Одитинг

Лекционен
материал

Добромир Диков
Лекция 3, 16.02.2010г.
ТЕМА: Институт на Дипломираните Експерт-Счетоводители

Закон за изменение и допълнение на закона за счетоводството (глава 8) 1996 г.

води до основаване на ИДЕС

1991г. – 1996г. – Асоциация на ДЕС

Основна цел на ИДЕС е да осигури упражняването на независимата одиторска

професия в интерес на обществото. Органите на ИДЕС са:

• Общо събрание (ОС);

 Делегати са всички членове на ИДЕС и те избират членовете на

останалите органи и приемат Устава.

• Управителен съвет (УС);

 Основна задача на УС е да ръководи текущо дейността на института, за

което се отчита пред ОС

• Контролен съвет (КС);

 КС има функции в три направления:

 Контролира изпълнението на бюджета;

 Контролира изпълнението на решенията на ОС;

 Контролира дейността на самия УС.

• Съвет по професионална етика (СПЕ);

 Функциите и задачите на СПЕ са свързани с прилагането на

Професионално-етичния кодекс. ИДЕС в България е приел като свой
Професионално-етичния кодекс на Международната Федерация на
Счетоводителите (МФС)

• Съвет за контрола на качеството на одиторските услуги (СКК);

 Контролира одиторските услуги чрез извършването на проверки, в които

като контрольори се привличат членове на ИДЕС. Тези контрольори се
сменят на ротационен принцип, така че всеки един член може да бъде и
обект и субект на Контрола по качеството. След създаването на
Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, в тези
проверки участват и длъжностни лица от комисията.

• Дисциплинарен съвет (ДС).

2|Одитинг
  Основна функция на ДС е да разглежда констатациите на СКК, както и
на СПЕ и, ако намери основания, издава актове за нарушения. Т.е.
отговорността на регистрираните одитори, която е предвидена в Закона
за независимия финансов одит (ЗНФО), а това е така наречената
административно-наказателна отговорност, се реализира чрез ДС.

Задачи на ИДЕС – свеждат се до:

1. Организиране на обучението на кандидати за дипломирани експерт-

счетоводители.

2. Организиране и провеждане на изпитите на кандидатите за получаване на

диплома.

3. Регистриране на лицата, които са получили правоспособност като дипломирани

експерт-счетоводители и регистрирани одитори.

4. Провеждане на поддържащата квалификация и обучение на вече

регистрираните одитори, правилата за която квалификация изискват ежегодно
преминаване на всеки одитор през 40 часов курс на обучение. Това изискване
идва от Европейската директива за одит и го има във всички страни-членки.

5. Да организира система за вътрешен контрол на дейността на своите членове.

6. Да изготвя и популяризира методически разработки с цел допълнително

подпомагане дейността на членовете.

7. Да осъществява издателска и научно-изледователска дейност в областта на

одита.

За своята дейност ИДЕС се отчита пред Комисията за Публичен надзор (КПН), като
представя отчет за работата си, без това да нарушава неговата независимост, тъй
като той е юридическо лице със самостоятелен бюджет и на самостоятелна издръжка.

ТЕМА: Принципи на одита

Принципите на одита се определят като нравствени ценности и етични норми, към

които регистрираните одитори следва да се придържат. Тези принципи са:

• Независимост;

• Професионална компетентност;

• Обективност;

• Конфиденциалност.

Сред тях водещо значение има принципът за независимост, който се изразява в

необвързаността на одитора в личностен, материален или друг аспект от одитираното
предприятие, от неговото ръководство или от свързани с тях лица.Независимостта

3|Одитинг
означава, че обективната основа за изразяване на мнения може да бъде само
достатъчния обем информация и липсата на предубеждения и конфликт на интереси.
Обикновено се търси както реална, така и формална независимост, което означава,
че ако има факти, които могат да породят съмнения за липса на независимост, то
одиторът следва да откаже поемането на ангажимент.Независимостта се проявява:

• На етапа на планиране;

a. Независимостта тук означава пълна свобода за одитора, да не е

ограничен при определянето на въпросите, които ще включи в своята
програма. Т.е. да не е ограничен при определяне обема на процедурите
и избора на приложими методи. Ако се опитат да му поставят условия за
тези неща, то одиторът следва да откаже да изрази мнение (тъй като не
е имал достъп до съответната информация).

• На етапа на осъществяване на одиторските процедури;

a. За да е независим, одиторът трябва да се съобразява с т.нар. работни

аспекти на независимостта, което означава, че той, за да поеме и да
извърши ангажимент, трябва да разполага с достатъчен и квалифициран
персонал и да не поема одиторски задачи, надхвърлящи възможностите
му.

• При представяне на заключението.

Нашият ЗНФО определя в кои случаи одиторът следва дане извършва одит поради
нарушаване принципа за независимост:

1. Когато е налице пряка или косвена финансова връзка;

2. Когато е налице бизнес връзка;

3. При наличие на каквото и да е трудово правоотношение;

4. При извършване на услуги, несвързани с одита, които могат да доведат до

съмнения, че независимостта е компрометирана.

Одиторът е длъжен да документира в своите работни книжа дали има заплахи за

нарушаване на независимостта на конкретния одит и какви мерки той е предприел в
отговор на тези заплахи. За разлика от нашия закон, Професионално-етичния кодекс
описва много по-широк кръг от ситуации, пораждащи съмнения относно
независимостта на одитора. Такива са:

1. Финансова ангажираност със или по отношение делата на клиента;

a. Ако един одитор има една акция в предприятието, може ли да бъде

одитор? В някои законодателства категорично не може, в някои други
има определен процент (примерно 5%). В България няма посочено нищо
по-въпроса. И възниква въпроса дали ако има одиторът малък дял в
предприятието, дали той му влияе, дали води до отклонения от
обичайното.

4|Одитинг
 b. Когато има отношения по заем, също идва въпросът дали това е
нарушение на принципа на независимост. Става въпрос само за
предприятия, които не са с основна дейност предоставяне на кредити,
ако е в търговска банка и не преференциален по никакъв начин, то
тогава няма проблем.

2. Назначения в предприятие;

3. Предоставяне на други услуги на клиенти за одит;

a. Основен принцип в Професионално-етичния кодекс и ЗНФО е, че

одиторите не бива да вземат участие във вземането на управленски
решения в одитираното дружество. Именно това е разграничителният
критерий, по който може да се определи дали услуга, различна от одита,
предоставена на същия клиент, е нарушение на независимостта, или не
е.

4. Лични и семейни взаимоотношения;

5. Възнаграждения, в това число и възнаграждения под условие;

a. Ако един одитор не си е получил възнаграждението от предходна

година, то има проблем, защото един такъв одитор ще се стреми да
запази добър тон на отношенията, за да си получи парите от миналата
година.

b. Професионално-етичния кодекс повдига като въпрос възнаграждението

под условия. Това означава, че възнаграждението се определя
предварително, като се определят и условия. Примерно одиторът ще
получи 10000лв. ако даде положително мнение, 7000лв. ако даде
мнение с резерви, 3000лв. ако даде отрицателно мнение. Това е
недопустимо като договорка.

c. Има и изискване (като идея в ПЕК, в законодателството на Англия... при

нас го няма) за не надвишаване на 15% от целия доход на одитора на
един хонорар

6. Приемане на стоки и услуги от страна на одитора;

7. Бивши съдружници;

8. Действителни (текущи) съдебни процеси или опасност от такива;

9. Продължително асоцииране на ръководния персонал с клиентите за одит.

a. Това е една теза, която има привърженици и противници. Някои смятат,

че когато един одитор много години има ангажимент с един клиент, то
това е (+), защото одиторът познава добре предприятието, неговата
дейност и отчети и много по-добре извършва одиторските процедури.
Противниците на тезата казват, че когато има дълъг контакт, рано или
късно се стига до неглижиране, тъй като одиторът влиза в някакви лични

5|Одитинг
 отношения, и така може да пропусне сериозни грешки, защото е
свикнал, че няма такива грешки.

b. Има изискване за това да не се работи с един одитор повече от 5

години, въведено в 2008г, от нашето законодателство, но то се отнася
само за предприятия от обществен интерес (банки, застрахователи,
осигурители, както и някои конкретни предприятия – БДЖ...).

Освен принципа за независимост, друг основополагащ принцип в работата на

одиторите е принципът за компетентност и професионализъм. Това изискване
покрива и случаите, когато се използват специалисти, които не са одитори, като
например оценители, актюери и експерти с технически компетенции. Върху одитора
тежи отговорността да се убеди, че тези експерти са запознати с професионално-
етичните норми, като включително изиска писмено потвърждение от тях. Ако той не е
убеден, че може да очаква подходящо етично поведение от страна на експертите, той
трябва да откаже поемането на ангажимент или да го преустанови ако вече го е
започнал, тъй като отговорността е изцяло негова. В одиторския доклад се подписва
само одиторът и той носи отговорност за това мнение, макар че в него може да влизат
експертни оценки на актюери и други експерти.

Принципът за конфиденциалност изисква одиторът да опазва поверителността на

информацията или да използва или разкрива пред трети лица такава информация, с
изключение на случаите, когато е длъжен да направи това по силата на закон, или е
изрично упълномощен. Клаузата за конфиденциалност е неотменима част от всеки
правно издържан търговски договор, в това число и договора за одит. Обичайно става
дума за това, че одиторът, имайки възможност да се запознае с информация, до която
няма обществен достъп, то той може да използва тази информация и да наруши
принципа за конфиденциалност. Примерно ако одиторът разбере за предстоящо
падане цените на акциите, то той може да търгува спекулативно, това пак е
нарушение на клаузата за конфиденциалност.

Лекция, 23.02.2010г.

ТЕМА: Фази и етапи на одитния процес. Ангажиране на одитор

Три фази:

1. Планиране;

2. Реализиране;

3. Заключителна.

Одитът разглеждан като процес включва следните етапи:

1. Ангажиране на одитор;

2. Изучаване и оценка на системата за вътрешен контрол;

3. Планиране и оценка на одитния риск;

6|Одитинг
 4. Получаване на одиторски доказателства относно твърденията във ФО;

5. Анализ на ФО;

6. Изразяване на мнение и подготвяне на одиторския доклад;

При ангажирането на одитор се осъществяват дейности по предварително

проучване на потенциалния клиент и преценка на неговата приемливост. Оценката на
приемливостта на клиента зависи от общите принципи на одита и от политиката
възприета от самия одитор при избор на клиент. Тъй като потенциални клиенти могат
да се окажат неприемливи (при наличието на законови ограничения или ако имат
негативен публичен имидж) одитора следва да приложи методики за разкриването на
предприятия с повишен риск – за тази цел той следва да събере информация в
следните направление:

• Какви отраслови регулаторни и други външни фактори характеризират клиента;

• Какъв е характерът на предприятието, в това число осъществяваната стопанска

дейност, източниците на финансиране, инвестициите и неговата финансова
отчетност;

• Какви цели и стратегии си е поставило ръководството и какви са свързаните с

тях бизнес рискове;

• Как могат да бъдат оценени финансовите резултати от дейността на

предприятието.

От своя страна отрасловите условия включват фактори като пазари, конкуренция,

производствен капацитет, ценови условия, цикличност (сезонност) на дейността и
специфични технологии за производство на продукти.

Към регулаторните фактори се отнасят специфични принципи на счетоводно

отчитане, регулации на дейността, система на данъчно облагане, правителствени
политики, включващи финансови стимули или рестрикции (ограничения), както и
регулаторни изисквания относно околната среда.

Като други външни фактори се определят фаза на икономическото развитие на

икономиката като цяло (криза, депресия, растеж...), лихвени равнища и възможни
източници на финансиране, инфлация и валутни регулации.

Характерът на дейността на предприятието определя изисквания към работата

на самия одитор, тъй като в много случаи се налага ползването работата на експерти,
или на други одитори, за осъществяването на ангажимента. Одиторът трябва на първо
място да проучи характера на източниците на приходи за предприятието, какви
продукти или услуги предлага на пазара, какво е местоположението на
производствените помещения, складовете и офисите, има ли сдружения и съвместна
дейност, както и дейности изнасяни извън предприятието, кои са основните
доставчици и клиенти, има ли затруднения с персонала и осъществявани ли са сделки
със свързани лица. Това е един от най-важните етапи на това ниво на одиторската
дейност.

7|Одитинг
По повод на източниците за инвестиции и финансиранията одиторът събира
доказателства, които му помагат да разбере дали се планират, дали предприятието
има намерение да извърши преобразуване по смисъла на Търговския закон, дали има
намерение да осъществи капиталови инвестиции, дали участва в икономическа група
и ако да, каква е структурата на тази група, каква е структурата на привлечения
капитал и ползват ли се специфични финансови инструменти за финансиране и
покриване на финансови рискове.

Стратегията и целите на ръководството изискват одиторът да оцени

потенциалните рискове, свързани с бизнеса, като например – разширяване на бизнеса
без адекватна преценка за търсенето на съответния продукт или услуга; риск от
неправилно поставени цели; риск от ползване на информационни технологии; риск от
неадекватно счетоводно отразяване на нови изисквания и нови операции (по смисъл и
характер).

