Действие на финансовите правни норми по време, по място и по

отношение на лицата

ФПН като правни норми имат своите специфики, във връзка с тяхното действие по
време, място и по отношение на лицата. Когато обсъждаме тези въпроси ще говорим за
влизането в сила на ФПН, тъй като влизането им в сила е свързано с редица специфики.
Те разкриват специфики във връзка с тяхното териториално действие. ФПН са пряко
свързани с упражняването на фискалния суверенитет от държавата и като всяка една
държава и РБ преследва една основна цел, а именно в максимална степен да реализира
своя фискален суверенитет.
Във връзка с действието на ФПН по отношение на заварени правоотношения и на
такива, които са възникнали, развили са се и са приключили преди санкционирането от
ПН на определени ЮФ- ФПН също имат специфики в това отношение.

Между приемането на една ФПН , нейното обнародване и влизането и в сила минава

определен период от време, който съгласно изискванията на КРБ не може да е повече от
15 дни след приемането и. Доколкото в това отношение трудно може да се открие
разлика с начина, по който се правоприлага по отношение и на другите ПН, то въпроса
за влизането в сила на ФПН можем да открием редица специфики. И тук се прилага
обаче общото правило, че влизат в сила 3 дни след обнародването им, с изключение на
случаите, при които по отношение на ФПН е предвиден по -дълъг период от време.

По отношение на актовете на ЕС- европейските НА влизат в сила в 20-дневен срок

от датата на тяхното обнародване. Влизането в сила обаче не означава прилагане на НА.
Неговото прилагане в редица случаи може да бъде отложено за продължителен период
от време, при това не съществува пречка отделни ПН от влезлия в сила НА да започнат
да се прилагат много по- рано, отколкото останалите норми в него. Обикновено това се
случва когато в рамките на ЕС трябва да се приемат правила за прилагане на такъв НА.
Онези разпоредби, които започват веднага да се прилагат, са свързани именно с
осигуряване на възможността за приемането на такива правила за прилагане на НА.
Този подход в нашето законодателство не се прилага и по тая причина в нашата правна
система като се каже, че един НА влиза в сила, се има предвид, че се поставя началото
на неговото прилагане. Освен от такъв срок, прилагането на един НА на ЕС , каквито са
директивите, може да бъде обосновано от настъпването и на други ЮФ, които са
свързани с изтичането на определен период от време. Когато бъде приета такава
директива, в нея се съдържа срок, в рамките на който тя трябва да се транспонира в
националното законодателство на ДЧ. Ако не бъде спазен срокът от време, тогава с
изтичането му директивата се превръща в част от националното законодателство на ДЧ
и когато тя съдържа в себе си ФПН, ще има своето приложение и спрямо адресатите на
тези ФПН.
Общото правило за ФПН , които са свързани със създаване на задължение на
адресатите- влизат в сила от 1 януари на следващата календарна година . Става дума
както за изцяло нови НА, така и за изменеия и допълнения, направени в такива НА.
**Защо определяща е датата 1 януари?- защото тези НА са свързани с една от
групите правоотношения, които са част от предмета на правно регулиране на ФП, които
са свързани с разпределението на националния доход и въз основа на които се регулира
и изпълнява приходната част на годишния държавен бюджет. Съгласно ЗПФ законът
започва да действа от 1 януари и приключва на 31 декември. Поради това, че тези
актове касаят приходната част на държавния бюджет, затова и те започват да се
прилагат от 1 януари на следващата бюджетна година, която съвпада с календарната
година. Когато се касае приходната част на държавния бюджет, една такава ФПН влиза
в сила едновременно с влизането в сила на изменението, което е направено в закона за
държавния бюджет. Същото може да бъде споделено и по отношение на разходите,
които се извършват с държавния бюджет . Тяхното извършване става по реда и начина,
по който е предвидено в ЗГДБ и всички НА, които уреждат реда за извършване на
такива разходи. Поради тази причина и влизането в сила на подобни НА е обвързано с
изменение на ЗГДБ.
Защо е предвиден този период вакацио легис?- поради необходимостта адресатите на
ПН да имат достатъчно време да се запознаят със съдържанието на тези ПН. Много НА
във ФП имат значително по- дълъг период вакацио легис за влизане в сила, който може
да бъде и 1 и 2 години, особено когато се касае за приемане на ПН, които изискват
адресатите им да са запознати детайлно с тях /пример е законът за митниците, който
беше обнародван на 6.01.98г. , но влезе в сила на 1.01.99г. /.
Отмяната на НА- може да бъде изрична или мълчалива. По отношение на ФПН се
прилага първото, тоест изисква се тяхната ИЗРИЧНА отмяна, като това става
обикновено като се извърши отбелязване в новия НА, който отменя предходно
действащия. Не съществува пречка и с един нов НА да се отменят повече от един НА,
които новият замества. ФПН могат да бъдат лишени от възможността да се прилагат,
когато КС обяви за противоконституционна правна норма от НА, свързан с финансовото
право или такъв НА изцяло. Неприлагането на тази ПН, въз основа на това РКС,
всъщност създава ново правило за поведение , свързано не с отмяната на правната
норма, а със задължението тя да НЕ СЕ ПРИЛАГА повече. Защото КС не може да
отмени една правна норма, а само НС може да направи това. Поради тази причина тези
РКС представляват ИЗТОЧНИК НА ФИНАНСОВОТО ПРАВ О,защото те създават на
практика ново правило за поведение. Такива решения имат действие за в бъдеще , ако
някой е претърпял финансови вреди от прилагането на такъв НА , остава открит
въпросът за предявяване на иск с/у държавата по реда на ЗОДОВ.
Решенията на ВАС- пред него се оспорват относно тяхната законосъобразност
подзаконови нормативни актове! ВАС в рамките на своята компетентност се произнася
по въпроса за законосъобразност на тези актове. Като констатира такава
незаконосъобразност, може да ги отмени изцяло или отчасти . Това той върши с
ОТМЕНИТЕЛНО РЕШЕНИЕ, което също представлява източник на ФП, защото
създава ново правило за поведение.
Тълкувателните решения НЕ СА източник на ФП, защото те НЕ СЪЗДАВАТ ново
правило за поведение, то не може да разкрие нещо, което вече не се съдържа в правната
норма.

Обратното действие на ФПН- този въпрос е сред най-съществените, защото обратното

действие на една ФПН е пряко свързано със засягането на имуществото и доходите на
лицата . Правната уредба, свързана с това обратно действие, е в чл. 14 ЗНА:
Чл. 14. (1) Обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с
изрична разпоредба.
(2) Обратна сила на нормативен акт, издаден въз основа на друг нормативен акт, може да се
даде само ако такава сила има актът, въз основа на който той е издаден.
(3) Не може да се дава обратна сила на разпоредби, които предвиждат санкции, освен ако те
са по-леки от отменените.
, като правилото е , че когато се предвижда обратно действие на НА то трябва да бъде
изрично посочено в този НА , че му се придава такова действие. Обратното действие
може да бъде заложено в един НА само по изключение. За ПНА се прилага чл. 14, ал. 2
ЗНА. Обратно действие не може да се предвижда, когато с НА е създадена разпоредба,
свързана с прилагането на санкции!!!! Тук трябва да се направи отграничение с ФПН и
тази забрана. Когато говорим за обратно действие на ФПН, свързано със създаване,
възникване или налагане на някакво допълнително парично задължение, трябва да
имаме предвид, че говорим за прилагане на диспозицията на ФПН, а не на нейната
санкция.
Във ФП се казва, че не може да бъде и да има обратно действие ФПН , когато става
въпрос за парично задължение. Причината за това е един основен принцип в данъчното
облагане, а именно принципът на предвидимост, който гласи, че всеки правен субект,
който трябва да задели някаква част от своето имущество, за да изпълни свое
задължение към фиска, трябва предварително да знае какво трябва да плати.

