171 206 НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ

Глава втора
МАТЕРИАЛНИ ОСНОВАНИЯ ЗА ОТКРИВАНЕ

НА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ
Член 607а ТЗ урежда материалните основания за откриване на производ

ство по Н. Производството се открива за търговец, който е неплатежоспосо
бен (ал. 1). Освен при неплатежоспособност производство по Н се открива и
при свръхзадълженост на ООД, АД или КДА (ал. 2)1.
Наличието на търговско качество у длъжника не е достатъчно за открива
не на производство по Н — необходимо е още той да е неплатежоспособен,
респ. свръхзадължен. Неплатежоспособността е общо основание за открива
не на производството срещу всеки търговец, независимо от неговия вид.
Свръхзадължеността е особено основание за откриване на производство само
за капиталово търговско дружество — ООД, АД или КДА.
Н е универсално изпълнително производство и в него по правило участва повече от
един кредитор. Търговският закон обаче не изисква длъжникът да има повече от един кре
дитор като основание за неговото откриване. Производството може да се открие дори ко-
гато длъжникът има само един кредитор2. Не е уредено като основание за откриване на
производството и изискването общата стойност на изискуемите задължения на длъжника
да надхвърля определен размер3.
Членове 609-611 ТЗ уреждат особени основания за откриване на произ
водство по Н за лица, които нямат търговско качество.
1 С уреждането на двете основания ТЗ възприема двата основни критерия за установяване

на способността на един длъжник да обслужва задълженията, познати в повечето чужди за
конодателства - критерия за паричните потоци (сазИ 1ез1) и критерия за имуществено
то състояние по баланса на длъжника {Ьа1апсе зИее(1ез1).
2 Това е така, защото в производството по Н кредиторът може да ползва редица възмож
ности за защита, каквито няма при индивидуалното принудително изпълнение. От друга
страна, въвеждането на изискване за минимален брой кредитори би обременило кредито
ра и би затруднило откриването на производството, както показва опитът в законодателст
вата, които уреждат изискването за наличие на минимален брой кредитори.
В редица страни (напр. САЩ, Холандия, Чешката република, Словакия, Мексико и др.)
едно от основанията за откриване на производство по Н е наличие на поне двама креди
тори.
3 В редица страни (САЩ, Великобритания, Русия, Австралия, Индия и др.) законът опреде
ля минимален размер на задълженията на длъжника като условие за откриване на произ
водство по Н - напр. ст. 6, ал. 2 на руския Федерален закон за несъстоятелността изисква
общият размер на задълженията на длъжника - ЮЛ, да е минимум 100 хил. рубли. Идеята
е да не се допуска откриване на производство, когато общият размер на задълженията на
длъжника е незначителен. Тази идея не беше чужда на практиката у нас до приемането на
чл. 6296 ТЗ (обн., ДВ, бр. 38 от 2006 г.). В някои решения съдът отдаваше значение на об
щия размер на задълженията към кредиторите, съпоставен с размера на началните раз
носки за производството, и отказваше да открие производство по Н, въпреки че длъжникът
е неплатежоспособен, с аргумента, че тъй като очакваните разноски за производството над
хвърлят задълженията на длъжника, откриването му не е в интерес на длъжника и на него
вите работници - в този смисъл вж. Р-532-1996 на ВКС, V г. о., по гр. д. № 312/1996 г
публикувано в сп. „Правен наблюдател“, 1999, № 3, с. 76.
172 НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ
1. Неплатежоспособност
1.1. Понятие
Според чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговецът, който не е в
състояние да изпълни изискуемо: 1) парично задължение, породено или отна
сящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълне
ние, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последици
те от прекратяването й; или 2) публичноправно задължение към държавата
или общините, свързано с търговската му дейност; или 3) задължение по част
но държавно вземане. Това определение е непълно и не посочва всички беле
зи на неплатежоспособността (Непл.). Останалите нейни белези се извеждат
от тълкуването на чл. 608, ал. 1 във вр. с чл. 631 ТЗ, според който съдът от
хвърля молбата (за откриване на производството по Н - бел. моя, Гр. Гр.),
когато установи, че затрудненията на длъжника са временни или че той разпо
лага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за
интересите на кредиторите.
Неплатежоспособността е фактическо състояние на обективна (стопанска)
невъзможност4 на длъжника да изпълнява своите изискуеми парични задълже
ния. Тя е фактическо състояние, защото съществува обективно, без да е нуж
но да бъде установена с решение на съда (материална Н). Доказателство за то
ва е своеобразното ретроактивно действие на решението за откриване на производството
по Н, с което съдът определя началната дата на Непл. на длъжника, а тази дата по правило
предшества датата на откриване на производството. Неплатежоспособността е обек
тивно стопанско състояние на невъзможност на длъжника да изпълнява за
дълженията към кредиторите, защото съществува вън и независимо от него
вата воля да изпълнява задълженията си (Р-54—2014 на ВКС, II т. о.), а за
нейното настъпване не е необходимо виновно поведение на длъжника. Не е
налице Непл. при правна невъзможност на длъжника да изпълнява своите за
дължения (напр. при наложени запори върху банковите му сметки или други
обезпечителни мерки върху имуществото му, или блокиране на неговите
банкови сметки поради поставянето на банка под особен надзор)5.
Законът санкционира фактическото състояние на обективна невъзможност
за изпълнение на задълженията, уреждайки Непл. като основание за открива
не на производство по Н. Същевременно чл. 608, ал. 1 ТЗ очертава правните
белези на Непл. чрез сложен ЮФ, който служи като критерий за преценка на
съда дали е налице обективна невъзможност за изпълнение у длъжника6.
Съдът следва да установи наличието на Непл. въз основа на всички доказател
ства, събрани към момента на приключване на производството по разглежда-
4 Така Р—115—2010 на ВКС, II т. о.; р. от 31.05.2000 г. по гр. д. № 1709/2000 г. на

САС, г. о., 2 с-в; и р. от 10.10.2000 г. по ч. гр. д. № 1776/2000 г. на САС, г. о., 5 с-в.
5 Така Р-184-2005 на ВКС по т. д. № 712/2004 г.
6 Като обективно стопанско състояние на длъжника обаче Непл. не е ЮФ, а квалификация
на юридически факти, затова тя не подлежи на отделно доказване - на доказване подлежат
ЮФ, които служат като критерии за преценка на съда за наличието на Непл. Така вж.
Ганев, В. Цит. съч., с. 379.
МАТЕРИАЛНИ ОСНОВАНИЯ ЗА ОТКРИВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВО ... 173
не на молбата за откриване на производство по Н, като вземе предвид и фак

тите, възникнали след подаване на молбата (чл. 235, ал. 3 ГПК във вр. с
чл. 621 ТЗ).
Сама по себе Непл. на длъжника не ограничава неговата свобода да извършва търгов
ска дейност и не води до настъпването на правни последици. Такива настъпват едва от мо
мента на нейното установяване от съда с решение за откриване на производство по Н
{правна Н)7. Невинаги материалната Непл. води до откриване на производство по Н. Затова
търговецът може да е неплатежоспособен, но юридически не би бил несъстоятелен, ако
срещу него не е открито производство по Н.
Неплатежоспособността като ЮФ е очертана чрез две групи белези, които
трябва да бъдат налице кумулативно. Първата група са правни белези, които
се изразяват в наличие на поне едно правно задължение на длъжника с опре
делени характеристики (1.1.1). Втората група се изразяват в неспособност на
длъжника да изпълни задължението - белег, който има оценъчен характер и се
установява от съда (1.1.2). Неплатежоспособността трябва да е налице към
момента на приключване на устните състезания по молбата по чл. 625 ТЗ.
Съдът трябва да установи не само наличието на Непл., но и нейния начален
момент, от който длъжникът трайно не може да изпълнява своите задължения
(чл. 630, ал. 1, т. 1 ТЗ). По правило той предхожда датата на решението за от
криване на производството по Н и има значение за действителността на реди
ца ЮФ, действия и сделки (вж. чл. 615, 645-647 ТЗ).
Търговският закон не урежда възможност за откриване на производство по
Н в случай на непосредствена заплаха за изпадане в Непл.8 Затова съдът не мо
же да открие производство, ако установи, че длъжникът ще стане неплатежоспособен в
близко бъдеще поради предстоящи падежи на негови задължения.
1.1.1. Задължение, релевантно за наличието на неплатежоспособност

По вид задължението на търговеца може да бъде частно или публич
ноправно. Публичноправно задължение може да възникне само към държава
та или община, докато частно задължение може да възникне към всяко лице,
вкл. към държавата или община. Член 162, ал. 2 ДОПК очертава кръга на
7 В чуждата доктрина се прави разлика между материална и правна Н. Материалната е

обективно фактическо състояние на стопански затруднения на длъжника, което е основа
ние за откриване на производство по Н, докато формалната Н е правно състояние на откри
то производство поради обявена от съда невъзможност на длъжника да плаща своите за
дължения. В англоезичната литература двете състояния (фактическо и правно) се означават
с два отделни термина - тзо&епсу и ЬапкгирЮу - вж. Ьпр://еп.\У1кфеФа.ог§/\У11а/1п5о1-
уепсу (последно посетен на 25.09.2016 г.), както и Апс1ег$оп, К., I. Рох, Ь. ТЧуотеу. Ор. ей.,
р. 645. Двете състояния се разграничават и в немскоезичната литература, в която се гово
ри за материална Н (та1епе11е 1п$о1уепг) като основание за откриване на производство по
Н, и право на Н (1п5окепггесИ1), която урежда всички правни последици от настъпването на
материалната Н - вж. Вескег, СНг. Ор. ск., 3. 22; ОеШп^ег, М., Р. ОЬегЬашшег. Ор. ск.,
3. 1.
8 Такава възможност е уредена във френския, испанския, немския, швейцарския, английския
и др. закони. Непосредствената опасност от неплатежоспособност е уредена като основа-
ние за откриване на производство по стабилизация по част пета на ТЗ с цел да се предот
врати откриването на производство по Н (чл. 762, ал. 1 във вр. с чл. 761 ТЗ) Н
публичните задължения — по аргумент за противното всички останали задъл

жения към държавата или община са частни.
Делението на задълженията на частни и публичноправни има значение във
връзка с релевантния ЮФ, който е породил задължението на длъжника, за на
личието на Непл.
1.1.1.1. Релевантно за наличието на Непл. е само това частно задължение
на длъжника, което е породено или се отнася до търговска сделка (ТС). С из
менението на чл. 608, ал. 1 ТЗ (обн., ДВ, бр. 20 от 2013 г.) отпадна ограниче
нието задължението да е по ТС, т.е. да е породено пряко от сключена
ТС. Достатъчно е то да се отнася до ТС, макар да не е породено пряко от нея.
До изменението през 2013 г. възникваха проблеми в случаите, когато поради неизпълне
ние на задълженията от длъжника по ТС кредиторът разваляше договора и претендираше
връщане на даденото на длъжника без основание по разваления договор и обезщетение за
вредите от неизпълнението (чл. 88, ал. 1 ЗЗД). При неизпълнение на тези задължения от
длъжника кредиторът подаваше молба за откриване на производство по Н, която се отхвър
ляше от съда с аргумент, че длъжникът не е неплатежоспособен, тъй като неговото задъл
жение не е по сключена ТС, а е за връщане на полученото от него без правно основание.
Тоест задължението на длъжника се отнася до ТС, но без пряко да произтича от нея9.
Поради това с1е 1е%е 1а!а в основата на Непл. може да стои задължение за връ
щане на полученото от длъжника без правно основание по развалена, унищо
жена или обявена за нищожна ТС.
Релевантно за наличието на Непл. е всяко задължение на длъжника, произ
тичащо или отнасящо се до ТС, независимо дали задължението е основно, или
е възникнало като вторична (санкционна) последица от неизпълнението на ос
новното задължение (напр. задължение за плащане на законна лихва за заба
ва или на парична неустойка поради неизпълнението на задължение за достав
ка на продадена стока по договор за търговска продажба).
Не е налице Непл., ако задължението на длъжника е породено от или се
отнася до ЮФ, различен от ТС. Това може да бъде нетърговска сделка или из-
въндоговорно правно основание - непозволено увреждане, неоснователно
обогатяване (освен ако задължението за връщане на даденото без основание е
свързано с развалена, унищожена или обявена за нищожна ТС), водене на
чужда работа без пълномощие, конститутивно съдебно решение и др. Невъз
можността за изпълнение на такова задължение не е основание за откриване
на производство по Н. Единственото изключение от казаното е предвидено за
частните задължения към държавата - за наличието на Непл. на длъжника е
без значение ЮФ, който е породил неговото задължение към държавата. Целта
на законодателя е да даде по-големи възможности на държавата като кредитор да избере
пътя, по който да преследва своя длъжник, за да се удовлетвори - пътя на индивидуално
изпълнение по ГПК или този на производство по Н.
Член 286 ТЗ очертава кръга на ТС10. Търговски са сделките, изброени в
9 Така Р— 1389—2001 на ВКС по гр. д. № 573/2001 г., V г. о. - В: Бюлетин на ВКС, 2001,

№ 7; р—711-2006 на ВКС по т. д. № 430/2006 г., ТК. - Пазар и право, 2006, № 12.
10 С оглед на него не може да се сподели схващането в практиката, че под „търговска сдел
ка“ законът има предвид всяка сделка, по която една от страните е търговец - така р. на
САС по гр. д. № 372/2002 г., т. о., 6 с-в.
МАТЕРИАЛНИ ОСНОВАНИЯ ЗА ОТКРИВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВО ... 1 75
чл. 1, ал. 1 ТЗ, независимо от това дали страната по тях има търговско ка
чество, или не (чл. 286, ал. 2 ТЗ — това са така нар. обективни или абсолют
ни ТС). Търговски са и сделките, сключени от търговец във връзка с упражня
ваното от него занятие (чл. 286, ал. 1 ТЗ - така нар. субективни ТС). За нали
чие на Непл. е без значение дали ТС е обективна, или субективна. По прави
ло сделката трябва да се квалифицира като ТС в момента на постановяване
на решението на съда по молбата за откриване на производство по Н - без
значение е фактът, че преди този момент сделката е била нетърговска и е ста
нала впоследствие търговска поради новиране на задължението. За нейната
квалификация като субективна е релевантно наличието на търговско качест
во у длъжника в момента на нейното сключванеи. Прекратяването на тър
говското качество на длъжника след нейното сключване няма да я дисквалифи
цира като субективна ТС, в противен случай длъжникът лесно би осуетил от
криването на производство по Н, като прекрати своето търговско качество.
В правоприлагането възникнаха някои колебания във връзка с квалифицирането на
определени сделки като субективни търговски, които бяха отстранени със задължителна
та практика на В КС. Според нея следните сделки не са търговски и произтичащите от тях
парични задължения не правят длъжника неплатежоспособен: приватизационният договор
(тълк. р. № 1/2009 г. на ОСТК от 15 юни 2010 г.), договорът за консорциум, организиран
под формата на гражданско дружество (Р—404—2008 на ВКС по т. д. № 976/2007 г., ТК -
„Търг. и конкурентно право“, 2008, № 9, с. 16), сделките с вещни права (Р-92-2004 на
ВКС, I т. о. по т. д. № 466/2006 г. - Бюл. на ВКС, 2006, № 10), както и сключените от тър
говец трудови договори с работниците. Не произтича от ТС задължението на ТД или ко
операцията за плащане на дивиденти на съдружниците, както и вземането на съдружници
те към ООД за връщане на допълнителни парични вноски (Р—436-2003 на ВКС, V г. о., Р—
70-2014 на ВКС, I т. о.). Договорът за наем или заем може да бъде субективна ТС сделка,
ако е сключен от търговец във връзка с упражняваното от него занятие. Предварителният
договор по чл. 19 ЗЗД може да бъде субективна ТС, но задължението по него е непарично
и неговото неизпълнение няма да направи длъжника неплатежоспособен.
С оглед делението на ТС на едностранни и двустранни (чл. 287 ТЗ) сдел
ката трябва да е търговска за длъжника; не е нужно тя да е търговска и за кре
дитора. Не е налице Непл., ако сделката е търговска само за кредитора -
чл. 287 ТЗ е неприложим за чл. 608, ал. 1 ТЗ.
Мотивът Непл. да се свърже с неизпълнението на задължение, породено или отнасящо
се до търговска сделка, е свързан с факта, че след като производството по Н се открива са
мо срещу търговец, неговата Непл. трябва да се свърже с неизпълнение единствено на за
дължения, породени от търговската му дейност12. Този мотив е неоправдан, защото често
търговецът (основно едноличният търговец) има задължения, които са породени и от дру
ги ЮФ, различни от търговски сделки. Тези задължения също подлежат на удовлетворява
не в производството по Н, затова е уместно Непл. да се свърже с неизпълнението на вся
какво задължение, без оглед на ЮФ, който го е породил13.
За наличието на Непл. е без значение източникът на публичноправното за
дължение на длъжника. По правило това е ЮФ на данъчното или администра-
11 Вж. Ганев, В. Цит. съч., с. 374, 375; Кацаров, К. Цит. съч., с. 793.
12 Вж. Ганев, В. Цит. съч., с. 374.
13 Такова решение дават повечето чужди законодателства, които не обвързват наличието на
Непл. с неизпълнението на задължения, породени или отнасящи се до търговска сделка
тивното право. Но за да направи длъжника неплатежоспособен, публично

правното задължение трябва да е свързано с неговата търговска дейност.
Търговците - ФЛ, може да имат и публичноправни задължения, които не са
свързани с тяхната търговска дейност. Задължението на ЕТ за плащане на ДДС по
сключена от длъжника облагаема сделка или мито, или акциз за внесена стока е свързано с
търговската му дейност и неговото неизпълнение може да го направи неплатежоспособен.
Но невъзможността на ЕТ да плати своето задължение за данък сгради на семейното жи
лище не го направи неплатежоспособен. Струва ми се неоправдано при преценката
за наличие на Непл. да се изключат публичните задължения, които не са свър
зани с търговската дейност на длъжника.
1.1.1.2. Релевантно за наличието на Непл. е единствено парично задълже
ние; без значение е способът за изпълнение на задължението14. Неизпълнение
то на непарично задължение (за прехвърляне на право на собственост, за
сключване на окончателен договор, за изработване или предаване на вещ) не
прави длъжника Непл. и не е основание за откриване на производство по Н.
Това е така дори ако търговецът не разполага с парични средства да изпълни
непаричното задължение.
Парично е задължението за престиране на пари. Публичните задължения
са винаги парични (арг. от чл. 162, ал. 2 ДОПК), докато частните задължения
може да бъдат и непарични. Не е нужно паричното задължение да е главно -
то може да възникне като санкционна последица от неизпълнението на непа
рично задължение. Например при забава за изпълнение на задължение за предаване на
вещ, за която е уговорена парична неустойка, кредиторът може да претендира предаване на
вещта и плащане на неустойка за забава. Невъзможността на длъжника да плати сумата по
неустойката го прави неплатежоспособен.
Практическо значение при преценката за Непл. има изясняването на
въпроса дали са парични само уговорените задължения за плащане в левове,
или такива са и задълженията за плащане в чужда валута. Отговорът е свър
зан с изясняването на понятието за пари.
Терминът „пари“ се използва от закона в широк и в тесен смисъл15. В ши
рок смисъл с него се означават парите като законно платежно средство за изпълнение на
парични задължения, независимо от вида на валутата, коя държава я е емитирала и къде та
зи валута се приема като платежно средство. В този смисъл пари са не само българският
лев, но и чуждестранните валути (вж. чл. 3, ал. 2 на Закона за ограничаване на плащанията
в брой). В тесен смисъл с „пари“ се означава само установената от конкретна държава
парична единица като законно платежно средство (в този смисъл е чл. 25, ал. 2 ЗБНБ). В
доктрината е безспорно, че българският лев е средство за изпълнение на парични задълже
ния у нас, но се спори дали и плащането с чужда валута е средство за изпълнение на парич
ни задължения.
14 Показателен в тази връзка е случаят в практиката, когато кредитор с парично вземане се

съгласил да получи стоки вместо дължимата парична престация. Поради неизпълнение на
заместващата непарична престация от длъжника кредиторът е поискал откриване на произ
водство по Н и съдът е уважил молбата с мотива, че реалната престация на стока (по уго
ворката за Вайо т зо1и1ит) не съставлява самото задължение, а способ за погасяването
му - Р-1494-2004 на ВКС по гр. д. № 425/2003 г., т. к.
15 Така Апостолов, Ив. Цит. съч., с. 66.
Парите в широк смисъл са особени вещи на пазара, които служат като

всеобщо разменно средство, всеобщ еквивалент на стойността на всички дру
ги вещи или услуги. Поради това паричните задължения са задължения за
стойност. Тази тяхна характеристика се определя по обективни икономи
чески критерии; тя не се влияе от вида на валутата, нито от държавата, която
я е емитирала като законно платежно средство. Затова чуждестранните банк
ноти и монети са пари, когато е уговорено с тях да се извършва плащане на
задължения у нас16, съответно задължението за плащане в чужда валута е па
рично и невъзможността за неговото изпълнение прави длъжника неплате
жоспособен. Качеството на чуждестранните банкноти и монети на пари не из
ключва възможността те да се разглеждат и като особен вид стока, но само ко
гато са предмет на сделки с валута и нямат качеството на всеобщ еквивалент
на стойност. От друга страна, уреждането на лева като национална валута на България
не ограничава плащанията на парични задължения на територията на страната единствено
с левове и не отнема на чуждестранните валути качеството на пари. Смисълът на чл. 25,
ал. 2 ЗБНБ е не да забрани извършване на плащане на парични задължения с чуждестран
на валута на територията на страната, а да задължи кредиторите на парични вземания да
приемат плащания в левове, доколкото отсъства уговорка за плащане в чуждестранна ва
лута. Затова задълженията, уговорени в чужда валута, са парични17.
Мотивът за стесняване на релевантния за Непл. предмет на задължението
до парични задължения е свързан с обстоятелството, че в производството по
Н имуществото на длъжника се осребрява, за да се удовлетворят кредитори
те. А чрез осребряване на имуществото могат да се удовлетворят само креди
торите с парични вземания - в производството не могат да се удовлетворят
непаричните вземания18. Този мотив е неубедителен, защото в производството по Н
трябва да се удовлетворят всички кредитори, включително тези с непарични вземания (арг.
от чл. 616, ал. 1 и чл. 617 ТЗ). Затова техните вземания също следва да се вземат предвид
при преценката за неплатежоспособност на длъжника. Още повече че по правило една и съ
ща причина - липсата на пари, стои в основата на неспособността на длъжника да изпъл
ни както паричните, така и непаричните си задължения, йе 1е%е 1а1а при неизпълнение на
непарично задължение кредиторът често ще се стреми да трансформира вземането си в па
рично (напр. като развали договора и потърси обезщетение за вреди), за да обоснове непла
тежоспособност на длъжника и да поиска откриване на производство по Н19.
1.1.1.3. За да е релевантно за наличието на Непл., паричното задължение
трябва да е изискуемо. Невъзможността за изпълнение на неизискуемо задъл-
16 В същия смисъл с редица допълнителни аргументи вж. Попова, В. Допустимо ли е

прихващане на две насрещни парични вземания в различна конвертируема валута. - Във:
Въпроси на търговското право. Сборник със статии и коментари. С.: НИП, 2015, 143-146.
17 Според другото схващане в доктрината (което черпи аргументи от чл. 25, ал. 2 ЗБНБ) за
дължението, уговорено в чуждестранна валута, не е парично, а е за престиране на родово
определени и заместими вещи. С оглед на него емитираните от една държава парични зна
ци не се смятат за пари на територията на друга държава, а единствено за стока, която има
пазарна цена - вж. Калайджиев, А. Облигационно право..., с. 198, 199.
18 Вж. Ганев, В. Цит. съч., с. 363; Попова, В. Коментар..., с. 67.
19 Ограничението на задълженията, които стоят в основата на Непл., до парични задълже
ния няма голямо значение, тъй като при неизпълнение на непарично задължение в полза на
кредитора възниква вземане за обезщетение за вреди, което е по правило парично.
17 8 НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ
жение не прави длъжника неплатежоспособен и не е основание за откриване

на производство по Н. Мотивът само изискуеми задължения да стоят в основата на
Непл. е свързан с обстоятелството, че Н е производство за принудително изпълнение, а на
принудително изпълнение подлежат само изискуеми задължения.
Кое задължение е изискуемо, определят чл. 69 и 84 ЗЗД, респ. чл. 303 и
303а във вр. с чл. 288 ТЗ. Задължението е изискуемо, когато кредиторът мо
же да иска изпълнение от длъжника. Изискуемостта му настъпва в различен
момент в зависимост от това дали то е със, или без срок за изпълнение.
Практически значим е първият случай, защото по правило страните по тър
говска сделка винаги уговарят срок за изпълнение на задълженията.
Срочните задължения стават изискуеми в деня, следващ деня, определен
за изпълнение (чл. 84, ал. 1 ЗЗД). Но задължението става изискуемо и преди срока,
когато длъжникът е станал неплатежоспособен или с действията си е намалил дадените на
кредитора обезпечения, или не му е дал обещаните обезпечения (чл. 71 ЗЗД).
Когато задължението е без срок, кредиторът може да иска неговото изпъл
нение веднага (чл. 69, ал. 1 ЗЗД)20. По общо правило за настъпване на изиску
емостта не е нужно кредиторът да покани длъжника да изпълни, като му
даде подходящ срок за изпълнение. Поканата и даването на такъв срок имат
значение само за поставянето на длъжника в забава (чл. 84, ал. 2 и чл. 114,
ал. 2 ЗЗД), а неплащането на задължението след изтичането на срока, даден в
поканата, активира презумпцията за неплатежоспособност по чл. 608, ал. 2
ТЗ. Член 608 ТЗ обаче влага различно (от облигационното право) съдържание
в понятието „изискуемост“ - независимо дали задължението е срочно, или
без срок, то става изискуемо едва след като кредиторът покани длъжника
да плати21. Без такава покана и последвалото я неплащане на задължението
кредиторът най-често няма как да разбере, че длъжникът е неплатежоспосо
бен. Наред с това нормална търговска практика е дори след настъпване на техническия па
деж на вземанията кредиторите да не искат тяхното плащане от длъжника. В този случай
следва да се предположи, че те дават на длъжника отсрочка за плащане, а неплащането на
отсрочени задължения не прави длъжника неплатежоспособен22. Не на последно място, ако
незабавната изискуемост на вземанията беше достатъчна, за да обоснове неплатежоспособ-
20 Член 303а, ал. 3 ТЗ урежда специални правила за падежа на безсрочните парични задъл
жения по търговска сделка, които отменят действието на чл. 69, ал. 1 ЗЗД - ако не е уго
ворен срок за плащане, задължението трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от полу
чаване на фактура или на друга покана за плащане. Когато фактурата или поканата са по
лучени преди получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ
деня на получаване на стоката или услугата.
21 В този смисъл вж. и Попова, В. Коментар..., с. 73.
22 В този смисъл във френската практика вж. Те*1еу, А., М. Вау1е. - 1п: ЬоЬо, О. Е. Е. (ес1.).
Ор. ей., р. 202, 203. Подобно е схващането в английското право, което приема за обичайно
кредиторът да даде отсрочка на длъжника и да не поиска плащане на изискуемото задълже
ние - Соойе, К. Ор. сй., р. 126. Там връчването на покана до длъжника за плащане е уреде-
но изрично като елемент от фактическия състав на Непл. (з. 123 (1) (а) на 1пзо1уепсу Ас(). В
немската практика се смята, че не е нужна покана до длъжника, за да настъпи изискуемост
на задължението, но трябва да е налице обективирано поведение на кредитора, с което той
изявява воля да поиска изпълнение от длъжника - вж. >У1штег, К. (Негаиз^.). Ор. сй., 5. 315.
ност на длъжника, тогава всички банки биха били неплатежоспособни. Огромната част от
техния кредитен ресурс надхвърля многократно собствените им парични средства и се
формира от безсрочни депозити на вложители, а в основите на банковата дейност стои
принципът, че само малка част от вложителите ще изтеглят едновременно своите депози
ти от банката.
Не са изискуеми паричните задължения, поети под отлагателно условие.
Изискуеми са задълженията под прекратително условие, което не е настъпи
ло. Погасеното по давност задължение е изискуемо, но не е изпълняемо - то
не може да бъде изпълнено принудително, ако длъжникът отблъсне искането
за изпълнение с възражение за изтекла давност (чл. 120 ЗЗД)23. Поради това
при неизпълнение на погасено по давност задължение може да се обоснове на
личие на Непл.24 и съдът би уважил подадената молба за откриване на произ
водство по Н, ако длъжникът не направи възражение за изтекла давност.
1.1.1.4. Не е нужно паричното задължение да е безспорно. Такова изискване
беше уредено до изменението на чл. 608, ал. 1 ТЗ (обн., ДВ, бр. 84 от 2000 г.), както и в
старото търговско право25. Едно задължение е безспорно, когато не се оспорва от
длъжника или е установено с влязло в сила съдебно решение26. Неговото не
основателно оспорване от длъжника не е пречка за откриване на производст
во по Н. Изискването за безспорност на задължението би забавило и често би
обезсмислило производството, защото би направило неговото откриване за
висимо от дълъг съдебен процес, който да установи безспорността на задъл
жението27.
С изменението на чл. 608, ал. 1 ТЗ от 2003 г. отпадна и изискването взе
мането, което стои в основата на твърдяната Непл. на длъжника, да бъде уста
новено по основание във фазата на разглеждане на молбата за откриване на
производството по Н. Но отпадането на двете изисквания не означава, че за
откриване на производството е достатъчно кредиторът само да твърди, че има
изискуемо парично вземане към длъжника. Вярно е обратното — ако длъжни
кът оспори вземането, съдът открива производството само ако кредиторът до
каже основателността на вземането по основание и размер, както и неговата
изискуемост28. При разглеждане на молбата за откриване на производство по
23 Така Павлова, М. Гражданско право. Том втори..., с. 256. Обратно по старото право вж.
Ганев, В. Цит. съч., с. 366.
24 Така Р-1778-2001 на ВКС, V г. о. по гр. д. № 1370/2000 г. - В: Бюл. на ВКС, 2001,
№ 10, 33-46. Обратното смята Попова, В. Коментар..., с. 74, 75, както и посочената там
доктрина при действието на ТЗ (отм.).
25 Вж. Ганев, В. Цит. съч., с. 367; Кацаров, К. Цит. съч., с. 792. Понастоящем такова изиск
ване е уредено в руското право - ст. 6, ал. 3 от Закона за несъстоятелността на РФ.
26 Сталев, Ж. и др. Цит. съч., с. 356.
27 Отпадането на изискването за безспорност на задължението налага нужда от защита за
длъжника срещу опасност за злоупотреби от кредиторите. В тази връзка през 2003 г. беше
приет новият чл. 631а ТЗ, който урежда правила за обезщетяване на вредите, причинени на
длъжника поради неоснователна молба на кредитор за откриване на производство по Н.
28 В тази връзка § 14, ал. 1 на нем. 1пзО; § 70, ал. 1 на авсгр. 1пзО и з. 123 (1) (е) на ан
глийския 1пзо^епсу АсI изискват кредиторът да докаже правдоподобно, съответно убеди
телно, своето вземане.
Н съдът действа като съдебна инстанция по същество и е компетентен да раз

гледа всички спорове във връзка с установяването на Непл. при съответното
приложение на правилата на ГПК29. Той може да уважи редица възражения на
длъжника срещу твърденията на кредитора за съществуването, размера и
изискуемостта на задължението, което стои в основата на Непл. - за нищож
ност на задължението, за погасяването му по давност или чрез прихващане, за
неговото отсрочване, възражение за неизпълнен договор и др. Само ако за
дължението на длъжника е установено с влязло в сила съдебно решение, съ
дът по Н трябва да зачете силата на пресъдено нещо на решението (чл. 297
ГПК) и да открие производството, без да е нужно кредиторът да доказва задъл
жението на длъжника.
1.1.2. Неспособност за изпълнение

Вторият белег на Непл. е наличието на стопанска неспособност на длъж
ника да плати изискуемите си парични задължения при полагането на грижа
на добър търговец. Законодателят не определя понятието „неспособност“ за
плащане, а предоставя неговото изясняване на доктрината и практиката30.
При преценката дали е налице способност за плащане на задълженията,
съдът следва да обсъди финансовото състояние на длъжника като цяло. Той
следва да установи всички задължения на длъжника (вкл. неизискуемите) и
тяхната стойност, както и цялото имущество на длъжника и неговата стой
ност, дали то е продаваемо и в какъв срок може да се продаде, за да послужи
за погасяване на задълженията. Съдът следва да изследва и дейността на
длъжника, за да установи дали се очакват нетни парични потоци от нея, които
биха увеличили имуществото на длъжника, и доколко те са достатъчни за пла
щане на задълженията.
Тази преценка се прави на основата на финансово-икономически показате
ли (коефициенти) за имущественото състояние на длъжника. Те съпоставят
стойността на различните групи активи и задължения на длъжника и промени
те в тях за определен период от време, и са две основни групи - коефициен
ти за ликвидност и коефициенти за финансова автономност, задлъжнялост
и ефективност на приходите и разходите на длъжника. Двете групи коефи
циенти се определят от назначена от съда съдебно-икономическа експертиза
(СИЕ)31. Водещи при преценката за имущественото състояние на длъжника са
четирите коефициента за ликвидност - обща, бърза, незабавна и абсолютна, докато
коефициентите за финансова автономност, задлъжнялост и ефективност са помощни32.
29 Така Р—971—1996 на ВС, V г. о. по гр. д. № 1259/1995 г. - Бюл. на ВС на РБ, 1996, № Ц,

с. 23.
30 Същият подход се използва и от другите законодателства.
31 Тя се изготвя въз основа на правилата на Национален счетоводен стандарт 13 за малки и
средни предприятия - отчетност при ликвидация и несъстоятелност, и на Наредба за опре
деляне на границите на коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова авто
номност, на изискванията към представяните доказателства, особените случаи, методите и
начините за определяне на коефициентите и нетния паричен поток, приета с ПМС № 85/
17.04.2006 г.
32 В този смисъл е Р—71—2015 на В КС по т. д. № 4254/2013 г.
Коефициентът за обща ликвидност отразява съотношението между всички краткотрайни

активи (те са 4 групи: материални запаси - материали, стоки и готова продукция, крат
косрочни вземания с падеж до 1 г., краткосрочни финансови активи и парични средства) и
всички краткосрочни задължения на длъжника. Коефициентът за бърза ликвидност отразя
ва съотношението между сбора от краткосрочните вземания + краткосрочните финансови
активи + паричните средства и краткосрочните задължения на длъжника. Коефициентът за
незабавна ликвидност отразява съотношението между сбора от краткосрочните финансо
ви активи + паричните средства и текущите изискуеми задължения, а този за абсолютна
ликвидност - съотношението между паричните средства и текущите изискуеми задълже
ния.
Коефициентите за ликвидност се определят въз основа на икономическо
то понятие за ликвидност - като възможност за трансформиране на опреде
лен актив в пари чрез неговата продажба. Те показват способността и време
то, необходимо на длъжника, за да изплати своите краткосрочни или изиску
еми задължения с наличните пари и други краткотрайни активи, като се дър
жи сметка за пазарната стойност на непаричните активи и се отчита времето,
което е необходимо за тяхното осребряване или събиране. От значение за опре
деляне на коефициентите на ликвидност е пазарната стойност на всички краткотрайни ак
тиви на длъжника, включително на тези, които не са документирани/осчетоводени. Без зна
чение е балансовата стойност на осчетоводените активи, доколкото тя не съвпада с пазар
ната им стойност33. Не са ликвидни активите, които не може да се продадат на пазара, или
ако са вземания, са несъбираеми или обезценени вземания.
Длъжникът е неспособен да плаща, когато няма пари, за да плати напъл
но всички свои изискуеми парични задължения (Р—481—2003 на ВКС). В слу
чай че трето лице плати задълженията му, той е неплатежоспособен, ако тре
тото лице се суброгира в правата на неговите кредитори.
Неплащането на паричните задължения на падежа не прави длъжника
неплатежоспособен, ако той е способен да ги плати, включително чрез изпол
зването на чужди (заемни) пари34, затова неплащането не е основание за от
криване на производство по Н. В тази връзка Непл., схваната като неспособ
ност за плащане, не е синоним на неплащане на изискуемо задължение. И в
двата случая длъжникът не плаща задълженията на падежа. Но Непл. и непла
щането са различни ЮФ, от които настъпват различни правни последици. В
първия случай има невъзможност за плащане, а при втория — нежелание за
плащане на задълженията. Длъжникът може да не плаща, защото смята, че изобщо не
дължи, или защото може да откаже да плати поради различни възражения - за неизпълнен
договор, за упражняване на право на задържане, за прихващане, за дадена му от кредитор
отсрочка и др. Ако отказът за плащане е неоснователен, неизпълнението на
длъжника ще доведе до неговата забава, а тя е ЮФ, от който възниква отго
ворност за вреди.
33 Поради това заключението на СИ Е за имущественото състояние на длъжника не следва

да се извършва на основата единствено на документи, а при съмнение - и чрез проверка за
реалното съществуване, ликвидността и пазарната стойност на краткотрайните активи -
вж. Р—71—2015 на ВКС по т. д. № 4254/2013 г.
34 В същия смисъл вж. в немското право Вескег, СЬг. Ор. сй., 8. 113. В тази връзка в ан
глийското право се смята, че съдът трябва да провери доколко възможността за получава
не на заемни средства е реална, а не спекулативна - вж. Соойе, К. Ор. сй., р. 122 и 127.
Във връзка с очертаването на понятието за неспособност за плащане на за

дълженията се поставят няколко въпроса: 1. Дали неспособността трябва да е
налице към определен момент, или трябва да продължи известен период от
време? 2. Трябва ли тя да е постоянна (необратима)? Трябва ли при нейното
определяне да се вземат предвид задълженията, чиито падежи настъпват след
приключване на устните състезания по молбата по чл. 625 ТЗ за откриване на
производство по Н, както и очакваното след този момент увеличение на иму
ществото на длъжника? 3. Трябва ли неспособността да е пълна, или е доста
тъчно да е частична?
1.1.2.1. Неплатежоспособността на длъжника трябва да е налице към мо
мента на приключване на устните състезания по разглеждане на молбата по
чл. 625 ТЗ. Но нейното наличие към този момент не е достатъчно за открива
не на производство по Н. Неплатежоспособността не е моментно, а трайно
състояние на имуществото на длъжника, което трябва да е проявено в рамки
те на известен период от време. За да открие производството, съдът трябва
да установи, че това състояние е трайно, продължително*5, не е нужно то да
е постоянно, нито окончателно36; не е необходимо да се установи и че длъж
никът изпада редовно в невъзможност да плаща задълженията си37. Този извод
се налага по арг. от чл. 631 ТЗ - временните затруднения на длъжника са ос
нование за отхвърляне на молбата за откриване на производство по Н.
1.1.2.2. Съдът трябва да установи трайния характер на неплатежоспособ
ността не само чрез изследване на икономическото състояние на длъжника на
зад във времето за известен период преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ
и настъпилите промени в него към момента на приключване на делото по раз
глеждане на молбата, но и напред - с оглед на перспективата за развитието на
длъжника след приключване на делото чрез прогноза за неговата платежоспо
собност в близко бъдеще38. Макар съдът да е установил трайна неспособност
на длъжника за плащане назад във времето, той следва да отхвърли молбата
за откриване на производство по Н, ако установи, че в близко бъдеще длъж
никът ще придобие ново ликвидно имущество, което ще му позволи да пога
си всички свои изискуеми задължения, включително задълженията, падежът на
които ще настъпи към момента на придобиване на новото имущество39.
Изводът се налага от чл. 631 ТЗ — в този случай длъжникът ще има достатъч
но имущество за погасяване на задълженията без опасност за кредиторите.
35 В същия смисъл вж. Ганев, В. Цит. съч., с. 352; Кацаров, К. Цит. съч., с. 791; Стефа
нов, Г. Търговска несъстоятелност..., с. 67. Вж. и Р-159-2009 на ВКС, II т. о.
36 Белгийското право изисква неспособността за плащане да е постоянна.
37 Подобно изискване е уредено в испанското (чл. 2, ал. 2 на Закона за несъстоятелността)
и италианското право - вж. ЬироН, V., А. Ое Тоша5. - 1п: ТЬе 1тегпаПопа1 СотрагаПуе Ье-
§а1 Ошс1е Ю Согрога1е Кесоуегу & 1пзо1уепсу 2009. СЬар1ег 24. Йа1у, р. 140.
38 В този смисъл по немското право вж. Ваиг, Рг., К. 8*иегпег. Ор. сй, 8. 86, а по английско
то право - Соойе, К. Ор. сй., р. 120, 123—125.
39 В този смисъл по английското право вж. Соос1е, К. Ор. сй., р. 120, 121; в немското -
ТгошреГг, М., В. К1о$е. - 1п: ЬоЬо, О. Е. Р. (еб.). Ор. сй., р. 283. В подобен смисъл у нас
вж. Р-483-2003 г. на ВКС по гр. д. № 1521/2003 г. - Търг. право, 2003, № 3, с. 75; Р-572-
2003 на ВКС по гр. д. № 2279/2003 г. - Бюл. на ВКС, 2003, № 3.
МАТЕРИАЛНИ ОСНОВАНИЯ ЗА ОТКРИВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВО ... ] 83
Практически важният въпрос, от значение за откриването на производство

по Н, е: къде е границата между състоянието на трайна невъзможност за
плащане на изискуемите задължения и наличието само на временни затруд
нения? Какъв е максималният срок на забавата за плащане на паричните за
дължения на длъжника, в рамките на който са налице временни затруднения,
а след неговото изтичане ще има трайна неспособност за плащане? Законът
не сочи критерии за разграничаване на двете състояния, а предоставя на съда
да прецени дали те са налице с оглед на конкретния случай.
Сравнителноправно се използва различен подход, за да се определи кога е налице трай
на неспособност за плащане на задълженията. В някои държави законодателят определя
минимален период на забавата за плащане, в рамките на който са налице временни затруд
нения, а след изтичането му длъжникът се смята за неплатежоспособен, тъй като има трай
ни затруднения да плаща задълженията си40. В други държави е възприет по-гъвкав подход,
като е предоставено на практиката да определи във всеки конкретен случай кога е налице
трайна неспособност на длъжника. Там длъжникът се счита за неплатежоспособен, ако не
може в кратък срок след падежа да си набави липсващите парични средства, с които да
плати41. При възможност за набавяне на паричните средства има временни затруднения за
плащане (2аИ1ип%51оскип&)у но не и Непл.42
40 Този подход е възприет в руския, английския, индийския, чешкия, мексиканския и други

закони. Според ст. 3, ал. 1 и 2 на Закона за несъстоятелността на Русия длъжникът се счи
та за неспособен да плати задълженията си, ако не ги е изпълнил в 3-месечен срок от паде
жа. По чешкото и мексиканското право длъжникът става неспособен след изтичането на
повече от 30 дни след настъпването на падежа - вж. Хлбек, А1., Р. КиЬп. - 1п: ТНе 1п1егпа-
Попа! СотрагаПуе Ье§а1 Ошбе Ю Согрога*е Кесоуегу & 1пзо1уепсу 2009. СЬар1ег 10. СЬесЬ
КериЬИс, р. 52, както и чл. 9 на Закона за търговската несъстоятелност на Мексико.
Подобен (60-дневен) срок уреждаше у нас отмененият Указ № 56/1989 г. за стопанската
дейност като условие за обявяване на длъжника в Н. В английското и индийското право
длъжникът се счита за неплатежоспособен, ако в 3-седмичен срок от писмената покана не
плати изискуемото задължение или не даде на кредитора обезпечение, или не се споразу
мее с него - 5. 123 (1) (а) на английския 1пзо1\?епсу Ас1 и 5. 434 на индийския Сотратез АсХ.
41 Той е възприет в Германия, Австрия, Полша, Белгия и други държави. В понятието „кра
тък срок“ се влага различно съдържание. В австрийската практика се приема, че затрудне
нията за плащане не трябва да надхвърлят 60 дни. Немската практика приема за разумен
срок на затрудненията между 2 и 3 седмици в зависимост от обичайните за различните
браншове срокове за реализация на произведените от длъжника стоки или услуги на паза
ра. В подобен смисъл с оглед на диференцирането на сроковете за изпълнение според осо
беностите на конкретния бранш се е произнесъл ВКС с цитираното Р—71—2015. Немският
ВКС (ВОН) е приел, че е налице трайна невъзможност за изпълнение, ако в срок до 21 дни
след падежа длъжникът не може да погаси своите задължения. Счита се, че в рамките на то
зи срок едно кредитоспособно лице може да получи кредит от банка, с който да плати за
дълженията си, а получаването на кредит е сигурен белег за платежоспособност. Но и в то
зи случай длъжникът може да избегне обявяването на неплатежоспособност, ако се спора
зумее с кредиторите за отлагане на плащанията - вж. >У1ттег, К. (Негаиз§.). Ор. сй.,
8. 317; Тготре*г, М., В. К1о$е. - 1п: ЬоЬо, О. Е. Е. (еб.). Ор. ей., р. 283.
42 Вж. Вескег, СЬг. Ор. сй., 8. 113; ОеНпеег, М., Р. ОЬегЬаттег. Ор. сй., 20-22. Обратно,
у нас е изразено схващане, че Непл. е налице, когато длъжникът не е в състояние незабав
но да осигури средства за плащане на своите изискуеми парични задължения - вж.
Попова, В. Коментар..., с. 80, и посочената там литература.
Длъжникът е неплатежоспособен, ако няма пари да плати всички изиску

еми задължения и с оглед на прогнозата за неговото развитие не може да се
очаква с висока степен на вероятност, че в кратък срок той ще се снабди с
достатъчно пари, за да ги погаси. При възможност той да се снабди с необхо
димите пари, с които да плати задълженията, включително тези, които са ста
нали изискуеми след приключване на устните състезания по молбата за от
криване на производство по Н, са налице временни затруднения по смисъла на
чл. 631 ТЗ43 и съдът следва да откаже да открие производството44. Необходи
мите средства може да се набавят чрез събиране на сигурно и несъмнено взе
мане на длъжника, чрез продажба на стоки или услуги на пазара или чрез по
лучаване на банков кредит.
1.1.2.3. Не е нужно Непл. да е пълна, достатъчно е тя да е частична, сти
га да не е незначителна. Неплатежоспособност е налице и когато длъжникът
е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само вземанията на
отделни кредитори (чл. 608, ал. 3 ТЗ). Затова преценката за нейното наличие се пра
ви на основата на комплексна преценка на финансовото състояние на длъжника чрез съ
поставка между стойността на наличните му парични средства и други краткотрайни лик
видни активи и перспективите за реализация на бъдещи приходи от дейността, от една стра
на, и стойността на всички негови изискуеми задължения към момента на постановяване
на съдебното решение по молбата за откриване на производство по Н, от друга45.
Незначителната невъзможност на длъжника да плати задълженията си не
е основание за откриване на производство по Н46. В този случай не е оправ
дано производството да се открие, още повече че с откриването му ще се ув
реди доброто име на длъжника. Нашата доктрина и практика не дават крите
рии за преценка кога е налице незначителна невъзможност - преценката за
това следва да направи съдът във всеки конкретен случай.
Сравнителноправно има два законодателни подхода за определяне кога има незначи
телна невъзможност за изпълнение на задълженията. При първия (използван в Англия,
Русия, САЩ, Индия, Канада и др.) законодателят определя минимален размер на задълже
нията на длъжника, който е необходим, за да се открие производство по Н47. В други дър-
43 В същия смисъл в немското и австрийското право вж. Вескег, СНг. Ор. сД., 8. 113;
\У1ттег, К. (Негаиз^.). Ор. сД., 8. 317; БеИп^ег, М., Р. ОЬегНаттег. Ор. сД., 8. 21.
44 Като пример за спиране на плащанията поради временни затруднения в доктрината се
посочват случаите, когато длъжникът не получава навреме плащането на изискуеми взема
ния, или трябва да направи извънредно неочаквано високи плащания, или се забавя полу
чаването на очакван кредит - вж. Попова, В. Коментар..., с. 83; ОеНп§ег, М., Р.
ОЬегНаттег. Ор. сД., 8. 21, 22. В практиката на съдилищата се приема, че длъжникът има
временни затруднения, когато се очаква в кратки срокове да получи субсидии или плаща
не по изискуеми вземания, с които да погаси задълженията си - вж. Р-72-96 на ВС, V г. о.;
Р-807-2002, САС.
45 Виж в този смисъл Р-483-2003 г. на ВКС по гр. д. № 1521/2003 г. - Търг. право, 2003,
№ 3, с. 75, както и Р-572-2003 на ВКС по гр. д. № 2279/2003 г. - Бюл. на ВКС, 2003, № 3.
46 Вж. Попова, В. Коментар..., с. 69; Вескег, СНг. Ор. сД., 8. 113; \У1ттег, К. (Негаиз^.). Ор.
СД., 8. 314.
47 Например в Англия и Уелс той е 750 паунда, в Русия - минимум 100 хил. рубли за длъж-
ник - ЮЛ, съответно 10 хил. рубли за ФЛ, в Канада той е 1000 долара, в Индия - повече
от 2000 щатски долара.
жави законодателят не определя минимален размер на задълженията, а предоставя на прак

тиката да определи прага за „незначителност“48.
1.1.3. Обстоятелства, които изключват неплатежоспособността

Член 631 ТЗ урежда алтернативно две обстоятелства, при наличието на
които съдът е длъжен да отхвърли молбата по чл. 625 ТЗ за откриване на
производство по Н, въпреки че длъжникът няма налични пари, за да плати
своите изискуеми задължения. Първо, когато се установи, че затрудненията
на длъжника са временни, второ - когато имуществото на длъжника е доста
тъчно и няма опасност за интересите на кредиторите. Двете обстоятелства
не се предполагат, а трябва да се докажат от длъжника.
1.1.3.1. Във връзка с очертаването на понятието „временни затруднения“
вж. изложеното по-горе (т. 1.1.2.2).
1.1.3.2. Второто обстоятелство по чл. 631 ТЗ съдържа два кумулативни
елемента (условия) — наличие на достатъчно имущество на длъжника и от
съствие на опасност за интересите на кредиторите. С първия елемент се защи
тават интересите основно на кредиторите с изискуеми вземания, а с втория -
на кредиторите с неизискуеми вземания. Съдът следва да открие производст
вото по Н, ако длъжникът няма достатъчно имущество или има опасност за
кредиторите.
В „имуществото“ по смисъла на чл. 631 ТЗ се включват всички реално
прехвърлим и непарични активи на длъжника, а не само осчетоводените акти
ви в неговите търговски книги. Ако длъжникът има достатъчно непарично
имущество (реално събираеми вземания към свои длъжници, вещни права
върху вещи и имоти и/или друго непарично имущество), той може да го
осребри (да събере вземанията и да продаде другото имущество) и с получе
ните пари да погаси задълженията си. Кредиторите също биха могли да се
удовлетворят чрез индивидуално принудително изпълнение върху непарично-
то имущество на длъжника. Затова в този случай няма нужда да се открива
производство по Н.
Въпросът е кога това имущество е достатъчно и няма опасност за кре
диторите. Отговор на въпроса в практиката се дава с коефициентите за лик-
48 В немската практика се смята, че има незначителна невъзможност за плащане, когато не

достигът на пари у длъжника е до 10 % от общия размер на всички негови изискуеми за
дължения в продължение на 3 седмици. Ако недостигът надхвърля 10-процентната грани
ца, е налице оборимо предположение, че длъжникът е неплатежоспособен, освен ако с
оглед на особеностите на конкретния случай може да се очаква с голяма вероятност, че
длъжникът ще осигури в кратък срок липсващите средства, които да сведат недостига до
границата от 10 % - вж. Вескег, СНг. Ор. ей., 3. 113; \У1ттег, К. (Негаиз§.). Ор. ей., 3. 317;
Тготре*2, М., В. К1о$е. - 1п: №ог1<1 1пзо1уепсу 5уз1етз, р. 283. Подобно е положението в
Полша, където обаче съдът може да отхвърли молбата за откриване на производство по Н,
когато общият размер на изискуемите задължения не надхвърля 10 % от балансовата
стойност на имуществото на длъжника - вж. Оау1е$, V., М. \УКек. - 1п: ТЬе 1тегпайопа1
с°трагаПуе Ье^а! Сшбе Ю Согрога1е Кесоуегу & 1пзо1уепсу 2009. СЬар1ег 32. Ро1апс1,
видност на имуществото на длъжника по назначената от съда СИ Е49.

Фактът, че активите в баланса на длъжника надхвърлят стойностно задъл
женията, не доказва категорично, че длъжникът има достатъчно имущество
(така Р—744—97, ВКС). Първо, защото длъжникът може да има неосчетоводени пасиви;
второ, защото е възможно по баланса активите да са надценени в сравнение с пазарната им
стойност или част от тях да са непродаваеми, а пасивите да са подценени. В практиката
се посочват два критерия за определяне кога непаричното имущество на
длъжника е достатъчно. Първият е то да бъде продаваемо50, респ. вземанията
му да бъдат реално събираеми, а вторият е пазарната (или реалната - при
отсъствие на пазарна) стойност на имуществото да надхвърля общата
стойност на изискуемите парични задължения на длъжника.
Наличието единствено на достатъчно непарично имущество за покриване
на задълженията не е достатъчно, за да попречи да се открие производство по
Н — съдът ще открие производството, ако има опасност за интересите на кре
диторите. Макар да не е казано изрично, под „кредитори“ законът има пред
вид кредиторите с още неизискуеми вземания. За тези кредитори възниква
опасност, когато непаричното имущество на длъжника е достатъчно за пога
сяване само на неговите изискуеми задължения, но е недостатъчно за погася
ване и на неизискуемите задължения. Ако в този случай имуществото се
осребри (за да се погасят изискуемите задължения към кредиторите), длъжни
кът ще остане без имущество, ще прекрати дейността си, няма да може да ре
ализира доходи и в крайна сметка няма да може да плати непогасените задъл
жения, когато настъпи техният падеж. Такава опасност няма да възникне, ако
след осребряването на имуществото, необходимо за погасяване на изиску
емите задължения, длъжникът може да продължи своята дейност. А той мо
же да продължи дейността си, ако за погасяване на неговите изискуеми задъл
жения се осребрят само краткотрайните му активи — длъжникът ще запази
своите дълготрайни активи, които са необходими за продължаване на дей
ността му. Продължавайки дейността си, длъжникът ще може да реализира
печалби и с тях ще погаси още неизискуемите си задължения. Само в този
случай няма опасност за кредиторите с неизискуеми вземания51.
В обобщение, при преценката дали е налице достатъчно имущество без
опасност за кредиторите по чл. 631 ТЗ, съдът следва да вземе предвид пазар-
49 Приема се, че ако стойността на всички краткотрайни активи на длъжника покрива

стойността на краткосрочните му задължения (т.е. коефициентът за обща ликвидност е 1
или повече от единица), той се счита за платежоспособен. В противен случай определящи
за преценката за платежоспособност са коефициентите за бърза, незабавна и абсолютна
ликвидност, които се определят на основата само на ликвидните краткотрайни активи на
длъжника и по правило също трябва да са поне единица.
50 Така Р-744-97 на ВКС, V г. о. по гр. д. № 1424/1996 г. - В: Търговски закон. Съдебна
практика. С.: Солотон, 2001, 565-568. В същия смисъл вж. Попова, В. Въпроси на не
състоятелността в практиката на Върховния съд. - Търговско право, 1997, № 4, с. 10.
51 Така Р-72-1996 на ВС; Р-481-2003 на ВКС; Р-64-2005 на ВКС. В същия смисъл са и
немската и английската съдебна практика - вж. >У1тшег, К. (Негаиз§.). Ор. ск., 8. 319 и
Соойе, К. Ор. ск., р. 128.
ната стойност на реално продаваемото краткотрайно непарично имущест

во на длъжника. Ако то е достатъчно за погасяване на изискуемите парични
задължения на длъжника към кредиторите, съдът следва да отхвърли молбата
за откриване на производство по Н като неоснователна. В този случай длъж
никът е платежоспособен, кредиторите могат да съберат своите изискуеми
вземания чрез осребряване на непаричното му имущество по общия ред на
ГПК, затова е неоправдано да се открие скъпото и сложно производство по Н.
1.1.4. Допълнителни условия за откриване на производство по

несъстоятелност за някои търговци
При преценката за откриване на производство по Н срещу неплатежоспо
собно персонално ТД или КДА или за послесмъртна Н за починал ЕТ съдът
следва да вземе предвид и имущественото състояние на неговите неограниче
но отговорни съдружници52, респ. чистото имущество на наследниците на по
чиналия длъжник - ЕТ, срещу които се открива производство за послесмърт
на Н. Съдът не следва да открива производството, ако общото имущество на
ТД и на неговите неограничено отговорни съдружници (респ. наследството на
починалия и личното чисто имущество на неговите наследници) е достатъчно
за покриване на изискуемите парични задължения на ТД и на неограничено от
говорните съдружници към техните лични кредитори (респ. на починалия ЕТ
и на неговите наследници към техните лични кредитори).
1.1.5. С оглед на казаното легалното определение в чл. 608, ал. 1 ТЗ за
Непл. следва да се коригира така — Непл. е състояние на трайна и обектив
на невъзможност на длъжника да изпълни дори едно изискуемо парично за
дължение, породено или отнасящо се до търговска сделка, или публичноправ
но задължение към държавата или община, свързано с търговската му
дейност, или задължение по частно държавно вземане чрез неговото крат
котрайно продаваемо имущество.
1.2. Отграничение от неплатежоспособността по чл. 71 ЗЗД

Неплатежоспособността по чл. 608, ал. 1 ТЗ се отличава от т.нар. граж
данска Непл. на длъжника по чл. 71 и чл. 127, ал. 2 ЗЗД53. Според чл. 71 ЗЗД
изпълнението на срочно задължение може да бъде искано от кредитора и пре
ди срока, когато длъжникът е станал неплатежоспособен. Общото между два
та вида Непл. е, че те са фактическо състояние на имуществото на един длъж
ник, при което той не може да плаща своите задължения. Преценката за тях
се прави от съда чрез съпоставяне на активите със задълженията на длъжни-
52 В този смисъл е Р-531-2006 на ВКС, I т. о., но в него неточно се твърди, че данните за

имуществото на неограничено отговорния съдружник били релевантни при преценката за
наличие на Непл. на ТД. Белезите на Непл. на ТД са посочени в чл. 608, ал. 1 ТЗ; за нейно
то наличие или отсъствие е без значение имущественото състояние на съдружниците в ТД.
Последното обаче е от значение за преценката дали да се открие производство по Н за ТД.
53 За разликата между тях вж. Ганев, В. Цит. съч., 65-71; Кацаров, К. Цит. съч., с. 749, 750.
Терминът „гражданска неплатежоспособност“ не е легален, а доктринален.
ка54. Основната разлика е в техните белези като ЮФ, в начините на тяхното

установяване и в последиците от установяването им.
За да има Непл. по чл. 608 ТЗ, е необходимо длъжник търговец да има
изискуеми парични задължения, породени или отнасящи се до търговска
сделка. За наличие на Непл. по ЗЗД не е необходимо длъжникът да е търговец,
нито да има изискуемо задължение; без значение е и естеството на правната
сделка, по която е възникнало задължението (Р-341-2007 на ВКС). Тук едва
настъпването на Непл. на длъжника ще направи неговото задължение пред
срочно изискуемо.
Съдът прави преценката за наличие на Непл. по ТЗ в рамките на нарочно производст
во по разглеждане на молба за откриване на производство по Н, а Непл. се установява с ре
шението на съда по молбата. Съдът прави преценката за наличие на Непл. по ЗЗД инци
дентно в рамките на исков осъдителен процес - за нейното установяване не е нужно съ
дебно решение (Р-489-2007 на ВКС). Поради различните основания за установяването на
двата вида Непл. за Непл. по ЗЗД не се прилага презумпцията за Непл. по чл. 608, ал. 2 ТЗ.
Като последица от установяването на Непл. по ТЗ се открива производст
во по Н. Нейното откриване не води до настъпването на предсрочна изиску-
емост на задълженията на длъжника, чиито падежи не са настъпили към мо
мента на откриване на производството (арг. за това е чл. 617, ал. 1 ТЗ).
Настъпването на подобна последица е несъвместимо с целта за оздравяване
на предприятието на длъжника, защото би направило нейното постигане не
възможно. Обратно, като последица от установената Непл. по ЗЗД настъпва
предсрочна изискуемост на задължението.
1.3. Презумпция за неплатежоспособност

За да се открие производство по Н, кредиторът (най-често) трябва да дока
же сложния ЮФ на Непл. на длъжника по чл. 608, ал. 1 ТЗ, а доказването му
е трудно. За да се улеснят кредиторите, чл. 608, ал. 3 ТЗ урежда една презумп
ция за неплатежоспособност — Непл. се предполага, когато длъжникът е
спрял плащанията55. С оглед на нея е достатъчно да се докаже, че длъжникът
е спрял плащанията на задълженията, които са породени от основанията, из
броени в чл. 608, ал. 1 ТЗ (р. № 1285 от 11.08.2014 г. на СТС по т. д.
№ 5931/2013 г.). Най-често това са задължения, които са породени или се отнасят до
търговска сделка - презумпцията за неплатежоспособност е неприложима, ако се докаже
спиране на плащания, които не са породени или не се отнасят до търговска сделка.
Член 649 ТЗ (отм.) урежда спирането на плащанията по модела на френското право ка
то основание за откриване на производство по Н. В старата доктрина спирането на пла-
54 В този смисъл за гражданската неплатежоспособност вж. Апостолов, Ив. Цит. съч.,

с. 152; Кожухаров, Ал. Облигационно право. Книга първа..., с. 166, 167.
55 С изменението на ТЗ (обн., ДВ, бр. 105 от 2016 г.) бяха уредени още две презумпции за
Непл. Според тях длъжникът се счита за неплатежоспособен: първо, ако преди подаване на
молбата за откриване на производството по Н не е заявил за обявяване в търговския ре
гистър годишните си финансови отчети за последните три години; второ, ако по изпълни
телно производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал
молба по чл. 625 ТЗ, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рам-
ките на 6 месеца след получаване на поканата или на съобщението за доброволно изпъл-
нение (чл. 608, ал. 2 и 4 ТЗ).
щанията се определя като състояние на настъпила Непл. на длъжника, което е станало ви
димо и трайно проявено. То се отграничава както от Непл., така и от простото неплащане
на изискуеми задължения от длъжника на падежа. До 2006 г. спирането на плащанията е
уредено като необорима презумпция за наличие на Непл. (чл. 608, ал. 2 ТЗ) и по същество
е самостоятелно основание за откриване на производство по Н. След изм. на чл. 608, ал. 2
ТЗ през 2006 г. то е уредено като оборима презумпция за наличието на Непл.
Търговският закон не дава определение на „спиране на плащанията“. По
традиция, пренесена от старата доктрина при действието на ТЗ (отм.), в нова
та доктрина се смята, че спиране на плащанията е такава невъзможност за
изпълнение на изискуеми парични задължения по смисъла на чл. 608, ал. 1
ТЗ, която се е проявила по траен и видим начин. Спирането на плащанията об
хваща в себе си елементите от ФС на Непл., но не се изчерпва с тях — то е
външно проявена, видима Непл.56 По същество новата доктрина възпроизвеж
да механично понятието така, както то е очертано в старата доктрина.
Съдебната практика е колеблива, като често приравнява спирането на плаща
нията на неплащане на изискуемо парично задължение на падежа37.
Не споделям схващането, че спирането на плащанията е проявена по
траен и видим начин Непл., поради две съображения. Първо, старият ТЗ възприема
понятието „спиране на плащанията“ със съдържанието, влагано в него по действащото в
края на XIX век френско право. Докато чл. 608 ТЗ по същество възпроизвежда разпоредба
та на § 17 от немския 1пзО, който също урежда спирането на плащанията като презумпция
за Непл. на длъжника. Вероятно затова немският законодател влага различно съдържание
в „спиране на плащанията“ спрямо съдържанието по старото френско право. Нещо пове
че, действащото френско право влага различно съдържание в понятието от съдържанието
му по старото френско право — според легалното определение в чл. Ь. 631-1 на фр. Соде
с!е Соттегсе длъжникът е в състояние на спиране на плащанията, когато не е в състояние
да изпълнява своите изискуеми задължения с наличното ликвидно имущество. По същест
во това определение съвпада с определението на Непл. по чл. 608, ал. 1 ТЗ. Второ, граж-
данскоправните норми уреждат презумпциите с цел да облекчат доказването на отделни
факти, като от един известен факт се прави заключение за настъпването на друг - неиз
вестен58. Ако приемем изразеното в доктрината твърдение, че спирането на плащанията об
хваща в себе си ЮФ на Непл., но е нещо повече от нея, няма смисъл от въвеждането на
презумпцията по чл. 608, ал. 2 ТЗ - с нея доказването на факта на Непл. на длъжника не са
мо че няма да се облекчи, а обратно - ще се утежни.
Спирането на плащанията не трябва да се приравнява нито на външно
проявена Непл., нито на простото неплащане на парично задължение на паде
жа59. То не съдържа в себе си елементите на Непл., а е само външно видим
56 Вж. Попова, В. Коментар..., с. 79; Кьосева, М. Понятието „спиране на плащанията“ в

производството по несъстоятелност според Търговския закон. - Правна мисъл, 2004, № 2,
с. 51; № 3, с. 24; Стефанов, Г. Търговска несъстоятелност..., с. 73.
57 В този смисъл е решение на Софийския апелативен съд по гр. д. № 1022/2001 г., г. к.,
I с-в; решение на Софийския окръжен съд по гр. д. № 555/2008 г., т. о., 3-ти с-в. В доктри
ната двете понятия ясно се разграничават - вж. Кьосева, М. Цит. съч., № 2, с. 55.
58 Така Таджер, В. Гражданско право. Дял 1..., с. 110; Павлова, М. Гражданско право. Том
първи..., с. 108. Редица чужди закони (чешкият, английският, швейцарският) уреждат раз
лични презумпции за неплатежоспособност, които също целят да улеснят доказването на
неплатежоспособността.
59 Член 608, ал. 2 и 3 ТЗ в редакцията преди изменението им през 2006 г., ДВ, бр. 38, са ка-
признак за наличието на Непл. Този извод се налага поради факта, че длъжни

