РЕШЕНИЕ

№ 5795

гр. София, 01.10.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, Второ отделение 24 състав,

в закрито заседание на 01.10.2014 г. в следния състав:
СЪДИЯ: Бранимира Митушева

като разгледа дело номер 7975 по описа за 2014 година докладвано от

съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 294 – 298 от АПК.

Образувано е по жалба на А. И. Д. от [населено място] срещу Постановление

№ 3/19.06.2014г. на Комисията за регулиране на съобщенията /КРС/ в частта по т. 2, с
която на основание чл. 287, ал. 1 от АПК на жалбоподателя е наложена периодична
глоба в размер на 900 лева седмично до изпълнение на т. ІХ.5.2.5 и т. Х.5.2.5 от
Решение № 1361/31.05.2012 г. на КРС.
В жалбата са развити доводи за нищожност и неправилност на обжалваното
постановление, като постановено при съществено нарушение на
административно-производствените правила и в противоречие с материално-правните
разпоредби. Жалбоподателят твърди, че постановлението е нищожно, като прието от
некомпетентен орган, тъй като същото е подписано от председателя на КРС при липса
на изрична обективирана воля на КРС за приемане на постановление. Възразява се
също така, че КРС е формулирала задължение в оспореното постановление, което не
се съдържа в т. ІХ.5.2.5 и т. Х.5.2.5 от Решение № 1361/31.05.2012 г. на КРС, с което
административният орган е изискал от [фирма] / [фирма]/ изпълнение, което не се
съдържа в изпълнителното основание. Жалбоподателят счита също така, че анализът
на постановлението показва, че в изпълнителното основание, в нарушение на чл. 268
от АПК, липсва конкретизация относно дължимото поведение на [фирма]. Моли
съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното постановление,
алтернативно в случай, че се приеме постановлението за законосъобразно да се
намали размера на определената глоба до законовия минимум.
 Ответникът – КОМИСИЯ ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА СЪОБЩЕНИЯТА – в
писмено становище по делото оспорва жалбата и моли съда да остави същата без
уважение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните и приети
по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в срока по чл.
296, ал. 1 от АПК. Видно от приложената по делото обратна разписка обжалваното
постановление е съобщено на жалбоподателя на 27.06.2014 г., като жалбата срещу
него е подадена на 04.07.2014 г., съгласно поставен върху нея вх. №
14-00-1427/04.07.14 г., т. е. жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 294 от АПК на обжалване подлежат постановленията,
действията и бездействията на органите по изпълнението. В конкретния случай орган
по изпълнението по смисъла на чл. 271 от АПК е КРС, издала Решение №
1361/31.05.2012г., сочено като изпълнително основание. Съгласно т. ІХ.5.2.5 от
решението „С оглед изпълнение на задължението по т. ІХ.5.2.4., [фирма] се
задължава да въведе необходимите промени в действащата система за определяне на
разходите на предприятието с оглед измененото разделно счетоводство, съгласно т.
ІХ.5.1.2. [фирма] се задължава да представи на комисията проект на промени в
системата за определяне на разходите в 6-месечен срок от въвеждане на разделното
счетоводство по т. ІХ.5.1.2“, а съгласно т. Х.5.2.5. „С оглед изпълнението на
задължението по т. Х.5.2.4. [фирма] се задължава да въведе необходимите промени в
действащата система за определяне на разходите на предприятието с оглед
измененото разделно счетоводство, съгласно т. Х.5.1.2. [фирма] се задължава да
представи на комисията проект на промени в системата за определяне на разходите в
6-месечен срок от въвеждане на разделното счетоводство по т. Х.5.1.2.“.
Разпоредбата на чл. 267 от АПК предвижда, че на изпълнение по реда на Дял пети от
АПК подлежат изискуемите задължения, породени от изпълнителните основания,
предвидени в този кодекс или в друг закон. Изпълнителните основания са изрично и
изчерпателно посочени в чл. 268 от АПК - това са влезлите в сила или подлежащи на
предварително изпълнение индивидуални или общи административни актове;
решения, определения и разпореждания на административните съдилища или
споразумения пред административните органи или пред съда. Съгласно чл. 287, ал. 1
от АПК при изпълнението срещу граждани и организации, когато действието не може
да се извърши от друго лице, а зависи изключително от волята на длъжника, органът
по изпълнението налага при виновно неизпълнение глоба на задължения гражданин
от 50 до 1000 лв. седмично, а на задължената организация - имуществена санкция от
500 до 10 000 лв. седмично, едновременно с глоба от 50 до 1000 лв. седмично на
представляващите организацията, с изключение на упълномощените от нея лица.
Глобите и имуществените санкции се налагат до изпълнение на задължението за
определено действие.
В процесния случай Решение № 1361/31.05.2012г. на КРС е било обжалвано пред съда
от [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма], като с Решение № 6472/14.05.2014г.,
постановено по адм. дело № 16519/2013г., Върховен административен съд /ВАС/ е
оставил в сила Решение № 11390/26.08.2013 г. на ВАС, постановено по адм. дело №
9031/2012 г., с което са били отхвърлени жалбите на [фирма], [фирма], [фирма] и
[фирма]. Следователно налице е годно изпълнително основание по смисъла на чл. 268
от АПК.
Процедурата по принудително изпълнение на административни актове,
регламентирана с АПК предвижда извършването на конкретно определени действия и
в определена последователност, като всяко следващо е обусловено от извършеното
предходно. С оглед на влязлото в сила Решение № 1361/31.05.2012г. на КРС до
[фирма] е отправена покана за доброволно изпълнение с изх. № 04-04-87/10.05.2014г.,
в която е определен 14-дневен срок за предприемане на съответните действия.
Независимо, че жалбоподателят е посочен като адресат на покана за доброволно
изпълнение с изх. № 04-04-87/10.05.2014г., няма данни същата да е получена от него.
По делото са представени доказателства за връчване на поканата на дружеството, но
не и на жалбоподателя А. Д.. Изпращането на покана за доброволно изпълнение е
задължителен етап от изпълнителния процес и липсата на такава съставлява
процесуално нарушение от категорията на съществените, което съставлява абсолютно
основание за отмяна на акта.
Освен това в протоколно решение № 1 от 30.04.2014г. на КРС е обективирано
решението на комисията за започване на изпълнително производство срещу [фирма]
за изпълнение на задължения, произтичащи от т. ІХ.5.2.5 и т. Х.5.2.5 на Решение №
1361/31.05.2012г., с оглед което се възлага на председателя на КРС да изпрати покана
за доброволно изпълнение до [фирма]. Не е обективирано волеизявление на органа
по изпълнението за неговото започване срещу изпълнителния директор на
дружеството.
Предвид изложеното съдът приема, че Постановление № 3 от 19.06.2014г. на КРС, с
което по т. 2 на основание чл. 287, ал. 1 от АПК на жалбоподателя е наложена глоба в
размер на 900 лева седмично до изпълнение на задълженията, произтичащи от
Решение № 1361/31.05.2012г., е в противоречие с процесуалната норма на чл. 277 от
АПК и подадената срещу него жалба от А. Д., като основателна следва да бъде
уважена.

Водим от горното и на основание чл. 298 от АПК Административен съд София-град,

24-ти състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Постановление № 3/19.06.2014г. на Комисията за регулиране на

съобщенията в частта по т. 2, с която на основание чл. 287, ал. 1 от АПК на А. Д. е
наложена периодична глоба в размер на 900 лева седмично до изпълнение на т.
ІХ.5.2.5 и т. Х.5.2.5 от Решение № 1361/31.05.2012 г. на Комисията за регулиране на
съобщенията.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ: