК/.
Те са предвидени в раздел 1-ви на Глава 6 от НК
1. Безстопанственост – чл. 219(1) “Длъжностно лице, което не положи достатъчно грижи
за ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на повереното му имущество или
за възложената му работа и от това последва значителна повреда, унищожение или разпиляване на
имуществото или други значителни щети на предприятието или на стопанството, се наказва...”
Субект - само дл.л. и то такова, на което е поверено имущество или е възложена работа
ИД – заключава се в неполагането на достатъчно грижи.
ПР – от деянието е настъпила значителна повреда, унищожение или разпиляване на
имуществото или други значителни щети на предприятието или на стопанството.
Унищожаване – вещта да бъде приведена в пълно и безвъзвратно за използване по
предназначението и положение.
Повреждане – привеждан в негодност, но тя е или частична /може да служи по досегашното и
предназначение, но с ограничен капаците/ или времена негодност /може да се отстрани чрез ремонт
на вещта/.

83
 Разпиляването – бива 2 вида: физическо и счетоводно.
Щета – има се в предвид загубите. Пропуснатите ползи не се вземат в предвид.
Значителна – над 5000 лв.
ФВВ – умишлени или по непредпазливост. Непредпазливостта е по-често срещаната ФОРМА
НА ВИНАТА/субективна страна/ и е предвидено в (1). Умисъла се предвижда в (3) “Ако деянието по
предходните алинеи е извършено умишлено и не съдържа признаците на по-тежко престъпление,
наказанието е...”

2. Сключване на неизгодна сделка.

Чл. 220(1) “Длъжностно лице, което съзнателно сключи неизгодна сделка и от това произлезе
значителна вреда за стопанството или за учреждението, предприятието или организацията,
които то представлява, се наказва...”
Субект – само дл.л. което има представителна власт за своето предприятие или учреждение.
ИД – скл. на неизгодна сделка /договор, едностранна сделка, спогодба и др./. Неизгодността се
преценява като от икономическа така и Ю гл.т.
ПР – настъпването на значителни вреди /включват се както загубите така и пропуснатите
ползи/
ФВВ – умишлено. Ако е извършено по непредпазливост може да е безстопанственост.

3. Стопански подкуп.
Чл. 224(1) “Който получи дар или друга имотна облага, за да даде или загдето е дал на чужда
държава, чужда организация или дружество, или на чужд гражданин сведения, от които са
произлезли или могат да произлязат значителни вреди за стопанството, ако извършеното не
представлява по-тежко престъпление, се наказва...”
Субсидиарен с/в по отношение на подкупа.
Субект – всеки с изкл. на дл.л. (По принцип е създадена за външнотърговските ни
представители през тоталитаризма)
ИД – получаване на имотна облага във връзка с даване на сведения на чужди лица във връзка с
нашето стопанство.
Имотната облага може да е всякаква – увеличаване на актива /като се предостави вземане или
чрез намаляване на пасива.
ПР – облагодетелстването на имуществото на дееца.
ФВВ – умишлено престъпление.
Вземането на облагата се определя като пасивен стопански подкуп, а даването е активен
стопански подкуп
В случая е налице необходимо съучастие – двете престъпления са насрещни, отделни с
различна квалификация по ал. 1 и 2 “Същото наказание се налага и на този, който е дал дара или
имотната облага.”

4. Нарушаване на ценовия режим.

Чл. 225 “Който продаде стока на цена над определената или преди да е определена или
утвърдена по установения ред или получи за услуга възнаграждение, по-голямо от законно
допустимото, се наказва...”
Субект – всяко НОЛ – продавач в магазин или извършващо услуги.
ИД – в 3 форми:
а) продава стока на цена над определената;
б) продава стока преди цената и да бъде определена по установения ред;
в) получава възнаграждение за услуга, което е по-голямо от допустимото.
84
 ПР – получаването на по-голямо възнаграждение за продадената стока или извършена услуга.
ФВВ – пряк умисъл.

5. Недобросъвестна конкуренция.
Чл. 227 “Който без съгласието на притежателя използва в търговската дейност марка,
промишлен дизайн или топология на интегрални схеми, се наказва...”
Субект – всеки – без значение е дали е регистриран като търговец или не.
Предмет – един от трите интелектуални продукта: марка; промишлен дизайн или топология на
интегрални схеми.
ИД – Използването на всеки от изброените интелектуални продукта без съгласието на
собственика им.
На просто извършване – самото използване на тези продукти, но не трябва да е незначителен
случай.
ФВВ – пряк умисъл.

IV. ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ КРЕДИТОРИТЕ.

Цели са защитата на кредиторите, затова и най-често субект на тези престъпления са
търговците по смисъла на чл. 1 ТЗ.
1. Банкрут. Бива 2 вида: умишлен и непредпазлив.
а) умишлен по чл. 227в “Търговец, който след откриване на производство по
несъстоятелност:
1. скрие, унищожи, повреди или отчужди безвъзмездно пари, вещи, ценни книжа или други
ценности, които могат да послужат за удовлетворяване на неговите кредитори;
2. отчужди пари, вещи, ценни книжа или други ценности, които могат да послужат за
удовлетворяване на неговите кредитори, когато даденото значително надхвърля полученото и е
извършено в противоречие с нормалното водене на стопанската дейност;
3. опрости или скрие свое вземане;
4. признае или поеме по какъвто и да е начин или удовлетвори несъществуващо задължение;
5. вземе заем, като знае, че не може да го издължи;
6. предостави в кредит принадлежащи му стоки, пари, вещи, ценни книжа или други ценности
по начин, противоречащ на нормалното водене на стопанската дейност;
7. противозаконно удовлетвори само един или няколко кредитори или ги обезпечи във вреда на
останалите кредитори;
8. унищожи, скрие или преправи търговските си книги или документи или ги води в нарушение
на закона по начин, който затруднява установяването на активите и пасивите на неговото
предприятие или дейност,
ако от изброените деяния са настъпили значителни щети, се наказва...”
Субект - само търговец.
ИД – извършване от търговец намиращ се в състояние на неплатежоспособност на различни
фактически или /и/ Ю действия /изрично изброени в З/ с цел измама на кредитор.
ПР – настъпването на значителни щети.
ФВВ – пряк умисъл.

б) непредпазлив банкрут
По чл. 227д(1) “Търговец, който:
1. не е водил търговските си дела с грижата на добър търговец или е участвал в
очевидно рискови сделки, които не влизат в кръга на обикновената му дейност;
85
 2. правил е лични, семейни или други разходи, очевидно неприсъщи и несвързани с
дейността и несъобразени с имущественото му състояние;
3. пропуснал е да състави или е съставил неправилен годишен счетоводен отчет и
баланс, като е бил длъжен да направи това,
поради което е обявен в несъстоятелност и от това са последвали щети за
кредиторите, се наказва...”
Субект – само търговец.
ИД – извършва прахосничество, с което затруднява оздравяването на предприятието и
ощетяване на кредитори. Тук няма мамене.
ПР – обявяването на дееца в несъстоятелност и настъпването на щети за кредиторите му. Няма
изискване загубите да са значителни.
ФВВ – непредпазливост.

2. Други престъпления срещу кредиторите.

а) по чл. 227е “Търговец, който има задължения към друг търговец, за който има
открито производство по несъстоятелност, като знае това и не изпълни задължението си в
уговорения или обичайния срок, се наказва...”
Субект – само търговец.
ИД – чрез бездействие – неизпълнението в срок на задължение към търговец обявен в
несъстоятелност.
ПР – ненавременното плащане към обявения в несъстоятелност кредитор, с което се ощетяват
неговите кредитори.
ФВВ – пряк умисъл.

б) по чл. 227б(1) “Търговец, който изпадне в неплатежоспособност и в 15-дневен срок

от спиране на плащанията не заяви това пред съда, се наказва...”
Само търговец изпаднал в неплатежоспособност.
ИД – чрез бездействие – дееца не осъществява по надлежния ред информирането на съда в 15-
дневен срок от спирането на плащанията.
ПР – несезирането на компетентния окръжен съд
ФВВ – пряк умисъл.

[31] ПРЕСТЪПЛЕНИЯ В ОТДЕЛНИ СТОПАНСКИ ОТРАСЛИ – ПРОТИВ

ПРОМИШЛЕНОСТТА,ИЗМАМА НА КУПУВАЧИТЕ И КЛИЕНТИТЕ, ДРУГИ
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ОТ ТОЗИ РАЗДЕЛ.

I. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА И СИСТЕМА НА ПОСЕГАТЕЛСТВАТА ПО РАЗДЕЛ

ВТОРИ.
И те както и общите стопански престъпления не засягат пряко материалната сфера на
икономиката, а нейното нормално функциониране. Но за разлика от тях тези престъпления са
характерни само за отделен стопански отрасъл.
II. ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ПРОМИШЛЕНОСТТА.
Предвидени са в чл. 228 – визира две престъпления по ал. 1 и 2.
86
 1. По ал. 1 “Който като ръководител или контролен орган нареди или допусне да се
произведат недоброкачествени, нестандартни или некомплектни промишлени произведения или
произведения, които не отговарят на установените за тях изисквания за качество, тип или белези,
се наказва...”
Субект – само ръководител или контрольор.
ИД – в две форми:
а) нареждане да се произведе нестандартна продукция – характерна само за ръководителя
и се извършва с действие – издаване на заповед за това производство;
б) допускане на такова производство – извършва се с бездействие.
Предмет – недоброкачествени стоки.
ПР – самото настройване на машините за производството на нестандартна продукция.
ФВВ – пряк умисъл.

2. По ал. 2 “Който в нарушение на служебните си задължения маркира като стандартна

или не маркира стока, която не отговаря на съответните изисквания, когато това е
задължително, се наказва...”
Субект – само маркировач /разделя стоките на качествени и некачествени/.
ИД – в две форми и зависи от задължението на лицето.
а) ако маркира само качествените стоки – чрез действие – отбелязва некачествена стока
като качествена;
б) ако се занимава само с нестандартните стоки – чрез бездействие – неотбелязването им.
ПР – при а) наличие на маркировка в/у нестандартна стока; при б) липсата на маркировка в/у
нестандартна продукция.
ФВВ – пряк или евентуален умисъл.
III. ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ТЪРГОВИЯТА, ИЗМАМА НА КУПУВАЧА /ЧЛ.232 НК/,
РАЗГРАНИЧЕНИЕ ОТ ИЗМАМАТА ПО ЧЛ.209.
1. По чл. 231(1) “Който пуска в продажба промишлени или селскостопански стоки в
значителни количества или със значителна стойност, неотговарящи на изискванията, посочени в
ал. 1 на чл. 228, без да е обявил изрично тези техни недостатъци, се наказва...”
Имаме мамене на купувача с продукта от престъплението по чл. 228.
Субект – лице, което не е участвало в първичната престъпна дейност по чл. 228.
Предмета – същия както при чл. 228 – нестандартната продукция.
ИД – пускане в търговската мрежа на стоки в значителни количества или със значителна
стойност със скрити недостатъци, без това да е обявено за купувачите.
Налице е двуактно престъпление:
- бездействие – непосочване на скритите недостатъци;
- действие – предлагане за продан на такава стока.
Формално – на просто извършване.
ФВВ - пряк умисъл.

2. По чл. 232(1) “Продавач, който измами купувач при тегленето или меренето на стока или
който си служи с неверни мерки и теглилки, се наказва...
2) Със същото наказание се наказва:
а) който измами купувач чрез примесване на чужди вещества или влошаване качеството на
стоката по друг начин;
б) който измами клиент относно качеството на стоките, материалите или услугите.”
Субект – само продавач.
87
 ИД – заблуждаване на купувача по някой от посочените в закона начини:
- при мерене или теглене на стоката, вкл. и с използването на неверни мерки или теглилки;
- чрез премесване на чуждо вещество или друго влошаващо качеството на стоката;
- относно действителното качество на стоката или услугата.
Създава се невярна представа за предлаганата стока.
ПР – измамливото въздействие в/у адресата-клиент.
Тази измама се различава от обикновената измама по чл. 209 в ПР на търговската измама не се
характеризира със засягане собствеността на потърпевшия. Престъплението е довършено и без да се
е стигнало до имотното ощетяване на купувача. То е довършено със заблуждаването на купувача.
ФВВ – пряк умисъл.

IV. ПРЕСТЪПНА ВЪНШНОТЪРГОВСКА ДЕЙНОСТ /ЧЛ.234А НК/.

Чл. 234а. Който извършва външнотърговска дейност без разрешение, което се изисква по
закон или по постановление на Министерския съвет или в нарушение на издадено такова
разрешение, се наказва...”
Субект – всеки.
ИД – очертана с бланкетни признаци – осъществяване на външнотърговска дейност, която е
при разрешителен режим, а липсва такова разрешение /или изобщо не е било издавано или ако е
издадено то не е за дейността, която осъществява дееца/.
Важи онзи разрешителен режим, който е бил в сила при извършване на деянието.. Последващия
по-благоприятен режим е без значение за престъплението.
Формално престъпление – на просто извършване.
ФВВ – пряк умисъл.

V. ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ГОРСКОТО СТОПАНСТВО, ЛОВА И РИБОЛОВА.

1. Престъпление против горското стопанство.

По чл. 235(1) “Който без редовно писмено позволително или с редовно позволително, но извън
указаните в него места, срокове, количества и дървета сече, взема или извозва от държавния
горски фонд каквито и да било дървета или част от тях, включително отсечени или паднали,
когато с това са причинени немаловажни вреди, се наказва...”
Субект – всеки.
ИД – извършва се дейност по отношение на държавния горски фонд, за която се изисква
разрешение, а такова няма. В 3 форми:
- сече – унищожава дървета;
- взема – събира се паднала естествено или отсечена от друг дървесна маса;
- извозва – физически премества дървесна маса извън границите на горската местност.
ПР – немаловажни вреди /над 300 лв./ в противен случай е адм. нарушение.
Предмет – дървета от държавния горски фонд.
ФВВ – пряк умисъл.

2. Против ловното и рибното стопанство.

а) против ловното стопанство по чл. 237(1) “Който убие или улови без надлежно
разрешение едър дивеч, се наказва...” и ал. 2 “Който без да притежава ловен билет, убие или улови
дребен дивеч, специално указан в Закона за лова, както и онзи, който макар и да притежава ловен

88
билет, убие или улови такъв дивеч в забранено време, в забранено място или със забранени средства,
се наказва...”
Предмет – дивеч, който е в свободно състояние. Ако е нечие владение ще съставлява някакъв
друг вид престъпление – кражба, завладяване или унищожаване или повреждане на чужда вещ.
б) против риболовното стопанство по чл. 238(1) “Който улови риба:
а) в рибостопански води с взривни, отровни или зашеметяващи вещества или в количества,
надхвърлящи значително нормите за спортен риболов;
б) в запазени места или при маловодие;
в) в непромишлени води през размножителния период на рибата или
г) от видове, застрашени от изчезване, се наказва в немаловажни случаи с...”
И тук като и предходния член предмета /рибата или раците/ е в свободно състояние.
Освен това престъплението не трябва да съставлява маловажен случай.

[32] ОБЩИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПО СЛУЖБА – НАРУШАВАНЕ НА СЛУЖЕБНИТЕ

ЗАДЪЛЖЕНИЯ, ИЗПОЛЗУВАНЕ НА СЛУЖЕБНОТО ПОЛОЖЕНИЕ, ДРУГИ СЪСТАВИ.

I. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА И ОТНОШЕНИЕ КЪМ СПЕЦИАЛНИТЕ

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПО СЛУЖБА; СЪЩИНСКИ И НЕСЪЩИНСКИ ДЛЪЖНОСТНИ
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ.
Наричат се “Общи престъпления по служба”, защото:
- касаят управленческите отношения във всички сфери на социалното управление;
- засягат само интересите на службата /вътрешнослужебни отношения/, а не други интереси
/чуждо имущество и т.н./
Те са от категорията на същинските длъжностни престъпления.
Има 2 категории дл. престъпления: същински и несъщински. Разграничителния признак е дали
субекта на престъплението задължително е дл.л. или не. Там където субекта задължително е дл.л.
престъплението се нарича същинско дл. престъпление /дл. присвояване, общите дл. престъпления/, а
където не е говорим за несъщинско.
Несъщинско дл. престъпление имаме тогава, когато може да се извърши от всеки, но е
извършено от дл.л – убийство извършено от дл.л. при или по повод на службата; кражбата извършена
от дл.л. използвало сл. си положение з улесняването и.

II. ОСОБЕНИТЕ СУБЕКТИ НА ТЕЗИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ; ПОНЯТИЕ ЗА

“ДЛЪЖНОСТНО ЛИЦЕ”, “ОРГАН НА ВЛАСТ” И “ПРЕДСТАВИТЕЛ НА
ОБЩЕСТВЕНОСТТА”.
1. Длъжностно лице.
Определено е в чл. 93 “1. "Длъжностно лице" е това, на което е възложено да изпълнява със
заплата или безплатно, временно или постоянно:
а) служба в държавно учреждение, с изключение на извършващите дейност само на
материално изпълнение;

89
 б) ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в
държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при
едноличен търговец, както и на частен нотариус и помощник-нотариус.”

2. Орган на властта.
Чл. 93 т.2 “"Орган на власт" са органите на държавна власт, органите на държавно
управление, органите на съдебната власт, както и служителите при тях, които са натоварени с
упражняването на властнически функции.”

3. Представител на обществеността.
Чл. 93 т.3 “"Представител на обществеността" е лице, посочено от обществена организация
да упражнява въз основа на закона или на друг нормативен акт определена функция.”

III. ЗЛОУПОТРЕБА С ВЛАСТ /ЧЛ.282 И ЧЛ.283 НК/.

1. Злоупотреба със служба.
Основния състав е предвиден в чл. 282(1) “Длъжностно лице, което наруши или не изпълни
служебните си задължения, или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за
другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни
последици, се наказва...”
Субект – само дл.л.
ИД – в 3 форми:
а) нарушаване на сл. зад. – действие с което се нарушава забрана по служба;
б) неизпълнение на сл.зад. – бездейства по отношение на нещо, което трябва да извърши;
Първите две са бланкетни разпоредби, които се запълват от Ю правила предвидени по
отношение на службата на дл.л.
в) превишаване на правомощията – всяко дл.л. има обем от сл.зад., което е ограничаващ
критерий. Когато дл.л. упражни правата на висшестоящ орган, тогава той превишава правата си.
Тези престъпления задължително са и дисциплинарни нарушения, но не всички дисциплинарни
нарушения съставляват престъпление. За да е престъпление дисц. нарушение трябва да са настъпил
ПР и да не е налице маловажност.
ПР – на поставяне в опасност – създаване на такава обстановка, в която могат да настъпят
немаловажни материални или нематериални последици.
ФВВ – пряк умисъл и специална суб. цел – набавяне облага за себе си или 3-то лице или
причиняване вреда другиму.
Квалифициращ състав – (2) “Ако от деянието са настъпили значителни вредни последици
или е извършено от лице, което заема отговорно служебно положение, наказанието...”

2. Престъпно използване на сл. положение.

Чл. 283(1) “Длъжностно лице, което използува своето служебно положение, за да набави за
себе си или за другиго противозаконна облага, се наказва...”
Субект – дл.л.
ИД – използване на своето сл. положение за набавяне на облага за себе си или 3-то лице.
Това е един субсидиарен състав по отношение на чл. 282 – няма нарушение вътре в службата.
Получава облагата не заради деяние във връзка със службата, а заради това, че е дл.л.
Формално.
ФВВ – пряк умисъл и специална цел – набавяне на противозаконна облага.

90
 IV. СЪЗДАВАНЕ НА ПРЕЧКИ ЗА УПРАЖНЯВАНЕ ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ
/ЧЛ.283Б/.
Чл. 283б “Длъжностно лице, което пречи или затруднява упражняването от собствениците
на правата им, възстановени по Закона за възстановяване собствеността върху одържавени
недвижими имоти, по Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по
Закона за териториално и селищно устройство, Закона за планово изграждане на населените
места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за
собствеността и по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за
обезщетяване на собственици на одържавени имоти, Закона за приватизация и
следприватизационен контрол или чрез влезли в сила съдебни актове по друг закон, се наказва...”

V. ИЗДАВАНЕ НА СЛУЖЕБНА ТАЙНА. ДОПУСТИТЕЛСТВО.

1. Издаване на служебна тайна.
Чл. 284(1) “Длъжностно лице, което във вреда на държавата, на предприятие, организация
или на частно лице съобщи другиму или обнародва сведения, които му са поверени или достъпни по
служба и за които знае, че представляват служебна тайна, се наказва...”
Субект – дл.л.
Предмет – сведения, които съставляват сл. тайна. Критерии за определянето дали сведенията са
тайна или не:
а) формален – да е са определени като такива в нарочен списък в организацията или
предприятието;
б) материален – издаването и да може да навреди другиму.
ИД – в 2 форми:
а) довеждане до знанието на 3-то лице;
ПР – поставяне на служебната тайна в разпореждане на това 3-то лице.
б) обнародване – чрез медиите информацията се прави общодостъпна.
ПР – огласяването на информацията чрез медиите.
За довършеност на престъплението не е нужно настъпването на вреди за този, за когото се
отнася информацията.
ФВВ – пряк или евентуален умисъл.

По ал. 2 и 3.
ал. 2 “Наказанието за деяние по предходната алинея се налага и на недлъжностно лице,
работещо в държавно учреждение, предприятие или обществена организация, на което във връзка с
работата са му станали известни сведения, представляващи служебна тайна.”
ал. 3 “Ако деянието по ал. 1 е извършено от вещо лице, преводач или тълковник по отношение
на сведения, станали му известни във връзка с възложената му задача, които то е длъжно да пази в
тайна, наказанието е...”
ИД – е същото различава се само субекта.
Субект:
- по ал. 2 – лица, които са в трудови правоотношения с пострадалия. На тях подобни
сведения не се поверява, но по някакъв начин са станали тяхно достояние.
- по ал. 3 – вещо лице, тълковник, преводач – не работят към пострадалия, те са
процесуални фигури, които се назначават в рамките на едно производство да осъществят определени
процедури, необходими за изясняване на обективната истина.

91
 2. Допустителство.
Типично вторично и субсидиарно престъпление
Чл. 285 “Длъжностно лице, което съзнателно допусне подчинено нему лице да извърши
престъпление, свързано със службата или работата му, се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното престъпление.”
Субект – само дл.л.
ИД – непротиводействие на извършване на престъпление от страна на подчинено нему лице
/както дл. така и недлъжностно лице/.
В този случай става в-с не за разгласяване или предоставяне на информация съставляваща сл.
тайна, а непопречването на подчинено лице да стори това.
Както всяка субсидиарна дейност изключва съучастничеството.
ПР – подчиненото лице извършва своето престъпление по служба.
ФВВ – пряк и евентуален умисъл.

[33] ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ПРАВОСЪДИЕТО – НАБЕДЯВАНЕ,

ЛЪЖЕСВИДЕТЕЛСТВУВАНЕ, ЛИЧНО УКРИВАТЕЛСТВО; ДЛЪЖНОСТНИ
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ПРАВОСЪДИЕТО.

I. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА И СИСТЕМА НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА ПРОТИВ

ПРАВОСЪДИЕТО.
Локализирани са в една от 3-те форми на държавната власт – съдебната власт.
1. Първия критерий е принадлежността на субекта на престъпленията:
а) посегателства в/у съдебната власт отвън – от лица не ангажирани с нейното
осъществяване;
б) посегателства отвътре – от лица ангажирани с нея. Приличат на престъпленията по
служба, но се различават по това, че са извършени по отношение на съдебната власт.
2. Според съдържанието на своя обект биват:
а) престъпления, които влияят в/у вземането на правораздавателно решение;
б) посягат в/у вече взето такова решение.

II. НАБЕДЯВАНЕ /ЧЛ.286 НК/, РАЗГРАНИЧЕНИЕ ОТ КЛЕТВАТА.

Предвидено в чл. 286(1) “Който пред надлежен орган на властта набеди някого в
престъпление, като знае, че е невинен, или представи неистински доказателства срещу него, се
наказва...”
Субект – всеки, който не е свидетел, вещо лиже, тълковник или преводач привлечени за
участие в процеса.
ИД – в 2 форми:
а) изрично набедяване – заявяване за друго лице, че то е извършило престъпление от общ
х-р /което се преследва по инициатива на прокурор/ и то пред надлежен орган на властта /който може
да възбуди досъдебно наказателно производство/. Води до задействането на наказателните м-ми на
държавата;
92
 б) мълчаливо набедяване – няма изрично такова набедяване, но конклудентно се
подхвърлят такива материали /подхвърляне на наркотици, изпращане на писмо и т.н./, които могат да
навредят на дееца. Това също става само пред надлежен орган на властта.
ПР – узнаването на тези сведения от страна на надлежния орган на властта. Няма значение дали
той е повярвал на тези твърдения или не, дали са започнали процесуални действия или не.
Ако се стигне до привличането на набедения под съдебна отговорност се осъществява с-ва на
ал. 2 “Ако набеденият бъде привлечен към наказателна отговорност, наказанието...”
ФВВ – пряк или евентуален умисъл.

III. ЛЪЖЕСВИДЕТЕЛСТВО, ДАВАНЕ НА НЕВЯРНО ЗАКЛЮЧЕНИЕ, ОТНОШЕНИЕ

КЪМ НАБЕДЯВАНЕТО.
1. Чл. 290(1) “Който пред съд или пред друг надлежен орган на властта като свидетел
устно или писмено съзнателно потвърди неистина или затаи истина, се наказва за
лъжесвидетелствуване...”
Субект – само свидетел – процесуална фигура, то е определен от органа водещ разследването.
ИД – в 2 форми:
а) лъгане на надлежен орган на властта, който води разследването, в частност дл.л. което
води разследването или потвърждаване на неистина – преиначава нещо, което е видял, а то не е
така;
б) затаяване – скриване на истината /казва, че не го е забелязал, а всъщност го е
забелязал/.
Отказа да се свидетелства не може да се квалифицира като престъпление.
ПР – узнаване на неистината от органа водещ разследването. Няма значение дали му е
повярвало
ФВВ – пряк и евентуален умисъл.
При конкуренция м/у набедяване и лъжесвидетелстване, стореното се квалифицира като
лъжесвидетелстване
Обвиняемия може да лъжесвидетелства, но в рамките на това, което не е престъпление.
ФВВ – пряк и евентуален умисъл.

Хипотези на ненаказуемост за лъжесвидетелстване:

Чл. 292(1) “За престъпление по чл. 290 и 291 наказуемостта отпада:
1. когато лицето, ако каже истината, би обвинило себе си в престъпление и
2. когато лицето се отрече пред надлежния орган от своето лъжливо свидетелствуване,
превод, тълкуване или заключение до влизане на присъдата или решението в сила и преди да е
възбудено срещу него наказателно преследване за това.
а) ако лицето каже истината би обвинило самото себе си – когато някой се привлече
като обвиняем на него му се обяснява, че не е длъжен да свидетелства с/у себе си. Ако обаче се
откаже от това свое право и лъже за свои близки ще извърши лъжесвидетелстване. Ако излъже за
себе си деянието е сътавомерно и наказуемо, но законодателя е направил компромис и не го
преследва;
б) Самоволен отказ от довършено престъпление.
Със своето положително поведение дееца, който е извършил престъпление и е възникнала
наказателна отговорност се самоосвобождава от нея, като се самооттегли от нея.
2. Даване на невярно заключение.
Чл. 291(1) “Който като вещо лице пред съд или пред друг надлежен орган на властта устно
или писмено съзнателно даде невярно заключение, се наказва...”
93
 Субект – вещо лице /експерт/.
ИД – даване невярно заключение пред назначилия дееца разследващ орган.
ПР – получаването на това заключение от разследващия орган.
И тук не е нужни той да му повярва или да го използва.
ФВВ – умишлено или непредпазливо /чл. 291(2) “Ако деянието по предходната алинея е
извършено по непредпазливост, наказанието е...”/

IV. ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ТЕХНИЧЕСКИ ЗАПИСИ /ЧЛ.287А НК/.

“Който с цел да заблуди орган на съдебната власт:
1. изготви неистински технически записи или преправи истински;
2. унищожи запис или част от него, събира или подрежда данните от записа и по този начин
създава невярна представа за съответното обстоятелство;
3. използва подправени технически записи;
4. използва неправомерно информацията, придобита със специални разузнавателни средства,
се наказва ...”

V. ЛИЧНО УКРИВАТЕЛСТВО.
Чл. 294(1) “Който спомогне на лице, извършило престъпление, да избегне или да бъде осуетено
спрямо него наказателно преследване или да остане ненаказано, без да се е споразумял с това лице,
преди да е извършило самото престъпление, се наказва за лично укривателство...”
Типично вторично и субсидиарно престъпление. Трябва да има извършено друго престъпление,
в което дееца да не е участвал.
Субект – всеки, който не е участвал в първичното престъпление.
ИД – в 3 форми:
а) спомагане на лицето да избегне наказателно преследване – да не се разбере, че това
лице е извършило престъпление и да не се привлече като обвиняем;
б) да осуети наказателното преследване с/у лицето извършило престъплението – Знае се,
че има извършено престъпление и неговия автор, но той не може да бъде заловен;
в) лицето да остане ненаказано – укрива го след като лицето е било осъдено;
На просто извършване.
ФВВ – пряк умисъл.
Когато е криминализирано недоносителство – личното укривателство го поглъща.
Съгласно ал.3 на същия член “Горните разпоредби не се прилагат спрямо съпрузите,
низходящите, възходящите, братята и сестрите на укриваното лице и техните съпрузи.”
Наказанието не с е налага при близко сродство. То е сътавомерно, но е изключена
наказуемостта /5-то основно свойство на престъплението/.
VI. ИЗТРЪГВАНЕ НА ПОКАЗАНИЯ ИЛИ НА ЗАКЛЮЧЕНИЕ /ЧЛ.287 НК/.
“Орган на властта, който в кръга на службата си сам или чрез другиго употреби
противозаконни принудителни средства, за да изтръгне от обвиняем, свидетел или вещо лице
признание, показание или заключение, се наказва...”
Субект – само дл.л.
ИД – използване на принуда по отношение на обвиняем, свидетел или вещо лице.
ПР – неблагоприятното въздействие в/у адресата.
ФВВ – пряк умисъл и специална субективна цел – изтръгване на показния, заключения или
признания.

94
[34] ПАСИВЕН И АКТИВЕН ПОДКУП; ДРУГИ СЪСТАВИ ОТ ТОЗИ РАЗДЕЛ.

I. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА, ОТГРАНИЧЕНИЯ ОТ СЪУЧАСТИЕТО.

Типичен случай на необходимо съучастие, изисква се наличието на повече от 1 престъпления,
при което престъпленията са насрещни вземания и даване на подкуп /чл. 301 – пасивен; чл. 304
активен подкуп/.
Подкупа се различава по това от съучастието, че при съучастието всеки съизвършител с
личните си действия участва в извършването на престъплението и носи наказателна отговорност
именно за това общо извършено престъпление /дотолкова доколкото е участвал в извършването на
престъплението/, докато при подкупа всеки от дейците си върши свое престъпление – единия
предлага, а другия приема подкуп, и си носят отговорност всеки за своето престъпление.

II. ПАСИВЕН ПОДКУП /ЧЛ.301-302А НК/.

Основния с-в е предвиден в чл. 301(1) “Длъжностно лице, което поиска или приеме дар или
каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме предложение или обещание за дар или
облага, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е
извършило такова действие, се наказва за подкуп...”
Субект – само дл.л. Извън това съгласно чл. 305 субект може и да е арбитър, който не е дл.л
или вещо лице/ което е процесуална фигура в производството. Субект съгласно ал. 2 може да е и
адвокат /защитник по наказателно дело или повереник по гр. дело/.
Особен субект на пасивния подкуп съгласно чл. 5 може да бъде и чуждо дл.л.
ИД – приемане на облага /тя може да е както имотна, така и вещ, вземане, опрощаване на дълг/,
а може и неимуществена облага и правене на услуга. Това се прави с/у определена дейност на
субекта във връзка със службата му или задълженията му като арбитър или адвокат. Приема облагата
за това, че вече е извършило или ще извърши обещаната дейност.
Ако субекта се облагодетелства без да има насрещна престация ще имаме престъпление по чл.
283 /използване на сл. положение за набавяне на имотна облага/.
1. Не е необходимо дейността да е реално извършена, достатъчно е тя да бъде обещана;
2. Тази дейност трябва да спада към компетенциите на дл.л., да е от неговата компетентност;
3. Няма значение за извършването на престъплението дали тази дейност съставлява
нарушение или не. Ако е нарушение е квалифициращо обстоятелство.
Това е класическата форма на ИД за пасивния подкуп. Освен тях се криминализират и:
а) поискването на подкуп;
б) само обещаването;
в) когато облагата е уговорена или получена от 3-то лице.
ПР – благоприятна промяна имуществото на дееца – увеличаване на активите или намаляването
на пасивите.
ФВВ – пряк умисъл.

Квалифициращи случаи:
95
 1. По ал. 2 и 3 “Ако длъжностното лице е извършило някое от деянията по ал. 1, за да
наруши или загдето е нарушило службата си, когато това нарушение не съставлява престъпление,
наказанието е ...
(3) Ако длъжностното лице е извършило някое от деянията по ал. 1, за да извърши или
загдето е извършило друго престъпление във връзка със службата
а) ал. 2 се прилага ако, когато освен получения подкуп дееца извърши нарушение по
служба и нарушението не съставлява престъпление.
б) ал. 3 за да получи подкупа дееца извършва длъжностно престъпление.

2. По чл. 302 “За подкуп, извършен:

1. от лице, което заема отговорно служебно положение, включително съдия, съдебен
заседател, прокурор или следовател;
2. чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение;
3. повторно и
4. в големи размери, наказанието е ...”
Това са квалифициращи състави на втора степен – могат да се явяват квалифициращи на
квалифицираните състави по ал. 2 и 3 на чл. 301.
Отговорно сл. положение – кръга на правомощията му е разширен.
В големи размери над 70 МРЗ.

1. По чл. 302а “За подкуп в особено големи размери, представляващ особено тежък
случай, наказанието е ...”
Най-тежко наказуем е когато е в особено големи размери и представлява особено тежък
случай.
Това е квалификация на 3-та степен – вкл. всички досега разгледани случаи.
III. АКТИВЕН ПОДКУП /ЧЛ.304 НК/.
Огледален вариант на пасивния подкуп.
Чл. 304(1) “Който предложи, обещае или даде дар или каквато и да е облага на длъжностно
лице, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е
извършило такова действие, се наказва...”
Субект – всеки, а не само дл.л. както при пасивния.
ИД – обратното даване на имотна или неимотна облага.
ПР – поставяне имуществото на адресата на подкупа в по-благоприятно положение.
ФВВ – пряк умисъл.

Квалифицирани състави.
1. По чл. 304, ал. 2 “Ако във връзка с подкупа длъжностното лице е нарушило служебните
си задължения, наказанието е...”
2. Ако във връзка с покупна дл.л извърши престъпление, то ще сме изправени пред едно
съставно престъпление, ако обаче е наказуемо с наказание по малко или равно на подкупа. Където
активния подкуп ще е улесняващия състав по отношение на подбудителството към извършване на
длъжностното престъпление.
Ако е наказуемо с по-тежко наказание – ще е налице идеална съвкупност м/у подкупа и
подбудителството към извършването на длъжностно престъпление.
IV. НЕНАКАЗУЕМИ СЛУЧАИ /ЧЛ.306 НК/.

96
 Предвидени са в чл. 306 “Не се наказва онзи, който е предложил, обещал или дал подкуп, ако е
бил изнуден от длъжностното лице, арбитъра или вещото лице да стори това и ако незабавно и
доброволно е съобщил на властта.”
Налице са 2 случая на ненаказуемост:
1. Ако дееца е бил изнуден да даде подкупа;
2. Ако е съобщил на властите за поисканият му подкуп от дл.л.
В тези два случая става в-с за вече извършено престъпление и самоволен отказ от тази
престъпна дейност.
V. ПРОВОКАЦИЯ КЪМ ПОДКУП.
Визирана е в чл. 307 “Който преднамерено създава обстановка или условия, за да предизвика
предлагане, даване или получаване на подкуп с цел да навреди на онзи, който даде или приеме
подкупа, се наказва за провокация към подкуп с...”
Особеното в този случай е специалната субективна цел – изобличаването или
компрометирането на онзи, който би дал, получил или поне уговорил подкуп с другия възможен
субект.
Провокирания не върши престъпление и не се наказва, защото не дава, приема или уговаря
даването /вземането/ реално на подкуп.

[35] ДОКУМЕНТНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ – ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА И СИСТЕМА.

ПОДПРАВКА НА ДОКУМЕНТИ И ЛЪЖЛИВО ДОКУМЕНТИРАНЕ – ОСНОВНИ
ОСОБЕНОСТИ, СЪСТАВИ. ДРУГИ ДОКУМЕНТНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ.

ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДОКУМЕНТНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ.

I. ВЪПРОСЪТ ЗА ОБЕКТА НА ДОКУМЕНТНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ.

Обекта на тези престъпления са документи.
Документ – едно изрично писмено изявление, което има правно значение.

II. ПОНЯТИЕ ЗА ДОКУМЕНТ, РАЗГРАНИЧЕНИЕ ОТ УДОСТОВЕРИТЕЛНИЯ ЗНАК.

Документ – едно изрично писмено изявление, което има правно значение.
Особени белези на документа:
1. Изявление на определено лице;
2. Има правно значение – за разлика от писмата отразява Ю факти /обстоятелства с правно
значение/.
3. Задължителна писмена форма.
4. Документа се отличава със своята конкретност, всеки отделен лист си има индивидуално
определен автор, който следва да бъде посочен.

III. ВИДОВЕ ДОКУМЕНТИ. СИСТЕМА НА ДОКУМЕНТНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ.

97
 В НП документите се делят на първо място на: официални и частни /неофициални/.
Официален документ – дефиниране в чл. 93, т.5 “"Официален документ" е този, който е
издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от
представител на обществеността в кръга на възложената му функция.”
- да изхожда от компетентно лице, което може да ангажира държавата, ЮЛ или ЕТ;
- да се издаде по установената от закона процедура;
- да се спази предвидената в закона форма.
Частни документи – всички които не са официални /договори, пълномощни, разписки и
др./.

На второ място се делят на разпоредителни и удостоверителни:

Диспозотивни /разпоредителни/ документи – волеизявления с правно значение. Това са
правните актове – сделки, адм. актове и правораздавателни решения. Единственото им
предназначение е да изразят правновалидната воля на автора им.
Удостоверителни /свидетелстващи/ документи – те сами по себе си не изразяват волята на
автора, а само отразяват, че автора знае за определен Ю факт.

В зависимост от това дали документа наистина е издадена от посочения в него автор биват:
Истински – действителния автор и посочения в документа са едно и също лице.
Неистински – действителния автор е различен от посочения в документа.

Система на документните престъпления.

Залегнала е в Глава 9 на Особената част на НК и могат да се систематизират в следните 3 групи:
1. Престъпно създаване на документи;
2. Престъпно ползване на документи;
3. Престъпно елиминиране /премахване на документ.

ВИДОВЕ ДОКУМЕНТНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ.

I. ПРЕСТЪПНО СЪСТАВЯНЕ НА ДОКУМЕНТИ /ЧЛ.308-315 НК/.

1. “Материална подправка", има място както по отношение на свидетелстващите, така и на
диспозитивните документи. Подправката на документ представлява такова документиране, при което
се крие(преиначава) авторството.

А) ПОДПРАВКАТА НА ОФИЦИАЛЕН ДОКУМЕНТ е предвидена в чл. 308(1) „Който

състави неистински официален документ или преправи съдържанието на официален документ с цел
да бъде използван, се наказва за подправка на документ с ...".
Субект - всеки.
ИД – в две.
а) Съставяне на неистински официален документ има тогава, когато някой изготви такъв
документ, като му придаде вид, че го е издал не той, а компетентно длъжностно лице или
представител на обществеността.
б) Преправяне съдържанието на официален документ е налице тогава, когато деецът внесе
промени в съдържането на издаден документ без съгласие на издателя му.
Следователно и при двете форми на изпълнително деяние - съставяне на неистински
официален документ или преправяне на истински официален документ, се преиначава авторството.
Няма значение, ако документът е свидетелски, дали съдържанието му е вярно или не.
98
 ПР - официалния документ с преиначено авторство.
ФВВ – пряк умисъл и допълнителен субективен признак - документът да бъде използван: да го
използва самият деец или друго лице. Няма нужда така поставената цел да се постигне.

Б) ПОДПРАВКАТА НА ЧАСТЕН ДОКУМЕНТ.

Чл. 309(1)„Който сам или чрез другиго състави неистински частен документ или преправи
съдържанието на частен документ и го употреби, за да докаже, че съществува или не съществува
или че е прекратено или изменено някое право или задължение, или някое правно отношение, се
наказва за подправка на документ с ..." .
Субект – всеки.
ИД - нетипично двуактно престъпление. Двата му акта са:
а) самата подправка — съставяне на неистински или преправяне на истински частен
документ, която, отделно взета, не осъществява състав на престъпление; и
б) ползването (употребата) на документа, което само по себе си би осъществило състава на
документното престъпление по чл. 316 - престъпно ползване на порочен документ.
Частният документ се смята за употребен, ако е представен на другиго.
Тук не е достатъчно деецът да има само субективната цел - документът да бъде използван;
необходимо е документът обективно да бъде използван, при това, отново за разлика от предходното
престъпление - само от подправилия го деец, а не от друго лице.
ПР - подправеният частен документ да бъде даден другиму.
ФВВ - са прекият умисъл. Предвидена е и специална цел - да се докаже, че съществува или не
съществува, че е изменено или прекратено дадено субективно право, задължение или някое
правоотношение като цяло.

2. Лъжливото документиране „интелектуална подправка".

Лъжливо документиране маже да бъде извършено само по отношение на свидетелските
документи.
Лъжливо документиране е субсидиарно спрямо подправката на документи и в частност на
свидетелските документи. Документът с невярно, „преиначено" съдържание е винаги и само
истински документ - без преиначено авторство.
Както подправката, така и лъжливото документиране има различни състави в зависимост от
това, дали има за свой предмет официален или частен документ.
А) Лъжливото документиране в официален документ е предвидено в чл. 311(1) „Длъжностна
лице, което в кръга на службата си състави официален документ, в който удостовери неверни
обстоятелства или изявления, с цел да бъде използван тоя документ като доказателство за тия
обстоятелства или изявления, се наказва с ..."
Субект – само длъжностно лице, не и представител на обществеността.
ИД - съставяне на официален свидетелски документ, в чието съдържания са отразени неверни
факти.
Неверни са онези факти, които не отговарят на действителността. Няма да отговаря на
действителността напр. фактът, че автомобилът е бил на пътното платно, ако той се е намирал в
пропастта.
ПР - изчерпва се с опорочения документ;
ФВВ - пряк умисъл и специална цел – документът да бъде използван: да го използва самият
деец или друго лице.

Б) Лъжливото документиране в частен документ, от една страна, прилича на подправката

на такъв документ по това, че е нужно за довършеността на престъплението да се използва. От друга
99
страна обаче, вече за разлика от подправката, престъпление е лъжливото документиране не във всеки
частен документ, а само в изрично и изчерпателно определените частни документи (чл. 312 и сл.
НК):
 Медицинско свидетелство издадено от хуманитарен или ветеринарен лекар, когато не е
дл. лице;
 Лъжливо документиране в своя полза:
- съставяне на невярна декларация изисквана въз основа на НА;
- съставяне на частен документ с невярно съдържание изискван въз основа на
НА.

II. ПРЕСТЪПНО ПОЛЗВАНЕ НА ДОКУМЕНТ /ЧЛ.316-318 НК/.

Престъпното използване на документ е предвидено в чл. 316 - чл. 318.
А) Чл. 316 „Наказанието, предвидено по предходните членове на настоящата глава, се налага
и на онзи, който съзнателно се ползва от неистински или преправен документ, от документ с невярно
съдържание или от такъв по предходния член, когато от него за самото съставяне не може да се търси
наказателна отговорност."
Субект – всеки, който не участвал в изготвянето на опорочения документ.
ИД - ползването на опорочения документ. Самото ползване се състои в представяне на
документа за удостоверяване на включените в него факти.
ПР - узнаването за документа от лицето, на което се представя. Няма значение дали то е било
заблудено, или не.
ФВВ – пряк умисъл.

Б) Чл. 318 - престъпно ползване на такъв един документ, който сам по себе си не е опорочен.
„Който противозаконно си служи с официален документ, издаден за друго лице, с цел да заблуди
орган на властта или представител на обществеността, се наказва с..."
Субект - всяко наказателноотговорно лице.
ИД - противозаконно служене с редовен официален документ, който удостоверява
самоличност, издаден обаче не за дееца, а за друго лице. Някой ползва задграничния паспорт на своя
брат.
Документът за самоличност трябва да бъде във всички случаи редовен, а не предмет (продукт)
на някое от престъпленията по чл. 308-315 - престъпно съставяне на документ. Иначе неговото
ползване може да съставлява само вече разгледаното престъпление по чл. 316.
ПР - запознаването на органа на властта или представителя на обществеността с предявения му
документ.
ФВВ – пряк умисъл и специална цел — да се заблуди органът на властта или представителят на
обществеността, комуто се предявява документът. Няма значение дали този орган на властта или
представител на обществеността е бил наистина заблуден, или не.

III. НЕЗАКОННО ПРЕМАХВАНЕ НА ДОКУМЕНТ.

Предвижда се чл. 319 „Който унищожи, скрие или повреди чужд или не изключително не му
принадлежащ документ с цел да причини другиму вреда или да набави за себе си или за другиго
облага, се наказва с ..."
Субект - всяко наказателноотговорно лице.
Предмет - чужд документ, или документ, който не принадлежи изключително на дееца.
Най-често става въпрос за частен документ, но е възможно документът да бъде и официален.
100
 ИД – в три форми - скриване, унищожаване или повреждане на документа. Трите форми са вече
разгледани при други престъпления, чиито състави включват унищожаване, повреждане или
скриване, напр. по чл. 216 и чл. 276, ал. 3.
ФВВ – пряк умисъл и специална цел: деецът да набави облага за себе си или за друг или да
причини вреда другиму. Тази максимално широка по обхват цел е налице при вече разгледаното
престъпление „злоупотреба със служба" по чл. 282.

IV. КОМПЮТЪРНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ.

Компютърни посегателства са онези, които имат за свое средство или за свой предмет
някаква ЕИМ. Тази връзка на посегателствата с ЕИМ може да бъде както възможна (случайна), така
също и необходима (задължителна).
А) Когато ЕИМ е само възможно средство или предмет на определено посегателство и
следователно този вид посегателство може да бъде извършено и с друго средство или спрямо друг
предмет, тогава е налице едно несъщинско компютърно посегателство. Връзката на това
посегателство с ЕИМ е условие не за извършването му, а само за по-висока степен на неговата
обществена опасност /проповядването на фашистка идеология по чл. 108(1) или на расова или
национална вражда или омраза чрез компютърната мрежа „Интернет"/.
Б) Когато обаче ЕИМ е необходимо средство или предмет на определено посегателство и
следователно този вид посегателство не може да бъде извършено с друго средство или спрямо друг
предмет, тогава е налице едно същинско компютърно посегателство. Връзката на това
посегателство с ЕИМ е условие вече за извършването му, а не само за по-висока степен на неговата
обществена опасност.

[36] ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ РЕДА И ОБЩЕСТВЕНОТО СПОКОЙСТВИЕ – ОБЩА

ХАРАКТЕРИСТИКА,СИСТЕМА. ПРЕСТЪПНА ГРУПА /ЧЛ.321А/. ХУЛИГАНСТВО И
САМОУПРАВСТВО.

I. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА И СИСТЕМА НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА ПРОТИВ РЕДА

И ОБЩЕСТВЕНОТО СПОКОЙСТВИЕ.
Родов обектна тези престъпления е нормалният обществен живот на гражданите. С тях се
накърняват интереси както на обществото като цяло, така и на отделните негови членове.
В някои случаи може да се стигне до засягане и на личността, собствеността или социалното
управление — нормалната дейност на държавните органи и обществените организации.
Разглежданите престъпления могат да се обособят в 4 групи:
- създаване на предпоставки за престъпна дейност;
- неспазване на правилата за осъществяване на определени дейности;
- нарушаване на общественото спокойствие ; и
- получаване на материални облаги без полагане на труд.

II. ВИДОВЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ РЕДА И ОБЩЕСТВЕНОТО

СПОКОЙСТВИЕ /ХУЛИГАНСТВО, САМОУПРАВСТВО,ОБРАЗУВАНЕ, РЪКОВОДЕНЕ И
УЧАСТИЕ В ПРЕСТЪПНА ГРУПА/.
101
 1. А) Хулиганството.
325(1) “Който извърши непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото, се наказва за хулиганство с ...".
Субект - всяко наказателноотговорно лице, а не само навършилото 16 години, както е при т.
нар. дребно хулиганство.
ИД - „извършване непристойни действия". Множественото число сочи само възможното
разнообразие, а не необходимост извършените действия да са поне две на брой.
Такова е всяко неприлично, безсрамно действие, което явно противоречи на възприетия морал
— сбиване, пеене на висок глас на неприлични песни или друго скандализиращо действие. Възможно
е, но не и задължително действието да бъде извършено на обществено (публично) място или пред
други лица. Във всички случаи обаче - дори тогава, когато не присъства никой, извършеното едно
или повече скандални действия трябва да бъдат обективно годни да станат достояние на
обществеността, т.е. на неограничен брой хора.
ПР - грубото нарушаване на обществения ред. То е налице, когато непристойните действия и
последиците от тях предизвикват силно възмущение у околните /разрушаване на паметници в
гробищен парк.
ФВВ – пряк и евентуален умисъл и специален субективен признак – явно неуважение към
обществото от дееца.

Б) Квалифицирани случаи на хулиганство

а) хулиганството е съпроводено със съпротива срещу орган на властта или представител на
обществеността, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред.
б) когато хулиганството се отличава с изключителен цинизъм – проява на особена наглост с
безцеремонно погазване на човешките ценности /издевателство над болен, развратни действия на
публично място и др./.
в) извършено е с изключителна дързост - особена упоритост без възможност за успех в
начинанието /открит опит да се подпали добре охранявана държавна сграда/.
г) извършва се повторно по смисъла на чл. 28.
д) Притежава някое от първите три квалифициращи обстоятелства - по чл. 325(2), и
едновременно с това представлява опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1.

2. Престъпното самоуправство.
Самоуправството е типично престъпление против законно установения ред на
взаимоотношения между отделни граждани, държавата или обществените организации. То има два
състава: общо самоуправство по ал. 1 и специално самоуправство по ал. 2 на чл. 323.
А) Общо самоуправство.
Съгласно ал. 1 „Който самоволно, не по установения от закона ред, осъществи едно
оспорвано от другиго свое или чуждо действително или предполагаемо право, се наказва в
немаловажни случаи с ...".
Субект - само страна по някакво имуществено правоотношение или неин представител.
ИД - осъществяване на едно оспорено от другиго, действително или предполагаемо,
притежателно право.
То никога не представлява пряко посегателство върху чуждо имущество,а само върху реда за
осъществяване на определена дейност.
Следователно, за да бъде изобщо възможно да се извърши самоуправство, трябва да има
възникнал спор за вещно, облигационно или друго някакво имуществено право между две страни.
Самоуправството се извършва винаги и само в условията на такъв правен спор.

102
 ПР - завземане на спорната престация — завладяване на претендирана вещ, вземане на такава
сума пари, която удовлетворява претендирано вземане.
Наред с това, за да бъде престъпление, самоуправството трябва да не представлява маловажен
случай - вредата от него да е на стойност над три минимални работни заплати.
ФВВ – пряк умисъл.

Б) Специално самоуправство.
Според чл. 323, ал. 2 „Който самоволно заеме недвижим имот, от чието владение е
отстранен по надлежен ред, се наказва с ...".
Предмет - само и единствено недвижим имот, няма пренебрегване на реда за решаването на
правните спорове, а взетото вече решение и неговото надлежно изпълнение.

И за двата случая на самоуправство – по ал. 1 и по ал. 2 на чл. 323, е предвиден самоволен отказ
от довършено престъпление. Съгласно ал. 3 на този член „Деецът не се наказва, ако след
предупреждение от съответния държавен орган незабавно възстанови първоначалното
фактическото положение".

3. Образуване, ръководене и участието в общо престъпно сдружение.

Чл. 321(1) „Който образува или ръководи група, съставена с цел да върши престъпления в
страната или в чужбина, се наказва с ...". Съгласно ал. 2 “Който участва в такава група, се наказва
с ...".
За да е налице такава група, а не намиране на съучастник като типична форма на приготовление
(чл. 17, ал. 1 НК), необходимо е да има постигнато съгласие между поне три лица за вършене на
повече от едно престъпление. При това, пак за разлика от намирането на съучастник като типична
форма на приготовление, не е нужно престъпленията, заради които групата е образувана, да бъдат
конкретизирани — индивидуално определени; достатъчно е те да се определят по принцип -като вид
престъпления.
Това е една зависима престъпна дейност - такова участие може да съставлява престъпление
само когато и защото предпоставя друга престъпна дейност. Тази друга престъпна дейност обаче би
могла, ако е в чужбина, да бъде и такава, че нашият НК да не намери приложение по отношение на
нея, тъй като нито нейният субект, нито пострадалият от нея е български гражданин.
Престъпната група по чл. 321 и участието в нея има всички особености на вече разгледаните
„специални" престъпни сдружения - по чл. 109, по чл. 162, ал. 3 и 4, по чл. 246, ал. 1, пр. II.
Особеностите им произтичат главно от това, че всички тези престъпления са предварителна
престъпна дейност, която съставлява самостоятелно завършено престъпление, и са също така
хипотези на „необходимо съучастие".
Тук е подходящо да се отбележи главно по-тясното приложно поле на това общо престъпно
сдружение, предвидено в чл. 321. Приложното му поле е по-тясно не само защото е общо, но и
предвид на това, че за разлика от „специалните" престъпни сдружения, то най-често или се поглъща
от някакво извършвано от група престъпление, или е субсидиарно спрямо някакво групово
извършено престъпление.

103
[37] ОБЩООПАСНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ – СИСТЕМА, ВИДОВЕ. ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПО
ТРАНСПОРТА.

I. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА И СИСТЕМА НА ОБЩООПАСНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ.

Те са общоопасни защото застрашават да увреждат или поне да поставят в опасност лични или
имуществени интереси на неопределен брой лица. При това често се получава комбинация от
реалното увреждане на едни права и поставянето в опасност на други.
Общата опасност може да се дължи на:
1. Метода на извършване – особения начин на извършване, трябва да е годен да застраши
или увреди интересите на неограничен брой лица /палеж, наводнение и др./.
2. Средствата /предмета за извършване/ - особените средства с които се извършват
/взривове, огнестрелни оръжия, боеприпаси/.
Те се отличават от останалите престъпления най вече по своя метод на извършване.
Общоопасните престъпления могат да се разграничат и по своя подродов обект, характерен за
всеки отделен вид.
Именно на тази основа се извършва и тяхната систематизация:
1. Престъпления извършени по общоопасен начин и с общоопасни средства;
2. Престъпления по транспорта и съобщенията;
3. Престъпления против народното здраве;
4. Престъпления при използването на атомната енергия за мирни цели;
5. Други.

II. ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, ИЗВЪРШЕНИ ПО ОБЩООПАСЕН НАЧИН ИЛИ С

ОБЩООПАСНИ СРЕДСТВА.
1. Палеж.
Основния му състав е предвиден в чл. 330(1) “Който запали сграда, инвентар, стоки,
земеделски или други произведения, гора, машини, рудник или друго имущество със значителна
стойност, се наказва за палеж с...”
Субект – всеки.
Предмет – вещ със значителна стойност /над 1500 лв./. Няма значение чия е собствеността в/у
вещта /може дори и да е на самия деец/.
ИД – запалването на вещта.
ПР – предмета да започне да гори. Докато не започне да гори със собствен огън говорим само
за опит. За да е довършено престъплението не се изисква да е поставен в опасност друг имот или
човек.
ФВВ – умишлено. Ако се стигне до опасност за живота на някого или чужд имот се стига до
квалифицирания състав на ал. 2.
Непредпазливия палеж също е наказуем, но трябва да е на чужд предмет, освен че трябва да е
със значителна стойност.
Предвиден е самоволен отказ от довършено престъпление – ако предмета не е започнал да гори
със собствен огън по чл. 332 “За палеж деецът не се наказва, ако по собствена подбуда е загасил
незабавно пожара, преди да са настъпили значителни вреди.”

2. Причиняване на наводнение.
Основния състав е предвиден в чл. 334(1) “Който причини наводнение и с това изложи на
опасност живота или имота на другиго, се наказва...”

104
 Наводнение – означава безконтролното освобождаване на големи водни маси, които имат
голяма разрушителна сила.
Субект – всеки.
ИД – освобождаването на големи водни маси, които имат значителна ударна сила. Може да се
осъществи както с действие така и с бездействие.
ПР – безконтролното движение на големи водни маси и поставяне в опасност живота или имота
на друго лице.
ФВВ – пряк или евентуален умисъл.
В чл. 335 е предвидено и непредпазливото наводнение. Това е едно от изкл. от правилото, че
непредпазливи са само престъпленията на реално увреждане, в случая става в-с за поставяне в
опасност живота или имота на другиго.
Квалифициращи случаи:
- ако са последвали значителни вреди – умишлено или по непредпазливост;
- ако е последвала смърт на друго лице, но само по непредпазливост;
III. ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПО ТРАНСПОРТА И СЪОБЩЕНИЯТА.
Могат да бъдат разделени на 2 големи групи:
1. Престъпления против безопасността в транспорта – създаване опасност за живота на
хората;
2. Престъпления против реда в транспорта.
Тези престъпления по принцип са резултатни и на реално извършване.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ БЕЗОПАСНОСТТА В ТРАНСПОРТА.

а) по чл. 340(1) “Който повреди подвижен железопътен състав или железен път,
въздухоплавателно средство, автомобил, електротранспортно средство (тролейбус, трамвай и
други такива, предназначени за масов превоз) или съоръжения, или принадлежности към тях, тунел,
мост или подпорна стена по пътищата, или повреди или допусне да се повреди, заседне или потъне
кораб и с това създаде опасност за живота на другиго или за значително повреждане на чужд
имот, се наказва...”
Предмет - превозните средства и обслужваща ги инфраструктура.
Субект – всеки.
ИД – различава се от обикновеното унищожаване по това, че нанесената повреда е скрита и не е
предизвикала спирането на движението на превозното средство или трафика по съоръжението, тази
скрита повреда може да предизвика авария.
ПР – да съществува опасност от застрашаване на живота на лице или чужд имот. Ако
опасността се реализира се осъществява един от квалифицираните състави по ал. 3.
ФВВ – умисъл. Като по отношение на опасността за живота или здравето е непряк.

б) Нарушаване правилата за движение.

ФВВ – умишлено /предвидено по чл. 342/ и непредпазливо /по чл. 343/.
По чл. 342(1) “Който при управляване на подвижен железопътен състав, въздухоплавателно
средство, моторно превозно средство, плавателен съд, бойна или специална машина наруши
правилата за движение, като допуска причиняването на телесна повреда или смърт на другиго, се
наказва...”
Субект – лице управляващо превозно средство с механична тяга.
ИД – очертано с бланкетни разпоредби – нарушаване на установените правила за движение за
съответното превозно средство.

105
 ПР – на поставяне в опасност живота и здравето на човек /без имуществени вреди – не са вкл. в
този с-в/.
ФВВ – евентуален умисъл.

По чл. 343(1) отнася се и до имуществените щети “Когато с деяния по предходния член по

непредпазливост са причинени:
а) значителни имуществени вреди, наказанието е ...
б) тежка или средна телесна повреда, независимо дали са настъпили последиците по буква
"а", наказанието е ...
в) смърт, независимо дали са настъпили последиците по буква "а", наказанието е...”

Квалифицирани състави:
Предвидени са в чл. 343(3)
- ако го е предизвикал в пияно състояние;
- ако е избягал от местопроизшествието;
- ако е настъпила смърт или телесна повреда на повече от едно лица.
Предвидено е последващо положително поведение, което води до намаляване на предвиденото
в закона наказание по чл. 343а “Ако деецът след деянието по предходния член е направил всичко,
зависещо от него за оказване помощ на пострадалия или на пострадалите, наказанието е...”
Тук е достатъчна усърдна дейност от дееца, а не е нужен положителен резултат от тази дейност.
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ РЕДА В ТРАНСПОРТА.
а) Престъпно ползване на нередовни пътни знаци за МПС.
Предвидено е в чл. 345 “Който си служи с контролни знаци, издадени за друго моторно
превозно средство, или със знаци, неиздадени от съответните органи, се наказва...”
Субект – всеки.
ИД – в две форми:
- служене с истински контролни знаци, които обаче са издадени за др. прев. средство.
- служене с контролни знаци неиздадени от компетентния орган.
ПР – окачването на нередовните знаци на МПС.
ФВВ – пряк умисъл.

б) Противозаконно отнемане на чуждо МПС.

Предвидено в чл. 346(1) “Който противозаконно отнеме чуждо моторно превозно средство
от владението на другиго без негово съгласие с намерение да го ползува, се наказва...”
Субект – всеки.
Предмет – чуждо МПС.
ИД – отнемане на чуждо МПС от владението на другиго без неговото съгласие.
ПР – завладяване на предмета.
ФВВ – пряк умисъл и специална цел – ползване на отнетото МПС. Ако има за цел да го свои ще
се осъществи с-ва на кражбата.
Квалифицирани случаи:
- последва повреда на МПС;
- когато отнетото МПС е било оставено без надзор;
- отнемането се извършва в пияно състояние;
- отнемането се извършва повече от 2-пъти;
- извършено е повторно по смисъла на чл. 28

106
 НАКАЗАТЕЛЕН ПРОЦЕС

[1] ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА НАКАЗАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС – ДЕЙНОСТ НА

ОПРЕДЕЛЕНИ УЧАСТНИЦИ; НАКАЗАТЕЛНОПРОЦЕСУАЛНИ ФУНКЦИИ;
НАКАЗАТЕЛНОПРОЦЕСУАЛНИ ПРАВООТНОШЕНИЯ; ФАЗИ И СТАДИИ.

I. ПРАВНА Х-КА.
Чрез Нак. Пр-с се осъществява наказателно-правната отговорност за извършено пр-е. В
производството по наказателните дела участват компетентни ДО и гражданите, които влизат в
различни процесуални ПО.
Водещ елемент в процесуалната дейност е нейният държавен х-р. Наказателното правосъдие е
изключително право на държавата. Към момента в тази дейност са ангажирани: съд, прокуратура,
следствие и дознание.
В Нак. Пр-с участват и гражданите в различни процесуални качества:
- Обвиняем – лицето с/у, което се повдига и обосновава наказателна отговорност;
- Потърпевш - Лицата жертви на престъпно посегателство;
- Други лица – експерти, поемни лица, вещи лица, преводачи, специалисти, технически
помощници и др.
Наказателно-процесуалната дейност е законно-установена, като на 1-во място – НПК,
Конституцията, някои закони и подзаконови актове.
Тези актове регламентират изрично и императивно реда за осъществяване на Нак. Пр-с. По
правило не подлежат на разширително тълкуване, прилагане по аналогия и т.н. Нашия законодател се
е постарал да даде максимално пълна и точна регламентация на Нак. Пр-с.
Взаимодействието м/у ДО и лицата в Нак. Пр-с се осъществява в рамките на т.нар.
“Наказателно-процесуално правоотношение”, в което една от страните задължително е ДО.
Тези ПО възникват, развиват се и се прекратяват в рамките на Нак. Пр-с. Обикновено тези ПО
се изразяват в конкретни процесуални действия /на съда, следствието и т.н./.
Наказателно-процесуалната дейност се осъществява, като действията на различните
процесуални субекти имат 1 обща цел à реализиране на наказателната отговорност за извършено
престъпление.
II. ФУНКЦИИ НА НАК. ПР-С.
В наказателния процес се осъществяват 3 основни ф-ии:
 По обвинението - Водеща е функцията по обвинението, защото наказателното
производство започва и се води с оглед възможността да се повдигне обвинение с/у определено лице
за виновно извършване на престъпно деяние. Когато липсва такава перспектива наказателния процес
не се започва или се прекратява.
Наказателното производство се започва от прокурор.
‚ По защитата - Защитата като функция на нак. пр-с е реципрочна на обвинението,
възниква с него, реализира се с цел да го обори, да внесе съмнение в неговата несъмнена
обоснованост, да докаже невинността или по-малката отговорност на обвиняемия. Тази ф-я се
осъществява от защитника и обвиняемия.
Защитник ¹ Адвокат – обикновено е адвокат, но може да бъде съпруг, низходящ, възходящ,
брат, сестра;
ƒ Ръководство и решаване въпросите на делото - Третата ф-я е винаги държавна и се
осъществява от съответните ДО. В съдебната фаза това е съда, а в досъдебната – прок. Ръководно-

107
решаващия орган е длъжен да достигне до обективната истина относно обстоятелствата на деянието
и за правилно прилагане на материалните наказателни закони.
Трите ф-ии са равнопоставени и не следва да се фаворизира нито една от тях, макар че водеща е
обвинението.
Наред с основните процесуални ф-ии в пр-то по наказателните дела се извършва и дейност по
предявяване на гражданския иск, обосноваването му и отговаряне по иска. От тази дейност се
обосновават съответно 2 др. Ф-ии:
- По предявяване и обосноваване на гражданския иск, осъществявана от гражданския
ищец;
- По оспорване на гражданския иск, осъществявана от гражданския ответник.

III. НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНА ФОРМА.

Нак. пр-с е формализирана дейност, той е алгоритъм за реализиране на наказателна
отговорност. Всички действия в хода на нак. пр-с следва да се осъществяват в съответната
наказателно-процесуална форма, като изискванията на закона за тази форма са императивни.
Нарушението на формата се санкционира от закона. Резултат на това изискване е, че във формата са
вложени гаранции за истинно фактическо установяване и правилно законоприлагане. С оглед на това
всички процесуални актове имат строго определени реквизити. В закона е предвиден точно реда за
издаването им и отклонението от тези разпоредби са съществени процесуални нарушения с важни
последици за хода на нак. пр-с.Фази и стадии на наказателния процес – обща характеристика.

IV. НАКАЗАТЕЛНО ПРОЦЕСУАЛНИ ПО.

Взаимодействие на компетентните ДО и гражданите стават в рамките на НППО. С наказателно
процесуалните права и задължения могат да се пораждат, изменят, прекратяват или погасяват
определени НППО.
НППО възникват само м/у ДО осъществяващ процесуално ръководство на даден стадий на
процеса и останалите ДО и участници в процеса.Наказателният процес като дейност по
разглеждането и решаването на наказателните дела.

ФАЗИ И СТАДИИ В НАКАЗАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС.

Фазите в нак. пр-с са 2: досъдебна и съдебна.
V. ДОСЪДЕБНА.
1. Разследване от разследващ орган, което се извършва от:
- следовател;
- дознател от полицията.
2. Действия на прокурора след завършване на разследването.
VI. СЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО.
1. Действия преди разглеждане на делото в съдебно заседание:
- съдия докладчик;
- призовки;
- връчване на обвинителния акт и др.
2. Съдебно заседание на 1-ва инстанция.
3. Съдебно заседание на въззивната инстанция.
4. Съдебно заседание на касационната инстанция.
108
 До този момент издадените съдебни актове от тези инстанции не са влезли в сила.
5. Извънреден способ – присъдата е влязла в сила и ако се открият нови съществени
обстоятелства по делото, се преразглежда произнесената присъда.
6. Привеждане в изпълнение на влязлото в сила решение, определение, присъда.
Горното се отнася за наказателните дела от ОХ, които започват по инициатива на държавен
орган. За делата от ЧХ, които започват по инициатива на пострадалия, липсва досъдебната фаза.

Етапи на съдебния стадий:

1. Даване ход на делото.
2. Съдебно следствие – събиране и проверка на доказателствата.
3. Етап на съдебните прения – първо се дава думата на прокурора след това на защитата.
4. Последна дума на обвиняемия.
5. Постановяване на присъдата.
Решаването на задачите в различните стадии са свързани. Неизпълнението или лошото
изпълнение на някоя задача води до промяна или отмяна на постановлението.

[2] ОСНОВНИ НАЧАЛА НА НАКАЗАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС – ПОНЯТИЕ И СИСТЕМА.

УЧАСТИЕ НА СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ В НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО.
НАЗНАЧАЕМОСТ НА СЪДИИТЕ И СЪДЕБНИТЕ ЗАСЕДАТЕЛИ. НЕЗАВИСИМОСТ НА
СЪДА, ПРОКУРОРА И РАЗСЛЕДВАЩИТЕ ОРГАНИ.

I. СИСТЕМА И ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОСНОВНИТЕ НАЧАЛА НА

НАКАЗАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Наказателно процесуалната дейност е изградена в/у определени принципи за организация и
дейност наричани основни начала, основни ръководни положения.
Те са изрично предвидени в НПК и като такива са елемент от обективното писано право.
Като ПН те са пределно общи – регламентират абстрактна хипотеза имаща отношение към
цялото нак. пр-во и спрямо всички органи и лица. Те имат и конкретна проява във всички фази и
стадии на нак. пр-с , отправна точка са при тълкуване на НПН и прилагането по аналогия.
НПК изрично урежда тези основни начала: само уредените в него са значими за нак. пр-с.
Проявата им е динамична. Не всички от тях се реализират в еднаква степен в отделните фази и
стадии. В досъд. пр-во публичността е силно ограничена, тя се разгръща като основно начало в
съдебната фаза. Основните начала са равностойни, не се степенуват и аранжират. Обезпечават се и
обуславят едно друго.
Основните начала имат специфично проявление в различните фази и стадии на нак. пр-с.
Системата така както ги урежда НПК е следната:
1. Участие на съдебни заседатели в нак. пр-во – чл. 8 НПК.
2. Назначаемост на съдиите и съдебните заседатели – чл. 9 НПК.
3. Независимост на съда, прокурора и разследващите органи и подчинението им само на
закона – чл. 10 НПК.
4. Равенство на гражданите в нак. пр-во – чл. 11 НПК.
5. Разкриване на обективната истина – чл. 13 НПК.
6. Служебното начало – чл. 13 НПК.
7. Начало на публичност – чл.20 НПК.
109
 8. Право на защита на гражданите – чл.15 НПК.
9. Оценка на доказателствените материали по вътрешно убеждение – чл.14 НПК.
10 Непосредственост и устност на процеса – чл. 18 и 19 НПК.
Някои от тези начала имат съдоустройствен, а другите функционален х-р, свързани със
състезателността в нак. пр-с.
Освен основните начала Глава 2 на НПК урежда и някои основни процесуални гаранции,
обезпечаващи пълното проявление на основните начала и те са:
1. Осъществяване на правосъдие по нак. дела само от съдилищата – чл.6 НПК.
2. Водене на нак. пр-во на български език и право на лицата невладеещи езика, да се ползват
от родния си език или да им се назначава преводач – чл.21 НПК.
3. Еднакви права на съдиите и съдебните заседатели /имат еднакъв право на глас/ при
постановяване на процесуалните актове на 1-во инстанционния съдебен състав чл.8(2) и 41(5) НПК.
4. Презумпцията за невиновност на обвиняемия – чл.14(2) НПК.
5. Задължението на съда и органите на досъд. пр-во да разясняват на обвиняемия и др.
граждани, участващи в нак. пр-во, техните процесуални П и зад. и да им осигуряват възможност да ги
упражняват – чл.14(4) НПК.
6. Неприкосновеност на личността – чл.15 НПК.
Всички начала и гаранции имат конституционна основа, която предвижда и някои др. гаранции,
като например:
- несменяемост на съдиите, прокурорите и следователите;
- това, че никой не може да бъде задържан, подлаган на обиск или др. посегателства в/у
личната неприкосновеност без разрешението на съда освен в случаите предвидени със закон;
- всеки има право на адвокатска защита още от момента на задържането си.
В ЗСВ също има някои основни положения, касаещи основните начала: състезателност на нак.
пр-во.

II. УЧАСТИЕ НА СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ В НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО.

Основно начало със съдоустройствен х-р, но и с важна функционална проява, тъй като
процесуалните актове се постановяват от състава на съда.
Съдебните заседатели участват при първоинстанционното разглеждане на нак. дела, при които
за престъпното деяние НК предвижда наказание лишаване от свобода за повече от 5 години или
доживотен затвор, в противен случай се заседава без съдебни заседатели.
1-воинст. дела са подсъдни на РС и ОС и само там има съдебни заседатели. Този състав се
разглежда като едно цяло и всичко което е казано за съда се отнася и до съдебните заседатели.
Съдебните заседатели внасят обществения елемент при правораздаването по нак. дела.
Излъчват се от общинските съвети но не са обвързани по никакъв начин с тези органи и вземат
решенията в съда по вътрешното си убеждение.
Съдебния заседател не може да упълномощава др. лице да участва от негово име и на негово
място
Правната уредба на института на “Съдебния заседател” е в НПК, Наредба № 27 на
МПравосъдието и ЗСВ.
Мандат – 5 години от решението за назначаване.
Свикват се за участие в съдебно заседание от председателя на съответния съд най-много за 60
дни в рамките на 1 календарна година, освен ако разглеждането на делото продължи след този срок.
- неплатен отпуск;
- получават възнаграждение от бюджета на съдебната власт;
- съществуват и специални норми за назначаване на съд з-ли към военните съдилища;
110
 - имат еднакви процесуални права със съдиите по вземане на решение за извършване на
процесуални действия в хода на делото и др.;
- равен глас при постановяване на съдебните актове, но за да предпази от външно
въздействие формирането на изводите на съд. заседатели, закона предвижда те да се изказват и
гласуват преди съдиите;
- по правило те са повече от професионалните съдии в състава.
III. НАЗНАЧАЕМОСТ НА СЪДИИТЕ И СЪДЕБНИТЕ ЗАСЕДАТЕЛИ.
1. Назначаване.
Съдиите, прокурорите и следователите са назначаеми и несменяеми и това е една водеща тяхна
характеристика. За такива може да бъде назначено лице имащо само българско гражданство и
отговарящо на следните условия:
- висше юридическо образование;
- да е преминало изискуемия стаж и да е придобило Ю правоспособност;
- да не е осъждано;
- да притежава необходимите нравствени и морални качества. За заемане на съответната
длъжност се изисква и определен Ю стаж:
# съдия в ОС – 6 години;
# съдия във ВКС – 12 г.;
Председателя на ВКС и ВАС, както и главния прокурор се назначават от президента с мандат от
7 години.
Останалите адм. ръководители на органите на съд. власт се назначават от ВСС за срок от 5 г.,
само за 2 мандата.
Те стават несменяеми след навършване на 5 г. стаж на заеманата длъжност и след атестация,
като в този срок не се вкл. стажа като младши съдия и младши прокурор. По този начин магистратите
се предпазват от административен произвол на определени длъжностни лица и вземат решенията си
без външен натиск.
2. Освобождаване от длъжност.
Става само с решение на ВСС при:
- навършване на 65-годишна възраст;
- подаване на оставка;
- влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за
умишлено престъпление;
- трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от 1 година;
- тежко нарушение или системно неизпълнение на сл. зад., както и действия накърняващи
престижа на съд. власт.
Магистратите са несъвместими с посочените в закона длъжности. Единствено им се разрешава
да упражняват научна и преподавателска дейност; такава по изготвяне на законопроекти на НС и др.
3. Назначаване на съдебни заседатели.
- определя се броят им;
- на своя сесия общ. съвет определя лицата, които ще бъдат съд. заседатели;
- назначават се от общото събрание на по-горноинстанция съд;
- полагат клетва.

111
НЕЗАВИСИМОСТ НА СЪДА, ПРОКУРОРА, РАЗСЛЕДВАЩИТЕ ОРГАНИ И
ПОДЧИНЕНИETO ИМ САМО НА ЗАКОНА.

I. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ.
Съгласно чл.10 НПК при осъществяване на своите ф-ии съда и разследващите органи са
независими и са подчинени само на закона. Независимостта се разбира като необвързаност от
каквито и да било лица и граждани вътре и извън процеса.
НПК предвижда условия и предпоставки за извършване на независими процесуални работи от
всички ДО.
Независимостта е възможна само когато съда и органите на досъдебното пр-во се подчиняват,
изпълняват едни единни за тях норма, обща и абстрактна. Това е нормата на закона.
Независимостта обаче не отрича известни форми на проц. к-л, които да обезпечават
обосноваността и законосъобразността на проц. действия и актове. Независимостта не означава
безконтролност, напротив по-горния процесуален орган може да дава указания на подчинения му
проц. орган, които са задължителни за изпълнение, но с това той не задължава съответния орган да
мисли по определен начин. При промяна на съответната фактическа обстановка органа взема
решение по вътрешно убеждение съобразно фактическата обстановка и доказателствения материал.
II. НЕЗАВИСИМОСТ НА СЪДА.
Както до едноличния съдия така и за съдебния състав. Това означава на 1-во място
независимост от изпълнителната власт. Независимостта на съда предполага и независимост на съда
от ВСС – няма законови правомощия да влияе на съда.
Независимост на съда от прокурора и на прокурора от съда
Независимост а съда от тълкувателната практика и от по-горния съд. Няма формално законово
изискване за съобразяване.
III. НЕЗАВИСИМОСТ НА ОРГАНИТЕ НА ДОСЪДЕБНОТО ПР-ВО – ПРОКУРОР,
СЛЕДОВАТЕЛ, ДОЗНАТЕЛ.
Приема се, че те са независими от съда, ВСС, изпълнителната власт. По-особен е въпроса с
вътрешноведомствената им зависимост, тъй като са изградени на принципа на субординацията.

