Решение № 313 от 4.06.2008 г. на ВКС по гр. д.

№ 1925/2007
г., II г. о., докладчик съдията Бранислава Павлова
чл. 45 ЗЗД
чл. 51, ал. 2 ЗЗД
чл. 52 ЗЗД
чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК
Съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице, когато вредата е
настъпила и от действията на пострадалото лице. В този случай, виновно действувалото лице
следва да отговаря само за онези вреди, които са в причинна връзка с неговото поведение, но
не и за последиците от поведението на увредения. С отчитането на съпричиняването се цели
да се определи обемът на отговорността на виновния причинител на вредите, следователно,
не е необходимо установяването, както на вината на самия увреден, когато той е
дееспособен, така и на вината на упражняващия надзор, ако е недееспособен.

М. Д. К., лично за себе си и като майка и законна представителка на малолетната си

дъщеря А. Н. К., родена на х.хх.хххх г., е обжалвала въззивното решение на П. апелативен
съд по гр. д. № 842/2006 г., в частта, в която не са уважени исковете им за непозволено
увреждане по чл. 45 ЗЗД.
С втора касационна жалба решението е обжалвано и от ответника И. Д. К. в частта относно
размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
Касационните жалби са подадени в срок и съдържат мотивирано изложение на касационните
отменителни основания, поради което са процесуално допустими.
По подадените касационни жалби Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско
отделение, намира следното:
Производството е образувано по искова молба на М. Д. К., действаща лично и в качеството
си на майка и законна представителка на малолетната си дъщеря А. Н. К., родена на
х.хх.хххх г., и Н. А. К., с която са предявени искове против И. Д. К. за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане в размер на 36 000 лв. за
първата ищца и по 12 000 лв. за останалите двама.
П. окръжен съд е уважил иска на М. Д. в размер на 12 000 лв. е отхвърлил исковете
на останалите ищци.
По жалба на М. К. П. апелативен съд е изменил решението като й е присъдил още 8 000 лв., а
в останалата част го е оставил в сила.
Предмет на касационно обжалване е въззивното решение в отхвърлителните части по
исковете на М. К. и малолетната А. К., както и в уважената част, срещу която е подадена
жалба от И. К. Н. К. не е обжалвал въззивното решение и по отношение на него то е влязло в
сила.
По делото е установено от показанията на свидетелите, че на 12.12.2003 г. вечерта около 19
часа в близост до училището на ул. "С." в гр. А. група деца си играели, като хвърляли
пиратки. Към тях се присъединил и техният приятел В. М. Той взел една пиратка и я хвърлил
в контейнера за смет. В това време покрай децата минал И. К., насочил се към В. и го
блъснал с двете си ръце. Детето залитнало към уличното платно и било ударено от минаващ
лек автомобил, от което последвала смъртта му. С влязло в сила решение на А. районен съд
№ 118 от 27.09.2005 г. по НАХД 515/2004 г. И. Д. К. е признат за виновен в това, че на

