Professional Documents
Culture Documents
№ 161/2017 г.
София, 02.01.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
2
Това разрешение на въпроса следва да намери приложение и по
настоящото правоотношение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
намира касационните оплаквания за неправилност на обжалваното
въззивно решение поради нарушение на материалния закон /чл. 333, ал. 1,
т. 3 и ал. 2 КТ/ за основателни.
Въззивният съд е приел по предявените искове с правни основания чл. 344,
ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, имащи за предмет законосъобразността на
дисциплинарно уволнение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, вр.чл. 187, т.
1, т. 3, пр. 1, т. 4 и т. 7 КТ, че работодателят – ответник е спазил и
преодолял изцяло закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ и по чл. 333, ал.
2 КТ, доколкото уволнената работничка /ищцата/, освен трудоустроено
лице, към момента на дисциплинарното уволнение страда от заболявания,
измежду визираните в Наредба № 5 от 1987г. на МЗ за болестите, при
които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила – исхемична
болест на сърцето и диабет. Окръжният съд е счел за установено, че с
писмо изх. № 0098 - 7184/ 08.12.2014г. работодателят е поискал и получил
с писмо с вх. №54602/10.12.2014г. от Инспекцията по труда в [населено
място] предварително разрешение за уволнението на ищцата, както и
положително мнение на ТЕЛК за уволнението й, обективирано в ЕР №
4578/04.12.2014г. на ТЕЛК – П., с оглед заболяването „исхемична болест
на сърцето“. Посочил е, че с ЕР № 4578/04.12.2014г. ТЕЛК е приела, че
заболяването на ищцата, установено с ЕР на ТЕЛК № 2136/05.09.2012г.
/ИБС/ попада в списъка на болестите, посочени в чл. 1, ал. 1 Наредба №
5/20.02.1987г. и че евентуалното уволнение на ищцата или преместването й
на друга работа, съгласно изискванията на т. 14 от ЕР на ТЕЛК №
2136/05.09.2012г., няма да се отразят неблагоприятно на здравословното й
състояние в контекста на чл. 333 КТ. Намирайки за неоснователни
възраженията на ищцата за това, че ТЕЛК се е произнесла без да разполага
с необходимата медицинска документация за заболяванията на ищцата,
въззивният съд заключава, че съгласно задължителната практика на ВКС
по чл. 290 ГПК /решение № 61/05.03.2013г. по гр. д. № 456/2012г. на ВКС,
4 г.о. и решение № 219/28.04.2011г. по гр.д. № 1821/2009г. на ВКС, 4 г.о./,
мнението на ТЕЛК по чл. 333, ал. 2 КТ няма задължителен характер нито
за работодателя, нито за инспекцията по труда, а има само „информативен
характер“.
Приемайки, че ответникът - работодател като е изпълнил задължението си
да вземе мнение на ТЕЛК и разрешение от инспекцията по труда само по
отношение на заболяването на ищцата – „исхемична болест на сърцето“, но
не и досежно второто заболяване „диабет“, посочено в декларацията на
ищцата пред работодателя отпреди уволнението и включено в списъчния
състав на чл. 1 Наредба № 5/1987г., по този начин е преодолял изискуемата
от чл. 333, ал. 1 и ал. 2 КТ закрила спрямо ищцата, въззивният съд
3
съобразно горепосочения отговор на правния въпрос е допуснал
нарушение на материалния закон и е постановил неправилно решение по
исковете с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.
Настоящият съдебен състав намира, че независимо дали заболяването
„диабет“ е поименно посочено в обстоятелствената част на исковата
молба, щом в същата е въведен довод за нарушение на чл. 333, ал. 1 и ал. 2
КТ, в предмета на спора е включен и въпроса за това преодоляна ли е
закрилата по чл. 333, ал. 1 т. 3 и ал. 2 КТ по отношение на всички посочени
от ищцата преди процесното уволнение в декларацията пред работодателя
заболявания по смисъла на Наредба № 5/1987г.. Страните не спорят, а и от
декларацията на ищцата от 13. 12. 2014г., 9. 40ч., предадена на ответника
преди процесната заповед за уволнение, се установява, че тя е декларирала
две заболявания, от които страда – исхемична болест на сърцето и диабет.