По отношение на оценката на финансовите резултати одиторът определя основни

съотношения и показатели, характеризиращи дейността, определя тенденции, ползва
бюджети, планове и анализи на отклоненията, направени от самото предприятие,
както и анализи на външни институции, като например такива определящи кредитен
рейтинг и др.

За да придобие разбиране за предприятието във всички тези направления, одиторът

изпълнява три групи процедури:

I) Групата на проучващите запитвания

a. Могат да бъдат отправени към ръководството, към вътрешния одит, към

служители, които са отговорни за сложни и необичайни операции, към
юридическите консултанти на предприятието и към служителите по
маркетинг и продажби.

II) Аналитични процедури

a. Включват очаквания за приемливи взаимовръзки, съотношения и

тенденции.

III) Наблюдение и проверка и фактическа проверка

a. Прилагайки тези процедури одиторът:

i. Наблюдава извършването на дейности и операции;

ii. Проследява отчитането на операциите в информационната

система;

iii. Запознава се с отчети, доклади, като ги сравнява с резултатите

от своето наблюдение.

След като извърши предварителното проучване, одиторът стига до заключение дали

може да поеме дадения ангажимент. Ако да, той изпраща т.нар. писмо за
ангажимент, чиято цел е да потвърди, че одиторът е разбрал задачата, която му е

8|Одитинг
поставена, че е съгласен с условията на клиента от една страна, и от друга страна, че
ръководството на предприятието разбира целите на одита и потвърждава своята
отговорност за финансовите отчети. В писмото задължително се съдържат освен
целта на одита, елементи като:

• посочване на законовата норма и границите на одита;

• обръщане на внимание, че е възможно да останат неразкрити определени

несъответствия;

• посочване на броя, вида и формата на заключителните документи на одита.

Такова писмо се подписва при първоначален одит. При втори или последващ одит
такова писмо не се изготвя, освен в следните три случая:

1. Ако има данни, че клиентът не разбира правилно целта и условията на

одиторския ангажимент;

2. Ако има съществени промени в статута, управлението или дейността на

клиента;

3. Ако има промяна в условията на одиторския ангажимент.

Освен писмо за ангажимент, между одитора и клиента се подписва и договор, като

този договор има спецификата, че е налице изискване довереникът (т.е. одиторът) да
извърши възложеното му действие лично, което означава, че е недопустимо
договорът да бъде сключен от името на един одитор или одиторско предприятие, а
изпълнението да бъде поверено изцяло на друг. Ако се налага привличане на друг
одитор, това трябва да стане със съгласието на предприятието клиент. Друга
характеристика на одиторските договори е начинът на възмездяване на извършената
работа и по-точно фактът, че оттеглянето на поръчката от страна на предприятието
клиент не лишава одиторът от правото да иска заплащане на разноските и на
уговореното възнаграждение. Предварителното проучване (което се явява първа
част от проучването, това, което е преди поемането на ангажимент), обаче, е
изцяло за сметка на одитора. Срокът на изпълнение на одиторската услуга също се
включва в договора, тъй като се препоръчва датата на приключване на одита да бъде
определена не като календарен ден, а като срок, който ще започне да тече след
представяне от страна на ръководството на годишни финансов отчет.

Лекция, 02.03.2010г. – Планиране на одита и определяне нивото на същественост

Планирането започва веднага след края на предходния одит – 2 стъпки:

1. Изготвяне на стратегия

2. Изготвяне на план на одита

Подходящото планиране помага на одитора да определи важните области на одита,

проблемите, избора на членове на екипа и улеснява надзора върху работата на

9|Одитинг
сътрудниците и прегледа на тяхната работа. Стратегията е по-обща като характер,
докато одиторският план е по-подробен и включва характера, времето на изпълнение
и обхвата на одиторските процедури.

Документирането на одиторската стратегия е чрез съставянето на меморандум. При

плана за одит могат да се използват стандартни одиторски програми или въпросници,
разработени за целите на конкретния одиторски ангажимент.

Промените в одиторския план в резултат на неочаквани събития, промени в условията

или получените одиторски доказателства, се регистрират писмено и се класират в
работното досие на одитора.

Определянето на ниво на същественост е най-важната част в процеса на

планирането. Съществеността се дефинира като максимално допустимия размер на
погрешна сума, която може да бъде показана в отчетите и въпреки това да се приеме,
че отчетите дават вярна и честна представа и не въвеждат в заблуждение.
Неточностите и грешките могат да бъдат породени от самия процес на отчитане, при
което е възможно допускането както на чисто технически грешки, така и на факта, че
някои показатели се явяват оценъчни.Пример: амортизацията е въпрос на преценка,
може да се получи разминаване между оценката на одитора и на отчитащия;
обезценка на материалните запаси, одиторът може да смята, че те са надценени,
залежали, практически негодни за употреба, а ръководството не ги е обезценило.

Фиксирането на праг на същественост е въпрос на професионална преценка и МОС не

определят конкретни нива на същественост. Най-често приложимите бази за
определяне на прага на същественост са:

• Приходи от продажби (1 – 2%);

• Дълготрайни материални активи;

• Материални запаси;

• Обща сума на активите;

• Печалба преди облагане (2,5 – 5%).

Практиката предлага горните проценти спрямо базите. Но те не са регламентирани

никъде, просто тези диапазони са често срещани в практиката. В публичния сектор
при одити, извършвани от Сметната палата, се ползват по-ниски прагове на
същественост като цяло. Одиторът трябва да прецени коя от горните бази би била
най-подходяща за характера на конкретното предприятие. Ако е търговско – приходи
от продажби, производствено – дълготрайни материални активи. Най-рисковата
база, която одиторът може да използва, е печалбата преди облагане.

При определянето на съществеността са възможни два подхода:

1. Индуктивен подход – изразява се в това, че първоначално се определя

същественост по отделни показатели и след това, на основата на сумиране на
отделните нива на същественост, се определя прагът на същественост като
цяло. Този подход трябва да се прилага много внимателно, тъй като грешка,

10 | О д и т и н г
 която е несъществена за един показател, може да се окаже твърде съществена
за друг показател.

