Перемпция е юридически термин.

Класическото теоретично обяснение на перемпцията се представя в

сравнителен аспект чрез изтъкване на различията с друг правен институт –
погасителната давност. Погасителната давност е период от време, определен в
закон, в течението на който легитимираният правен субект е оправомощен да
осъществи правото си. С изтичането на този период правният субект изгубва
правомощието си да търси и получи съдействие от съд и съдебен изпълнител
за реализиране на правото си. Погасителната давност води до блокиране на
притезанието поради бездействие на носителя на правото. Погасителната
давност може да бъде спирана и прекъсвана, което може да разшири
календарните граници на законово предвидения срок. За разлика от нея,
перемпцията представлява законово определеният период за съществуването
на едно право. Това е правото на взискателя да иска от съдебния изпълнител
да предприема принудителни действия срещу длъжника. Веднъж изтекъл този
времеви период, самото право на взискателя, а не само притезанието,
престава да съществува. С други думи, погасителната давност определя срок, в
който правният субект може да търси принудително изпълнение на свое право,
а перемпцията е период, след който това право престава да съществува в
конкретното изпълнително производство. Перемпцията подлежи на спиране и
прекъсване.

В българското право уредба на перемпцията се съдържа единствено в нормата

на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, в който текст законодателят предвижда
прекратяване на изпълнителното дело поради бездействие на взискателя да
иска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години от
последното изпълнително действие. Съдебната практика приема, че актът
(постановление) на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното
дело не е условие за това, а има декларативно действие в изпълнение на
законовата норма. Дадената съдебна интерпретация напълно отговаря на
класическата юридическа дефиниция на термина перемпция, представена по-
горе.

След прекратяване на изпълнителното дело поради перемпция в хипотезата на

чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, взискателят и съдебният изпълнител нямат правото
да предприемат каквито и да е действия по вече прекратеното производство.
Взискателят обаче може да изтегли своя изпълнителен лист и да иска
образуване на ново изпълнително производство. Тази възможност съществува,
доколкото междувременно правото му да търси принудително изпълнение не е
погасено по давност. А този риск е осезаем, тъй като според съдебната
практика и правната доктрина при перимиране на изпълнителното
производство всички предприети изпълнителни действия по смисъла на чл.
116, б. „в“ ЗЗД се обезсилват по право и се счита, че те никога не са прекъсвали
погасителната давност. В този случай длъжникът може да се защити като
предяви иск срещу взискателя за настъпила погасителна давност.
При образувано изпълнително производство при държавен или частен съдебен
изпълнител следва да сте информирани, че изпълнителното дело се
прекратява по силата на закона (автоматично), в случай че взискателят, т.е.
кредиторът, не е поискал извършване на изпълнително действие срещу
длъжника в продължение на 2 години. След изтичане на този двугодишен срок
настъпва т.нар. перемпция, т.е. изпълнителното дело се прекратява, а
предприетите след това изпълнителни действия от държавния или частния
съдебен изпълнител са незаконосъобразни.

В рамките на изпълнителния процес всяко отделно изпълнително действие

трябва да бъде поискано от взискателя, който внася определени такси и по
този начин съдебният изпълнител се задължава да предприеме съответното
действие. Съдебният изпълнител не е длъжен служебно да движи процеса и
сам да предприема изпълнителни действия, като може служебно да извършва
такива при възлагане съгласно чл. 18 от Закон за частните съдебни
изпълнители (ЗЧСИ). Не всички поискани действия обаче прекъсват
двугодишния срок, а само тези, които пряко засягат имуществото на длъжника,
т.е. само т.нар. изпълнителни. В тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015г. на
ВКС по т.д. № 2/ 2013 г. неизчерпателно са изброени изпълнителните действия,
както и тези действия, които нямат погасителен ефект.

Изпълнителни действия, които прекъсват и погасителната давност:

 налагане на запор или възбрана

 присъединяването на кредитора
 възлагането на вземане за събиране или вместо плащане
 насрочването и/или извършването на опис и оценка на вещ
 назначаването на пазач
 насрочването и/или извършването на продан и други.

Действия, които НЕ прекъсват погасителната давност:

 образуването на изпълнително дело

 изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение
 проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването
на справки
 набавянето на документи, книжа и др.
 назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга
 извършването на разпределение
 плащането въз основа на влязлото в сила разпределение
 и други
 Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия
или пък е поискал извършването само на такива действия, които не прекъсват
давността, и е изтекъл срок от 2 години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 от Граждански процесуален кодекс
(ГПК) поради настъпила перемпция.

Съгласно трайната съдебна практика прекратяването на изпълнителното

производство поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правно релевантни факти. В голям брой случаи съдебният изпълнител не
прогласява настъпването на перемпцията, а напротив продължава да
извършва изпълнителни действия. При такава ситуация следва да имате
предвид, че след настъпване на перемпцията, т.е. след изтичане на този
двугодишен срок, в който взискателят е бездействал, действията на съдебния
изпълнител са незаконосъобразни и подлежат на отмяна, тъй като към момента
на извършването им не е било налице висящо изпълнително дело.

