РЕШЕНИЕ

№ 1222
София, 02/04/2015

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Осмо

отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми януари в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ
АГЛИКА АДАМОВА
при секретар Надя Дикова и с участието
на прокурора Симона Попова изслуша докладваното
от председателя ТЕОДОРА НИКОЛОВА
по адм. дело № 3258/2014.

Производство по чл.208 и сл. АПК вр. чл.160, ал.6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-
осигурителна практика” София при ЦУ на НАП, против Решение №28 от 03.01.2014г. на
Административен съд София-град по адм.д.№ 7504 по описа за 2012г., с което по
жалба на „С.С.Кънсълтинг”ЕООД, гр.София, район „Красно село”, ж.к.”Белите брези”,
бл.13, ет.3, ап.9, представлявано от управителя Милан Стоянов Сарийски, е отменен
Ревизионен акт (РА) № 1103899/24.11.2011 г., на орган по приходите в ТД на НАП –
София, в частта, потвърдена с Решение № 1200/23.05.2012 г. на директора на
Дирекция „ОУИ” – София при ЦУ на НАП, с която са определени задължения по Закона
за корпоративно подоходно облагане (ЗКПО) за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. в общ размер
на 13 757,96 лева и съответни лихви.
В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като
постановено при пороци по чл.209, т.3 АПК, изразяващи се в неизлагане на мотиви по
съществените възражения на страните и събраните доказателства. Съдът е основал
решението си единствено на съдебно-счетоводните експертизи, без да ги обсъди. При
недоказване на момента на въвеждане в експлоатация на недвижимите имоти
като дълготрайни материални амортизируеми активи на предприятието,
необосновано е прието, че законосъобразно са начислени данъчни амортизации,
с които са намалени финансовите резултати за периодите. Липсват доказателства
имотите да са използвани като офис или давани под наем, а не са били предназначени
за продажба. Съдът приел, че имотите са въведени в експлоатация само въз
основа на разрешение за ползването им. Това разрешение не е документ за
въвеждане в експлоатация на данъчен амортизируем актив по см. на чл.58, ал.1
ЗКПО. Вещото лице изрично е изяснило връзката между използването на актива
и начисляването на амортизации за него, която връзка не е мотивирана коректно
от първоинстанционния съд. Съдът е подменил спорния по делото главен
фактически въпрос за момента на въвеждане в експлоатация с този за
преустановяване на начисляването на амортизации. Неправилно съдът приел, че
при корекция с амортизациите в намаление на ФР е следвало той да се увеличи с
данъчната балансова стойност на активите, при което резултатът е същия, което е
вярно само за продадения в същия отчетен период апартамент №5. Иска се отмяна на
решението и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата против РА в
посочената част, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба „С.С.Кънсълтинг”ЕООД, не взема сатновище.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за
неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на
делото.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди
допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване
на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а
по съществото й съобрази следното:
Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния Административен съд София-
град е бил посоченият РА, в частта му, с която на ревизираното лице са определени
задължения по реда на ЗКПО за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. С РА, в посочената част, на
основание чл. 54, ал. 1 ЗКПО, във връзка с чл. 58, ал. 1 ЗКПО, не е признато
извършеното от ревизираното дружество преобразуване на финансовия
резултат (счетоводна печалба/загуба) за данъчни цели в посока намаление за
финансовите 2008 г., 2009 г. и 2010 г. с разходи за неправомерно начислени
годишни данъчни амортизации, в т.ч. амортизации на собствени недвижими
имоти (апартаменти/гаражи), закупени с цел продажба, които не са били в режим
на експлоатация през тези периоди и амортизации на обзавеждане, отразено по
сметка 206/Стопански инвентар за закупените апартаменти, които не са били в
режим на експлоатация и за същите не се начислява данъчна амортизация.
Разходите са изключени от преобразуване в намаление на финансовия резултат
(счетоводна печалба/загуба) за данъчни цели и по този начин е увеличен финансовият
резултат след данъчно преобразуване по реда на ЗКПО, в резултат на което са
определени задължения за корпоративен данък и лихви.
За да уважи изцяло жалбата на ревизираното лице против РА в посочената част,
първоинстанционният съд е приел, че процесните недвижими имоти са въведени в
експлоатация, считано от м.05.2008г., съгласно представеното Разрешение за
ползване на сградата, поради което не е било налице основание за преобразуване
на финансовия резултат на дружеството за процесните периоди.
Решението е неправилно като постановено при съществено нарушение на
процесуалните правила, което налага отмяната му и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на административния съд.
Основателно в касационната жалба се твърди, че по делото липсват мотиви по
съществените фактически и правни въпроси, а доколкото има направени изводи от
правна страна, те са вътрешно противоречиви и неясни. Мотивите на съдебния акт
съдържат описание без коментар на представените по делото доказателства, а
правните изводи се заключават във възпроизвеждане на законови разпоредби, без да
е посочена връзката им със случая.
Необосновано съдът е приел, че разрешението за ползване на сградата, в която се
намират процесните апартаменти е достатъчно доказателство за въвеждането на
активите в експлоатация. Наистина, чл.58, ал.2 ЗКПО предвижда, че когато в
нормативен акт е предвиден ред за въвеждане в експлоатация, въвеждането
в експлоатация на актива за данъчни цели не може да бъде по-рано от
установеното в нормативния акт, но това не означава, че моментът на
издаване на разрешението за въвеждане в експлоатация на строежа, във
всички случаи, е този, от който следва да се начисляват амортизации върху
актива. Действително, както се поддържа в касационната жалба, това
разрешение прави възможно ползването на сградата без нарушения, но не се
отнася до фактическото й ползване, което е относимо към извода за
въвеждането й в експлоатация за данъчни цели. Относно въвеждането в
експлоатация на движимите вещи - обзавеждане за процесните апартаменти, съдът
изобщо не е посочил какво приема: дали е безспорно твърдяното, че става дума за
такова обзавеждане и кога то е въведено в експлоатация. Няма съмнение, че
начисляването на данъчни амортизации на дълготрайни активи е свързано с
икономическата изгода от тях, какъвто е смисълът на т.1 б.”г” от Счетоводен
стандарт /СС/ 4 „Отчитане на амортизациите”, съгласно която неупотребяваните в
дейността на предприятието активи се считат за неамортизируеми. Това
следва и от разпоредбата на чл.58, ал.1 ЗКПО, която е свързана с материално
правното основание за процесното облагане. На въпроса, дали процесните
активи са употребявани в дейността на предприятието за периода на
начисляване на амортизации върху стойността им и отчитането им като разход,
административният съд не е дал никакъв отговор, а това е централният
фактически спорен въпрос. Обратно на поддържаното в касационната жалба, съдът
не е обсъдил изобщо приетите експертни заключения и дори не е основал решението
си на тях.
Изложеното пречи на ефективния касационен контрол за правилност на
първоинстанционното решение, поради което то подлежи на отмяна, а делото – на
връщане за ново разглеждане от друг състав на АССГ.
Водим от горното и на основание чл.222, ал.2 АПК, Върховният административен съд,
състав на осмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №28 от 03.01.2014г. на Административен съд София-град по адм.д.

№ 7504 по описа за 2012г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София-
град.
Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Теодора Николова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Димитър Първанов
/п/ Аглика Адамова