2. Дедуктивен подход – това е препоръчителният подход. При него първо се

определя общата величина на допустимата грешка, която се разпределя между
отделните показатели на отчетите. Т.е. тук тръгваме от общото и го разделяме,
за разлика от предния подход, при който тръгваме от отделните и ги сумираме.
Това е подходът, който повечето одитори предпочитат да ползват. Гледа се
всяко балансово перо какъв относителен дял има в общите суми на базата,
която сме избрали, после те поемат същия относителен дял от прага на
грешката. И за всяко перо се смята частта, която трябва да поеме от грешката,
какъв относителен дял е от това конкретното перо, така се получават праговете
на същественост за всяко балансово перо, които са различни.

Във връзка с определянето на съществеността се дефинират понятията:

• Абсолютна величина на грешката – представяне на грешката в абсолютна

сума и обикновено тя не се приема като критерий за преценката на одитора,
тъй като една и съща сума на грешката за различни предприятия, различни
обекти, се третира по различен начин;

• Относителна величина на грешката;

• Сумарна грешка – представлява съвкупността от всички открити в работната

фаза грешки, които одиторът е длъжен да опише в специален работен
документ, наречен Таблица на грешките. Ако съвкупността от грешки се
доближава до определеното ниво на същественост, то одиторът трябва да
прецени дали заедно с неразкритите грешки те няма да надхвърлят това ниво.

Когато одиторът установи грешка, първата стъпка е да посъветва, да предложи да

бъдат коригирани грешките. Ако се съгласят да коригират, резервите отпадат и
одиторът ще го завери без резерви.

Освен в количествен аспект, съществеността може да бъде определяна и като

същественост по смисъл и характер, т.е. в качествен аспект. Примерно ако има
малки кражби от касата периодично, то, дори и да е несъществена сумата като
размер, кражбата е наказуема и се оценя като значима в качествен аспект. Ако се
случи това в частно предприятие, не е голям проблем, но ако се случи в публично
предприятие, става лошо.

Лекция, 09.03.2010г. – Одиторски риск

Определя се като опасността одиторът да направи неправилен извод в резултат на

осъществени от него одиторски услуги, т.е. при неправилно съставени финансови
отчети да даде положително мнение. Такава вероятност съществува дори при
правилно планирани и добросъвестно извършени проверки. Официални стандарти за
това кое ниво на одиторски риск е приемливо няма. Част от политиката на всяка
одиторска институция или индивидуален одитор е да определи това ниво.

11 | О д и т и н г
Оценката на риска може да се базира на количествен или интуитивен метод.

Интуитивният метод е по-характерен за практики, при които статистическите подходи

като цяло намират по-малко приложение. При този метод одиторът определя риска
като изхожда от собствения си опит, познания за обекта и впечатления за отчетността
като цяло.

Количественият метод се основава на модела на одиторския риск представен като

относителни величини.

Може да се представи така:

• ООР – общ одиторски риск

Приемливият общ ООР е относителна величина, което отразява готовността на
одитора да приеме, че след завършване на проверката и даване на
положително мнение е възможно във финансовия отчет да се съдържат
съществени грешки. Ако политиката на одитора определя по-ниско ниво на
приемлив одиторски риск, това означава, че той се стреми към по-високо ниво
на увереност. Пълна увереност, т.е. 100%-тна гаранция, че в отчетите няма
грешка, не може да бъде гарантирана => ООР никога не може да бъде нулев,
винаги го има. Връзката между ООР и увереността е:

Често срещаните величини за ООР са около 5%, за публичния сектор се

стремят дори към по-ниски нива.
Този модел на ООР се явява основа за планиране на одита, тъй като дава
възможност да се разкрие зависимостта между отделните компоненти и, на
основата на подходящи процедури за оценка на ПР И КР, да се определят
съществените тестове, които одиторът сам трябва да реализира.

• ПР – присъщ риск

Това е вероятността в отчетите да се съдържат грешки надвишаващи

допустимия размер. На величината на ПР оказват влияние следните фактори:

 Наличие на необичайни или сложни операции, особено в или към края

на отчетния период или началото на следващия отчетен период
(Пример: изтегляне на януарски продажби през декември с цел
подобряване отчета.);

 Податливост на активите на загуби и злоупотреби;

 Опит, познание и почтеност на ръководството, също така и промени на

ръководството през годината;

 Необичаен натиск върху ръководството (Пример: ако акционерите

планират да продават и упражняват натиск върху изготвящите
финансовите отчети, за да използват такива счетоводни практики,
че да излезе по-добре фирмата в отчетите);

12 | О д и т и н г
  Характер на дейността и фактори на околната среда;

 Наличие на салда и операции, които са податливи на невярно

представяне, като например такива, които в предходни финансови
отчети са били коригирани, или такива, които са резултат на сложни
стопански операции.

• КР – контролен риск

Определя се като вероятността вътрешният контрол да не предотврати или да

не открие съществени грешки и неверни данни. За да установи нивото на
контролен риск, одиторът трябва да се запознае със счетоводната система,
контролната среда и вътрешно-контролните процедури. Ако тези три
компонента работят в синхрон и адекватно, това може да даде задоволителна
увереност, че активите са подсигурени срещу непозволено увреждане и че
счетоводните записи са достатъчно надеждни. При това обаче одиторът трябва
да отчете факта, че на системата за вътрешен контрол са присъщи някои
ограничения и по-точно:

 Изискване за ефективност на контрола по отношение на разходите –

никога няма да се вложат повече средства в изготвянето на добра
система, отколкото ползата, която тя ще донесе, така че често, особено
в МСП, одиторът не мжое да разчита на тази система;

 Потенциална възможност за допускане на човешка грешка поради

неправилно разбиране, неправилна преценка или невнимание;

 Възможността вътрешно-контролните процедури да станат неадекватни

поради неотчитане на промени в условията.

• РР – риск на разкриване
Изразява приемливата от одитора вероятност, че въпреки прилаганите
процедури и събрани доказателства, могат да останат неразкрити грешки,
превишаващи допустимия размер. Докато ПР и КР се определят в рамките на
одитирания обект, то РР се определя от одитора.

Моделът ООР се ползва в две насоки

1. Одиторът определя дали съставения от него план за одит може да се счита за

приемлив.
Да предположим, че одиторът е оценил ПР в едно предприятие = 50%, КР =
70% (недобре функционираща система за вътрешен контрол) и РР = 10%,
следователно ООР е 3,5%. Ако одиторът гони увереност 95%, то този ООР е
добър, защото е под 5%. Но ако одиторът е поставил РР = 20%, то тогава ООР
= 7% и това ниво на риск е неприемливо за политиката му от 5%. Тогава трябва
да се върне към РР и да го преосмисли. Значението на този модел е, че
одиторът може да влияе само върху Риска на разкриване, върху ПР и КР
не може да влияе, може само да ги изчисли!