[38] РАВЕНСТВО НА ГРАЖДАНИТЕ В НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО. РАВНИ ПРАВА

НА СТРАНИТЕ. СЪСТЕАТЕЛНОСТ.

I. РАВЕНСТВО НА ГРАЖДАНИТЕ В НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО.

Този принцип произтича от конституционния принцип за равенство на гражданите пред закона
чл.6(2) от Конституцията, той се отнася до всички граждани, независимо от притежаваното от тях
процесуално качество. В общ план не се допуща дискриминация – признаване на привилегии или
ограничаване на права по какъвто и да е критерий /народност, раса, пол, вероизповедание,
обществено и материално положение, професия, образование, възраст, сексуална ориентация и т.н.
Напълно реална е възможността граждани в едно и също процесуално качество да са поставени
в различен процесуален режим – по отношение на обвиняемия се вземат различни мерки за

112
неотклонение /задържане под стража, парична гаранция, подписка/. Възможна е хипотезата за
свидетелите /под охрана; със скрита самоличност; без нищо/.
Равенството никога не е абсолютно.
1. Всички граждани могат да бъдат поставени в по-благоприятен или неблагоприятен режим.
2. Различията в процесуалния режим се определят от обективни, законови основания, а не по
усмотрение на държ. проц. орган.
3. Различията в процесуалния режим доколкото те са законово допустими, не могат да се
основават на общи, дискриминационни признаци, а и произтичат от спецификата на конкретния
случай.
Равенството в нак. пр-с се осигурява от следните основни проц. положения:
1. То е равенство пред закона, закона е един, общ и задължителен за всички.
2. Съда и органите на досъдебното производство прилагат закона точно и еднакво.
3. Не се допускат извънредни съдилища, всички съдилища са единни, за всички граждани.
4. За всички участници в нак. пр-во в Б-я езика на който се води той е българският.

II. РАВНИ ПРАВА НА СТРАНИТЕ. НАЧАЛО НА СЪСТЕЗАТЕЛНОСТТА.

Това начало е залегнало в чл.12 НПК.
Началото на състезателност в нак. пр-с осигурява противоборство на противостоящите позиции
на защитата и обвинението, при което с участието и на ръководно-решаващия процесуален орган, се
достига до разкриване на обективната истина. В най-чист вид състезателността съществува в исковия
граждански процес. Там правилото, е че всеки който твърди нещо, трябва да го докаже.
В нак. пр-с условията на състезателността са значително модифицирани поради наличието на
презумпцията за невиновност и нейния доказателствен ефект - в тежестта на доказване. Тъй като
обвиняемия не е длъжен да доказва невиновността си, то цялата тежест за доказване на всички
обстоятелства в рамките на повдигнатото обвинение пада в/у главния обвинител /прокурор или
частен обвинител-тъжител/.
В това процесуално състезание известно предимство има защитата пред обвинението.
Същността в проявата на състезателността в нак. пр-с е в следното:
1. Основните процесуални ф-ии по обвинение и защита са разделени и се осъществяват от
различни субекти, които са конкуренти помежду си.
2. Поне в съдебната фаза има отделен орган /съда/, който ръководи процеса и решава
неговите задачи. Състезателността в най-пълен вид съществува в съдебната фаза.
3. Ръководно-решаващия орган /съда/ не се ангажира с процесуалните позиции на страните.
Той е арбитър, само ги претегля, което не изключва по линия на официалното начало и началото на
разкриване на обективната истина определена активност и от страна на съда, тъй като и в/у него лежи
задължението за доказване. Той обаче събира доказателства и в 2-те посоки /и обвинителни и
оправдателни/ и не изкривява състезанието м/у страните.
За да осигури състезателност в процеса чл. 12 НПК постановява, че страните в съд. пр-во имат
равни проц. права, освен случаите предвидени в този кодекс. Освен това в ал.1 изрично е залегнало
състезателното начало в нак. пр-с.

113
[39] РАЗКРИВАНЕ НА ОБЕКТИВНАТА ИСТИНА В НАКАЗАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС. ОЦЕНКА НА
ДОКАЗАТЕЛСЪВЕНИЯ МАТЕРИАЛ И ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕ ПО ВЪТРЕШНО
УБЕЖДЕНИЕ. ОФИЦИАЛНО НАЧАЛО.

НАЧАЛО НА ОБЕКТИВНАТА ИСТИНА.

Съда и органите на досъдебното пр-во, в пределите на своята компетентност, са длъжни да

вземат всички мерки, за да осигурят разкриване на обективната истина по реда и със средствата на
НПК. Достигането до истината относно деянието и дееца /разкриване на престъплението и
разобличаване на виновните/ е фактическата страна на непосредствената задача на нак. пр-с. В пр-то
по нак. дела се цели установяване на релевантните фактически обстоятелства от предмета на
доказване и преди всичко, отнасящи се до състава на престъплението.
В нак. пр-с истината не се разглежда от към нейния характер /абсолютна или относителна/.
Проц. орган се стреми да постигне знание, да установи само конкретните факти и обстоятелства,
осъществявали се в определен времеви интервал, без относително някакви други възможни
измерения, т.е. истината в нак. пр-с има винаги много конкретен характер.
Съда и органите на досъдебното пр-во в това отношение са улеснени, тъй като законодателя е
уредил предмета на доказване по нак. дела – Чл. 102. В наказателното производство подлежат на
доказване:
1. извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него;
2. характерът и размерът на вредите, причинени с деянието;
3. другите обстоятелства, които имат значение за отговорността на обвиняемия,
включително и относно семейното и имущественото му положение.”
Като в него са изброени изчерпателно обстоятелствата по делото, подлежащи на установяване и
са посочени интересуващите процеса характеристики по тези обстоятелства.
Процесуалното познание /установяване на обективната истина/ е строго формализирано, т.е.
постига се по ред и със средства предвидени в НПК чл. 13(2) НПК, като формата е гаранция за
достигане до обективната истина.
Постигането на обективната истина в нак. пр-с става посредством доказването, т.е.
откриването, представянето, събирането, фиксирането, закрепването и проверяването на
фактическия материал – следи от престъпното деяние. Доказването става по определен от НПК
начин и най вече чрез провеждане на различни процесуално-следствени действия. Чрез тях само се
установяват факт. обстоятелства на престъплението и интересуващите процеса негови свойства и
белези.
Процесуалния субект прави оценка на доказателствения материал по вътрешно убеждение, но
критерият за достигнатата обективна истина не е само субективен, а основният критерий за оценка е
проц. практика.

НАЧАЛО НА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕ ПО ВЪТРЕШНО УБЕЖДЕНИЕ.

I. СУБЕКТИВНА СТРАНА.
Вътрешното убеждение е елемент на вътрешния свят на човека и естествено има субективен
елемент. От субективна страна вътрешното убеждение се отнася до формирането на определен извод,
заключение, представа у проц. орган. В този случай убеждението е увереност, респективно
неувереност в качествата на доказателствените материали, проява на субективно психическо
отношение спрямо истинността на фактически установеното.

114
 Вътрешното убеждение не изключва наличието респективно липсата на съмнение относно
състоятелността, правилността на достигнатото проц. познание. Освен всичко това, то е
емоционална волева готовност за предприемане на проц. действие и постановяване на определен
проц. акт. То обаче има и обективна страна.
II. ОБЕКТИВНА СТРАНА НА ВЪТРЕШНОТО УБЕЖДЕНИЕ.
Тя се изразява в това, че то се формира на базата на наличния по делото доказателствен
материал, което е негов ограничител /детерминанти/; то се формира на закона; на практиката и тя е
критерий на истината, и в крайна сметка се формира на базата на правилата на здравия разум
/логиката/.
НПК изисква вътрешното убеждение изложено в процесуалния акт на съответния проц. орган
да бъде мотивирано. С оглед на това Закона изисква излагане на писмени мотиви. Това изискване се
отнася до всички проц. органи на всички проц. стадии. Мотивите показват вътрешното убеждение на
съответния орган, афишира, кои доказателства кредитира с доверие и кои не, дават възможност на
контролиращите процеса институции да извършват проверка за обективност и законосъобразност, а
също така и за самоконтрол на самия орган.
Основното начало на оценка на доказателствения материал е в тясна връзка и неизбежно
свързано с независимостта на съда и органите на досъдебното пр-во, защото по вътрешно убеждение
действа само независим проц. орган.

ОФИЦИАЛНО /СЛУЖЕБНО/ НАЧАЛО.

Скрит е в чл. 13(1) НПК.
Всеки нак. пр-с се развива с оглед определена инициатива /движеща сила/ за започване на пр-
вото и неговото придвижване до постановяване на крайния процесуален акт. Тази инициатива може
да дойде както от ДО така и от гражданин. В дейността на ръководещия нак. пр-с орган си
взаимодействат 2 основополагащи принципа:
1. На легалитета – то предполага ограничено установени предпоставки за действие и
постановяване на правни актове, а възможността за проява на инициатива, усмотрение са сведени до
минимум.
2. На опортюнитета – предполага по-голяма свобода на действие, широки граници за
прилагане на ПН по целесъобразност по преценка на органа.
В правоприлагането двата принципа си взаимодействат, като съотношението м/у тях е
различно. В правоприлагането по нак. дела приоритет има принципа на легалитета. т.е. държавните
проц. органи действат строго в рамките на предвиденото от закона с много малки възможности
за отклонение – това е така защото в нак. пр-с има възможност за накърняване на личните права и
интереси на гражданите.
В рамките на своята проц. компетентност проц. орган действа като държавен орган, като
длъжностно лице. Във всеки момент от едно нак. дело той служебно предприема, предвидените в
закона действия:
- слага началото на пр-то;
- извършва съответните проц. действия по неговия ход;
- произнася се в процесуални актове при наличие на установено от закона основания.
Тази негова дейност е функция на предоставена професионална компетентност и правомощие.
Това задължение се отнася до всички държавни проц. органи и се реализира в зависимост от
проц. статут на органа, функцията, която осъществява, спецификата на проц. стадий, например съда:
- валидно сезиран с обвинителен акт или тъжба образува нак. пр-с;
- самоинициативно осъществява необходимите проц. следствени действия;
- постановява междинни и окончателни проц. актове;

115
 - извършва действия по съдебен к-л в досъдебното производство, когато е валидно сезиран
с искане на орган или жалба.
Органите на досъдебното производство:
- по своя инициатива са длъжни да започнат досъдебно пр-во при наличието на
съответните предпоставки;
- при условията на процесуална автономия са длъжни да извършат проц.-следствено
действие;
- да повдигат и внесат обвинение;
- прокурора да изготви и внесе обвинителен акт.
В определени случаи обаче закона е уредил възможност за ограничаване правата на служебното
начало в дейността на проц. органи, при което те се отклоняват от общия ред за гледане и решаване
на нак. дела. Това се отнася по делата от ЧХ.

[40] ПРАВО НА ЗАЩИТА. ПРОЦЕСУАЛНИ ГАРАНЦИИ ЗА ПРАВОТО НА ЗАЩИТА.

III. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ.

Съгласно чл.15(2) НПК на обвиняемия и на др. граждани участници в процеса се предоставят
всички процесуални средства необходими да защитават своите права и законни интереси.
Правото на защита е сложно, комплексно право и вкл. в съдържанието си различни проц. П.
НПК е уредило тези права според осъществяваната проц. ф-я и процесуално качество. С оглед на
това различен е обема от П, които имат обвиняемия и свидетелите.
П на защита е субективно публично П, което възниква в хода на нак. пр-с и означава проц.
възможност на неговия титуляр за активно участие в нак. пр-с в защита на своите права и законни
интереси.
П на защита е различно от средство за защита, но проц. право без предвидено проц. ср-во е
безпредметно, а процесуално средство без предвидено проц. П е безсмислено.
Закона изисква на гражданите да се предоставят всички възможни проц. средства за защита,
независимо, че П на защита е възможност, а не задължение.
Едно проц. действие е валидно само ако на участниците в него са били гарантирани всички
процес. средства за защита. Адресати на нормата по чл.15(2) НПК са ДО, те са длъжни да осигуряват
на гражд. П на защита и не могат да ги лишават по свое усмотрение от определени проц. П или
средства за защита.
Всяко нарушение на това изискване се явява съществено нарушение на проц. правила, а това си
касационно основание за отмяна на постановената присъда.
Държавата разглежда в единство в-сите за защита на държавните правосъдни интереси и за
защита П и интересите на гражданите. Държавния проц. орган е длъжен да предостави на всички
участници в нак. пр-во проц. П и средства за защита на законните им интереси и П, но само ако те са
претендирани, защото П на защита е една П възможност, а не е задължение на ДО.
Гражданите, които участват в процеса притежават няколко еднотипни процесуални права и
съответните им проц. средства за защита:
1. Да правят бележки, искания и възражения.
2. Да предоставят доказателства.
3. да се запознават с делото.
4. Да правят необходимите извлечения.
116
 5. Да участват в нак. пр-во.
6. ДА обжалват проц. актове.
Тези общи за тях права се реализират в различна степен според процесуалното качество и
процесуален режим, в който се намират и в съответствие със стадия.
От друга страна има и някои специфични проц. П, елемент от П на защита на някои проц.
фигури в процеса каквито другите я нямат:
Обвиняемия има повече П: да се изказва последен /той има най пълни права/.
IV. ПРАВО НА ЗАЩИТА НА ОБВИНЯЕМИЯ.
1. Чл. 15(1) НПК “(1) Обвиняемият има право на защита.”
чл.16 НПК “Обвиняемия се счита невинен до завършване на нак. пр-во с влязла в сила присъда,
в която се установява противното.”
Проц. П на защита на обвиняемия и съответното процесуално средство се използват за оборване
на обвинението, доказване невинността или смекчаващи вината обстоятелства за освобождаване от
изтърпяване на наложено наказание или за прекратяване на пр-вото.
2. Той е пълноправен субект и неговото П на защита е в 3 насоки:

Право на защита на
обвиняемия

Лична защита Служебна Защита от

защита защитник

Доброволна Задължителна Условно необходима

защита /необходим/ защита защита /има само ако той
поиска/

Чл. 94(1),т.4 –
обв. не владее
Чл. 94(1),т.1 –
обв. е български език
Чл. 94(1),т.7 –
непълнолетен
производството
е пред ВКС Чл. 94(1),т.5 –
Чл. 94(1),т.2 – интересите на
обвиняемите са
обв. страда от
физически или противоречиви и
един от тях има
психически Чл. 94(1),т.8 –
недостатък защитник
делото се
разглежда в
отсъствието на
Чл. 94(1),т.3 – обвиняемия
предв. се
наказание дож.
затвор или
затвор за повече
от 10 г. 117
 Чл. 94(1),т.9 –
обв. не може да
заплати
адвокатско
възнаграждение

Чл. 70(1),т.6 –
направено е
искане с/у
обвиняемия да
бъде задържан
под стража или
вече е задържан

Обвиняемия лично и непосредствено реализира своите права. Това обаче не изкл. служебната
защита, която е задължение на държ. проц. орган осъществяващ ф-ии по ръководство или
обвиняемия да събира както обвинителни така и оправдателни обстоятелства, отегчаващи но и
оправдателни отговорността обстоятелства. Служебната защита произтича от началото за разкриване
на обективната истина и служебното начало.
Правото на защита от защитник има 3 форми на проявление:
- доброволна – защитника като процесуален представител на обвиняемия встъпва в
процеса с упълномощаване от обвиняемия или с негово съгласие;
- задължителна – ръководно – решаващия орган е длъжен да назначи защитник, ако
обвиняемия не е упълномощил такъв, в предвидените от закона хипотези регламентирани в “Чл. 94.
(1) Участието на защитник в наказателното производство е задължително, когато:
1. обвиняемият е непълнолетен;
2. обвиняемият страда от физически или психически недостатъци, които му пречат да се
защитава сам;
3. делото е за престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода не по-малко от
десет години или друго по-тежко наказание;
6. когато е направено искане по чл. 64 /задържане под стража/ или обвиняемият е
задържан под стража;
7. производството е пред Върховния касационен съд;
8. делото се разглежда в отсъствието на обвиняемия;
9. обвиняемият не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, желае да има
защитник и интересите на правосъдието изискват това.”
- условно необходима - по правило е необходимо, но ако обвиняемия изрично заяви, че
не желае защитник такъв не е задължително да се назначава служебно. Това са хипотезите на чл.
94(1), т.4 и 5 НПК.
“4. обвиняемият не владее български език;
5. интересите на обвиняемите са противоречиви и един от тях има защитник;”
Приоритет има защитата по упълномощаване.
V. ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ГАРАНЦИИ, КОИТО ОСИГУРЯВАТ ПЪЛНОЦЕННОТО
ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА П НА ЗАЩИТА НА ОБВИНЯЕМИЯ СА 2 ВИДА:
1. Основни:
- презумпцията за невиновност – това е общо положение в наказателната ни правна
система, което влияе съществено в/у процесуалното развитие. Има пряк ефект в/у принципа на
състезателността, като поставя в малко по-привилегировано положение обвиняемия. Той не е длъжен
118
да доказва своята невиновност и ако не е дал или отказва да даде обяснения, това не може да вреди
на неговите процесуални позиции. Обратно главния обвинител /прокурора или частния обвинител/
носи тежестта да докаже обвинението, като обвинителния акт, респективно присъдата не могат да
почиват на предположения, а следва да съдържат извод за еднозначното, категорично и безсъмнено
установена виновност. Това е оборима презумпция – оборва се с влязлата в сила присъда;
- неприкосновеност на личността – той е конституционен принцип, основно положение в
ЕКПЧ и фундаментален наказателно-процесуален институт. Това обаче не изкл. възможността за
предприемане на някои процесуални принудителни мерки, което води до ограничаването им.
Важното е тези мерки да са изрично предвидени в закона и взети по ред предвиден в НПК;
- задължението на ДО да разясняват правата на гражданите и да им осигуряват
възможност да ги осъществяват.
2. Производни:
- привличане на обвиняемия и предявяване на обвинението за привличане – знаейки го,
знае как да се защитава;
- предявяване на разследването;
- осигуряване присъствието на субектите на правото при осъществяването на процесуални
действия;
- своевременното обявяване на позицията на насрещната страна и за взетите решения;
- забраната за влошаване положението на подсъдимия при обжалване на присъдата от
негова страна.
VI. МЕРКИ ЗА ПРОЦЕСУАЛНА ПРИНУДА.
Тези мерки са:
1. Мярка за неотклонение.
2. Отстраняване на заемана длъжност на обвиняемия.
3. Настаняване за изследване в психиатрично заведение.
4. Принудително довеждане.
5. Забрана за напускане пределите на страната.
6. Обезпечителни мерки по отношение на предявения граждански иск.
7. Глоба и конфискация на лично имущество.
Те неминуемо ограничават, засягат определени права и свободи на личността. За да не
прераснат тези ограничения в недопустими или прекомерни и да не надхвърлят специфичните нужди
на нак. пр-во, НПК изрично е уредил условията и предпоставките за налагането им. Те се вземат само
от компетентния ДО и като се спазват строги проц. изисквания. По правило използването на
процесуалната принуда не е санкция спрямо лицето за неправомерно поведение, а целят да обезпечат
условие за законосъобразно и правилно протичане и решаване на делото.
Основното, е че без акт на органите на съдебната власт може да се задържат лица само до
24 часа.

119
[41] НЕПОСРЕДСТВЕНОСТ, УСТНОСТ, ПУБЛИЧНОСТ.

I. УСТНОСТ.
Нак. пр-во се извършва устно освен в случаите предвидени в НПК. В съответствие с това
начало всички обяснения, показания, изказвания в нак. пр-с трябва да са в устна форма, което е и условие
за действителност на процеса.
Когато исканията, бележките, възраженията са писмени те задължително се прочитат. По този
начин се дава възможност субектите на процеса да са пряко осведомени за развитието на
доказателствения процес и за процесуалните позиции на др. участници, те обаче не изключват
документирането на нак. дела. Напротив: процесуалните актове трябва да са писмени, но преди това
всички действия трябва устно да са обективирани.
II. НЕПОСРЕДСТВЕНОСТ.
Началото на устността е свързано с непосредствеността, като съда и органите на
досъдебното производство основават решенията си в/у доказателствени материали, които те събират
и проверяват непосредствено и лично, освен изкл. предвидени в НПК.
Непосредственото възприятие благоприятства формирането на вътрешното убеждение на
съответния проц. орган по фактическите и правните въпроси на делото.
Смята се, че в условия на устност и непосредствен контакт с останалите субекти по делото,
проц. орган най-пълноценно изгражда своята позиция за събитието на престъплението и др.
обстоятелства от предмета на доказване.
В определени случаи закона допуска ограничение на правилото за устност и неприкосновеност
в нак. пр-с:
1. Когато в пр-то участва свидетел със скрита самоличност, показанията му са единствено в
писмен вид, не са подписани, има идентификационен №.
2. Когато експерт дава заключение в писмен вид или се използва такова, което е дадено на
предходен стадий от процеса.
3. В случаите на чл.279 и 281 НПК когато обвиняем или свидетел ги е дал пред съдия в
предварителното производство или пред друг състав на съда.
4. Когато в съдебно заседание се прочитат протоколи за оглед, освидетелстване, претърсване
и др.
5. Когато се четат протоколи за извършени действия по делегация или при съдебна поръчка и
когато пр-то е задочно /в отсъствие на обвиняемия/.
III. НЕИЗМЕННОСТ НА СЪДЕБНИЯ СЪСТАВ И НЕПРЕКЪСНАСТ НА СЪД.
ЗАСЕДАНИЕ.
От основното начало устност и непосредственост произтичат законовите изисквания за
неизменност на съд. състав и непрекъснатост на съдебното заседание.
1. Неизменност на съдебния състав.
“Чл. 258. (1) Делото се разглежда от един и същ състав на съда от започването до
завършването на съдебното заседание.
(2) Когато някой член от състава на съда не може да продължи да участва в разглеждането
на делото и се налага да бъде заменен, съдебното заседание започва отначало.”
С цел избягване на това неудобство са предвидени запасни съдебни състави.
2. Непрекъснатост на съд. заседание.

120
 “Чл. 259. След изслушване на съдебните прения и последната дума на подсъдимия членовете
от състава на съда не могат преди постановяване на присъдата да разглеждат друго дело.”
Създадено е с цел да не се протака прекалено дълго произнасянето на присъдата. Когато делото
е сложно и за написването на мотивите се изисква определено време, съда произнася само
диспозитива, а мотивите - в определен срок, но не по-късно от 15 дни или 30-дни при фактическа
или правна сложност на делото.
IV. НАЧАЛО НА ПУБЛИЧНОСТТА.
Нормативната уредба е в чл. 20 НПК “Съдебните заседания са публични, освен в случаите,
предвидени в този кодекс.”
Публичността е проява на обществения контрол в/у правосъдието, с което се насърчава
правораздавателния орган да съблюдава основните начала при извършване на своята
правораздавателна дейност.
Публиката са лица и граждани присъстващи в залата на съда. Тези лица не са субект на процеса
и не изпълняват проц. ф-ии. Съда обаче по силата на това начало е длъжен да осигури възможността
за присъствието на публиката в съдебната зала. Тези лица са титуляри на определени проц.
задължения: да не възпрепятстват по какъвто и да е начин провеждането на заседанието и имат
задължението да напущат залата или платят глоба ако не изпълнят това свое задължение.
Публичността се отнася до делото в съда. Няма публичност в досъдебното производство.
Публичността се отнася до всички нак. дела /и от общ и от частен х-р/. Тя касае както
първоинстанционното пр-во така и ваззивното и касационното пр-во. Публичността е ф-я на всички
съдилища в структурата на съд. власт.
Закона предвижда известни отклонения и ограничения от основното начало на публичност на
нак. пр-во:
1. Когато се налага запазване на държавната тайна – чл.263(1) НПК.
2. Когато се налага запазване на нравствеността – чл.263(1) НПК.
3. Когато по делото има свидетел, чиято самоличност се пази в тайна – чл.123(2) НПК.
4. С оглед персоналните особености на лицата, които не се допускат в съдебната зала:
- ненавършилите пълнолетие лица, които не са страни по делото или свидетели – чл.265,
т.1 НПК;
- въоръжени лица извън органите за охрана на съда – чл.266, т.2 НПК;
- сержанти и войници при разглеждане на дела от военните съдилища с/у офицери;
Ограничения по преценка на съда:
5. Когато е необходимо да се предотврати разясняване на факти от интимния живот – чл.
263(2) НПК. Каро това може да бъде както по инициатива на съда така и на някой от участниците в
нак. пр-с.
Тези ограничения се налагат чрез правилото “Закрити врата”. То изключва напълно участието
на публика, освен в случаите, когато се касае за предпазване на нравствеността или неразгласяване
на факти от интимния живот на гражданите. В този случай присъстват лица на които председателя на
състава разреши и по едно лице посочено от всеки подсъдим чл. 264(1) НПК.
Във всички случаи обаче присъдата се обявява публично.

121
[42] ЦЕНТРАЛНО МЯСТО НА СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО. РАЗГЛЕЖДАНЕ И
РЕШАВАНЕ НА ДЕЛАТА В РАЗУМЕН СРОК.

ЦЕНТРАЛНО МЯСТО НА СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО

Чл. 7. (1) Съдебното производство заема централно място в наказателния процес.
(2) Досъдебното производство има подготвителен характер.

РАЗГЛЕЖДАНЕ И РЕШАВАНЕ НА ДЕЛАТА В РАЗУМЕН СРОК

Чл. 22. (1) Съдът разглежда и решава делата в разумен срок.
(2) Прокурорът и разследващите органи са длъжни да осигурят провеждането на досъдебното
производство в предвидените в този кодекс срокове.
(3) Делата, по които обвиняемият е задържан под стража, се разследват, разглеждат и решават с
предимство пред останалите дела.

[43] СЪДЪТ – ГЛАВЕН СУБЕКТ В НАКАЗАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС.

I. ПОНЯТИЕ ЗА СУБЕКТИ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС.

Наказателнопроцесуалната теория познава официално 3 категории участници в процеса.
1. Субекти на наказателнопроцесуалните отношения - участници.
2. Субекти на нак. пр-с.
3. Страни в съдебното производство.
Тази материя е уредена на няколко места в НПК: от Глава 4-та до 7-ма.

Страни в
съдебното
производс
тво

Първата е най широката категория.

122
 Субектите на наказателнопроцесуалните отношения са всички държавни проц. органи, дл.
лица, гражданите, техните проц. представители в дадено нак. пр-с, т.е. всички, които по една или
друга причина влизат в орбитата на процеса и извършват някаква дейност във връзка с него.
Извън тях остава само публиката и съдебната охрана.
Втората категория субекти са:
- активно и пасивно легитимираните да участват в процеса;
- държавнопроцесуалните органи и лица, които във висящо пр-во извършват проц.
действия в рамките на основна /защита, обвинение или ръководство на процеса/ или допълнителна
/предявен граждански иск или отговаря по такъв/ процесуална ф-я;
- отстояват свои или представляват чужди права и законни интереси и притежават проц.
права или правомощия за активно процесуално поведение, отнасящо се до хода на пр-то.
Страните са:
- онези субекти на наказателния процес, които в съдебното производство повдигат и
поддържат обвинение или отговарят по него;
- предявяват или обосновават граждански иск или отговарят по него.

Участници в наказателно- Субекти на наказателния Страни в съдебното

процесуалните отношения. процес производство.

1. Прокурор. 1. Прокурор. 1. Прокурор.

2. Обвиняем.
3. Защитник.
4. Частен тъжител.
5. Граждански ищец.
6. Граждански ответник.
7. Повереник.
2. Обвиняем. 2. Обвиняем.
3. Защитник. 3. Защитник.
4. Частен тъжител. 4. Частен тъжител.
5. Граждански ищец. 5. Граждански ищец.
6. Граждански ответник. 6. Граждански ответник.
7. Повереник. 7. Повереник.

8. Съд. 8. Съд.
9. Следовател. 9. Следовател.
10. Дознател. 10. Дознател.

11. Свидетели.
12. Експерти.
13. Поемни лица.
14. Специалист, технически
помощници.
15. Преводачи, тълковници.
16. Психолози, педагози.
17. Заподозрян.

Субектът на нак. пр-с реализира с участието си по делото поне една основна или субсидиарна
проц. функция. В досъдебното пр-во органите му осъществяват законно едновременно 2 ф-ии 
ръководна и обвинителна.
При участието си в производството по наказателни дела гражданите отстояват лични права и
законни интереси. Защитниците и поверениците бранят представителни интереси. Държавните
123
процесуални органи отстояват държавни правосъдни интереси. Има и такива, които отстояват
обществени интереси – съдебните заседатели.
Държавните процесуални органи са или към съдебната или към изпълнителната власт
/дознателите/. Те са различни по състав, най-общо се делят на колективни /съда, когато заседава в
състав/ и еднолични.
Колективния орган постановява проц. актове по колегиален метод, т.е. след обсъждане и
гласуване. За нашият съд е прието вземане на решение с мнозинство, а за Англо-саксонската правна
система с единодушие.
Едноличен орган  прокурор, следовател, дознател, едноличния съдия.
Гражданите участват в нак. пр-с доколкото имат пряко отношение към наказателно-правното
основание и следващото от него гражданско-правно основание.
Правосубектността на гражданите за участие в нак. пр-с се формира от:
1. Процесуалната правоспособност – произтича от връзката с извършеното проц.
престъпление и нанасянето на вреди в резултат на него. Тя легитимира лицата за активното или
пасивното им участие в нак. пр-с. Активно легитимирани – частен тъжител, частен обвинител,
граждански ищец. Пасивно легитимирани – обвиняем, граждански ответник /този, който отговаря за
нещо/.
2. Процесуална дееспособност – възможността на гражданите да извършват лично
правновалидни действия в рамките на заеманото от тях процесуално качество, като недееспособните
се представляват от законни или особени представители.
Гражданите участващи в процеса се отличават с относителна неизменност. Напълно незаменим
е обвиняемия, а пострадалия може да бъде заместван.
Защитниците и поверениците осъществяват процесуално представителство на правата и
интересите на определени ФЛ и ЮЛ. ЮЛ, Учреждения, държавата, общините също могат да бъдат
субекти на нак. пр-с, когато са увредени в следствие на престъпно поведение като граждански ищци
или ответници.
II. СЪДЪТ – ГЛАВЕН СУБЕКТ НА НАК. ПР-С.
Съдът е главния субект на процеса.
НПК урежда компетентността на съда в 2 насоки:
1. В съдебното производство в качеството му на главен субект. След като е надлежно сезиран
с обвинителен акт или тъжба, ръководи цялото нак. пр-с, координира дейността на страните и др.
субекти на нак. процесуалните отношения, на собствено основание извършва необходимите
процесуални действия.
2. В досъдебното пр-во в качеството му на контролиращ орган. Тук той има изключително
контролни ф-ии:
- произнася се по жалби с/у прокурорски постановления за спиране и прекратяване на пр-
вото;
- дава разрешение за прилагане на СРС;
- взема мерките за неотклонение “Задържане под стража” и “Домашен арест” и другите
принудителни мерки.
Съда не е само орган на съдебната фаза, а в целия наказателен процес.
Процесуалните актове на съда са:
1. Присъда – акт, с който 1-во инстанционния съд и въззивната инстанция решават в-сите за
виновността и отговорността на подсъдимия.
2. Решение – акт, с който се произнася по основателността на жалба или протест или по
предложение за възобновяване на наказателно дело.

124
 3. Определение – по всички останали въпроси по които се произнася като 1-ва, въззивна,
касационна инстанция и възобновително производство, при привеждане в изпълнение на влязла в
сила присъда. Те са най-многобройните. Някои са окончателни, а др. са междинни проц. актове –
т.нар. протоколни определения.
4. Разпореждания – с тези актове се произнасят председателя на състава, едноличния съдия,
председателя на съда.
Съдебните процесуални актове имат строго определени реквизити, посочени от закона, като
най важни са диспозитива и мотивите.

Състав на съда.
1. 1-во инстансциония съд разглежда делата в различен състав в зависимост от наказуемостта
на деянието:
- 2 съдии и 3 съд. заседатели когато за престъплението се предвижда наказание 15 г.
лишаване от свобода или по-тежко;
- 1 съдия и 2 съд. заседатели, когато з престъплението се предвижда наказание “Лишаване
от свобода” за повече от 5 години;
- едноличен съдия за престъпления наказуеми с по-леки наказания.
2. Въззивна и касационна инстанция – винаги в състав от 3-ма съдии /професионални
състави/.
3. При възобновяване отново състав от 3-ма съдии.
Основното изискване към съдебния състав е да е непредубеден и незаинтересуван от изхода на
делото. Ако е налице предубеденост или заинтересованост в НПК е предвидено отвеждане на член на
състава или целия състав или самоотвод на някой от състава.

Подсъдност. Разпределение на делата м/у съдилищата в страната.

Видове подсъдност.
1. Предметна /родова/ подсъдност. Чл. 35 – 43 НПК. Тя определя компетентността на
съдилищата да гледат н.д. като 1-ва инстанция. НПК въвежда т.нар. универсална родова подсъдност
за РС, т.е. на РС като 1-ва инстанция са подсъдни всички н.д. освен подсъдните на ОС, а
подсъдността на ОС за 1-ва инстанция да разглежда н.д. е уредена чрез изрично посочване на
конкретния състав на престъплението по НК  чл. 35(2) НПК, в повечето случаи това са
квалифициращи престъпни състава с по висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.
На СГС като 1-ва инстанция са подсъдни и н.д. за престъпления извършени от магистрати и
висши държавни служители /народни представители и членове на МС/.
2. Местна подсъдност.
Уредена в чл.36 и 37 НПК. Тя разделя н.д. м/у еднакви по степен съдилища в страната с
гледането му на 1-ва инстанция.
Делото е подсъдно на съда в чийто р-н е извършено или довършено престъплението. Ако пр-то
е извършено в няколко съдебни р-на и не може да се определи къде е довършено се разглежда от съда
в чийто р-н е извършено досъдебното пр-во.
За престъпления извършени в чужбина, ако извършителя е чужденец делото е подсъдно на
софийските съдилища, ако лицето е бълг. гражданин е подсъдно по местоживеенето му. ВКС може
да реши делото да се гледа от друг равен по ранг съд, в друг съдебен р-н ако по-голямата част от
свидетелите или обвиняемите са жители там, а също така и когато съда не може да образува състав
или пострадалия /подсъдимия/ е прокурор, следовател, съдия в същия р-н.
3. Функционална подсъдност.
Кой съд кога като каква инстанция действа.

125
 Решенията на РС се разглеждат от ОС като въззивна инстанция, а когато ОС е 1-ва инстанция,
въззивна е съответния АС. Касационна инстанция е само ВКС.
Възобновяването се извършва само от ВКС.
4. Особеност за военните съдилища.
На военните съдилища са подсъдни н.д., по които са обвиняеми военнослужещи и лицата
посочени в чл.396(1) НПК. Въззивна инстанция военния апелативен съд, а касационна – ВКС.

Чл. 38 – 42 НПК Определя съда, който трябва да гледа делото в случай на множество
престъпления, извършени от 2 или няколко лица, при, което различните деяния подлежат на
разглеждане от различни по ранг съдилища  по съучастие, при определяне на общо наказание.

[44] ПРОКУРОР. РАЗСЛЕДВАЩИ ОРГАНИ.

I. ПРОКУРОР.
Субект и страна в нак. пр-с, който привлича към отговорност лицата извършили престъпление
и поддържа обвинението по н.д.О.Х.
Прокурора е представител на прокуратурата, която е единно и централизирано учреждение,
оглавявано от гл. прокурор, който осъществява надзор за законност и методическо ръководство над
всички прокурори в страната.
Централизма в прокуратурата определя отношенията м/у отделните прокурорски длъжности и
нива и това е отношение на субординация.. Всеки прокурор е подчинен на съответния по-горестоящ от
него, а всички те на гл. прокурор.
Единството в природата означава и единство в компетентността и правомощията на всички
прокурори по н.д.
Тук действа и принципа на заменяемост на прокурорите.
Прокуратурата е основно обвинително ведомство и обвинението е основното и задължение, но
освен това тя изпълнява и др. ф-ии в нак. пр-с:
- ръководи досъдебното производство;
- участва в съдебното производство, но само като държавен обвинител;
- взема мерки за отстраняване на допуснатите закононарушения /надзор за законност/.
Той е орган на съдебната власт.
Прокурора следва да бъде обективен – да повдига и поддържа обвинението, но да не проявява
обвинителен уклон и при наличие на съответните предпоставки – да не поддържа обвинението. По
силата на служебното начало да е активен, непредубеден и незаинтересован.
Обвинителната дейност на прокурора все пак е централна и се осъществява при определени З
предпоставки, които биват 2 основни вида:
 Отнасящи се до основателността на обвинителната претенция. Те се съдържат в НК:
- когато има данни за извършено деяние и то е криминализирано в НК;
- имаме наказателноотговорен субект;
- не е изтекъл давностен срок, който погасява възможността за нак. преследване и за
реализиране на нак. отговорност;
- да не е въведена амнистия;
- дееца след извършване на престъплението да не е изпаднал в продължителна загуба на
съзнание;
126
 - случая не е от компетенцията на Местната комисия за борба с противообществените прояви
на малолетни и непълнолетни.
 Отнасящи се до допустимостта на обвинението. Съдържат се в НПК.Допустимо е
наказателно преследване:
- Когато спрямо същото лице, за същото престъпление:
# няма незавършено наказателно преследване;
# влязла в сила присъда;
# постановление или влязло в сила определение за прекратяване;
II. - липсват проц. Пречки обуславящи спирането на пр-то и неизвършване на проц.
Действия на този етап /краткотрайно разстройство на съзнанието, обвиняемия не е намерен на
посочения адрес и др./;
III. - налице са специални процесуални предпоставки за привличане към нак.
Отговорност на ползващо се с имунитет лице;
IV. Прокурора винаги повдига обвинение за престъпления от ох. За престъпленията от чх по
правило инициативата трябва да дойде от пострадалия, но закона дава възможност на прокурора да
образува нак. Пр-во и за тези престъпления, както и да встъпва в дела от чх, когато пострадалия
поради безпомощно състояние или в зависимост от извършеното не може да защити свои п или
законни интереси.
V. Прокурора може да предявява граждански иск за обезщетения на вреди в полза на
държавата, общините, непълнолетни лица, лица с психически или физически недостатъци. В случая
прокурора осъществява п на иск на тези лица и извършва действия на собствено основание, но за
тяхна сметка. Той е процесуален представител
VI. РАСЛЕДВАЩИ ОРГАНИ.
С новоприетия НПК функционалните правомощия на следователите и дознателите се изравниха,
остана разлика само в материалната им компетентност:
 Следователите от националната следствена служба разследват само делата по конкретно
предвидените от НПК състави на НК:
- за престъпления от общ характер по чл. 95 – 110 /измяна; предателство и шпионство;
диверсия и вредителство/, чл. 357 – 360 /престъпления против отбранителната способност на
страната, против информацията представляваща държавна тайна и против чуждестранната
класифицирана информация/ и чл. 407 – 419 /престъпления против мира и човечеството/ от
Наказателния кодекс;
- за престъпления, извършени от лица с имунитет, членове на Министерския съвет или от
държавни служители в Министерството на вътрешните работи;
- за престъпления, извършени в чужбина.
 За всички останали случаи компетентни да разследват делата са полицейските дознатели,
които са служители на МВР назначени със заповед на министъра на длъжност “дознател”.
Разследващ орган е легално понятие с което се обозначават както следователите, така и
дознателите.
Следователите са орган на съдебната власт. Дознателите на изпълнителната власт.
Функционалните им правомощия са едни и същи.
РО действат под ръководството и надзора на прокурора. Те подлежат на отводи и самоотводи
също както и прокурора.