кът може да не плаща задълженията си, защото смята, че не дължи плащане.
Затова простото неплащане не може да се въведе като презумпция за Непл.,
като се държи сметка за обстоятелството, че презумпциите в правото се осно
вават на факти и връзки между факти, които обикновено, нормално същест
вуват в действителността60. А неплащането на задълженията на падежа не
може да се определи като поведение на длъжника, което изразява по типичен
начин неговата Непл. Съдържанието на понятието за спиране на плащанията
следва да се изясни чрез сравнителноправно тълкуване на чл. 608, ал. 3 ТЗ,
като се държи сметка основно за немското право като негов първоизточник.
В немското право спирането на плащанията се определя като външно
проявено поведение на длъжника, което изразява по типичен (обичаен) начин
неговата Непл. Съществените белези на спирането на плащанията са три и те
трябва да са дадени кумулативно, както следва: 1) Поведение на длъжника-
не е нужно то да е правно, достатъчно е фактическо поведение (напр. непла
щане на задължение на падежа); 2) Това поведение трябва да се адресира до
кредитор - достатъчен е отделен кредитор. Не е нужно това да е кредиторът
с изискуемо вземане, нито е нужно кредиторът да е поискал плащане от длъж
ника. Поведението обаче трябва да е от такова естество, че ако би било об
щоизвестно, то би указало по недвусмислен начин на всеки кредитор или биз
нес партньор на длъжника, че последният е неплатежоспособен; 3) Естеството
на поведението трябва да допуска да се направи заключение, че длъжникът е
неспособен да плати едно или повече свои съществени задължения. Не е
нужно да се установи неспособност за плащане на всички задължения61.
В нашата доктрина се спори дали за да влезе в действие презумпцията за неплате
жоспособност, кредиторът трябва да докаже, че длъжникът е спрял плащането на всички
изискуеми задължения, или е достатъчно да докаже неплащането на едно от тях62. Смятам,
че чл. 608, ал. 3 ТЗ следва да се тълкува стеснително - достатъчно е да се докаже, че длъж
никът е спрял плащането само на едно задължение, с оглед на размера на което може да
се допусне заключение за наличието на Непл.63 В противен случай длъжникът би могъл
да плати само едно от многото свои задължения, за да осуети прилагането на презумп
цията.
Презумпцията за Непл. е оборима64 - длъжникът може да я обори, като
тегорично доказателство за ясното разграничаване от законодателя на спирането на плаща

нията от простото неплащане на задълженията.
60 Павлова, М. Гражданско право. Том първи..., с. 108.
61 Така вж. Уоп 8сЬпнс1(, К. (Негаиз§.). Ор. сй.,205-207; \У1штег, К. (Негаиз^.)- Ор. сй., 8.
321, 322.
62 Вж. Стефанов, Г. Търговска несъстоятелност..., с. 75, 76, и посочената там литература.
Според Б. Атанасова е необходимо да се докаже спиране на плащанията на всички задъл
жения - вж. Атанасова, Б. Състояние на неплатежоспособност на търговците - критерии
за установяване и начална дата. - Търговско и облигационно право, 2015, № 2, с. 60.
63 В същия смисъл са немската и френската практика - вж. Уоп 8сНт1сИ, К. (Негаиз§.). Ор.
сй., 8. 206; \У|ттег, К. (Негаизе-)- Ор. сй., 8. 321; ТсНеу, А., М. Вау1е. - 1п: ЬоЬо, О. Е. Е.
(еб.). Ор. сй., р. 204.
м Тя е уредена като оборима и в § 17, ал. 2 на нем. 1пзО - вж. Уоп 8сНт1(И, К. (Негаизв)-
Ор. сй., 8. 206; \У|тшег, К. (Негаиз^.). Ор. сй. Въпросът е бил спорен при действието на
докаже, че е платежоспособен, включително че е налице някое от основанията

по чл. 631 ТЗ за отхвърляне на молбата за откриване на производство по Н.
2. Свръхзадълженост на КТД
2.1. Общи бележки

От правилото, че производство по Н може да се открие само за неплате
жоспособен търговец, има едно изключение, което се прилага само за капи-
таловите ТД - срещу тях производство може да се открие или ако са непла
тежоспособни, или ако са свръхзадължени.
Свръхзадължеността (свръхз.) беше въведена като основание за откриване
на производство по Н с изменението на чл. 607а ТЗ от 1998 г. (обн., ДВ,
бр. 70 от 1998 г.). Дотогава тя беше уредена като оборима презумпция за на
личие на неплатежоспособност на ООД и АД. Тя е специално основание за от
криване на производство само за капиталови ТД (чл. 607а във вр. с чл. 742
ТЗ)65. Всички видове търговци може да са свръхзадължени, но производство
може да се открие при свръхзадълженост само на ООД, АД или КДА. Произ
водството срещу едно КТД може да се открие дори ако то е платежоспособ
но - достатъчно е да е свръхзадължено. Свръхзадължеността трябва да е на
лице към момента на постановяване на решението по молбата за откриване на
производство по Н (чл. 621 ТЗ във вр. с чл. 235, ал. 3 ГПК).
Анализът на съдебната практика след 1998 г. показва, че свръхзадълже
ността не се прилага като основание за откриване на производство по Н. В
редките случаи, когато съдът се позовава на нея, той най-често я приравнява
на неплатежоспособността.
В сравнителноправен план свръхзадължеността не е общоприето основание за откри
ване на производство по Н, за разлика от неплатежоспособността. В това отношение са из
вестни три групи държави: 1) които уреждат свръхзадълженост (Германия, Австрия,
Швейцария, Хърватска и др.)66; 2) които не я уреждат (САЩ, Русия, Франция, Дания,
различните редакции на чл. 608, ал. 2 ТЗ през годините. При настоящата редакция на зако
на (към м. септември 2016 г.) не споделям схващането, изразено от Стефанов, Г.
Търговска несъстоятелност..., с. 75, че презумпцията за Непл. е необорима.
65 В старото търговско право свръхзадължеността също е уредена като специално основа
ние за откриване на производство по Н основно за КТД (в чл. 194, ал. 2 и чл. 219 ТЗ
(отм.) - за АД и КДА, и в чл. 107-108 ЗДОО - за ООД). Вж. и Кацаров, К. Цит. съч., с. 800,
801. Макар уредбата за Н в кн. втора на ТЗ (отм.) да е реципирана от италианския чрез ру
мънския ТЗ, правилата за свръхзадълженост по ТЗ и по ЗДОО са реципирани индиректно
от немското и австрийското право - вж. Ганев, В. Цит. съч., с. 176 и 396. И по двата зако
на свръхзадълженост е била налице, когато дълговете (пасивът) на ТД надминава неговия
имот (актива). Но за разлика от ТЗ по ЗДОО се е изисквало значително превишаване на па
сива над актива, за да има свръхзадълженост. Наред с това при свръхзадължеността на
ООД съдът е бил длъжен да обяви Н, докато при свръхзадълженост на АД (КДА) е имало
спор дали съдът е длъжен, или има право да я обяви - вж. Ганев, В. Цит. съч., с. 398, 399;
Кацаров, К. Цит. съч., с. 798.
В англоговорещите държави тя се означава като Ьа1ансе зНее( 1ез( за преценка на способ
ността на един длъжник да обслужва своите задължения.
Швеция, Румъния, Унгария, Сърбия, Австралия и др.); 3) които я уреждат като разновидност
на неплатежоспособността (Португалия, Великобритания, Чешката република).
Съгласно чл. 742, ал. 1 ТЗ търговското дружество е свръхзадължено, ако
неговото имущество не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения.
Това определение реципира понятието за свръхзадълженост, установено основно в стра
ните от немския правен кръг67, но с известни отклонения. Първото е по отношение на
кръга от лица, за които свръхзадължеността се прилага — по немското, австрийското и
швейцарското право тя е основание за откриване на производство по Н за всички юриди
чески лица (вкл. за КТД и кооперации), както и за неправосубектно дружество (такива по
немското право са не само гражданските дружества, но и СД и КД), в което никой от лич-
но отговорните съдружници не е физическо лице (§ 19, ал. 1 и 3 на немския 1пзО; § 67,
ал. 1 на австр. 1пзО). Второто отклонение е в белезите на свръхзадължеността. Източни
ците на ТЗ, както и старото ни търговско право очертават по-широко понятие за свръхза
дължеността като стойностно съотношение между имуществото (активи) и всички (парич
ни и непарични) задължения на длъжника68. По ТЗ преценката за свръхзадълженост се пра
ви чрез съотношението между имуществото и паричните задължения, а с това възмож
ностите за откриване на производство по Н поради свръхзадълженост на длъжника - КТД,
се ограничават69.
Не е съвсем ясен мотивът на законодателя за уреждане на свръхзадълже
ността като основание за откриване на производство по Н само за капитало-
ви ТД70. Нейното уреждане показва, че при свръхзадълженост възниква специ
фична заплаха за кредиторите на капиталовите ТД, с оглед на която се налага
67 Параграф 67 на австр. 1пзО, съответно § 207, ал. 1 на отменения немски КопкигзогЛпипв

от 1878 г. уреждат свръхзадълженост, но не дават легално определение за нея. В доктри
ната и практиката тя се определя като състояние, при което общата стойност на задълже
нията надхвърля имуществото на длъжника - ОеШпдег, М., Р. ОЬегЬаттег. Ор. ей., 5. 22;
ВбН1е-8(ат$сНгс1<1ег, А. Ор. сй., 8. 467; Ваиг, Рг., К. 81иегпег. Ор. сй., 8. 86. Понастоящем
доктриналното определение е възприето в § 19, ал. 2 на немския 1пбО, според който свръх
задълженост е налице, когато имуществото на длъжника е по-малко от задълженията.
68 Изрично в този смисъл по немското право вж. Вескег, СЬг. Ор. сй., 8. 115, както и § 19,
ал. 2 на нем. 1пбО, § 66, ал. 3 на австр. 1пзО из. 123 (2) на английския 1пзо1\>епсу Аси В съ
щия смисъл по чешкото право вж. 21с1ек, А., Р. КиН1. - 1п: ТЬе 1п1етаПопа1 Сотрагайуе Ье-
§а1 Ошбе..., р. 52.
69 Например по немското и австрийското право длъжникът е свръхзадължен, когато иму
ществото в актива на едно ТД е 10 000 лв., а задълженията в пасива са 10 100 лв., от които
8000 лв. са паричните задължения, а 2100 лв. - непаричните. В същия пример по нашето
право КТД не би било свръхзадължено и срещу него не може да се открие производство
по Н. Не става ясно защо нашият законодател се е отклонил от правилото в старото ни
търговско право и в чуждите образци. Член 747, ал. 2 ТЗ от проекта на Министерството на
правосъдието за създаване на част IV на ТЗ от 2.04.1993 г. е уреждал свръхзадълженост ка
то съотношение между разполагаемото имущество на длъжника и всички негови задълже
ния, но при разглеждането на законопроекта текстът е променен, за да придобие сегашна
та редакция на чл. 742, ал. 1 ТЗ.
70 Той трудно може да се открие и в старата доктрина. Там са изразени две схващания от
носно уреждането на свръхзадължеността. Според едното тя е въведена в защита на об
ществения интерес - вж. Кацаров, К. Цит. съч., с. 798. Според другото схващане нейното
въвеждане е неоправдано, защото свръхзадължеността не всякога е свързана или съпрово
дена с разстроено и безнадеждно положение на длъжника, което да оправдае обществено
обявяване на Н - вж. Ганев, В. Цит. съч., с. 395.
срещу свръхзадълженото КТД да се открие производство по Н. Две са об

стоятелствата, които според мен налагат защита на тези кредитори.
1) Първото е свързано с т.нар. ограничена отговорност на членовете (съдружници и
акционери) на капиталовото ТД за задълженията на дружеството, т.е. членовете му не от
говарят за неговите задължения към кредиторите. Единствено КТД (като изключим неогра
ничено отговорните съдружници в КДА) отговаря с имуществото си за задълженията към
кредиторите. Оттук следва, че по правило неговото имущество трябва да надхвърля стой
ността на всички негови задължения, иначе КТД не може да ги погаси на падежа. Без зна
чение е дали задълженията му са изискуеми, или неизискуеми, и дали са парични, или не-
парични (арг. от чл. 133 ЗЗД). Ако задълженията в пасива надхвърлят имуществото в акти
ва, КТД е свръхзадължено, а имуществото му е обективно недостатъчно, за да се удовлет
ворят всички кредитори, дори ако КТД е платежоспособно и може да погасява с налично
то имущество изискуемите задължения към момента на настъпване на свръхзадълженост-
та. В момента на изчерпване на наличното имущество то ще стане неплатежоспособно
и няма да може да погаси следващите си задължения на техния падеж. С оглед на казано
то - и след като имуществото на длъжника обезпечава всички негови задължения (парич
ни и непарични, включително в производството по Н - чл. 616, ал. 1 и чл. 617, ал. 1 ТЗ), е
желателно бе 1е%е/егепба чл. 742, ал. 1 ТЗ да уреди свръхзадължеността като стойностно
съотношение между имуществото и всички задължения на КТД.
2) При недостиг на средства за плащане на задълженията на падежа капиталовото ТД
може да избегне настъпването на Непл. само ако получи кредит. Условието за получаване
на кредит е то да има достатъчно имущество, което да даде като обезпечение на кредита
(арг. от чл. 432, ал. 1, т. 3 ТЗ). От тази гледна точка свръхзадълженото капиталово ТД ня
ма чисто имущество71 и реално не може да получава кредити.
Сама по себе си свръхзадължеността не създава заплаха за кредиторите
на капиталовото ТД. Заплахата за тях идва от неплатежоспособността на дру
жеството, която ще настъпи в момент, следващ настъпването на свръхзадъл
жеността. Свръхзадълженото дружество обективно не може да погаси всички
свои задължения и неминуемо ще стане неплатежоспособно. Единствената
причина то да не е неплатежоспособно в момента на настъпване на свръхза
дължеността е, че падежът на неговите задължения настъпва в различни мо
менти. Именно предстоящата неплатежоспособност създава заплаха за
кредиторите, поради което свръхзадължеността е уредена като основание за
откриване на производство по Н72.
71 Под „чисто имущество“ разбирам разликата между стойността на имуществените права

и имуществените задължения на КТД. Капиталът и резервните фондове не са задължения,
затова не се вземат предвид за определянето на чистото имущество.
72 Различно стоят нещата при едноличния търговец и персоналните ТД. Те също отгова
рят с тяхното имущество за задълженията към кредиторите. Но при ЕТ основно личността
и личните качества на ФЛ (не толкова неговото имущество) създават неговата платежо- и
кредитоспособност, включително способността той да получава кредити. Само по себе си
недостатъчното имущество на ЕТ за погасяване на задълженията не създава заплаха за не
говите кредитори, докато той може да получава кредити. Подобно е положението при пер
соналните ТД, при които наред с ТД за задълженията му към кредиторите отговарят лич-
но и съдружниците - ФЛ в СД или в КД, включително чрез възможността да получават
кредити. Поради това свръхзадължеността на ЕТ или на персонално ТД не създава не-
посредствена заплаха за кредиторите и не е уредена като основание за откриване на произ
водство по Н.
С оглед на посочените обстоятелства е уместно свръхзадължеността да се въведе като

основание за откриване на производство по Н и за кооперацията, при която (също както
при капиталовото ТД) единствено нейното имущество обезпечава вземанията на кредито
рите73. От друга страна, свръхзадължеността не би следвало да е основание за откриване на
производство за КДА, което има неограничено отговорни съдружници, освен когато таки
ва съдружници реално няма - напр. когато всички неограничено отговорни съдружници са
ООД с минимален капитал. Уместно е в тази връзка да се обмисли и възможността за от
криване на производство поради свръхзадълженост на персонално ТД, в което всички не
ограничено отговорни съдружници са ООД, защото така спрямо кредиторите на дружест
вото се постига ефект, подобен, а често и по-неблагоприятен от този при дружествата с
ограничена отговорност на членовете74.
Основната цел на свръхзадължеността е да се изтегли напред във време
то моментът на откриване на производство по Н за капиталово ТД - това е
моментът, в който то стане свръхзадължено, независимо че още е плате
жоспособно и може да плаща изискуемите задължения с наличното имущест
во. Свръхзадължеността е белег за нежизнеспособност на КТД и индиция за
неговата предстояща и сигурна неплатежоспособност. При нея имуществото
на КТД е намалено поради загуби от дейността и то няма достатъчно иму
щество, за да плати всички парични задължения. Затова за свръхзадълженото
КТД следва да се открие производство по Н (чл. 607а, ал. 2 ТЗ), без да се ча
ка моментът, в който - след като цялото негово имущество се изразходи за
погасяване на изискуемите задължения, ще настъпи неговата неплатежоспо
собност.
Чрез изтеглянето на момента на откриване на производството се преслед
ва постигането на още две цели, в интерес на кредиторите и на самото КТД.
Първата е да се обезпечи равно третиране на всички кредитори при тях
ното удовлетворяване от недостатъчното имущество на КТД - след открива
нето на производството кредиторите с изискуеми парични вземания няма да
получат удовлетворение на падежа (арг. от чл. 646, ал. 1, т. 1 ТЗ), а ще се
удовлетворят от масата на Н заедно с кредиторите с неизискуеми вземания.
Ако се изчака КТД да стане неплатежоспособно, за да се открие производство по Н, креди
торите с изискуеми вземания биха получили изцяло вземанията си от неговото имущест
во (плащанията, извършени от длъжника до настъпване на Непл., би могло да се атакуват
само с иска по чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ), а кредиторите с неизискуеми вземания най-често ня
ма да получат удовлетворение.
Втората цел е да се гарантират по-благоприятни условия за оздравяване на
предприятието на длъжника. След откриване на производството поради свръх
задълженост КТД все още разполага с достатъчно имущество, а това позволя-
73 Според § 98 от немския Закон за кооперациите (СепоззепзсИа/геп^езеИ) свръхзадълже

ността на кооперация е основание за откриване на производство по Н.
74 Това е така, защото, от една страна, персоналното ТД може да няма никакво имущество,
с което да гарантира своите кредитори, а да работи изцяло с чужди средства. От друга стра
на, чрез участието на ООД със символично имущество като неограничено отговорни съд
ружници в персонално ТД може лесно да се заобиколят правилата за лична отговорност
на съдружниците и така да се създаде заплаха за кредиторите.
ва дейността му да се продължи и да се направи опит за оздравяване на пред

приятието75. Ако производството се открие едва след настъпване на Непл., КТД ще
разполага с незначително имущество, а това ще направи невъзможно неговото оздравява
не. В този случай съдът най-често ще го обяви незабавно в Н и ще постанови прекратяване
на неговата дейност (чл. 632, ал. 1 ТЗ).
2.2. Белези
Свръхзадължеността е състояние, при което имуществото на ТД не е
достатъчно, за да покрие паричните му задължения, т.е. паричните задължения
надхвърлят стойността на имуществото (чл. 742, ал. 1 ТЗ). Не е нужно над-
хвърлянето да е значително. Под „имущество“ по смисъла на чл. 742, ал. 1
ТЗ се разбират имуществените права на ТД76. Свръхзадълженото ТД няма
собствен капитал77, т.е. неговото чисто (нетно) имущество е с отрицателна
стойност78. Собственият капитал е ликвидиран поради загубите от дейността
на предприятието (вж. т. 2.2.1 от Счетоводен стандарт 1 — представяне на фи
нансови отчети (по-долу - СС I)79 и ТД работи изцяло с чужд капитал (креди
ти, получени от други лица). Именно затова неговото имущество не е доста
тъчно, за да се платят паричните му задължения.
2.2.1. Преценката за наличието на свръхзадълженост се прави чрез съ
поставка между стойността на имуществото (актива) и паричните задължения
(в пасива) на ТД. Макар да са записани в пасива на баланса, капиталът и ре
зервите на ТД не се вземат предвид при преценката, защото не представля-
75 Така ОеШп^ег, М., Р. ОЬегЬаттег. Ор. ей., 3. 22, 23; НатЪиг§ег КоттегДаг хит
1пзо1уеп2гесЬ1. Мйпз1ег: Саг1 Неутаппз Уег1., 2007, 3. 233.
76 В същия смисъл е и Р-493-2006 на ВКС, 1 т. о. - В: Решения на Върховния касационен
съд по дела по несъстоятелност. С.: Апис, 2009, 104-106.
77 Като счетоводно понятие собственият капитал отразява остатъчната стойност на активи
те на предприятието след приспадане на всичките му пасиви — вж. Национални стандарти
за финансови отчети за малки и средни предприятия. С.: Ромина, 2005, с. 13. От тази глед
на точка по съдържание той съвпада с чистата стойност на имуществото по смисъла на
чл. 247а, ал. 2 ТЗ. Собственият капитал се отразява в раздел А от пасива на годишния сче
товоден баланс и включва шест групи: записан капитал (той е синоним на направените в
ТД или кооперация дялови вноски - бел. моя, Гр. Гр.), премии от емисии, резерв от
последващи оценки, резерви, натрупана печалба (загуба) от минали години и текуща пе
чалба (загуба) - вж. Финансови отчети за малки и средни предприятия, СС 1 - представяне
на финансови отчети, т. 13.
78 Но отрицателната стойност на собствения капитал не води по необходимост до настъп
ването на свръхзадълженост, защото ако свръхзадължеността се преценява като съотноше
ние между реалната стойност на имуществените права и паричните задължения на ТД, то
собственият капитал (чистата стойност на имуществото по смисъла на чл. 247а, ал. 2 ТЗ)
се получава като съотношение между балансовата стойност на правата и всички задълже
ния на АД. В тази връзка едно АД има отрицателен собствен капитал, но не е свръхзадъл-
жено, когато при стойност на правата в актива от 10 000 лв. в пасива има парични задъл
жения за 9000 лв. и непарични задължения за 3000 лв.
79 Вж. ПМС № 46 от 21 март 2005 г. за приемане на Национални счетоводни стандарти
(обн., ДВ, бр. 30 от 7.04.2005 г., изм. и доп.).
ват задължение (пасиви) на КТД80 (аргумент за това са чл. 133 и чл. 187а,
ал. 1 и 2 ТЗ), а са част от собствения капитал на ТД81.
Съпоставката следва да се направи на основата на имуществен баланс на
ТД, за който правилата за съставяне на годишния счетоводен баланс следва да
се прилагат ограничено82. По общо правило годишният финансов отчет на КТД и сче
товодният баланс като част от него се съставят по правилата за действащо предприятие,
които целят да установят не толкова реалното имуществено състояние на предприятието,
а наличието на печалба или загуба от неговата дейност. Поради това активите се отразяват
счетоводно по балансова стойност (т. 15.4 от СС 1), а тя често е различна от тяхната ре
ална стойност. Обратно, имущественият баланс трябва да установи реалното имуществе
но състояние на ТД, затова активите (имуществото) на ТД трябва да се отразят по тяхната
реална (действителна - пазарна или ликвидационна) стойност, а не по балансовата
стойност83. Под „реална“ следва да се разбира стойността, по която се очаква, че отделни
те активи от имуществото ще се продадат при ликвидация на предприятието след прекра
тяването на дейността му. При нейното определяне трябва да се отчетат разходите за про
дажба на имуществото, както и дължимите данъци във връзка с ликвидацията84. Ликвида
ционната стойност на активите може да бъде по-ниска или по-висока от балансовата стой
ност. В първия случай има скрити (неосчетоводени) загуби, а във втория - скрити резерви.
Необходимостта имуществото на КТД да се определи по неговата реална стойност се
извежда от целта на имуществения баланс да установи дали в случай на ликвидация креди
торите на КТД ще получат пълно удовлетворение от неговото имущество. Ако реалното
имущество е достатъчно да удовлетвори всички кредитори, не е налице свръхзадълженост
и заплаха за кредиторите дори ако счетоводният баланс отчита свръхзадълженост. В този
случай кредиторите могат да съберат изцяло вземанията си към ТД по общия ред на ГПК,
а загубите от дейността са за сметка на съдружниците (акционерите).
2.2.2. При преценката за наличие на свръхзадълженост трябва да се вземат
предвид всички съществуващи имуществени права и парични задължения на
80 В същия смисъл вж. ВдН1е-81ат§сНгас1ег, А. Ор. ей., 8. 467, 468; Ваиг, Рг., К. 8(иегпег.
Ор. сй., 8. 87; ОеШп§ег, М., Р. ОЬегЬаттег. Ор. сй., 8. 24; НатЬиг§ег КоттеШаг..., 8. 238.
81 Собственият капитал - с включените в него (записан) капитал и резерви - се отграни-
чава и счетоводно от задълженията на предприятието, защото се отразява в раздел А на
пасива на баланса, докато задълженията се отразяват в раздел Б на пасива - вж. т. 13 на
СС 1.
82 Вж. 8сНи1г, Б., 11. Вег*, Н. Ее$$ш§. Ор. сй., 8. 32.
83 Вж. при действието на стария ТЗ Ганев, В. Систематичен курс..., с. 398, както и р. на
ВКС № 374/Н г. о., Офиц. изд. 1937, 382-384, цит. по Кацаров, К. Цит. съч., с. 799;
Стефанов, Г. Търговска несъстоятелност..., с. 79. В същия смисъл при действието на нем
ския Копкигзог<1пип% до 1999 г. вж. ВбЬ1е-8*ат$сНгас1ег, А. Ор. сй., 8. 467, 468; Ваиг, Рг.,
К. 8(иегпег. Ор. сй., 8. 87. По австрийското право вж. ОеШп^ег, М., Р. ОЬегйатшег. Ор.
сй., 8. 24. Но по въпроса има и друго - нюансирано схващане. Според него активите може
да се остойностят в имуществения баланс по ликвидационна стойност ЩдиШайопзшН)
или според по-високата стойност, която те имат като част от предприятието на длъжника
(РоП/икгипззмегС). По правило те се записват по първата стойност. Оценяват се по втора
та стойност само когато на основата на прогноза за бъдещото развитие на предприятието
на длъжника е вероятно, че длъжникът ще продължи дейността на предприятието - вж.
§ 19, ал. 2 на немския 1пзО; 8сНи1г, О., II. Вег*, Н. Ье$$1п^. Ор. сй., 8. 30. В същия смисъл в
английското право вж. Соо<1е, К. Ор. сй., р. 115, 142, 143.
84 Така НашЬиг^ег Кошшеп1аг..., 8. 238.
КТД, включително такива, които не са записани счетоводно (арг. от чл. 742,

ал. 1 ТЗ)85. Релевантно за нейното наличие е стойностното съотношение меж
ду реалното реализируемо имущество86 и парични задължения на КТД.
Отделните имуществени права следва да се вземат предвид само ако са про
даваеми, а в случай че са вземания - ако са реално събираеми.
2.2.3. За наличието на свръхзадълженост не е необходимо паричните за
дължения да надхвърлят значително стойността на имуществото (арг. от
чл. 742, ал. 1 ТЗ)87. Затова дори при незначително превишение на паричните
задължения над имуществото на КТД съдът е длъжен да открие производство
по Н и не може да отхвърли молбата за неговото откриване на основание
чл. 631 ТЗ88. При свръхзадълженост чл. 631 ТЗ е неприложим, защото спря
мо свръхзадълженото (но платежоспособно) КТД не са налице основанията по
чл. 631 ТЗ за отхвърляне на молбата за откриване на производството. От една
страна, не са налице временни затруднения, тъй като КТД плаща своите задължения към
кредиторите. От друга страна, КТД не разполага с достатъчно непарично имущество за
покриване на неговите задължения без опасност за интересите на кредиторите. Вярно е
обратното - налице е опасност за кредиторите, защото КТД няма достатъчно имущество
да плати всички свои парични задължения.
2.2.4. Исторически и сравнителноправно свръхзадължеността е въведена
като основание за откриване на производство по Н за едно стопански нежиз-
неспособно КТД. Едно КТД е нежизнеспособно не просто защото няма доста
тъчно имущество, за да плати всички свои парични задължения на падежа, а
защото не е в състояние да компенсира натрупаните загуби с печалби от дей
ността. Сама по себе си неговата свръхзадълженост не го прави нежизнеспо
собно и не създава заплахи за кредиторите89, ако има основания да се очаква,
че при продължаване на дейността си КТД ще реализира печалби90. Не толкова
85 В този смисъл е и р. на СГС от 4.02.2000 г. по гр. д. № 554/1998 г., цитирано в р. от

4.12.2000 г. по гр. д. № 1347/2000 г., г. к., 2 с-в на САС. При наличието на неосчетоводени
права и задължения е възможно КТД да не е свръхзадължено според годишния счетоводен
баланс, но да е свръхзадължено по имуществения баланс, както и обратно.
86 По отношение на вземанията в имуществото в немската доктрина се поставя и изисква
нето те да са стопански събираеми {дигскзепЬаг).
87 Такова изискване е уреждал чл. 107, ал. 1 ЗДОО (отм.). Подобно изискване е било пред
видено и в чл. 747, ал. 2 от проекта на Министерството на правосъдието за създаване на
част IV на ТЗ от 2.04.1993 г., според който свръхзадълженост е налице, ако разполагаемо
то имущество на длъжника явно не е достатъчно за покриване на задълженията му. При
обсъждането на проекта изразът „явно не е достатъчно“ е отпаднал.
88
В същия смисъл вж. Рачев, Ф. Цит. съч., с. 37. Обратно вж. Попова, В. - В: Попова, В. и
др. Цит. съч., с. 47; Стефанов, Г. Търговска несъстоятелност..., с. 80.
89 Така и Ганев, В. Систематичен курс..., с. 395.
90 В тази връзка в чуждата доктрина и практика се приема, че фактическият състав на свръх
задълженост има за цел да установи линията, след преминаването на която длъжникът ста
ва нежизнеспособен и неговата дейност трябва да се прекрати - вж. Ое11ш§ег, М., Р. ОЪег-
Ьашшег. Ор. ей., 8. 23; Соойе, К. Ор. сй., р. 130. При действието на ТЗ това схващане не
може да се приеме безусловно, иначе с установяването на свръхзадължеността на длъжни
ка съдът следва незабавно да прекрати дейността му и да го обяви в Н. Законодателят оба
че не е уредил подобна последица от установяването на свръхзадължеността.
свръхзадължеността, а неспособността на КТД да реализира печалби създава заплаха за

кредиторите, защото неминуемо ще го направи неплатежоспособно. Способността на КТД
да обслужва своите задължения зависи от възможността то да реализира печалби от
дейността91. Ако КТД има печалби, то ще погаси с тях още неизискуемите си парични за
дължения на падежа. В този случай откриването на производство по Н срещу него (най-
често на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ с прекратяване на дейността на ТД) е правно неоправ
дано, защото не само няма да е от полза за кредиторите, но дори ще ги увреди - след
прекратяване на дейността КТД няма да може да реализира печалбите, с които да погаси
задълженията.
С оглед на казаното следва да се прави разлика между правна и счетовод
на свръхзадълженост и да се приеме, че чл. 742, ал. 1 ТЗ урежда правната
(но не счетоводната) свръхзадълженост като основание за откриване на
производство по Н. Правната свръхзадълженост предпоставя наличието на
счетоводна свръхзадълженост на КТД (т.е. стойността на паричните задълже
ния надхвърля имуществото на КТД), но не съвпада с нея. Правна свръхзадъл
женост е налице, когато счетоводната свръхзадълженост се съчетае с нега
тивна прогноза за развитието на КТД, т.е. че продължаването на неговата
дейност ще доведе до натрупването на нови загуби или няма да донесе доста
тъчно печалби, с които да се погасят всички задължения. Установяването са
мо на счетоводна свръхзадълженост, съчетана с благоприятна позитивна
прогноза за развитието на КТД, е пречка за откриване на производство по Н92.
Самата прогноза следва да се основе както на субективни (организационно-управленски),
така и на обективни (стопански) основания за успешна бъдеща дейност на длъжника93. Във
времево отношение позитивната прогноза би следвало да се направи в зависимост от съ
отношението между стойността на отрицателното чисто имущество на КТД и очакваната
годишна печалба от бъдещата дейност. Прогнозата следва да обхване годините, очаквани
те печалби от които ще бъдат достатъчни, за да се преодолее свръхзадължеността на КТД
и то да увеличи достатъчно своето имущество, за да погасява своите задължения94.
С оглед на разграничението между правна и счетоводна свръхзадълженост
е желателно в чл. 631 ТЗ да се добави още едно основание за отхвърляне на
молбата за откриване на производство по Н - когато може да се направи ос
нователно предположение, че продължаването на дейността на свръхзадълже-
ното КТД ще бъде успешна и няма опасност за интересите на кредиторите.
91 От тази гледна точка едно ТД може да е свръхзадължено и жизнеспособно, както и обрат

но - да има чисто имущество, надхвърлящо задълженията, но да е нежизнеспособно.
92 Това разбиране за съдържанието на свръхзадължеността по чл. 742, ал. 1 ТЗ и за разгра
ничаването на правна от счетоводна свръхзадълженост се поддържа в чуждата доктрина и
практика - така вж. БеШп^ег, М., Р. ОЬегЬаттег. Ор. сй., 8. 23, 24; Ваиг, РТ., К. 8*иегпег.
Ор. сй., 8. 87; НашЬиг^ег Кошшетаг, 8. 232,233,236; 8сНи1г, Б., II. Вег*, Н. Ье55т§. Ор. сй.,
8. 33; Соос1е, К. Ор. сй., р. 132-134.
93 Според немската практика една благоприятна позитивна прогноза предпоставя както су
бективна воля на ТД и на неговите органи да продължат дейността, така и наличие на обек
тивна жизнеспособност на предприятието, която се установява чрез съставянето на финан
сов план за бъдещата дейност и за очакваните печалби от нея - така вж. 8сЬи1г, Б., II. Вег1,
Н. Ье$$шв- Ор. сй., 8. 32; НашЬиг^ег Кошшетаг, 8. 234, 235.
94 В немската практика се смята, че КТД трябва да има приходи от дейността поне за теку
щата и за следващата стопанска година - вж. 8сНи1г, Б., У. Вег(, Н. Ье§§ш§. Ор. сй.
2.3. Отграничение от неплатежоспособността