13 | О д и т и н г
 2. Позволява на одитора да определи най-ефективен план при предварително
определено ниво на ООР. В тази насока моделът ООР се ползва по-често.
Тогава формулата се обръща и става:

Така при измерени нива на ПР и КР, както и предварително зададено ООР,

намираме какъв трябва да е РР. С нашите данни РР трябва да не е повече от
14%. Ако намерим предприятие с много добри ПР и КР (много ниски), то тогава
РР става по-високо, следователно можем да си позволим да се доверим на
вътрешните системи и да работим по-малко. Примерно в банка, макар и да е
по-голяма, може да се окаже, че заради регламентираните системи за
вътрешен контрол, ще имаме по-малко работа.
Зависимостта между РР и ПР е обратна, а между РР и (ПР*КР) е
обратнопропорционална.
Одиторът никога не може да каже „Това предприятие има ПР 42,5%”, той казва
само нисък/среден/висок.

РР ПР КР
Нисък Висок Висок
Среден
Висок Нисък Нисък
Има и междинни положения. Примерно ако ПР е среден, а КР е висок, то РР ще
е нисък/среден.

Недостатък на този модел на одиторския риск е, че оценката на ПР и КР е до голяма

степен субективна и е много трудно да бъде измерена с точност. Необходимото
количество доказателства, които одиторът трябва да събере е в обратна зависимост
от РР. Нивото на риск се отчита и коригира на всички етапи на одита. Ако се получи
информация, която съществено се различава от тази, на основата на която одиторът
първоначално е определил ПР и КР, то той трябва да преразгледа планираните си
очаквания и да промени планираните съществени процедури. Или казано по друг
начин, ако предварителната оценка на одиторът е била, че РР е допустимо да бъде
50%, но се окаже, че оценката, въз основа на която той е стигнал до този РР, е
нереална, тъй като е оценил неправилно ПР и КР, то тогава одиторът трябва да
промени РР – ако го снижи, трябва да събере повече доказателства и обратно.

Лекция, 16.03.2010г. Приложение на извадковия подход в одита

Дефиницията в МОС определя като извадково изследване прилагането на процедури

за съответствие и по същество спрямо по-малко от 100% от данните по сметка или
операции от определен клас, което позволява на одитора да събере и подложи на
оценка доказателства за някои характеристики на салдото или класа операции и да
стигне до заключение за тези характеристики.

Приложимите при извадковото изследване термини са:

• Популация – набор от данни, от който одиторът желае да направи извадка, да

провери единиците в извадката и да стигне до заключения за цялата
популация. Правилното определяне на популацията е важна предпоставка за
обективността на заключенията.

14 | О д и т и н г
  Пример: за да проверим нетните приходи от продажби, трябва да
поискаме фактурите, те са популацията.

• Извадкови единици–единици на популацията, които обаче изграждат

извадката, попаднали са в нея. Тъй като характеристиките на тези единици
могат да показват значителни колебания, е необходимо одиторът да извърши
стратификация на популацията;

• Стратификация – разделяне на цялото множество на подмножества, така че в

отделните подмножества да попаднат единици с приблизително еднакви
характеристики. Критериите, по които се обособяват отделните страти
(подмножества), могат да бъдат различни, дори за една и съща популация, в
зависимост от целта на конкретната одиторска задача.

Работата с извадки не е подходяща във следните случаи:

• Когато има един или няколко обекта с важно значение или изключително висока
стойност.

 Пример: ако има много голяма фактура, вади я и прави извадка от

останалите, които вече са станали относително еднородни.

• Когато структурата на генералната съвкупност не позволява правенето на

извадка.

 Пример: ако е прекалено малка, няма смисъл от извадка, проверяваме

цялата.

• Когато одиторът е особено подозрителен към дадена популация.

• Когато одиторът е длъжен по силата на нормативен акт задължително да даде

пояснения в своя доклад за определен обект.

Максимално допустимият размер на грешка, която одиторът е готов да приеме по

отношение на генералната съвкупност и при това да приеме, че целите на одита са
постигнати, се определя като допустима грешка. Допустимата грешка, размерът на
извадката и извадковият риск се намират в определена зависимост, която позволява
на одитора, знаейки значението на две от величините, да определи третата. В
повечето случаи се дефинира приемливо ниво на допустимата грешка и на
извадковия риск и на тази основа се определя обема на извадката.

Одиторът може да приложи извадково изследване както при тестовете за

съответствие, наричани още контролни тестове, така и при тестовете по същество.
Тестовете за съответствие се отнасят до оценка ефективността на системата за
вътрешен контрол, а чрез съществените тестове се цели потвърждаване на салда и
операции. От своя страна съществените тестове се делят на детайлни тестове и
аналитични процедури.

За да може одиторът да определи Контролния Риск, той трябва да може да приложи

тестове на контролите, за да определи дали системата за вътрешен контрол си е
свършила работата. В двата случая на съществени тестове одиторът се стреми да

15 | О д и т и н г
събере доказателства (директни и съществени) за правилното отразяване в баланса
на съответни позиции, докато при контролните тестове се получават косвени
доказателства. Няма ситуация, при която да може да се работи само с контролни
тестове, защото одиторът никога не може на 100% да се довери на Системата за
вътрешен контрол. Ако контролните тестове покажат, че не може да се вярва на
вътрешния контрол, се правят повече съществени тестове.

В зависимост от вида на провежданите тестове се проявяват и два вида риск, свързан

с извадката. По принцип рискът на извадката е вероятността одиторът да даде
неправилно заключение, базирайки се на извадка, което заключение би се
различавало от заключението, което той би дал ако беше проверил цялата
популация. Този риск се явява втора инстанция след Общия Одиторски Риск. Тези два
вида извадков риск при тестовете за съответствие са:

• Риск от недостатъчно доверие;

• Риск от предоверяване – при него резултатите от извадката свидетелстват за

надеждност на системата за вътрешен контрол, а в действителност тя не
притежава необходимата надеждност, което би се установило при пълна
проверка.

При тестовете по същество са налице аналогични два вида риск:

• Риск от неправилно приемане;

• Риск от неправилно отхвърляне– риск, при който резултатите от извадката

сочат, че проверяваната съвкупност съдържа съществени грешки, а в
действителност съществени грешки няма.

Зависимостта между размера на извадката и риска е такава, че колкото по-нисък риск

иска да получи одиторът, толкова по-голяма трябва да бъде извадката. Когато обемът
на извадката е 100%, т.е. има пълна проверка, извадковият риск се елиминира
напълно. За разлика от това Общия Одиторски Риск никога не може да бъде
елиминиран напълно.