В нашата КРБ има ли изрична забрана за обратно действие на ФПН?- няма такава
изрична забрана . Да , има решение на КС, в което той обсъжда този принцип на
предвидимост, но това все пак е ТРКС, което не представлява източник на ФП , защото
то не съдържа нови правни норми.

Кога може да има такова обратно действие ФПН?- пример са репарационните

данъци. Изрична забрана за това действие няма закрепена в КРБ, в този аспект те не
могат да се сравняват . Евентуално забрана за обратно действие на ФПН можем да
открием в общите принципи на правото, свързани с облагането на имуществото и
доходите на лицата.

Действие по място на ФПН- мястото на действие на ПН е пряко свързано с

упражняването на фискалния суверенитет на държавата , поради което и всяка една
държава се стреми в максимална степен да разшири териториалния обхват на ПН, които
тя прилага , във връзка с облагане на доходи, на печалби на лицата. Основният принцип
за териториалното действие на ФПН е , че те действат на територията на цялата
страна. Действието на ФПН на територията на цялата страна значи, че държавата не се
интересува от това спрямо кого ще приложи една такава правна норма. То е пряко
свързано с един от основните принципи на данъчно облагане, определян като
териториален принцип на данъчно облагане- всяка една държава може да обложи
доходите и имуществото на всички лица , които са ги реализирали на територията на
страната , или които имат имущество на територията на страната , независимо
дали са местни или чуждестранни. Във връзка със своя фискален суверенитет
държавите прилагат и един друг принцип, наречен универсален принцип на
данъчното облагане. Този принцип се изразява в това, че всяка една държава запазва
правото да обложи доходите/печалбата на лицата, които се явяват местни по отношение
на нея, независимо от това къде са реализирани. /работя в чужда д-ва и реализирам
доход там , то ще трябва да платя данък за този доход на територията на РБ /.
Какви са изключенията от правилото, че ФПН действат на територията на цялата
страна?:
1. свободни зони- това са такива части от територията на страната, на които не се
прилага националното данъчно законодателство, тоест не се прилагат ФПН. Защо се
създават тези зони- за да може да се стимулират различни инвестиции, в тези зони
могат да се създават и предприятия, без лицата, които ги създават ,да имат задължение
да плащат данък по националното законодателство.
2. на различни части от територията на страната могат да бъдат прилагани
различни ФПН

Действие спрямо лицата- всяка една ФПН се прилага към индивидуално обособен
кръг от адресати. Когато става въпрос за облагане на доходите на ФЛ, имаме
самостоятелна правна уредба, същото важи и за облагането на ЮЛ- има отделни
нормативни актове . Определянето на кръга на субектите, спрямо които ще се прилага
една ФПН, е от значение, за да може тази ПН да се реализира ефективно. Във ФП се
употребяват и 2 други понятия- местно и чуждестранно лице . Субектите, спрямо
които се отнасят ПН, могат да бъдат разделени на ФЛ и ЮЛ, като тези ФПН могат да
намерят приложение и спрямо правноорганизационни форми, които нямат качеството
на субект, съгласно нормативната уредба- например гражданското дружество. Едно
гражданско дружество няма качеството на субект. Това неперсонифицирано дружество
за целите на данъчното облагане е прието, че може да е носител на права и
задължения , които са по принцип типични за едно ЮЛ. За да се случи това обаче, в НА
задължително трябва да има установена такава презумпция./всичко това са пасивни
субекти /

Активен субект- държавния орган, който представлява държавата. В зависимост от

ПН, която трябва да намери приложение, държавните органи могат да бъдат определени
по различен начин, например в ЗПФ се говори за разпоредители с бюджет. Това понятие
олицетворява държавата като активен субект във всяко едно от финансовите
правоотношения.

***Финансов план--- това е конкретно управленско решение , което действа

ограничено във времето , действа спрямо предварително определен или
определяем кръг от адресати , има ограничено териториално действие и поради
прогнозния му характер неговото неизпълнение не е скрепено с юридическа
принуда.