Standarti Full

ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ
Европейския социален фонд
СТАНДАРТИ
ЗА
ОБУЧЕНИЕ НА МЕДИАТОРИ
2020
Този документ е създаден в рамките на проект „Повишаване капацитета на организациите,
които обучават медиатори, чрез изработване на Стандарти за обучение на медиатори“,
изпълняван от фондация „Партньори-България“ N BG05SFOP001-3.003-0081
За фондация „Партньори-България“
Фондация „Партньори-България” (ФПБ) е регистрирана през 1998 г. неправителствена

организация с независимо управление, която работи за разпространение на методи и програми
за мирно решаване на конфликти, добро управление и социално включване. Организацията си
сътрудничи с институции, неправителствени организации и специалисти за подобряване на
политиката и практиката в областта на правосъдието, социалните грижи, закрила на децата,
образованието, икономическото развитие и опазването на околната среда.
От създаването си организацията работи за въвеждане на методи за алтернативно решаване

на спорове като една възможност гражданите да получат по-добър достъп до правосъдие извън
рамките на съдебната система.
Програмите на ФПБ са насочени към алтернативно разрешаване на спорове чрез

посредничество, медиация и диалог, изграждане на консенсус, кооперативно планиране и
вземане на решения.
Автори:
Румен Минковски
Д-р Даниела Коларова
Проф. Добринка Чанкова
Валя Станкова
Биляна Гяурова-Вегертседер
Керачка Михаел
© Издател: фондация „Партньори-България“, София, 2020
ISBN: 978-954-9945-56-0
СТАНДАРТИ
ЗА
ОБУЧЕНИЕ НА МЕДИАТОРИ
София, 2020
СЪДЪРЖАНИЕ
Въведение 7
Стандарти за обучение на медиатори 10
СТАНДАРТ I: Същност, динамика и характеристики на конфликта 15
СТАНДАРТ II: Механизми при възникване, развитие и разрешаване на
спорове и конфликти 17
СТАНДАРТ III: Основни етапи и правила за провеждане на процедура по
медиация 19
СТАНДАРТ IV: Практически упражнения за развитие на умения за
провеждане на медиация 21
СТАНДАРТ V: Правна рамка на медиацията 24
СТАНДАРТ VІ: Организация на процедура по медиация 27
СТАНДАРТ VII: Изисквания към организации и индивиди,
които провеждат обучение по медиация 29
СТАНДАРТ VIII: Обучение по специализирана медиация 32
ПРИЛОЖЕНИЕ 1: Предложение за създаване на регулаторно-контролен
орган на медиаторите 51
ПРИЛОЖЕНИЕ 2: Контрол, наблюдение и оценка 55
ПРИЛОЖЕНИЕ 3: Международен обзор на стандарти за обучение на
медиатори 61
Списък на използваните съкращения 72
Библиография 74
Въведение
Законодателството в Република България в областта на медиацията изисква медиаторите
да са завършили успешно специализиран курс на обучение. Въпреки че са дадени основни
насоки за това обучение, към настоящия момент съществува необходимост от неговото
усъвършенстване и адаптиране към съвременните изисквания.
В член 2 от Закона за медиацията (ЗМ) медиацията е определена като доброволна и

поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице –
медиатор, подпомага спорещите страни да постигнат споразумение1. Успехът на процедурата
като ефективен метод за разрешаване на спорове зависи от професионализма на медиаторите,
от владеенето на процедурата по медиация и от придържането към високи етични стандарти.
Основните изисквания за обучение на медиаторите се съдържат в Наредба № 2 от 15 март

2007 г. за условията и реда за одобряване на организациите, които обучават медиатори; за
изискванията за обучение на медиатори; за реда за вписване, отписване и заличаване на
медиатори от Единния регистър на медиаторите и за процедурните и етични правила за
поведение на медиатора2 (наричана по-нататък Наредба № 2). Те се свеждат до следното:
• Обучението на медиатори се провежда в рамките на минимум 60 учебни часа и включва

теоретична и практическа част (практиката обхваща минимум половината от учебните
часове);
• Теоретичната и практическата подготовка се провеждат при спазване на определени
минимални изисквания;
• Обучението на медиатори приключва с изпит, който се провежда от комисия към
съответната обучаваща организация и включва тест за проверка на придобитите знания,
участие в симулирана процедура по медиация и събеседване;
• На лицата, издържали изпита, се издава удостоверение за завършено обучение по
медиация по образец;
• Определени са основни процедурни и етични правила за поведението на медиатора.
За да отговори на изискванията за високо качество на обучението и подготовката на
компетентни медиатори, група експерти от фондация „Партньори-България“ и Националната
асоциация на медиаторите (НАМ) разработи настоящите Стандарти за обучение на медиатори.
Тези стандарти са сърцевината на проекта Повишаване капацитета на организациите, които
обучават медиатори, чрез изработване на Стандарти за обучение на медиатори, реализиран
от фондация „Партньори-България“. Проектът се осъществява с финансовата подкрепа
на Оперативна програма „Добро управление“, съфинансирана от Европейския съюз чрез
Европейския социален фонд. Иницииран е в рамките на процедура „Граждански контрол върху
1 Закон за медиацията, обн. ДВ, бр. 110 от 17 декември 2004 г., изм. ДВ, бр. 86 от 24 октомври 2006 г., изм. ДВ, бр. 9 от 28
януари 2011 г., изм. ДВ, бр. 27 от 1 април 2011 г., изм. и доп. ДВ, бр. 77 от 18 септември 2018 г., изм. ДВ, бр. 17 от 26 февруари
2019 г.).
2 Обн. ДВ, бр. 26 от 27 март 2007 г., изм. ДВ, бр. 29 от 8 април 2011 г., изм. ДВ, бр. 100 от 15 декември 2017 г., изм. и доп.
ДВ, бр. 15 от 21 февруари 2020 г.
7
реформата в съдебната система“ (BG05SFOP001-3.003). В рамките на проекта е проведено
изследване на състоянието на медиацията в страната3 с участието на медиатори, съдии,
преподаватели по медиация и граждани, участвали в процедура по медиация. Формулираните
препоръки4 засягат разнообразни аспекти от развитието на медиацията като професия.
Заинтересованите страни са единодушни в мнението, че е назрял моментът за въвеждане на
единни стандарти за обучение на медиатори и унифициране на програмите за обучение по
медиация.
Според Българския институт за стандартизация стандартите са общопризнати правила и

норми и може да включват подробни технически спецификации (характеристики и изисквания),
процедури за производство, методи за изпитване и оценяване на съответствието5. Те подпомагат
развитието на обществото във всички направления, включително развитието на професиите. По
отношение на медиацията това означава, че специалистите, обучени по определени стандарти,
са подготвени да водят процедурата по един безопасен, ефективен и устойчив начин.
Прилагането на единни стандарти за обучение на медиаторите би допринесло за постигане

на по-добра ефективност в използването на медиацията като способ за разрешаване на спорове,
би подобрило услугата медиация, предлагана от медиатори и центрове по медиация в страната,
и би удовлетворило в по-голяма степен очакванията на гражданите.
Настоящите Стандарти са разработени като отговор на потребностите на обществото от:
• по-добър достъп до услуги, свързани с извънсъдебното разрешаване на спорове;

• по-ефективно и икономично протичане на процеса на търсене на решения при спорове,
насочени към съдебно производство;
• приближаване към европейското законодателство и практиките в другите европейски
страни;
• професионализиране на дейността на медиаторите чрез определяне на тяхната пригодност
според това доколко покриват стандартите на професията;
• подпомагане на конкурентоспособността на медиаторите и организациите, които обучават
медиатори;
• осигуряване на яснота по отношение на устойчивите характеристики, които хората,
работещи като медиатори, трябва да притежават;
• подпомагане на дейността на организациите, обучаващи медиатори, чрез детайлно
описание на целите на обучението и необходимите знания, умения, нагласи и етични
принципи, които обучаваните трябва да усвоят и прилагат;
• развитие на професията според научните изследвания, технологичния напредък и
съвременните европейски постижения в областта.
Настоящата рамка очертава основните насоки на обучението по медиация, които следва да
залегнат в Стандартите.
3 Изследване на състоянието на медиацията в страната. С., Фондация „Партньори-България“, 2019.

4 Препоръки за подобряване на политиките в областта на медиацията. С., Фондация „Партньори-България“, 2019.
5 https://www.bds-bg.org/bg/button_23.html.
8
Стандартите за обучение на медиатори включват минималните изисквания за обучение по
отношение на теоретичните и практическите умения, които трябва да притежава специалистът
по медиация. Те са насочени към институции и организации, които провеждат обучения,
включително по специализирана медиация, и издават сертификати за медиатори в съответствие
с Наредба № 2. Полезни са и за лица, които желаят да преминат обучение по медиация или вече
участват в такова, за да бъдат информирани относно неговия обхват и всичко, което могат да
очакват от организацията обучител.
С разработването на настоящите Стандартите за обучение на медиатори, авторите се

надяват да допринесат за осигуряване на по-висок професионализъм на медиаторите чрез
по-целенасочена теоретична и практическа подготовка в рамките на обученията. Това би
помогнало увеличаване на общественото доверие в медиацията като алтернативен метод за
разрешаване на спорове и конфликти. Предложените разностранни аспекти на обучението
целят подпомагане на учебните центрове по отношение на формата и обхвата на обучението,
за да се гарантира подготовка на медиаторите, която отговаря на минималните стандарти за
практикуване на професията. Стандартите за обучение са полезни и за бъдещите медиатори,
които могат да се запознаят с качествата и уменията, които трябва да притежават и така да
бъдат улеснени в избора си на организация, която може да им помогне да ги усвоят.
9
Стандарти за обучение на медиатори6
Основни изисквания към обучението

Въз основа на изискванията за обучение на медиаторите, които се съдържат в Наредба № 2,
и в отговор на предложенията на заинтересованите страни, участвали в изследването на
състоянието на медиацията в страната, настоящите Стандарти са разработени, за да дадат
специфични насоки за провеждане на обучението по медиация, независимо дали се отнася за
базово, или за допълнително обучение по специализирана медиация.
Обучението трябва да бъде насочено към придобиване на знания и умения в следните

направления:
–– конфликтите, тяхната динамика и развитие;

–– основните етапи и правила за провеждане на процедура по медиация;
–– психологическите механизми, които действат при възникване, развитие и разрешаване на
спорове и конфликти;
–– правната рамка на медиацията в Република България, както и международните нормативни
актове и инструменти за нейното прилагане;
–– практически упражнения за провеждане на медиация.
Организация на обучението
• По отношение на организацията на обучението по медиация се препоръчва:
• учебният ден да не бъде по-дълъг от 8 – 10 учебни часа;
• учебната група да не надхвърля 12 – 15 курсисти;
• съотношението между броя на обучителите и броя на обучаваните да бъде 1:6;
• материалите за обучението да бъдат качествено разработени и да се раздават на
обучаваните по време на обучението.
Техническо осигуряване на обучението

За техническото обезпечаване на обучението по медиация е препоръчително да се използват:
• видеокамера за записване на участията на обучаваните в симулации на отделни части или

на цяла процедура по медиация, компютър и мултимедия (видеокамера и монитор) с цел
6 Настоящите Стандарти са съобразени с действащото законодателство към 30 април 2020 г.
10
анализ и получаване на обратна връзка относно силните и слабите страни на обучението;
• презентации, учебни видеофилми;
• основни материали, съдържащи базови теоретични понятия и принципи; тематични
материали, свързани с използваните конкретни методи на обучение – симулация, ролева
игра, казус;
• интернет връзка за онлайн симулации при решаване на различни видове спорове по
специализирана медиация; система за видеоконферентни разговори;
• постери, маркери, флипчарт.
Препоръчителни форми на обучение

Препоръчва се използваните в обучението методи да бъдат интерактивни и практически
насочени при следното приблизително разпределение на времето7:
–– 10% за лекции и презентации, свързани с предоставянето на знания;

–– 40% за упражнения и дискусии;
–– 50% за ролеви игри, наблюдение и обратна връзка.
Основният фокус на обучението е практическата подготовка на бъдещите медиатори (учене
чрез опит, учене чрез правене). За постигането на тази цел се използват следните интерактивни
методи:
• кратки презентации
• демонстрации
• ролеви игри
• симулации
• решаване на казуси
• анализ на конкретни случаи
• въпросници
• индивидуални и групови упражнения
• групови дискусии
• „мозъчна атака“
• упражнения.
7 www.imimediation.org.
11
Роли в обучението
Обучители
Ролята на обучителите е ориентирана към подпомагане на курсистите да получат, развият и

усъвършенстват съответни знания и умения като медиатори. За да изпълняват ефективно тази
роля, обучителите трябва:
• да използват голямо разнообразие от интерактивни, ориентирани към практиката и

експериментални методи и техники;
• да насърчават и подобряват работата в група;
• да осигуряват балансирано участие на всички участници в обучението;
• да създават приятна и позитивна учебна среда;
• да дават възможност на обучаваните да се справят ефективно с реални казуси и примери;
• да поставят въпроси и/или задачи, които поставят основа за разрешаването на поставената
проблемна ситуация;
• да поднасят в синтезиран вид богата информация за медиацията;
• да предоставят фундаментални знания за процедурата по медиация и да акцентират върху
важността на правилата и принципите, залегнали в основата ѝ;
• да демонстрират компетентност, знания и умения за разрешаване на спорове чрез
медиация;
• да владеят специфичния инструментариум на обучението по медиация;
• да консултират обучаваните при изпълнение на упражненията и симулациите, провеждани
в рамките на учебните занятия;
• да дават идеи и да подпомагат откриването на специфични подходи при използването на
медиация;
• да генерират идеи в трудни ситуации;
• да дават ефективна обратна връзка за работата на всеки от участниците в обучението.
Участници в обучението
Обучаваните трябва да бъдат равностойни помежду си участници в процеса на обучение,

като усвояват, развиват и прилагат на практика необходимите знания и умения за прилагане
на медиацията при разрешаване на спорове. За да изпълняват ефективно ролята на медиатори,
обучаваните трябва:
• да вземат активно участие в дискусиите, упражненията и ролевите игри по време на

обучението;
• да възприемат другите участници като среда за съвместно обучение и развитие;
12
• да изпробват новопридобитите умения и техники по време на обучението;
• да експериментират с ролевото си поведение по време на симулациите, свързани с
разрешаване на спорове чрез медиация;
• да спазват правилата и инструкциите, особено в практическата им част;
• да проявяват креативност спрямо конкретната ситуация.
Оценяване
Оценяването е задължителна част от обучението по медиация. Препоръчва се в процеса на
оценяване на курсистите да присъстват следните елементи:
• Оценяването се осъществява на всички равнища и на всеки етап от обучението, като се

използва подходящ инструментариум, разработен от обучаващата организация. За целта
на всеки курсист се осигурява възможност да участва в упражнения и ролеви игри, чрез
които може да покаже знания, умения и компетенции, необходими за водене на процедура
по медиация.
• Финалният изпит, чрез който се оценяват знанията, усвоени по време на обучението по
медиация, става чрез въпросник (общ писмен тест) и устно събеседване, които следва
да бъдат конструирани така, че да не излизат от рамките на предварително зададените в
програмата параметри.
• Оценяването на практическите умения и компетенции на обучаваните се осъществява
чрез анализ на тяхното поведение при водене на симулирана процедура по медиация. След
приключване на симулацията или ролевата игра, всеки участник в обучението, който е
влязъл в ролята на медиатор, получава оценка на своите умения за водене на процедурата.
В оценката влиза и анализ на уменията на обучавания да изготвя споразумение. (По
изключение е допустимо представянето на кандидат-медиаторите в ролевата игра да бъде
записано с видеокамера и да получи оценка на по-късен етап.)
• За да се гарантира обективност, безпристрастност и справедливост при оценяването на
практическите умения за водене на процедура по медиация, се препоръчва всеки участник
да бъде оценяван от трима оценители, като поне един от тях е външен за обучаващата
организация (сертифициран оценител от списъка на регулаторно-контролния орган,
посочен в приложение 1).
• Измерването на удовлетвореността от проведеното обучение се осъществява чрез
комплексен инструментариум, който включва въпросник за обратна връзка и карта за
самооценка, която съдържа оценката на обучавания за:
–– постигнатия краен резултат от обучението (личните постижения);
–– придобитите знания, умения и компетенции;
–– процеса на общуване по време на курса;
–– силните и слабите страни на преподаването;
–– участието на курсистите в учебния процес;
13
–– учебните материали, средата и други аспекти на обучението;
–– готовността за включване в следващи етапи на обучение;
–– готовността за практикуване на медиация.
14
СТАНДАРТ I:
Същност, динамика и характеристики на конфликта