Методите, чрез които се определя кои единици попадат в извадката биват най-общо
статистически и нестатистически:

• Статистически са всички методи, които се основават на Теория на

вероятностите. Статистическите методи, посочени в одиторския стандарт са:

 Систематична извадка – при тази извадка единиците, които попадат в

извадката, се определят като се дефинират произволно начало и
стъпка (интервал на извадката);

 Недостатък:възможно е интервалът на извадката да съвпадне с

вътрешна стъпка на самата популация, ако такава съществува.

 Предимство: преминаваме през цялата извадка (ако единиците

са подредени хронологично).

16 | О д и т и н г
  Извадка базирана на таблица на случайните числа или на
използването на компютърен генератор на случайни числа – при
този метод одиторът използва готови статистически таблици или сам
генерира такива, като за тази цел той трябва да намери връзка между
генералната съвкупност и случайните числа;

 Недостатък: ако бизнесът е сезонен, може да не попаднат точно

фактурите от най-активната част на одитирания период и така да
получим неподходяща извадка.

 Случайна извадка – единиците в папката се подбират без да се следва

определена методика, като за да се приложи този метод, е необходимо
одиторът да бъде сигурен в своята непредубеденост.

 Атрибутивно извадково изследване (допълнение) – има атрибут,

свойство и одиторът търси неговото наличие (това го има, това го няма,
да или не); ползва се при тестове на системата за вътрешен контрол.

 Вариационно извадкото изследване (допълнение)

• Нестатистическите методи са предпочитани от одиторите, като техните

привърженици защитават тезата, че одитът е един сложен процес и не може да
бъде обхванат в рамките на едни „прости” статистически формули.
Нестатистическите методи имат предимства и недостатъци. Като техен
недостатък се сочи фактът, че обемът на извадките при тях е твърде голям и
това ги прави неефективни. Освен това е налице и риск при тези извадки от
предубеденост или пристрастие, което изключва попадането на определени
единици в извадката. Някои автори дори определят тези методи като ненаучни.
Предимство на нестатистическите подходи е, че те са лесни за разбиране, не
изискват специални познания по статистика, а одиторът разчита на своята
професионална преценка и усет.

Оценка на резултатите от извадката, Лекция 23.03.2010г.

Процесът на проектиране на установената от одитора грешка в извадката върху

цялата популация се нарича екстраполация. Анализирайки конкретните условия,
одиторът може да прецени, че дадена грешка не оказва влияние върху останалите
единици и поради това не следва да се проектира върху популацията. За да може да
направи проектиране на грешка, одиторът трябва да е работил с достатъчно
репрезентативна (представителна) извадка. В противен случай ще стигне до абсурдни
заключения. Методите за проектиране на грешки са:

• Метод на средните отклонения

При този метод очакваната грешка се установява по формулата

• Метод на съотношението

17 | О д и т и н г
 Очакваната грешка се определя като:

Одиторски доказателства (гл.ас. М. Голева)

Лекция, 13.04.2010г.

По своята същност одиторските доказателства са цялата информация, която одиторът

е събрал, анализирал и оценил, и въз основа на която е формирал своето становище
за верността на финансовия отчет, заключенията, които е направил за финансовото
състояние на одитираното предприятие и основа за издадените от него одиторски
доклади. Одиторското доказателство е цялата информация, която одиторът използва,
за да формира одиторското мнение (включва информация от счетоводната
документация, на база на която е изготвен финансовия отчет, както и допълнителна,
предимно оперативна, аналитична и статистическа информация). В процеса на одит
се събират достатъчни и уместни доказателства, за да бъде в състояние да достигне
до разумни заключения, върху които да базира одиторското си мнение. Съгласно
изискванията на МОС оситорът е длъжен да документира събраните одиторски
доказателства, т.нар. работни документи, които е длъжен да съхранява в досието на
ангажимента.

Основни характеристики на одиторските доказателства:

• Компетентност, т.е. информацията, която доказателството дава, трябва да е

достатъчна като количество и подходяща за постигане на одиторските
резултати, както и да бъде обективна, за да осигури доверие и надеждност.

• Уместност – информацията, която дава това одиторско доказателство се

отнася пряко до целите на одита.

• Разумност на информацията от одиторското доказателство – информацията е

икономична и ефикасна, което предполага, че разходите направени за нейното
събиране са съизмерими с резултатите, които дава.

По време на планирането за одиторът е важно да избере онези компетентни

доказателства, които да дадат достатъчност на обхвата на проверките и надеждно да
определят източниците, техниките и процедурите, с които ще се получават
доказателствата. Освен това, когато одиторът планира, трябва да целиуместни
доказателства, които да доведат до постигане на целите на одита и разумно да
определят одиторския подход. Когато събира, анализира и оценява одиторски
доказателства, одиторът, преди всичко, се води от своята лична преценка за
качеството на определени факти. Няма методология за избор на доказателства,
всичко е въпрос на преценка на одитора, базирана на неговия опит и квалификация.

За преценката на одитора какви доказателства да събира значение имат:

• Направената от него оценка на естеството и нивото на вътрешно-присъщия

риск на системата от допускане на грешки и неточности при изготвянето на
финансовите отчети.Колкото е по-висок този риск, толкова по-голям
обхват от доказателства ще се събира.

18 | О д и т и н г
 • Оценката на одитора относно качеството на счетоводната функция и вътрешно-
контролната система на одитирания обект. Колкото по-високи са качеството
и надеждността на тези системи, толкова рискът за одиторът е по-малък
и необходимостта от доказателства е по-малка.

• Колко сложен като бизнес процеси и дейности е одитирания обект. Колкото по-
прост е бизнесът, толкова по-малка е необходимостта от събиране на
надеждни одиторски доказателства.

• Характерър и източника на събраната информация и нейната надеждност. В

това отношение значение има дали източника на информация е външен или
вътрешен е източникът на информация. Външните източници са по-
доверени, тъй като идват от независима страна.

• Дали събраните одитни доказателства са преки или непреки (косвени). С по-

голяма степен на достоверност за одитора са преките, тези, в които той
може да вземе участие, да наблюдава.

• Дали източника на информация идва от писмени или устни одитни

доказателства. С по-голяма сила на достоверност са писмените
доказателства.

• Когато одиторът одитира определен раздел от финансовия отчет или

балансова статия или др., той обикновено се води от това какво е качеството и
съществеността на одитираната сметка, раздел, балансова статия.Колкото
по-голяма е тежеста, толкова по-важни са одиторските доказателства.

• Периода на събиране на одиторските доказателства.Ако се събират по време

на заприходяване на материали, одиторските доказателства са
изключително точни и ясни, докато ако ги събира по-късно, се нуждае от
повече факти.