Информационна система АПИС

https://web.apis.bg
стр. 1 от 3
12.12.2003 г. в гр. А. е причинил по непредпазливост смъртта на В. С. М., което е
престъпление по чл. 122 НК.
На основание чл. 78а, ал. 1 НК, подсъдимият е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лв. При тези фактически
обстоятелства, въззивният съд обосновано и законосъобразно е приел, че е доказано
извършването на противоправното деяние и виновността на дееца, поради което са налице
предпоставките на чл. 45 ЗЗД за ангажиране деликтната отговорност на ответника за
причинените неимуществени вреди на близките от смъртта на детето. Пред инстанциите по
същество ответникът е поддържал, че вредоносният резултат не е в пряка и непосредствена
причинна връзка с неговото поведение, както и че е налице съпричиняване по смисъла на чл.
51, ал. 2 ЗЗД. Той е обжалвал първоинстанционното решение само за размера на присъденото
обезщетение. Ето защо, неговите доводи в касационната жалба следва да се разглеждат не с
оглед основанието на иска, а във връзка с твърдението за съпричиняване на вредоносния
резултат.
Непозволеното увреждане се забранява от закона като, на основание чл. 45 ЗЗД, всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. На възмездяване, съгласно
чл. 51 ЗЗД, подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
неправомерното деяние, а обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост - чл. 52 ЗЗД. Според разясненията, дадени в ППВС № 4/1961 г., т. 3,
допълнено с ППВС № 5 от 1969 г. и ППВС № 2/1984 г., по справедливост се определя и
кръгът на най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт, които имат право на
обезщетение, а това са неговите низходящи, съпруг и възходящи. С оглед на изложеното,
въззивният съд не е нарушил закона, като е приел, че малолетната сестра на починалото дете
А. Н. не е от кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, поради
което нейната касационна жалба е неоснователна.
Неоснователна е и жалбата на И. К. Съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е
налице, когато вредата е настъпила и от действията на пострадалото лице. В този случай,
виновно действувалото лице следва да отговаря само за онези вреди, които са в причинна
връзка с неговото поведение, но не и за последиците от поведението на увредения. С
отчитането на съпричиняването се цели да се определи обемът на отговорността на виновния
причинител на вредите, следователно, не е необходимо установяването, както на вината на
самия увреден, когато той е дееспособен, така и на вината на упражняващия надзор, ако е
недееспособен (р. № 88/1962 г. на ВС, ОСГК), следователно, апелативният съд
незаконосъобразно е приел, че малолетието на загиналото дете изключва възможността за
съпричиняване на резултата, поради факта, че не може да формира собствена воля и да
отговаря за правилността на своите действия.
Законосъобразен обаче е изводът, че липсват доказателства по делото, които да обосноват
извод за съпричиняване, т. е. да е налице поведение, с което реално детето да е създало
предпоставки за увреждането или да е допринесло създадената реална опасност от
делинквента да настъпи в действителност. Правилно съдът е приел, че поведението на детето
не е било укоримо до такава степен, че да предизвика директна употреба на физическа сила
на един възрастен човек, тъй като в момента на удара не е имало никаква непосредствена
опасност нито за него, нито за околните. С оглед на изложеното, правилно съдът е приел, че
не са налице предпоставките на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
При определяне размера на обезщетението на М. Д. К. е допуснато нарушение на чл. 52 ЗЗД -
отменително основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Загубата на дете е една жестока
трагедия за майката, причиняваща дълбока скръб, душевни страдания и незаличимата
травма, която ще я съпътства за цял живот. Тези факти, макар да са посочени като
съобразени от въззивния съд, на практика не са намерили отражение при определяне размера
на обезщетението, което настоящият състав намира за занижено и неотговорящо на критерия

Информационна система АПИС

https://web.apis.bg
стр. 2 от 3
за справедливост, ето защо, жалбата на М. К. следва да се уважи частично, като се присъдят
още 10 000 лв.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,
РЕШИ:
Отменява въззивното решение на П. апелативен съд № 574 от 29.12.2006 г. по гр. д. №
842/2006 г. по жалбата на М. Д. К., в частта, в която е отхвърлен искът за 10 000 лв., и в
отменената част постановява:
Осъжда И. Д. К., ЕГН хххх, да заплати на М. Д. К. допълнително обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. (десет хиляди лева) или общо 30 000 лв. по
трите решения, ведно със законната лихва, считано от 12.12.2003 г. до окончателното
издължаване на сумата, както и 400 лв. (четиристотин лева) държавна такса по сметка на
ВКС.
Оставя в сила въззивното решение в останалата част, в която са отхвърлени исковете на М.
Д. К., лично и като майка и законна представителка на малолетната си дъщеря А. Н. К., както
и в уважената част на иска.

Информационна система АПИС

https://web.apis.bg
стр. 3 от 3