Общото между неплатежоспособността и свръхзадължеността е, че и две
те са обективни икономически състояния. Те се отличават по своите призна
ци и по момента на тяхното настъпване95.
Неплатежоспособността е състояние на невъзможност за изпълнение на
изискуемо парично задължение, породено или отнасящо се до търговска
сделка или публичноправно задължение към държавата или община, свързано
с търговската дейност на длъжника, или задължение по частно държавно взе
мане (чл. 608, ал. 1 ТЗ), с краткотрайното имущество на длъжника.
В основата на свръхзадължеността също стоят само парични задължения;
без значение са непаричните задължения на длъжника. Но за разлика от непла
тежоспособността не е нужно задълженията да са изискуеми - при преценка
та за наличието на свръхзадълженост се вземат предвид и неизискуемите96.
Нещо повече - свръхзадължеността може да е налице дори ако длъжникът ня
ма изискуеми парични задължения. Без значение е и дали задълженията са
краткосрочни97, или дългосрочни. Без значение е и основанието за тяхното
възникване. Когато задълженията са частни, те може да произтичат и от граж
данска сделка или извъндоговорно основание, а когато са публични — не е не
обходимо да са свързани с търговската дейност на длъжника. При свръхзадъл
женост не е налице и невъзможност за плащане на задълженията, още пове
че че КТД може да няма изискуеми задължения. От друга страна, при пре
ценката за нейното наличие се взема предвид цялото имущество на КТД, а не
само краткотрайното имущество.
И неплатежоспособността, и свръхзадължеността са свързани с невъзмож
ността на длъжника да плаща задълженията си. Но ако при неплатежоспо
собността тази невъзможност е настояща, при свръхзадължеността тя е
предстояща, бъдеща.
95 Както бе посочено, съдебната практика често приравнява свръхзадължеността на непла

тежоспособността, като я свързва с невъзможността на длъжника да плаща своите задъл
жения - вж. Р— 1222— 1999 и Р-156-2003 - и двете на ВКС, V г. о. За съжаление, редица за
кони допускат изрично подобно приравняване между двете основания. Според чл. 36, ал. 2
ЗКрИ Българската народна банка задължително отнема лиценза на банка поради неплате
жоспособност, когато собственият й капитал е отрицателна величина. Сходен е текстът
на чл. 333, ал. 2, т. 2 КСО във връзка с неплатежоспособността на дружество за допълни
телно социално осигуряване. Но отрицателният собствен капитал е счетоводен израз на
свръхзадълженост на предприятието - не на неплатежоспособност. Подобен беше тек
стът на чл. 129, ал. 1 във вр. с чл. 36, ал. 1, т. 6 КЗ (отм.), според който производство по Н
за застраховател или презастраховател се открива, когато общата стойност на неговите за
дължения, вкл. техническите резерви, надвишава общата стойност на неговите активи. И
тук е налице свръхзадълженост на застрахователя, която КЗ приравнява на неплатежоспо
собност.
96 Така и Р-655-2006 г. на ВКС, I т. о. - В: Решения на Върховния касационен съд по дела
по несъстоятелност. Сборник съдебна практика 2005-2008 г. С.: Апис, 2009, 65-68.
97 Невярно е твърдението, че едно ТД е свръхзадължено, когато имуществото му не е
достатъчно да покрие краткосрочните задължения към кредиторите - вж и на АС - В
Търново, от 12.11.2004 г. по в. гр. д. № 11/04, ГК.
Едно КТД може да е неплатежоспособно, без да е свръхзадължено, както

и обратно. В първия случай неговото имущество е по-голямо или равно по
стойност на изискуемите парични задължения, но то няма достатъчно пари
и/или непарично краткотрайно продаваемо имущество, за да плати задълже
нията на падежа. Свръхзадълженото КТД е платежоспособно, ако няма
изискуеми задължения или имуществото му е достатъчно за плащане само на
изискуемите задължения, както и ако може да получи кредити, с които да по
гаси задълженията си. Но това имущество не е достатъчно за погасяването на
всички парични задължения.
3. Особени основания за откриване на производство по

несъстоятелност за скрит съучастник, неограничено отговорен
съдружник, починал или заличен от търговския регистър едноличен
търговец или неограничено отговорен съдружник
Лицата, посочени в чл. 609-611 ТЗ, не са търговци, затова ТЗ урежда осо
бени основания за откриване на производство по Н срещу тях. По правило от
криването на производството срещу тях е производно от откриването на
производство по Н срещу друго лице - търговец, а за откриването му не е не
обходимо те да са неплатежоспособни (съотв. свръхзадължени).
3.1. Основания за откриване на производство за скрит съучастник

(чл. 609 ТЗ)
Основанията за това са четири кумулативни:
1) Явният съучастник трябва да е неплатежоспособен по смисъла на
чл. 608 ТЗ и срещу него да се открие производство по Н по общите правила
на чл. 607а ТЗ - аргумент за това е използваният в чл. 609 ТЗ съюз „и“. Произ
водството по Н срещу скрития съучастник предпоставя откриване на производство по Н
срещу неплатежоспособния длъжник (явния съучастник). В тази връзка, ако съдът отхвър
ли молбата за откриване на производство срещу неплатежоспособния длъжник на основа
ние чл. 608 ТЗ, той следва да отхвърли и молбата срещу скрития съучастник по чл. 609 ТЗ.
Обратното не е вярно - отхвърлянето на молбата за откриване на производството по
чл. 609 ТЗ не е пречка за уважаване на молбата по чл. 608 ТЗ за откриване на производст
во срещу неплатежоспособния длъжник.
2) При разглеждане на молбата по чл. 625 ТЗ срещу неплатежоспособния
длъжник трябва да се установи, че скритият съучастник прикрива чрез него
търговска дейност. Не е необходимо да се прикрива цялата търговска
дейност; достатъчно е прикриване на съществена част от нея (Р-12-2012 на
ВКС, II т. о.). За тази цел трябва да се докаже, че скритият и явният съучаст
ник са се споразумели вторият да извършва търговската дейност на първия от
свое име, като я представя пред третите лица като своя. Не е нужно да се до
казва, че със споразумението се цели да се увредят трети лица, нито че от
него са причинени вреди. Обстоятелствата, които косвено доказват сключеното спора
зумение за прикриване, са източниците на средства за дейността на явния съучастник, фак
тът, че скритият съучастник е крайният бенефициер на печалбите от тази дейност, както и
наличието на значително имущество у скрития съучастник - както към момента на започ-
ване на дейността на явния съучастник, така и към момента на откриване на производство

то по Н, което може да послужи за удовлетворение на кредиторите на Н.
От граматическото тълкуване на израза прикрива търговска дейност
следва, че чл. 609 ТЗ е приложим само когато явният съучастник сключва по
вече от една търговска сделка за сметка на скрития съучастник98. Според дру
гото схващане в теорията за наличието на прикриване е достатъчно да се
сключи само една сделка, стига тя да не е незначителна99. Първото схващане
следва да се подкрепи предвид факта, че явният съучастник прикрива търгов
ска дейност, а тази дейност се извършва по правило по занятие (чл. 1, ал. 1
ТЗ) — чрез многократно и продължително (във времето) сключване на търгов
ски сделки. Еднократното сключване на сделка от явния съучастник не е доста
тъчно, за да се прикрие търговската дейност на скрития съучастник, освен в
случаите, когато явният и скритият съучастник са търговци на собствено ос
нование и извършват търговски сделки и за тяхна сметка.
3) Към момента на сключване на споразумението за прикриване явният
съучастник трябва да е бил неплатежоспособен. Тази негова неплатежоспособ
ност е мотивът скритият съучастник да се споразумее с него и да го убеди да прикрива тър
говската дейност, като я извършва от свое име. Член 609 ТЗ е неприложим, ако яв
ният съучастник е станал неплатежоспособен в резултат на извършването на
чуждата търговска дейност - в този случай обективно няма да е налице „прикриване“
на дейност чрез неплатежоспособен длъжник като условие за откриване на производство
по Н срещу скрития съучастник.
Член 609 ТЗ влага по-широко съдържание в термина „неплатежоспособен
длъжник“ от съдържанието по чл. 608 ТЗ. Явният съучастник е неплатежоспо
собен, защото няма имущество или неговото имущество е явно недостатъчно
и не може да му позволи да започне да извършва търговската дейност, която
е довела до неговата неплатежоспособност по смисъла на чл. 608 ТЗ. Не е
нужно да е налице невъзможност по смисъла на чл. 608 ТЗ той да изпълнява
изискуемите си парични задължения към кредитори — ако явният съучастник
беше в състояние на такава невъзможност, срещу него би се открило произ
водство по Н и скритият съучастник не би могъл да прикрива чрез него своята
търговска дейност. В тази връзка следва да се прави разлика между неплатежоспособ
ността на явния съучастник като основание за откриване на производство по Н срещу него
като търговец и неплатежоспособността му като основание за прикриването на чужда тър
говска дейност. Общото в двата случая е, че съставът на неплатежоспособността е обекти
вен - в него не се включва намерение за увреждане на кредиторите.
4) Третото лице - страна по сделка, сключена с явния съучастник, не
трябва да знае при нейното сключване, че явният съучастник прикрива чуж
да търговска дейност, т.е. че между явния и скрития съучастник е сключено
споразумение за прикриване100.
98 Вж. Владимиров, Ив. Търговска несъстоятелност..., с. 20.

99 Вж. Попова, В. Коментар..., с. 100; Стефанов, Г. Търговска несъстоятелност..., с. 40.
100 Вж. и Стефанов, Г. Цит. съч., с. 45, 46. Според В. Попова третото лице може и да знае,
че търговската дейност се извършва чрез скрит съучастник - вж. Попова, В. и др. Цит. съч.,
с. 48, 49.
Законът не изисква скритият съучастник да има търговско качество - той

може да бъде търговец101, но дори да има търговско качество на собствено ос
нование, производството по чл. 609 ТЗ следва да се открие срещу него не за-
щото е търговец, а защото прикрива търговска дейност чрез неплатежоспо
собен длъжник.
При наличието на тези основания заедно с откриването на производство
по Н срещу неплатежоспособния длъжник може да се открие производство
и срещу скрития съучастник, но само ако в съда е постъпила молба за това.
Не споделям становището, че съдът следва едновременно с откриване на про
изводството срещу неплатежоспособния длъжник служебно да открие произ
водство и за скрития съучастник 102 . Търговският закон не предоставя такова право
мощие на съда, затова с оглед на принципа за диспозитивното начало в гражданския про
цес (чл. 6, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 621 ТЗ) съдът следва да открие производство срещу скри
тия съучастник само въз основа на молба, подадена от легитимирано лице. В този случай
делата по молбите за откриване на производството срещу длъжника и скрития съучастник
следва да се съединят и да се разгледат при условията на обикновено другарство, защото
решенията относно откриване на производството за явния и за скрития съучастник може
да бъдат различни (чл. 215-217 ГПК)103.
След откриването на производството по Н скритият съучастник отговаря към кредито
рите на неплатежоспособния длъжник при условията на особена солидарност104 - креди
торите могат да поискат плащане на вземанията поотделно от неплатежоспособния длъж
ник и от скрития съучастник. Ако единият от двамата длъжници плати задълженията към
кредиторите, той няма обратен иск към другия за връщане на част от платеното (срв.
чл. 127, ал. 1 и 2 ЗЗД).
3.2. Основания за откриване на производство за неограничено отговорен

съдружник (чл. 610 ТЗ)
Тези основания са две и са кумулативни.
1) Да се открие производство по Н срещу ТД - откриването на производ
ството срещу неограничено отговорния съдружник в ТД е производно от от
криването на производство срещу ТД.
2) В момента на откриване на производството срещу ТД съответното ли
це трябва да има качество на неограничено отговорен съдружник, да е живо
(ако е ФЛ) и да не е заличено като съдружник от търговския регистър (арг. от
чл. 611, ал. 2 ТЗ). По реда на чл. 610 ТЗ се открива производство по Н и за
бивш неограничено отговорен съдружник, който е прекратил членството си в
момента на откриване на производството срещу ТД, но още не е заличен в
търговския регистър. Ако съдружникът е вече заличен, производството срещу
него може да се открие по реда на чл. 611, ал. 2 ТЗ. Този извод се налага при тъл
куване на чл. 610 във вр. с чл. 611, ал. 2 ТЗ поради декларативното действие на вписване
то в търговския регистър на прекратяването на членство на съдружник в персонално ТД.
101
Според другото схващане в доктрината скритият съучастник не е търговец - вж.
Владимиров, Ив. Цит. съч., с. 20; Златарев, Е., В. Христофоров. Цит. съч., с. 299.
102
Попова, В. Коментар..., с. 112.
103
Така р. от 29.06.2001 г. на САС, ГК, 3-ти с-в, по гр. д. № 2158/2000 г.
104 За особеностите на тази отговорност вж. Попова, В. Коментар..., с. 98 и сл.
С оглед на това действие членството на съдружника се прекратява и едва в последващ мо

мент прекратяването му се вписва в търговския регистър105.
При наличието на двете основания съдът следва служебно да открие про
изводство по Н за всеки неограничено отговорен съдружник едновременно с
откриване на производството срещу ТД. Ако съдът пропусне да открие произ
водство за неограничено отговорен съдружник с решението за откриване на
производството срещу ТД, производството срещу съдружника следва да се
счита за открито по право (аргумент от чл. 610 ТЗ — производството срещу
неограничено отговорния съдружник „се смята за открито...“). Затова при про
пуск на съда да открие производството за неограничено отговорен съдружник не е нужно
да се иска допълване на неговото решение за откриване на производството по Н само сре
щу ТД106.
Ако след откриването на производството срещу ТД то приеме нови неограничено от
говорни съдружници, съдът е длъжен да открие производство и срещу новоприетите съд
ружници, тъй като те отговарят за всички задължения на ТД, включително за старите за
дължения, поети преди приемането им за съдружници.
3.3. Основания за откриване на производство за починал или заличен ЕТ

(чл. 611, ал. 1 и 4 ТЗ)
Те са три кумулативни, а при послесмъртна Н има и четвърто неписано
основание.
1) Едноличният търговец трябва да е починал (послесмъртна Н) или да е
заличен в търговския регистър, преди в съда да е постъпила молба за откри
ване на производството по Н. Ако смъртта е настъпила или заличаването е из
вършено след постъпването на молбата в съда, производството следва се от
крие срещу ЕТ на основание чл. 607а ТЗ, а неговите наследници да встъпят в
откритото производство като универсални правоприемници (чл. 227 ГПК). На
физическата смърт е приравнена правната смърт, която се обявява при безвестно отсъст
вие на физическото лице - влязлото в сила съдебно решение е приравнено на настъпване
то на смъртта на безвестно отсъстващо лице (чл. 17 ЗЛС).
2) Едноличният търговец трябва да е бил неплатежоспособен преди (по-
скоро - към момента на[07) смъртта, съответно преди заличаването му в тър
говския регистър. Не може да се открие производство по Н, ако неплате
жоспособността е настъпила след неговата смърт или след заличаването му,
105
Различно е положението при капиталовото КДА. Неограничено отговорните съдружни
ци в него са членове на съвета на директорите по право и като такива се вписват в търгов
ския регистър. Тяхното вписване, съответно заличаване поради прекратяване на членство
то им в дружеството, има конститутивно действие (чл. 258 и чл. 253, ал. 2 във вр. с
чл. 231, ал. 4 ТЗ).
106 Вж. Стефанов, Г. Търговска несъстоятелност..., с. 33.
107
„Към момента на“ би бил по-точен от използвания в чл. 611, ал. 1 ТЗ израз „преди“.
Използваният израз допуска тълкуване, според което е недопустимо да се открие производ
ство по Н, ако неплатежоспособността е настъпила към момента на смъртта на ЕТ - вж.
такова тълкуване у Попова, В. Коментар..., с. 120. Подобно тълкуване противоречи на цел
та на чл. 611, ал. 1 ТЗ, защото би обосновало невъзможност за откриването на производ
ство срещу починалия търговец - както по реда на чл. 611, ал. 1 ТЗ, така и по общия ред
на чл. 607а ТЗ.
дори ако тя е настъпила като резултат от приключване на дейността на почи

налия, съответно заличен ЕТ108. В този случай кредиторите могат да се удовлетворят
индивидуално по общия ред на ГПК срещу имуществото на заличения ЕТ, а при неговата
смърт — от наследствената маса, когато наследството е прието по опис, съответно от ця
лото имущество на наследниците, когато те са приели наследството направо.
3) Да се подаде молба до съда за откриване на производство по Н до изти
чането на 1 година от смъртта, съответно от заличаването на ЕТ (чл. 611,
ал. 4 ТЗ). Без значение е кога съдът ще се произнесе по молбата (така Р— 132—
2004 на ВКС, I т. о.)109. Срокът е преклузивен110, той не може да се спира, пре
късва или продължава и неговото изтичане ще направи невъзможно открива
нето на производството за починалия или заличен ЕТ. Едногодишният срок ва
жи за всички лица, които могат да искат откриване на производство по Н по
чл. 625 и 626 ТЗ111 — както за кредиторите, така и за наследниците на почина
лия112.
Често буквалното прилагане на това основание ще направи невъзможно
откриването на послесмъртна Н. Молба за откриване на производството може да се
подаде само при наличие на пасивен субект на Н - производството може да се открие са
мо срещу конкретно лице длъжник (чл. 628, ал. 1 и 2 ТЗ). Наследствената маса на почина
лия ЕТ няма правосубектност и срещу нея не може да се открие производство по Н.
Пасивният субект на послесмъртната Н се определя едва когато наследниците на почина
лия са приели наследството или са отказали да го приемат. В първия случай производст
вото се открива срещу наследниците, а във втория - срещу държавата (чл. 11 ЗН). Техно
логично времето за определяне на пасивния субект на производството може да надхвърли
едногодишния преклузивен срок, в рамките на който законът допуска да се подаде молба
за откриване на послесмъртна Н. Наследниците имат право, но не са длъжни да приемат
наследството. В Закона за наследството няма и краен срок за неговото приемане или за от
каз от наследство. В тази връзка Ае 1е§е 1аш наследниците реално ще блокират възмож
ността за откриване на послесмъртна Н, докато не направят волеизявление относно
приемането на наследството. Наистина кредиторите на починалия могат да поискат от ра
йонния съдия да определи срок на наследниците, в който те да заявят дали приемат наслед-
108 Друго е било решението по старото право - оттеглилият се от търговията търговец е