• Количество и обхват на събраните факти.Колкото е по-голям обема, толкова

е по-малък риска за грешки.

Обикновено одиторът работи на база на извадки. Много важно е одиторът да си

отговори на въпроса „Колко факти и доказателства са достатъчни, за да направи
вярното заключение? Колко голяма трябва да е извадката, за да може да е сигурно
решението му относно нея?“. За да си отговори на тези въпроси, одиторът се
съобразява с:

• Колко е голяма и съществена проверяваната сметка, раздел, статия,

транзакция.

• Колко значими и колко многобройни са откритите от него грешки или

неточности на проверявания раздел или балансова статия.

• Компетентността на служителите, които отразяват тези транзакции. Колкото са

по-компетентни, толкова по-малък е рискът за одитора.

Степен на достоверност на събраните факти и одиторски доказателства

19 | О д и т и н г
Факти и доказателства, създадени в условията на ефективно действаща счетоводна и
вътрешно-контролна система, са по-достоверни от такива на недостатъчно надеждна
счетоводна и вътрешно-контролна система.

Факти и доказателства, които са създадени извън одитирания обект, като цяло са по

достоверни от тези доказателства, които са създадени вътре във фирмата.

Факти и доказателства, при които одиторът пряко е участвал в съставянето

(инвентаризация, инспекция, проверка) са с по-голяма степен на достоверност от
подобна информация, получена наготово от одитираната фирма.

Когато одиторът е събрал одиторски доказателства и трябва да прави заключение,

той преценява каква е степента на сигурност, за да направи обосновано мнение, т.е.
търси източници на информация и потвърждение извън фирмата, търси възможности
да присъства на инвентаризации и инспекции, които доказват наличието на активите и
пасивите, прави собствена оценка за надеждността на вътрешно-фирмените системи
(счетоводна и за контрол).

Когато одиторът събира одиторски доказателства, той има две основни цели:

1. Чрез тях да докаже съответствие на одитирания или проверявания от него

обект с това, което е оповестено във финансовия отчет.

2. Стреми се със събраните одиторски доказателства да постигне обективност на

информацията, която е оповестена във финансовия отчет. Това предполага, че
проверката, която той е извършил, доказателствата, които той е събрал, при
други равни условия, всеки с подобна квалификация, проверявайки тези
доказателства, ще достигне до същите изводи – обективност.

Видове факти и доказателства, използвани от одиторите:

1. Основна счетоводна информация – сметки, регистри, отчети, главна книга,

спомагателни и инвентарни книги, журнали, дневници за покупки и продажби,
индивидуален сметкоплан – всичко, което довежда до отражението на
стопанската дейност във финансовия отчет.

2. Допълнителна операвитна информация – оперативни отчети на ръководството,

анализи на ръководството за развитието на бизнеса, икономическата среда на
пазарите, търговски договори, правна документация, нотариални актове за
собственост, статистическа информация за изменението на основните
производствени и търговски показатели, протоколи от материални проверки
(инвентаризации). Цялата тази документация служи в подкрепа на
счетоводните отразявания и отчитане, има допълнителна, но много важна
информация за одитора, като същност на стопанската операция и източник на
информация за отразяването и.

Събирането на одиторски доказателства е над лимита за същественост на

грешките.

ТЕМА: Одит документация

Лекция, 20.04.2010г.

20 | О д и т и н г
МОС съдържат основните процедури и стъпки, през които трябва да се мине, за да
може одиторът да е сигурен, че представената от него информация в заключението
относно финансовите отчети, е достатъчно ясна, структурирана и четима за широкия
кръг от ползватели. МОС е насочващ нормативен акт, не ни дава точни инструкции за
целия одит процес.

Одиторската информация представлява стъпките, които одиторът е извършил, за да

стигне до одит заключението.

Обхваща:

1. Планиране:

a. Определяне на обект на одит, област, какви са нормативните изисквания

за изграждане на финансовите отчети на даденото предприятие, какъв
период покриват, кога трябва да рапортува (от това зависи
разпределянето на ресурсите и организацията на работа).

b. План за одит. Къде одиторът, на база опит и информация за

предприятието, ще насочи своите усилия.

c. Колко хора ще са необходими на одитора, с какъв опит, какви външни

специалисти ще са му необходими (IT специалисти, актюери,
оценители).

2. Разбиране за предприятието:

a. В одита не могат да се ползват стереотипи, дори и да са в една сфера,

две предприятия работят по коренно различен начин.

b. Тук одиторът включва описание на своето разбиране за предприятието,

защото това го насочва към конкретни области за проверка.

3. Извършваните процедури от одитора:

a. Получени констатации и направените от тях изводи.

Преди да постави подписа си, одиторът преглежда подробно информацията, за да

види дали тя обхваща точно всичко, което става в предприятието. Така той преценя
дали може да издаде чисто мнение или мнение с резерви.

Защо е важна одиторската информация?

Защото одиторът трябва да докаже, че е извършил вярно одиторските процедури.
Освен това, тази документация помага на една трета страна да разбере как стоят
нещата във фирмата реално. Тя е един вид доказателство за правилното издаване
на заключение, защото одиторът носи пълна отговорност за него при евентуална
грешка.

21 | О д и т и н г
Има изискване, че одиторската документация трябва да бъде изготвена до 60 дни за
предприятия и до 45 дни за публични предприятия, за да няма извинения, че я има,
ама е другаде и т.н.

Одиторската документация е задължителна и се прави, за да покаже всяка

стъпка от одита, събраните доказателства, направените изводи и как те помагат
за изготвяне на одиторското мнение.

Служи и при проверки за работата на одитора.

ТЕМА: Методи на одита, одиторски процедури в отговор на оценения риск

Когато се извършва се одита, на първо място, етапа на Планиране, ние определяме

областите, в които има риск от неточност. Определили сме ниво на същественост и
търсим области, в които би могло да има съществени грешки.

Първо се насочваме към тестове на контролите (с малка извадка – обикновено 15 до

25 документа). Когато имаме изградено разбиране за предприятието, трябва да се
насочим към разбиране на начина, по който работи цялата контролна среда на
предприятието (вътрешни правилници, счетоводни политики, превантивен контрол).
Одиторът прави изследване на тази вътрешна контролна среда, за да види до колко
те са ефективни, за да предотвратят евентуални грешки (става въпрос само за
контролни процедури, които имат отражение във финансовите отчети, които
подпомагат процесите, за да се избегнат грешки). Също така се интересува и от
процедурите, които имат за цел да идентифицират вече направени грешки
(последващ контрол). Ако одиторът установи, че има силни контроли, очакванията
му за грешки в финансовите отчети намаляват. Затова той се насочва към тестване на
тези контроли.

