Магистърска теза

На тема

Анализ на финансовото състояние на фирмата

по данни от ГФО на “София-БТ” АД
за 2002 г.

6
Съдържание

Увод

Глава І. Обща характеристика на финансово-стопанския анализ

1. Същност, съдържание, предмет и основни направления на
финансово-стопанския анализ
2. Показатели, фактори и методи
3. Методика на финансово-стопанския анализ
4. Информационно осигуряване за анализа

Глава ІІ. Теоретико-методологични основи на анализа на финансовото

състояние на Дружеството по данни от Годишния финансов отчет
1. Оценка на актива на счетоводния баланс
1.1 Обща оценка
1.2 Анализ на дълготрайните активи и на тяхната обращаемост
1.3 Анализ на краткотрайните активи и на тяхната обращаемост
2. Анализ на капиталите в предприятието
2.1 Обща оценка на пасива на счетоводния баланс
2.2 Анализ на собствения капитал
2.3 Анализ на привлечения капитал
3. Анализ на ликвидността
4. Анализ на рентабилността
4.1 Анализ на рентабилността на база разходи
4.2 Анализ на рентабилността на база приходи
4.3 Анализ на рентабилността на целия капитал
4.4 Анализ на рентабилността на собствения капитал
5. Анализ на балансовата печалба

Глава ІІІ. Анализ на финансовото състояние на акционерното дружество

София-БТ по данни от годишния финансов отчет
1. Описание на търговската дейност на дружеството
2. Конкретизация и приложение на посочените теоретични постановки

7
2.1Оценка на актива на счетоводния баланс
2.1.1 Обща оценка
2.1.2 Анализ на дълготрайните активи и на тяхната обращаемост
2.1.3 Анализ на краткотрайните активи и на тяхната обращаемост
2.2 Анализ на капиталите в Дружеството
2.2.1Обща оценка на пасива на счетоводния баланс
2.2.2 Анализ на собствения капитал
2.2.3 Анализ на привлечения капитал
2.3 Анализ на ликвидността
2.4 Анализ на рентабилността
2.4.1 Анализ на рентабилността на база разходи
2.4.2 Анализ на рентабилността на база приходи
2.4.3 Анализ на рентабилността на целия капитал
2.4.4 Анализ на рентабилността на собствения капитал
2.5 Анализ на балансовата печалба

Заключение
Приложение

8
 Увод

Темата, която разглеждам е Анализ на финансовото състояние на

Акционерното дружество “София-БТ”.

По време на анализа е направен опит последният да бъде

представен като една динамична съвкупност, а не просто като
теоритична последователност. В тази последователност на
мисли намира място мисълта на доц. Док-р Марко Тимчев “
Финансовото състояние на предприятието е моментна
характеристика на активите и пасивите на предприятието. Тя
не бива да се разглежда изолирано, а в непосредствена връзка с
резултатите от инвестиционната, производствената,
търговската и финансовата дейност на предприятието през
даден отчетен период.”
Като цяло е следвана методиката за анализиране на финансовото
състояние от учебника на доц. Док-р Кр. Чуков, която в пълнота анализира
финансовото състояние. Разбира се използвани са и някои разсъждения и
виждания на вече споменатия доц. Тимчев, а също така и на проф. И. Душанов
, проф. Марин Димитров.
Използвана е информация и литература от Държавната комисия по
ценните книжа, а самия анализ е извършен изцяло на базата на данни от
ГФО на “София-БТ” АД за 2001 и 2002 години.
В процеса на анализа най-често са използвани метода на сравнението и
факторния анализ.

Следва кратко запознаване с разглежданото предприятие.

София-БТ правоприемник на Цигарена Фабрика -- София, предприятие с
дългогодишни традиции в производството на тютюневи изделия.
Дружеството е вписаано в търговския регистър при Софийски гратски съд
през 94 г. с капитал от 553474 поименни акции с номинална стойност от 1000
лв, всяка. От тогава капитала е променян неколкократно и сега е съставен от
1217 хил акции с номинал от 1 лв.

9
 Основна дейност на дружеството е производство, заготовка за износ и
търговия с тютюневи изделия, външнотърговска дейност с тютюни и
тютюневи изделия.
Дружеството разполага с 5 происвоствени линии за проиводство и
опаковане на цигари. Основни продукти са “Средец “-всички разновидности,
“ММ лайтс”, “Трезор” ,”Виктори”.

10
ГЛ.І Обща характеристика на Финансово-стопанския анализ

1. Същност, съдържание, предмет и основни направления на Финансово-

стопанския анализ.