1. Същност на конфликта: причини за възникване, характеристика и динамика на развитие.
2. Анализ на конфликта.
3. Индивидуален стил на поведение в конфликтна ситуация.
Учебна цел
Учебната цел е свързана със запознаване на курсистите с концептуалните особености на
конфликтните ситуации и практиката за тяхното разрешаване.
Компетенции, знания и умения

Обучаваните трябва да имат основни
Компетенции за:
• оценка на същността и причините за възникване и развитие на конфликта между страните
и възможностите за неговото разрешаване чрез процедура по медиация;
• разрешаване на конфликтни ситуации;
• разграничаване на индивидуалните стилове на поведение в конфликтна ситуация;
• подпомагане на страните да открият различните, но взаимносвързани фактори, които им
влияят, както и индивидуалните стилове на поведение при участие в конфликт;
• оценка/диагностициране на възможността за разрешаване на конфликта чрез процедура
Знания за:
• базовите понятия, свързани с конфликтите;
• специфичните модели за разрешаване на конфликти;
• разнообразните подходи и техники за разрешаване на конфликти.
Умения за:
• анализ на развитието на конфликта;
• използване на различни подходи и техники при справяне с конфликтни ситуации;
15
• интегрално разглеждане на приложимостта на медиацията в конфликтна ситуация.
Съдържание на обучението
Информацията, свързана със същността, динамиката и развитието на конфликтите, е
основна част от обучението по медиация. Тя е ориентирана към разширяване на познанието
за конфликтите. Основният акцент се поставя върху разбирането, че конфликтът не е само
негативно състояние на междуличностните или обществените отношения, а съдържа в себе си
позитиви, като осигурява възможност за преодоляване на възникнали проблеми и гарантира
промяна на създалата се ситуация. В тази част на обучението се обсъждат въпроси, свързани
с конфликтите, които могат да бъдат обединени в три блока: методологични проблеми;
функционални особености; приложни аспекти. Във всеки от блоковете се разглеждат различни
теми и проблеми, като наред с това се интегрират в по-общи схеми и понятия. Обръща се
внимание на многоаспектността на управлението на конфликта, на неговата природа, същност,
особености и характеристики. Превенцията и разрешаването на конфликтни ситуации, както и
цялостният процес на тяхното управление се разглеждат на равнището на личността, групите,
организациите, социалните общности. От ефективното обучение по теория и практика на
конфликта зависи в решаваща степен качеството на предлаганата услуга по медиация.
16
СТАНДАРТ II:
Механизми при възникване, развитие и

разрешаване на спорове и конфликти
1. Основни психологически знания по отношение на механизма на ескалация и разрешаване
на конфликти.
2. Сравнителен анализ на различните процедури за разрешаване на конфликти: преговори,
медиация, арбитраж, помирение, съдебно производство.
3. Елементи от теорията на преговорите, основни дефиниции (спорни въпроси, позиции,
интерес, най-добра8 и най-лоша алтернатива на договореното споразумение)9.
Учебна цел
Учебната цел е свързана със запознаване на курсистите с базови психологически механизми
при възникване, развитие и разрешаване на спорове и конфликти.

• разграничаване на основните етапи на ескалация на конфликта и идентифициране на
онези от тях, при които е възможно използването на медиация;
• извършване на сравнителен анализ на процедурите за разрешаване на конфликти;
• прилагане на основните елементи на теорията на преговорите.
Знания за:
• основните психологически моменти при ескалация и разрешаване на конфликти;
• различните процедури за разрешаване на конфликти;
• основните понятия от теорията на преговорите.
Умения за:
8 Best Alternative to a Negotiated Agreement – BATNA (най-добрата алтернатива на договореното споразумение) – понятието
се използва от Harvard Law School.
9 Worst Alternative to a Negotiated Agreement – WATNA (най-лошата алтернатива на договореното споразумение) –
понятието се използва от Harvard Law School.
17
• водене на преговори;
• очертаване на спорни въпроси;
• преформулиране на проблеми и позиции.
Този раздел от обучението по медиация посочва психологическите механизми на възникване,
развитие и разрешаване на спорове и конфликти, като се съсредоточава върху тяхната ескалация
и разрешаване. Прави се сравнителен анализ на различните процедури за разрешаване на
конфликти (преговори, медиация, арбитраж, помирение, съдебно производство и др.), като
се поставя акцент върху медиацията. Курсистите се запознават с елементи от теорията на
преговорите, включително с основни дефиниции (спорни въпроси, позиции, интерес, BATNA,
WATNA). Практическата част на обучението е свързана с формирането на умения, необходими
на бъдещите медиатори за успешно прилагане на процедурата: определяне и насочване на
вниманието към нуждите и интересите на заинтересованите страни, изследване на критични
проблеми, очертаване на спорни въпроси, преформулиране на проблеми и позиции.
18
СТАНДАРТ III:
Основни етапи и правила за провеждане на

процедура по медиация
1. Понятие за медиация.
2. Процедура по медиация.
3. Принципи и правила при провеждане на процедурата по медиация – доброволност и
равнопоставеност, неутралност и безпристрастност, поверителност на разискванията,
предшестващи разрешаването на спора.
4. Роля, права и задължения на медиатора.
5. Приложение на медиацията като алтернативен способ за разрешаване на спорове.
6. Етични правила на поведение на медиатора.
Учебна цел
Учебната цел е свързана с представяне пред курсистите на основните етапи и правила за
провеждане на процедура по медиация.

• разграничаване и определяне на същността и спецификата на основните етапи от
процедурата по медиация;
• адекватно използване на принципите и правилата за провеждане на процедура по
медиация;
• изпълнение на ролята и задълженията на медиатора;
• оценка на възможностите за прилагане на медиацията като алтернативен способ за
разрешаване на спорове;
• разбиране и следване на насоките за спазване на етичните правила на поведение на
медиатора, разработени в ЗМ и Наредба № 2.
19
Знания за:
• същността и етапите на процедурата по медиация;
• основните принципи при провеждане на процедура по медиация;
• правата и задълженията на медиатора;
• Етичния кодекс на медиаторите и правилата на поведение, които е необходимо да се
спазват;
• прилагане и използване на основните принципи в процедурата по медиация.
Умения за:
• разбиране и интерпретация на основните понятия в медиацията;
• идентифициране на медиацията като алтернативен способ за разрешаване на спорове;
• прилагане и използване на основните принципи в процедурата по медиация;
• преценка кои случаи са подходящи за медиация.
Разглеждат се основните понятия, свързани с прилагането на медиация, като целта е
курсистите да придобият базови познания за нейната същност и основни характеристики.
Процедурата се представя в систематизиран вид от гледна точка на структура и етапи. Дава
се информация, свързана с критериите за допустимост на използването на медиация, и се
формират умения за преценка на случаи, в които е подходящо да бъде приложена. В обучението
се поставя акцент върху познаването и спазването на Етичния кодекс на медиатора и правилата
за поведение на практикуващите медиатори10. Отделя се внимание на базовите принципи
(доброволност, равнопоставеност, конфиденциалност, безпристрастност и неутралност на
медиатора) и правилата при провеждане на процедурата. Тъй като заложената в Стандарт
III информация за основните етапи и правила за провеждане на процедура по медиация е
основополагаща за обучението, от съществена важност е обучаваните да я разбират в пълнота,
за да могат да я използват в бъдещата си работа.
10 Правилата за поведение на медиатора са разписани в Наредба № 2, възоснова на които действащите центрове по

медиация развиват и приемат свой Етичен кодекс на медиатора.
20
СТАНДАРТ IV:
Практически упражнения за развитие на умения за

провеждане на медиация
1. Провеждане на встъпителна среща със страните (встъпителни изявления на медиатора и
представяне на основните принципи и правила на процедурата по медиация).
2. Умения за спазване на процедурата на всеки етап от медиацията и прилагане на
подходящите техники.
3. Умения за ефективна комуникация:
а) активно слушане;
б) активно говорене;
в) задаване на отворени въпроси;
г) използване на неутрален език (устно и писмено).
4. Анализ и диагностика на конфликта:
а) оценка на приложимостта на медиацията във всеки конкретен случай;
б) идентифициране на позициите и интересите на страните в конфликта;
в) разграничаване на позиция, потребности и интереси и подпомагане на страните да
преминат от позиция към интереси;
г) подпомагане на страните да постигнат разбиране и да започнат директна комуникация
помежду си.
5. Умения за провеждане на индивидуални (частни) срещи между медиатора и всяка от
страните, когато е необходимо.
6. Подкрепа на страните в генерирането на решения по спора, по-специално по отношение
на:
а) търсене на творчески решения;
б) оценка на идеите и определяне на правила и критерии за вземане на решение.
7. Изготвяне на окончателно споразумение.
8. Сътрудничество с комедиатор.
9. Сътрудничество със специалисти от различни области (адвокати, вещи лица, психолози,
експерти, съдии и др.).
21
Учебна цел
Учебната цел е свързана с включване на курсистите в практически упражнения за развитие
на умения за провеждане на медиация.

• провеждане на срещи със страните (общи и индивидуални);
• представяне на основните принципи и правила в процедурата по медиация;
• спазване на последователността (логиката) на етапите в процедурата по медиация;
• разбиране на страните и ефективна комуникация с всяка от тях;
• управление на силните емоции на страните;
• упражняване на самоконтрол по време на процедурата по медиация;
• подпомагане на страните да постигнат разбиране и да започнат директна комуникация
помежду си;
• осъществяване на подкрепа на страните при генериране на решения по спора;
• изготвяне на окончателно споразумение;
• ефективно сътрудничество с комедиатор.
Знания за:
• провеждане на срещи със страните;
• анализ и диагностика на конфликта;
• техники за ефективна комуникация;
• изготвяне на споразумение.
Умения за:
• ефективна комуникация;
• работа в сътрудничество с комедиатор;
• използване на подходящи техники на всеки етап от процедурата по медиация;
• подкрепа на страните при търсене на възможности за разрешаване на спора.
22
На основата на вече придобитите знания за същността, особеностите и принципите на
медиацията се надграждат знания и умения за прилагане на подходящи техники на всеки
етап от процедурата. Използват се казуси и симулации, чрез които участниците в обучението
развиват своите медиаторски способности. Поставя се акцент върху провеждането на
встъпителни срещи със спорещите страни. Влизайки в ролята на медиатори, курсистите
придобиват умения да правят встъпителни изявления, да се представят, както и да информират
страните относно основните принципи и правила на медиацията. Воденето на процедурата
е от съществена важност, затова в обучението се отделя специално внимание на правилните
техники за работа със страните и тяхното адекватно прилагане на всеки от различните етапи.
През цялото време на обучението се работи в посока развитие и усъвършенстване на уменията
за ефективна комуникация със страните, като се поставя специален акцент върху техниките за
активно слушане, уменията за формулиране на отворени въпроси, както и използването (устно
и писмено) на неутрален език. Препоръчва се обучаваните да бъдат насърчавани да извършват
анализ и диагностика на конфликта, да дават оценка за приложимостта на медиацията във
всеки конкретен случай, по който работят, както и винаги да идентифицират позициите и
интересите на засегнатите страни.
Обучението следва да бъде насочено към развитие на уменията на курсистите да правят

разграничение между позиция, потребности и интереси и да подпомагат страните да направят
преход от фиксиране върху заеманата позиция към разкриване на същинските интереси.
Основен момент в обучението е изработването на умения за подпомагане на спорещите с цел
постигане на взаимно разбиране и директна комуникация помежду им. Специално внимание
следва да бъде отделено на подготовката на бъдещите медиатори да провеждат индивидуални
(частни) срещи със страните, когато това е необходимо. Акцентира се върху предимствата и
недостатъците на тези срещи, както и върху ползата от тях за окончателното разрешаване на
случая. Посочват се етапите от процедурата, когато е подходящо да бъдат използвани, както и
грешките, които е възможно да бъдат допуснати по време на тяхното провеждане. На обучаваните
се демонстрира как да оказват подкрепа на страните на етапа на генериране на решения по
спора чрез търсене на творчески алтернативи и формулиране на адекватни правила и критерии
за оценка на възникналите идеи и предложения за разрешаване на спора. Ключово място в
обучението по медиация заема изготвянето на окончателното споразумение. На обучаваните
се предоставя информация за различните техники и подходи за формулиране и изготвяне на
окончателния текст на споразумението. Специално внимание се отделя и на развитието на
уменията на медиаторите за сътрудничество и работа с комедиатори и специалисти в различни
области (адвокати, вещи лица, психолози, експерти, съдии и др.).
23
СТАНДАРТ V:
Правна рамка на медиацията

1. Правно основание за прилагане на процедура по медиация.
2. Национални и международни актове и инструменти за провеждане на процедура по
медиация.
3. Прилагане на процедура по медиация при граждански спорове, включително спорове,
свързани с права на потребителя; административни спорове; трудови спорове; семейна
медиация; търговска (бизнес) медиация; медиация по наказателни дела и др.11
Учебна цел
Учебната цел е свързана със запознаване на курсистите с правното основание за прилагане
на процедура по медиация, с националните и международните актове и инструменти,
регламентиращи нейното провеждане, и тяхното прилагане при различни видове спорове.

• обясняване на правното основание за прилагане на процедура по медиация;
• работа с национални и международни актове и инструменти за провеждане на процедура
по медиация;
• очертаване на правната рамка при прилагане на процедура по медиация при различни
видове спорове.
Знания за:
• националната нормативна уредба, която пряко регламентира процедурата по медиация, и
всички изисквания, отнасящи се до компетентностите на медиатора;
• основните международни актове в областта на медиацията; влиянието, което оказват
върху процедурата по медиация в страната; каква част от тези актове са транспонирани в
националното законодателство;
• прилагане на процедура по медиацията според вида на спора.
11 Вж. Приложение № 2 към чл. 8 от Наредба № 2, обн. ДВ, бр. 26 от 27 март 2007 г., посл. изм. и доп. ДВ, бр. 15 от 21
февруари 2020 г.
24
Умения за:
• работа с нормативни актове, свързани с прилагането на процедура по медиация;
• прилагане на балансирано и равнопоставено отношение към страните в спора при
спазване на етичните правила за поведение на медиатора;
• преценка на вида и степента на развитие на конфликта и доколко спорът е подходящ за
разрешаване чрез медиация.
1. Правно основание за прилагане на медиация
Препоръчва се запознаване на обучаваните с особеностите на националното законодателство
в областта на медиацията. Обучението трябва да осигурява минимални познания по основни
правни въпроси, като дава сбита информация за нормативната уредба, представляваща правната
рамка на процедурата. Обучаваните следва да бъдат запознавани с нормативните изисквания
за прилагане на медиация в съдебни и извънсъдебни спорове; да са наясно с разликите, които
съществуват между тях, респективно с правните последици, включително с последиците
от сключеното споразумение. Представят се предизвикателствата, които възникват пред
медиатора при прилагане на правната уредба. Препоръчва се да бъдат основно разгледани
следните правни актове:
1.1. Закон за медиацията

Обучаваните лица се запознават със Закона за медиацията, който „…урежда отношенията,
свързани с медиацията като алтернативен способ за разрешаване на правни и неправни
спорове“12 – дефиниция, която определя процедурата по медиация като алтернативен
способ за разрешаване на съдебни и извънсъдебни спорове. Посочва се приложното поле на
процедурата по медиация: „Предмет на медиация могат да бъдат граждански, търговски,
трудови, семейни и административни спорове, свързани с права на потребители, и други
спорове между физически и/или юридически лица, включително и когато са презгранични“13.
Обучаваните лица се запознават с основните принципи на медиацията, формулирани в ЗМ –
доброволност и равнопоставеност; неутралност и безпристрастност; поверителност, както
и с правното положение на медиатора – условия, на които трябва да отговоря; правила за
поведение; задължения и отговорности; възможности за сдружаване с други медиатори с цел
осъществяване на дейността.
1.2. Наредба № 2
Препоръчва се обучението да включва основно следните елементи: ред за вписване и
заличаване на медиаторите от Единния регистър на медиаторите; процедурни и етични
правила за поведение на медиатора; допълнително специализирано обучение по медиация с
цел придобиване на специфични теоретични и практически умения за водене на процедура
по медиация при граждански спорове, включително, свързани с права на потребителя;
административни, трудови, семейни, търговски спорове; медиация по наказателни дела;
презгранични и други видове спорове.
12 Закон за медиацията, чл. 1.

13 Пак там, чл. 3, ал. 1.
25
2. Национални и международни актове и инструменти за провеждане на медиация
По отношение на приложението на медиацията в отделните правни отрасли обучаваните
лица се запознават с различни актове, издадени от: Съвета на Европа, Европейската комисия за
ефективност на правосъдието към Съвета на Европа (CEPEJ), Европейския съюз (препоръки,
указания, регламенти и директиви) и ООН. Разяснява се характерът на документите от правна
гледна точка, както и необходимостта от тяхното транспониране в българското законодателство.
Анализира се международната практика и се посочват съвременните тенденции в развитието
на медиацията. Поставя се акцент върху основните теоретични и практически изисквания,
свързани с прилагането на процедурата за алтернативно разрешаване на спорове в международен
аспект.
3. Прилагане на процедурата по медиация при граждански спорове, включително

спорове, свързани с права на потребителя, административни и трудови спорове,
семейна медиация, търговска (бизнес) медиация, медиация по наказателни дела и
др.14
На обучаваните се предоставя информация за цялата нормативна уредба, включваща
кодекси и специални закони, съществуващи към момента на обучението, които предвиждат
възможност за провеждане на процедура по медиация. Посочват се правните последици
и характера на споразумението, сключено в процедура по медиация, както и възможността
същото да бъде одобрено от съда по смисъла на ЗМ. Курсистите се запознават със специалната
уредба на медиацията, отнасяща се до прилагането на процедурата в гражданския процес
по смисъла на Гражданския процесуален кодекс (ГПК); в производства по Семейния кодекс;
при търговски, трудови и делбени спорове, както и при такива, свързани с местната власт и
административните органи. Представят се възможностите за прилагане на медиацията съгласно
Закона за авторското право и сродните му права; при спорове, свързани с интелектуалната
собственост; при потребителски спорове (в областта на защитата на потребителите) и за
разрешаване на конфликти в училище. Обсъждат се също така възможностите за провеждане
на процедура по медиация изцяло онлайн чрез различни платформи; както и прилагането ѝ в
наказателния процес чрез посредничество между жертвата и извършителя на престъплението.
14 Стандартът е съобразен с видовете спорове, посочени в Приложение № 2 към чл. 8 от Наредба № 2, обн. ДВ, бр. 26 от
27 март 2007 г., посл. изм. и доп. ДВ, бр. 15 от 21 февруари 2020 г.
26
СТАНДАРТ VІ:
Организация на процедура по медиация

1. Практически въпроси, свързани с организацията на процедурата по медиация.
2. Поемане на случай – правила, процедура, подготовка на страните за медиация.
3. Запознаване с „интейк“ процедурата (поемането на случай) и изграждане на умения за
нейното провеждане.
4. Определяне на първа и последващи сесии за медиация.
5. Изисквания за предоставяне на документация.
6. Създаване и съхранение на архив.
7. Лични данни – сигурност и поверителност.
8. Сътрудничество с институциите на съдебната система и с други административни органи.
Учебна цел
Учебната цел е свързана със запознаване на курсистите с организацията на процедурата по
медиация.

• организиране на процедура по медиация;
• поемане и подготвяне на отделния случай за медиация;
• работа с документация, лични данни, създаване и съхранение на архив;
• изграждане на сътрудничество с институциите на съдебната система и с други
административни органи.
Знания за:
• организиране на процедура по медиация;
• създаване и съхранение на архив;
• спазване на принципа на поверителност на процедурата по медиация.
27
Умения за:
• изготвяне на договори за подготовка и провеждане на медиация;
• провеждане на „интейк“ процедура (поемане на случай);
• работа с документи.
Основните акценти в обучението са свързани с предоставяне на информация за
организацията на процедурата по медиация. Обучаваните се запознават с практиката по
отношение на подготовката – етапите, през които се преминава, докато се стигне до насрочване
на медиация, както и с „интейк“ процедурата (поемането на случай), като същевременно
развиват умения за нейното провеждане. Важен аспект в обучението е формирането на умения
за боравене с документацията по съответния спор, както и за създаване и поддържане на архив
по вече подготвени и проведени процедури по медиация. Съществено внимание се обръща на
спазването на принципа на поверителност при предварителните разговори със страните, вкл. в
случаите, когато не се стига до медиация. Препоръчва се обучението да включва информация
относно начините, по които съдът може да бъде уведомен за насрочването на медиация,
ако по същия спор вече е заведено съдебно производство. Съществено внимание се отделя
на изготвянето на договори за подготовка и провеждане на медиация с включени конкретни
елементи, задължителни както за медиатора, така и за поръчителя на медиацията, като:
–– срок, в който заявителят на медиацията предоставя документация по спора;

–– срок, в който медиаторът се запознава с документацията;
–– срок за разговори на медиатора с ответната страна;
–– цена, начин и срок на заплащане на труда на медиатора за подготовката на медиацията и
провеждането на същинската процедура.
Друг акцент в обучението е изготвянето на договор за провеждане на сесия по медиация.
Препоръчително е документът да включва следните реквизити: дата; час; място; времетраене на
първата и следващите сесии; вид на постигнатото споразумение (устно или писмено, писмено
с нотариална заверка на подписите); име на лицето, изготвило договора (медиатора или друго
лице); размер, начин и срок на заплащане на хонорара на медиатора.
28
СТАНДАРТ VII:
Изисквания към организации и индивиди, които

провеждат обучение по медиация
1. Препоръчителни изисквания към лицата, провеждащи обучение по медиация:
а) магистърска степен;
б) минимум 2 години практика като медиатор;
в) участие в минимум 10 случая на медиация;
г) сертификат за преминато обучение за обучители; опит в преподаване на дисциплината
„Разрешаване на конфликти“ във формална или неформална образователна среда; или
положен изпит по методика на обучението по академична дисциплина;
д) познаване и спазване на етичните правила на медиаторите;
е) познаване на действащите нормативни актове относно медиацията.
2. Изисквания към организациите, които обучават медиатори:
а) подготовка на учебен план и учебна програма за обучение (минимум 60 учебни часа);
б) определяне на квалифициран екип от преподаватели, които отговарят на изискванията
по член 2 и член 3 от Наредба № 2;
в) подготовка на план – сметка на разходите за обучение и размер на таксата за участие в
обучението; публично обявяване на таксите за обучение;
г) подготовка и предоставяне на учебни материали, които обхващат темите, застъпени в
учебната програма;
д) подготовка и прилагане на максимално обективна система за оценяване на обучаваните
– тестове, скали за оценка, видеозаснемане на упражнения за водене на процедура по
медиация, формуляри за обратна връзка, избор на комисия от оценяващи, протоколи
от изпит и др.;
е) издаване на удостоверение на успешно издържалите изпита, в което се посочват:
вид на обучението, времеви интервал на провеждане, брой часове, наименование на
обучаващата организация, дата на провеждане на изпита, име и подпис на лицето,
което представлява организацията15.
3. Препоръчителни форми на обучение
В обучението по медиация следва да се наблегне на интерактивните методи, като:
15 Вж. Приложение № 3 към чл. 10 на Наредба № 2, обн. ДВ, бр. 26 от 27 март 2007 г., посл. изм. и доп. ДВ, бр. 15 от 21
февруари 2020 г.
29
1) ролеви игри;
2) анализ на конкретни случаи;
3) упражнения за развитие на умения за водене на всеки етап от процедурата по медиация;
упражнения за изготвяне на споразумение между страните;
4) индивидуални и групови упражнения;
5) дискусии;
6) тестове;
7) лекции и презентации.
Учебна цел
Учебната цел е свързана със запознаване на курсистите с базовите изисквания към
организациите и лицата, които провеждат обучение по медиация.

• познаване на изискванията към организациите, предлагащи обучение по медиация;
• познаване на изискванията към обучителите по медиация;
• познаване на препоръчителните форми за обучение по медиация.
Знания за:
• изискванията към организациите, предлагащи обучение по медиация;
• изискванията към обучителите по медиация;
• препоръчителните форми на обучение по медиация.
Умения за:
• оценка на компетентността на обучаващите организации и техните обучители;
• оценка на проведеното обучение;
• даване на препоръки за подобряване на обучението.
Основният акцент се поставя върху разбирането, че базовите изисквания към организациите
и лицата, които провеждат обучение по медиация, не са формални претенции, а условие и
фундамент за високо качество на подготовката на бъдещите медиатори. Информацията,
30
свързана с изискванията към организациите и лицата, които провеждат обучение по медиация,
и препоръчителните форми на обучение, е важна и задължителна част от обучението. Тя
се представя в курсовете по медиация и има за цел разширяване на познанията относно
изискванията към обучаващите организации и лица. В този раздел от обучението по медиация
се поставят на обсъждане въпроси, които могат да бъдат обединени в три основни блока:
–– изисквания към лицата, провеждащи обучение по медиация;

–– изисквания към организациите, които обучават медиатори;
–– препоръчителни форми на обучение.
От ефективното обучение на курсистите относно изискванията към организациите и лицата,
които провеждат обучение по медиация, зависи в решаваща степен равнището на познаване
и спазване на етичните правила на медиаторите, на действащите закони и наредби относно
медиацията, както и на стандартите за обучение на медиатори и за провеждане на медиация.
31
СТАНДАРТ VIII:
Обучение по специализирана медиация

Този стандарт се отнася до допълнителното обучение по специализирана медиация, което
включва: придобиване на специфични знания и практически умения за водене на процедура
по медиация по граждански спорове, включително такива, свързани с права на потребителя,
административни, трудови, семейни, търговски, презгранични и други видове спорове, както
и по наказателни дела16.
А. ОБУЧЕНИЕ ПО МЕДИАЦИЯ ПО ГРАЖДАНСКИ

СПОРОВЕ
Учебна цел
Учебната цел е свързана със запознаване на курсистите със спецификата на медиацията по
граждански спорове.

• определяне на специфичните особености на гражданските спорове, при които е възможно
да се използва процедура по медиация;
• прилагане на процедурата по медиация при граждански спорове.
Знания за:
• специфичните особености на гражданските спорове.
Умения за:
• използване на медиация за разрешаване на спорове между лица, обикновено в близки
или продължаващи отношения.
16 Вж. Приложение № 2a към чл. 11а, ал. 1 от Наредба № 2, обн. ДВ, бр. 26 от 27 март 2007 г., посл. изм. и доп. ДВ, бр.
15 от 21 февруари 2020 г.
32
Това е най-широкото приложно поле на медиацията, тъй като обхваща всички видове
граждански спорове (тук няма да бъдат изчерпателно изброени). Диспозитивното начало и
автономията на волята в гражданското законодателство благоприятстват този вид медиация,
включително по неименувани спорове, в които равнопоставеността на страните е водеща.
Поради многообразието на гражданските спорове се препоръчва в теоретичната част на
обучението вниманието да се фокусира само върху някои от видовете (напр. наследствени и
облигационни спорове), а в практическата част да се експериментира с други.
33
Б. ОБУЧЕНИЕ ПО МЕДИАЦИЯ ПО СПОРОВЕ,
СВЪРЗАНИ С ПРАВА НА ПОТРЕБИТЕЛЯ
Учебна цел
спорове, свързани с права на потребителя.

• определяне на специфичните особености на споровете, свързани с права на потребителя,
при които е възможно да се приложи медиация;
• прилагане на процедурата по медиация при споровете, свързани с права на потребителя.
Знания за:
• специфичните особености на споровете, свързани с права на потребителя;
• нормативната рамка в България и на ниво ЕС;
• институции, които предлагат услугата.
Умения за:
• използване на медиация за разрешаване на спорове, свързани с права на потребителя;
• разрешаване на спорове чрез онлайн медиация;
• работа със страни с високоразвита чувствителност.
Обучението следва да бъде по-обхватно, тъй като в последно време разрешаването на този
вид спорове претърпява значителна промяна. Обучаваните се запознават с най-новата и най-
модерната към момента уредба на материята в Република България.
С изменението от 2015 г. на Закона за защита на потребителите (ЗЗП)17 към Глава девета

„Потребителски спорове“ е създаден нов раздел – втори, „Алтернативно решаване на
потребителски спорове“. С това изменение е транспонирана Директива 2013/11/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 година за алтернативно решаване на
потребителски спорове (Директивата).
ЗЗП и Директивата са достатъчно изчерпателни относно особеностите на този вид медиация,

затова следва да бъдат подробно проучени от бъдещите медиатори. По-конкретно в обучението
17 Обн. ДВ, бр. 99 от 9 декември 2005 г., посл. изм. и доп. ДВ, бр. 13 от 14 февруари 2020 г.
34
е уместно да се обърне внимание на няколко основни аспекта:
–– Изискванията към процедурите за алтернативно разрешаване на национални и

трансгранични18 спорове, свързани със задължения, произтичащи от договори за
продажба или за предоставяне на услуги между търговец, установен на територията
на Европейския съюз, и потребител, пребиваващ на територията на Европейския съюз,
осъществявани от орган за алтернативно разрешаване на потребителски спорове и
завършващи с предлагане на решение, налагане на решение или събиране на страните по
спора с цел подпомагане намирането на решение по взаимно съгласие.
–– Орган за алтернативно решаване на потребителски спорове (орган за АРС). Това е всеки
орган, независимо от неговото наименование, който е установен, осъществява постоянно
дейност по алтернативно решаване на потребителски спорове и е включен в списъка,
одобрен от министъра на икономиката. Той може да бъде едноличен или колективен.
Органът за АРС е установен, ако се администрира от:
• физическо лице – на мястото, където осъществява дейност по алтернативно решаване на

потребителски спорове;
• юридическо лице или сдружение на физически или юридически лица – на мястото, където
осъществяват дейност по алтернативно решаване на потребителски спорове или където е
тяхното седалище по устав;
• орган на държавна власт или друга публична институция – на мястото, където е тяхното
седалище.
Органът за АРС разглежда възникнали национални спорове между потребители и търговци,
свързани със задължения, произтичащи от сключени, включително и онлайн, договори за
продажба или за предоставяне на услуги, в това число за продажба или предоставяне срещу
заплащане на цифрово съдържание.
Органът за АРС разглежда и възникнали трансгранични спорове между потребители и

търговци във връзка със задължения, произтичащи от сключени договори за онлайн продажби
или услуги чрез използване на платформа за онлайн решаване на спорове съгласно изискванията
на Регламент (ЕС) № 524/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно
онлайн решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и
Директива 2009/22/ЕО.
Органът за АРС трябва да спазва принципа на свобода и да не лишава потребителя от

възможността за защита по съдебен ред.
В процедури, при които органът за АРС решава спор между потребител и търговец чрез
налагане на решение, решението има задължителна сила, ако страните предварително са били
уведомени за задължителния му характер и са заявили изрично съгласието си.
Процедурните правила за работа на органа за АРС съгласно закона трябва да са ефективни

и да отговарят на следните изисквания:
• процедурата за АРС да е леснодостъпна, включително и онлайн, за двете страни по спора,

18 В текста на ЗМ и Наредба № 2 този вид спорове са определени като „презгранични“.
35
независимо къде се намират;
• страните да имат достъп до процедурата за АРС, без да са длъжни да използват услугите
на адвокат или друг юрист; процедурата не трябва да лишава страните от правото им да
търсят независимо становище или да бъдат представлявани или подпомагани от трето
лице на всеки етап от нейното провеждане;
• процедурата за АРС да е безплатна или достъпът до нея да е свързан с незначителни
разходи за потребителите;
• когато орган за АРС е сезиран с жалба на потребител, да уведомява страните по спора
веднага след като е получил всички документи във връзка с жалбата;
• резултатът от процедурата за АРС да се оповестява най-късно в срок от 90 календарни
дни, считано от датата, на която органът за АРС е получил всички документи по жалбата;
при спорове с фактическа и правна сложност органът за АРС може по своя преценка да
удължи този срок, като уведоми страните за това и определи нов срок за решаване на
спора.
36
В. ОБУЧЕНИЕ ПО МЕДИАЦИЯ ПО
АДМИНИСТРАТИВНИ СПОРОВЕ
Учебна цел
административни спорове.

• определяне на специфичните особености на административните спорове, при които е
възможно да се приложи медиация;
• прилагане на процедурата по медиация при административни спорове.
Знания за:
• специфичните особености на административните спорове;
• особеностите на споразумението по Административнопроцесуалния кодекс19 (АПК);
• налични практики в определени институции/учреждения.
Умения за:
• използване на медиация за решаване на административни спорове;
• гъвкавост и упоритост при решаване на спорове в неособено приятелска среда;
• работа със страни, които са в отношение на субординация.
В обучението следва да се изтъкнат следните специфики на медиацията по административни
спорове:
–– може да се прилага както за решаване, така и за предотвратяване на спорове;

–– може да се използва общо или в отделни случаи (напр. при изготвяне на отделни
административни актове);
–– може да се прилага преди или по време на съдебното производство;
–– изисква се зачитане на правата на страните и по-специално на принципа на
равнопоставеност, което е предизвикателство за отношенията на субординация.
19 Обн. ДВ, бр. 30 от 11 април 2006 г., посл. изм. и доп. ДВ, бр. 94 от 29 ноември 2019 г.
37
Въпреки че медиацията не е уредена експлицитно в АПК, съществува уредба на
споразумението в производството пред административните органи (чл. 20), което може да се
сключва между административния орган и страните или само между страните. Споразумението
замества административния акт. С развитието на административните договори възможностите
на медиацията се увеличават и тя се превръща във все по-предпочитан, макар и все още труден
за прилагане способ за разрешаване на спорове в тази сфера.
38
Г. ОБУЧЕНИЕ ПО МЕДИАЦИЯ ПО ТРУДОВИ СПОРОВЕ
Учебна цел
трудови спорове.

• определяне на специфичните особености на трудовите спорове, при които е възможно да
се приложи медиация;
• прилагане на процедурата по медиация при трудови спорове.
Знания за:
• специфичните особености на различни видове спорове в трудовото право;
• особеностите на индивидуалните и колективните трудови спорове .
Умения за:
• използване на медиацията за разрешаване на трудови спорове;
• разрешаване на индивидуални и колективни трудови спорове.
Препоръчва се в обучението да се постави акцент върху факта, че този вид медиация има
широко приложение в сравнителен план, макар да не е много популярна в България. Тя се
прилага както по трудови спорове sui generis, така и в случаи, когато се засягат отношения на
работното място, в това число и при сексуален тормоз. Целта е да се подобри ефективността
на работата в организации, институции, предприятия, търговски дружества и др., като се
предостави независима и безпристрастна услуга за превенция и разрешаване на спорове,
както и за изграждане на хармонични отношения на работното място. Макар да не е панацея
за всички трудови спорове, медиацията се разглежда като сполучлив начин за трансформиране
на организационната култура в предприятието или организацията, за спестяване на средства
и намаляване на деструктивния ефект на конфликтите, възникващи на работното място.
Поради тази причина прилагането ѝ следва да се стимулира. Препоръчително е в обучението
да се включи информация, свързана с потенциалното разрешаване на колективни трудови
спорове чрез медиация. Понастоящем тя не се използва, въпреки че в Закона за уреждане на
колективните трудови спорове посредничеството е регламентирано.
39
Д. ОБУЧЕНИЕ ПО МЕДИАЦИЯ ПО СЕМЕЙНИ СПОРОВЕ
Учебна цел
семейни спорове.

• определяне на специфичните особености на семейните спорове, при които е възможно да
се приложи медиация;
• прилагане на процедурата по медиация при семейни спорове.
Знания за:
• специфичните особености на семейните спорове;
• особеностите на семейните отношения;
• законовите ограничения при този вид спорове.
Умения за:
• използване на медиация за разрешаване на семейни спорове;
• проява на чувствителност към интересите на децата;
• работа със силните емоции на страните;
• работа в комедиация.
На обучаваните трябва да бъде изяснено, че семейната медиация има особена социална
значимост и е една от най-широко практикуваните в сравнителен план. Българското
законодателство насърчава нейното прилагане, като се очертава тенденция във времето да
придобие задължителен характер заедно с медиацията по търговски спорове. Посредничеството
при семейни спорове е по-сложно в сравнение с останалите видове спорове, тъй като често
включва трети лица – децата, чийто интерес е приоритетен; нерядко е съпроводено и от силни
емоции. Затова този вид медиация следва да бъде добре подготвена и внимателно проведена.
Трябва да се посочи, че у нас семейната медиация се използва преди всичко във връзка с
развод, а на практика може да обслужва много по-широк кръг семейни отношения и да послужи
за оздравяване, саниране на брака.
При развод поради разстройство на брака съдът напътва съпрузите към помирение чрез
40
медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора. Следва да се изтъкне, че в тази
хипотеза съдът е длъжен да стори това – нормата е императивна. Споразумението на съпрузите
при развод по взаимно съгласие също може да се постигне чрез медиация. Гражданският
процесуален кодекс20 (ГПК) в чл. 321 урежда производството по брачни дела, като съдът е
длъжен да напъти страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
В обучението следва да се наблегне на следното:
–– Семейните конфликти имат особено висока социална, психологическа и икономическа

цена, която е желателно да бъде минимализирана.
–– Необходимо е приоритетно да бъдат защитени най-значимите интереси, тези на децата и
тяхното благополучие.
–– Семейните конфликти включват лица, които по определение имат продължителни
отношения с всички произтичащи от това последици.
–– Налице е силен емоционален контекст.
–– Семейната медиация може да се прилага при всички спорове между членовете на
семейство, свързани на основата на родство, брак или фактическо съжителство, а не само
при и във връзка с развод.
–– Медиаторът следва да обръща особено внимание на това дали е имало, или може да има
прояви на насилие между страните и да преценява уместността на процеса (без това да
изключва a priori медиацията при домашно насилие).
–– Конфиденциалността не е абсолютна. Медиаторът може да разкрива направени по
време на процедурата изявления, които навеждат на мисълта, че дете е претърпяло или е
изправено пред риск от претърпяване на сериозна вреда или малтретиране.
–– Страните могат да бъдат посъветвани да потърсят помощ от съответен орган или социална
служба.
–– Медиацията може да се осъществява по непряк път – медиаторът изпълнява ролята на
„совалка“ между страните.
–– Медиацията може да се провежда и чрез видеоконференция, особено в случаите с
международен елемент;
–– Особено важно е медиаторът да има познания по семейно право и психология.
20 Обн. ДВ, бр. 59 от 20 юли 2007 г., посл. изм. и доп. ДВ, бр. 100 от 20 декември 2019 г.
41
Е. ОБУЧЕНИЕ ПО МЕДИАЦИЯ ПО ТЪРГОВСКИ
СПОРОВЕ
Учебна цел
търговски спорове.

• определяне на специфичните особености на търговските спорове, при които е възможно
да се приложи медиация;
• прилагане на процедурата по медиация при търговски спорове.
Знания за:
• специфичните особености на търговските спорове;
• изискванията, съдържащи се в определени нормативни актове.
Умения за:
• използване на медиация за решаване на търговски спорове, обикновено между лица в
продължаващи отношения;
• отчитане на особеностите на търговския интерес.
Акцент в обучението се поставя върху спецификите на търговското право, на търговските
дружества и сделки, както и върху възможностите за използване на медиация. Посочва се
потенциално широкото приложение на процедурата, като се отбелязва тенденцията да придобие
задължителен характер. Препоръчва се да бъде направено разграничение кога е уместно, респ.
неуместно да се използва медиация и бъдещите медиатори да бъдат обучени да разпознават
различните ситуации.
В този смисъл е важно да бъде изяснено, че по правило бизнес медиацията е подходяща при
следните обстоятелства:
–– Страните имат установени търговски отношения и желаят да ги продължат;

–– Страните имат взаимен интерес от бързо разрешаване на спора;
–– Никоя от страните не желае публичността на съдебния процес;
42
–– Спорът засяга повече правото, отколкото фактите, и установената съдебна практика
благоприятства положението на едната страна спрямо другата.
Бизнес медиацията не е подходяща при следните обстоятелства:
–– Едната страна има интерес от забавяне;

–– Едната или и двете страни не са добросъвестни;
–– Налице е неравнопоставеност между страните;
–– Едната от страните е в затруднено финансово положение и др.
43
Ж. ОБУЧЕНИЕ ПО МЕДИАЦИЯ ПО НАКАЗАТЕЛНИ
ДЕЛА. МЕДИАЦИЯ МЕЖДУ ЖЕРТВА И ИЗВЪРШИТЕЛ
НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Учебна цел
Учебната цел е свързана със запознаване на курсистите със спецификата на медиацията
между жертвата и извършителя на престъплението;

• определяне на специфичните особености на споровете между жертва и извършител на
престъплението, при които е възможно да се приложи медиация;
• прилагане на процедура по медиация при спорове между жертва и извършител на
престъплението.
Знания за:
• специфичните особености на спорове между жертва и извършител на престъплението;
• различни практики от сферата на възстановителното правосъдие.
Умения за:
• използване на медиация за решаване на спорове между жертва и извършител на
престъплението;
• работа с конфликтни ситуации, характеризиращи се с висока сензитивност и засягане на
значими ценности.
Препоръчва се обучението да представи многобройните предимства на този вид медиация,
особено по отношение на непълнолетни лица. Подходящо е обучаваните, респ. бъдещите
медиатори, да бъдат юристи с практика по наказателни дела, като това не изключва
възможностите за успешно посредничество на лица, чието образование е с хуманитарен
профил – психолози, социолози, социални работници.
В обучението следва да се обърне внимание на обстоятелството, че подготовката за този

вид медиация изисква повече време от обикновеното, което се дължи на следните специфики:
висока сензитивност и засягане на значими ценности при този вид конфликти; необходимост
от осигуряване на безопасна и уютна среда за процеса на медиация; изискване за прилагане
на високи етични стандарти и зачитане на достойнството на страните; в случай на нужда,
ангажиране на други служби (напр. за лечение на психични травми, пристрастяване и др.).
44
Обучението следва да очертае специфичното приложно поле на процедурата. По правило
този вид медиация се използва при по-леките престъпления, за които се предвижда наказание,
несвързано с лишаване от свобода. Напоследък обаче се забелязва тенденция да се прилага
и при тежки престъпления, като показва силен терапевтичен ефект. Обучението следва да
бъде насочено към придобиване на знания в различни сфери: криминология, виктимология,
психология.
Освен общите принципи на медиацията – доброволност, безпристрастност, неутралност,

равнопоставеност и поверителност, тук приложение намират и следните: лично участие на
пряко засегнатите от престъплението, което прави процеса много сложен; разглеждане на
престъплението (неговите причини и последици) приоритетно в социален контекст, включване
на обществото в този процес, като традиционните „актьори“ полиция, съд и прокуратура стоят
на входа и изхода на процеса; ориентираност към бъдещето. Този вид медиация се отличава и с
някои други свои специфики, а именно наличието на морализиращ, лекуващ, оправомощаващ
и трансформиращ аспект.
Обучаваните следва да знаят, че основните процедурни гаранции се прилагат и тук. Страните

имат право на правна помощ в различни варианти – непосредствено участие на адвокат;
възможност за консултации по всяко време; право на преводач и тълкувател; за непълнолетните
– право на помощ от страна на родител/настойник.
Трябва да е налице общо съгласие по отношение на основните факти по случая – извършване

на деянието, участници в него, настъпили общественоопасни последици и т.н. Без такова
съгласие и общо разбиране възможността за постигане на споразумение е силно ограничена,
ако не и изключена. При този вид медиация въпросът за вината не се обсъжда и предрешава, за
да не се засегне презумпцията за невиновност, която продължава да действа.
Независимо от прилагането на принципа на поверителност, медиаторът следва да предостави

на компетентните органи информация за предстоящи или вече извършени тежки престъпления,
станали му известни в хода на процедурата по медиация.
Специално внимание в обучението следва да се обърне на работата с особено уязвими

жертви – деца, жени, възрастни, лица с увреждания, жертви на насилие, основано на пола,
жертви на трафик на хора и др. Отделните срещи с жертвата и с извършителя са важен
инструмент, за който медиаторите следва да бъдат добре подготвени. Споразумението следва
да бъде изготвено от квалифицирани лица. Силно препоръчително е да му бъде придадена
изпълнителна сила и да се извърши мониторинг върху изпълнението.
Макар и неуредена изрично в България, медиацията между жертва и извършител може да

се прилага по наказателни дела от частен характер и да доведе до правнорелевантния резултат
помирение.
45
З. ОБУЧЕНИЕ ПО МЕДИАЦИЯ ПО ПРЕЗГРАНИЧНИ
СПОРОВЕ
Учебна цел
презгранични спорове.

• определяне на специфичните особености на презграничните спорове, при които е
възможно да се приложи медиация;
• прилагане на процедурата по медиация при презгранични спорове.
Знания за:
• специфичните особености на презграничните спорове;
• приложимост и добри практики.
Умения за:
• използване на медиация за разрешаване на презгранични спорове;
• участие в онлайн медиации.
Тъй като презграничните спорове могат да имат различен предмет, обучението следва
спецификите на съответните специализирани медиации. Тук силно застъпен компонент са
видеоконференциите и решаването на спорове онлайн.
46
И. ОБУЧЕНИЕ ПО МЕДИАЦИЯ ПО СПОРОВЕ,
СВЪРЗАНИ СЪС ЗАЩИТА НА ОКОЛНАТА СРЕДА
Учебна цел
спорове, свързани със защита на околната среда.

• определяне на специфичните особености на споровете, свързани със защита на околната
среда, при които е възможно да се приложи медиация;
• прилагане на процедурата по медиация при споровете, свързани със защита на околната
среда.
Знания за:
• специфичните особености на споровете, свързани със защита на околната среда;
• нормативната рамка и/или практики.
Умения за:
• използване на медиация за разрешаване на спорове, свързани със защита на околната
среда;
• работа със страни с преплитащи се интереси.
Макар и широко прилагана в сравнителен план, за този вид медиация липсват нормативна
база и практика в България. Тя се отнася до спорове, свързани преди всичко със застрояване,
изграждане на химически заводи, на заводи с вредни за здравето производства, депозиране на
отпадъци и др. Обучението следва да разкрие пред обучаваните полезността на процедурата
и да стимулира нейното прилагане. Тъй като всеки на практика е титуляр на дифузното право
на здравословна околна среда, възможни са множество реални хипотези, в които са налице
интереси от този вид, преплитащи се с търговски, индустриални и други интереси. Затова
медиацията по спорове, свързани със защита на околната среда, става все по-необходима.
Препоръчва се в обучението по медиация по спорове, свързани със защита на околната

среда, да се обърне внимание на следните особености:
–– Обикновено този вид спорове са свързани със сложни въпроси от техническо естество,
както и с общи ценности от висок порядък – здраве и чиста околна среда;
47
–– Решаването на тези спорове отнема продължително време;
–– Включени са повече страни: организации за защита на околната среда, граждански
формирования, корпорации, общински органи и т.н., често с диаметрално противоположни
интереси; възможно е да се наложи включване и на експерти;
–– Медиацията често е съпроводена от масови протести и широко медийно отразяване, което
представлява ограничаване на изискването за спазване на принципа на поверителност и
допълнително затруднява прилагането на процедурата.
48
Й. ОБУЧЕНИЕ ПО УЧИЛИЩНА МЕДИАЦИЯ
Учебна цел
Учебната цел е свързана със запознаване на курсистите със спецификата на училищната
медиация.

Обучаваните трябва да имат основни:
• определяне на специфичните особености на споровете в училище, при които е възможно
да се приложи медиация;
• прилагане на процедурата по медиация при училищни спорове.
Знания за:
• специфичните особености на споровете в училище;
• налична нормативна база и/или актове на Министерство на образованието и науката;
• добри практики и модели за разрешаване на училищни спорове.
Умения за:
• използване на медиация за разрешаване на спорове между ученици, между преподаватели
и ученици, между преподаватели и родители;
• работа с деца и младежи;
• работа със случаи, при които се наблюдава реактивно развитие на конфликтната ситуация.
Специфичното при тази медиация е, че тя се прилага при спорове между различни субекти –
ученици, ученици и учители, учители и родители и т.н. Друга нейна особеност е, че може да
бъде проведена както от квалифицирани медиатори, така и от обучени ученици – медиация
между връстници (peer mediation). Медиацията в училище е възможна при различни ситуации:
трудности в отношенията; спорове между отделни ученици, групи или класове; при използване
на обидни думи и прякори и др. Тя може да има редица позитивни ефекти, например: превенция
на конфликтите; подобряване на базови компетенции на учениците (комуникативни умения,
социално и емоционално учене, емпатия); подобряване на самочувствието; поддържане
на сътрудничество между връстници; придобиване на умения за поемане на отговорност,
формиране на чувство на принадлежност към класа и училището.
Освен общите знания, за разрешаването на конфликти в училище по алтернативен начин са нужни

задълбочени знания по психология, в т.ч. училищна психология, педагогика, социология и др.
49
К. ОБУЧЕНИЕ ПО МЕДИАЦИЯ ПРИ МЕЖДУНАРОДНО
ОТВЛИЧАНЕ НА ДЕЦА
Учебна цел
Учебната цел е свързана със запознаване на курсистите със спецификата на медиацията при
международно отвличане на деца.

• определяне на специфичните особености на споровете, свързани с международно
отвличане на деца, при които е възможно да се приложи медиация;
• прилагане на процедурата по медиация при спорове, свързани с международно отвличане
на деца.
Знания за:
• специфичните особености на споровете при международно отвличане на деца;
• нормативната база.
Умения за:
• използване на медиация за разрешаване на спорове при международно отвличане на деца;
• участие в онлайн медиации.
Медиацията при международни отвличания на деца е разновидност на семейната, затова
за нея е приложима същата учебна цел (вж. по-горе раздел Д – Обучение по медиация по
семейни спорове). На преден план излизат защитата на интересите и сигурността на детето
и възстановяването на правото на упражняване на родителските права. Препоръчва се
в обучението да бъдат включени теми като: изясняване на понятието „отвличане на деца“;
запознаване с българската и международната нормативна база, свързана с подобни казуси;
процедура, прилагана при установяване на отвличането, и др. Обучаваните следва да се
запознаят с Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на
деца, относима към този вид семейна медиация, и нейното практическо приложение при
разрешаване на съответните казуси. В обучението по медиация при международни отвличания
на деца следва да се имат предвид: спецификите на семейната медиация с международен
елемент; затрудненията, възникващи вследствие на неизвестността; липсата на контакт с
отвлеченото дете; проблемите, свързани с нарушеното право за упражняване на родителските
права и др.
50
ПРИЛОЖЕНИЕ 1:
Предложение за създаване на регулаторно-

контролен орган на медиаторите
1. Необходимост от регулаторно-контролен орган на медиаторите
В процеса по приемане на Закона за медиацията21 (ЗМ) през 2004 г. беше предложено да

се създаде на Камара на медиаторите, чиито функции и правомощия да залегнат в закона.
Структурирането на подобен орган имаше за цел допълване на нормативния акт в частта му,
свързана с необходимостта от професионално обединение в единна структура на медиаторите,
което да изпълнява регулаторно-контролни функции по отношение на техния статут и дейност.
Основните цели на професионалната организация бяха формулирани както следва:
–– да изработва и насърчава единна политика за развитие на медиацията в Република

България;
–– да контролира дейността на медиаторите;
–– да осигурява контрол върху обучението на медиаторите;
–– да се грижи за осигуряване и поддържане на високи етични и професионални стандарти;
–– да представлява и защитава интересите на своите членове;
–– да допринася за ефективното внедряване на този извънсъдебен способ за разрешаване на
спорове.
Тези основни цели следваше да бъдат постигнати чрез:
–– координиране на действията на всички организации, работещи в областта на медиацията

в страната;
–– координиране на действията с държавни органи и учреждения, които имат отношение
към проблемите на медиацията;
–– установяване на контакти с национални организации от други страни и с международни
организации, работещи в областта на медиацията.
Към настоящия момент подобна организация все още не е структурирана и правно
регламентирана като част от ЗМ. В България са регистрирани много и различни организации
на медиаторите по смисъла на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ).
Една от тях е Националната асоциация на медиаторите (НАМ). Тя е създадена с идеята да бъде
21 Закон за медиацията, обн. ДВ, бр. 110 от 17 декември 2004 г., изм. ДВ, бр. 86 от 24 октомври 2006 г., изм. ДВ, бр. 9 от 28
януари 2011 г., изм. ДВ, бр. 27 от 1 април 2011 г., изм. и доп. ДВ, бр. 77 от 18 септември 2018 г., изм. ДВ, бр. 17 от 26 февруари
2019 г.
51
национално представителна организация, обединяваща всички медиатори в професионална
структура, но на този етап тази цел все още не е постигната.
В доклада за състоянието на медиацията в Република България, подготвен в рамките на

настоящия проект, озаглавен „Повишаване капацитета на организациите, които обучават
медиатори, чрез изработване на Стандарти за обучение на медиатори“22, е извършен анализ на
мнението на лицата, ангажирани с процедурата, и са дадени препоръки за усъвършенстване
и подобряване на системата, както и на политиките за прилагане на медиацията като
алтернативен способ за разрешаване на спорове. Изследваните лица споделят, че липсата на
единна професионална структура на медиаторите с регулаторно-контролни функции върху
тяхната дейност не способства за подобряване на услугата.
Тематичните области, които са подложени на анализ в рамките на проекта с цел установяване

на фактическото състояние на медиацията в страната, включват въпроси и отговори относно:
–– качеството на провежданите процедури по медиация;

–– удовлетвореността на гражданите;
–– полезността на процедурата и необходимостта от нейното прилагане;
–– качеството на процеса на обучение на медиаторите;
–– контрола върху дейността на медиаторите, по-специално механизмите за осигуряване на
контрол върху обучението, провеждането на изпити и поддържането на високи етични
стандарти.
Въз основа на изложените мнения може да бъде направен извод, че е назряла необходимостта
от създаване на орган, представляващ персонифицирана професионална организация на
медиаторите в Република България. Тя би следвало да:
–– следи за цялостната дейност на медиаторите по смисъла на ЗМ и Наредба № 2;

–– полага грижи за опазване и издигане на престижа на медиатора;
–– популяризира медиацията в страната;
–– поддържа международни контакти със сходни организации, ситуирани в страната и
чужбина.
Подобна организация следва да обедини в единна структура всички практикуващи медиатори,
вписани в Единния регистър на медиаторите (ЕРМ), и да изпълнява регулаторно-контролни
функции върху техния статут и дейност, върху качеството на обучението, което се предоставя
от организациите, обучаващи медиатори, както и да има задължение да следи за качеството на
услугата, да защитава достойнството на медиатора и да популяризира медиацията.
Изследваните лица са на мнение, че подобен регулаторно-контролен професионален

орган би издигнал качеството на услугата и би съдействал за професионалната подготовка на
медиаторите, като по този начин достъпът на гражданите до процедурата (особено ако се въведе
задължителна медиация по някои видове спорове, каквато необходимост също е назряла) би
бил улеснен.
22 Изследване на състоянието на медиацията в България. София, Изд. Фондация „Партньори-България“, 2019.
52
Професионалните гилдии в Република България, като нотариуси, частни съдебни
изпълнители, строители, лекари, стоматолози, архитекти и др., са организирани в многообразни
по вид структури, като за тяхното учредяване са използвани различни законоустановени форми.
Изследваните лица предлагат следните възможни модели на регулаторно-контролен орган

на медиаторите:
–– Въздигане на специализирана професионална организация на медиаторите в

Закона за медиацията – основанията са, че на този етап Законът урежда правния статут
на медиаторите, но контролът върху цялостната дейност на медиацията на национално
ниво остава извън неговия обхват.
–– Трансформиране на съществуващата НАМ, регистрирана по ЗЮЛНЦ в обществена
полза, като приложното ѝ поле се разшири с изискуемите функции и се запази ролята
на Министерство на правосъдието (МП), което е оторизирано да води регистърното
производство и да поддържа ЕРМ и регистъра на организациите, предоставящи обучение
–– Регистрация на самостоятелна професионална организация по смисъла на ЗЮЛНЦ.
Всички изброени форми за структуриране и учредяване на професионална организация на
медиаторите предпоставят и изменение на Наредба № 2.
Добре би било, ако изработените в рамките на настоящия проект Стандарти за обучение на

медиаторите станат част от Наредба № 2, тъй като възприемането на единна рамка за обучение
на медиаторите ще бъде гаранция, че утвърдените и общоприети изисквания в областта на
обучението и въвеждането на механизми за наблюдение и оценка на процеса на обучение
съдействат за професионално подготвени медиатори.
Експертите в областта на медиацията, ангажирани с проекта, считат, че най-подходящият

модел, който да изпълнява регулаторно-контролни функции върху дейността на медиаторите в
страната, може да се осъществява чрез НАМ, като чрез ЗМ се допусне нейното трансформиране
в такъв орган и приложното ѝ поле се разшири с изискуемите функции при запазване на ролята
на МП по смисъла на Наредба № 2.
2. Основни функции на регулаторно-контролния орган на медиаторите
Независимо от обстоятелството, че са възможни различни правни способи за структуриране

на единен орган на медиаторите, налице е необходимост да се очертаят някои основни
изисквания, характерни за такъв вид професионална структура.
Регулаторният орган на медиаторите следва да:
–– има свой устав за устройство на дейността, приет от общо събрание; етичен кодекс
на медиатора, контролни органи, дисциплинарен съвет и тарифа за минималните
възнаграждения на медиатора;
–– опосредства вписването в ЕРМ към МП;
–– разполага с имущество, което се състои от: задължителна встъпителна вноска, месечен
членски внос и други подходящи източници;
53
–– има свой висш орган, който е общото събрание, в чийто състав влизат всички медиатори,
вписани в ЕРМ;
–– може да създава контролни органи или контролни съвети по дейности, въздигнати в
устава;
–– разполага с дисциплинарна комисия или дисциплинарен съвет.
Въз основа на гореизложените основни съдържателни характеристики на регулаторно-
контролния орган на медиаторите намираме, че обединението на всички специалисти, вписани
в ЕРМ, както и организирането на цялостния контрол върху дейността им може да има устойчив
характер, ако подобна структура бъде въздигната в Закона за медиацията. Измененията в ЗМ
следва да предвидят приемането на устав на организацията от общо учредително събрание,
включващо медиатори от цялата страна, като изброените в т. 2 функции се поемат от вече
съществуващата НАМ.
Горепосочените предложения за законодателни промени следва да бъдат отразени и в

Наредба № 2.
54
Контрол, наблюдение и оценка

Високото качество на предоставяната услуга, с отношение към тези, които я ползват,
е гаранция за формирането на доверие в нея и продължаващото ѝ използване. Това важи с
особена сила за процедурата по медиация, тъй като чрез нея се търси не само взаимноприемливо
решение за спорещите страни, но се цели и възстановяване на отношенията, а чрез това –
една нова култура на общуване между хората. Ето защо контролът, наблюдението и оценката
както на медиаторите, така и на центровете и организациите, които работят в тази област, е от
изключително значение за съществуването на процедурата по медиация.
В настоящото приложение са включени хипотезите, обхващащи целия кръг от субекти,

които могат да попаднат под такъв контрол, а именно:
1. Осъществяване на дейности по контрол, наблюдение и оценка в рамките на центровете,

предоставящи услуги, свързани с провеждане на процедура по медиация.
2. Осъществяване на дейности по контрол, наблюдение и оценка от държавни или други
институции по отношение на организации или други доставчици на обучение по медиация.
3. Контрол, наблюдение и оценка на участниците в обучение по медиация.
4. Контрол, наблюдение и оценка на работата на медиаторите.
А. Осъществяване на дейности по контрол, наблюдение и

оценка в рамките на центровете, предоставящи услуги,
свързани с провеждане на процедура по медиация
Съдържание
Дейността по контрол, наблюдение и оценка на центровете и организациите, предоставящи
медиация, трябва да бъде съобразена със законовите и подзаконовите изисквания, доколкото
такива съществуват. В зависимост от правната рамка и нейните реквизити се прави оценка на
съответствието на документацията на съответния център с тези изисквания. За осъществяването
на такава оценка в един център следва да се поддържа следния минимум:
–– Формуляри и договори за приемане/отказ от приемане на спора и проведена „интейк“

процедура;
–– Формуляри за статистическа информация относно проведените в центъра медиации и
резултатите от тях (информацията се събира при пълно съобразяване с изискванията за
55
обработка и съхранение на лични данни и информация);
–– Статистика относно видовете спорове, за които е потърсен центърът, включително
разбивка за приети, отказани, разрешени със споразумение, разрешени с частично
споразумение и неразрешени спорове;
–– Статистика по отношение на споровете, препратени към центъра от съд или друга
институция (в случай че центърът работи с такъв вид спорове);
–– Информация относно участието на адвокат в процедурата по медиация – по какви
спорове, как са приключили;
–– Формуляри за събиране на обратна връзка от страните, участвали в процедура по
медиация – при необходимост тези формуляри могат да бъдат различни: за физически
лица (ФЛ), за юридически лица (ЮЛ), за институции;
–– Статистика за проведени медиации с трансграничен елемент;
–– Информация за броя на действащите медиатори в съответния център – професия,
професионален опит, преминато обучение, опит като медиатор, специализация по
конкретни видове спорове;
–– Интернет страница на центъра, която съдържа актуална и лесно достъпна информация;
препоръчва се на нея да бъде посочен и размерът на таксите за услугите, предлагани в
центъра;
–– Вътрешни правила, етичен кодекс и други, доколкото те са различни от зададените.
Контролиращият/проверяващият орган и/или институция би следвало да има възможност да
проверява всичко от изброеното по-горе, като се отчитат законовите изисквания за несподеляне
на лични данни и друг вид поверителна информация. Необходимо е също така организациите,
които предоставят услуги, свързани с процедура по медиация, да са информирани за
последиците, в случай че не отговарят на изискванията или ако в рамките на проверката са
открити пропуски и дефицити.
Като самостоятелна хипотеза следва да се разглеждат центровете по медиация към отделни

държавни органи/институции, например към съда, към Комисията за защита на потребителите
и др. По отношение на тях също следва да се осъществяват контрол, наблюдение и оценка,
но е препоръчително съответните реквизити да бъдат съобразени с различията на този вид
доставчици.
Материална база
Препоръчително е центърът да разполага със самостоятелен офис, в който да има най-малко
две помещения, отделени едно от друго. Необходим е също така административен персонал,
обучен да осъществява „интейк“ процедура, когато това се налага. Центърът трябва да разполага
с телефон и електронна поща, както и, доколкото е възможно, с капацитет за връзка в реално
време чрез чат услуги, предлагани от различни интернет приложения (особено подходящо при
потребителски спорове).
В случай че центърът се намира в кантора (адвокатска, нотариална) или подобно помещение,
56
отново е необходимо разделение, като се направи ясно обозначение, че съответните пространства
представляват мястото, където се провежда медиация.
Б. Осъществяване на дейности по контрол, наблюдение и

оценка от държавни или други институции по отношение на
организации или други доставчици на обучение по медиация
Този вид контрол и наблюдение зависи от съответната правна уредба, приета от законодателен
или друг орган. В случай че тя е императивна, тогава контролиращият орган проверява
спазването на задължителните изисквания. Ако уредбата е рамкова и задава само основни
положения (стандарти), тогава проверяващият орган отчита нейното спазване и начинът, по
който е интерпретирана от съответния център и/или организация.
Изисквания към контролиращия орган/институция:

–– Ясно, достъпно и изрично обозначение, че даденият орган/институция се занимава
с контрол и оценка на дейности, свързани с медиация. Това може да се направи на
подстраница към основната интернет страница на органа/институцията или като се създаде
специална (отделна) страница; възможно е да бъде постигнато и чрез информационни
материали и кампании.
–– Информация за обратна връзка с представители на органа/институцията.
–– Информация относно предмета и честотата на проверките, включително по отношение
на статистиката.
–– Информация за необходимите документи, с които следва да разполага съответната
организация.
–– Ясна информация за процедурите, по които се извършва проверката (ако има такива) и
резултатите от нея.
–– Информация, свързана със заплащане на определени такси или друг вид финансови
задължения (ако има изисквания за такива).
–– Информация за последиците, в случай че съответната организация е престанала да
отговаря на изискванията.
Ако е нормативно закрепено, че организациите, предоставящи обучение по медиация,
следва да подлежат на някакъв лицензионен и/или регистрационен режим, тогава следва да се
извърши допълнителна проверка относно:
–– наличие на съответната регистрация и/или лиценз;

–– актуалност, необходимост от подновяване (в случай че има изискване за това);
–– необходими документи;
–– цена на услугата.
57
В. Контрол, наблюдение и оценка на работата на медиаторите
По отношение на медиаторите контролът може да бъде вътрешен – от страна на центровете/
организациите, където те осъществяват дейност, и външен – от външна организация и/или
институция, която нормативно или по друг начин е натоварена да извършва такъв вид дейност.
Вътрешен контрол
Организацията, която предоставя услуги, свързани с медиация, следва да има изработен
механизъм за периодична оценка на работата на медиаторите. Важен елемент от този
механизъм е обратната връзка от страна на участниците в процедурата по медиация. За целта
се изработват анкетни карти (въпросници) и формуляри за оценка, които се предоставят на
всеки участник, независимо от това как е приключила процедурата. Попълването на тези карти
става на доброволен принцип, но е препоръчително да се настоява да бъде направено.
Събраните анкетни карти се обработват на определен период и се изготвят доклади,

отразяващи резултатите. В докладите е препоръчително освен статистически данни да се
включва и информация за наблюдаваните тенденции, да има препоръки от участниците,
решения за подобряване на работата и др.
Независимо дали е налице нормативно уредено изискване за определен брой часове

опреснително обучение за медиаторите, би било добре центровете по медиация да имат такова
вътрешно правило. Препоръчва се да бъдат определени между 5 и 10 часа на годишна база за
провеждане на опреснително и/или надграждащо обучение.
Друга форма на текущ контрол на работата на медиаторите е създаването на менторска

програма в рамките на съответния център. Обикновено менторите са по-опитни медиатори,
които могат да присъстват като наблюдатели по време на медиацията (със съгласието на
страните), да участват в симулирани медиации или да действат като комедиатори. След
провеждане на медиациите и/или симулациите се обсъжда работата на медиатора и в кои
отношения може да бъде подобрена. Участието на ментор следва да бъде задължително, когато
медиаторът е начинаещ, а също и когато не е водил достатъчно медиации през годината. Ако
няма конкретно нормативно изискване по отношение на броя на процедурите, които всеки
медиатор е длъжен да покрива на годишна база, се препоръчва центровете да заложат такъв
във вътрешните си правила.
Външен контрол
Външният контрол може да се осъществява от организация, която е натоварена с такава
дейност – съсловна или създадена по друг начин, или от институция, за която по нормативен
път е определено да осъществява такива функции (напр. Министерство на правосъдието,
агенция, дирекция или др.). За ефективното осъществяване на такъв контрол е необходимо да
има:
–– изрично разписани правомощия на контролиращия орган – достъпни, разбираеми, ясни;
58
–– регулярност на проверките – на 6 месеца, на годишна база, на всеки 2 години или друг
период;
–– списък с необходимите документи, които са свързани с работата на медиаторите и
показват как е осъществена за периода, който се проверява;
–– надлежно разписан ред, по който този орган ще осъществява проверката – на място в
съответния център, чрез събеседване с медиаторите или по някакъв друг начин;
–– наличие на санкции и/или дисциплинарни процедури, в случай че в рамките на контрола
се установи проблем или оценката за даден медиатор не е задоволителна;
–– ниво на публичност на резултатите от осъществения контрол.
Отново като самостоятелна хипотеза следва да се разглеждат контролът и наблюдението
над медиаторите в центровете по медиация, които са създадени към отделни държавни органи
(институции), напр. към съда, към КЗП и др. Там съответният орган и/или институция следва
да разработи вътрешни механизми за оценка на работата на медиаторите. Като минимум това
следва да включва: оценка, предоставена от лицата, ползвали медиация (на доброволни начала);
статистическа информация, събрана от съответния орган; друг вид информация, ако такава се
изисква по нормативен път или въз основа на други правила, изработени с оглед правомощията
на органа.
Г. Контрол, наблюдение и оценка на участниците в обучение по

медиация
Процедурата по медиация разчита в голяма степен на изграждането на доверие между
участниците в нея, на способността им да споделят по проблема и да поемат отговорност за
неговото разрешаване. Всичко това може да бъде постигнато, ако медиаторът е достатъчно
добре обучен и подготвен. В тази връзка високото качество на обучението е от ключово значение
за успеха на медиацията като алтернативен способ за разрешаване на спорове. Организациите,
предоставящи обучение по медиация, би следвало при неговото приключване да имат
изработени такива процедури и стандарти, които да дават възможност да станат медиатори
само онези от хората, които действително биха искали да се занимават с тази високоотговорна
дейност.
Препоръчително е наблюдението над курсистите да се извършва през целия период на

обучението. Уменията, които се преподават, могат да бъдат прилагани не само конкретно в
процедурата по медиация, но и в ежедневното общуване. Независимо от продължителността
на първоначалното, надграждащото и/или специализираното обучение, от курсистите следва да
се изисква да присъстват през цялото време. Тъй като подобен тип обучения са структурирани
с постепенно задълбочаване на информацията и знанията, пропускането на тематични модули
не следва да се толерира.
В рамките на практическата част на обучението всеки от участниците трябва задължително

поне веднъж да влезе в ролята на медиатор в симулирана процедура по медиация. Добре е да
се премине през отделните етапи на процедурата по медиация и да се използват различните
техники на медиатора.
59
В края на обучението е препоръчително да има тест или друга форма на писмена проверка
на придобитите по време на обучението знания. Времето за провеждане на изпита може да
се фиксира, а въпросите да бъдат както затворени (с предварително зададени отговори), така
и отворени. Ако форматът на обучението не е достатъчно интерактивен, като част от изпита
може да се включи и участие в симулирана процедура по медиация. Тук наблюдатели могат да
бъдат или самите обучители, или трети лица, които не са били ангажирани пряко в обучението.
Възможно е след като бъдат преминати отделните етапи от проверката на знанията, с всеки
курсист да се проведе събеседване/разговор. В този формат останалите обучаващи се могат
да споделят допълнителни впечатления за съответния участник. Заключителният момент
е връчването на диплома, удостоверение или друг вид документ, показващ, че съответният
кандидат е преминал конкретен вид обучение по медиация. В случай че има нормативни
изисквания по отношение на формата и съдържанието на този вид документи, те следва да бъдат
спазени, за да се гарантира последващо вписване в ЕРМ. Обучаващата организация също така
следва да информира участниците, приключили успешно обучението по медиация, относно
изискванията за допълнителни документи (ако има такива), които са необходими, за да бъде
осъществен фактическият състав на вписването, респ. на регистрацията и/или лицензирането.
Публичност и отчетност
За целите на популяризиране на процедурата по медиация, както и с оглед индиректното
познаване на ползите от по-широкото ѝ прилагане е желателно органите (институциите,
организациите), натоварени с осъществяването на контрол, наблюдение и оценка, ежегодно да
публикуват резултатите от извършените проверки.
Публикуваната информация следва да бъде публична и лесно достъпна. С оглед на

гореописаните цели би било уместно при представянето на отчета (озаглавен например
Годишен доклад за прилагането на процедурата по медиация в България) да се свиква и
специална пресконференция. Това би следвало да се осъществява от съответния държавен
орган, натоварен с правомощия в областта на алтернативното разрешаване на спорове.
60
Международен обзор на стандарти за обучение на

медиатори
Въпреки че всяка държава (независимо дали е в Европейския съюз, или от друга част на света)
е разработила свои стандарти за обучение и сертифициране на медиатори, в голяма степен те
са съобразени с изискванията на Международния институт по медиация (МИМ)23. Институтът
е неправителствена организация шапка, която не е доставчик на услуги, директно свързани с
обучение и провеждане на медиация. През 2017 г. МИМ събира работна група от медиатори и
специалисти от цял свят, която е натоварена със задачата да изработи препоръчителни стандарти
за обучението по медиация, както и за обучители и оценители. Институтът издава сертификати
на отделни медиатори, както и на обучаващи организации. Придобиването на сертификат от
МИМ осигурява възможност за практикуване на медиация в почти целия свят и е критерий, че
полученото обучение е с високо качество и е съобразено с най-строгите изисквания в областта.
По-конкретно стандартите, изработени от МИМ, задават норми и правила в следните

направления:
1. Съдържание на курса за обучение на медиатори – Обучението следва да бъде разделено
на две части: а) предоставяне на знания; б) предоставяне на умения. В теоретичната част
е задължително да бъдат застъпени следните теми: основни принципи на процедурата
по медиация; роля на медиатора и на други специалисти, привлечени да участват в
процедурата (адвокати, вещи лица, психолози и др.); преглед на теорията за развитие
на конфликта и преговорния процес; етични стандарти, определящи поведението на
медиатора. По отношение на практическата част на обучението, като минимум следва
да бъдат овладени умения за: слушане и комуникация; управление на процеса в общи и
частни срещи; справяне с различни типове поведение; прилагане на стратегии в хода на
преговорите и управление на съдържанието на спора.
2. Продължителност на курса – Приема се, че за да се покрие задоволително описаното
съдържание и да се изгради обща компетентностна рамка, продължителността на курса
не трябва да е по-малка от 40 часа, като в тях не се включват предварителната подготовка
за обучението и почивките по време на курса.
3. Големина на групата обучавани – Максимално допустимият брой курсисти е 30 души,
като най-доброто съотношение между обучители и обучавани е 1:6 (1 обучител на 6
обучавани), в най-лошия случай – 1:10 (1 обучител на 10 обучавани).
4. Метод на обучение – Като цяло се препоръчва методът да бъде интерактивен, включващ
и насочен към обучаваните. Предлага се следното приблизително разпределение на
времето:
а) 10% за лекции и презентации, свързани с предоставяне на знания;
23 www.imimediation.org.
61
б) 40% за упражнения и дискусии;
в) 50% за ролеви игри, наблюдение и предоставяне на обратна връзка.
5. Материали – В случай че програмата на обучението включва предварителна подготовка
със специално разработени материали, препоръчително е те да бъдат раздадени на
бъдещите курсисти достатъчно време преди началото на същинското обучение, за да
могат да се подготвят адекватно за него; за достатъчно време се приемат 2 седмици.
6. Ролеви игри – Приема се, че упражненията в симулирана среда представляват основна
част от подготовката на бъдещите медиатори, тъй като им дават възможност да приложат
на практика знанията и уменията, придобити в хода на обучението. Ролевите игри следва
да бъдат структурирани по такъв начин, че да предоставят на обучаваните максимални
възможности за допълнително натрупване на знания и умения. От МИМ препоръчват
следните параметри по отношение на ролевите игри:
а) за ролева игра с две страни се препоръчва групата да не надхвърля шестима участници
– смята се, че това е оптималният брой, за да може все още неопитният медиатор да
приложи на практика новопридобитите знания и умения;
б) минималното време за провеждане на една ролева игра не трябва да бъде по-малко от
45 минути;
в) 50% от ролевите игри трябва да се провеждат под непосредствената супервизия на
опитен обучител/коуч, а другите 50% – в негово присъствие;
г) ролевите игри трябва да обхващат различни ситуации и да позволяват практикуване на
различни етапи от процедурата по медиация;
д) всички участници в обучението трябва да влязат в ролята на медиатори равен брой
пъти – това е необходимо с цел осигуряване на равно участие по време на обучението;
е) когато ролевата игра се използва за оценка, задължително се подсигурява супервизията
на обучител/коуч;
ж) ролевите игри в рамките на едно обучение трябва да дават възможност за взаимодействие
между всички участници;
з) в ролеви игри, използвани за оценка, обучителят/коучът, който наблюдава играта, не
следва да участва в последващата оценка на съответния участник;
и) даването на обратна връзка е съществен елемент в ролевите игри, затова в програмата
на обучението трябва да е заложено достатъчно време за нея – извършва се по утвърден
образец, който гарантира безпристрастност и устойчивост на процеса.
7. Дизайн на процеса на оценяване – Оценяването е задължителна заключителна част
на всяко обучение. В тази връзка МИМ препоръчва следните елементи, които трябва да
присъстват в процеса на крайно оценяване:
а) независимо че оценяването на участниците може да се извършва в рамките на цялото
обучение, добре би било да има отделно (нарочно) оценяване, базирано на участие в
ролева игра;
б) възможно е участието в ролева игра да бъде записано и оценявано на по-късен етап, но
е препоръчително оценката да се даде непосредствено след нейното приключване;
62
в) препоръчва се всеки участник да бъде оценен от двама различни оценители с оглед
гарантиране на безпристрастност и справедливост;
г) оценката за участие в ролева игра следва да се извърши на база минимум 1 час
разиграване, в което време не се включва изготвянето на споразумение.
д) в случай че се прави оценка и на придобитите знания, тя следва да бъде извършена
след приключване на обучението под формата на писмен или устен тест или чрез
изпълнение на задания, които не следва да излизат извън рамките на предварително
зададените в програмата на обучението параметри.
8. Възможности за последващо развитие като медиатор – Въпреки че се приема, че
обучаващите организации не са задължени да осигуряват работа на новите медиатори,
все пак би било добре, ако те могат да улеснят по-нататъшното развитие на медиатора.
9. Политика за жалби и оплаквания – От МИМ се препоръчва всички курсове за
обучение по медиация да съдържат ясни правила за подаване на оплаквания от страна на
обучаваните лица.
Отделно от стандартите за обучение на медиатори, от МИМ задават и препоръчителни
стандарти по отношение на обучителите, коучовете и оценителите. Първото условие към едно
лице, което желае да бъде обучител, е да е преминало успешно курс на обучение по медиация,
който да отговаря на стандартите на МИМ, и да е регистрирано като медиатор в държавите,
където това е задължително условие. По отношение на опита на лицето се изисква следното:
1) участие в поне две реални медиации за предходните 3 години; 2) медиациите да са били с
продължителност от поне 4 часа. Веднъж определено за обучител, лицето трябва да продължи
да поддържа практиката си с поне две 4-часови медиации на година и да може да докаже,
че е преминало курс за продължаващо професионално развитие (ППР) с продължителност
не по-малка от 6 часа на годишна база. ППР трябва да е свързано с медиация, като тук се
включват: участия в дебати, конференции и семинари по темата, публикуване на статии и
други материали и т.н. От МИМ отчитат и различната степен на развитие и използване на
процедурата по медиация, затова в държави, където тя не е особено развита, за опит се приема
и участието в симулирана процедура по медиация.
Лицето, което иска да стане обучител или оценител, трябва да премине през обучение за
обучители с продължителност поне 18 часа, в които се включват следните теми (изброяването
не е изчерпателно): съдържание на обучението, което отговаря на стандартите на МИМ;
компетентностна рамка; техники за обучение на възрастни; принципи на обучение чрез
преживяване/участие; техники за управление на курс от обучавани лица (групова динамика);
начини за даване на обратна връзка. В идеалния случай тези обучения следва да се провеждат
в малки групи, след което курсистите да имат възможност да наблюдават опитни обучители
в реална ситуация. На определен период самите обучители/оценители/коучове следва да
преминават опреснителни курсове, с което се гарантира, че са запознати с актуалните тенденции
в областта. От МИМ препоръчват също така на всеки 2 години обучителите да провеждат най-
малко едно първоначално обучение по медиация или един опреснителен курс. За коучовете и
оценителите за същия 2-годишен период се изисква да са провели най-малко четири ролеви
игри. Препоръчва се и изграждането на система за оценка на работата от по-опитни обучители/
коучове/оценители, която да се извършва на годишна база. Процедурата за подаване на жалби
и оплаквания, свързани с обучението, също следва да е формализирана.
63
Стандарти за обучение на медиатори в други държави
I. Нидерландия
В Нидерландия, за разлика от България, няма изискване лицето, което иска да практикува
като медиатор, да е вписано в нарочен регистър, администриран от държавна институция.
Професията е саморегулираща се. Водещата организация, която сертифицира медиатори
и следи за качеството на предлаганата услуга, е Нидерландският институт по медиация –
неправителствена организация, създадена през 1995 г. Към момента тя е преименувана на
Федерация на медиаторите в Нидерландия24. Федерацията управлява Фондацията за качество
на медиацията и притежава правото да сертифицира медиатори. Независимо че няма законово
изискване, индикатор за надеждност и компетентност на медиатора е, ако той/тя притежава
сертификат от Федерацията. Водещ принцип за получаване на сертификата е значителният
практически опит. По-голямата част от регистрираните от Федерацията медиатори имат
участие в повече от 20 медиации (или 200 часа). Средната продължителност на първоначалното
обучение по медиация е минимум 60 часа. По-голямата част от времето (60%) е отделено за
упражняване на умения чрез ролеви игри. В зависимост от програмата на всяка предоставяща
обучение организация оценяването може да бъде направено от двама или повече оценители.
Не всички организации провеждат тест за проверка на усвоените знания. Сертифицираните
медиатори трябва да попълнят тест за проверка на знанията, който е изработен от Университета
в Лайден специално за Федерацията. Той се състои от 50 въпроса с предварително зададени
отговори. Освен от теста, желаещите получават и две други оценки: от колега (peer review) и на
уменията. Оценката на практическите умения се прави от двама оценители чрез ролева игра,
разработена специално за Федерацията от Университета в Утрехт. След играта оценителите
провеждат интервю с медиатора, в което му/ѝ се дава възможност да разкаже за своя стил,
умения и техники. Интервюто има основна тежест в целия процес на оценяване.
Получаването на сертификат от Федерацията означава задължение за участие в реални

медиации, както и за ППР. Право на обучение за продължаващо професионално развитие има
този медиатор, който може да докаже, че в предходните 3 години е участвал в поне 9 медиации
с обща продължителност над 36 часа, като най-малко 2 от тях трябва да са проведени през
последната година.
Въпреки че в Нидерландия няма единни изисквания по отношение на квалификацията на

обучителите, данните показват, че в повечето обучаващи организации работят експерти, които
са преминали специализиран курс и имат минимум 5 години практически опит като медиатори.
В изключителни случаи се ползват и гост-лектори/обучители.
II. Франция
Във Франция, както и в Нидерландия, няма специална регулация на държавно ниво
по отношение на обучението и регистрацията на медиаторите. Френският институт за
сертифициране на медиатори25 е структурата, която издава сертификат на обучените
медиатори. Институтът е неправителствена организация, учредена през 2008 г. по инициатива
24 https://mediatorsfederatienederland.nl.
25 https://www.ifcm.cc.
64
на Академията по медиация – мозъчен тръст, създаден за популяризиране и развитие на
процедурата по алтернативно разрешаване на спорове във френскоговорещите държави. В
страната съществуват и други неправителствени организации, които предоставят обучение и
медиации в определени области на обществения и икономическия живот.
Изискванията за получаване на сертификат от Института са следните: 1. Писмо за намерение;