127
[45] ОБВИНЯЕМ.

Той е лице, на което е предявено постановление за привличане като обвиняем по

установения в НПК ред – чл.54 “Обвиняем е лицето, което е привлечено в това качество при
условията и по реда, предвидени в този кодекс.”
Обвиняемия е ФЛ, гражданин, страна по НППО във връзка с извършеното престъпно деяние.
Обвиняемият е субект на НППО в качеството му на обвиняем и в това си качество извършва
процесуалните действия в нак. пр-с. Задължителното му участие в процеса се налага от
необходимостта да упражнява лично предоставената му от З възможност да дава обяснения. От това
ръководещия проц. орган добива непосредствено впечатление относно личността му.
Обвиняемия е пасивно легитимиран за участие в нак. пр-с и отговаря по повдигнатото му
обвинение.
Обвиняемият се привлича в едно висящо нак. пр-во, не може да се привлича обвиняем преди да
е образувано такова.
Обвиняемият е централна ф-ра в нак. пр-с, самият той се развива според обвинението.
Обв. е субект на нак. пр-с, който е активен и осъществява процесуална ф-я по защита. П на обв.
за защита е най добре развито.
Обясненията на обв. се третират в 2 насоки:
1. Те са израз на П му на защита и чрез тях той привежда съображения, доводи, аргументи, за
да оспори обвинението.
2. Обясненията на обвиняемия са доказателствени средства, които съда и досъдебното пр-во
трябва да провери и оцени.
Права на обвиняемия:
1. Да научи за какво престъпление е привлечен в това качество и въз основа на какви
доказателства;
2. Да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението;
3. Да се запознава с делото, включително и с информацията, получена чрез използване на
специални разузнавателни средства, и да прави необходимите извлечения;
4. Да представя доказателства;
5. Да участва в наказателното производство;
6. Да прави искания, бележки и възражения;
7. Да се изказва последен;
8. Да обжалва актовете, които накърняват неговите права и законни интереси, и да има
защитник.
9. Обвиняемият има право защитникът му да участва при извършване на действия по
разследването и други процесуални действия с негово участие, освен когато изрично се откаже от
това право.
10. Подсъдимият има право и на последна дума.
Процесуални задължения:
1. Да се явява на заседанията на делото;
2. Да понесе мерките за процесуална принуда предприети спрямо него – наложена мярка за
неотклонение.
Характерна за обвиняемия е презумпцията за невиновност.

128
[46] МЕРКИ ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ И ДР. МЕРКИ ЗА ПРОЦЕСУАЛНА ПРИНУДА. СРОК НА
МЕРКИТЕ ЗА ПРОЦЕСУАЛНА ПРИНУДА.

МЕРКИ ЗА ПРОЦЕСУАЛНА ПРИНУДА – СЪЩНОСТ И ВИДОВЕ. МЕРКИ ЗА

НЕОТКЛОНЕНИЕ – ВИДОВЕ. ДРУГИ МЕРКИ ЗА ПРОЦЕСУАЛНА ПРИНУДА.

I. СЪЩНОСТ И ВИДОВЕ.
В процесуалния статус на обвиняемия се вкл. и неговите проц. зад-я – да изтърпи известни
ограничения – мерки за процесуална принуда, които се предприемат с цел правилното протичане на
н.д.
Мерките за проц.принуда са:
 Мерки за неотклонение.
 Забрана за напускане пределите на страната.
 Отстраняване от длъжност.
 Настаняване в психиатрично заведение.
 Мерки за конфискация.
 Мерки за принудително довеждане.
II. МЕРКИ ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ. ВИДОВЕ.
Мерките за неотклонение се вземат спрямо обвиняемия по дела от ОХ. По отношение на 1
обвиняем се прилага само една мярка за неотклонение.
Цел на тази мярка:
- да се попречи на обвиняемия да се укрие;
- да му се попречи да осуети привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда.
При определяне на мярката за неотклонение се вземат в предвид следните обстоятелства:
- доказателства с/у обвиняемия;
- здравословно състояние;
- семейно положение;
- професия;
- възраст и т.н.
Мерките за неотклонение се вземат:
 В досъдебната фаза – от съответния първоинстанционен съд.
 В съдебната фаза – по мярката се произнася съда.
1. Подписка - Поемане на задължение от обвиняемия, че няма да напуща населеното място
без разрешение.
2. Гаранция – определя се като сума пари или ценности. Има обезпечителен х-р. Когато
редовно призования обвиняем не се яви пред съответния орган без уважителна причина или промени
местоживеенето си без за това да уведоми съответния процесуален орган – внесеното като гаранция
се иззема в полза на държавата, може и да се определи по висока гаранция. Размера и се определя в
зависимост от най-вече имотното му състояние и тежестта на извършеното деяние.
Парите или ценностите могат да се внесат както от обвиняемия така и от трето лице. Оттегляне
на гаранцията не се допуска.
3. Домашен арест.
Представлява забрана на обвиняемия да напуща жилището си без разрешение на наложилия
мярката орган.
4. Задържане под стража.
Най тежката форма на процесуална принуда.
129
 Взема се за пр-я, за които З предвижда лишаване от свобода или по-тежко наказание и от
данните по делото е видно, че има опасност обвиняемия да се укрие или извърши др. пр-е.
Ако от доказателствата по делото не се установява противното, при първоначалното вземане на
мярката за неотклонение задържане под стража, реалната опасност по ал. 1 е налице, когато:
1. Лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, извършено повторно или при
условията на опасен рецидив;
2. Лицето е привлечено като обвиняем за тежко умишлено престъпление и е осъждано за
друго тежко умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода не по-малко от една
година или друго по-тежко наказание, чието изпълнение не е отложено на основание чл. 66 от
Наказателния кодекс;
3. Лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, за което се предвижда наказание не
по-малко от десет години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание.
Мярка за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство се взема от
съответния първоинстанционен съд по искане на прокурора.
III. ДРУГИ МЕРКИ НА ПРОЦЕСУАЛНА ПРИНУДА.
1. Забрана за напущане пределите на страната..
В досъдебното производство, когато обвиняемият е привлечен за тежко умишлено
престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода или друго по-тежко наказание,
прокурорът може да забрани на обвиняемия да напуска пределите на Република България, освен с
негово разрешение. Отказа се обжалва.

2. Отстраняване от длъжност.
Когато обвиняемият е привлечен за умишлено престъпление от общ характер, извършено във
връзка с работата му, и има достатъчно основания да се счита, че служебното му положение ще
създаде пречки за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, съдът
може да отстрани обвиняемия от длъжност.
Взема се от първоинстанционния съд по искане на прокурора.

3. Настаняване в психиатрично заведение.

В досъдебното производство съответният първоинстанционен съд в състав от един съдия и
двама съдебни заседатели по искане на прокурора, а в съдебното производство - съдът, който
разглежда делото, по искане на страните или по свой почин може да настани обвиняемия за
изследване в психиатрично заведение за срок до тридесет дни.
Времето, през което лицето е било настанено в психиатрично заведение, се зачита като
задържане под стража.

4. Мерки за глоби, конфискации – запор на недвижимости.

По искане на прокурора съответният първоинстанционен съд еднолично в закрито заседание
взема мерки за обезпечаване на глобата, конфискацията и отнемането на вещи в полза на държавата
по реда на Гражданския процесуален кодекс.

5. Принудително довеждане.
Когато не се яви на разпит без уважителни причини, обвиняемият се довежда принудително,
ако явяването му е задължително или съответният орган намери, че то е необходимо.

130
СРОК НА МЕРКИТЕ ЗА ПРОЦЕСУАЛНА ПРИНУДА В ДОСЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО.
I. ОБЩИ СРОКОВЕ.
Прилагат се по отношение на всички принудителни процесуални мерки в досъдебното
производство ако няма предвидени специални срокове.
1. За тежки престъпления не повече от 2 години.
2. За останалите – не повече от 1 година.
Отмяната става с постановление на прокурора.
Ако той не го направи по искане на обвиняемия или неговия защитник от съответния
първоинстанционен съд.Неговото решение може да се обжалва пред въззивната инстанция, чието
решение е окончателно.
II. СПЕЦИАЛНИ СРОКОВЕ ЗА НЯКОИ МЕРТКИТЕ ЗА ПРОЦЕСУАЛНА ПРИНУДА.
1. Домашен арест и задържане под стража:
- за тежко умишлено престъпление – не повече от 1 година;
- за тежко умишлено престъпление за което се предвижда наказание минимум 15 години
лишаване от свобода или по тежко – не повече от 2 години;
- за всички останали случаи - не по вече от 2 месеца.
2. Настаняване за изследване в психиатрично заведение – не повече от 30 дни, може
еднократно да се продължи за още 30 дни.

[47] ПОСТРАДАЛ. ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ. ЧАСТЕН ТЪЖИТЕЛ.

I. ПОСТРАДАЛ.
Пострадал е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от
престъплението.
При смърт на лицето това право преминава върху неговите наследници.
Обвиняемият не може да упражнява правата на пострадал в същото производство.
II. ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ /ЧО/.
Тази фигура в нак. пр-с съществува само по н.д.ОХ. Като такива се конституират пострадали от
пр-е преследвано по общия ред. След смъртта на пострадалия това П преминава в/у неговите
наследници.
ЧО се конституира в съдебната фаза, т.е. висящото н.д.ОХ да е в съдебната фаза. Подава се
молба до съда, който гледа делото. подава се както в писмен вид /подписна от пострадалия/, така и в
устна форма в хода на съдебното заседание, което се отразява в протокола на заседанието. Тя трябва
да съдържа:
- данни относно личността на пострадалия;
- да сочи обстоятелствата на извършеното пр-е и настъпилите увреждания от него;
- да съдържа и изричното искане а встъпване в процеса като ЧО;
- да не е само общо оплакване.
Следва да се подаде най-късно до започване н съдебното заседание пред 1-та инстанция, отказа
се мотивира – обжалва се с частна жалба.
Процесуално положение:

131
 1. Пострадало от пр-то лице;
2. Да е физическо лице.
3. Вкл. се в процеса за да защити П си на .....
4. Участник в НППО.
5. Субект на съдебното пр-во.
6. Страна в съд. пр-во.
7. поддържа обвинението с/;у определено лице.
8. ЧО съвместно с гр. ищец и свидетелите ...
ЧО е вид обвинител и като такъв трябва да е обективен. Той е второстепенен обвинител и това
влияе на неговия статус. г. обвинение по този процес е на прокурора и в/у него лежи тежестта по
доказването. ЧО действа паралелно с прокурора и го подпомага при поддържане на повдигнатото
обвинение. Макар и с второстепенна проц. роля на обвинител, ЧО е самостоятелен субект в процеса,
в този смисъл рой не е обвързан от позицията на прокурора. Той взема становище по фактическите и
правни в-си по свое вътрешно убеждение, което се основава на доказателствата по делото. Не е проц.
подчинен въобще на прокурора и в този смисъл не е задължен да поддържа същата позиция.
П на защита на ЧО съдържа следните П и средства:
1. Да се запознае с делото и да прави извлечения.
2. Да представи доказателства.
3. Да участва в съдебното пр-во.
4. Да прави искания, бележки и възражения.
5. Да обжалва актовете на съда, с които са му накърнени лични П или зак. интереси.
6. Да упълномощава повереник.
III. ЧАСТЕН ТЪЖИТЕЛ /ЧТ/.
Това всъщност е гл. обв. по н.д. ЧХ. Активно легитимирани да участват като такива са
пострадалия от пр-то, които се преследват по тъжба на увредените лица.
Дали ще упражнят това свое П зависи единствено от тях самите. Те могат да се конституират като
такива или не.. При смърт на пострадалия П на тъжба преминава в/у неговите наследници.
За да подаде тъжба пострадалия /наследник/ трябва да е процесуално дееспособен, недееспособните
се представляват.
Процесуалната форма за конституиране на ЧТ е подаването на тъжба. Задължителна е писмената и
форма, като трябва да съдържа достатъчно данни относно:
- самоличността на дееца;
- обстоятелствата отнасящи се до извършеното от него пр-е;
Не се изисква изчерпателност, нито П квалификация на деянието – чл.80-82 НПК.
Достатъчно е от тъжбата да става ясно действието /бездействието/, чрез което е било
осъществено престъпното посегателство. В тъжбата трябва да има и волеизявление до съда да
образува съд. пр-во, в което да бъде съдено определено лице за определено деяние. Не е
достатъчно тъжбата да съдържа общи оплаквания.
Тъжбата следва да бъде внесена в компетентния съд по правилата на родовата подсъдност –
съответния РС.
Сезирания съд се произнася с разпореждане по тъжбата. Ако с него се приема означава, че на
делото се дава ход, образува се съдопроизводство по н.д.ЧХ и се счита за повдигнато. Съдията дава
първоначална квалификация на деянието, съобразно фактическите обстоятелства посочени в
тъжбата. когато с разпореждането се отказва образуване на н.д.ЧХ, този отказ подлежи на обжалване.
Правото на тъжба се погасява с изтичане на 6 месечен срок от момента на узнаване от
пострадалия /наследниците/ за извършеното престъпление, този срок е преклузивен и погасява П на
тъжба.
132
 По този вид дела не се провежда досъдебно пр-во и набирането на доказателствения материал
става по инициатива на ЧТ и с активната роля на съда. Съгласно чл. 83 НПК пострадалия има П да
иска съдействие от органите на МВР при събирането на сведенията.
Процесуално положение:
1. Пострадал от престъплението.
2. Физическо лице.
3. В нак. пр-с упражнява П си на защита.
4. Той е субект на НППО, субект е на процеса и страна в него.
5. В/у него лежи тежестта за доказване на обвинението.

Може да предяви и граждански иск и се конституира и като гр. ищец и може да има повереник.
Не може да бъде разпитван като свидетел.
Право на защита на ЧТ – съвкупност от проц. П и средства за тяхното осъществяване.
П на ЧТ:
1. Да се запознае с делото и прави необходимите извлечения.
2. Да представя доказателства.
3. Да участва в нак.пр-во.
4. Да прави искания възражения и бележки.
5. Да обжалва актовете на съда, с които се засягат негови П или законни интереси.
6. Да оттегля тъжбата.
Оттеглянето е процесуално средство реципрочно на подаването и пораждащо обратно действие.
С него ЧТ десезира съда. То бива едностранно и по помирение. Едностранното бива писмено или
устно пред съда или мълчаливо.
Мълчаливо, е когато:
- ЧТ не е намерен на посочения от него адрес;
- не се яви в съдебната зала, когато е редовно призован, без уважителна причина, освен
ако вместо него се яви повереника му;
- когато тъжбата не отговаря на условията и в дадения му от съда срок той не отстрани
тези недостатъци.
Оттегляне по помирение.
Тогава, когато пострадалия и дееца са се помирили, освен когато дееца не изпълни условията на
помирението без уважителна причина. Помирението е двустранна сделка, постигната в или извън
съда, но се заявява пред съда и се потвърждава. Чл. 24(4), т.3 НПК – маркирано е като момент на
прекратяването.

[48] ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ. ГРАЖДАНСКИ ОТВЕТНИК

I. ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ.
Това е ФЛ пострадало от деянието. По правилото на правоприемството център на процесуалния
интерес на гр. ищец са претърпените вреди – имуществени и неимуществени, пропуснати ползи,
преки загуби. Процесуалното положение на граждански ищец могат да придобиват и учреждения и
ЮЛ. Прокурора също може да предявява граждански иск в полза на държавата, общините,
непълнолетните лица, които не могат да защитават интересите си.
133
 Граждански иск може да се предявява в съдебно дело – трябва да има н.д. ОХ или ЧХ
достигнало съдебна фаза.
В молбата за предявяване на граждански иск се посочват: трите имена на подателя и на лицето,
срещу което се предявява искът; наказателното дело, по което се подава; престъплението, от което са
причинени вредите, и характерът и размерът на вредите, за които се иска обезщетение.
Предявяването трябва да стане най-късно до започване на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд.
Гражданския ищец е субект и страна в съдебната фаза. Активността му е изцяло насочена към
доказване на увреждането, претърпените загуби, пропуснати ползи и претендиране за обезщетение.
Процесуални права:
- да участва в съдебното производство;
- да иска обезпечаване на гражданския иск;
- да се запознава с делото и да прави необход. извлечения;
- да представя доказателства;
- да прави искания, бележки и възражения;
- да обжалва актовете на съда, които накърняват неговите права и законни интереси.
Гражданският ищец упражнява правата си в пределите, необходими за доказване на
основанието и размера на гражданския иск.
II. ГРАЖДАНСКИ ОТВЕТНИК.
Това е лицето с/у, което е предявен гражданския иск в нак. пр-с, разбира се с изключение на
подсъдимия.
Гражданския ответник отговаря за предявената претенция по гражданския иск на гражданския
ищец. Той се привлича в делото без значение какъв му е приноса, включително и вредите. В повечето
случаи той е солидарно отговорен с обвиняемия.
Гражданския ответник е страна и субект на съдебната фаза на нак. пр-с.
Процесуални права:
- да участва в съдебното производство;
- да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения;
- да представя доказателства;
- да прави искания, бележки и възражения;
- да обжалва актовете на съда, които накърняват неговите права и законни интереси.
Гражданският ответник упражнява правата си в пределите, необходими за защита срещу
предявения против него граждански иск.
Докато по отношение на обвиняемия действа презумпцията за невиновност, то при гражданския
ответник нещата са обърнати на 180о – виновен е до доказване на противното.Той трябва да доказва
сам активно своята невинност.

[49] ПРАВНА ПОМОЩ. ЗАЩИТНИК. ПОВЕРЕНИК И ОСОБЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ.

I. ЗАЩИТНИК В НАК. ПР-С.

Като защитници на обв. в нак. пр-с могат да се конституират 2 категории лица.
(1) Защитник на обвиняемия може да бъде лице, което упражнява адвокатска професия.

134
 (2) Защитник може да бъде и съпругът, възходящ или низходящ роднина на обвиняемия,
брат, сестра.
(3) Не може да бъде защитник:
- който е бил или е защитник и на друг обвиняем и защитата на единия противоречи на
защитата на другия;
- който е представлявал или е давал съвети на друг обвиняем, ако защитата, която му се
възлага, противоречи на защитата на другия обвиняем;
- който е представлявал или е давал съвети на противната страна;
- който е участвал в производството в друго процесуално качество;
- който е съпруг, роднина по права линия без ограничение, по съребрена линия до
четвърта степен или по сватовство до трета степен на съдия, съдебен заседател, прокурор, или
разследващ орган по делото.
Вписаните като адвокати лица имат П да осъществяват проц. П на защитник във всеки етап на
процеса. Единственото изключение е по отношение на делата пред ВКС – да са със стаж не по-малко
от 5 години.
Защитника може да участва в нак. пр-во най-рано от момента на задържането или когато се
привлече в качеството на обвиняем.
Процесуално положение на защитника.
1. Той е субект от нак. пр-с.
2. Страна от съдебната фаза.
3. Осъществява защитата – отстоява П и закони интереси на своя подзащитен.
4. Да благоприятства развитието на делото и смекчава отговорността на привлечения като
обвиняем.
5. Настоява за освобождаването и всичко което е в полза на обвиняемия.
Защитника е процесуален представител на обвиняемия и отстоява П и интересите му. По
правило защитника няма интерес по водене на делото. Длъжен е да координира стратегията на
защитата.
Защитника може да бъде сменян от обвиняемия с друг.
Защитника оказвайки П помощ на обвиняемия е длъжен да отстоява позициите на защитата – да
действа отговорно за обвиняемото лице. Следователно към него не може да се предявява иск да бъде
обективен. Той трябва да работи в полза на обвиняемия, но със законни средства. Той може да се
откаже от защитата, когато прецени, че не може да се справи с конкретното дело, за което е длъжен
да уведоми обвиняемия и съответния процесуален орган.
Защитника има П:
- да се среща насаме с обвиняемия;
- да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения;
- да представя доказателства;
- да участва в наказателното производство;
- да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда и на органите на
досъдебното производство, които накърняват правата и законните интереси на обвиняемия;
- да участва във всички действия по разследването, като неявяването му не възпрепятства
тяхното извършване.
Защитника е и самостоятелен субект със своите права и задължения по нак. пр-с и при
осъществяване на своята дейност се ръководи от вътрешното си убеждение. Не е длъжен
безпрекословно да се съобразява с исканията на подзащитния си.
II. ПОВЕРЕНИК.

135
 “Чл. 100. (1) Частният обвинител, частният тъжител, гражданският ищец и гражданският
ответник могат да упълномощават повереник.
(2) Когато частният обвинител, частният тъжител, гражданският ищец или гражданският
ответник представи доказателства, че не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение,
желае да има повереник и интересите на правосъдието изискват това, съдът, който разглежда
делото като първа инстанция, му назначава повереник.
(3) Разпоредбите на чл. 91, 92 и 93 се прилагат съответно и за повереника.”
Статута на повереника е много близък до този на защитника. Закона не е предвидил хипотеза за
задължително участие на повереник.
Повереника е субект на процеса, страна на съдебното пр-во. Вкл. се в процеса след
конституиране на частния обвинител, частния тъжител, гражданския ищец, гражданския ответник.
С допускането в нак. пр-с на гр. искове се цели процесуална икономия.
Няма пречка гражданските искове да се предявят и пред граждански исков съд, но практиката е
доказала, че обединението им в 1 процес е по-удобно.
III. ОСОБЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ.
Когато интересите на малолетния или непълнолетния пострадал и неговия родител, настойник
или попечител са противоречиви, съответният орган му назначава особен представител - адвокат.
Особен представител - адвокат, се назначава и на пострадалия, когато той е недееспособен или
ограничено дееспособен и интересите му противоречат на интересите на неговия настойник или
попечител.
Особеният представител участва в наказателното производство като повереник.

[50] СВИДЕТЕЛ. ЗАЩИТА НА СВИДЕТЕЛЯ.

I. СВИДЕТЕЛ.
Свидетел – ФЛ, което има възприятия по конкретно дело и може да допринесе за изясняване на
важни обстоятелства по делото.
Всяко ФЛ може да бъде свидетел. Изключение от това правило – процесуалното качество
свидетел не е обвързано с определена възраст или други качества, но има няколко процесуални
ограничения.
Не могат да са свидетели:
1. Лицата, които участват в същото наказателно производство в друго процесуално качество
освен:
- обвиняемият – спрямо когото производството е прекратено или е завършило с влязла в
сила присъда;
- частния обвинител, граждански ищец, граждански ответник;
- поемните лица;
2. Лицата, които поради физически или психически недостатъци не могат да възприемат
правилно фактите имащи значение за делото или да дават достоверна информация за тях;
Могат да окажат да свидетелстват - съпруг, възходящите и низходящите, братя и сестри на
обвиняемия.

136
 Свидетеля има процесуалното задължение да се яви на разпит пред съответния орган щом
бъде надлежно призован и да изложи добросъвестно, правдиво и пълно това, което знае по делото. В
противен случай той носи наказателна отговорност за лъжесвидетелстване.
Свидетеля може да откаже да отговаря на въпрос, на който отговора би уличил в
престъпление него, възходящ, низходящ, брат, сестра или съпруг.
II. ЗАЩИТА НА СВИДЕТЕЛЯ.
Прокурорът, съдията-докладчик или съдът по искане на свидетеля или с неговото съгласие
вземат мерки за неговата незабавна защита, когато са налице достатъчно основания да се предполага,
че в резултат на свидетелстването е възникнала или може да възникне реална опасност за живота или
здравето на свидетеля, на неговите възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които се
намира в особено близки отношения.
Защитата на свидетеля е временна и се осъществява чрез:
1. Осигуряване на лична физическа охрана от органите на МВР, може да се осигури и по
отношение на възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които свидетелят се намира в
особено близки отношения, с тяхно съгласие или със съгласие на законните им представители.;
2. Запазване в тайна на неговата самоличност.
Непосредствен достъп до защитения свидетел имат съответните органи на досъдебното
производство и съдът, а защитникът и повереникът - ако свидетелят е посочен от тях.

[51] ДОКАЗВАНЕТО В НАКАЗАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС. ПРЕДМЕТ НА ДОКАЗВАНЕ. ТЕЖЕСТ НА

ДОКАЗВАНЕ.

I. ДОКАЗВАНЕТО В НАК. ПР-С.

Доказването е процесуална дейност реализираща се главно чрез съдебни следствени действия в
едно н.д. Изясняват се фактически в-си, отнасящи се до основанията за започване на процесуални
действия и постановяване на проц. акт. Действията на доказване са център и заемат преобладаващата
част от всяко производство на н.д. Като част от процеса доказването е една строго формализирана
дейност. Подробно са предвидени законоустановения ред, условия и реквизити на проц. акт. В
повечето случаи отклонението от този ред или форма води до съществено проц. отклонение с
неблагоприятни последици.
Основни категории на доказателствения процес:
1. Предмет.
2. Тежест.
3. Доказателства.
4. Доказателствени средства.
5. Доказателствени способи.
II. ПРЕДМЕТ НА ДОКАЗВАНЕ.
В наказателното производство подлежат на доказване:
1. Извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него;
2. Характерът и размерът на вредите, причинени с деянието;
3. Другите обстоятелства, които имат значение за отговорността на обвиняемия,
включително и относно семейното и имущественото му положение.

137
 Съвкупност от фактически обстоятелства, които следва да бъдат установени, доказани по всяко
н.д. Тези фактически обстоятелства са елементи главно на събитието на пр-то, което интересува
конкретно доказателствения процес и което е факт от миналото.
В пр-то по н.д. подлежат на доказване:
- извършеното пр-е и участието на обвиняемия в него;
- характерът и размерът на вредите, причинени с деянието;
- другите обстоятелства, които имат значение за отговорността на обвиняемия,
включително и относно семейното и имущественото му положение;
Посочените категории обстоятелства по предмета на доказване са:
- относно главните факти на процеса – състава на пр-то;
- относно гражданския иск – това фактически е състава на деликта;
- относно причините и условията на престъпното посегателство.
Предмета на доказване е процесуално задължение на ръководещия орган в съответния стадий.
Той е длъжен да предприеме служебно всички налагащи се действия за постигане на истинно,
фактическо установяване на посочените в чл.102 НПК обстоятелства. Това задължение за
доказване произтича от служебното начало и от началото за разкриване на обективната истина.

Предели на доказване.
Те се свързани с достатъчността на доказателствените материали за обосноваването на
определен проц. акт.
Предмета на доказване не е статичен, развива се в хода на процесуалната дейност. Тук могат да
се включат всякакви доказателства имащи значение към правния акт, причините и условията
способствали извършването на пр-то. Тези обстоятелства могат да бъдат както положителни така и
отрицателни.
Обвиняемия не е съизвършител на деянието, тъй като по време на извършването му е бил на
друго място – предмет на доказване.
Предмет и обстоятелства, които са държавна тайна, в съдебно заседание делото може да се
гледа при закрити врати.
Не влизат в предмета на доказване:
- общоизвестни факти и обстоятелства;
- съдебноизвестни обстоятелства – за които съда е могъл да се осведоми или е осведомен в
хода на извършваните от него действия;
- норми на действащото и отменено писано право.
III. ТЕЖЕСТ НА ДОКАЗВАНЕ.
Тежестта на доказване е най-значимия доказателствен ефект от презумпцията за невиновност на
обвиняемия. Тъй като обв. не е длъжен да доказва своята невинност, то в/у главния обвинител
/прокурор или частен тъжител/ пада бремето да докаже обвинението. Тежестта да се докаже
обвинението по н.д.ОХ е на прокурора и разследващите органи, а по н.д.ЧХ е на частния тъжител.
Тежестта на доказване прокурора, следователя, дознателя осъществяват по линия на
служебното начало, а частния тъжител доказва частен интерес.
Тежестта на доказване трябва да се различава от задължението на доказване, което е
задължение на органа ръководещ процеса в съответния му стадий. Възможна е хипотеза, при която и
тежестта на доказване и задължението за доказване се носят от един и същи орган – това е в
досъдебното производство /прокурора/, но по правило трябва да се различават.. Тежестта на
доказване се отнася само до обвинението не и за гражданския иск.

138
[52] ДОПУСКАНЕ, СЪБИРАНЕ, ПРОВЕРКИ И ОЦЕНКА НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИЯ
МАТЕРИАЛ.

В доказателствения процес се различават няколко вътрешни разделения и фази.

I. ДОПУСКАНЕ.
Допускането е дейност на ръководнорешаващия орган в съответния стадий по привличане,
приобщаване на определени практически материали от значение по делото. За тях трябва обосновано
да се предположи, че имат отношение по делото и събитията или фактите могат в съвкупност ли
поотделно да послужат на делото за разкриване на релевантни технически обстоятелства.
Допускането се извършва в 2 етапа:
1. Обезпечаване на техническите материали – по инициатива на заинтересованите субекти
на нак. пр-с с оглед на непосредствения техническ ипроцес.
Те представят, посочват, навеждат определен фактически материал и искат той да бъде
допуснат. Освен по инициатива на заинтересованите субекти, това може да стане и по инициатива на
компетентен ДО по силата на началото за разкриване на обективната истина и служебното начало.
2. Приемане или неприемане на представения материал. Това става с постановление в
досъдебното пр-во или респективно акт на съда в съдебната фаза.
II. СЪБИРАНЕ.
Дейност на ръководно-решаващия орган по откриван, възприемане, закрепване и запазване на
допуснатите материали по делото. Става по действия чрез разследване, съдебно-следствени действия.
За събирането се използват – разпит, оглед, претърсване, изземане и др. способи.
III. ПРОВЕРКА.
Дейност на ръководно-решаващия орган, при която се установява липса или празнота на
доказателствения материал и се проверява тяхната достоверност – Пример: проверява се в какво
състояние е свидетеля. Проверката се използва с помща на всички способи, но най-често става чрез
разпит, повторен разпит.
IV. ОЦЕНАКА НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИЯ МАТЕРИАЛ.
Мисловен, логичен вид дейност на субекта на нак. пр-с, при която се оценява доказателствената
сила на доказателствения материал. Оценка на док. материал по вътрешно убеждение.
Всички участници си изграждат оценка /мнение/ за доказателствения материал, но най-важна е
оценката на ръководно-решаващия орган.
Доказателствата се оценяват с оглед наличие или липса на връзка  доказателство  предмет
на доказване. Оценяват се доказателствените способи и средства посредством които са събрани и ако
има отклонение от изискванията на закона, то събрания док. материал се счита за опорочен и не се
приема като доказателство.
Оценка за достоверност на съдържащата се в тях информация.
Оценка на достатъчността на док. материал.
Оценява се дали са достатъчно или трябва да се събират отново. Трябва да почиват на
еднозначна и пълна доказаност.
Правилото, което съществува, че доказателството трябва да бъде оценено по два независими
един от друг начина, в НПК се предвиждат няколко норми по които се обезценява доказателствената
стойност на док. материал – две хипотези:
 Самопризнанието на обвиняемия губи доказателствената си стойност ако съда не одобри
споразумението или обвинението се основава само на това самопризнание.

139
  Дадените в досъдебното производство обяснения и свидетелски показания не могат да
бъдат четени на съдебно заседание ако не са взето пред съдия от първоинстанционния съд.
Органите на досъдебното производство следва да ангажират максимално своята активност за
събиране, допускане и оценка на док. м-л. Съда събира док. по искане на заинтересован субект или
по своя инициатива когато това се налага за разкриван на обективната истина.
Доказателствената дейност не трябва да е едностранна. З изисква обективност в процесуалната
работа, т.е. изисква държавните процесуални органи да събират, както обвинителни така и
оправдателни доказателства. З не поставя времеви ограничения в док. процес, дори напротив
предвижда възможност за събиране на нов доказателствен материал. За да обезпечи най-пълен док.
проц. закона предвижда извършване действия по делегация.

[53] ДОКАЗАТЕЛСТВА. СЪЩНОСТ И ВИДОВЕ.

I. ДОКАЗАТЕЛСТВА.
“Чл. 104. Доказателства в наказателното производство могат да бъдат фактическите
данни, които са свързани с обстоятелствата по делото, допринасят за тяхното изясняване и
са установени по реда, предвиден в този кодекс.”
Характеристика: Доказателствата са факти, събития, състояния, предмети и въобще всяка
обективна даденост без оглед на време, място и условия на осъществяването. Като фактически данни
– осъществило се деяние, останало в обективната реалност.
Не са доказателства – репутацията на едно лице, общественото мнение за него, мълвата,
антропологичните признаци на лицето.
Доказателствата са фактически данни във връзка с делото. Връзката с делото прави
доказателството релевантно.Доказателствата допринасят за предмета на делото, внасят в процеса
определена интересуваща проц. информация. Доказателствата се установяват по реда на НПК –
спазването на законоустановената форма е условие за тяхното допускане, нарушаването на формата
води до порок в процеса.
Съществото на доказателствата се изразява в това, че те са конкретни факти, с точно
определено битие, характерни белези и съществуване. Те са елементи на обективната
действителност, те са разнообразни – всички възможно съществуващи факти.
II. ВИДОВЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА.
1. Преки и косвени – в зависимост от предмета на доказване.
- преки – които непосредствено установяват релевантни по делото обстоятелства;
- косвени – по непряк, опосреден начин установяват релевантните по делото
обстоятелства. Косвените доказателства обикновено установяват други факти, които имат отношение
към главния факт. Всяко косвено доказателство само по себе си не може да доведе до установяване
на доказателство по предмета на доказване.
2. Според отношението към повдигнатото обвинение биват:
- обвинителни – обосновават повдигането и поддържането на обвинението;
- оправдателни – обосновават интересите на защитата.
3. В зависимост от х-ра на защитата:

140
 - първични – доказателства получени от показанията на свидетел очевидец или
обвиняемия, тъй като лицата са имали пряко възприятие от осъществилите се факти по
престъплението;
- производни – когато доказателствата не идват от първоизточник, препредадени са.
Нак. пр-с се стреми към получаване на информация само от първични доказателства.
4. Съобразно естеството биват:
- невеществени – доказателствата нямат материално естество, не са вещ, но са елемент от
обективната реалност. Пример: идеални следи – спомен, образи, памет.
- веществени – имат материално естество, те са предмети, предназначени или послужили
за извършване на пр-то. Предмети в/у които има следи от пр-то и всички др. предмети, които могат
да послужат а изясняване релевантно доказателство по делото.
Документите създаден в хода на принцеса, интересуващи го по своето съдържание са писмени
доказателствени средства.
Обикновено невеществените доказателства някои веществени такива поради своята специфика
и размери не могат да се внесат по делото. Те се ангажират винаги със съответните доказателствени
средства. Веществени доказателства, когато е възможно се вкарват в делото ако могат да се съхранят.

[54] ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА – СЪЩНОСТ И ВИДОВЕ.

I. ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА /ДС/ – СЪЩНОСТ И ВИДОВЕ.

1. Същност.
Професионални процесуални технически способи за внасяне в проц. на доказателства по
делото. Те са носители, източници на доказателства. Като доказателствени средства НПК урежда:
- обясненията на заподозрения, обвиняемия;
- свидетелските показания;
- писмените доказателства;
- веществените доказателства.
Не се допускат доказателствени средства, които не са събрани по реда на НПК.
ДС установяват интересуващите процеса факти. Те се изготвят с оглед внасяне на всички
относими доказателства в процеса. Повечето док. се внасят в производството единствено чрез ДС.
ДС винаги са акт на процеса и целенасочено се създават, за да обслужват неговите задачи. те се
изготвят при строго определен ред и предпоставки и са изчерпателно предвидени в НПК
Док. ср-ва се разделят на 3 основни групи:
1. Гласни – обяснения на заподозрения, обвиняемия и свидетелски показания. Събират се
чрез даване на устни сведения от лица в определено проц. качество в хода на делото.
2. Писмени – протоколи от следствени и съдебни действия създадени по реда на НПК.
3. Веществени док. ср-ва – снимки, отпечатъци, отливки и др.
Писмените и веществените док. ср-ва се изготвят по законоустановения ред в писмен вид,
респективно ВЕЩ – снимка и т.н.
II. УСТНИ ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА.
1. Обяснения на заподозрения /обвиняемия/.
Изявления в проц. посредством, които се възпроизвеждат определени факти и обстоятелства от
предмета на доказване. Упражнявайки П си на защита, обвиняемия /заподозрения/ изтъква аргументи
141
и доводи в полза на своята защита с/у повдигнатото спрямо него обвинение. Същевременно
обвиняемия може да откаже да дава обяснения и от това не следва да се правят изводи в негова вреда.
Давайки обяснения той не само упражнява П си на защита, но и съобщава доказателства по
делото. Обясненията могат да се дават във всеки момент на нак. пр-с.
Обясненията си обвиняемия дава устно и непосредствено пред съответния ръководнорешаващ
нак. пр-с орган, което не изкл. документирането.
От към съдържателна страна обясненията на обвиняемия могат да бъдат: самопризнания и
отговор.
Самопризнания – представлява изнасяне на доказателства за виновно извършване на деянието
от подсъдимия. Самопризнанието е царица на доказателствата.
Съвременния доказателствен процес отрича възможността да се търси наказателна отговорност
само на базата на самопризнанието на обвиняемия. Самопризнанието не освобождава съответния
орган от задължението да събира и др. доказателства по делото.
Оговор – представлява изнасяне на доказателства относно престъпната дейност на др. лица,
независимо дали са привлечени или не под нак. отговорност.
В рамките на един процес обвиняемия може да бъде многократно разпитван и да дава
обяснения. При това не са изключени и противоречия при даването на обяснения.

За обясненията на заподозрения се прилагат правилата на обвиняемия.

Изключения: той не осъществява основната процесуална защита и има определен обем на
защита. При разпит на заподозрения не се прилага разпоредбата на чл. 222 НПК за даване на
обяснения пред съдия от първоинстанционния съд. Следователно обяснения на заподозрян не могат
да се четат по време на заседание. Когато заподозрения в последствие бъде привлечен като обвиняем
то дадените от него обяснения не се обезсилват. Ако има противоречия, то решаващия орган решава
кои да кредитира с доверие.
2. Свидетелски показания.
Те са изявления посредством, които свидетелите възпроизвеждащи интересуващи проц. факти и
обстоятелства от обективната действителност. Със свидетелски показания могат да се доказват
всички интересуващи проц. обстоятелства.
Поемни лица. субекти на НППО, които не осъществяват основно проц. ф-ии, те присъстват
при извършването на определени процесуални действия: оглед, следствен експеримент, претърсване
и др. При тези действия поемните лица присъстват и посредством подписа си в/у съответния
процесуален акт удостоверяват правилността н а тези действия. Поемните лица се привличат като
потенциални свидетели. Лица, които могат да откажат да свидетелстват са посочени в „Чл.
Обвиненият по делото не могат да се основат само на показанията на скрити свидетели.
За лъжесвидетелстване, ако затаи истина или потвърди неистина, свидетеля носи наказателна
отговорност.
III. ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА.
Изготвени по съответния ред предмети, които по веществен /материален/ начин възпроизвеждат
интересуващи предмета на делото доказателства.
Когато веществените доказателства не могат да се отделят от мястото, където са намерени,
както и в други предвидени в този кодекс случаи, се изготвят
- фотоснимки;
- диапозитиви;
- кинозаписи;
- видеозаписи;
- звукозаписи;
142
 - записи върху носител на компютърни информационни данни;
- планове;
- схеми;
- отливки;
- отпечатъци.
Веществените доказателства се доставят винаги с протокол за намерени веществени
доказателства и тяхното фотографиране.
Веществените доказателствени средства се изготвят по възможност от лицата, които извършват
действията по разследване и съдебните следствени действия. Когато за това са необходими
специални знания и подготовка, назначава се специалист - технически помощник.

[55] СПОСОБИ НА ДОКАЗВАНЕ. РАЗПИТ, ВИДОВЕ РАЗПИТ И ОСОБЕНИ ФОРМИ НА

РАЗПИТ.

I. СПОСОБИ ЗА СЪБИРАНЕ И ПРОВЕРКА НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИЯ МАТЕРИАЛ.

Приобщаването на доказателствата и док. средства по дадено дело се организира чрез уредени
от НПК способи и не се допуска прилагане на способи извън уредените в НПК. Събирането и
проверката на доказателствата се извършва по строго определен ред. По правило отклонението от
този регламент винаги е съществено процесуално нарушение и прави събрания качествен док.
материал несъществен. Видовете способи за събиране на доказателствен материал са:
- разпит;
- оглед;
- експертиза;
- претърсване;
- разпознаване на лица;
- очна ставка.
II. РАЗПИТ.
Разпита – процесуално-следствено действие. Способ за събиране на гласни доказателствени
средства. Такива са обясненията на обвиняемия, на заподозрения, свидетелските показания,
обясненията на експертите. Оттам и отделните видове разпити:
1. Първоначален и последващ разпит.
2. Разпит в досъд. пр-во и разпит в съдебно заседание.
3. Разпит на свидетел, на обвиняем, на заподозрян, не експерт и др.
4. Разпит на местопрестъплението.
5. Кръстосан разпит.
6. Шахматен разпит – няколко лица се разпитват за едни и същи обстоятелства.
Разпита има сравнително добра уредба в НПК чл.138-142 включително. Характеризира се с
различни особености, в зависимост от процесуалното положение на разпитвания, пола, възрастта,
даже и здравословното състояние и съдебния опит на лицето във фазата на наказателния процес.
Извършва се от органа, който ръководи съответния етап на нак. пр-с. Извършва се при устност
и непосредственост, освен когато се прави по делегация.
III. РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛ.

143
 Свидетел – ФЛ, което има възприятия по конкретно дело и може да допринесе за изясняване на
важни обстоятелства по делото.
Всяко ФЛ може да бъде свидетел. Изключение от това правило – процесуалното качество
свидетел не е обвързано с определена възраст или други качества, но има няколко процесуални
ограничения.
Не могат да са свидетели:
1. Лицата, които участват в същото наказателно производство в друго процесуално качество
освен:
- обвиняемият – спрямо когото производството е прекратено или е завършило с влязла в
сила присъда;
- частния обвинител, граждански ищец, граждански ответник;
- поемните лица;
2. Лицата, които поради физически или психически недостатъци не могат да възприемат
правилно фактите имащи значение за делото или да дават достоверна информация за тях;
Могат да окажат да свидетелстват - съпруг, възходящите и низходящите, братя и сестри на
обвиняемия.
Свидетеля има процесуалното задължение да се яви на разпит пред съответния орган щом
бъде надлежно призован и да изложи добросъвестно, правдиво и пълно това, което знае по делото. В
противен случай той носи наказателна отговорност за лъжесвидетелстване.
Свидетеля може да откаже да отговаря на въпрос, на който отговора би уличил в
престъпление него, възходящ, низходящ, брат, сестра или съпруг.

Подготовка на разпита на свидетеля.

1. Осигуряване условия за спазване на процесуалните изисквания - дава възможност за
гъвкавост в процеса на разпита и съдейства за получаване на по-цялостна информация от
разпитвания отнасяща се до обстоятелствата по делото /имаща значение за неговото решаване/.
2. Основни въпроси, които решава разпита:
- събиране на нови доказателства;
- проверка на вече събраните такива;
3. Организация на разпита включва:
- осигуряване на всички процесуални, криминалистични и психологически
предпоставки, които да осигурят реализиране задачите на разпита. Резултатите от разпита имат
процесуално значение само ако са спазени всички процесуални изисквания;
- продължителност на разпита – не е процесуално определена и зависи от развитие на
конкретното делото;
- особени изисквания – малолетните и непълнолетните свидетели се разпитват в
присъствието на педагог или психолог, а може и в присъствието на родител или настойник, за
непълнолетните не е задължително /съда преценява/;
- започва с установяване самоличността на свидетеля и в какви отношения се намира
той с обвиняемия и с другите участници в производството;
- органа извършващ разпита има процесуалното задължение да предупреди свидетеля за
отговорността му при лъжесвидетелстване, а свидетеля дава обещание, че добросъвестно и точно ще
предостави информацията, с която разполага.
- органа провеждащ разпита трябва да уведоми свидетеля, че може да не отговаря на
уличаващи въпроси;
- следва тази част, която се характеризира със свободен разказ на свидетеля. Без да бъде
прекъсван, той излага всичко което знае по делото. След края на разказа органа водещ разпит има
правомощията да задава конкретни въпроси, които от своя страна могат да бъдат:
144
 # допълващи;
# уточняващи;
# напомнящи;
# разясняващи;
# контролни и прочие;
- не е разрешено задаването на в-си, които внушават отговорност или подвеждат
свидетеля;
- след като бъдат депозирани, а и в хода на депозирането им разсл. орган трябва да
направи преценка на тяхната изчерпателност, достоверност и да провери и ги коригира с нови
въпроси. Особено важно е да се разграничат личните възприятия на свидетеля от т.нар. “колективна
памет” /общото мнение, мълвата/, които нерядко се смесват.
IV. РАЗПИТ НА ОБВИНЯЕМ.
Това е задължително следствено действие, което се извършва незабавно след като разсл. орган
предяви постановлението за привличане. Следователно неговото провеждане е в зависимост от
процесуалните действия, които предхождат, а именно – привличането на лицето като обвиняем и
предявяване на съответното постановление за привличане.
Подготовката е сходна с тази на подготовката на разпита на свидетел, но има различни
изисквания към нея. Особено важно е това, че даването на обяснения от обвиняем е негово право, а
не задължение. Той може да се възползва от правото си на защита и да откаже да даде обяснения.
Изисквания.
1. Да се провежда през деня.
2. Преди него се установява самоличността на обвиняемия.
3. Предявява му се постановлението за привличане на обвиняем.
4. Преминава се незабавно към разпит, като обясненията се правят в присъствието на
защитник, ако обвиняемия поиска това. Ако не се яви защитник разсл. орган насрочва ново
предявяване на обвинението, ако участието на защитник е задължително или обвиняемия не е могъл
своевременно да упълномощи такъв.
Когато обвиняемия не владее български език се назначава преводач.
5. Разпита започва със запитване към обвиняемия дали се признава за виновен, след което се
приканва да изложи, ако желае, под формата на свободен разказ, всичко което знае по делото. След
това се преминава към задаване на въпроси. Обясненията на обвиняемия се закрепват в протокола за
разпит.
В хода на разследването могат да бъдат проведени повече от 1 разпити на обвиняемия.
Дори да направи пълно самопризнание, разсл. орган не се освобождава от задължението да
провери тези факти /чрез независим друг източник/.
Обвиняемия – не носи отговорност за неверни показания, има право да дава показания
каквито намери за добре.
V. ОЧНА СТАВКА.
Очната ставка /ОС/ е процесуално действие – чл.143 НПК.
Основания за провеждане – съществено противоречие м/у обясненията на обвиняемите или
м/у обясненията на обвиняемия и свидетелските показания. За изясняване на противоречието двете
страни се поставят очи в очи и се разпитват едновременно по спорните обстоятелства.
ОС се намира във функционална и фактическа зависимост от разпитите, които я предшестват.
Провежда се с цел проверка на резултатите от разпитите. ОС може да се назначи и проведе само с
лица, които вече са били разпитвани.

145
 Има частично съвпадение м/у предмета на ОС и разпита, но ОС си има свой собствен предмет.
На ръководно-решаващия проц. орган предварително е известна позицията на разпитвания по
интересуващия го въпрос и именно тя подлежи на проверка и изясняване с крайна цел изясняване на
обективната обстановка.

[56] ОГЛЕД. ПРЕТЪРСВАНЕ И ИЗЗЕМВАНЕ.

I. ОГЛЕД.
Огледа е един от основните способи за събиране и проверка на доказателствения материал по
делото и е уреден в чл.128-132 НПК.
Представлява непосредствено възприемане от компетентните органи на признаците на
обектите от действителността, с цел получаване на информация за м/ма на пр-то, както и за
отделните негови елементи.
Основна задача на огледа на местопрестъплението е изучаване на обстановката на
местопрестъплението.
Освен това имаме още и оглед на предмет; на животно; на труп; на лице /последното се нарича
освидетелстване/.
Различаваме още:
- следствен и съдебен оглед – в зависимост от това в коя фаза се провежда;
- общ и детайлен оглед;
Огледа е първоначално и обикновено неотложно следствено действие, с което се цели
предимно събиране на доказателства, но и тяхната проверка.

Изисквания при провеждането на огледа:

1. Да се проведе в максимално кратък срок от извършване на деянието, с цел събиране на
максимално достоверна информация от оставените следи и предотвратяване на евентуалното
повреждане или унищожаване на веществените доказателства.
2. За обективност – изследват се , фиксират, запазват и изземван всички следи и веществени
доказателства.
3. Пълнота и всестранност, целенасоченост и единно ръководство. Обикновено се налага в
огледа да участват голям кръг субекти /експерти, специалисти, технически помощници, поемни
лица/. Отговорността за правилното и законосъобразно протичане на огледа лежи в/у ръководителя
на огледа.

Подготовката на огледа протича в 2 фази:

1. Преди отиване на местопроизшествието:
- вземат се мерки за предотвратяване възможността за извършване на друго престъпление;
- назначава се охрана за предотвратяване въздействието на външни лица;
- осигуряват се средствата необходими за огледа.
2. При пристигане на територията на местопроизшествието:
- установяват се какви промени са настъпили;
- елиминират се евентуални вредни последици;
- определят се границите на местопроизшествието;
- набелязва се последователността на действията;
146
 - дават се инструкции на лицата, които ще извършват отделните действия.

Самото протичане на огледа преминава през 2 стадии:

1. Статичен – обстановката се възприема в първоначалният и вид, предметите не се
разместват, територията се разделя на сектори, които последователно се изследват.
2. Динамичен – намерените обекти се разместват с цел установяване на връзката м/у тях и
механизма на извършване на пр-то като цяло.

Изготвяне на снимки. Много важен момент от извършването на огледа и се изготвят няколко

вида снимки:
- ориентиращи – най-едромащабните – целят фиксирането на най-общия начин на
връзката на произшествието със заобикалящата действителност;
- обзорни – фиксират границите на местопроизшествието;
- възлови – най съществените предмети;
- детайлни – отделни важни детайли;
Изготвя се протокол за огледа, също така ако е необходимо, скици, схеми и пр.

Специфичен е огледа на труп – по правило се извършва на мястото където е открит в

присъствието на съдебно-медицински експерт, а когато няма такъв в присъствието на друг лекар.
Освидетелстване.
Специфично е и освидетелстването – извършва се когато трябва да се изследват следи, белези
по тялото на лице или по неговите дрехи. Когато се налага лицето да бъде съблечено. Поемното лице
трябва да бъде от същия пол. Ако длъжностното лице, което следва да извърши освидетелстването е
от друг пол, то се извършва от лекар. Извършва се само с писменото съгласие на лицето, а когато
такова липсва с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд.
В изключителни случаи, когато това е единствения възможен начин за събиране и запазване на
доказателствата, органите на досъдебното производство могат да извършат освидетелстването и без
разрешение, като протокола се представя за одобрение на съдията незабавно, но не по-късно от 24
часа.
II. ПРЕТЪРСВАНЕ И ИЗЗЕМВАНЕ.
Това са 2 отделни следствени действия, които не са неразделни, т.е. изземването може да се
извърши и без да има претърсване, когато местоположението на вещите, които ни интересуват е
известно. Също така е възможно и претърсването да завърши без изземване, когато не се намери
търсения обект, но в повечето случаи са взаимосвързани. Обща е и процесуалната им уредба чл.133 –
139 НПК.
Изземването на предмети само по себе си представлява голям К интерес, при претърсването се
навлиза в личната сфера на лицето и съществува риск от накърняване на неговите права, поради
което се извършва в предвиден строг регламент.
Претърсването е следствено действие, което в повечето случаи се състои в принудително
изследване на помещения, местности, превозни средства и лица, с цел да се открият и изземат
предмети, книжа или компютърни информационни с/ми, в които се съдържат данни имащи
значение за делото.
Претърсването се извършва когато органите не знаят точното местоположение на обекта, който
ги интересува, но имат достатъчно основания да предполагат, че той се намира в определено лице,
помещение, сграда, транспортно средство, местност.

147
 Обикновено претърсването е неотложно следствено действие, като основанието за
извършването му може да възникне във всеки един етап, въпреки и това то трябва да бъде много
добре подготвено.
Подготовка на претърсването:
- да се снабдят с надлежно разрешително;
- да се осигурят поемно лица;
- когато се извършва без разрешението на съдия трябва да се осигури пълнолетен член от
семейството живеещо в помещението, което ще се претърсва. Ако тези лица липсват претърсването
се извършва в присъствието на домоуправителя или в присъствието на представител на общината
или кметството. Помещения, които се използват от общински или държавни служби се претърсват в
присъствието на представител на службата.
- когато се налага претърсване в помещения ползвани от лица ползващи се с имунитет, се
изисква съгласието на ръководството на съответното международно дипломатическо
представителство, задължително участва прокурор и представител на МВнР.
- когато претърсването и изземването са свързани с компютърни информационни с/ми и
програмни продукти действията се извършват в присъствието на специалист /компютърен
помощник/.
- проучват се материалите по делото;
- събират се данни за лицето в чието помещение следва да се извърши претърсването;
- определят се точните предмети и вещи, които ще се търсят;
- набавят се необходимите технически средства – осветителни уреди и др.;
- предприемат се мерки за сигурност и охрана.

Последователност на работа:
1. Самото претърсване и изземване се извършва през деня, освен в случаите, когато не търпи
отлагане.
2. Преди да пристъпи към претърсване самия орган предоставя съответното разрешително и
предлага да му се посочи търсения обект.
3. Претърсващия орган има право да забрани на присъстващите да влизат във връзка с други
лица, както и да напущат помещението до завършване на претърсването.
4. При претърсването и изземването не могат да се извършват действия, които не се налагат
от тяхната цел.
5. Помещенията и хранилищата се отварят принудително само при отказ за доброволното им
отваряне. Предвидено е и етично изискване – ако при претърсването се разкрият обстоятелства от
интимния живот на гражданите, се вземат мерки за тяхното неразпространяване.
Претърсването на лица се нарича обиск. По правило за него се изисква разрешение от съдията,
но ако извършването му е неотложно до 24 часа след извършването му се уведомява съдията.
Претърсването без разрешение се извършва при задържането на лица и когато има достатъчно
основания да се счита, че лицата, които присъстват на претърсването са укрили предмети или книжа
от значение за делото.
Обиска се извършва от лице от същия пол в присъствието на поемно лице от същия пол.
За претърсването, изземването и обиска се изготвя протокол, в който се описват предметите и
вещите, които са иззети /ако има такива/.

148
[57] ЕКСПЕРТИЗА. СЛЕДСТВЕН ЕКСПЕРИМЕНТ. РАЗПОЗНАВАНЕ НА ЛИЦА И
ПРЕДМЕТИ.

I. СЛУЧАИ, В КОИТО СЕ НАЗНАЧАВА ЕКСПЕРТИЗА

Когато за изясняване на някои обстоятелства по делото са необходими специални знания из
областта на науката, изкуството или техниката, съдът или органът на досъдебното производство
назначава експертиза.
Експертизата е задължителна, когато съществува съмнение относно:
- причината на смъртта;
- характера на телесната повреда;
- вменяемостта на обвиняемия;
- способността на обвиняемия или свидетеля с оглед на неговото физическо и психическо
състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, и да дава достоверни
обяснения за тях.
Експертизата се назначава с акт на ръководнорешаващия проц. орган.
Органът, който назначава експертизата, може да изисква от обвиняемия образци за сравнително
изследване, когато не е възможно да се набавят по друг начин.
Когато образците за сравнително изследване са свързани с вземане на кръвна проба или с други
подобни интервенции с проникване в човешкото тяло, вземането на образците се извършва от лице с
медицинска правоспособност под наблюдението на лекар по правилата на медицинската практика и
без да се застрашава здравето на лицето.
Експертизата се възлага на специалисти от съответната област на науката, изкуството или
техниката.
Лица, които не могат да бъдат вещи лица
- лицата, спрямо които са налице основанията за отвеждане на съда и съдебните
заседатели;
- свидетелите по делото;
- лицата, които се намират в служебна или друга зависимост от обвиняемия или неговия
защитник, от пострадалия, частния тъжител, гражданския ищец, гражданския ответник или от
техните повереници;
- лицата, извършили ревизията, материалите от която са послужили като основание за
започване на разследването;
- лицата, които не притежават необходимата професионална правоспособност.
II. ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ВЕЩИТЕ ЛИЦА.
Задължения на вещото лице:
 Вещото лице е длъжно да се яви пред съответния орган, когато бъде призовано, и да даде
заключение по въпросите на експертизата.
 Вещото лице може да откаже да даде заключение само когато поставените въпроси
излизат извън рамките на неговата специалност или материалите, с които разполага, не са
достатъчни, за да си състави обосновано мнение.
 Вещото лице представя заключението си в съда с преписи за страните.
 За неявяване или отказ да даде заключение без уважителни причини вещото лице се
наказва с глоба до 200 лева.
 Разпит на вещо лице, което се намира извън страната, може да се извърши и чрез
видеоконференция или телефонна конференция, когато това се налага от обстоятелствата по делото.
Права на вещото лице:
 Да се запознае с материалите по делото, които се отнасят до въпросите на експертизата;
149
  Да изисква допълнителни материали и да взема участие при извършването на отделни
действия по разследването, когато това е необходимо, за да изпълни възложената му задача;
 Да получи възнаграждение за положения труд и да му се заплатят разходите, които е
направил,
 Да иска отмяна на актовете, които накърняват неговите права и законни интереси.
III. ЕКСПЕРТНО ЗАКЛЮЧЕНИЕ
След като извърши необходимите изследвания, вещото лице съставя писмено заключение, в
което посочва:
- името си и на какво основание е извършена експертизата;
- къде е извършена; задачата, която е поставена;
- материалите, които са били използвани;
- изследванията, които са извършени и с какви научни и технически средства;
- резултатите, които са получени, и изводите от експертизата.
Допълнителна и повторна експертиза
Допълнителна експертиза се назначава, когато експертното заключението не е достатъчно
пълно и ясно, а повторна - когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност.
Доказателствена сила на експертното заключение
Експертното заключение не е задължително за съда и за органите на досъдебното производство.
Когато не е съгласен със заключението на вещото лице, съответният орган е длъжен да се мотивира.

СЛЕДСТВЕН ЕКСПЕРИМЕНТ.
Уредбата му е в чл.140 – 142 НПК.
Това е следствено действие, което почива на експерименталния метод на познание и се
изразява в извършване на опитни действия за проверка и уточняване на наличните и събиране
на нови доказателства по делото.
Това е сложно следствено действие, при което се прилага не само изолирано експерименталния
метод, но във взаимодействие и с други методи /наблюдение, описание, сравнение/.
СЕ се извършва за изясняване на различни обстоятелства по делото /съществуването на
определени факти, процеси и явления; възможността за възприемане на определен обект, процес или
явление, като се има в предвид зрително, слухово и осезателно възприятие/.
Извършва се и с цел проверка и уточняване на данни получени от разпита на свидетели или
обвиняем, от други следствени действия, както и за събиране на нови данни.

В зависимост от задачите, които решава СЕ бива няколко вида:

1. За установяване местонахождението на пр-то като цяло или на отделни негови детайли.
2. За установяване възможността за съществуване на определени факти, процеси или
явления,
3. За установяване възможността за възприемане на определени процеси или явления при
определени условия /например здрач/.
4. Да се установи наличието или липсата в дадено лице определени професионални навици.

Случаи в които не е оправдано извършването на СЕ:

1. Ако възникналите задачи могат да се решат с експертиза – тя не е рисково действие, по-
евтина е и по-сигурна.
2. Когато не е възможно възстановяване на условията, при които е протекло проверяваното
събитие.

150
 3. Ако интересуващите разследването факти могат да бъдат по-бързо изяснени с
осъществяването на друго следствено действие.

Подготовка на СЕ:
1. Осигуряване на необходимите условия за ефективното използване на експерименталния
метод и за спазване на процесуалните и тактическите изисквания при провеждане на СЕ.
2. Осигуряване на необходимите материални и технически средства.
3. Определят се опитните действия.
4. Набелязва се последователността и продължителността на извършваното.
5. Реконструира се обстановката с цел осигуряване на максимално сходство с автентичната
обстановка при, която е протекло изследваното събитие.
6. Осигуряват се лицата, които трябва да участват в СЕ.
Самото извършване на СЕ представлява многократно осъществяване на опитни действия,
аналогични на интересуващите разследването действие.
Не се допуска СЕ ако с това се накърнява достойнството на лицата, които участват в него или се
създава опасност за здравето им.
СЕ се извършва на мястото на извършване на пр-то, ако това разбира се е възможно.
Множествеността на действията се налага за да се достигне по голяма достоверност.

РАЗПОЗНАВАНЕ НА ЛИЦА И ПРЕДМЕТИ.

Разпознаването – процесуално следствено действие – чл.143 – 145 НПК., което решава
идентификационни задачи. Неговата същност се изразява в откриването или липсата на
тъждество или установяване н групова принадлежност на определено лице или предмет.
То е основано на запазеното в паметта на разпознаващия – мисловен образ на съответния обект,
който се съпоставя с конкретния обект или лице.

Задачи на разпознаването:
1. Проверка на вече събраната информация.
2. Събиране на нова информация.
3. Проверка на изградените следствена версия.

Подготовка на разпознаването.
1. Преди да се пристъпи към разпознаване се извършва предварителен разпит на
разпознаващия относно това дали разпознава лицето или предмета, който предстои да разпознае, по
кои особености може да го разпознае, при какви обстоятелства са наблюдавани предметите или
лицето и в какво състояние се е намирало при възприемането на предмета или лицето.
Може да се извърши разпознаване на: лице, предмет, труп, животно.
Разпознаващ – може да е всяко лице, но най-често са свидетелите, пострадалите или дори
самите обвиняеми.
В хода на подготовката се осигуряват т.нар. поемни лица – това са преднамерени свидетели,
чиято ф-я е установяване протичането на самото процесуално действие “разпознаване” в
съответствие с разпоредбите на НПК. Те са 3-ти незаинтересовани лица. Също така се привличат при
огледи, претърсване и изземване и др. следствени действия.
2. Трябва да се осигурят 3 или повече сходни обекта за разпознаването /лица или предмети/.
Ако не е възможно предмета да бъде предоставен за разпознаване трябва да се осигурят фотоснимки.
Разпознаването става при следните условия:
1. Лицето се представя за разпознаване с 3 или повече лица, сходни по външност с
разпознаваното лице, като се вземат мерки разпознавания да няма пряк контакт с разпознаващия.
151
 2. На разпознаващия се предлага да посочи лицето за което се отнасят неговите обяснения и
описания.
3. На разпознавания се дава възможност да заеме мястото си сред останалите лица по негова
преценка.
4. Разясняват се правата и задълженията на участниците в разпознаването.
5. Когато разпознаващия посочи конкретен обект, той трябва да обясни по какво го е разпознал.
6. Съставя се протокол от разпознаването, в който се отбелязва извода от разпознаването.
Когато разпознаването се извършва по снимки е по-лесно.
Разпознаването на труп се извършва от близки или роднини на починалото лице.

[58] СПЕЦИАЛНИ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА.

Съдът и органите на досъдебното производство събират и проверяват и веществените

доказателствени средства, изготвени при използването на специални разузнавателни средства, в
предвидените от този кодекс случаи.
I. СПЕЦИАЛНИ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА /СРС/ СА:
1. Технически средства - електронни и механични съоръжения и вещества, които служат за
документиране на дейността на контролираните лица и обекти.
2. Оперативни способи - наблюдение, подслушване, проследяване, проникване, белязване и
проверка на кореспонденция и компютърна информация, контролирана доставка, доверителна сделка
и разследване чрез служител под прикритие.
II. РЕД ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА СРС.
За използване на СРС по конкретно досъдебно производство се подава писмено мотивирано
искане от прокурора, който наблюдава разследването, до съда. Разрешението за използване на СРС се
дава предварително от председателя на окръжния съд или от изрично оправомощен от него
заместник-председател. При отказ от тях може да се даде разрешение и от съответния председател на
апелативен съд.
Когато искането е за разследване чрез служител под прикритие, към него се прилага писмена
декларация от служителя, че е запознат със задълженията си и задачите по конкретното разследване.
В неотложни случаи, когато това е единствената възможност за осъществяване на
разследването, служител под прикритие може да се използва и по разпореждане на прокурора,
наблюдаващ разследването – трябва да се потвърди в 24 часов срок от съда.
III. РЕД И СРОК ЗА ПРИЛАГАНЕ НА СПЕЦИАЛНИ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА
ЗА НУЖДИТЕ НА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО.
СРС се прилагат по реда на Закона за СРС от служби на МВР.
Министърът на вътрешните работи дава писмено разпореждане за прилагане на СРС от
службите въз основа на разрешението на съда.
Срокът за прилагане на СРС не може да бъде по-дълъг от 2 месеца, който може да се продължи
от съда до 4 месеца.
Прилагането на специални разузнавателни средства се преустановява, когато:
1. Е постигната предвидената цел;
2. Прилагането им не дава резултати;
152
 3. Срокът за разрешението е изтекъл.
При преустановяване прилагането на СРС незабавно се уведомява писмено и мотивирано
органът, дал разрешението. 
При използване на СРС веществените доказателствени средства се изготвят в два екземпляра,
като в срок до 24 часа от изготвянето им се предават запечатани съответно на прокурора, поискал
разрешението, и на съда, дал разрешението.
 
IV. ДОКАЗАТЕЛСТВЕНА СИЛА.
Обвинението и присъдата не могат да се основават само на данните от СРС, както и само на тях
и на показания на свидетели с тайна самоличност.
В нак. пр-во не могат да се ползват резултати, получени извън направеното искане за
използване на СРС, освен ако не съдържат данни за друго тежко умишлено престъпление.

[59] ДОСЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО – СЪЩНОСТ, СТАДИИ, ОРГАНИ.

Основните фази на нак. пр-с са: досъдебното производство и съдебната фаза, всяка от които има
свои вътрешни стадии и етапи.
Съд. пр-во е главното, а досъд. пр-во има подготвителен х-р.
I. ФОРМИ НА ДОСЪД. ПР-ВО.
Досъдебно производство се предвижда за всички престъпления от общ характер. В новия НПК
се говори за разследващи органи, които са: следователите и полицейските дознатели.
Разследващите органи извършват разследване в досъд. пр-во,като е уточнено кои престъпления се
разследват от следователи и кои от полицейски дознатели.
Формата на досъдебно пр-во е една и тя е разследване, като в определени случаи и при
наличието на предвидените в НПК предпоставки се извършва бързо или незабавно
производство, което касае не само предварителното, но и съдебното производство.
Разследването е 1-ви процесуален стадий от досъд. пр-во на нак. пр-с.
Разследването е единствената форма на разследване в досъдебната фаза и неговите задачи са:
Подготовка от фактическа и П гл.т. на определен казус с оглед произнасянето на прокурора за
повдигане на обвинение пред съда, а също така и за организиране на предпоставки за съдебно
разглеждане на делото. То се извършва от разследващите органи. Основната им задача е събиране и
проверка на достатъчен обем доказателствен материал.
Втория процесуален стадий на досъдебното производство е действията на прокурора след
приключване на разследването
II. ОРГАНИ ДОСЪД. ПР-ВО.
Оргаи на досъдебното производство са прокурора и разследващите органи.
Органи на разследването са следователите и полицейските дознатели /разследващи органи/.
Разследващия орган компетентен да извърши разследването е компетентен да извърши всички
процесуални действия по разследването. той постановява и съответните процесуални актове, когато
има законово основание за това.

153
 Наблюдаващия разследването прокурор осъществява ръководно решаваща ф-я в този стадий на
нак. пр-с, за разлика от следващия /действия на прокурора след завършване на разследването/ когато
прокурора е единствения проц. орган действащ в условията на изключителна компетентност.
При извършване на разследването оперативната самостоятелност на разследващите органи се
ограничава от:
 Действията по ръководство и надзор на прокурора в досъдебната фаза; от прокурорската
възможност да извършват определени процесуални действия.
 Ограничението идва и от съда вземането на мярката за неотклонение „Задържане под
стража” и „Домашен арест”. Даването на разрешение от съда за извършване на освидетелстване,
претърсване, изземане и вземане на проба.
Подследствеността на разследването се ориентира по местен признак съобразно следствените
р-ни, съответстващи на съдебните р-ни. Досъдебното производство се извършва в района, който
съответства на района на съда, компетентен да разгледа делото.

Прокурора.
Той наблюдаващ разследването ДО, който осъществява ръководство и надзор в/у разследващите
органи и въобще в/у разследването.
NB: Правомощия на прокурора в разследването:
Чл. 196. (1) При упражняване на ръководство и надзор прокурорът може да:
1. контролира непрекъснато хода на разследването, като проучва и проверява всички
материали по делото;
2. дава указания по разследването;
3. участва при извършването или извършва действия по разследването;
4. отстранява разследващия орган, ако е допуснал нарушение на закона или не може да
осигури правилното провеждане на разследването;
5. изземва делото от един разследващ орган и го предава на друг;
6. възлага на съответните органи на Министерството на вътрешните работи
извършването на отделни действия, свързани с разкриване на престъплението;
7. отменя по свой почин или по жалба на заинтересованите лица постановленията на
разследващия орган.
(2) Освен правомощията по ал. 1, наблюдаващият прокурор непосредствено следи за
законосъобразното провеждане на разследването и приключването му в определения срок.
Прокурора не може да извършва цялостното разследване, а само отделни действия по
разследване и други процесуални действия, но като цяло това правомощие е достатъчно за
осъществяване на ефективен процесуален механизъм за въздействие в пряката работа на
разследващите органи.
При колизия м/у нарежданията на прокурора и разследващия орган спора може да бъде отнесен
от разследващия орган пред по-горестоящия прокурор, който се произнася в 3-дневен срок и
решението му е задължително и за двете страни и не подлежи на обжалване.
Ако това решение не удовлетвори разследващия орган то той се сменя и наблюдаващия
прокурор също.

Съда.
Участва в този етап, когато взема мерки за неотклонение, когато извършва контрол над тези
мерки и преобразува в гаранция задържането под стража и домашния арест. Когато също дава
разрешение или в последствие одобрява действия по разследването съдържащи принудителен
елемент: претърсване, изземане и когато се произнася по постановлението на прокурора за спиране
или прекратяване на нак. пр-во.
154
 Актове на разследващите органи и прокурора.
Всички актове в досъдебната фаза се наричат постановления с изкл. на обвинителния акт на
прокурора и обвинителното заключение на разследващия орган.
НПК е предвидил специална форма на постановленията в досъд. пр-во. Всяко постановление
съдържа:
- данни за времето и мястото на издаването му;
- за органа, който го издава;
- за делото, по което се издава;
- мотиви;
- диспозитив; най-важната част от постановлението
- подпис на органа, който го издава.
Мотивите отразяват изводите на органа на досъд. пр-во по оценката на доказателствата и
доказателствените средства. Изводите относно фактическото установяване на доказателствата от
предмета на доказване и квалификацията на престъплението.
Диспозитива визира заключението на разследващия орган или прокурора по фактическите и П
в-си на делото.
Постановленията на разследващите органи се обжалват пред прокурора, а неговите
постановления пред по-горестоящия прокурор.
Жалбата се подава чрез органа, който е издал постановлението или направо до прокурора,
който е компетентен да я разгледа. Жалбата не спира изпълнението на атакуваното постановление,
освен ако съответния орган постанови друго.
III. РАЗСЛЕДВАНЕ.
Разследването започва с процесуален акт /постановление на прокурора или първия процесуален
акт на разследващия орган/ и приключва с процесуален акт на разследващия орган – обвинително
заключение или заключение за спиране или прекратяване на производството. Разследването се
извърша от разсл. орган: следовател и дознател.
В хода на разследването съществува много интензивно взаимодействие м/у разследващия орган
и прокурора, като център на това взаимодействие е упражняването на процесуално-ръководните
правомощия на прокурора. /В стария НПК имаше и полицейско дознание, като форма на разследване
и се отнасяше за престъпленията,, за които предварителното производство не беше задължително/.
Чл. 234. Разследването се извършва и делото се изпраща на прокурора най-късно в 2-месечен
срок от деня на образуването му. Прокурорът може да определи по-кратък срок. По искане на
прокурора, когато делото представлява фактическа и правна сложност, прокурор от по-горестоящата
прокуратура може да удължи срока с не повече от 4 месеца. В изключителни случаи този срок може
да бъде удължаван от главния прокурор.
Прокурорът, който удължава срока за извършване на разследването, се произнася и по мерките
за процесуална принуда.
Взетите по отношение на обвиняемия мерки за процесуална принуда се отменят от прокурора
след изтичане на повече от 2 години от привличането в случаите на тежко престъпление и повече от
1 година - в останалите случаи.
Когато извършителят на престъплението е неизвестен, наред с действията по разследване
прокурорът възлага на съответните органи на МВР установяването и издирването на извършителя.
Когато тези органи преценят, че са събрани достатъчно данни, уличаващи определено лице в
извършване на престъплението, те предават събраните материали на съответния разследващ орган и
незабавно уведомяват прокурора.

155
ОБРАЗУВАНЕ И ИЗВЪРШВАНЕ НА РАЗСЛЕДВАНЕТО. ПОВДИГАНЕ НА ОБВИНЕНИЕ.

Определяща за нак. пр-с е дейност е нейния формален х-р: изрично уреден в З ред, условия,
предпоставки за извършване на проц. действия и реквизити за постановяване на проц. актове.
Съобразно това началото на проц. дейност се поставя с проц. акт на компетентен ДО, основанието на
което е ясно указано в НПК от фактическа и П страна.
Приключването на проц. дейност също се осъществява чрез създаване на окончателен за
съответния стадий проц. акт.
Образуването на досъд. пр-во у нас се разглежда като сакрален акт поставящ началото на нак.
пр-с, формиращ проц. условия и среда за възникване и развитие на наказателно-проц. производство.
След образуван на производството се разгръщат основните начала на нак. пр-с: процесуална
активност на гражданите, проявява действие процесуалната гаранция.
Образуването на досъд. пр-во е съществена предпоставка за привличане към н.д. извършилите
престъпления лица.
Образуването на досъд. пр-во става посредством изричен проц. акт – постановление.
I. ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ОБРАЗУВАНЕ НА ДОСЪД. ПР-ВО.
 Законен повод и  наличие на достатъчно данни за извършено престъпление.
 Законен повод – наличието на определени обстоятелства указващи за извършено
престъпление, за което е задължително образуването на досъд. пр-во. Законните поводи са:
- съобщение до органите на досъдебното производство за извършено престъпление –
Писменото съобщение трябва да съдържа данни за лицето от което изхождат и да са подписани.
Анонимните съобщения не са законен повод. Устните съобщения се отразяват в нарочен протокол,
който се подписва от заявителя и ДО който ги приема. Когато протокола се прави от друг До или
орган на местното самоуправление се изпраща по служебен път на компетентния орган. Когато в
съдебната зала съда установи, че по н.д.ЧХ извършеното престъпление е от ОХ прекратява делото и
изпраща преписката на съответния прокурор, за когото това е законен повод;
- информация за извършено престъпление, разпространена чрез средствата за масово
осведомяване – те са основание за самосезиране на прокурора;
- лично явяване на дееца пред органите на досъдебното производство с признание за
извършено престъпление – съставя се протокол, в който се визира извършителя и направеното
самопризнание;
- непосредствено разкриване от органите на досъдебното производство на признаци за
извършено престъпление;
- Особен законен повод е подадената тъжба до прокурора от пострадалия – образуваното
на това основание досъд. пр-во не може да се прекрати по искане на пострадалия /Това са т.нар. дела
от частно-публичен х-р – по принцип делото се разглежда по реда на делата от ЧХ, но пострадалия
подава тъжбата до прокурор като смята, че така интересите му ще бъдат защитени по-добре/.

 Наличие на достатъчно данни за извършено престъпление – касае се данни, а не за

доказателства.
Какво значи достатъчно данни  основателно предположение.
Преди образуване на досъд. пр-во не може да се извършва проц. доказване. Данните с които се
борави от разследващите органи и прокурора за образуване на досъд. пр-во са предварителен
фактически материал, като имат прогностична доказателствена стойност.
Ако бъде образувано досъд. пр-во тези данни ще минат през м-ма на проц. доказване и тогава
ще бъдат приобщени в общността на доказателствените материали.

156
 Данните трябва да са достатъчно за обосноваване на основателно предположение, че е
извършено престъпление. Предположението се третира като проблематично знание, версия,
определен а степен на вероятността или хипотеза в гносеологически смисъл. Това означава, че
основанието за възбуждане на досъд. пр-во не е еднозначно и безсъмнено доказано заключение.
Извод какъвто е необходим при съставяне на обвинителен акт, обвинително заключение или
постановяване на присъда.
Данните трябва да се отнасят до извършено престъпление. Не е задължително да има данни за
извършителя на престъплението. Производството се образува по факта на извършеното
престъпление, а не с оглед личността.
Изкл. от това правило /че досъд. пр-во се образува по отношение на деянието, а не по
отношение на личността/ са случаите в които специалното качество на лицето е елемент от състава
на престъплението – Например: Длъжностните престъпления.