Темата на дипломната работа е Анализ на финансовото състояние на

фирмата, но за по-задълбоченото навлизане в материята първо ще направя
кратко представяне на Финансово- стопанския анализ.
В условията на преход към действителна пазарна икономика и
нарастваща конкуренция между фирмите все по-актуален става въпросът за
Финансово-стопанския анализ(ФСА). Чрез него се извършва методическо
изследване на състоянието и развитието на фирмата на основата на нейната
финансова структура и рентабилност. Методическото изследване,
осъществявано от главния счетоводител или финансовия мениджър на
фирмата се базира преди всичко на информацията от счетоводните отчети,
допълнена с друга счетоводна информация. Ето защо извършването на анализа
се явява функция на лица с висока квалификация в областта на финансовото и
управленско счетоводство, финансите и анализа.
ФСА е процес на избор, съпоставяне и оценяване на финансова
информация. Ето защо първата му процедура е свързана с избора на
необходимата за вземане на най- правилно решение информация от целия
фирмен информационен поток. Чрез съпоставянето се цели да се открият най-
важните пропорции и взаимоотношения, а последната процедура е свързана с
оценяването и интерпретирането на тези взаимоотношения.

Предмет на финансово-стопанския анализ

Предмет на финансово-стопанския анализ на предприятието е
множеството на икономическите, технико-икономическите и социално-
икономическите явления и процеси, както и на обуславящите ги фактори,
които намират обективно проявление във фазите и етапите на
инвестиционната, производствената, търговската и финансовата дейност на
стопанското предприятие.

11
2. Показатели, фактори и методи

ФСА е проява на функцията анализиране. Предмет на анализиране е общо

стопанската дейност, капиталите инвестирани в нея, резултатите и
ефективността от дейността. Една от целите е изучаване на кръгооборота на
капиталите от гледна точка на печалбата, а следователно и рентабилността.
Всичко това може да се анализира благодарение на системата от показатели,
чрез които може да се даде оценка на различните страни от дейността на
предприятието.

Тези показатели могат да се представят в 4 групи :

1.натурални показатели
2.условно- натурални показатели
3.трудови показатели
4.стойностни показатели

Разбира се те могат да бъдат подразделени и на количествени и качествени, на

абсолютни и относителни, общи и специфични.

Важно значение за ФСА имат и факторите. Както знаем основен въпрос

при всеки анализ е : Под влиянието на кои фактори е настъпила промяната?
Факторите се използват когато се изследват причинно- следствени връзки. Те
са условията, при които протичат стопанските процеси, а също така и
причините, които довеждат до едни или други резултати от протичането на
тези процеси. Факторите са активно действащи сили, предизвикващи
положителни или отрицателни изменения. И те, подобно на показателите,
могат да се подразделят на :
1.постоянни и временни
2.външни и вътрешни
3.преки и косвени

12
4.екстензивни и интензивни

Споменах показателите, факторите, но характеристиката на ФСА би

била непълна, ако не се спомене и за използваните методи при извършване на
анализа. Дори, поради особено важното значение на методите, ще им отделя
по- голямо внимание.
Методът на ФСА на предприятието представлява система от елементи за
цялостно и взаимосвързано изучаване на стопанските явления и процеси и
обуславящите ги фактори в условията на функциониране на стопанското
предприятие. Ето някои от по-важните методи с кратка характеристика:

1.Методът на сравнението – чрез него е възможно да се оценят измененията в

параметрите на стопанската система, да се намери нейното място в
пространството и времето, да се очертае тенденцията и перспективата за
нейното развитие на фона на динамично променящата се стопанска
конюнктура.

2.Метод на групировката – чрез този статистически метод информацията за

нуждите на анализа се групира по определени признаци и съобразно с
определени критерии.

3.Балансов метод – използва се при анализа на количествени съотношения

между стопанските средства и източниците на средства, при решаване на
аналитични задачи от типа “потребности-ресурси”, при анализа на стоковия
баланс на предприятието, на платежния баланс и т.н.

4.Метод на детайлизацията – чрез него се измерва единичното влияние на

поведението на отделните компоненти на системата върху поведението на
системата като цяло.

13
5.Метод на верижните замесвания – той е основен метод за детерминиран
факторен анализ. Служи за установяване на влиянието на няколко фактора,
чрез тяхното верижно заместване.
Обикновено при анализа даден показател се разглежда като зависещ от
действието на няколко фактора и въпросът е да се установи каква е насоката,
изменението на всеки фактор по отделно. Постигаме го по следния начин.
Изчисляваме базисния отчетен показател и виждаме неговото отклонение.
Тогава търсим влиянието на всеки фактор по отделно. За тази цел се извършва
последователно замесване на базисните с фактическите отчетни данни. При
това заместване резултата при всяко заместване се съпоставя с резултата от
предходното изчисление. Получената разлика показва влиянието на
съответния фактор. Сумата на влиянията на всички фактори се равнява на
общото отклонение за реализирания показател.

6.Метод на разликите – той е модификация на предишния метод, но може да

се приложи само, ако връзката между факторите е във вид на умножение.
Правило: алгебричната разлика между фактическите и базисни данни за
фактора, влиянието, на който се установява се умножава с фактическите данни
за факторите, които са преди него и с базисните, за тези след него.

Разбира се съществуват още методи, като метод за коригиране, метод за

разкриване съдържанието на средните величини, графични методи, но
описаните до тук са най- значими.

3. Методика на финансово-стопанския анализ на предприятието

Методиката на финансово-стопанския анализ представлява

конкретизация на неговия метод. По същество тя е система от методи,
подредени в определена последователност на приложение в зависимост от
конкретните цели на анализа. Методиката има две основни разновидности –
обща методика и частна методика. Общата методика е ориентирана към
аналитично обхващане на принципите на анализа например финансови

14
резултати, приходи, разходи и т.н. Частната методика е съобразена с
конкретните особености на анализирания обект. Това могат да бъдат
отрасловите особености на отделното предприятие,а така също и особеностите
на отделния тематичен обект на финансово-стопанския анализ.
В условията на пазарна икономика интересите на стопанското
предприятие са насочени преди всичко към печалбата и рентабилността, пряко
обусловени от поведението на предприятието в динамичната пазарна
конюнктура.
Водещи елементи при разработване на съвременна методика на финансово-
стопански анализ са следните:
Съобразяване с принципите на статиката и динамиката в управлението на
предприятието;
Съобразяване с определящото значение на пазарната конюнктура;
Съобразяване с водещото значение на печалбата и рентабилността за
предприятието;
Съобразяване с обективните връзки и зависимости между печалбата,
финансовото състояние и обуславящите ги фактори.

4. Информационно осигуряване за анализа

Въпросът за информационното осигуряване е от голяма важност за

анализа, затова ще го разгледам детайлно. Информационните източници за
анализа, осъществяван от лица, имащи достъп до счетоводните документи на
фирмата, са предимно счетоводните регистри и документи на фирмата. По-
голямата част от информацията се получава от обобщаващите счетоводни
документи – финансово- счетоводните отчети. А конкретно в моята тема
целият анализ се извършва на основата на Годишните финансови отчети, което
води до разглеждането именно на техните елементи. Тази материя е законово
регламентирана, така че анализирането й трябва да бъде много внимателно. В
чл.26 на ЗС е записано, че съставни части на отчета са :
счетоводен баланс
отчет за приходите и разходите

15
отчет за паричните потоци
отчет за собствения капитал
приложение

1. Балансът е финансово- счетоводен отчет, който представя в обобщен вид и

в парично изражение имущественото и финансово състояние на фирмата.
Изключително предимство на баланса пред другите отчети е двуаспектното
разглеждане на капитала. Капиталът представлява собствеността върху
активите, или с други думи, обхваща всички ресурси, с помощта на които се
цели постигането на печалбата. В баланса на фирмата може да се видят и
анализират следните аспекти на капитала:
а. Капиталът според изпълняваната функция в стопанската дейност, според
неговото активно проявление – наличност и промени в машините (отчетна
стойност, натрупана амортизация, балансова стойност), наличност и промени в
стоките, в парите по разплащателни сметки и т.н. Тази форма на капитала се
отразява в лявата страна на баланса (в актива).
б. Капиталът според неговия произход, според пасивното му проявление –
наличност и промени във финансовия резултат (печалба или загуба),
наличност и промени в задълженията към доставчици на стоки и т.н.
Тази му форма се отразява в дясната страна на баланса (в неговия пасив).
Съгласно терминологията, възприета в Международните счетоводни
стандарти и Закона за счетоводството, като елементи на баланса могат да се
посочат:

активи
пасиви (задължения, привлечен капитал)
собствен капитал (чиста стойност на капитала)

Тези елементи участват и като части на общоизвестното счетоводно

уравнение:
Активи = Пасиви + Собствен капитал

16
 Счетоводния баланс се съставя въз основа на информация за салдата по
счетоводните сметки към 31.Декември (или друга дата, към която се съставя
счетоводния баланс).
В НСС-1 е посочено, че активите, пасивите и собствения капитал се
посочват в баланса по балансова стойност. Също така статиите в отделните
групи по съответните раздели се подреждат по степен на същественост.
Характерно е също, че отрицателните величини в счетоводния баланс са
:отрицателна репутация, невнесения капитал, изкупените собствени акции,
непокритата загуба и загубата от текущия период. А когато е предвидено в
счетоводния стандарт, резервът от последващи оценки на активите и пасивите
също може да бъде отрицателна величина.

2. Но докато чрез счетоводния баланс се показва финансовото състояние на

фирмата към 31.Декември, то отчетът за приходите и разходите разкрива
какви приходи са получени и какви разходи са били извършени за определен
период от време и чрез него можем да получим по- пълна представа за
дейността и финансовото състояние на фирмата като цяло. Тоест може да се
разбере дали фирмата е печеливша и на тази база да се предвиди стойността,
периода и риска, свързани с : а) бъдещите печалби ( или загуби) и б) бъдещите
парични потоци.

приходи – разходи = финансов резултат

Отчетът за приходите и разходите съдържа систематизирана счетоводна

информация за:
І. Приходи – в следните раздели:
а)Приходи от обичайната дейност, групирани като нетни приходи от
продажби, приходи от финансирания, финансови приходи;
б)загуба от обичайната дейност;
в)извънредни приходи;
г)счетоводна загуба;
д)загуба;

17
ІІ. Разходи – в следните раздели:
а) разходи за обичайна дейност, групирани като разходи по икономически
елементи, суми с корективен характер и Финансови разходи;
б)печалба от обичаната дейност;
в)извънредни разходи;
г)счетоводна печалба;
д)разходи за данъци;
е)печалба.

Отново в НСС-1 е посочено, че отчетът за приходите и разходите се съставя на

базата на информация от счетоводните сметки, чрез които се отчитат
приходите и разходите за отчетния период, както и :
Сумата на начислените данъци за отчетния период за сметка на финансовия
резултат;
Измененията в остатъците (между началните и крайните за отчетния период)
на продукцията и незавършеното производство;
Отчетените разходи по икономически елементи за придобиване и ликвидиране
на дълготрайни активи по стопански начин;
Получените материали от собствено производство;
Получените приплоди и прираст на животните и др.

3. В предприятието се извършват множество стопански операции. В

преобладаващата си част тези операции се опосредстват от движение на
парични средства на предприятието. С други думи, тези операции са свързани
с транзакции на парични средства, които транзакции по същество изразяват в
едни случаи вливане, а в други случаи – отлив на парични средства от
патримониума на предприятието.
Чрез отчета за паричния поток се осигурява синтетична
резултатна счетоводна информация за движението на паричните средства на
предприятието в хода на протичане на дейността му. В МСС-7 – Отчитане на
паричните потоци се посочва, че със съставянето на отчет за паричния поток
се цели да се предостави информация на потребителите на счетоводните

18
отчети като база за оценка на способността на предприятието да произвежда
парични наличности и парични еквиваленти и потребностите на
предприятието да ползва тези парични потоци, както и времето и сигурността
на тяхното създаване.
Под парични потоци – както се дава определението в НСС-7 – се
разбират постъпления на парични средства в предприятието и плащания на
парични средства от предприятието в хода на неговата дейност през отчетния
период. Постъпленията се определят още като положителни парични потоци, а
плащанията – като отрицателни парични потоци.
В състава на паричните средства се включват краткотрайни активи във
формата на парични наличности или парични еквиваленти.
В обхвата и съдържанието на понятието паричен поток не се включват
прехвърлянията на парични средства от една в друга сметка на предприятието,
както и предоставянето на аванси на подотчетни лица.
Според произхода им паричните потоци се класифицират в три групи:
Парични потоци от оперативна дейност;
Парични потоци от инвестиционна дейност;
Парични потоци от финансова дейност.

4. Отчета за собствения капитал се съставя въз основа на информация от

счетоводните сметки за отчитане на собствения капитал. Това са сметки за
отчитане на основния капитал, допълнителния капитал, резервите, премиите
от емисия и печалбите от предходни периоди и от текущия период
С този отчет се цели да се създаде резултатна счетоводна информация за
състоянието на всяка една форма на собствен капитал на предприятието и за
измененията (в насока на увеличение или намаление) на формата на собствен
капитал, произтичащи от преоценка
(до оценка или обезценка на ресурси или пасиви), от промяна, респ.
трансформация на финансов резултат в съответна друга форма на собствен
капитал, от разпределения на печалби, от транзакции на една форма в друга на
форма на собствен капитал и други изменения и причини.

19
5. Приложението е последния елемент, но въпреки това не без значение, на
годишния финансов отчет.
То съдържа ( чл.31 от ЗС) информация както за прилаганата счетоводна
политика, така и за състоянията и измененията в активите и пасивите и в
приходите и разходите, паричните потоци, както и други оповестявания
съгласно изискванията на приложимите счетоводни стандарти.

Елементите на приложението са следните:

Справка за дълготрайните активи;
Справка за вземанията, задълженията и обезпечените заеми;
Справка за притежаваните ценни книжа;
Справка за участията в капиталите на други предприятия;
Справка за разходите и приходите от лихви;
Справка за извънредните приходи и разходи;
Справка за финансовите резултати;
Справка за данъчните временни разлики;
Пояснителни сведения за оповестяване на счетоводната политика;

С това елементите на годишния финансов отчет се изчерпиха. От краткия им

анализ се вижда особено важното място, което заемат в анализа на
финансовото състояние на фирмата.

20
ГЛ.ІІ Теоретико- методологична страна на анализа на финансовото
състояние на фирмата по данни от годишния финансов отчет

1. Оценка на актива на Счетоводния баланс

1.1 Обща оценка
Нека първо да уточним понятието актив. Активите са ресурси, които са
придобити в резултат на минали операции и от които се очаква бъдеща
стопанска изгода. Придобиването в резултат от минали операции означава
юридическо оформено право на собственост върху стоки, материали и други
ресурси. Бъдещата стопанска изгода се изразява в потенциала на ресурса да
участва в получаването на пари или други ценности – например стоката трябва
да бъде продадена и да донесе на фирмата пари, друга стока, материали и т.н.
Най-пълна информация за активите се намира в Счетоводния баланс. В
него активите са групирани в раздели и групи по следния начин:
Дълготрайни активи
Дълготрайни материални активи
Дълготрайни нематериални активи
Дългосрочни финансови активи
Търговска репутация
Разходи за бъдещи периоди

Краткотрайни (краткосрочни) активи

Материални запаси
Краткосрочни вземания
Краткосрочни финансови активи
Парични средства
Разходи за бъдещи периоди

21
Условни активи

По данни от раздели А (дълготрайни активи) и Б (Краткотрайни активи)

на актива на счетоводния баланс могат да се проследят измененията в
абсолютните размери и относителните дялове на отделните съставни елементи
на актива на счетоводния баланс.

По принцип анализа на активите трябва да продължи с анализ на

реалните активи. До преди последните промени в счетоводното
законодателство реалните активи бяха разликата между общата сума на
активите и невнесения капитал, но сега поради това, че невнесения капитал не
е перо от актива, а е отрицателен елемент от пасива на баланса, то реалните
активи са просто еквивалентни с общата сума на активите.
По данни от баланса може да се определи и величината на нетните
активи (постоянния капитал).
Нетните активи – това е сумата на дълготрайните и краткотрайните активи,
намалена с краткосрочните задължения.

НА (ПК) = ( ∑ДА + ∑КА ) – ∑КЗ

Сумата на краткосрочните задължения включва сумата на
краткосрочните пасиви и финансиранията за текущата дейност. Освен това,
ако има дългосрочни задължения, в частта им за погасяване през годината
също се прибавят към сумата на краткосрочните задължения.
Нетните активи (постоянния капитал) може да се определят и по друг
начин – като сума от собствения капитал и дългосрочните задължения.

1.2 Анализ на дълготрайните активи и на тяхната обращаемост

Дълготрайните материални и нематериални активи са най-голямата и

най-съществената по икономическо значение част от дълготрайните активи на
предприятието. Понятието дълготрайни активи се установи нормативно със
Закона за счетоводството и с него се обозначават обектите на отчитане, в
които предприятието е направило дългосрочно инвестиране на средства,

22
необходими за реализиране на всестранната му дейност. В тези активи то е
инвестирало част от основния си капитал и евентуално привлечени отвън
средства – предимно под формата на дългосрочни заеми. С тях предприятието
обслужва дейността си за продължителен период от време. Извършените
вложения на средства, които в преобладаващата си част приемат формата и
съдържанието на средства на труда, създават неговата икономическа мощ.
Този вид активи запазват за повече години натурално-веществената си форма,
поради което в рамките на даден отчетен период пренасят на части стойността
си в състава на разходите за дейността, респ. в себестойността на продукцията,
работите и услугите. Тук се включват още и инвестираните от предприятието
средства, насочени към увеличаване и натрупване на неговите финансови
резултати, а оттук – и на собствения капитал чрез лихви, ренти и други
възнаграждения. Това са предимно предоставени средства на други търговски
дружества под формата на съучастия, акции и дългосрочни заеми.

В Закона за счетоводството (чл.27) дълготрайните активи се

класифицират в пет групи – материални, нематериални, финансови, репутация
и разходи за бъдещи периоди.
Първата група – това е групата на дълготрайните материални активи.
Съставът на тази група обединява всички средства на труда на предприятието,
вкл. и средствата, които създават пространствени и други подобни условия за
протичане на трудовия процес. Тук се включват земи, гори и трайни
насаждения, продуктивни и работни животни, сгради, машини, съоръжения и
оборудване, транспортни средства, стопански инвентар и др. под.
Към втората група – дълготрайните нематериални активи се отнасят
разходите за учредяване и разширяване, продуктите от развойна дейност,
програмните продукти, разходите за подобрения на наети активи, патенти,
лицензи, концесии, ноу-хау фирмени права и търговските марки. При тях е
налице една особеност – тези активи следва да се посочат в счетоводния
баланс само когато може да се докаже, че предприятието ще има бъдеща
стопанска изгода от тяхното използване.
Третата група е групата на дълготрайните финансови активи. По своята
икономическа същност тези активи са вложения на финансови средства на

23
предприятието в други предприятия за продължителен срок от време – за
повече от една година. Целта на тези вложения е увеличаване на чистата
стойност на капитала на предприятието чрез дивиденти, ренти, лихви и т.н.
Дълготрайните финансови активи се проявяват в две форми на вложения:
първо – дългосрочни инвестиции – дялове, акции, държавни ценни книжа,
облигации и други финансови активи в инвестиционен портфейл със срок на
държане над 12 месеца и инвестиционни имоти
второ – дългосрочни вземания – със срок на изискуемост над 12 месеца.

Четвъртата група е търговската репутация. Особеното е, че и

положителната и отрицателна репутация се записва в актива, но отрицателната
се отбелязва със знак минус.
Положителната репутация е превишението на разходите по придобиването над
дела на придобиващия в справедливата стойност на придобитите активи и
пасиви, а отрицателната е точно обратното.

И петата група е разходите за бъдещи периоди. Последните се посочват

като дългосрочни или краткосрочни активи в зависимост от срока на
признаването им като текущи разходи.

По данни от раздел А (Краткотрайни активи) на актива на счетоводния

баланс могат да се проследят измененията в абсолютните размери и
относителните дялове на отделните съставни елементи на дълготрайните
активи.

По отношение на амортизируемите активи интерес представлява

степента на тяхната амортизация. За целта данните от началото и края на
годината за отчетната и балансовата стойност на активите, и коректива могат
да се систематизират в таблица, като амортизацията за началото на годината се
взема от счетоводния баланс от предходната година. Общото изменение на
коефициента на амортизация зависи от структурата на амортизируемите
активи и степента на амортизация по групи и видове амортизируеми активи.

24
 Освен общо, за всички дълготрайни активи може да се изследва и
вътрешно груповата структура на дълготрайните активи – за материалните, за
нематериалните, за финансовите, за положителната репутация. По-детайлна
информация в това отношение се съдържа в справката за дълготрайните
активи (елемент N-1) към годишния счетоводен отчет.
Въпросът за степента на амортизацията на амортизируемите активи е от
голямо значение за анализаторската дейност на потребителите на счетоводната
информация и за това е неотменима част от анализа на финансовото състояние
на фирмата.
Задача на анализа е да се установи и собственият основен капитал.
Той характеризира каква част от собствените средства са използвани за
формиране на дълготрайни активи на предприятието.

Собствен основен капитал = дълготрайни активи – дългосрочни

задължения
Във връзка с дълготрайните активи, основе показател за финансовата
автономност на предприятието е коефициентът на тяхното финансиране с
продължително и постоянно използваните средства, т.е. с основния капитал.
Изчислява се по формулата:
Коефициент на финансиране на ДА = постоянен капитал / ДА
Показва каква част от стойността на дълготрайните активи на
предприятието (т.е. продължително функциониращите средства) се финансира
за сметка на постоянния капитал.
Превишението на коефициента над единица показва, че има наличен
нетен оборотен капитал. Всъщност превишението на сумата на постоянния
капитал над сумата на дълготрайните активи е задължително изискване от
гледна точка на формиране на капиталовата структура на предприятието.

Обращаемост на дълготрайните материални активи

25
 Дълготрайните материални активи вземат участие в оборота на
средствата на предприятието чрез амортизацията. По принцип стойностния
размер на амортизацията зависи от амортизационната сума и от
амортизационната норма, но за отделните отчетни периоди в рамките на
икономически обоснования срок за амортизиране, зависи от приетите и
прилагани методи за амортизация – линеен и нелинеен. Амортизационните
норми са различни при различните видове нелинейни методи за амортизация, а
това води до различни промени в амортизационните квоти. Последните
зависят и от движението на дълготрайните материални активи в рамките на
отделните отчетни периоди.
Изменението в размера на амортизациите през различните отчетни
периоди се отразява върху скоростта на обращаемост на ДМА. Именно сумата
на амортизацията се явява сума на оборота на ДМА. Показателите за
характеризиране обращаемостта на ДМА са:

Времетраене на обращаемостта ( Тоб);

Скорост на обращаемост ( Voб)

Тези показатели могат да се изчислят чрез формулите:

Тоб = ДМАср / АМ * 360

Voб = АМ / ДМАср
Където :
ДМАср – средногодишна стойност на ДМА ;
АМ – размерът на годишната амортизация ;

Показателят за времетраенето на обращаемостта показва времето (в

дни), в продължение на което се извършва един пълен оборот на стойността на
ДМА. От практическа гледна точка по – удобно е да се използва показателят
за продължителността на един оборот в години, т.е.
Тоб = ДМАср / АМ

26
 Показателят за скоростта на обращаемост показва каква е частта на
извършения оборот от дълготрайни материални активи за съответния отчетен
период от пълния оборот на стойността на дълготрайните материални активи
през целия амортизационен срок.
Дълготрайните материални активи са разнообразни по състав и
предназначение. Съобразно обективния процес на материалното и морално
износване на различните групи и видове ДМА, икономически обосновано е
използването на различни методи за амортизация. Това води и до различия в
скоростта на обращаемост по групи и видове ДМА. Средната за
предприятието обращаемост на ДМА може да се представи чрез формулите:
Vоб = ∑(Дj Vj)/100 Tоб = ∑(АМj*Tj)/100
Където:
Дj е структурата на ДМА, характеризираща относителния дял на отделните
групи и видове ДМА в общия им размер;
АМj е структурата на амортизацията по групи и видове ДМА;
Тj – индивидуалното времетраене на обращаемостта;
Vj – индивидуалната скорост на обращаемост.

Чрез методите за детерминиран факторен анализ може да се установи

какво влияние върху промените в обращаемостта на ДМА са оказали фактори
като промени в структурата или обращаемостта на ДМА.
Интерес от аналитична гледна точка представлява обвързването на
обращаемостта с ефективността от използването на ДМА. При това
обвързване се създава възможност за анализ на показателя за относителния
дял на амортизациите в стойностния обем на продажбите. Зависимостта може
да се представи чрез формулите:
АМ/О = АМ/ДМА ÷О/ДМА или АМ/О = АМ/ДМА *ДМА/О
Където:
АМ/О – относителният дял на амортизацията в обема на продажбите
(амортизация, падаща се на 1лв. продажби);
О/ДМА – коефициентът на натовареност (фондоотдаване);
ДМА/О – коефициент на поглъщаемост (фондоемкост).

27
 От анализа на тези показатели може да се прецени за темпа на
обращаемост на ДМА, а също така и за нивото на ефективност от използването
на активите(ДМА).

1.3 Анализ на краткотрайните активи и на тяхната обращаемост

Отново най-задълбочен анализ може да се извърши по данни от
счетоводния баланс и по точно от раздел Б – краткотрайни (краткосрочни)
активи (КА). Той включва пет групи КА :
І. Материални запаси;
ІІ.Краткосрочни вземания;
ІІІ.Краткосрочни финансови активи;
ІV. Парични средства;
V. Разходи за бъдещи периоди.

Материалните запаси, още наричани предметите на труда, са важен елемент за

осъществяване на дейността на предприятието. Те имат това качество, че
приемат върху себе си въздействието на човека с помощта на средствата на
труда – материалните дълготрайни активи, в резултат на което създават
съответни продукти на труда.
Обособеното счетоводно отчитане, а от там и обособеният им анализ от
другите средства във веществена форма се налага от техните особености. Те
участват еднократно в дейностите на предприятията, пренасят отведнъж и
изцяло своята стойност като разход за производството или обръщението и
променят натурално веществената си форма. С оглед на терминологично
удобство е прието материалните запаси да се наричат просто материали.
Краткосрочните вземания по своята същност са ясни – вземания на
предприятието с изискуемост до 12 месеца.
Краткосрочните финансови активи най-често са просто краткосрочни
инвестиции. Предприятията могат да получат финансови приходи от

28
свободните си парични средства като ги инвестират краткосрочно в покупката
на ценни книжа – акции, облигации и държавни ценни книжа, както и на
благородни метали и скъпоценни камъни. Те счетоводно се третират като
краткосрочни инвестиции и вид краткотрайни активи на предприятията.
Присъщи са им и други особености. Ето някои от тях:

а) придобиването им става единствено чрез покупка;