Не е установено в процеса да е искано от работодателя предварително
мнение на ТЕЛК и предварително разрешение от инспекцията по труда за
дисциплинарното уволнение на ищцата с оглед декларираното заболяване
„диабет“, нито да е извършена проверка от работодателя за наличието на
такова заболяване, каквото задължение той има с оглед обективния
характер на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ.
Непреодоляната от ответника закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 и ал. 2 КТ е
достатъчна да обуслови извод за незаконосъобразност на процесната
заповед за дисциплинарно уволнение и за основателност на предявените
искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, с оглед обусловения
характер на втория иск, без да е нужно да се разглеждат останалите
релевирани от ищцата формални основания за незаконосъобразност на
уволнението, както и наведените доводи по същество.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ не са ангажирани
доказателства за оставане на ищцата без работа през процесния
шестмесечен период в причинно – следствена връзка с незаконното
уволнение, вкл. за размера на възнаграждението, получено за седемте
дни /26. 01. 2015г. – 01. 02. 2015г./ на работа по трудов договор при друг
работодател /ИСУ [фирма]/ и за вида на този договор /срочен или
безсрочен/ с оглед прекъсването или непрекъсването на причинно –
следствената връзка между оставането без работа след 01. 02. 2015г. до 13.
06. 2015г. с процесното дисциплинарно уволнение, която би била
прекъсната в случай, че новият договор от 26. 01. 2015г. е за неопределено
време. Представената регистрационна карта на ищцата към бюрото по
труда – П. не притежава удостоверителен характер досежно състоянието
на безработица на служителката, тъй като не съдържа подпис на
длъжностно лице и печат на съответната публична администрация, т.е.
няма качеството на официален или частен свидетелстващ документ.
Съгласно ТР № 6/2014г. по тълк. дело № 6/2013г. на ОСГК на ВКС,
оставането без работа поради уволнението е правнорелевантен
4
отрицателен факт, елемент от фактическия състав на правото по чл. 344,
ал. 1, т. 3 КТ, който може да бъде доказан като се установи липсата на
вписване на последващо трудово правоотношение в трудовата книжка на
ищцата, липса на регистрирано трудово правоотношение в НАП през
исковия период, регистриране на ищцата в бюрото по труда като
безработен, или чрез установяването на други обстоятелства, от които
може да се направи извод за оставането без работа. Ищцата, която носи
тежестта за установяването на този факт, не е ангажирала надлежни
доказателства за осъществяването му, поради което съдът следва да
приеме за неосъществен фактическия състав на субективното право по чл.
344, ал. 1, т. 3 КТ и да отхвърли като неоснователен предявения иск с това
правно основание. С оглед акцесорния му характер, като неоснователен
следва да бъде отхвърлен и искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
лихва за забава върху обезщетението по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.
Съобразно гореизложеното обжалваното въззивно решение е неправилно
като постановено в нарушение на материалния закон в частта му по
исковете с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и тъй като не се
налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия,
то следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и вместо него
постановено ново решение, с което предявените искове с правни
основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ да бъдат уважени. В останалата част
досежно исковете с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, въззивното решение като правилно, следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът не
присъжда в полза на ищцата съдебно – деловодни разноски, тъй като пред
първата и втората съдебни инстанции ищцата не е представлявана от
адвокат, а пред касационната инстанция не са представени доказателства
за сторени разноски за хонорар за един адвокат, вкл. в хипотезата на чл. 38
ЗА, макар такъв да е приподписал касационната жалба.
На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето
гражданско отделение,
Р Е Ш И :
5
съд.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Д. Т. П., ЕГН: [ЕГН],
на заеманата преди уволнението длъжност „призовкар“, с временно
възлагане поради трудоустрояване на изпълнението на трудовите функции
на длъжността „чистач“ в Пловдивски районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 406 от 11.10.2016г. по в.гр.дело №
557/2016г. на Пазарджишки окръжен съд в частта му, с която е потвърдено
решение № 353 от 13.05.2016г. по гр. д. № 1810/2015г. на Пазарджишки
районен съд в частта му, с която са отхвърлени като неоснователни
исковете с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ и чл. 86 ЗЗД.
Решението не подлежи на обжалване.