2-ра хипотеза.
Неотложни следствени действия без да е образувано досъд. пр-во /бившата предварителна
проверка/.
Разследващите органи в случаите предвидени в закона могат да извършват оглед на
местопроизшествието и свързаното с него претърсване и изземване, разпознаване на лица и
предмети, разпит на очевидци, когато незабавното им извършване е единствената възможност за
събиране и запазването на доказателствата - Чл.212(2) НПК.
Органа извършил действието осведомява прокурора незабавно но не по късно от 24 часа.
Досъд. пр-во се счита за образувано от момента на съставяне на акта за съответното следствено
действие/ това си чисто правна фикция/.

Органи компетентни да образуват досъд. пр-во.

 Прокурор.
 Разследващ орган, като веднага уведомява прокурор.
Образува се винаги с постановление на прокурора, което съдържа:
Когато досъдебното производство се образува с постановление на прокурора, в
постановлението се посочват:
- датата и мястото на съставянето му;
- органът, който го съставя;
- законният повод и данните, въз основа на които се образува досъдебното производство;
- органът, който го е съставил.
Когато досъдебното производство се образува по реда на чл. 212, ал. 2 /от разследващ орган при
неотложни следствени действия/, освен обстоятелствата по чл. 129 /атрибутите на протокола за
съответното следствено действие/ в протокола за първото действие по разследването се посочват
законният повод и данните за извършеното престъпление.

Досъд. пр-во с/у неизвестен извършител.

Когато извършителят на престъплението е неизвестен, наред с действията по разследване
прокурорът възлага на съответните органи на МВР установяването и издирването на извършителя.

Отказа от образуван на досъд. пр-во се постановява от прокурора или разследващия орган при
липсата на някои от законовите предпоставки. Когато разсл. орган постанови отказ служебно
изпраща материалите на прокурора. Ако последния откаже да образува или потвърди отказа
уведомява пострадалия и лицето съобщило за престъплението. Заинтересованите лица /пострадалите,
които биха били активно легитимирани да се конституират в процеса като граждански ищец или
157
частен обвинител/ могат да обжалват. Във всеки по-следващ момент прок. или разсл. орган могат да
образуват досъд. пр-во по жалба или самоинициатива.
По жалба или по свой почин досъд. пр-во може да образува и по-гореседящия прок. Отказа да
се образува досъд. пр-во се оформя в постановление, то също може да се обжалва.

Веднага след образуване досъд. пр-во или приемане на образуваното от прок. разсл. орган е
длъжен да предприеме необходимите действия. В рамките на своята компетентност разсл. орган сам
решава какви действия по разследването да предприеме.
При осъществяване на правомощията си разсл. орган:
- действа под процесуалното ръководство и надзор на прок.;
- може да иска от др. разследващи органи да извършат определени следствени действия, а
от органите на МВР съдействие при извършване на проц. действия;
В системата от действия, които разсл. орган предприема с цел изясняване на обективната
истина относно деянието и дееца и правното решаване на делото влизат:
 Действия по хода на делото, които са основополагащи процесуални действия и водят до
преминаване на проц. от един етап на друг.
 Действия по разследване, което представлява осъществяване на способите за събиране и
проверка на доказателствените материали.
 Други процесуални действия – предприемане на мерки за прицесуална принуда,
разпореждания за връчване на призовки и съобщения.

Досъдебното производство с новия НПК се урежда само като разследване, което се извършва от
разследващи органи. Техните правомощия са едни и същи с изключение на компетентността им за
разглеждане на дела. Следователите разглеждат изрично посочените в НПК дела, а полицейските
дознатели всички останали. Няма го института и на предварителното задържане. В новия НПК Са
уредени институтите на бързото производство и незабавното производство като особени случаи на
разследване на извършено престъпление. Разследването се извършва от същите разследващи органи,
визирани в НПК. Условията, при които се прилагаше фигурата на предварителното задържане са
посочени като условия за образуване на бързо и незабавно производство.
II. ПРИВЛИЧАНЕ НА ОБВИНЯЕМИЯ.
Предявяването на постановлението за привличане на обвиняем е функция на разсл. орган –
чл.219 НПК. С този акт се привлича към наказателна отговорност определено лице за извършване на
престъпно деяние.
То се извършва при наличието на достатъчно доказателства за виновността на определено
лице в извършването на престъпление от ОХ и при отсъствието на основанията за прекратяване на
нак. пр-во.
В постановлението за привличане на обвиняем се посочват:
- датата и мястото на издаването му;
- органът, който го издава;
- трите имена на лицето, което се привлича като обвиняем, деянието, за което се привлича,
и правната му квалификация;
- доказателствата, на които се основава привличането, ако това няма да затрудни
разследването;
- мярката за неотклонение, ако такава се взема;
- правата му по чл. 55, включително и правото му да откаже да даде обяснения, както и
правото му да има защитник по пълномощие или по назначение.

158
 Подобно на образуването на досъд. пр-во, предявяване на обвинението формира своето
основание и се извършва на базата на предположение, че едно лице е извършило виновно престъпно
деяние. То обаче за разлика от образуването на досъд. пр-во почива на много по-сериозна
доказателствена база.
След предявяване на обвинението, незабавно се пристъпва към предявяване на
постановлението за привличане. Разследващият орган предявява постановлението за привличане на
обвиняемия и неговия защитник, като им дава възможност да се запознаят с пълното му съдържание,
а при нужда дава допълнителни разяснения. Разследващият орган връчва срещу подпис препис от
постановлението на обвиняемия.
Когато обвиняемият не е упълномощил защитник и поиска да организира защитата си,
разследващият орган отлага предявяването на постановлението за привличане и разпита на
обвиняемия за срок до 72 часа с ново призоваване.
Ако обвиняемият отново се яви без защитник, разследващият орган му предявява
постановлението за привличане, като в случаите когато участието на защитник е задължително му
назначава защитник.
Разследващият орган не може да извършва действия по разследването с участие на обвиняемия,
докато не изпълни задълженията си по привличане на обвиняемия и предявяване на постановлението
за привличане.
След предявяване на постановлението за привличане на обвиняем разсл. орган реализира
множество следствени действия по разследването:
1. Разпит. Първото следствено действие, което задължително се извършва след предявяване
на постановлението за привличане на обвиняемия..
Особен процесуален режим е разпита на обвиняемия пред съдия от 1-во инстанционния съд или
от най-близкия еднакъв по степен съд. Уредено е в чл. 222, в чл. 223 е уредено и разпитването на
свидетел пред същия съдия.
Особености на този вид разпит:
- преценката му за извършване се прави от органа на досъд. пр-во /разсл. орган или
прокурора/.
- с тази уредба се дава възможност, в случаите на чл.279 и 281 НПК, направените на
досъд. пр-во обяснения и показания да бъдат четени в съдебно заседание на 1-вата и въззивна
инстанция и вкл. в съвкупността на док. материали, въз основа на които съда ще решава делото.
Когато се разпитва свидетел пред съдия се осигурява присъствието на обвиняемия и неговия
защитник.
III. ПРЕДЯВЯВАНЕ НА РАЗСЛЕДВАНЕТО.
Предявяването на следствието /чл.227-230 НПК/ има значение в две насоки:
 По хода на делото, т.е. приключват се действията по разследването и се пристъпва към
съставяне на обвинително заключение.
 По отношение П на защита на гражданите.
Предявяването на разследването е проц. ср-во за осъществяване проц. П на гражданите в проц.
да се запознаят с всички материали по делото и да правят необходимите извлечения.
За предявяване на разследването се призовава обвиняемия и неговия защитник, ако е
необходима защита. Ако обв. не е могъл да си осигури защита се насрочва ново предявяване до 72-
часа.
Разсл. орган разяснява на явилите се лица техните П, с което им осигурява П на защита.
Предоставя всички материали по делото за проучване, за което следва да осигури достъп, време и
подходящо място и условия – така се предявява разследването. За това се съставя протокол. В него се
отразяват направените искания, бележки и възражения. Възможно е дори след приключване на
159
разследването да се установяват проц. пропуски в доказателствения материал  допълнителни
следствени действия. това може да направи по своя инициатива или по искане на субектите на проц.
След окончателното приключване на разследването разсл. орган постановява обвинително
заключение.
IV. ОБВИНИТЕЛНО ЗАКЛЮЧЕНИЕ.
То е окончателния проц. акт на разсл. орган в досъд. пр-во, с който се приключва етапа на
разследването. С него разсл. орган изводите изградени по вътрешно убеждение по фактическите и П
в-си на делото. При съставянето му на разсл. орган е обезпечена максимална проц. самостоятелност и
независимост /но не на 100%/. Прокурора не може да дава задължителни указания на разсл. орган как
да състави обвинителното заключение, т.е. какви да са изводите.
Обвинителното заключение не подлежи на обжалване. Не ангажира в каквато и да е степен
прокурора да го възприеме, но прокурора не може да откаже да го проучи, нито пък да го върне с
искане да го преструктурира, промяна на съдържанието. Прокурора може да върне за доразследване
цялото дело, след комплексна проверка, а не само обвинителното заключение.
Реквизити на обвинителното заключение – чл. 232, 233 НПК.
В обстоятелствената част на обвинителното заключение се посочват накратко:
- извършеното от обвиняемия престъпление;
- времето, мястото и начинът на извършването му;
- пострадалото лице и размерът на вредите;
- данните за личността на обвиняемия;
- доказателствата, от които се установяват посочените обстоятелства, и
- правната квалификация на деянието.
В заключителната част на обвинителното заключение се посочват:
- прокуратурата, на която се изпраща делото;
- датата и мястото на съставянето на заключението;
- името и длъжността на съставителя.
Към обвинителното заключение се прилагат:
- списък на лицата, които трябва да бъдат призовани в съдебното заседание;
- справка за взетата мярка за неотклонение, в която се посочва датата на задържането на
обвиняемия, ако мярката е задържане под стража или домашен арест;
- справка за документите и веществените доказателствени материали;
- справка за направените разноски;
- справка за взетите мерки за обезпечение, както и справка за настаняването на децата в
случаите по чл. 63, ал. 8.

В заключението за прекратяване или спиране на нак. пр-во се посочват:

- престъплението, за което лицето е привлечено като обвиняем;
- основанията, поради които наказателното производство трябва да се прекрати или спре;
- датата и мястото на съставянето на заключението;
- името и длъжността на съставителя.
Обвинителното заключение на разсл. орган има проц. стойност на предложение за сътавяне на
прокурорски акт.
В него могат да се съдържат изводи в 3 насоки:
 Обвинението е доказано и обвиняемият да бъде предаден на съда. Това говори за
обвинително заключение, най важната част от което са обстоятелствената и заключителната част.
 Налице са общите прекратителни основания по чл.24(1) НПК или обвинението не е
доказано по несъмнен начин чл. 232(1), с оглед на което разсл. орган предлага делото да се прекрати.
160
  Налице са проц. пречки в случаите на чл. 25 и 26 НПК, не е разкрит извършителя на
престъплението или продължително отсъствие на важен свидетел от страната --. постановление с
мнение за спиране на нак. пр-во.
Незабавно след съставянето на обвинителното заключение, заедно със цялото дело, разсл. орган
го изпраща на прокурора. При това , производството по делото преминава от един проц. стадий
/разследване/ в друг – действия на прокурора след завършване на разследването.

[60] ДЕЙСТВИЯ НА ПРОКУРОРА СЛЕД ЗАВЪРШВАНЕ НА ПРЕДВАРИТЕЛНОТО

ПРОИЗВОДСТВО.

I. СЛЕД ПОЛУЧАВАНЕ НА ОБВИНИТЕЛНОТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ ОТ РАЗСЛ. ОРГАН.

Незабавно след съставянето на обвинителното заключение, заедно със цялото дело, разсл. орган
го изпраща на прокурора. При това , производството по делото преминава от един проц. стадий
/разследване/ в друг – действия на прокурора след завършване на разследването.
Прокурорската активност от проц. ръководство и надзор на разсл. орган се трансформира в
непосредствено осъществяване на ръководнорешаващата ф-я от прокурора. Той поема пряко
воденето на производството.
Началото на стадия “действия на прокурора след завършване на разследването” не се
обозначава с определен прокурорски акт. След получаване на делото от разсл. орган, по свой почин и
като израз на служебното начало в проц., прокурора е длъжен незабавно да пристъпи към
действията, с които е ангажиран по силата на закона в 2 основни посоки:
 Проверка качеството на работа на разсл. орган.
 Вземане на решение по вътрешно убеждение какъв процесуален акт да се постанови за
приключване на досъд. пр-во.
След като получи делото, прокурорът:
- прекратява нак. пр-во;
- спира наказателното производство;
- внася предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание;
- внася предложение за споразумение за решаване на делото;
- повдига обвинение с обвинителен акт, ако са налице основанията за това.
Когато при предявяване на разследването разследващият орган е допуснал съществени
процесуални нарушения, прокурорът му указва да ги отстрани или ги отстранява сам.
Прокурорът осъществява правомощията си в най-кратък срок, но не по-късно от един месец от
получаване на делото.
Прокурора може:
- да раздели делото, когато по делото се съберат доказателства за участие на повече лица,
може да отдели материалите за неустановените и неиздирените лица в отделно дело. Когато по
делото се съберат доказателства за няколко престъпления, извършени от едно лице, прокурорът може
да отдели материалите за някои от престъпленията в отделно дело. С новообразуваните дела може да
постъпи по различен начин /1 да спре, друго да прекрати, по трето да даде ход с обвинителен акт/;
- когато две или повече дела за различни престъпления или срещу различни лица имат
връзка помежду си, прокурорът може да ги обедини, ако това се налага за разкриване на обективната
161
истина. Също така може да обедини две или повече дела за различни престъпления срещу един и
същи обвиняем.
- сам да извърши налагащите се действия по разследване, ако проверката покаже, че това е
необходимо. Не може под формата на допълнителни процесуални действия да извърши цялостно
ново разследване.
При оценката си на изводите на разсл. орган в обвинителното му заключение, прокурора
разполага с проц. независимост.
II. ОБВИНИТЕЛЕН АКТ.
Най-важното – съставяне и внасяне на обвинителен акт в съда. /чл.246 вр. чл.247(1), т.1
НПК/. Съставянето на обв. акт е основната проц. ф-я на обвинението.
Прокурора съставя обв. акт когато намери,че:
 Са събрани необходимите доказателства за разкриване на обективната истина и то такива
и толкова, чрез, които се установява напълно, безсъмнено и еднозначно виновността на обвиняемия в
извършване на престъплението.
 За повдигане на обвинение пред съда, няма основание за прекратяване или спиране на
наказателното производство.
 Не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е отстранимо.
При съставяне на обвинителния акт прокурора трябва да е вътрешно убеден във виновността на
обвиняемия, той има абсолютна проц. самостоятелност и независимост от каквито и да е други
органи и лица.
Обвинителния акт не подлежи на обжалване и не влиза в сила.
Внасянето на обв. акт сезира правораздавателните органи с оглед образуване на съдебно
производство, повдига обвинение пред съда, с което се определят рамките на съд. пр-во. Той е израз
на ръководнорешаващата ф-я на прокурора на този етап и се явява действие, с което се осъществява
преминаване от една фаза в друга  от досъдебната в съдебната.
С обв. акт прокурора обективира вътрешното си убеждение във виновността на обвиняемия за
извършване на проц. деяние и предлага на съда да се произнесе в този смисъл с присъда.
Съда не може да откаже да приеме обв. акт или да го върне на прокурора. Ако съдържа
формални недостатъци съда уведомява прокурора да ги отстрани в непродължителен срок.
Прокурора също не може да оттегли вече внесения обв. акт в съда и не може да внася поправки
по същество. Ако има грешки от фактически или П х-р, отстраняват се в хода на съд. пр-во.
III. ПРЕКРАТЯВАНЕ И СПИРАНЕ НА НАК. ПР-ВО.
1. Прекратяване на нак. пр-во.
Когато липсват предпоставки за повдигане на обвинение пред съда, прокурора прекратява нак.
пр-во. Това е типично действие по хода на делото, при което се прекратяват НППО, елиминира се
процесуалната среда.
Основания за прекратяване:
 Общо прекратителни - чл. 24(1) НПК:
- деянието не съставлява престъпление;
- деецът не носи наказателна отговорност поради амнистия;
- наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона
давност;
- деецът е починал;
- след извършване на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на
съзнанието, което изключва вменяемостта;

162
 - спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно
производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или
разпореждане за прекратяване на делото;
- в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи по дела от общ характер
липсва тъжба от пострадалия до прокурора;
- деецът се освобождава от наказателна отговорност с прилагане на възпитателни мерки;
- в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи пострадалият или
ощетеното ЮЛ до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд направи искане
за прекратяване на наказателното производство;
- по отношение на лицето е допуснат трансфер на наказателно производство в друга
държава;
- деецът е лице, действало като служител под прикритие в рамките на правомощията му
по закон.
 Липса на достатъчно доказателства:
Обвинението винаги трябва да се базира на достатъчно док., ако липсват такива значи
обвинението е необосновано и прокурора ще прекрати нак. пр-во, но само ако е твърдо убеден, че
разсл. орган е положил всички усилия за събиране и проверка на доказателствения материал и всяко
друго действие ще е безперспективно.
В/у прекратяването на нак. пр-во в досъдебната фаза от прокурора се осъществява съдебен
контрол. Компетентен е съответния 1-во инстанционен съд.
С определение съда може:
- потвърди постановлението;
- измени постановлението относно основанията за прекратяване на наказателното
производство и разпореждането с веществените доказателства;
- отмени постановлението и да върне делото на прокурора със задължителни указания
относно прилагането на закона.
Определението на съда може да се протестира от прокурора и да се обжалва от обвиняемия, от
неговия защитник, от пострадалия или от неговите наследници, или от ощетеното ЮЛ пред
съответния въззивен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
Въззивният съд се произнася в състав от трима съдии в закрито заседание с определение, което
е окончателно.
Когато не са били налице общите прекратителни основания, постановлението за прекратяване
на наказателното производство, което не е било обжалвано може служебно да бъде отменено от
прокурор от по-горестоящата прокуратура.

2. Спиране на нак. пр-во.

Нак. пр-во се спира при наличие на проц. пречки предвидени в чл.244 НПК. До отпадането им
проц. остава висящ. Запазват се проц. условия, но не се извършват действия по хода с изкл. на
неотложните такива.
Основания за спиране на нак. пр-во:
 Общи – чл. 25 и 26 НПК:
- след извършване на престъплението обвиняемият е изпаднал в краткотрайно
разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта, или има друго тежко заболяване, което
пречи на провеждането на производството;
- разглеждането на делото в отсъствие на обвиняемия би попречило да се разкрие
обективната истина;
- деецът е лице с имунитет;

163
   - при престъпления, извършени в съучастие, когато не са налице условията за разделяне,
наказателното производство може да бъде спряно по отношение на един или няколко обвиняеми, ако
това няма да затрудни разкриването на обективната истина.
 Извършителя на престъплението не е разкрит;
 При продължително отсъствие на единствен свидетел - очевидец, извън пределите на
страната, когато неговият разпит е от изключително значение за разкриване на истината, освен ако
може да бъде разпитан по делегация, чрез телефонна или видеоконференция – спира се за не повече
от 1 година.
С постановлението за спиране прокурора извършва действия:
- когато спира наказателното производство поради неразкриване на извършителя,
прокурорът изпраща делото на разследващия орган за продължаването на издирването.
- прокурорът възобновява спряното наказателно производство след като отпадне
основанието за спиране или е възникнала необходимост от допълнителни действия по разследването.
При възобновяване на спряното производство разследването се извършва в сроковете по чл.
234. Те не включват времето, през което наказателното производство е спряно.
Постановлението за спиране на нак. пр-во може да се обжалва от обвиняемия, пострадалия или
неговите наследници пред съответния първоинстанционен съд в 7-дневен срок от получаването на
преписа. Съдът се произнася еднолично в закрито заседание не по-късно от 7 дни от постъпване на
делото в съда с определение, което е окончателно.
Нова жалба срещу спирането на наказателното производство може да се подава не по-рано от 6
месеца от постановяването на определението на съда.

[61] ОБРАЗУВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО ПРЕД ПЪРВАТА ИНСТАНЦИЯ И

ПОДГОТВИТЕЛНИ ДЕЙСТВИЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛОТО В СЪДЕБНОТО
ЗАСЕДАНИЕ.

I. ОБРАЗУВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО ПРЕД ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД.

1. Общи бележки.
Съд. пр-во се образува след като съответния първоинстанционен съд бъде валидно сезиран.
Процесуалните средства за това са:
 Обвинителен акт на прокурора по н.д.ОХ.
 Тъжба от пострадал за престъпление от ЧХ.
С постъпването на обвинителния акт или тъжбата в канцеларията на съответния
първоинстанционен съд се създава задължение за председателя на съда да се произнесе.
По факта на обвинителния акт той образува производство от ОХ и определя съдия докладчик. С
оглед тъжбата на пострадалия председателя със съответното решение приема или отхвърля тъжбата,
което означава образуване на н.д.ЧХ или отказ за образуване. Последното подлежи на обжалване и
въззивна проверка.
Следва насрочване на заседание по н.д.ЧХ.
2. Дейност на съдията-докладчик по н.д.ОХ.
За н.д.ОХ се назначава съдия-докладчик, който обсъжда следните в-си:
 Подсъдно ли е делото на съда;
 Има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното производство;

164
  Допуснато ли е на досъд. пр-во отстранимо съществено нарушение на процесуални
правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на неговия защитник, на
пострадалия или на неговите наследници;
 Налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на Глава 24/бързо
производство/, 25/незабавно производство/, 27/съкратено съдебно следствие в произв. пред 1-та
инст./, 28/Освоб. от нак. отг. с налагане на адм. наказание/ и 29/решаване на делото със
споразумение.
След приключване на този етап съдията-докладчик има следните възможности за действие:
 Да прекрати съд. пр-во.
То се прекратява в случаите на т.  и 
Когато го прекрати на основание т. го изпраща на компетентния съд и делото се решава от
другия съд.
Когато го прекрати на основание т. делото се връща на прокурора с указания за допълнително
разследване и отстраняване на допуснатите нарушения.
 Да прекрати нак. пр-во.
- въз основа на общите прекратителни условия визирани в чл.24(1), т.2-4 и 6-10.
- когато деянието описано в обвинителния акт не съставлява престъпление.
Препис от разпореждането се изпращана на обвиняемия, защитника му, пострадалия и
прокурора.
Всички те могат да обжалват /протестират/ разпореждането за прекратяване на нак. пр-во пред
въззивната инстанция.
 Да спре производството.
При общите основания за спиране на производството посочени в чл. 25 и 26 НПК.
При спиране на нак. пр-во съдията докладчик се произнася по мерките на проц. принуда,
мерките за обезпечаване на гражданския иск. Препис от разпореждането се изпращана на
обвиняемия, защитника му, пострадалия и прокурора. Всички те могат да обжалват /протестират/
разпореждането за спиране на нак. пр-во, относно мерките на проц. принуда и обезпеченията, пред
въззивната инстанция.
След като отпаднат основанията делото се възобновява.
 Когато наличните по делото доказателства налагат освобождаването от нак. отг. с
налагане на адм. наказание съдията докладчик насрочва заседание по реда на Глава 28 НПК.
 Във всички останали случаи се насрочва съдебно заседание.
II. ДЕЙСТВИЯ ПРЕДИ РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛОТО В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ.
Съдия-докладчика се разпорежда за:
 Връчване на препис от обв. акт /тъжбата/ на заинтересованите страни и даването на ход на
делото.
Освен в случаите на бързо и незабавно производство и при освобождаване от нак. отг. с
налагане на адм. наказание на обвиняемия се дава възможност в 7-дневен срок от връчване на препис
от обв. акт /тъжбата/ в който да изложи възраженията си и да направи искания.
 Съобщаване и на пострадалия /неговите наследници/ за насрочване на съдебното
заседание и му се дава възможност освен в случаите на бързо и незабавно производство и при
освобождаване от нак. отг. с налагане на адм. наказание в 7-дневен да се конституират като
граждански ищец или частен обвинител.
 Призоваване на лицата и за предприемане на мерки за осигуряване възможност на
страните да се запознаят с материалите по делото и да правят необходимите извлечения.
За подготовка на заседанието съдия-докладчика се произнася по всички искания относно:

165
  Разглеждането на делото при закрити врати, привличането на запасен съдия или съдебен
заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на
действия по разследването по делегация;
 Мярката за неотклонение, без да разглежда въпроса за наличието на обосновано
предположение за извършено престъпление;
 Мярката за обезпечаване на гражданския иск, конфискацията, глобата и отнемането на
вещи в полза на държавата;
Разпореждането на съдията-докладчик по т.1, 2 и 3 подлежи на обжалване пред въззивна
инстанция.
По искания относно мярка за неотклонение задържане под стража съдията-докладчик внася
делото в открито заседание с участие на прокурора, подсъдимия и неговия защитник. При
постановяване на определението съдът обсъжда налице ли са основанията за изменение или отмяна
на мярката за неотклонение, без да разглежда въпроса за наличието на обосновано предположение за
извършено престъпление.
Това определението подлежи на обжалване пред въззивната инстанция.

[62] СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ. ДЕЙСТВИЯ ПО ДАВАНЕ ХОД НА

ДЕЛОТО В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ.

I. СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ.

Съдебния процес на 1-ва инстанция е основната правораздавателна форма.
Има 5 етапа:
 Даване ход на делото.
 Съдебно следствие.
 Съдебни прения.
 Последна дума на подсъдимия.
 Обявяване на присъдата.
В съдебното заседание се развиват основните начала на нак. пр-с: състезателнос;
равнопоставеност; П на защита; независимост на съда; устност; непосредственост; непрекъснатост на
съдебните заседания м/у пренията и последната дума на подсъдимия.
По н.д.ОХ участието на прокурора е задължително, той участва като главен обвинител,
блюстител на закона, представител на държавата.
Присъствието на подсъдимия – задължително по дела за тежки престъпления, но съда може да
постанови подсъдимия да се яви и при дела за които присъствието му не е задължително, когато това
е необходимо за разкриване на обективната истина.
Не вина подсъдимия може да присъства на заседанията, което сериозно би затруднило хода на
делото. Предвидена е хипотеза, при която съда може да гледа делото в отсъствие на подсъдимия, ако:
 Не е намерен на посочения от него адрес или е променил адреса си без да уведоми
съответния орган.
 Местожителството му в страната не е известно и след щателно издирване не установено.
 Намира се извън пределите на Б-я и:
– когато местожителството не е известно,
- не може да бъде призован или е редовно призован;
- не е посочил уважителна причина за неявяването си.
166
 В този случай /на задочно производство/ задължително участва защитник. Ако такъв не е
упълномощен от подсъдимия, решаващия орган назначава такъв служебно.
Съдебното заседание се води от председателя на състава или едноличния съдия, който се
стреми да осигури обективно, всестранно и пълно изясняване на обективната истина. Точното
спазване на закона, а също така поддържа реда в съдебната зала. Той може да отстранява от съд. зала
за извършени нарушения – подсъдимия, прокурора /тогава се отлага заседанието временно/,
участващите в процеса граждани, частния обвинител. След като изгонения се върне в залата се
запознава с изложените в негово отсъствие доказателства чрез прочитане на протокола на
заседанието.
Също така може да отстрани и лице от публиката.
Налага глоби до 500 лв. за груби нарушения на реда.
Разглеждането на делото се отлага ако изгоненото лице не може да се замени без това да
навреди на нормалния ход на делото – това е при изгонване на прокурора, защитник или повереник.
II. ДЕЙСТВИЯ ПО ДАВАНЕ НА ХОД НА ДЕЛОТО В СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
След откриване на съдебното заседание по делото председателят проверява дали са се явили
всички призовани лица и ако някои от тях не са се явили - по какви причини.
Съдебното заседание се отлага, когато не се яви:
- прокурорът;
- подсъдимият, ако явяването му е задължително;
- защитникът, ако не е възможно да бъде заменен с друг, без да се накърни правото на
защита на подсъдимия.
Ако защитниците са повече от един, неявяването на някой от тях не е основание за отлагане на
делото.
Съдебното заседание не се отлага, ако пострадалият или неговите наследници не са намерени
на посочения от тях адрес за призоваване в страната.
Съдът се произнася по направените искания за конституиране на нови страни в производството.
Определението, с което се отказва допускането на частен обвинител, може да се обжалва по реда на
глава двадесет и втора.
Когато частният обвинител или неговият повереник, гражданският ищец или неговият
повереник, гражданският ответник или неговият повереник не се яви без уважителни причини, съдът
разглежда делото в негово отсъствие, а когато не се яви по уважителни причини, съдебното
заседание се отлага, освен ако изрично е поискано продължаването му.
Неявяването на свидетел или вещо лице не е основание за отлагане на съдебното заседание, ако
съдът намери, че и без тях обстоятелствата по делото могат да бъдат изяснени.
Във всички случаи на неявяване на призовани лица съдът изслушва страните по въпроса следва
ли да се даде ход на делото.
Във всички случаи на отлагане на делото то се насрочва в разумен срок, но не по-късно от три
месеца.
Когато делото се отлага поради неявяване без уважителна причина на страна, свидетел или
вещо лице, съдът им налага глоба до 500 лв.
Проверка на самоличността на явилите се лица.
След извършената проверка свидетелите се отстраняват от съдебната зала до разпита им, с
изключение на тези, които участват в производството като частни обвинители, граждански ищци и
граждански ответници. В случаите на скрити свидетели те не присъстват в съдебната зала.
Отводи.

167
 Председателят разяснява на страните правото им на отводи срещу членовете на състава,
прокурора, защитниците и съдебния секретар, вещите лица, преводача и тълковника, както и правото
им да възразят срещу разпита на някои свидетели.
След като съдът се произнесе по отводите и възраженията, председателят разяснява на страните
правата им, предвидени в този кодекс.
Нови искания.
Страните могат да правят нови искания по доказателствата и по реда на съдебното следствие.
Съдът се произнася по направените искания, след като изслуша страните.

[63] СЪДЕБНО СЛЕДСТВИЕ. СЪДЕБНИ ПРЕНИЯ. ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ.

I. СЪДЕБНО СЛЕДСТВИЕ.
Това е 2-я етап от съдебната фаза.
В хода на съдебното следствие се осъществяват способи за събиране и проверка на
доказателствения материал под формата на съдебно следствени действия.
Съдебното следствие се ръководи от председателя на състава и започва с прочитане на
обвинителния акт от прокурора при дела от общ характер или с прочитане на тъжбата от частния
тъжител при дела от частен характер.
Когато е предявен граждански иск, той се прочита от гражданския ищец.
  1. Разпит на подсъдимия
Председателят поканва подсъдимия да даде обяснения по обвинението. Подсъдимият може да
дава обяснения във всеки момент на съдебното следствие.
На подсъдимия се поставят въпроси в следната последователност:
- от прокурора или частния тъжител;
- частния обвинител и неговия повереник;
- гражданския ищец и неговия повереник;
- гражданския ответник и неговия повереник;
- другите подсъдими и техните защитници;
- защитника на подсъдимия.
Председателят и другите членове на съдебния състав могат да поставят въпроси на подсъдимия
след изчерпване на въпросите на страните.
Разпит на подсъдимия в отсъствие на други подсъдими.
Разпит на подсъдимия в отсъствие на други подсъдими се допуска, когато това се налага за
разкриване на обективната истина. След завръщането в съдебната зала на подсъдимия председателят
го запознава с обясненията, дадени в негово отсъствие, чрез прочитане на съдебния протокол.
Прочитане обясненията на обвиняемия или подсъдимия.
Обясненията на обвиняем или подсъдим, дадени по същото дело на досъдебното производство
пред съдия или пред друг състав на съда, се прочитат, когато:
- лицето е починало и на делото е даден ход по отношение на другите подсъдими;
- делото се разглежда в отсъствие на подсъдимия;
- между обясненията, дадени в досъдебното производство и на съдебното следствие, има
съществено противоречие;
- подсъдимият отказва да даде обяснения или твърди, че не си спомня нещо.

168
 Ползване на звукозапис и видеозапис не се допуска, преди да се прочетат обясненията на
подсъдимия.
2. Разпит на свидетелите.
Предприема се веднага след приключване на разпита на обвиняемия.
Най напред се разпитват свидетелите посочени от обвинението и след това другите, но при
нужда този ред може да бъде променен. Реда за задаване на в-си е същия както при обвиняемия.
Разпитаните свидетели остават в залата до приключване на заседанието, могат да напуснат само
с разрешение на съда.
Разпит на свидетел със скрита самоличност се извършва по начин недопускащ разкриването на
самоличността му, остава в подходящо помещение на разположение на съда.
Непълнолетните свидетели след разпита се отстраняват от залата.
Прочитане на показанията на свидетел
Показанията на свидетел, дадени по същото дело пред съдия в досъдебното производство или
пред друг състав на съда, се прочитат, когато:
- между тях и показанията, дадени на съдебното следствие, има съществено противоречие;
- свидетелят отказва да даде показания или твърди, че не си спомня нещо;
- свидетелят, редовно призован, не може да се яви пред съда за продължително или
неопределено време и не се налага или не може да бъде разпитан по делегация;
- свидетелят не може да бъде намерен, за да бъде призован, или е починал;
- свидетелят не се явява и страните са съгласни с това.
При горните условията показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното
производство /не са дадени пред съдия/, могат да се прочетат със съгласието на подсъдимия и
неговия защитник, гражданския ищец, частния обвинител и техните повереници. За това съдебно
следствено действие по искане на подсъдимия съдът му назначава защитник, ако няма такъв, и му
разяснява, че прочетените показания могат да се ползват при постановяване на присъдата.
Когато свидетелят е разпитан по делегация, прочита се протоколът за разпит.
Съда може да прилага всички способи за събиране на док. материал, когато установи празнота в
доказателствата, по искане на страните и по свой почин, когато това се налага за разкриване на
обективната истина.
След като извърши всички налагащи се според него съдебни следствени действия, председателя
запитва имат ли страните нови искания и ако те не направят такива или ги намери за неоснователни,
председателя обявява съдебното следствие за приключено.

Когато приключи съдебното следствие съда има няколко възможности:

 Прекратяване на съдебното производство и изпращане на делото на съответния
прокурор когато:
- е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на неговия защитник;
- на съдебното следствие се установи, че престъплението подлежи на разглеждане от по-
горен съд или от военен съд.
   Съдът прекратява наказателното производство:
- деецът не носи наказателна отговорност поради амнистия;
- наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона
давност;
- деецът е починал;
- след извършване на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на
съзнанието, което изключва вменяемостта;

169
 - спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно
производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или
разпореждане за прекратяване на делото;
- в предвидените в особената част на НК случаи по н.д.ОХ липсва тъжба от пострадалия
до прокурора;
- деецът се освобождава от наказателна отговорност с прилагане на възпитателни мерки;
- в предвидените в особената част на НК случаи пострадалият или ощетеното ЮЛ до
започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд направи искане за прекратяване на
нак. пр-во;
- по отношение на лицето е допуснат трансфер на наказателно производство в друга
държава;
Не се образува наказателно производство за престъпление, което се преследва по тъжба на
пострадалия, а образуваното се прекратява и когато:
- липсва тъжба;
- тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл. 81;
- пострадалият и деецът са се помирили, освен ако деецът не е изпълнил условията на
помирението без уважителни причини;
- частният тъжител оттегли тъжбата си;
- частният тъжител не е намерен на посочения от него адрес или не се яви в съдебното
заседание на първоинстанционния съд без уважителни причини; тази разпоредба не се прилага, ако
вместо частния тъжител се яви негов повереник.
Когато основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 и 3 /амнистия и изтекла давност/ се разкрият в съдебно
заседание и подсъдимият направи искане производството да продължи, съдът се произнася с
присъда.
Когато прекратява наказателното производство, съдът се произнася по веществените
доказателства, отменя наложените на подсъдимия мерки за процесуална принуда, а мярката за
обезпечаване на гражданския иск - ако основанието за нейното вземане е отпаднало.
Определението подлежи на обжалване и протестиране пред въззивната инстанция.
 
 Спиране на наказателното производство в съдебно заседание
Съдът спира наказателното производство в случаите на чл. 25 и 26. Определението подлежи на
обжалване и протестиране пред въззивната инстанция.
II. СЪДЕБНИ ПРЕНИЯ.
Те са следващия етап след приключване на съдебното следствие. В този етап страните излагат
пред ръководно решаващия орган анализ на стойността на доказателствата и доказателствените
средства и своите изводи относно установяването на релевантните по делото фактически
доказателства и приложението на закона. .
Пренията означават речите на страните.
Съдебните прения започват с реч на прокурора, съответно на частния тъжител. След това се
дава последователно думата на частния обвинител и неговия повереник, на гражданския ищец и
неговия повереник, на гражданския ответник и неговия повереник, на защитника и на подсъдимия.
Страните, които участват в съдебните прения, могат да се позовават само на доказателства,
които са били събрани и проверени на съдебното следствие по реда, установен в този кодекс.
 Заявлението на прокурора, че наказателното производство следва да се прекрати или да бъде
постановена оправдателна присъда, не освобождава съда от задължението му да се произнесе по
вътрешно убеждение.

170
  Всяка страна има право да направи реплика по повод на твърденията и доводите на другите
страни. Защитникът и подсъдимият имат право на последна реплика.
Лицето с/у което има реплика има П на дуплика, за да изкаже пред съда проц. си позиция по
повод репликата на др. страна.
Репликите и дупликите могат да бъдат насочвани не само с/у обвинителите , обвиняемите,
страните по гражданския иск, но и спрямо позициите на др. подсъдими, особено в случаите на
противоречиви интереси.
Най-важните речи са на:
- обвинителната реч на прокурора;
- речта на защитника;
В обвинителната си реч прокурора следва да изрази окончателно формирало се в него
вътрешно убеждение по в-сите от фактическо и П естество. От него се изисква да представи в съда
точно, ясно и аргументирано какво намира за установено по предмета на доказване и каква
наказателноправна оценка дава на престъплението. Като държавен блюстител на закона той трябва да
е обективен в своята преценка, да се позове както на обвинителните така и оневиняващите
доказателства.
Закона задължава прокурора да заяви, че наказателното производство следва да се прекрати или
да бъде постановена оправдателна присъда, не освобождава съда от задължението му да се произнесе
по вътрешно убеждение.
В съдебното заседание е възможна и хипотеза, при която прокурора заявява, че не поддържа
обвинението, но частния обвинител продължава да обвинява. В този случай съда продължава
разглеждането на делото и може да постанови присъда.
 Реч на защитника. В своята реч защитника следва да отстоява позиция в полза на подсъдимия
– обосноваване невиновност, навеждане на аргументи за по-мека отговорност, определяне на по-леко
наказание, условно осъждане, освобождаване от нак. отг. с налагане на адм. наказание.
Съдебните предния са етап от съдебното заседание за анализ на всички в-си отнасящи се до
оценка на доказателствата и док. средства.
Закона предвижда следните правила при излагане на пренията:
 Страните да се позовават само на данни, които са били събрани и проверени от съдебното
следствие. Страните могат да искат извършването на нови съдебни следствени действия. Когато
намери, че искането е основателно, съдът прекратява съдебните прения, възобновява съдебното
следствие и след извършване на новите съдебни следствени действия отново пристъпва към
изслушване на съдебните прения.
 Съдът не може да ограничи по време съдебните прения. Председателят на състава може
да прекъсне страните само когато те явно се отклоняват по въпроси, които не се отнасят до делото.
Ограничаване на правото на свободно излагане на страната от съда е съществено проц. нарушение и
може постановената присъда да се отмени.
III. ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ.
След завършване на съдебните прения съда дава на подсъдимия т.нар. последна дума.
Този етап е създаден изцяло с оглед възможността преди съда да се оттегли за постановяване на
присъдата да изслуша последните доводи на подсъдимия.
Съдът е длъжен да осигури на подсъдимия пълна възможност да изрази в последната си дума
своето окончателно отношение към обвинението. При последната дума подсъдимият не може да бъде
подлаган на разпит.
Съдът не може да ограничава времето за последната дума на подсъдимия. Председателят може
да прекъсне подсъдимия само когато той явно се отклонява по въпроси, които не се отнасят до
делото.
171
 Ако при последната дума подсъдимият посочи нови данни, които имат значение по делото,
съдът възобновява съдебното следствие и отново изслушва пренията на страните и последната дума
на подсъдимия.
Значението на тази последна дума на обвиняемия е съда да направи изводи относно
субективната страна на състава на престъплението, възможността спрямо лицето да се реализира
превантивно-възпитателно въздействие и без ефективно изтърпяване на наказанието “лишаване от
свобода”.

[64] ИЗМЕНЕНИЕ НА ОБВИНЕНИЕТО В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ.

Прилага се в следните случаи:

1. Когато на съдебното следствие се установят обстоятелства, които не са били известни на
органите на досъдебното производство, прокурорът повдига ново обвинение, ако тези обстоятелства
са основания за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението или за прилагане
на закон за по-тежко наказуемо престъпление.
Съдът прекратява съдебното производство и изпраща делото на съответния прокурор, когато
новото обвинение е за престъпление, подсъдно на по-горен или военен съд.
Извън горния случай, съдът отлага съдебното заседание, когато страните поискат да се
подготвят по новото обвинение.
Когато съществено е изменена обстоятелствената част на обвинението, разпоредбите на чл.
279 /прочитане обясненията на подсъдимия или обвиняемия/ не се прилагат за обяснения, дадени
преди повдигане на новото обвинение.
2. Когато на съдебното следствие прокурорът или частният обвинител установи, че
престъплението се преследва по тъжба на пострадалия, и наказателното производство е образувано
преди изтичане на срока по чл. 81, ал. 3, прокурорът на основание чл. 48 или частният обвинител
може да поиска съдът да се произнесе с присъдата и за престъплението, което се преследва по тъжба
на пострадалия.
3. Когато наказателното производство е образувано по тъжба на пострадалия и на съдебното
следствие се установи съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, частният
тъжител може да повдигне ново обвинение, ако не е изтекъл срокът по чл. 81, ал. 3. В този случай
съдът отлага съдебното заседание, ако подсъдимият или неговият защитник поискат да се подготвят
по новото обвинение.
4. Когато наказателното производство е образувано по тъжба на пострадалия и на съдебното
следствие се установи, че престъплението е от общ характер, съдът прекратява съдебното
производство и изпраща делото на прокурора.

[65] ПОСТАНОВЯВАНЕ НА ПРИСЪДАТА.

I. УВОДНИ БЕЛЕЖКИ.

172
 Веднага след последната дума на подсъдимия съдът се оттегля на съвещание /когато е със
заседатели/, за да постанови присъда. Тук се проявява принципа на непосредствеността и по точно
изискването за непрекъснатост на съд. заседание.
1. Съд. заседание продължава в нови условия - не се открива ново съд. заседание. След като
гласуват присъдата, съдиите се връщат в съд. зала, за да я прочетат. Не може да се говори за
действителна присъда, ако тя не е прочетена публично. Особен протокол за прочитане на присъдата
не се съставя.
2. Процесуално значение - присъдата е основният акт, с който съдът осъществява своята
функция. Всички други съд. актове или подготвят условията за постановяване на правилна присъда,
или осигуряват проверка на присъдата /по реда на второинстанционното или касационното
производство/ и привеждането и в изпълнение. При нейното постановяване съдът оглежда цялото
производство, правилността на разследването и други процесуални действия, извършени в досъд. пр-
во и в съд. заседание, пълнотата, всестранността и обективността на док. материал, правилността на
отношението, което е взел съответния орган към исканията на участниците в процеса, какви факти са
установени в подкрепа на обвинението и в подкрепа на защитата, какви изводи могат да се направят
от тези факти.
3. Присъдата е акт, който всякога се издава само след като съдебното заседание се доведе до
край.
4. Присъдата е акт, с който не само се установява и конкретизира наказателното
правоотношение, но се осигурява и неговата изпълнимост.
5. За да изпълни своето предназначение, присъдата трябва да бъде убедителна - законна,
обоснована, справедлива и постановена при такава организация и реализация на съд. заседание в/у
основата на процес. правила, че не оставя никакво съмнение в нейната правилност.
II. РЕД ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА ПРИСЪДАТА.
1. Тайна на съвещателната стая - съдът постановява присъдата на тайно съвещание, на
което могат да присъстват само членовете на състава. Съдиите и съд. заседатели са длъжни да пазят
тайната на съвещанието относно разискванията и гласуванията по въпросите по делото.
Присъствието на което и да е лице извън съд. състав е абсолютно основание за отмяна.
2. На съвещанието съдът преценява доказателствените материали, събрани и проверени в
съд. заседание, и доводите на страните.
3. Съдът прави изводи относно обстоятелствата, които могат да се считат за установени в
резултат на съд. следствие и пренията на страните.
Съдът трябва да отговори на въпросите:
- има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия и извършено ли е виновно;
- съставлява ли деянието престъпление и правната му квалификация;
- подлежи ли подсъдимият на наказание, какво наказание да се определи, а в случаите на
чл. 23 - 25 и 27 /при множество престъпления/ от Наказателния кодекс какво общо наказание да му се
наложи;
- налице ли са основанията за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 61, ал.
1/налагане на възпитателни мерки при непълнолетни/ и чл. 78а, ал. 1/освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на адм. наказание/ от НК;
- да се освободи ли подсъдимият от изтърпяване на наказанието, какъв да бъде
изпитателният срок при условно осъждане, а в случаите по чл. 64, ал. 1/настаняване на
непълнолетния във възпитателно училище/ от Наказателния кодекс - каква възпитателна мярка да се
наложи;
- какъв първоначален режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода да се
определи;
173
 - на кого да се възложи възпитателната работа с подсъдимия в случаите на условно
осъждане;
- налице ли са условията по чл. 68 и 69/извършено престъпление в изпитателен срок при
условно освобождаване от изтърпяване на наложено наказание/ от Наказателния кодекс и какво
наказание подсъдимият да изтърпи;
- налице ли са условията на чл. 53/вещите, които са предмет на престъплението или са
послужили за неговото извършване/ от Наказателния кодекс;
- да се уважи ли гражданският иск и в какъв размер;
- какво да стане с веществените доказателства;
- на кого да се възложат разноските по делото.
Когато подсъдимият е обвинен в няколко престъпления или няколко лица са участвали в
извършването на едно или няколко престъпления, съдът се произнася за всяко лице и за всяко
престъпление поотделно.
Когато е пропуснал да се произнесе по гражданския иск, съдът се произнася по него с
допълнителна присъда в срока за обжалването.

III. ВИДОВЕ ПРИСЪДИ - ПОДСЪДИМИЯТ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРИЗНАТ ЗА ВИНОВЕН

ИЛИ НЕВИНОВЕН.
1. Виновен - когато обвинението е доказано по несъмнен начин.
2. Невиновен /невинен/ - когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от
подсъдимия или че е извършено от виновно, както и когато деянието не представлява престъпление.
- недоказана виновност;
- недоказана невиновност;
- доказана невиновност.
3. По гражд. иск - всички суми, за които има и най-малко съмнение, че са били присвоени от
подсъдимия, не следва да се включват в размера на обезщетението, присъдено по гражд. иск.
IV. СЪДЪРЖАНИЕ НА ПРИСЪДАТА.
1. В уводната част.
Присъдата се издава в името на народа.
В уводната част на присъдата се посочват: датата на издаването й; съдът, имената на членовете
на състава, на съдебния секретар и на прокурора; делото, по което се издава присъдата; името на
подсъдимия и престъплението, за което е повдигнато обвинението.
2. Диспозитив.
а. При обвинителна присъда
В диспозитива се посочват данни за самоличността на подсъдимия и се излага решението на
съда по въпросите, на които е следвало да си отговори преди постановяване на присъдата. В него се
посочва и съдът, пред който присъдата може да бъде обжалвана и в какъв срок.
В случаите когато:
- деецът не носи наказателна отговорност поради амнистия;
- наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона
давност.
съдът признава подсъдимия за виновен и прилага съответния закон за амнистията или
правилата за давност;
В случаите когато съда сам постановява възпитателна мярка по отношение на малолетен чието
деяние не съставлява голяма обществена опасност - признава подсъдимия за виновен, освобождава го
от наказателна отговорност и му налага възпитателна мярка,
174
 В случаите по чл. 78а от НК - признава подсъдимия за виновен, освобождава го от наказателна
отговорност и му налага административно наказание.
б. При оправдателна присъда.
Оправдателната присъда не може да съдържа изрази, които поставят под съмнение невинността
на оправдания.
3. Мотиви - съдът трябва да изложи кои обстоятелства са приети за установени, въз основа
на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетите решения. При
противоречия на док. материали трябва да се изложат съображения защо едни от тях се приемат, а
други отхвърлят. Необходимо е от мотивите да се вижда, че действително е направено обсъждане на
доказателствата:
а/ когато мотивите са непълни, неясни или противоречиви е налице процесуално
нарушение:
- непълнота в мотивите ще има, когато съдът не е обосновал или не е обосновал
достатъчно някои свои изводи;
- противоречие в мотивите ще има не само когато две твърдения се изключват, но и
когато твърдението е нелогично;
- порок в мотивите ще има и когато те съдържат предположения или позовавания,
противоречащи на закона, на светогледа, идеологията, правосъзнанието, обществените,
политическите и моралните принципи, господстващи в нашето общество.
Порокът в мотивите води до отмяна на присъдата, доколкото е съществен.
Присъдата подлежи на отмяна, когато съществува противоречие м/у мотивите и диспозитива.
б/ липсата на мотиви означава липса на част от присъдата. НПК изрично посочва, че
присъдата съдържа уводна част, диспозитив и мотиви Липсата на мотиви винаги води до отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.
3. Съдът може да се произнесе с определение по въпросите относно:

а. определяне на общо наказание на основание чл. 25, 27 и прилагането на чл. 53 от

Наказателния кодекс;
б. първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, когато е
пропуснал да направи това с присъдата;
в. налице ли са условията по чл. 68, 69, 69а и чл. 70, ал. 7 /изтърпяване на отложено
наказание/ от Наказателния кодекс и какво наказание следва да изтърпи подсъдимият;
г. веществените доказателства и разноските по делото.
4. Поначало присъдата се изготвя от председателя на състава, но може тази задача да се
възложи на някой от съдебните заседатели.
5. Присъдата се подписва от целия състав на съда. Неподписването на диспозитива, макар и
само от един член от състава на съда, независимо съдия или съд. заседател, прави постановената
присъда абсолютно недействителен съдебен акт, който не поражда правни последици.
а/ нищожна е и присъда, подписана от лице, което е нямало право да подпише, защото не е
участвало в състава на съда, компетентен да реши делото.
б/ мотивите са част от присъдата и не е нужно да се подписват отделно от диспозитива.
Важно е само да не съществува съмнение, че подписите се отнасят до цялата присъда, а не само до
диспозитива. Подписването на мотивите отделно от диспозитива е наложително само в случаите,
само когато някой от членовете на състава е подписал присъдата при особено мнение.
в/ особеното мнение трябва да се заяви при постановяване на присъдата, то се отбелязва
при подписването на присъдата, съотв. на диспозитива и се излага в писмена форма не по-късно от 15
дни след обявяването и.

175
 V. ОБЯВЯВАНЕ НА ПРИСЪДАТА.
1. Присъдата трябва да се обяви в съд. зала.
2. Съдът е длъжен да обяви присъдата заедно с мотивите. Мотивите могат да бъдат изготвени
и след обявяване на присъдата, но не по-късно от 15 дни. По дела, които представляват фактическа
или правна сложност, мотивите могат да бъдат изготвени и след обявяването на присъдата, но не по-
късно от 30 дни.
3. След като постанови присъдата, съдът не може да внася в нея никакви поправки,
допълнения или изменения. Съдът, който е постановил присъдата може да поправя в нея по свой
почин или по искане на страните само очевидни фактически грешки, отнасящи се до гражданската
или друга част на присъдата - в съд. заседание с призоваване на страните /решение на ВС/.
4. След като постанови присъдата, съдът се произнася и по мярката за неотклонение. Когато
подсъдимият е освободен от нак. отговорност, осъден условно, осъден на наказание по-леко от
лишаване от свобода, или оправдан, мярката за неотклонение задържане под стража се заменя с по-
лека и задържаният се освобождава още в съд. зала. Когато подсъдимият е оправдан, съдът се
произнася и по мярката за обезпечаване на гражд. иск, на глобата и конфискацията.
5. Когато е наложено наказание лишаване от свобода на гражданин на друга държава, с която
РБ има договор за предаване за изтърпяване на наказанието, съдът трябва да уведоми осъдения за
възможността да се обърне към гл. прокурор с молба да предложи предаването му за изтърпяване на
наказанието в д-вата, на която е гражданин.

[66] ВЪЗЗИВНО ПРОИЗВОДСТВО – СЪЩНОСТ И ОСОБЕНОСТИ. ОБРАЗУВАНЕ НА

ВЪЗЗИВНО ПРОИЗВОДСТВО И РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛОТО ПРЕД ВЪЗЗИВНИЯ СЪД.

I. СЪЩНОСТ И ОСОБЕНОСТИ.
Материална законна сила /силата на присъдено нещо/ е висша ценност в правоприлагането,
затова ако първоинстанционния съд е допуснал дефект в постановения от него проц. акт, той трябва
да бъде коригиран преди влизането му в сила. С оглед на това в наказателното съдопроизводство е
създаден проц. м-м за редовен съдебен контрол от страна на по-горен съд – въззивен или касационен.
По настоящем в съдебната фаза на нак. пр-с влизат 3 редовни съдебни инстанции, както следва:
 1-ва инстанция.
 2-ра инстанция, наричана въззивна.
 3-та инстанция – наричана касационна.
Въззивната и касационната са контролни инстанции. Те са предназначени за проверка на
невлязла в сила присъда, от гл.т. на нейната законосъобразност, обоснованост и справедливост
/правилност/.
Въззивното съдебно производство има следните особености:
 Законодателя е дал превес на апелативния принцип. Въззивния съд има възможност да
разгледа делото по същество и да реши самостоятелно делото, без да го връща за ново гледане на 1-
во инстанционния съд.
 Пределите на въззивната проверка са установени в чл. 314 НПК “(1) Въззивната
инстанция проверява изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от
страните.

176
 (2) Въззивната инстанция отменя или изменя присъдата и в необжалваната част, а също и по
отношение на лицата, които не са подали жалба, ако има основания за това.” наричан още
ревизионно начало или още проявление на съдебното начало.
 Въззивната инстанция отменя или изменя присъдата и в необжалваемата част, а също и по
отношение на лицата, които не са подали жалба ако имат основания за това.
Идеята е още веднъж да се разгледа делото по същество. Въззивното производство се нарича
още 2-ра първа инстанция.
 Въззивния съд може да установи нови фактически положения които могат да се
различават от възприетите в 1-та инстанция.
 Във въззивната инстанция се допускат всички доказателства и доказателствени средства,
които могат да бъдат събрани по реда на НПК, без каквито и ограничения.
Функционална компетентност.
 Решенията от РС като 1-ва инстанция се разглеждат от ОС като въззивна инстанция.
 На ОС от АС.
 Решенията на военните съдилища от военния АС като въззивна инстанция.
Въззивните съдилища заседават в състав от 3-ма съдии.
За въззивното производство има установени особени правила в чл.21 НПК, а по неуредените в
нея в-си се прилагат разпоредбите за съд. пр-во пред 1-та инстанция.
II. ОБРАЗУВАНЕ НА ВЪЗЗИВНОТО ПРОИЗВОДСТВО.
За образуването на възз. пр-во е нужно сезиране на въззивния съд с валидна жалба.
1. Производството пред въззивната инстанция се образува по протест на прокурора или по
жалба на страните.
Прокурорът подава протест, когато намери, че постановената присъда е неправилна. Той не
може да подава протест срещу присъдата, ако тя е постановена в съгласие с направените от него
искания.
Подсъдимият може да обжалва присъдата във всичките й части. Той може да я обжалва и само
относно мотивите и основанията за оправдаването му.
Частният тъжител и частният обвинител могат да обжалват присъдата, ако са накърнени
техните права и законни интереси. Те не могат да обжалват присъдата, ако тя е постановена в
съгласие с направените от тях искания.
Гражданският ищец и гражданският ответник могат да обжалват присъдата само относно
гражданския иск, ако са накърнени техните права и законни интереси.
Жалби могат да подават и защитниците и поверениците.
Жалбата и протестът могат да бъдат оттеглени от жалбоподателя и от прокурора, който участва
в заседанието на въззивната инстанция, до започване на съдебното следствие, а ако такова не се
провежда - до започване на съдебните прения. Протестът може да бъде оттеглен и от прокурора,
който го е подал, до образуване на производството пред въззивната инстанция.
Защитникът не може да оттегли жалбата си без съгласието на подсъдимия, а поверениците - без
съгласието на техните доверители.

2. Срок и ред за подаване на жалбата и протеста

Жалбата и протестът се подават в 15-дневен срок от обявяването на присъдата. Жалбата и
протестът се подават чрез съда, който е постановил присъдата.
3. Форма и съдържание на жалбата и протеста.
Жалбата и протестът са писмени и подписани от техните податели.
В тях се посочват:
- съдът, до който се подават;
177
 - от кого се подават и какво искане се прави.
- посочват се неизяснените обстоятелства и доказателствата, които следва да се съберат и
проверят от въззивния съд.
Прилагат толкова преписи колкото са заинтересованите страни.
До даване ход на делото в съдебно заседание страните могат да правят допълнителни писмени
изложения за допълване на доводите, посочени в жалбата и протеста.
Когато по делото са привлечени да отговарят няколко подсъдими като съучастници, всеки от
тях може да се присъедини към вече подадената жалба, като направи устно или писмено искане за
това до даване ход на делото.

Страните могат да подават писмени възражения срещу подадената жалба или протест до даване
ход на делото пред въззивната инстанция.
4. Връщане на жалбата и протеста.
Компетентен да приеме жалбата /протеста/ е съда постановил обжалваната /протестирана/
присъда. Той се явява своеобразен филтър.
Съдия от първоинстанционния съд връща жалбата и протеста, когато:
- не отговарят на изискванията по чл. 320, ал. 1 и 2, ако в 7-дневен срок от поканата
пропускът или несъответствието не бъде отстранено;
- не са подадени в 15-дневен срока от обявяване на присъдата и за закъснението няма
уважителна причина;
- не са подадени от лице, което има право на жалба или протест.
III. РЕД ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ВЪЗЗИВНОТО ДЕЛО.
Делото, заедно с постъпилите жалби, протести и възражения, се изпраща от
първоинстанционния съд на въззивната инстанция, след като изтече 15-дневния срок.
Съдът, чрез който е подадена жалбата или протестът, незабавно съобщава за това на
заинтересованите страни, като им изпраща преписи от тях.
Допускането на исканите доказателства се решава в закрито заседание от състава на съда, който
ще разгледа делото. Съдът се произнася по необходимостта от разпит на подсъдимия.
Свидетелите и вещите лица, разпитани в първоинстанционния съд, се допускат във въззивната
инстанция, ако съдът приеме, че е необходим техният повторен разпит, или когато техните показания
или заключения ще се отнасят до новооткрити обстоятелства.
Нови свидетели и вещи лица се допускат, когато съдът счете, че техните показания или
заключения ще имат значение за правилното решаване на делото. Страните могат да представят нови
писмени и веществени доказателства до даване ход на делото.
Страните и другите лица, които следва да вземат участие във въззивното производство, се
призовават по реда на чл. 178 - 182, освен ако датата за разглеждане на делото им е съобщена от
първата инстанция.
След откриване на съдебното заседание съдът изслушва страните за даване ход на делото и се
произнася по направените искания, бележки и възражения.
Жалбата и протестът се разглеждат в съдебно заседание. Разглеждането на делото започва с
доклад на съдията-докладчик. В доклада се излага същността на присъдата и съдържанието на
жалбите, протестите и възраженията, както и допуснатите доказателства.
Участие на страните в съдебно заседание.
Участват страните конституирани в първоинстанционното разглеждане на делото. Не е
допустимо първоначално конституиране на страни в това, а и в касационното производство. Няма
възможност привличане едва на този етап някого като подсъдим. Не е възможно изменение на
гражданския иск с насочването му към други лица, непривлечени досега като граждански ответници.
178
 Защитниците и поверениците могат да бъдат сменени от техните подзащитни и доверители като
упълномощят нови за възз. пр-во.
Участието на прокурора в съдебното заседание по делата от общ характер е задължително. В
това производство прокурора е различен в персонално отношение от участвалия в 1-вата инстанция
държавен обвинител, участва прокурор от съответната на съда прокуратура.
Неявяването на другите страни без уважителни причини не е пречка за разглеждане на делото.
Страните от първоинстанционното съд. пр-во участват във възз. пр-во в същото проц. качество.
Във възз. пр-во участват не само подалите жалба или протест страни, но и всички други
участници от първоинстанционния съд в същите си проц. качества.
При провеждане на съдебно следствие съдът може да използва всички способи за събиране и
проверка на доказателствата.
 В съдебните прения се излагат съображения по постановената присъда и по съществото на
обвинението по реда на чл. 291, ал. 2 /прокурор, частен тъжител-повереник; частен обвинител-
повереник; граждански ищец-повереник; граждански ответник-повереник; защитник; подсъдим/.
След завършване на съдебните прения председателят дава на подсъдимия последна дума.

[67] ПРАВОМОЩИЯ НА ВЪЗЗИВНИЯ СЪД.

I. ПРАВОМОЩИЯ НА ВЪЗЗИВНИЯ СЪД.

Въззивният съд може:
1. Да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане на прокурора или на
първоинстанционния съд;
2. Да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова присъда;
3. Да измени първоинстанционната присъда;
4. Да отмени присъдата и да прекрати наказателното производство при общите
прекратителни условия, както и когато първоинстанционният съд не е упражнил правомощието си по
чл. 369, ал. 4 /разглеждане на делото по искане на обвиняемия/;
5. Да спре наказателното производство в случаите по чл. 25;
6. Да потвърди първоинстанционната присъда.
II. ОТМЯНА НА ПРИСЪДАТА И ВРЪЩАНЕ НА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ.
Въззивният съд отменя присъдата и връща делото за ново разглеждане на прокурора, когато:
1. На досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и неговия
защитник;
2. Се установи, че престъплението, за което е образувано производството по тъжба на
частния тъжител, е от общ характер.
Въззивният съд отменя присъдата и връща делото на първата инстанция в случаите по чл. 348,
ал. 3 /касационни основания за разглеждане на делото/, освен ако сам може да отстрани допуснатите
нарушения или те са неотстраними при новото разглеждане на делото.
Въззивният съд не може да отмени присъдата по т.2 или да отмени оправдателната присъда по
т.1, 2 или в нарушение на някое от касационните основания, ако няма съответен протест от
прокурора, съответна жалба от частния тъжител или частния обвинител.
 
179
 III. ОТМЯНА НА ПРИСЪДАТА И ПОСТАНОВЯВАНЕ НА НОВА ПРИСЪДА.
Въззивният съд отменя присъдата и постановява нова присъда, когато се налага да:
1. Приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, ако е имало обвинение за това
престъпление в първата инстанция;
2. Осъди оправдан подсъдим, ако е имало съответно обвинение в първата инстанция;
3. Оправдае подсъдим, осъден от първоинстанционния съд.
Правомощията по т.1 и 2 се упражняват, ако има съответен протест от прокурора, съответна
жалба от частния тъжител или частния обвинител.
 
IV. ИЗМЕНЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННАТА ПРИСЪДА.
Въззивният съд може да:
1. Намали наказанието;
2. Приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление;
3. Освободи подсъдимия от изтърпяване на наказанието съгласно чл. 64, ал. 1 или чл. 66 от
Наказателния кодекс;
4. освободи подсъдимия от наказателна отговорност съгласно чл. 78 и 78а от Наказателния
кодекс.
(2) Когато има съответен протест от прокурора, съответна жалба от частния тъжител или
частния обвинител, въззивният съд може да:
1. увеличи наказанието;
2. отмени освобождаването от изтърпяване на наказанието по чл. 64, ал. 1 /замяна на
лишаването от свобода за непълнолетен с настаняване в поправително училище/ или чл. 66 /условно
освобождаване/ от НК.
Въззивната инстанция може да се произнесе и само относно мотивите и основанията за
оправдаването на подсъдимия или по гражданския иск.
V.  ПОТВЪРЖДАВАНЕ НА ПРИСЪДАТА
Въззивният съд потвърждава присъдата, когато намери, че не са налице основания за нейната
отмяна или изменение.
 
VI. РЕШЕНИЕ НА ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ.
В решението си въззивната инстанция посочва:
- по чия жалба или протест се е произнесла;
- основното съдържание на присъдата;
- жалбата и протеста;
- кратко съдържание на доводите;
- изложени от страните в съдебното заседание;
- решението си по жалбата или протеста.
Когато потвърди присъдата, въззивната инстанция посочва основанията, поради които не
приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата или протеста.
Когато въззивната инстанция постановява нова присъда, прилагат се изискванията на чл. 305
/съдържание на присъдата/.
Срок за изготвяне и обявяване на решението
Решението на въззивната инстанция заедно с мотивите се изготвя не по-късно от 30 дни от
съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване. Решението заедно с мотивите се обявява
в съдебно заседание с призоваване на страните или им се съобщава писмено, че е изготвено.
180
[68] КАСАЦИОННО ПРОИЗВОДСТВО – СЪЩНОСТ И ХАРАКТЕРИСТИКА. ОБРАЗУВАНЕ И
РЕД ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛОТО ПРЕД КАСАЦИОННИЯ СЪД.

I. СЪЩНОСТ И Х-КА НА КАС. ПРОИЗВОДСТВО.

Кас. производство е редовен способ за проверка на присъдите и решенията на въз. съд –
предмет на проверка са невлезли в сила присъди и решения на въз. съд. Производството започва по
жалба на страните и по протест на прокурора.
Характеристики:
 Изключителни са основанията за касация – само нарушения на закона;
 Единственият съд, пред който може да се развие и осъществи това производство е ВКС,
независимо кой е бил въззивния съд;
 Предмет на проверка от ВКС са само присъди и решения, постановени от въз. съд /не и от
първоинстанционния/;
 Приетите фактически констатации в решението или присъдата на въз. съд не могат да
бъдат пререшавани от ВКС.
ВКС проверява само нарушението на закона – както на материалния, така и на процесуалния
закон. Затова ВКС може да решава грешката в правната квалификация и допуснатите процесуални
нарушения, както и справедливостта на присъдата. Установените факти имат силата на присъдено
нещо и ВКС не може да ги проверява.
Касац. жалба и протест се разглеждат в съд. заседание, но не се провежда съд. следствие – без
изключение.
За ВКС съществува забрана да увеличава наложеното наказание – когато ВКС намери, че
наложеното наказание трябва да бъде увеличено и за това не е имало обвинение в първа инстанция -
той отменя присъдата и връща делото за разглеждане в първа инстанция.
Когато трябва да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, ВКС отменя
присъдата и връща делото за ново разглеждане, без значение дали е подаден или не съотв. протест
или жалба – това е императивна норма. Забраната да се влошава положението на подсъдимия, макар
и индиректно намира приложение в дейността на ВКС.
ВКС не може да установява нови фактически положения, но има неограниченото право да
прецени по друг начин от правна гледна точка установените факт. констатации. ВКС може да приеме
нова правна квалификация:
 Ако това е закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление – ще измени
присъдата, т.е. ще реши делото по същество;
 Ако е закон за по-тежко наказуемо престъпление – ако е имало обвинение на първата
инстанция – ще реши делото по същество, защото ще измени присъдата;
 Ако е закон за по-тежко наказуемо престъпление и не е имало обвинение пред първата
инстанция за това – не може да реши делото по същество, а само ще отмени присъдата и ще върне
делото за ново разглеждане на първа инстанция или на досъдебното производство.
ВКС може да приеме като отегчаващи обстоятелства, такива, които въз. съд е приел за
смекчаващи и обратно и т.н.
Нови факти и доказателства – в кас. жалба и протест трябва да се посочат данните, които го
подкрепят. “Данни” тук означава възможност за страните да представят писмени и веществени
материали, като тези материали бъдат проверени в хода на съд. заседание и те могат да послужат
като доказателства, но единствено за да се докаже налице ли е съответното основание за отмяна на
присъдата, за изменяването и, но те не могат да бъдат доказателства за вината, за установените
фактически положения и т.н.
181
 Когато указанията на ВКС са изпълнени, новата присъда не подлежи на касация на същите
основания, освен ако не са допуснати нови нарушения.
Когато ВКС отмени за втори път присъдата, той връща делото за ново разглеждане, но само на
въз. съд, като въз. съд действа по правилата на касацията.
II. ПРЕДМЕТ НА КАС. ОБЖАЛВАНЕ.
Кои актове подлежат на кас. обжалване – чл. 346:
 Решенията и новите присъди на апелативния съд, освен тези, с които деецът е бил
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл.
78а от Наказателния кодекс, и тези по чл. 334, т. 1;
 Новите присъди, постановени от окръжния съд като въззивна инстанция, освен тези, с
които деецът е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
на основание чл. 78а от Наказателния кодекс;
 Определенията на окръжния и на апелативния съд по чл. 306, ал. 1, постановени в
случаите на нова присъда;
 Решенията и определенията на окръжния или апелативния съд, постановени за първи
път във въззивното производство, с които се прекратява, спира или прегражда пътят на
наказателното производство.
III. ПРЕДЕЛИ НА КАС. ПРОВЕРКА.
Касационната инстанция проверява присъдата или решението само в обжалваната част и по
отношение на обжалвалите лица, като се произнася в 2-месечен срок.
Касационната инстанция отменя или изменя присъдата или решението и по отношение на
необжалвалите подсъдими, ако основанията за това са в тяхна полза.
При проверката на основанията за касация ВКС не е ограничен – може да измени или да отмени
присъдата и на непосочени в жалбата /протеста/ основания, но практиката на ВКС е коренно
противоположна – не отменя и не изменя присъди на основания, които не са посочени в жалбата
/протеста/.
IV. ПРАВО НА КАС. ЖАЛБА И ПРОТЕСТ.
Чл. 349. (1) Производството пред касационната инстанция се образува по протест на прокурора
или по жалба на другите страни.
(2) Прокурорът може да подава касационен протест както в интерес на обвинението, така и в
интерес на подсъдимия.
(3) Останалите страни могат да подават касационна жалба, когато са нарушени техните права и
законни интереси.

[69] КАСАЦИОННИ ОСНОВАНИЯ ЗА ОТМЕНЯВАНЕ ИЛИ ИЗМЕНЯВАНЕ НА ПРИСЪДАТА

ИЛИ РЕШЕНИЕТО. ИЗИСКВАНИЯ КЪМ КАСАЦИОНАТА ЖАЛБА И ПРОТЕСТ.

I. КАСАЦИОННИ ОСНОВАНИЯ ЗА ОТМЕНЯВАНЕ ИЛИ ИЗМЕНЯВАНЕ НА

ПРИСЪДАТА ИЛИ РЕШЕНИЕТО.
Кас. основания са посочени в чл. 348 НПК. Те са 3:

182
 1.Нарушение на закона – става въпрос за нарушение на материален закон. По правило това
е НК, но НК препраща и към други закони и подзаконови нормативни актове.
НПК съдържа легална дефиниция на нарушение на закона – нарушение на закона има, когато
той е приложен неправилно и когато не е приложен законът, който е трябвало да бъде приложен.
а/ когато законът е приложен неправилно:
- когато правна норма от особената част на НК не е изтълкувана и приложена правилно
в частта и, очертаваща законния състав на диспозицията – това е т. нар. грешка в правната
квалификация;
- изтълкувана е и е приложена неправилно правна норма от общата част на НК, която се
отнася до престъплението /напр. правилата за съучастието, за повторност, за опасен рецидив и т.н./.
- не е изтълкувана и не е приложена правилно пр. норма от особената част на НК в
санкционната и част – допусната е грешка при налагане на наказанието;
- неправилно е изтълкувана и приложена пр. норма от общата част на НК, която се
отнася до наказанието – напр. правила за освобождаване от изтърпяване на наложеното наказание и
т.н.
б/ когато не е приложен законът, който е трябвало да бъде приложен – случаите,
когато нормативният акт, приет по съотв. ред и влязъл в сила, но вече е отменен или все още не е
влязъл в сила, а е приложен такъв текст /т.е. няма го в правния мир/.
Извод: Нарушението на закона никога не може да е съществено или несъществено – винаги ще
е налице основание за отмяна или изменение на присъдата.
2. Когато е допуснато съществено процесуално нарушение:
а/ неправилно прилагане на норма от НПК;
б/ нарушението трябва да е съществено. Несъществените нарушения не подлежат на
правно действие. Правото просто се помирява с тях.
Съществените проц. нарушения са 2 вида:
- абсолютни – те са 3 и са посочени в НПК:
# проц. нарушение е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия
или на другите страни, ако не е отстранено;
# няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната
инстанция;
# присъдата е постановена от незаконен състав.
Доказването, че е налице абсолютно процес. нарушение в същност се изразява само в
констатацията му – напр. ВКС констатира, че присъдата няма мотиви и единственото правомощие на
ВКС е да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане.
При абсолютните проц. нарушения ВКС не може да преценява нито дали допуснатото проц.
нарушение е довело до неправилна присъда, нито дали е довело до ограничаване на правата на
страните.
- относителни процесуални нарушения - те не са изброени в НПК.
НПК посочва критерия, от който се ръководи държ. орган в преценката си дали допуснатото
нарушение е съществено – неправилното приложение на нормата от НПК трябва да е довело до
ограничаване на правата на обвиняемия или на другите страни в процеса.
При относителните нарушения съдът първо констатира коя разпоредба на НПК е нарушена и да
вземе решение, че това нарушение именно в този случай е довело до ограничаване правата на
страните.
Когато присъдата се отменя поради допуснато същ. проц. нарушение, съдът преценява
единствено ограничени ли са правата на страните и никога не преценява правилността на присъдата;

183
 Когато е допуснато същ. процесуално нарушение винаги правомощието на ВКС е отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, но само ако допуснатото нарушение е
отстранимо.
3. Когато наложеното наказание е явно несправедливо – допусната е грешка единствено
при определяне /индивидуализацията/ на наказанието. НПК изисква тази несправедливост да е
явна /напр. превес на смекчаващи обстоятелства и максимално наказание/.
Наказанието е явно несправедливо, когато:
- очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от
Наказателния кодекс;
- неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното
осъждане.
II. ПОДАВАНЕ НА КАСАЦИОННА ЖАЛБА И ПРОТЕСТ. СЪДЪРЖАНИЕ,
ОТТЕГЛЯНЕ, РЕД ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ

1. Срок и ред за подаване на касационната жалба и протеста.

Жалбата и протестът срещу присъдата на въззивния съд се подават в 15-дневен срок от
обявяване на присъдата.
Жалбата и протестът срещу решението на въззивния съд се подават в 15-дневен срок от
обявяването му по реда на чл. 340, ал. 2.
Жалбата и протестът се подават чрез съда, който е постановил обжалваната присъда или
решение. Към жалбата и протеста се прилагат преписи според броя на заинтересованите страни.
2. Съдържание на касационната жалба и протеста:
 От кого се подава;
 Присъдата, решението и частта, която се обжалва;
 В какво се състои касационното основание;
 Данните, които го подкрепят;
 Искането, което се прави.
Жалбата и протестът се подписват от подателя.
Възражение срещу подадена жалба и протест, както и допълнение към тях, може да се направи
писмено до даване ход на делото.
Жалбата и протестът се връщат от съдия от въззивния съд, чрез който са подадени, когато:
 Ако не е подписана от подателя или не отговаря на изискването за съдържанието и, ако
в дадения от съдия от въззивния съд 7-дневен срок пропускът или несъответствието не е отстранено;
 Не са подадени в срок или от лице, което има право на жалба или протест;
 Не подлежат на разглеждане по касационен ред.
Връщането на жалбата и протеста подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд,
който се произнася в закрито заседание.
3. Оттегляне на касационната жалба и протеста.
Жалбата и протестът могат да се оттеглят от страните, които са ги подали, до даване ход на
делото в съдебно заседание.
Защитникът може да оттегли жалбата само със съгласието на осъдения, а повереникът - със
съгласието на своя доверител.
4. Ред за разглеждане на касационната жалба и протеста.
Касационната жалба и протестът се разглеждат в съдебно заседание с призоваване на страните.
Участието на прокурор е задължително.

184
 Неявяването на другите страни без уважителни причини не е пречка за разглеждане на делото.
Делото се разглежда в отсъствие на страната, когато не е намерена на посочения от нея адрес.
В доклада на съдията-докладчик се излагат обстоятелствата по делото, съдържанието на
обжалваната присъда или решение и оплакванията срещу тях.
Съдебно следствие не се провежда. Страните се изслушват по ред, установен от съда.

[70] ПРАВОМОЩИЯ НА КАСАЦИОННАТА ИНСТАНЦИЯ. НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА

ДЕЛОТО И ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ УКАЗАНИЯ НА КАСАЦИОННИЯ СЪД.