2. Доказателства, че лицето е провело най-малко 7 медиации (предвижда се този брой да се
увеличава), като поне 3 от тях трябва да са проведени през последната година; 3. Приемане
на някой от съществуващите етични кодекси; 4. Доказателство за сключена застраховка
„Професионална отговорност“. Доказването, че медиациите са действително проведени,
става чрез прилагане на писмена препоръка (на хартиен носител или по имейл) от ползвателя
на услугата; история на влизанията в компютърна система (log history)26, която не съдържа
поверителна информация, или разписки за платени услуги, свързани с провеждането на
процедура по медиация. Освен тези документи лицето, търсещо сертифициране от Института,
трябва да докаже, че е завършило курс на обучение по медиация и да попълни писмен тест.
Както в Нидерландия, и тук кандидатът бива поканен да се включи в ролева игра с минимална
продължителност от 75 минути. Участието се оценява от трима оценители, които могат да
бъдат хора от академичните среди, изследователи или медиатори. Двама от тях участват като
страни в ролевата игра, а третият е наблюдател, преминал специално обучение. Оценителите
трябва да бъдат независими от Института. Френският институт за сертифициране на медиатори
ползва инструментите за оценка, разработени от Университета в Утрехт, Нидерландия. При
по-чувствителни случаи може да се извърши наблюдение и на реална медиация. Тогава
наблюдателите са медиатори, които са сертифицирани от Института и от МИМ. На страницата
на Института се публикува списък с имената на оценителите/наблюдателите.
Сертификатът, издаван от Института, е с валидност 3 години. Може да бъде подновяван, след

като медиаторът предостави доказателства за ППР и за проведени медиации. Оценителите/
наблюдателите могат да останат в списъка на Института, докато работят като изследователи,
медиатори или в академичните среди. Във Франция има нормативно закрепено изискване
за притежание на диплома за специално преминато обучение, което се отнася единствено за
медиаторите, които се занимават със семейни спорове (diplôme de médiateur familial). Право
да предоставят такъв тип обучение имат само одобрени центрове, а дипломата се издава от
местния префект след приключване на обучението и сертифициране на съответното лице за
медиатор по семейни спорове. Обучителните центрове са одобрени от регионалните дирекции
за здраве и социални услуги (direction régionale des affaires sanitaires et sociales – DRASS). В
тях могат да се обучават и студенти, които преминават 3-годишен курс с продължителност 560
часа, като поне 70 от тях са отделени за практически упражнения. В края на курса се провежда
изпит.
III. Германия
Водеща организация в Германия е Федералният съюз по медиация27 (ФСМ), създаден
през 1992 г. Към момента в Съюза членуват повече от 2 500 практикуващи медиатори и
организации, заинтересовани от медиацията. ФСМ има специално изработени правила и
стандарти за обучение на медиатори. Лицата, които преминат това обучение, получават лиценз
за практикуване – BM®.
26 Проследяване на електронна кореспонденция или доказателство за проведена онлайн медиация.

27 www.bmev.de.
65
Стандартите за обучение на ФСМ включват следните норми и правила:
а) Обучение с минимална продължителност 200 часа, разпределени както следва: 120

часа – основи на медиацията и методи на провеждане; 30 часа – медиация в поне две
области на приложение; 30 часа – супервизия (наблюдение), като поне 10 от тях трябва
да са отделени за наблюдение на поведение в ролева игра; 20 часа – професионален
обмен (интервизия) или допълнително наблюдение. Успешно преминало обучението е
това лице, което е присъствало на най-малко 120 часа от курса.
б) Лицата, които могат да бъдат наблюдатели, следва да са преминали през допълнително
обучение по супервизия и медиация в рамките на поне 30 часа.
в) Професионалният обмен представлява общуване в малки групи, които се срещат
периодично и обсъждат ролеви игри, правят анализ на конфликти, разглеждат
специализирана литература и др.
г) Обучението се провежда от обучители, които са лицензирани от ФСМ. Нелицензирани
от ФСМ обучители могат да участват в обучението не повече от 30 часа.
За да се впише едно лице във ФСМ, трябва да отговаря на следните изисквания: 1) да
бъде член на Съюза; 2) да приеме етичните правила; 3) да докаже, че е провело най-малко 5
медиации с минимална продължителност от 25 часа (тук може да се включват и предварителни
разговори/информационни срещи, свързани с провеждането на процедура по медиация). Поне
3 от 5-те медиации трябва да са приключили с писмено споразумение. Наред с това се изисква
5-те медиации да са по различни спорове, от които да е видна широтата на компетенциите на
съответния медиатор. Към момента на подаване на документите 2 от медиациите трябва да
са проведени в последните 2 години. Нито една от 5-те медиации не трябва да е по-стара от 5
години.
Към изискуемите документи се прилагат също така автобиография и доказателства за участие

в група за професионален обмен в областта на медиацията. Лицензирането във ФСМ е за срок
от 5 години. Девет месеца преди изтичането на този срок лицето трябва да подаде заявление
за подновяване на лиценза, към което се прилагат доказателства за: най-малко 5 проведени
медиации, отговарящи на горните условия; 50 часа продължаващо и/или надграждащо
обучение (за такова се приема и наблюдението); участие в група за професионален обмен. След
изтичането на 15 години не е необходимо подновяване на лиценза. Отговорност на медиатора е
да участва в продължаващи и надграждащи обучения.
Ако на лицето бъде отказано лицензиране, то има право да подаде оплакване в 4-седмичен
срок. Процедурата е вътрешна и не подлежи на обжалване. И в двата случая – уважаване или
отхвърляне на оплакването, се изготвят и предоставят писмени мотиви.
Освен ФСМ в Германия съществуват и други организации, специализирани в областта на

медиацията, в които действат сходни изисквания. От лятото на 2018 г. между ФСМ, Федералния
съюз на медиаторите, занимаващи се със семейна медиация, Федералния съюз за медиация по
търговски спорове и такива, свързани с работодатели, има подписано споразумение, чрез което
всяка от трите организации признава медиаторите, лицензирани от другите две.
66
IV. Италия
От 2007 г. курсовете за обучение на медиатори се одобряват от италианското Министерство
на правосъдието. То също така дава акредитация на центровете по АРС, които предоставят
обучения по медиация. Изискванията към лицата, които желаят да упражняват професията, са
уредени в чл. 4(3)(b) от Наредба № 18/2010 на правосъдното министерство и включват: диплома
или друг документ, доказващ завършено образование, еквивалентно на университетското (поне
3 години следване), или като алтернатива – членство в професионална асоциация/организация
и преминати най-малко два опреснителни курса (на годишна база) към организации, одобрени
от Министерството. В допълнение, в рамките на две години лицата трябва да са взели участие
като обучаващи се в поне 20 медиации. Организациите, оправомощени да обучават, издават
сертификат, удостоверяващ завършването на курса на обучение. Те могат да бъдат както частни,
така и публични институции.
Първоначалното обучение по медиация е минимум 54 часа (по закон се изискват поне 50

часа). Срокът на валидност на лиценза на медиатора е 2 години. Изисква се доказване на
участие в опреснителни обучения, които трябва да бъдат минимум 18 часа на всеки 2 години.
Максималният брой участници в един курс не може да надхвърля 30 души. Първоначалното
обучение приключва с изпит, чиято продължителност е минимум 4 часа.
Първоначалното обучение включва:
а) правна рамка на национално и европейско ниво, регламентираща процедурите по

медиация и помирение;
б) методология за провеждане на фасилитиращи преговори и медиация;
в) управление на конфликти и техники за комуникация; медиация по дела препратени от
съд;
г) ефективност и действие на медиационните клаузи; форма, съдържание и ефект на
заявлението за участие в процедура по медиация; споразумение в процедурите по
медиация и помирение; права и задължения на медиатора.
Медиаторите, издържали изпита, се регистрират в Министерство на правосъдието. Лицата,
които нямат такава регистрация, също могат да практикуват, но резултатът от работата им не е
гарантиран (възможно е постигнатите споразумения да нямат изпълнителна сила).
V. Белгия
В Белгия професията на медиатора се регулира от Федералната комисия по медиация28
(ФКМ). Тя е съставена от обща комисия и 3 специализирани комисии. Общата комисия отговаря
за лицензирането на центровете по медиация и на медиаторите. Стандартите за лицензиране
са приети на 1.02.2007 г. Самата комисия не предоставя обучения по медиация; доставчиците
на тази услуга са частни организации. Първоначалното обучение е с продължителност 60 часа,
като разделението между практика и теория е поравно. Базовото обучение включва:
а) общи принципи на процедурата по медиация – етика и философия;

б) различни методи на АРС;
28 https://www.fbc-cfm.be/nl.
67
в) приложими закони;
г) социални и практически аспекти на процедурата по медиация.
В страната се провеждат и курсове по специализирана медиация, чиято продължителност
е минимум 30 часа. Липсва изрично изискване за броя часове, които трябва да бъдат отделени
за практика и за теория.
Към всеки медиатор се прилага и изискване за участие в задължително продължаващо

обучение (минимум 18 часа) в две последователни години. То може да бъде теоретично,
включително участие в конференции, или практическо. Федералната комисия е одобрила кои
методи попадат в обхвата на този вид обучение. Всеки медиатор може да участва в обучителни
модули и програми не само в Белгия, но и в чужбина, стига те да имат директно отношение към
медиаторската му/ѝ практика.
Изискванията за лицензиране на медиатори са регулирани от Закона за съдебната власт

(ЗСВ) и от Етичния кодекс на лицензираните медиатори. Обща комисия издава лиценз на
съответния кандидат-медиатор, когато са изпълнени 5-те условия, изброени в чл. 1726, секция
1 от белгийския ЗСВ, а именно:
а) да притежава квалификацията, изискуема според естеството на спора (вземат се

предвид настоящи и предишни дейности на кандидата);
б) да предостави доказателства, че е преминал адекватно обучение, за да може да
практикува медиация;
в) да представи гаранции за това, че може да практикува независимо и безпристрастно
като медиатор;
г) да не е осъждан с влязла в сила присъда, която е несъвместима с работата като медиатор;
д) да не е санкциониран дисциплинарно или административно и лицензът му да не е
отнеман.
В допълнение към тези изисквания ФКМ е разработила наръчник, в който са описани
изискуемите документи, които медиаторът трябва да представи, когато кандидатства за
издаване на лиценз. Специфична особеност на процедурата е, че за всеки отделен вид медиация
трябва да се подава отделна молба със съответните документи. Сред тях са: а) свидетелство
за съдимост, не по-старо от 2 месеца от датата на подаването на молбата; б) автобиография;
г) клетвена декларация за липсата на дисциплинарно или административно наказание, когато
това не може да се докаже по друг начин; д) документи, доказващи преминато обучение; е)
сключена застраховка „Професионална отговорност“; ж) декларация, че кандидатът ще спазва
Етичния кодекс, приет от ФКМ, и ще участва в обучителните програми, одобрени от ФКМ, и
др.
ФКМ предоставя на съдилищата и трибуналите списък с лицензираните медиатори.

Както и в Италия, медиатори, които не са лицензирани от ФКМ, могат да практикуват, но
споразуменията, постигнати при такъв вид „свободна медиация“, не могат да се представят за
одобрение пред съд.
68
VI. Англия
В Англия обучението по медиация и практикуването като медиатор се саморегулират.
Няма законово закрепени изисквания към обучаваните и практикуващите. Водещи са две
организации: Съвет по гражданска медиация29 (СГМ) и Съвет по семейна медиация30 (ССМ).
Министерството на правосъдието е отговорно за разработването на политиките в областта
на семейната и гражданската медиация, както и за нейното популяризиране. То работи и с
двата съвета, но няма директно отношение към стандартите за обучение и лицензирането на
медиатори и организации, които предоставят услуги, свързани с медиация, включително и
обучение.
За целите на лицензирането ССМ е изработил Наръчник за стандартите за обучение и

саморегулиране. В него са включени следните изисквания:
а) Кандидатстване в рамките на 3 години след приключване на първоначалното обучение.

По изключение този период може да бъде удължен до 5 години. Медиатори, които
не успеят да получат лиценз в този период, са задължени да преминат допълнително
обучение.
б) В рамките на горния период медиаторът трябва да е преминал през поне 10 часа
директна работа с професионален консултант медиатор (ПКМ). Това е по-опитен
медиатор, който проверява готовността на медиатора да участва самостоятелно в
процедури по медиация и преценява дали има нужда от допълнително натрупване на
опит.
в) Преди да проведе самостоятелно медиация, медиаторът трябва да участва като
наблюдател или като комедиатор в процедура по медиация, провеждана от лицензиран
от ССМ медиатор. След приключване на сесията трябва да направи оценка.
г) Преди да проведе първата си самостоятелна медиация, медиаторът трябва да е провел
предварителен разговор с ПКМ или да е направил оценка дали казусът е подходящ
за медиация и след приключване на сесията да я обсъди с ПКМ. В предварителния
разговор ПКМ преценява дали медиаторът има нужда от допълнителна подкрепа
преди да проведе процедурата.
д) Медиаторът трябва да е довел поне 3 казуса докрай. Това следва да се докаже писмено,
за да може да се направи оценка.
е) Медиаторът е длъжен да приеме и да се съобрази с изискванията за продължаващо и
надграждащо професионално развитие/обучение.
От медиаторите се изисква също така да са преминали специален обучителен курс, чийто
тематичен акцент е медиацията, включваща участие на деца. Курсът на обучение следва да е с
продължителност поне 1 ден и да е организиран или от обучителна организация, призната от
ССМ, или от квалифициран по темата обучител.
Специфично за Англия е, че се обръща изключително внимание на натрупаната практика,

която следва да бъде детайлно доказана. Лицензирането от ССМ е за срок от 3 години, след
което може да бъде подновено. Преди подновяването се прави преценка относно практиката на
29 https://civilmediation.org.
30 https://www.familymediationcouncil.org.uk/.
69
медиатора през годините (изисква се минимум 15 часа на година директно участие в процедура
по медиация), участие в продължаващо/надграждащо обучение, диалог с ПКМ. Освен това
лицето не трябва да е било обект на дисциплинарно наказание.
VII. Швеция
Въпреки широкото разпространение на медиацията по граждански и наказателни спорове,
в Швеция не съществуват определени стандарти за обучение в тази сфера. На централно
ниво също няма институция и/или организация, която да се занимава с обучение, контрол и
популяризиране на процедурата.
По отношение на медиацията по граждански спорове централна роля играят съдът и

съдебната администрация, а за прилагането на процедурата по наказателни спорове водещи са
полицията и представителите на местната власт. Съгласно Закона за медиацията от 2011 г. от
медиаторите се изисква да бъдат компетентни, честни и безпристрастни.
VIII. Съединени американски щати

Поради федералната си структура САЩ не поддържат единни стандарти за обучение
на медиатори. Единствената организация на федерално ниво, която има отношение и към
процедурата по медиация, е Федералната агенция за медиация и помирение31 (ФАМП).
Характерно за нея е, че се занимава с медиация и помирение единствено по спорове в областта
на трудовото право, включително и в системата на държавната администрация. Агенцията
има собствен институт, който предоставя обучение по медиация и арбитраж и сертифицира
арбитри и медиатори. Първоначалният курс е с продължителност 40 часа. Същото изискване
има и по отношение на лица, които са се обучавали на друго място, но желаят да се запишат в
списъка на Агенцията. Освен първоначалното обучение те трябва да представят доказателство
и за провеждане на поне 3 медиации, както и 2 препоръки относно уменията си за комуникация
и работа с хора.
Отделно от ФАМП, повечето щати (около 30 от общо 50) имат разработени и приети
подробни стандарти за обучение на медиатори. Специално по отношение на медиаторите,
които практикуват по препратени от съда дела, стандартите са дори завишени. В някои от
щатите има и допълнителни стандарти, отнасящи се до медиатори, практикуващи по семейни
спорове и такива, свързани с деца.
Първоначалното обучение най-често варира между 30 и 40 часа и приключва с изпит, който

може да включва и провеждането на реална медиация – самостоятелно или в комедиация. В
повечето щати има и изискване за задължителни часове надграждащо обучение, които могат
да бъдат между 3 и 8 на година.
Интересен пример е щатът Флорида, където е разработена точкова програма за сертифициране

на медиатори. Точките са различни в зависимост от това къде и по какви спорове практикува
специалистът. Критериите са свързани както с възраст (медиаторът не може да е по-млад от
21 г.), така и с образование, преминато обучение, участие в менторска програма, владеене на
чужди езици. Специално по отношение на провеждането на медиации по дела, препратени
от Върховния съд на щата Флорида, има изискване медиаторът да е преминал обучение,
сертифицирано от Върховния съд, и за година да е провел поне 15 медиации. В случай че
31 www.fmcs.gov.
70
медиаторът се е обучавал в друг щат по друга програма, следва да може да докаже, че е провел
поне 100 медиации за последните 5 последователни години.
Американската арбитражна асоциация32 (ААР) е най-голямата в света неправителствена