Одиторът извършва тест на дизайн на процедурите. Ако той е успешен, провежда се

тест на оперативна ефективност на контролите. Идеята му е, че колкото и добро да
е едно ръководство, правилник, правило, ако не го следваме, то все едно не
съществува. Тестването на контролите помага за по-ефективен одит процес, намаля
ресурсите, които се влагат в одита.

Ако при някои контроли имаме отклонения, трябва да направим анализ доколко това
отклонение е редовно или случайно, дали някъде контрола бива заобикалян и
прилаган неправилно. Ако установим отклонение, може би контролът не работи
достатъчно добре и информацията от него вероятно не е надеждна. Ако се окаже, че
контролът е ненадежден, провеждаме детайлни тестове. При тях набираме по-голям
обем от операции и използваме статистически методи за подбора им. После не
търсим, не оценяме контролите като цяло, а изходните документи едно по едно
(детайлно). Това увеличава обема на работа. Ако и при детайлните тестове открием
проблем, тогава може да се направят сериозни заключение за произведената
информация в предприятието.

Втория вид за детайлни тестове са аналитичните процедури. Те търсят зависимости

между определени показатели в отчета. Аналитичните процедури са много важни, но и
много опасни, защото изискват задъблочени познания за пазара, предприятието,
процедурите. Целта е, чрез определени очаквания които формираме за връзките

22 | О д и т и н г
между различни показатели (примерно ако имаме средно салдо на вземания по
финансов лизинг и среден процент и очакваме, че като ги умножим всеки месец, ще
получим грубо приходите от лихви), да потвърдим, че контролите работят, че
операциите са извършени вярно. Но, ако има отклонения, се налага по-задъблочено
изследване.

Обикновено, ако тестовете на контролите не покажат отклонения, одиторът извършва

тези аналитични процедури на ниво доверие за вярност, за да допълни
информацията за мнението си. Но ако контролите работят, а аналитичните процедури
покажат отклонения, налага се отново извършването на детайлни процедури.

От гледна точка на планирането и на самата работа, обикновено тестовете на

контролите с еизвършват на един междинен етап (около средата на годината), за да
може да се идентифицират навреме евентуални необходимости от задълбочени
анализи и проверки. Тестовете на детайлно ниво обикновено се извършват в края на
периода (на база салда).

Първо одиторът се насочва към разбиране на контролната среда. Ако тя работи,

извършва тестове на контролите (тест на дизайна, тест на оперативната
ефективност) на един междинен етап. На края на годината се извършват няколко
допълнителни контролни процедури, за да се види дали в остатъчния период
контролите са работили както и преди това. Ако контролите не са работили
правилно, или дизайна не позволява това, преминаваме към детайлни
процедури (по същество – гледаме отделни операции и отражението им в
отчетите, и аналитични процедури).

Отговорност на одитора
Лекция, 27.04.2010г. (доц. Д. Петрова)

4 май – тест !!! – преобладаващо затворени въпроси (25-30 бр.); за 35-40 минути;
върху Лекции + МОС (200; 210; 230; 240; 300; 315; 320; 330; 500; 520; 530; 700; 701)

МОС подчертават, че одиторът носи отговорност единственоза изразеното от него

мнение. Той е длъжен да планира и извършва одита с отношение на професионален
скептицизъм, което означава, че той трябва да поставя под въпрос и да подлага на
критична оценка получените доказателства.

Одитът по принцип не включва потвърждаване на автентичността на документите и от

одитора не се очаква да бъде експерт в разкриването на подправени,
фалшифицирани документи или извършването на измами.

Стандартите изискват в случай, че по време на одита одиторът достигне до

убеждението, че е възможно даден документ да не е автентичен, то тогава той трябва
да приложи допълнителни тестове и ако се налага да изисква експертна оценка.

Общата отговорност за предотвратяване и разкриване на измами е на лицата,

натоварени с функции по управление и ръководство. Отговорността на ръководството
на предприятието е да създаде контролна среда и да поддържа политики и процедури
недопускащи реализирането на измами. Заверката от одитор на финансов отчет не

23 | О д и т и н г
освобождава ръководството от неговата отговорност за вярността на финансовия
отчет. Одиторът не гарантира, че при одита ще бъдат разкрити всички съществуващи
неточности и отклонения. Причината е, че има вътрешно присъщи ограничения на
одита, като факта, че се използват преценки, тестовеи извадки.

Видовете юридическа отговорност, която може да бъде реализирана спрямо одитор

са:

• Административна:
Регламентирана е в Закона за независимия финансов одит и се изразява в
налагането на глоба в определен размер или отнемането на право да се
извършва независим финансов одит за период от две години.Тази отговорност
се налага, когато одиторът е нарушил изискванията на МОС, Закона за
независимия финансов одит и Етичния кодекс.Актовете за установяване на
тези нарушения се съставят или от органите на ИДЕС или от Комисията за
публичен надзор. Въз основа на тези актове, в които се описва вида на
нарушението, се издава наказателно постановление от председателя на
Комисията за публичен надзор или от председателя на Управителния съвет на
ИДЕС. Издаването, обжалването и изпълнението на наказателното
постановление се извършва по реда на Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).

• Имуществена:

 Ограничена:
Въведена е с промяна в Закона за независимия финансов одит от 2008г.
Съгласно тази промяна одиторите носят отговорност до трикратния
размер на договореното възнаграждение за одит, когато са причинили
вреди на своите доверители. Ограничаването на отговорността не се
прилага при умишлено неправомерно поведение на одитора. Тук има
изискване за причинена вреда.

 Неограничена:
Реализира се по реда на Закона за задълженията и договорите (общо
исково производство).

• Наказателна:
Реализира се по реда на Наказателния кодекс. В главата „Престъпления
против финансовата, данъчната и осигурителната система“ се регламентират
случаите на реализиране на наказателна отговорност спрямо одитора:

 Чл. 260: когато одиторът заверява неверен годишен финансов отчет,

знаейки за това.

 Когато има укриване на данъци в особено големи размери или

използването на неистински, подправени документи във връзка с
данъчни плащания, които действия са извършени с участието на
одитора.

24 | О д и т и н г
 Самата наказателна отговорност се изразява в лишаване от свобода за
определен период от време и налагането на глоба. Подобен род накзателни
санкции са предвидени и за ситуации, когато извършването на тези деяния е с
участието на служители на НАП, служители на Митническа администрация или
Гранична полиция.

25 | О д и т и н г