Professional Documents
Culture Documents
ПРАКТИКА ВКС4
ПРАКТИКА ВКС4
№ 22
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
2
която е отхвърлен иск с правно основание чл. 128 КТ за заплащане на
трудово възнаграждение в размер на 63 лева и е върнал делото за ново
разглеждане от друг състав на съда.
В касационната жалба против решението на Софийски градски съд,
постъпила от Дирекция за национален строителен контрол, [населено
място] се поддържа, че съдът е формирал неправилен извод за
недействителност на клаузата за срок, тъй като заместваната служителка е
била индивидуализирана чрез посочване на трудовия и договор, а
уволнената служителка е имала яснота по въпроса кой е служителя, чиято
длъжност изпълнява по заместване.
Ответницата по касационната жалба С. С. А. я оспорва като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
намира, че касационните оплаквания са основателни.
Изводът, че трудовото правоотношение е възникнало като безсрочно, тъй
като в него не е посочено името на отсъстващия служител е неправилен. В
сключения с ищцата трудов договор № РД-15-0095 от 09.10.2013 г. е
посочено, че се сключва на основание чл. 68, ал.1, т.3 КТ с определен срок,
на мястото на отсъстващ по майчинство служител, назначен със заповед №
РД-15-033 от 20.03.2013 г. С това личността на заместваният служител е
определена еднозначно, тъй като с посочения трудов договор е назначен
определен служител, в конкретния случай служителката М. Г. Г. (л. 69 от
гр.д. № 53851/2014 г. СРС), предвид което трудовото правоотношение с
ищцата е възникнало при валидна уговорка за срок.
Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде
отменено като неправилно - постановено в нарушение на материалния
закон и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови
съдопроизводствени действия следва да бъде постановено ново решение
по съществото на гражданскоправния спор.
От доказателствата по делото се установява, че ищцата е била назначена в
ответната Дирекция при условията на чл. 68, ал.1, т.3 КТ за заместване на
отсъстващ поради отпуск по майчинство служител М. Г.. През
времетраенето на трудовия и договор ищцата е изпълнявала длъжността,
на която е била назначена - „главен специалист”, без прехвърлянето на
тази длъжност от отдел „Вътрешен контрол, регистър, консултанти” към
отдел „Специализирано обслужване, регистър, консултанти” да се е
отразило на изпълняваните трудови функции. След подадена молба за
прекъсване на отпуска и по чл. 164, ал.1 КТ от заместваната служителка М.
Г., със заповед № РД-17-1249 от 26.07.2014 г. работодателят е прекратил
ползването на разрешения и отпуск за отглеждане на дете, а със заповед №
РД-15-0220 от 26.08.2014 г. е прекратил трудовото правоотношение с
ищцата на основание чл. 325, ал.1, т. 5 КТ поради завръщане на
замествания служител на работа.
При така установените факти, въведените от ищцата доводи, че трудовото
3
правоотношение е възникнало като безсрочно се явяват неоснователни.
Правоотношението е възникнало като срочно при условията на чл. 68, ал.1,
т. 3 КТ при яснота за времетраенето на трудовия договор чрез посочване
на заместваната служителка по еднозначно индивидуализиращ я начин. С
преместването на изпълняваната от ищцата длъжност в друг отдел на
предприятието работодател изпълняваната длъжност не се е променила,
тъй като всички характеризиращи я основни трудови функции са били
запазени. Без правно значение за характера на изпълняваната длъжност е и
обстоятелството, че на ищцата е било възлагано изпълнение и на
допълнителни задачи, без с това да се променя основното и трудово
правоотношение. Трудовият договор е прекратен при наличие на
основанието по чл. 325, ал.1, т.5 КТ – със завръщане на работа на
замествания служител, поради което предявеният от ищцата иск с правно
основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на уволнението, извършено със
заповед № РД-15-0220 от 26.08.2014 г. се явява неоснователен.
Предвид обусловеният им характер като неоснователни следва да бъдат
отхвърлени и обективно съединените искове с правно основание чл. 344,
ал.1, т.2 и т.3 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност и за присъждане на обезщетение в по чл. 225, ал.1 КТ размер на
2132 лева.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на касатора,
ответник по делото следва да бъдат присъдени направените в
инстанционното производството съдебни разноски общо в размер на 450
лева, в т.ч. 150 лева държавни такси и 300 лева възнаграждение на
юрисконсулт, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП, вр.
с чл. 23, т.1 от Наредба за заплащането на правната помощ от 2006 г.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто
гражданско отделение
Р Е Ш И :
4
ОСЪЖДА С. С. А. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплатки на Д.я за
н. с. к., [населено място] сумата 450 (четиристотин и петдесет) лева
разноски по делото.
Връща делото на Софийски районен съд за произнасяне по иска по чл. 128,
т. 2 КТ съгласно решение № 11 от 18.11.2016 година по гр.д. № 5292/2016
година на Софийски градски съд.
Решението не подлежи на обжалване.