Важно е да бъде направено уточнението, че прекратяването на изпълнителното

дело на основание настъпила перемпция не погасява вземането по
изпълнителния лист. Следователно взискателят има право да поиска от
съдебния изпълнител да му предаде изпълнителния лист и след това да
образува ново дело при друг съдебен изпълнител или пък да образува ново
изпълнително дело при същия съдебен изпълнител. Взискателят обаче не
разполага с такава възможност, в случай че е изтекъл петгодишният давностен
срок. При настъпила перемпция новата давност е започнала да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие, а
НЕ от датата на настъпване на перемпцията. Това се дължи на
обстоятелството, че за разлика от исковия процес, където давността за
вземането се прекъсва еднократно – в началото на процеса, и по време на
висящия процес спира да тече, то при изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно – с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение, и не спира да тече. Следователно ако е настъпила перемпция и са
изтекли 5 години от извършване на последното валидно изпълнително
действие, вземането е погасено по давност и взискателят няма право да иска
образуване на ново изпълнително дело срещу длъжника. За пълнота на
изложението следва да се отбележи, че някои задължения се погасяват с по-
кратка – 3 годишна давност.

Изключително важно е да сте информирани още, че съгласно

преобладаващата съдебна практика двугодишният срок тече за всеки длъжник
по изпълнителното дело отделно. Следователно ако по едно изпълнително
дело са конституирани двама длъжници, но изпълнителни действия са
предприемани спрямо единия длъжник, то след изтичане на двугодишния срок
изпълнителното дело по отношение на другия длъжник се прекратява на
основание настъпила перемпция и продължава единствено спрямо длъжника,
по отношение на който са извършвани изпълнителни действия.

Препоръки:

Ако сте взискател, бъдете активни при образуването и воденето на

изпълнителното дело, като регулярно искате от съдебния изпълнител
извършване на изпълнителни действия!

Ако сте длъжник, запомнете, че прекратяването на изпълнителното дело на

основание настъпила перемпция е приятна възможност за Вас, но не бива да
забравяте, че е съвсем реално срещу Вас да бъде образувано ново
изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист, в случай че не е
изтекъл петгодишният давностен срок!

Решение №252/17.02.2020 по дело №1609/2019 на ВКС, ГК, III г.о.

Образувано е по касационна жалба на Н.Т.С., чрез адв. А. срещу решение №

233/13.12.2018 г. по гр. д. № 581/2018 г. на Апелативен съд – Пловдив.

Ответникът И.С.Г., чрез адв. А. оспорва жалбата.

Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение в частта, с която е

потвърдено решение № 798/08.06.2018 г., поправено с решение №
1087/30.07.2018 г. по гр. д. № 2620/2017 г. на Окръжен съд – Пловдив в частта,
с която е уважен предявеният от И.С.Г. против касатора отрицателен
установителен иск за недължимост на вземането по изпълнителен лист,
издаден по гр. д. № 774/2009 г. на Окръжен съд – Пловдив.

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е приел в отношенията

между страните, че процесното вземане (за сумата от 42 831. 84 лв. по изп.
лист, издаден по гр. д. № 774/2009 г. на Окръжен съд – Пловдив) на касатора
срещу длъжника е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след
съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото
съществуване – а именно изтекла погасителна давност. Установил е, че спрямо
ищеца - длъжник не са предприети изпълнителни действия по изп. дело №
704/2010 г. на ЧСИ А. А., образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден
по цитираното по-горе дело на окръжния съд, освен наложен запор върху
трудово възнаграждение от 29.09.2010 г. При съобразяване с постановките по
т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК е
формиран извод, че погасителната давност за вземането започва да тече от
датата, на която е поискано или предприето последното валидно изпълнително
действие. Мотивирано е съображение, че в случая погасителната давност за
вземането на касатора е била прекъсната с налагането на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника Г. на 29.09.2010 г. С изтичане на пет
годишния давностен срок по чл. 117 ЗЗД вземането се е погасило по давност, т.
е. на 29.09.2015 г. Установено е, че направените признания на дълга от Г. пред
свидетели в края на лятото на 2016 г., не са годни да прекъснат давността за
вземането, тъй като към този момент вземането е било вече погасено по
давност, поради което направеното признание е ирелевантно - т. е. не може да
прекъсне давностен срок, който вече е изтекъл. Обосновано е становище, че с
оглед изявленията на длъжника не може да се формира извод, че той не е
желаел да се ползва от последиците на погасителната давност, в каквато
насока са били доводите на жалбоподателя С..

С определение № 626 от 05.08.2019 г. по настоящото дело е допуснато

касационно обжалване по обуславящия делото въпрос „Тече ли погасителна
давност за вземане по изпълнително дело, което е образувано преди приемане
на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК и дадените в т. 10 от същото разяснения намират ли приложение по
отношение последиците на давността по това принудително изпълнение и
настъпилата перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК?“. Касационният контрол е
допуснат на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради твърдяното
противоречие на въззивното решение в обжалваната му част с практиката на
ВКС, обективирана в Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на
ВКС, ІV г.о. и Решение № 51/21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г. на ВКС, ІV г.о.