организация, доставчик на услуги (предимно арбитраж и медиация), свързани с алтернативно
разрешаване на спорове. ААР е разработила собствени стандарти, въз основа на които вписва
медиатори в списъка си. Организацията предоставя и обучения. Изискванията са следните:
а) минимум 10 години професионален опит (в търговския, индустриалния и други

сектори);
б) образование, съответстващо на професионалния опит;
в) преминато обучение по медиация с продължителност не по-малко от 24 часа, което
включва следните теми: теория на конфликта; водене на преговори; динамика в
процедурата по медиация; идентифициране на спорни въпроси; разработване на
варианти за разрешаване на даден конфликт; провеждане на частни срещи; управление
на взаимодействието между страните; етика; стратегии за излизане от „задънена
улица“; философия на медиацията; стилове на медиация; ролята на медиатора, участие
в ролеви игри; оценка на участието;
г) опит като медиатор, който може да се изразява в следното: 1) проведени поне 5
медиации в съответната експертна област за последните 3 календарни години, като
медиациите може да са проведени както преди, така и след завеждане на делото в съда;
или 2) неформално участие като медиатор в поне 4 случая за последните 2 календарни
години (неформалните медиации се провеждат или на частен принцип – а не под
шапката на определен център или организация, или са препратени от съда);
д) членство в поне една бизнес, търговска или професионална организация.
32 www.adr.org.
71
Списък на използваните съкращения
ААР – Американска арбитражна асоциация
АПК – Административнопроцесуален кодекс
АРС – алтернативно разрешаване на спорове
ГПК – Граждански процесуален кодекс
ДВ – Държавен вестник
ЕРМ – Единен регистър на медиаторите
ЕС – Европейски съюз
ЗЗП – Закон за защита на потребителите
ЗМ – Закон за медиацията
ЗСВ – Закон за съдебната власт
ЗЮЛНЦ – Закон за юридическите лица с нестопанска цел
КЗП – Комисия за защита на потребителите
МИМ – Международен институт по медиация
МП – Министерство на правосъдието
НАМ – Национална асоциация на медиаторите
ПКМ – професионален консултант медиатор
ППР – продължаващо професионално развитие
СГМ – Съвет по гражданска медиация
СК – Семеен кодекс
ССМ – Съвет по семейна медиация
ФАМП – Федерална агенция за медиация и помирение
72
ФКМ – Федерална комисия по медиация
ФЛ – физическо лице
ФСМ – Федерален съюз по медиация
ЮЛ – юридическо лице
DRASS – Direction régionale des affaires sanitaires et sociale (Регионална дирекция по

здравеопазване и социални въпроси)
73
Библиография
Литературни източници
1. Галтунг, Й. Разрешаване на конфликти. С., Сиела, 2005.
2. Дарендорф, Р. Съвременният социален конфликт. С., Център за изследване на
демокрацията, 1993.
3. Джонев, С. Социална организация. С., Софи-Р, 2001.
4. Джонев, С. и Пл. Димитров. Организационно консултиране. Т. 1 – 3, С., Ен Джи Би
консултинг, 2014.
5. Димитров, Д. Юридическа и квазиюридическа конфликтология. Сдружение „Българска
асоциация на конфликтолозите“, 2008.
6. Дронзина, Т. Разрешаване на конфликти – тенденции и инструменти. С., Фондация
„Европартньори 2000“, 2001.
7. Иванов, А. Несъдебни способи за решаване на граждански и търговски спорове. // Научни
известия, 2007, № 1, Благоевград, ЮЗУ „Н. Рилски“.
8. Изследване на състоянието на медиацията в страната. [Доклад] С., Фондация
„Партньори‑България“, 2019.
9. Илиева, Д. Да разрешим цивилизовано конфликтите на работното място. // Общество и
право, 2007, № 4.
10. Илиева, Д. Медиацията в помощ на бизнес преговорите. // Общество и право, 2008, №
1.
11. Манев, М. Медиацията и гражданският процес. С., Фльорир, 2004.
12. Марев, М. Извънсъдебни способи за решаване на административни спорове. С., Сиела,
2016.
13. Марков, М. Семейната медиация. // Съвременно право, 2002, № 4.
14. Медиацията. Учебно помагало (в съавторство). Базов курс. СЮБ, 2013.
15. Медиацията. Препоръки на Съвета на Европа. С., Сиби, 2003.
16. Минковски, Р., Ц. Рангелова, П. Кънчев. Медиацията като възможност за подпомагане
решаването на семейни и междуличностни спорове. – В: Модел на интегрирана социална
услуга в полза на правосъдието. С., ИСДП, 2013, с. 68 – 72.
17. Препоръки за подобряване на политиките в областта на медиацията. С., Фондация
„Партньори-България“, 2019.
18. Рашков, Р. Специфични особености при извънсъдебното решаване на семейни спорове
74
чрез медиация. // Общество и право, 2015, № 2.
19. Русев, К. Законът за медиацията в контекста на достиженията на правото на Европейския
съюз в сферата на извънсъдебното решаване на гражданскоправни и търговскоправни
спорове. // Съвременно право, 2005, № 4.
20. Стайков, И. Медиация по трудови спорове. С., Авангард Прима, 2009.
21. Учебно помагало по медиация. Фондация „Партньори-България“, С. 2017.
22. Чанкова, Д. Медиацията като възможна иновация в наказателния процес. – В: Сб. „100
години Наказателен закон и актуални проблеми на наказателното законодателство 1896-
1996“. С., 1996, с. 155 – 166.
23. Чанкова, Д. Алтернативните способи за решаване на спорове – смяна на парадигмата?
// Право и икономика, май-юни, 1999.
24. Чанкова, Д. Медиацията като алтернатива на наказателния процес: американският опит.
// Съвременно право, 1999, № 5, с. 89 – 101.
25. Чанкова, Д. Приложението на медиацията в Норвегия – един пример за по-хуманно
третиране на жертвата и извършителя на престъплението. // Правна мисъл, 1999, № 3, с.
86 – 96.
26. Чанкова, Д. Медиацията като алтернатива на традиционното наказателно правосъдие:
за и против. // Алтернативи, 2000, № 7 – 8, с. 54 – 57.
27. Чанкова, Д. Медиацията между жертвата и извършителя на престъплението. С., Фенея,
2002.
28. Чанкова, Д. Приложимостта на медиацията между жертвата и извършителя на
престъплението според правоприлагащите органи. // Научни известия на Правно-
историческия факултет на ЮЗУ „Н. Рилски“, 2006, № 1, с. 43 – 59.
29. Чанкова, Д. Приложима ли е медиацията в отношенията „пострадал-извършител“?
Мнението на извършителите на престъпления. // Общество и право, 2007, № 10, с. 83 –
104.
30. Чанкова, Д. Приложимост на медиацията между пострадал и извършител на
престъпление /Мнението на пострадалите/. // Общество и право, 2008, № 5, с. 76 – 92.
31. Чанкова, Д. Обзор на международните инструменти по възстановително правосъдие и
медиация между жертвата и извършителя на престъплението. // Правна трибуна, 2008,
№ 1, с. 56 – 62.
32. Чанкова, Д. Кой се страхува от медиацията между жертвата и извършителя на
престъплението? // Конфликтология и съвременност, 2008, № 1 /3/, с. 142 – 151.
33. Чанкова, Д. Възстановителното правосъдие. Сравнителноправен анализ. С., Авангард
прима, 2011.
34. Chankova, D. Bulgaria on the Road to Victim-Offender Mediation and Restorative Justice for
Juveniles – In: Lois, J. and Vazquez, M. (eds.) Good practices of Restorative Juvenile Justice.
Consensus Project, Xunta de Galicia, 2010, p. 135 – 142.
35. Chankova, D. Mediation: The Case of Bulgaria, in: Dussich, J. and Schellenberg, J. (eds.) The
75
Promise of Restorative Justice. New Approaches for Criminal Justice and Beyond. Boulder/
London: Lynne Rienner Publishers, 2010, р. 121 – 132.
36. Chankova, D. Bulgaria on the Road to Restorative Justice and Victim-Offender Mediation
(with Staninska, E), in: Miers, D. and Aertsen, I.(eds) Regulating Restorative Justice. A com-
parative study of legislative provisions in European countries. Frankfurt am Main, Verlag fur
Polizeiwissenschaft, 2012, р. 101 – 119.
37. Chankova, D. (In co-authorship with Nikolay Tsankov & Elina Popova). Mediation in Resolv-
ing Conflicts between Chimeric School Groups – A Restorative Practice in School. // Chemis-
try: Bulgarian Journal of Science Education, Vol. 25, No 2, 2016.
38. Cornwell, D., Blad, J. and Wright, M. (eds.) Civilising Criminal Justice. An International
Restorative Agenda for Penal Reform. With a Foreword by John Braithwaite. Sherfield Gables:
Waterside Press, 2013.
39. Geissler, P. and Ruckert, K. (Hg) Mediation-die neue Streitkultur. 2000.
40. Goldberg, S., Sander, F. & Rogers, N. Dispute Resolution. Negotiation, Mediation and Other
Processes. Kluwer, 1999.
41. Liebmann, M. Mediation in Context. Jessica Kingsley Publishers, 2000.
42. RJC Trainers Handbook. Restorative Justice Council, London, 2016.
43. Umbreit, M. The Handbook of Victim-Offender Mediation. San Francisco, 2001.
44. Wright, M. and Galaway, B. (eds) Mediation and Criminal Justice: Victims, Offenders and
Community. London: Sage, 1989.
Интернет ресурси
1. Европейска комисия. Медиация по гражданскоправни и търговскоправни въпроси, https://
eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=legissum:l33251.
2. Служба на ЕС за интелектуална собственост (Медиация), https://euipo.europa.eu/ohimpor-
tal/bg/mediation.
3. Чанкова, Д., Коларова, Д., Станкова, В., Гяурова-Вегертседер, Б. и Михаел, К. Правен,
институционален анализ и анализ на политиката по отношение на медиацията в
България. [Анализ по проект „Повишаване капацитета на организациите, които обучават
медиатори, чрез изработване на Стандарти за обучение на медиатори, Фондация
„Партньори‑България“, 2019], https://partnersbg.org/wp-content/uploads/2019/06/Publica-
tion-and-cover-for-website-1.pdf.
4. European Commission for the Efficiency of Justice (CEPEJ), https://www.coe.int/en/web/
cepej/home/.
5. Mediate. com, http://www.mediate.com/.
6. Mediation Training Institute, http://www.mediationworks.com/.
7. Transforming Conflict, http://www.transformingconflict.org/.
8. Еuropean Forum for Restorative Justice, http://www.euforumrj.org/.
76
9. Restorative Justice Council, http://www.restorativejustice.org.uk/.
10. Restorative Justice Online, http://www.restorativejustice.org.
11. International Institute for Restorative Practices, http://www.iirp.org/.
Нормативна база
Българско законодателство
Административнопроцесуален кодекс
Граждански процесуален кодекс
Закон за закрила на детето
Закон за защита на потребителите
Закон за медиацията
Закон за платежните услуги и платежните системи
Закон за уреждане на колективните трудови спорове
Кодекс на труда
Семеен кодекс
Наредба № 2 за условията и реда за одобряване на организациите, които обучават медиатори;

за изискванията за обучение на медиатори; за реда за вписване, отписване и заличаване на
медиатори от Единния регистър на медиаторите и за процедурните и етични правила за
поведение на медиатора
Международни актове
Директива 2008/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година относно

някои аспекти на медиацията по гражданскоправни и търговскоправни въпроси
Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година

за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на
престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета
Директива 2013/11/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 година за

алтернативно решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) №
2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО
Европейска конвенция за признаване и изпълнение на решения за упражняване на родителски
77
права и възстановяване упражняването на родителските права
Конвенция на ООН за правата на детето
Конвенция на Съвета на Европа за упражняване правата на детето
Конвенция за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и

сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата
Препоръка № R (98) 1 на Комитета на министрите на Съвета на Европа към държавите

членки относно семейната медиация
Препоръка СМ Rec (99) 19 на Комитета на министрите на Съвета на Европа към държавите

членки относно медиацията по наказателноправни въпроси

членки относно алтернативите на съдебния спор между административни органи и частни
лица

членки относно медиацията по гражданскоправни въпроси
Препоръка CM/Rec (2018) 8 на Комитета на министрите на Съвета на Европа към държавите

членки относно възстановителното правосъдие по наказателни дела
Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003г. относно компетентността,

признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с
родителската отговорност
Резолюция 2002/12 на Икономическия и социален съвет на ООН относно Основните

принципи при използването на програми на възстановителното правосъдие в наказателно-
правосъдната система.
Хагска конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца
78
ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ
Европейския социален фонд
Този документ е изработен в рамките на проект

„Повишаване капацитета на организациите,
които обучават медиатори, чрез изработване
на Стандарти за обучение на медиатори“,
изпълняван от фондация „Партньори‑България“
N BG05SFOP001-3.003-0081

Standarti Full

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Standarti Full

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ

Европейския социален фонд

Фондация „Партньори-България” (ФПБ) е регистрирана през 1998 г. неправителствена

От създаването си организацията работи за въвеждане на методи за алтернативно решаване

Програмите на ФПБ са насочени към алтернативно разрешаване на спорове чрез

Д-р Даниела Коларова

Проф. Добринка Чанкова

© Издател: фондация „Партньори-България“, София, 2020

В член 2 от Закона за медиацията (ЗМ) медиацията е определена като доброволна и

Основните изисквания за обучение на медиаторите се съдържат в Наредба № 2 от 15 март

• Обучението на медиатори се провежда в рамките на минимум 60 учебни часа и включва

Според Българския институт за стандартизация стандартите са общопризнати правила и

Прилагането на единни стандарти за обучение на медиаторите би допринесло за постигане

Настоящите Стандарти са разработени като отговор на потребностите на обществото от:

• по-добър достъп до услуги, свързани с извънсъдебното разрешаване на спорове;

3 Изследване на състоянието на медиацията в страната. С., Фондация „Партньори-България“, 2019.

С разработването на настоящите Стандартите за обучение на медиатори, авторите се

Основни изисквания към обучението

Обучението трябва да бъде насочено към придобиване на знания и умения в следните

–– конфликтите, тяхната динамика и развитие;

Техническо осигуряване на обучението

• видеокамера за записване на участията на обучаваните в симулации на отделни части или

6 Настоящите Стандарти са съобразени с действащото законодателство към 30 април 2020 г.

Препоръчителни форми на обучение

–– 10% за лекции и презентации, свързани с предоставянето на знания;

Ролята на обучителите е ориентирана към подпомагане на курсистите да получат, развият и

• да използват голямо разнообразие от интерактивни, ориентирани към практиката и

Обучаваните трябва да бъдат равностойни помежду си участници в процеса на обучение,

• да вземат активно участие в дискусиите, упражненията и ролевите игри по време на

• Оценяването се осъществява на всички равнища и на всеки етап от обучението, като се

Същност, динамика и характеристики на конфликта

Компетенции, знания и умения

Механизми при възникване, развитие и

Компетенции, знания и умения

Основни етапи и правила за провеждане на

Компетенции, знания и умения

10 Правилата за поведение на медиатора са разписани в Наредба № 2, възоснова на които действащите центрове по

Практически упражнения за развитие на умения за

Компетенции, знания и умения

Обучението следва да бъде насочено към развитие на уменията на курсистите да правят

Правна рамка на медиацията

Компетенции, знания и умения

1.1. Закон за медиацията

12 Закон за медиацията, чл. 1.

3. Прилагане на процедурата по медиация при граждански спорове, включително

Организация на процедура по медиация

Компетенции, знания и умения

–– срок, в който заявителят на медиацията предоставя документация по спора;

Изисквания към организации и индивиди, които

Компетенции, знания и умения

–– изисквания към лицата, провеждащи обучение по медиация;

Обучение по специализирана медиация

А. ОБУЧЕНИЕ ПО МЕДИАЦИЯ ПО ГРАЖДАНСКИ

Компетенции, знания и умения

Компетенции, знания и умения

С изменението от 2015 г. на Закона за защита на потребителите (ЗЗП)17 към Глава девета

ЗЗП и Директивата са достатъчно изчерпателни относно особеностите на този вид медиация,

–– Изискванията към процедурите за алтернативно разрешаване на национални и

• физическо лице – на мястото, където осъществява дейност по алтернативно решаване на

Органът за АРС разглежда и възникнали трансгранични спорове между потребители и

Органът за АРС трябва да спазва принципа на свобода и да не лишава потребителя от

Процедурните правила за работа на органа за АРС съгласно закона трябва да са ефективни

• процедурата за АРС да е леснодостъпна, включително и онлайн, за двете страни по спора,