можело да бъде обявен в Н дори ако спирането на плащанията по дългове от търговската
му дейност е настъпвала до една година след прекратяването на дейността, т.е. на търгов
ското качество (чл. 657 ТЗ - отм.) - вж. Ганев, В. Цит. съч., с. 294.
109 По старото право се е изисквало до изтичане на преклузивния срок да се открие самото
производство по Н - чл. 657 ТЗ (отм.); вж. в този смисъл и Ганев, В. Цит. съч., с. 297 и 313.
Подобно схващане при действието на новия ТЗ (изразено от Владимиров, Ив. Цит. съч.,
с. 21) не може да бъде споделено с оглед на чл. 611, ал. 4 ТЗ.
по Така Р—1914—98 на ВКС, V г. о. - В: Търговски закон. Съдебна практика. С.: Солотон,
2001, с. 640. В доктрината остава изолирано схващането, че срокът е давностен - вж.
Рачев, Ф. Търговска несъстоятелност..., с. 33.
1.1 Член 657 ТЗ (отм.) е уреждал различни срокове за откриване на производство по Н -
3-годишен за ЕТ, който е прекратил дейността си, и 1-годишен при смърт на ЕТ, които са
обосновани с различни съображения - вж. Ганев, В. Цит. съч., с. 295, 296 и 314.
1.2 Уместно е изразеното в доктрината предложение да се регламентират различни сроко
ве за подаване на молба за откриване на производство по Н от кредиторите и от наследни
ците на починалия ЕТ — вж. Тянкова, Я. Откриване на производство по несъстоятелност
за починал или заличен..., 54-56.
ството, или се отказват от него (чл. 51, ал. 1 ЗН). Наследниците обаче следва да се призо
ват и изслушат, а ако техният кръг е голям и/или те са няколко реда, е много вероятно про
цедурите по чл. 51 ЗН да продължат повече от една година след смъртта на ЕТ. В този слу
чай преклузивният срок по чл. 611, ал. 4 ТЗ ще е изтекъл и това ще направи невъзможно
откриването на послесмъртната Н.
4) С оглед на казаното се извежда още едно (неписано) основание за от
криване на послесмъртна Н - наследниците да приемат или да откажат да
приемат наследството на починалия ЕТ. В тази връзка се налага корективно
тълкуване на чл. 611, ал. 4 ТЗ по отношение на едногодишния срок за пода
ване на молба за откриване на производството - за кредиторите, а и за наслед
ниците на починалия този срок следва да тече от датата на приемане на
наследството или от отказа на наследниците да го приемат113, в противен слу
чай срокът би могъл да изтече, преди те да могат да подадат молбата за откри
ване на производството. Възможността кредиторите да подадат молбата след изтича
не на една година от смъртта на ЕТ отдалечава във времето крайния момент, до който мо
же да се открие производство по послесмъртна Н. Това забавяне във времето на откриване
на производството е още един аргумент в подкрепа на предложението де 1е%е/егепда ТЗ
да уреди възможност за откриване на послесмъртната Н по отношение на наследствената
маса на починалия, без да е нужен акт на приемане или отказ от наследството114.
Най-често послесмъртната Н се открива срещу наследниците, които са
приели наследството. Те могат да приемат наследството по опис или без опис
(направо). Начинът на неговото приемане има значение при преценката дали
да се открие производство срещу наследника. Когато наследството е прието по
опис, производството се открива по отношение на наследствената маса на починалия, не
зависимо от това какво по стойност е личното имущество на наследниците. Ако масата не
е достатъчна да удовлетвори всички кредитори, неудовлетворените кредитори не могат да
искат от наследниците да ги удовлетворят с личното си имущество. Когато наследството е
прието направо, наследникът отговаря за задълженията на починалия както с придобито
то по наследство имущество, така и с личното си имущество. Ако неговото обединено
имущество (наследство + лично имущество) е достатъчно за погасяване на всички задълже
ния на починалия, както и на задълженията към личните кредитори на наследника, креди
торите на починалия нямат интерес да искат откриване на производство по Н срещу наслед
ника, а следва да се удовлетворят от обединеното имущество на наследника индивидуално
по общия ред на ГПК. В този случай съдът следва да откаже да открие производство по Н.
Кредиторите на починалия могат да поискат откриване на производството само ако обеди
неното имущество на наследника не е достатъчно за удовлетворяване на техните вземания
и вземанията на личните кредитори на наследника.
3.4. Основания за откриване на производство за починал или заличен

неограничено отговорен съдружник (чл. 611, ал. 2 и 4 ТЗ)
Те са 4 кумулативни.
1) Да е открито производство срещу ТД (арг. от чл. 611, ал. 2 ТЗ).
2) Към момента на откриване на производството за ТД съдружникът
трябва да е починал или заличен в търговския регистър. Ако към този мо-
113 Така и Стефанов, Г. Търговска несъстоятелност..., с. 57.

114 Такова правило уреждат редица чужди закони - § 316, ал. 1 на немския 1п$0, чл. 4, т. 3
на исп. Закон за несъстоятелността, швейцарският, австрийският и други закони.
мент съдружникът не е починал или заличен, производството за него се откри

ва по реда на чл. 610 ТЗ.
3) Неплатежоспособността на ТД трябва да е настъпила към момента на
смъртта или заличаването на съдружника в търговския регистър115. Това ос
нование не е установено изрично в ТЗ, но се извежда по арг. от чл. 611, ал. 1
ТЗ - след като производството за починал или заличен ЕТ се открива само ако
той е бил неплатежоспособен към момента на смъртта или на заличаването
му, по аргумент за по-силното основание същото условие ще важи и за от
криване на производство за починалия или заличен неограничено отговорен
съдружник. Защото ако заличеният ЕТ отговаря към кредиторите за свои за
дължения, неограничено отговорният съдружник отговаря за чужди (дружест
вените) задължения.
Не може да се открие производство по Н по чл. 611, ал. 2 ТЗ, ако неплатежоспособ
ността на ТД е настъпила след смъртта или заличаването на неограничено отговорния съд
ружник в търговския регистър. В този случай кредиторите на ТД могат да преследват за
личения съдружник, респ. наследниците на починалия съдружник, индивидуално по общия
ред на ГПК, за да реализират неговата отговорност по чл. 98, ал. 5 ТЗ за задълженията на
ТД в рамките на 5-годишния давностен срок. Срокът тече от вписването на прекратяване
то на членството в търговския регистър, включително при прекратяване на членството по
ради смърт на съдружник.
4) В рамките на едногодишния преклузивен срок от смъртта, съответно от
заличаването на съдружника в търговския регистър, в съда трябва да постъ
пи искане за откриване на производство по Н (чл. 611, ал. 4 ТЗ). За началния
момент, от който преклузивният срок тече, важи казаното в т. 3.3 по-горе от
носно откриването на производство за починал или заличен ЕТ.
Подобно на послесмъртната Н за починал ЕТ, за откриването на производ
ство за починал неограничено отговорен съдружник също е необходимо нали
чието на още едно основание - наследниците да са приели или да са се отка
зали от наследството на починалия116.
4. Откриване на производство срещу невписан търговец или прекратен

невписан търговец
Както ФЛ, така и ЮЛ (с изключение на ТД или кооперация) може да придобие търгов
ско качество и да извършва дейност, без да е вписано в търговския регистър, тъй като съста
вът за придобиване на търговското качество по чл. 1, ал. 1 и 3 ТЗ е материален. Този извод
1.5 В същия смисъл вж. Стефанов, Г. Търговска несъстоятелност..., с. 51, а по старото пра
во - Ганев, В. Цит. съч., с. 315,316.
1.6 Несигурността дали и кога наследниците ще приемат наследството, може да създаде
проблеми пред откриването на послесмъртна Н във връзка с изискването на закона иска
нето за откриване на производството да бъде направено в едногодишен срок от смъртта на
ФЛ (чл. 611, ал. 4 ТЗ) - вж. за тях Тянкова, Я. Несъстоятелност на нетърговци..., 211-214.
Тези проблеми ще бъдат избегнати, ако ТЗ възприеме правилото на § 316, ал. 1 от нем.
1пбО, според което приемането на наследството не е условие за откриване на послесмърт
на Н. Те изобщо не биха възникнали и ако ТЗ възприеме възможността, уредена в редица
законодателства (немското, испанското, австрийското, швейцарското и др.), според която
производство по Н може да се открие и срещу наследствената маса на починалия.
се налага от правилото за декларативно действие на вписването в търговския регистър

(чл. 7 ЗТР). Затова срещу невписан търговец може да се открие производство по Н по реда
на чл. 607 ТЗ.
Търговският закон обаче не урежда възможност за откриване на производство по Н
срещу невписан търговец, който е изгубил търговското си качество поради смърт или пре
кратяване на дейността117. Въпреки това отсъствието на вписване не следва да бъде пречка
за откриване на производство по Н след прекратяване на търговското качество. Иначе не
добросъвестният търговец, който не е изпълнил задължението си да поиска вписване в тър
говския регистър, ще бъде поставен в по-благоприятно положение по отношение на него
вите кредитори от добросъвестния търговец, който е вписан в търговския регистър, след
което е прекратил търговското си качество118. Желателно е Ае 1е%е/егеп<1а чл. 611, ал. 1 ТЗ
да се разшири и да уреди изрично възможност за откриване на производство по отношение
на невписаните търговци, които са прекратили своята дейност1,9.
1,7 Такава възможност е уреждал чл. 657 ТЗ (отм.).

118 В този смисъл, но с други аргументи вж. Тянкова, Я. Откриване на производство по не-
състоятелност..., с. 63, 64.
119 За тях срокът за откриване на производството следва да тече от момента на прекратява
не на дейността (и на търговското качество).

171 206 НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

171 206 НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Глава втора

МАТЕРИАЛНИ ОСНОВАНИЯ ЗА ОТКРИВАНЕ

Член 607а ТЗ урежда материалните основания за откриване на производ­

1 С уреждането на двете основания ТЗ възприема двата основни критерия за установяване

4 Така Р—115—2010 на ВКС, II т. о.; р. от 31.05.2000 г. по гр. д. № 1709/2000 г. на

не на молбата за откриване на производство по Н, като вземе предвид и фак­

1.1.1. Задължение, релевантно за наличието на неплатежоспособност

7 В чуждата доктрина се прави разлика между материална и правна Н. Материалната е

публичните задължения — по аргумент за противното всички останали задъл­

9 Така Р— 1389—2001 на ВКС по гр. д. № 573/2001 г., V г. о. - В: Бюлетин на ВКС, 2001,

тивното право. Но за да направи длъжника неплатежоспособен, публично­

14 Показателен в тази връзка е случаят в практиката, когато кредитор с парично вземане се

Парите в широк смисъл са особени вещи на пазара, които служат като

16 В същия смисъл с редица допълнителни аргументи вж. Попова, В. Допустимо ли е

жение не прави длъжника неплатежоспособен и не е основание за откриване

Н съдът действа като съдебна инстанция по същество и е компетентен да раз­

1.1.2. Неспособност за изпълнение

29 Така Р—971—1996 на ВС, V г. о. по гр. д. № 1259/1995 г. - Бюл. на ВС на РБ, 1996, № Ц,

Коефициентът за обща ликвидност отразява съотношението между всички краткотрайни

33 Поради това заключението на СИ Е за имущественото състояние на длъжника не следва

Във връзка с очертаването на понятието за неспособност за плащане на за­

Практически важният въпрос, от значение за откриването на производство

40 Този подход е възприет в руския, английския, индийския, чешкия, мексиканския и други

Длъжникът е неплатежоспособен, ако няма пари да плати всички изиску­

жави законодателят не определя минимален размер на задълженията, а предоставя на прак­

1.1.3. Обстоятелства, които изключват неплатежоспособността

48 В немската практика се смята, че има незначителна невъзможност за плащане, когато не­

видност на имуществото на длъжника по назначената от съда СИ Е49.

49 Приема се, че ако стойността на всички краткотрайни активи на длъжника покрива

ната стойност на реално продаваемото краткотрайно непарично имущест­

1.1.4. Допълнителни условия за откриване на производство по

1.2. Отграничение от неплатежоспособността по чл. 71 ЗЗД

52 В този смисъл е Р-531-2006 на ВКС, I т. о., но в него неточно се твърди, че данните за

ка54. Основната разлика е в техните белези като ЮФ, в начините на тяхното

1.3. Презумпция за неплатежоспособност

54 В този смисъл за гражданската неплатежоспособност вж. Апостолов, Ив. Цит. съч.,

56 Вж. Попова, В. Коментар..., с. 79; Кьосева, М. Понятието „спиране на плащанията“ в

признак за наличието на Непл. Този извод се налага поради факта, че длъжни­

тегорично доказателство за ясното разграничаване от законодателя на спирането на плаща­

докаже, че е платежоспособен, включително че е налице някое от основанията

2.1. Общи бележки

67 Параграф 67 на австр. 1пзО, съответно § 207, ал. 1 на отменения немски КопкигзогЛпипв

срещу свръхзадълженото КТД да се открие производство по Н. Две са об­

71 Под „чисто имущество“ разбирам разликата между стойността на имуществените права

С оглед на посочените обстоятелства е уместно свръхзадължеността да се въведе като

73 Според § 98 от немския Закон за кооперациите (СепоззепзсИа/геп^езеИ) свръхзадълже­

ва дейността му да се продължи и да се направи опит за оздравяване на пред­

КТД, включително такива, които не са записани счетоводно (арг. от чл. 742,

85 В този смисъл е и р. на СГС от 4.02.2000 г. по гр. д. № 554/1998 г., цитирано в р. от

свръхзадължеността, а неспособността на КТД да реализира печалби създава заплаха за

91 От тази гледна точка едно ТД може да е свръхзадължено и жизнеспособно, както и обрат­

2.3. Отграничение от неплатежоспособността

95 Както бе посочено, съдебната практика често приравнява свръхзадължеността на непла­

Едно КТД може да е неплатежоспособно, без да е свръхзадължено, както

3. Особени основания за откриване на производство по

3.1. Основания за откриване на производство за скрит съучастник

ване на дейността на явния съучастник, така и към момента на откриване на производство­

98 Вж. Владимиров, Ив. Търговска несъстоятелност..., с. 20.

Законът не изисква скритият съучастник да има търговско качество - той

3.2. Основания за откриване на производство за неограничено отговорен

С оглед на това действие членството на съдружника се прекратява и едва в последващ мо­

3.3. Основания за откриване на производство за починал или заличен ЕТ

дори ако тя е настъпила като резултат от приключване на дейността на почи­

Член 607а ТЗ урежда материалните основания за откриване на производ

не на молбата за откриване на производство по Н, като вземе предвид и фак

публичните задължения — по аргумент за противното всички останали задъл

тивното право. Но за да направи длъжника неплатежоспособен, публично

Н съдът действа като съдебна инстанция по същество и е компетентен да раз

Във връзка с очертаването на понятието за неспособност за плащане на за

Длъжникът е неплатежоспособен, ако няма пари да плати всички изиску

жави законодателят не определя минимален размер на задълженията, а предоставя на прак

48 В немската практика се смята, че има незначителна невъзможност за плащане, когато не

ната стойност на реално продаваемото краткотрайно непарично имущест

признак за наличието на Непл. Този извод се налага поради факта, че длъжни

тегорично доказателство за ясното разграничаване от законодателя на спирането на плаща

срещу свръхзадълженото КТД да се открие производство по Н. Две са об

73 Според § 98 от немския Закон за кооперациите (СепоззепзсИа/геп^езеИ) свръхзадълже

ва дейността му да се продължи и да се направи опит за оздравяване на пред

91 От тази гледна точка едно ТД може да е свръхзадължено и жизнеспособно, както и обрат

95 Както бе посочено, съдебната практика често приравнява свръхзадължеността на непла

ване на дейността на явния съучастник, така и към момента на откриване на производство

С оглед на това действие членството на съдружника се прекратява и едва в последващ мо

дори ако тя е настъпила като резултат от приключване на дейността на почи

мент съдружникът не е починал или заличен, производството за него се откри