I. ПРАВОМОЩИЯ НА КАСАЦИОННАТА ИНСТАНЦИЯ. ИЗМЕНЯНЕ НА

ПРИСЪДАТА
1. След разглеждане на подадената жалба и протест касационната инстанция може да:
- остави в сила присъдата или решението;
- отмени присъдата или решението и да прекрати или спре наказателното производство в
предвидените от закона случаи, а в случая по чл. 24(1), т.1 - да оправдае подсъдимия;
- измени присъдата;
- отмени присъдата изцяло или отчасти и да върне делото за ново разглеждане.
2. Касационната инстанция изменя присъдата, когато се налага:
- да се намали наказанието;
- да се приложи закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление;
- да се приложи особените правила за непълнолетните от НК;
- да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, което не изисква увеличаване
на наказанието, ако е имало обвинение за това престъпление в първата инстанция.
- да се уважи или отхвърли гражданският иск, когато е нарушен законът, да се увеличи
или намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди или да се прекрати производството по
гражданския иск.
II. НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛОТО.
1. Касационната инстанция отменява присъдата изцяло или отчасти и връща делото за ново
разглеждане, когато се налага:
- да се увеличи наказанието;
- да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, за което не е имало обвинение
в първата инстанция;
- да се отстранят допуснати съществени процесуални нарушения;
- да се отстранят нарушения на материалния закон, допуснати при постановяване на
оправдателната присъда.
2. Ако отмени повторно обжалваната присъда, касационната инстанция връща делото за
окончателното му решаване по същество само на въззивния съд. Касационната инстанция
постановява решение, с което приключва наказателното производство, без да връща делото за ново
разглеждане.
Решението на касационната инстанция се обявява не по-късно от 30 дни от съдебното
заседание. Това решение не подлежи на обжалване.
III. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ УКАЗАНИЯ.

185
 1. При новото разглеждане на делото указанията на касационната инстанция са
задължителни относно:
- стадия, от който трябва да започне новото разглеждане на делото;
- прилагането на закона, освен в случаите, когато се установят други фактически
положения;
- отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуални правила.
2. Съдът, на който делото е върнато за ново разглеждане, може да наложи по-тежко
наказание или да приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, когато присъдата е била
отменена по протест на прокурора или жалба на частния обвинител поради искане за утежняване
положението на подсъдимия.
3. Съдът, на когото делото е върнато за ново разглеждане, може да осъди оправдания
подсъдим, ако присъдата е била отменена по протест на прокурора или жалба на частния обвинител
поради искане за осъждане.

[71] ВЪЗОБНОВЯВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА. ОСНОВАНИЯ ЗА ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО И

ПРАВОМОЩИЯ НА КОМПЕТЕНТНИЯ СЪД.

I. ПРОИЗВОДСТВО ПО ВЪЗОБНОВЯВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА

1. Актове, които подлежат на проверка.
На проверка по реда на тази глава подлежат влезлите в сила присъди и решения. На проверка
по реда на тази глава подлежат и определенията по чл. 243, ал. 5, т. 1 и 2, чл. 382, ал. 7, както и
определенията и разпорежданията по чл. 341, ал. 1.
Определенията на съда по чл. 369, ал. 5 /разгл. на делото по искане на обвиняемия/ подлежат на
проверка по реда на тази глава на основание чл. 422, ал. 1, т. 1 - 3, както и при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
  2. Лица, които могат да направят искане за възобновяване.
- Искане за възобновяване на наказателно дело по чл. 422, ал. 1, т. 1 - 3 може да направи
окръжният, съответно военният прокурор, а по чл. 422, ал. 1, т. 4 - 6 - главният прокурор.
- Осъденият за престъпление от общ характер, който не е бил освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от Наказателния кодекс,
може сам да направи искане за възобновяване на наказателното дело в случаите на чл. 422, ал. 1, т. 5.
Искането за възобновяване не спира изпълнението на присъдата, освен ако прокурорът или
Върховният касационен съд постанови друго.
В случаите на чл. 422, ал. 1, т. 4, когато решението на Европейския съд по правата на човека е в
интерес на осъдения, както и в случаите на чл. 422, ал. 1, т. 6, спирането на изпълнението е
задължително.
3. Срок за искане.
Искането за възобновяване на наказателно дело, завършило с оправдателна присъда или с
определение или разпореждане за прекратяване, както и искане, с което се иска да се увеличи
наказанието или да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, може да се направи не
по-късно от 6 месеца от влизането в сила на съответния акт по чл. 422, ал. 1, т. 5 и ал. 2 или от
разкриването на новите обстоятелства.

186
 Главният прокурор е длъжен да направи искането по чл. 422, ал. 1, т. 4 в 1-месечен срок от
узнаването на решението, а по чл. 422, ал. 1, т. 6 - в 1-седмичен срок от узнаването за допусната
екстрадиция.
Осъденият може да направи искането по чл. 422, ал. 1, т. 5 в 6-месечен срок от влизане в сила
на съответния акт.
Наказателното дело може да бъде възобновено и след смъртта на осъдения.
 
II. ОСНОВАНИЕ ЗА ВЪЗОБНОВЯВАНЕ.
Наказателното дело се възобновява, когато:
1. Някои от доказателствата, върху които се основава присъдата, решението, определението
или разпореждането, се окажат неистински;
2. Съдия, съдебен заседател, прокурор, следовател или дознател е извършил престъпление
във връзка с участието си в наказателното производство;
3. Чрез разследване се разкрият обстоятелства или доказателства, които не са били известни
на съда, постановил присъдата, решението, определението или разпореждането, и имат съществено
значение за делото;
4. С решение на Европейския съд по правата на човека е установено нарушение на
Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, което има съществено
значение за делото;
5. По присъди, решения и определения, непроверени по касационен ред по жалба или
протест на страната, в чийто интерес се предлага отмяната, са допуснати съществени нарушения по
чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3;
6. Е допусната екстрадиция в случай на задочно осъждане при дадена гаранция от
българската държава за възобновяване на наказателното дело - за престъплението, за което
екстрадицията е допусната.
Обстоятелствата по т.1 и 2 се установяват с влязла в сила присъда, а когато не може да се
постанови присъда - чрез разследване.
 
Възобновяване на наказателното дело по искане на задочно осъдения
В 6-месечен срок от узнаване на влязлата в сила присъда задочно осъденият може да направи
искане за възобновяване на наказателното дело, ако не е знаел за наказателното преследване срещу
него, включително и за постановената осъдителна присъда.
Искането не спира изпълнението на присъдата, освен ако съдът постанови друго.
Производството за възобновяване на наказателното дело се прекратява, ако задочно осъденият
не се яви в съдебно заседание без уважителни причини.
Когато задочно осъденият е задържан в изпълнение на влязлата в сила присъда и съдът
възобнови наказателното производство, с решението си той се произнася и по мярката за
неотклонение.
Когато искането е направено от задочно осъден, предаден от друга държава на Република
България, при предоставени гаранции за възобновяване на делото, съдът го възобновява, без да
преценява дали лицето е знаело за наказателното преследване срещу него.
 
III. ПРАВОМОЩИЯ НА СЪДА.
1. Съд, който разглежда искането.

187
 Искането за възобновяване на наказателното дело се разглежда от ВКС. Искането се подава
чрез съответния първоинстанционен съд, който незабавно изпраща препис от него на прокурора,
осъдения или оправдания, а делото - на ВКС. Делото се разглежда в открито заседание.
2. Правомощия на съда.
Когато намери искането за възобновяване за основателно, съдът може да:
- отмени присъдата, решението, определението или разпореждането и да върне делото за
ново разглеждане, като посочи стадия, от който трябва да започне новото разглеждане на делото;
- отмени присъдата, решението или определението и да прекрати или да спре
наказателното производство, а в случая на чл. 24, ал. 1, т. 1 - да оправдае подсъдимия в рамките на
фактическите положения по влязлата в сила присъда;
- измени присъдата, въззивното решение или новата присъда в случаите, когато
основанията за това са в полза на осъдения.
(2) В случаите на чл. 423, ал. 1 производството се възобновява и делото се връща в стадия,
когато е започнало задочното производство.
Доколкото в тази глава няма особени правила, прилагат се правилата за касационното
производство.

[72] ПРИВЕЖДАНЕ В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ВЛЕЗЛИТЕ В СИЛА ПРИСЪДИ, РЕШЕНИЯ И

ОПРЕДЕЛЕНИЯ.

1. Присъдите, решенията и определенията се привеждат в изпълнение след влизането им в

сила.
2. Присъдите, решенията и определенията влизат в сила:
- от момента на постановяването им, когато не подлежат на проверка по жалба или
протест;
- от момента на постановяване на решението на касационната инстанция, когато жалбите
и протестите са оставени без разглеждане или без уважение или присъдата е изменена.
- от изтичане на срока за обжалването им, когато не е подадена жалба или протест.
3. Влезлите в сила присъди, решения и определения са задължителни за всички ЮЛ,
длъжностни лица и граждани. Влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския
съд по въпросите:
- извършено ли е деянието;
- виновен ли е деецът;
- наказуемо ли е деянието.
4. Съдът, който е постановил влязлата в сила присъда или определение, се произнася по:
- всички затруднения и съмнения, свързани с тълкуването им;
- замяната на пробацията с лишаване от свобода и отменяването на особените правила за
непълнолетните;
- освобождаване от изтърпяване на наказание, наложено за престъпление, което се
преследва по тъжба на пострадалия, когато преди започване на неговото изпълнение частният
тъжител е поискал това.
Участието на прокурора е задължително.
Тези в-си се разглеждат в съдебната зала в присъствието на обвиняемия, а в 3-я случай и в
присъствието на тъжителя.

188
 5. Окръжният прокурор или районният прокурор може да отложи изпълнението на
наказанието лишаване от свобода или пробация:
- при тежко заболяване, което пречи да се изтърпи наказанието - до 6 месеца. След
изтичане на този срок изпълнението на наказанието може да бъде отлагано за същия срок въз основа
на ново медицинско освидетелствуване;
- при бременност на осъдената или раждане - до 6 месеца преди и 1 година след
раждането;
- когато поради особени обстоятелства като пожар, стихийно бедствие, тежка болест,
смърт на единствения трудоспособен член на семейството и др. незабавното изпълнение на
присъдата може да доведе до тежки последици за осъдения или за неговото семейство - до 3 месеца;
- спрямо особено необходими специалисти в предприятия, учреждения или организации -
до 3 месеца;
- за завършване на текущата учебна година или започнатия курс за квалификация - до 2
месеца.
6. Привеждане на присъдата или определението в действие.
- Препис от присъдата, с която подсъдимият е оправдан или освободен от наказателна
отговорност или от изтърпяване на наказанието, както и препис от определението за прекратяване на
наказателното производство се изпраща на съответните органи за връщане на иззетите документи,
ценности и други предмети. Когато е отменена мярка за обезпечаване, препис от присъдата или
определението се изпраща на съответните органи.
- Когато с присъдата е постановена конфискация на определени вещи или отнемане на
вещи на основание чл. 53 от Наказателния кодекс, съдът изпраща препис от присъдата на Агенцията
за държавни вземания за изпълнение. За изземването на отнетите и конфискувани вещи Агенцията за
държавни вземания уведомява съда в седемдневен срок.
- Препис от присъдата, с която подсъдимият е осъден да изтърпи съответно наказание, се
изпраща на прокурора за изпълнение.
- Когато с присъдата е наложена глоба или са присъдени в полза на държавата
обезщетения, съдебни разноски и такси, съдът издава изпълнителен лист и го изпраща на съответния
орган за изпълнение.
7.Задържане на осъдения – извършва се от органите на Министерство на правосъдието,
които го отвеждат до мястото за изтърпяване н наложеното му наказание.

[73] ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛА ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, ИЗВЪРШЕНИ

ОТ НЕПЪЛНОЛЕТНИ И ОСОБЕНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛА,
ПОДСЪДНИ НА ВОЕННИТЕ СЪДИЛИЩА.

I. ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛА ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ,

ИЗВЪРШЕНИ ОТ НЕПЪЛНОЛЕТНИ.
1. По делата за престъпления, извършени от непълнолетни, досъдебното производство се
провежда от определени разсл. орган със съответна подготовка.
2. Спрямо непълнолетни могат да се вземат следните мерки за неотклонение:
- надзор на родителите или на попечителя;
- надзор на администрацията на възпитателното заведение, в което непълнолетният е
настанен;
189
 -надзор на инспектора при детската педагогическа стая или на член на местната комисия
за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните;
- задържане под стража - в изключителни случаи.
Предаването на непълнолетни под надзор на лицата и на органите по точки 1-3 става срещу
подписка, с която те се задължават да упражняват възпитателен надзор върху непълнолетния, да
следят за поведението му и да осигурят явяването му пред следователя и съда. При виновно
неизпълнение на поетите задължения на тези лица може да се налага глоба.
В случаите на задържане непълнолетните се настаняват в подходящи помещения отделно от
пълнолетните, като незабавно се съобщава на техните родители или попечители и на директора на
учебното заведение, когато задържаният е ученик.
3. При разследването и съдебното следствие се събират данни за деня, месеца и годината на
раждането на непълнолетния, за образованието, за средата и условията, при които е живял, и данни
дали престъплението не се дължи на влиянието на пълнолетни лица.
4. Когато е необходимо, при разпита на непълнолетния обвиняем участвува педагог или
психолог, който с разрешение на следователя може да му поставя въпроси. Педагогът или
психологът има право да се запознае с протокола за разпит и да направи бележки по точността и
пълнотата на записаното в него.
5. При предявяване на разследването могат да присъствуват и родителите или попечителят
на непълнолетния, ако те поискат това, но задължително се уведомяват.
6. Делата срещу непълнолетни се разглеждат в състав от един съдия и двама съдебни
заседатели или 2-ма съдии и 3-ма съдебни заседатели за престъпления, за които се предвижда 15
години лишаване от свобода или по-тежко. Съдебните заседатели трябва да бъдат учители или
възпитатели. Съдебното заседание по дела срещу непълнолетни се води при закрити врати, освен ако
съдът намери, че е в обществен интерес делото да се гледа в публично заседание. По преценка на
съда в съдебното заседание могат да бъдат поканени инспектор при детската педагогическа стая,
представител на учебното заведение, в което се учи непълнолетният. При разглеждането на дела
срещу непълнолетни задължително се призовават техните родители или попечители. Те имат право
да участвуват в събирането и проверката на доказателствените материали и да правят искания,
бележки и възражения. Неявяването на родителите или попечителя не е пречка за разглеждане на
делото, освен ако съдът намери участието им за необходимо.
По дела срещу непълнолетни участието на прокурора е задължително.
По тези дела не участва частен обвинител.
Когато е необходимо да се изяснят факти, които могат да повлияят отрицателно върху
непълнолетния подсъдим, съдът може да го отстрани временно от съдебната зала, след като изслуша
защитата, родителите или попечителя и прокурора.
7. Разглеждане по общия ред на дела за престъпления, извършени от непълнолетни.
Когато обвинението е повдигнато срещу пълнолетен за престъпление, извършено от него преди
да навърши пълнолетие, делото се разглежда по общия ред.
Когато престъплението е извършено от непълнолетен в съучастие с пълнолетен, обвиненията не
се разделят и производството се разглежда по общия ред.
8. Когато отложи изпълнението на наказанието спрямо непълнолетния, съдът уведомява
съответната местна комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и
непълнолетните за организиране на необходимите възпитателни грижи.
II. ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛА, ПОДСЪДНИ НА ВОЕННИТЕ
СЪДИЛИЩА.
Дела, подсъдни на военните съдилища
На военните съдилища са подсъдни делата за престъпления, извършени от:
190
 1. военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;
2. генерали, офицери и лица от сержантския и редовия състав от други министерства и
ведомства;
3. резервистите при участие в учебно-мобилизационни мероприятия или при изпълнение на
активна служба в постоянния резерв;
4. сътрудниците на органите от ведомствата по т. 1 и 2 при или по повод изпълнение на
възложените им задачи;
5. гражданските лица на служба в Министерството на отбраната, в Българската армия и в
структурите на подчинение на министъра на отбраната, в Министерството на вътрешните работи, в
Националната служба за охрана и в Националната разузнавателна служба при или по повод
изпълнение на службата им.
(2) На военните съдилища са подсъдни и делата за престъпления, в осъществяването на които
са участвали и граждански лица.
 Подсъдност пред въззивната и касационната инстанция
Чл. 397. Делата, решени от военните съдилища, се разглеждат като въззивна инстанция от
Военно-апелативния съд, а като касационна инстанция - от Върховния касационен съд, който
разглежда и предложенията за възобновяване на наказателните дела на военните съдилища.
 Спорове за подсъдност
Чл. 398. Спорове за подсъдност между първоинстанционните военни съдилища се решават от
Военно-апелативния съд.
 Органи на военното досъдебно производство
Чл. 399. (1) Органи на военното досъдебно производство са военният прокурор и военните
разследващи органи.
(2) Военни разследващи органи са военните следователи и военните дознатели.
(3) Военните дознатели се определят със заповед на министъра на отбраната.
 Правомощия на органите на военната полиция
Чл. 400. Органите на военната полиция имат правомощията на съответните органи на
Министерството на вътрешните работи по чл. 196, ал. 1, т. 6, чл. 212, ал. 2, чл. 215, чл. 218, чл. 245,
ал. 1 и чл. 356, ал. 1, т. 3.
 Мерки за неотклонение
Чл. 401. (1) Спрямо военнослужещите на наборна военна служба или спрямо лице по чл. 396,
ал. 1, т. 3 се взема една от следните мерки за неотклонение:
1. поставяне под най-близко наблюдение в частта;
2. задържане под стража в казармено помещение или в общите места за лишаване от свобода.
(2) Спрямо кадровите военнослужещи и гражданските лица в Министерството на отбраната, в
Българската армия и в структурите на подчинение на министъра на отбраната се взема една от
мерките за неотклонение по чл. 58.
 Ред за вземане на мерки за процесуална принуда във военното досъдебно производство
Чл. 402. (1) Мерките за процесуална принуда се вземат по реда на глава седма, раздел II, освен
временното отстраняване от длъжност по чл. 403.
(2) Поставянето под най-близко наблюдение в частта се взема от разследващия орган или от
съответния военен прокурор.
(3) За задържане под стража на офицери и граждански лица се съобщава незабавно на
съответния министър.
 Временно отстраняване от длъжност
Чл. 403. (1) Когато спрямо обвиняемия бъде взета мярка за неотклонение задържане под стража
или домашен арест, той се отстранява временно от длъжност, докато тези мерки за неотклонение
бъдат отменени или заменени с по-леки.
191
 (2) Когато взетата мярка за неотклонение е по-лека от посочените в ал. 1, обвиняемият може да
бъде временно отстранен от длъжност с определение на военния съд по мотивирано искане на
началника, на военния прокурор или на военния разследващ орган.
 Съдействие за изпълнение на взетата мярка за неотклонение
Чл. 404. За взетата мярка за неотклонение разследващият орган или прокурорът уведомява
съответния началник, който е длъжен да съдейства за нейното изпълнение.
Разпределение на делата във военното досъдебно производство между разследващите
органи
Чл. 405. (1) Разследването се провежда от военни следователи по дела за престъпления:
1. посочени в чл. 194, ал. 1, т. 1;
2. извършени от офицери.
(2) Извън случаите по ал. 1 разследването се извършва от военни дознатели.
(3) За образуваното досъдебно производство незабавно се съобщава на съответния началник.
 
Приемане на действия по разследване, извършени от невоенен орган
Чл. 406. Военният разследващ орган може да приеме всички или част от действията по
разследването на невоенен орган като свои, но е длъжен да привлече обвиняемия и да му предяви
незабавно постановлението за привличане, да го разпита и да му предяви разследването.
 Оглед и освидетелстване
Чл. 407. Оглед и освидетелстване в района на поделението или обекта се извършват в
присъствието на най-близко намиращия се командир или началник или упълномощено от него лице.
В този случай за поемни лица се поканват военнослужещи.
 Разделяне на дела
Чл. 408. (1) Когато са извършени няколко престъпления и за най-тежкото от тях е направено
разследване, а за разследването на по-леките е необходимо продължително време, военният
разследващ орган приключва разследването за най-тежкото престъпление и изпраща делото на
военния прокурор, като продължава разследването за по-леките престъпления в отделно дело.
(2) Алинея 1 се прилага и когато престъплението е извършено от няколко лица. В този случай
делото се разделя, ако това не затруднява разкриването на обективната истина.
 Ограничаване на публичността на съдебното заседание
Чл. 409. (1) Съдът може да поиска от защитниците и поверениците, от свидетелите и от други
присъстващи в съдебната зала да декларират, че няма да разгласяват обстоятелствата, които ще бъдат
изнесени в съдебното заседание, ако те съставляват класифицирана информация.
(2) При разглеждане на дела срещу офицери в съдебната зала не се допускат като слушатели
сержанти и войници.
 

Осигуряване на изпълнението на присъдите

Чл. 410. Изпълнението на присъдите срещу лица от офицерския, сержантския и войнишкия
състав, които не са уволнени, се подпомага от съответния командир или началник.
 Прилагане на общите правила
Чл. 411. Доколкото в тази глава няма особени правила, прилагат се общите правила.

192
[74] ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛА ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ОТ ОБЩ
ХАРАКТЕР, ПО КОИТО СЕ ПРОВЕЖДА БЪРЗО И НЕЗАБАВНО ПРОИЗВОДСТВО.

I. БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО.
Дела, по които се провежда бързо производство
Чл. 356. (1) Бързо производство се провежда, когато:
1. лицето е заловено при или непосредствено след извършване на престъплението;
2. върху тялото или дрехите на лицето има явни следи от престъплението;
3. лицето се е явило лично пред съответните органи на Министерството на вътрешните
работи, разследващия орган или прокурора с признание за извършеното престъпление;
4. очевидец посочи лицето, извършило престъплението.
(2) Разследващият орган е длъжен незабавно да уведоми прокурора.
(3) Бързото производство се счита образувано със съставянето на акта за първото действие по
разследването.
(4) Лицето, за което има обосновано предположение, че е извършило престъплението, се счита
за обвиняем от момента на съставянето на акта за първото действие по разследването срещу него.
(5) Разследващият орган приключва разследването в срок до 7 дни от установяване на
съответното основание по ал. 1, като при предявяване на разследването не се призовава
пострадалият.
 
Действия на прокурора
Чл. 357. (1) Наблюдаващият прокурор се произнася в 3-дневен срок от приключване на
разследването, като:
1. прекратява наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1;
2. спира наказателното производство при условията на чл. 25 и 26;
3. повдига обвинение с обвинителен акт и внася делото за разглеждане в съда;
4. внася делото с постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание или с предложение за споразумение за решаване на делото;
5. постановява допълнително разследване за събиране на нови доказателства или за
отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като определя срок не
по-дълъг от 7 дни.
(2) Когато случаят представлява фактическа и правна сложност, наблюдаващият прокурор
постановява разследването да се извърши по общия ред.
(3) В случаите на ал. 1, т. 5 наблюдаващият прокурор може и сам да извърши допълнителните
действия по разследването в най-кратък срок, но не по-късно от 7 дни.
 
Действия на съдията-докладчик
Чл. 358. (1) В случаите по чл. 357, ал. 1, т. 3 съдията-докладчик:
1. прекратява наказателното производство в случаите и по реда на чл. 250;
2. спира наказателното производство в случаите и по реда на чл. 251;
3. прекратява съдебното производство и връща делото на наблюдаващия прокурор, когато е
допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила;
4. насрочва делото за разглеждане в 7-дневен срок от постъпването му.
(2) В случаите на ал. 1, т. 4 съдията-докладчик разпорежда на наблюдаващия прокурор да връчи
незабавно препис от обвинителния акт на подсъдимия и да осигури явяването му, както и явяването
на свидетелите и вещите лица в съдебно заседание.

193
 (3) В 3-дневен срок от връчването на преписа от обвинителния акт подсъдимият има право да
даде отговор, в който да изложи възраженията си и да направи нови искания.
 
Разглеждане на делото в първата инстанция
Чл. 359. (1) Когато не са налице основанията по чл. 358, ал. 1, т. 1 - 3, съдът разглежда делото и
произнася присъдата заедно с мотивите, а когато делото представлява правна сложност, мотивите
могат да бъдат изготвени и след обявяването на присъдата, но не по-късно от 7 дни.
(2) В това производство не се допуска граждански иск.
(3) По тези дела не участва частен обвинител.
 
Срок за подаване на жалбата и протеста
Чл. 360. В случаите по чл. 359, ал. 1 жалбата и протестът се подават в 7-дневен срок от
обявяването на присъдата, а когато изготвянето на мотивите е отложено - в 15-дневен срок.
 
Прилагане на общите правила
Чл. 361. Доколкото за производството по тази глава няма особени правила, прилагат се общите
правила.
 
II. НЕЗАБАВНО ПРОИЗВОДСТВО.
Действия на разследващия орган
Чл. 362. (1) Незабавно производство се провежда, когато лицето е заловено при или
непосредствено след извършване на престъплението и е посочено от очевидец като извършител на
престъплението.
(2) Разследващият орган е длъжен незабавно да уведоми прокурора.
(3) Незабавното производство се счита образувано със съставянето на акта за първото действие
по разследването.
(4) Лицето, за което има обосновано предположение, че е извършило престъплението, се счита
за обвиняем от момента на съставянето на акта за първото действие по разследването срещу него.
(5) Разследващият орган приключва разследването в срок до 3 дни от установяването на
съответното основание по ал. 1, като при предявяване на разследването не се призовава
пострадалият.
 
Действия на прокурора
Чл. 363. (1) Наблюдаващият прокурор се произнася незабавно, като:
1. прекратява наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1;
2. спира наказателното производство при условията на чл. 25 и 26;
3. повдига обвинение с обвинителен акт и внася делото за разглеждане в съда;
4. внася делото с постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание или с предложение за споразумение за решаване на делото;
5. постановява допълнително разследване за събиране на нови доказателства или за
отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като определя срок не
по-късно от пет дни.
(2) Когато случаят представлява фактическа и правна сложност, прокурорът постановява
разследването да се извърши по общия ред.
(3) В случаите на ал. 1, т. 5 прокурорът може и сам да извърши допълнителните действия по
разследването в най-кратък срок, но не повече от 5 дни.
 
194
 Внасяне на делото в съда
Чл. 364. В случаите на чл. 363, ал. 1, т. 3 прокурорът незабавно съставя обвинителен акт, връчва
го на обвиняемия и внася делото за разглеждане в съда.
 
Разглеждане на делото в първата инстанция
Чл. 365. (1) Когато не са налице основанията по чл. 358, ал. 1, т. 1 - 3, съдът разглежда делото в
деня на постъпването му. Наблюдаващият прокурор осигурява явяването на подсъдимия, на
свидетелите и вещите лица.
(2) Съдът разглежда делото и постановява присъдата заедно с мотивите, а когато делото
представлява правна сложност, мотивите могат да бъдат изготвени и след обявяването на
присъдата, но не по-късно от 7 дни.
(3) В това производство не се допуска граждански иск.
(4) По тези дела не участва частен обвинител.
 
Срок за подаване на жалбата и протеста
Чл. 366. В случаите по чл. 365 жалбата и протестът се подават в 7-дневен срок от обявяването
на присъдата, а когато изготвянето на мотивите е отложено - в петнадесетдневен срок.
 
Прилагане на общите правила
Чл. 367. Доколкото за производството по тази глава няма особени правила, прилагат се общите
правила.

[75] ПРЕКРАТЯВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО СЪС СПОРАЗУМЕНИЕ.

I. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА СПОРАЗУМЕНИЕТО:

Споразумението е процесуално средство за съкращаване на институти и стадии от съд. фаза на
нак. процес. Споразумение, което е постигнато преди образуването на съд. производство съкращава
провеждането на пълно съд. следствие, а с невъзможността да се обжалва постигнатото споразумение
се съкращава и цялата втора инстанция.
Условията на споразумението се уговарят между прокурора и защитника, като всеки прави
отстъпки. Обвиняемият не се допуска при обсъждане на условията на споразумението.
Проектът за споразумение се представя на съдия, който преценява дали обвинението е
доказано, дали обвиняемият разбира, че се отказва от съд. процедура и доброволно ли е направил
самопризнание.
Споразумението е допустимо само когато е приключило предварителното разследване и са
събрани и проверени всички доказателствени материали необходими за разкриване на
престъплението.
Споразумението е допустимо само за някои по-леки престъпления, които са изрично посочени в
НПК;
Споразумението е допустимо само ако са възстановени или обезпечени имуществените вреди.
Правни последици на одобреното от съда споразумение са 3:
- одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в
сила присъда.

195
 - когато споразумението е за деяние, извършено при условията на чл. 68, ал. 1 /в
изпитателния срок е извършено умишлено престъпление от общ характер/ от Наказателния кодекс,
съдът се произнася и относно изтърпяването на отложеното наказание по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3.
- когато споразумението е за деяние, извършено при условията на чл. 68, ал. 2 /в
изпитателния срок е извършено престъпление по непредпазливост/ от Наказателния кодекс,
отложеното наказание не се изтърпява.
- когато споразумението е постигнато по време на съд. заседание, за да одобри съдът
споразумението е необходимо съгласието на всички страни в процеса;
Облекченията за обвиняемия са:
- че може да се приложи чл. 55 НК /да се слезе под посочения минимум в санкцията/ и без
да са налице основанията за това;
- когато споразумението е за извършено престъпление по чл. 68 НК отложеното наказание
не се изтърпява.
Споразумението се изготвя и подписва от прокурора и защитника, подсъдимия го подписва ако
е съгласен с него.
Определението на съда, с което се одобрява споразумението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
II. ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ДОПУСКАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕ:
1. Да е приключило предв. разследване;
2. Престъплението трябва да е от изрично посочените в НПК;
3. Имуществените вреди да са възстановени или обезпечени /за неимуществените няма
значение/;
4. Да е налице проект за споразумение, който да съдържа всички реквизити;
5. Проектът трябва да съдържа подписите на прокурора и защитника;
6. Проектът трябва да съдържа и подпис на обвиняемия, че е съгласен със споразумението,
както и декларация, че се отказва от разглеждането на делото по общия ред.
III. ПРОИЗВОДСТВО:
1. След приключване на разследването по предложение на прокурора или на защитника може
да бъде изготвено споразумение между тях за прекратяване на наказателното производство. Когато
обвиняемият не е упълномощил защитник, по искане на прокурора съдия от съответния
първоинстанционен съд му назначава защитник, с когото прокурора обсъжда споразумението.
2. Когато с престъплението са причинени имуществени вреди, споразумението се допуска
след тяхното възстановяване или обезпечаване;
3. Споразумението се изготвя в писмена форма и съдържа съгласие по следните въпроси:
- има ли извършено деяние, извършено ли е то от обвиняемия и извършено ли е виновно,
съставлява ли деянието престъпление и правната му квалификация;
- какъв да бъде видът и размерът на наказанието;
- какъв да бъде първоначалният режим на изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода, когато не се прилага чл. 66 /условно осъждане/ от Наказателния кодекс;
- на кого да се възложи възпитателната работа в случаите на условно осъждане;
- каква възпитателна мярка да се наложи на непълнолетния обвиняем в случаите по чл. 64,
ал. 1 от НК;
- какво да стане с веществените доказателства, когато не са необходими за нуждите на
наказателно производство по отношение на други лица или други престъпления, и на кого да се
възложат разноските по делото.

196
 4. Споразумението се подписва от прокурора и защитника. Обвиняемият подписва
споразумението, ако е съгласен с него, след като декларира, че се отказва от съдебно разглеждане на
делото по общия ред. Когато производството е срещу няколко лица или за няколко престъпления,
споразумение може да бъде постигнато за някои от лицата или за някои от престъпленията.
5. Споразумението се внася от прокурора в съответния първоинстанционен съд незабавно
след изготвянето му заедно с делото. Съдът насрочва делото в 7-дневен срок от постъпването му и го
разглежда еднолично.
6. В съдебното заседание участват прокурорът, защитникът и обвиняемият.
7. Съдът запитва обвиняемия разбира ли обвинението, признава ли се за виновен, разбирали
последиците от споразумението, съгласен ли е с тях и доброволно ли е подписал споразумението.
8. Съдът може да предлага промени в споразумението, които се обсъждат с прокурора и
защитника. Последен се изслушва обвиняемия. В съдебния протокол се вписва съдържанието на
окончателното споразумение, което се подписва от прокурора, защитника и обвиняемия.
9. Съдът одобрява споразумението, когато не противоречи на закона или морала, и
прекратява наказателното производство.
10. Когато съдът не одобри споразумението, той връща делото на прокурора. В този случай
самопризнанието на обвиняемия, направено пред съда по реда на т.7, няма доказателствена стойност.
11. Определението на съда е окончателно.
12. Одобреното от съда споразумение за прекратяване на наказателното производство има
последиците на влязла в сила присъда.
13. Първоинстанционният съд може да одобри споразумение за прекратяване на
наказателното производство, постигнато след образуване на съдебното производство, но преди
приключване на съдебното следствие. Съдът назначава защитник на подсъдимия, когато той сам не е
упълномощил. В този случай споразумението се одобрява само след съгласието на всички страни.

I. ЗАПОДОЗРЯН.
Заподозрения е гражданин, ФЛ по отношение на което е повдигнато подозрение, че е извършил
пр-е, но няма достатъчно доказателства за неговото участие в деянието и за виновността му, т.е. не са
налице основанията за предявяване на обвинение по чл.219(1) НПК и привличане към нак. отг.

Уредбата е по стария НПК.

Процесуалната фигура на заподозрения възниква и се реализира хипотезата на предварителното
задържане по чл. 202 НПК. Това е един от случаите на сериозна принуда и се осъществява при
наличието на сериозни предпоставки:
1. Подозрението е за пр-е от ОХ, за което е задължително провеждане на предварително
производство е казано в чл. 171 НПК.
- престъпления подсъдни като 1-ва инстанция на ОС;
- изрично посочени състави на пр-я, като не всички са подсъдни като 1-ва инст. на ОС,
може и на РС – чл. 122, 134, 144 НК;
- за пр-я извършени от непълнолетни, от лица с физически и психически недостатъци, но
вменяеми, от чужди граждани и за пр-я извършени в чужбина;
- в някои случаи когато се налага от фактическа и правна сложност – прокурора може да
нареди образуване на предв. производство.
2. Налице са белези, които водят до обосновано предположение, че определено лице е
съпричастно към извършено пр-е от ОХ. Това са хипотезите на чл. 202(1):
- т.1 – заварено при извършване на пр-то;
197
 - т.2 – очевидец посочи лицето извършител;
- т.3 – в/у тялото или дрехите на лицето или в жилището му са открити явни следи от пр-
то;
- т.4 – опит за бягство, не може да се установи самоличността му или местоживеенето му.
Задържането на заподозрения се извършва от следователя с мотивирано постановление,
следователя е длъжен да уведоми за това си процесуално действие прокурора в 24-часов срок от
извършването му.
Прокурора следва веднага да потвърди или отмени постановлението. В случаите на чл.202(1),
т.1 и т.3 НПК прокурора може да удължи наложеното задържане за срок от 72 часа.
По закон дознателите от органите на МВР нямат П на задържане /с новия НПК имат право на
задържане до 24 часа при бързо и незабавно производство./
Това задържане не е мярка за неотклонение.
Заподозреният е:
- физическо лице;
- гражданин;
- пасивно легитимиран за участие в процеса посредством повдигане;
- субект на НППО, защото е временна фигура в тази дейност и не осъществява някоя от
основните или допълнителни ф-ии на процеса.
Има П на защита, което обаче е по-ограничено от П на защита на обвиняемия. То е ориентирано
към отстояване П и зак. интереси на заподозрения, но в рамките на предварителното задържане.
Има П да научи:
- в какво е заподозрян;
- да дава обяснения;
- да прави искания, бележки и възражения;
- да обжалва постановленията на прокурора и разсл. орган, които накърняват личните му
П и З интереси;
- има право на защитник. Защитника може да участва от момента на задържането.
Няма право:
- да се запознава със събраните доказателствени материали и останалите документи по
делото;
- да прави извлечения;
- да представя доказателства извън възможността да навежда нови доказателства чрез
своите обяснения;
- да участва в нак. пр-с.
Привличането на заподозрения за обвиняем не е задължително. Ако в срок от 24 или 72-часа не
бъдат събрани достатъчно доказателства с/у него за участието му в извършеното пр-е се
освобождава.
Ако след даване на обяснения, като заподозрян, бъде привлечен като обвиняем, то дадените
обяснения не губят доказателствената си сила в предстоящия нак. пр-с.

[76] ЗАПОЧВАНЕ, ПРЕКРАТЯВАНЕ И СПИРАНЕ НА НАКАЗТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО.

I. ЗАПОЧВАНЕ /ОБРАЗУВАНЕ/ НА НАКЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО.

198
 Когато са налице условията, предвидени в този кодекс, компетентният държавен орган е
длъжен да образува наказателно производство.
В предвидените в този кодекс случаи наказателното производство се счита за образувано с
първото действие, с което започва разследването.
 
II. ОСНОВАНИЯ, КОИТО ИЗКЛЮЧВАТ ОБРАЗУВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНО
ПРОИЗВОДСТВО, И ОСНОВАНИЯ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕТО МУ
Не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато:
1. Деянието не съставлява престъпление;
2. Деецът не носи наказателна отговорност поради амнистия;
3. Наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност;
4. Деецът е починал;
5. След извършване на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на
съзнанието, което изключва вменяемостта;
6. Спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство,
влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за
прекратяване на делото;
7. В предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи по дела от общ характер
липсва тъжба от пострадалия до прокурора;
8. Деецът се освобождава от наказателна отговорност с прилагане на възпитателни мерки;
9. В предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи пострадалият или
ощетеното юридическо лице до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд
направи искане за прекратяване на наказателното производство;
10. По отношение на лицето е допуснат трансфер на наказателно производство в друга
държава;
11. Деецът е лице, действало като служител под прикритие в рамките на правомощията му по
закон.
В случаите по т. 2, 3 и 9 наказателното производство не се прекратява, ако обвиняемият или
подсъдимият направи искане то да продължи. Амнистията или давността не са пречка за
възобновяване на наказателното дело, ако осъденият направи искане за това или прокурорът внесе
предложение за оправдателна присъда.
Производството по дела от общ характер се прекратява и когато съдът одобри споразумение за
решаване на делото.
Освен в горепосочените случаите, не се образува наказателно производство за престъпление,
което се преследва по тъжба на пострадалия, а образуваното се прекратява и когато:
1. Липсва тъжба;
2. Тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл. 81;
3. Пострадалият и деецът са се помирили, освен ако деецът не е изпълнил условията на
помирението без уважителни причини;
4. Частният тъжител оттегли тъжбата си;
5. Частният тъжител не е намерен на посочения от него адрес или не се яви в съдебното
заседание на първоинстанционния съд без уважителни причини; тази разпоредба не се прилага, ако
вместо частния тъжител се яви негов повереник.
III.  СПИРАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО.
Наказателното производство се спира, когато:

199
 1. След извършване на престъплението обвиняемият е изпаднал в краткотрайно разстройство
на съзнанието, което изключва вменяемостта, или има друго тежко заболяване, което пречи на
провеждането на производството;
2. Разглеждането на делото в отсъствие на обвиняемия би попречило да се разкрие
обективната истина;
3. Деецът е лице с имунитет.
При престъпления, извършени в съучастие, когато не са налице условията за разделяне,
наказателното производство може да бъде спряно по отношение на един или няколко обвиняеми, ако
това няма да затрудни разкриването на обективната истина.

200