По поставения правен въпрос е налице установена практика, изразена в

цитираните две решения на ВКС, чието правно разрешение се споделя и от
настоящия състав. Там е застъпено принципното становище, че когато се касае
до първоначално приети тълкувателни решения и постановления те имат
обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от момента, в който
правната норма е влязла в сила, като се счита, че тя още тогава е имала
съдържанието, посочено в тълкувателните актове. Възможно е след
издаването на първоначалния тълкувателен акт да настъпи промяна в
тълкуваната норма или свързани с нея други правни норми, или в обществено-
икономическите условия, които да правят вече даденото тълкуване
неприложимо или несъответно на действителния смисъл на закона. В тези
случаи при постановяването на нов тълкувателен акт, с който се изоставя
предходното тълкуване на същата правна норма и се възприема различно
тълкуване, последващото тълкувателно решение няма подобно на
първоначалното обратно действие, а се прилага от момента, в който е
постановено и обявено по съответния ред. От този момент престава да се
прилага и предшестващия тълкувателен акт, обявен за изгубил сила. В тази
хипотеза, ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се
осъществили факти, които са от значение за спорното между страните
правоотношение и са породили правните си последици, то тези последици
следва да бъдат преценявани с оглед обвързващото им тълкуване, дадено и
действащо към момента на настъпването им. В противен случай би се придало
същинско обратно действие на новия тълкувателен акт, което е недопустимо,
освен съгласно чл. 14 ЗНА по изключение и въз основа на изрична разпоредба
за това. За заварените като висящи от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК
производства по принудително изпълнение и спрямо осъществените по тях
факти до посочената дата следва да намери приложимост задължителното
тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г., според което през времетраенето
на изпълнителното производство – от датата на образуването му, до датата на
приемане на последващия тълкувателен акт (придаващ различно обвързващо
тълкуване на последиците на давността при висящност на изпълнителния
процес), погасителната давност е спряла. Както доктрината, така и съдебната
практика несъмнено са приемали, вкл. и преди ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК,
че в случаите, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради т. нар. „перемпция“ и
то по силата на закона, независимо дали съдебният изпълнител е издал
постановление в този смисъл, имащо декларативно, а не конститутивно
действие. Различието е относно датата, от която започва да тече новата
погасителна давност за вземането в тези случаи (според постановките по т. 10
от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК това е датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие). Ако е налице
осъществен състав по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК към дата, предхождаща датата
26.06.2015 г., новата погасителна давност за вземането по чл. 117, ал. 1 ЗЗД
започва да тече от датата на изтичане на горния релевантен (двугодишен) срок,
като при съдебно установено вземане срокът й е всякога пет години (чл. 117,
ал. 2 ГПК).

При така дадения отговор на въпроса, обусловил допускането на касационно

обжалване, въззивното решение в обжалваната му част е неправилно.
От данните по делото и видно, че на 29.09.2010 г. е наложен запор върху
трудово възнаграждение на ищеца И. Г. по изп. дело № 704/2010 г. на ЧСИ А. А.
с рег. № 757 и район на действие Окръжен съд – Пловдив. Делото е образувано
на 21.09.2010 г. въз основа на изпълнителен лист от 17.08.2010 г. по гр. д. №
774/2009 г. на ОС – Пловдив, със страни: взискател Н.Т.С. и длъжници В.И.Т.,
Т.Н.Т. и И.С.Г.. Дължимата сума по изпълнението е 42 831. 84 лв. Друго
действие срещу длъжника Г. в хода на това принудително изпълнение, освен
описаното по-горе, не е извършвано. Липсва и нарочно постановление на
съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство срещу
посочения длъжник. Макар такъв акт да не е издаван, бездействието на
взискателя в двугодишния срок има за последица прекратяване на
изпълнителното производство по силата на закона, съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК. Ефектът на прекратяването е настъпил от момента на изтичане на
предвидения в цитираната разпоредба 2-годишен срок от последното поискано
изпълнително действие, т. е. считано от 29.09.2012 г. Тъй като обаче това
прекратяване е преди приемане на ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК и
предвид отговора на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване,
по отношение на погасителната давност следва са се приложи тълкуването,
дадено в предшестващото ППВС № 3/1980 г. Съобразно него, погасителна
давност не е текла докато е траел този изпълнителен процес (т.е. до 29.09.2012
г.) и че новата погасителна давност за вземането е започнала да тече от датата
на прекратяване на изпълнителното производство – от 30.09.2012 г., а не от
последното изпълнително действие. Тъй като се касае за съдебно установено
вземане, новата погасителна давност за него е петгодишна и е изтекла на
30.09.2017 г., а исковата молба, с която е предявен искът по чл. 439 ГПК е
подадена на 23.10.2017 г., т.е. след посочената дата и с оглед на нея,
претенцията се явява основателна – вземането е погасено по давност.