б) бързоликвидни активи са, тъй като могат да се продават по всяко време и от
това да се инкасират парични средства;
в)преоценяват се в края на всеки месец

Паричните средства, третирани то счетоводна гледна точка, са

краткотрайни активи на предприятията във вид на парични наличности или на
парични еквиваленти. В НСС-7 (Отчитане на паричните потоци) паричните
наличности са конкретизирани като съдържание от касовите наличности и
банковите депозити по разплащателни, депозитни и други сметки – в
национална и в чуждестранна валута. Що се отнася до паричните еквиваленти,
те се определят като съдържание от краткосрочни и бързоликвидни активи,
лесно обратими в парични наличности – чекове, срочни депозити, полици и
други подобни, които съдържат незначителен риск от промяна в стойността
им.

И петата група е разходите за бъдещи периоди. Последните се посочват

като дългосрочни или краткосрочни активи в зависимост от срока на
признаването им като текущи разходи.
По данни от раздел Б (Краткотрайни активи) на актива на счетоводния
баланс могат да се проследят измененията в абсолютните размери и
относителните дялове на отделните съставни елементи на краткотрайните
активи.
Задача на анализа е да се установи каква част от краткотрайните активи се
образува от собствени оборотни средства и евентуално от дългосрочни
източници ( или нетен оборотен капитал). нетния оборотен капитал се

29
определя като разлика между краткотрайните активи и краткосрочните
задължения, по данни от баланса.
НОК = КА – КЗ
Но във глава 2 /подточка 1.1 става ясно равенството за нетните активи:
НА (ПК) = (∑ДА + ∑КА ) – ∑КЗ
Следователно от последните две равенства може да се направи извода, че:
НОК = НА(ПК) – ДА
Тук трябва да са отбележи, че краткосрочните задължения включат
краткосрочните пасиви и финансиранията за текущата дейност.
При положение, че всички дългосрочни задължения са използвани като
източници за формиране на дълготрайни активи, нетния оборотен капитал по
същество изразява собствените оборотни средства (собствен оборотен
капитал).

Пряко отношение за оценката на финансовата автономност на предприятието

тук има показателя “Коефициент на финансиране на краткотрайните активи”
(КФКА). Той показва каква част от КА е формирана от собствени оборотни
средства.
Равен е на отношението на нетния оборотен капитал и сумата на
краткотрайните активи.
КФКА = НОК /КА

На основата на данните за собствения оборотен капитал може да се

определи коефициентът на финансова маневреност – важен показател за
финансовата устойчивост на предприятието. Коефициентът на финансова
маневреност се определя като отношение между собствения оборотен капитал
и целия собствен капитал на предприятието. Показва каква част от собствения
капитал е въплътена в краткотрайни активи. Поради наличието вече на
невнесения капитал като коректив на собствения, то не се налага да се прави
корекция (която беше нужна, за да се премахне фиктивния капитал.

30
 От голямо значение е и да се анализира вземането от клиенти. Липсата
на едно своевременно събиране на вземанията може да предизвика сериозни
проблеми за предприятието.
Именно за това е предвиден показателя “Период на събиране на вземанията от
клиенти”.
Той се изчислява по формулата :

Период на
събирне на Средна наличност на вземанията от клиенти *360
вземанията = ------------------------------------------------------------------------от
клиенти нетен размер на приходите от продажби

Показва какъв е срока на събиране на вземанията от клиентите(в дни).

Средната наличност на вземанията от клиентите може да се изчисли
като средна аритметична или като средна хронологична величина .
За целите на текущия анализ и управление на вземанията този показател може
да се изчислява за по-кратки периоди от време в рамките на годишния отчетен
период.
Интерес представлява и коефициентът на динамичност на
краткотрайните активи. Определя се като отношение между финансовите
парични средства и краткотрайните активи на предприятието. Показва дела на
най-динамичните краткотрайни активи (парични средства ) в общия размер на
краткотрайните активи.

Анализ на обращаемостта на КА

В процеса на осъществяване на стопанската дейност, средствата на

предприятието, вложени в краткотрайни активи (оборотен капитал) извършват
непрекъснат кръгооборот като преминават от една фаза на кръгооборота в
друга, от една в друга конкретна форма на въплъщение. Колкото по-бързо се
осъществява кръгооборотът на оборотния капитал, толкова по-малко по

31
размер средства ще са достатъчни за нормалното протичане на стопанската
дейност на предприятието.

Показателите за характеризиране на обращаемостта на краткотрайните активи

са три:

І.Продължителност в дни на един оборот (дни на обращаемост –Доб)

Доб = КАср * Д / О
ІІ. Брой на оборотите, извършени от краткотрайните активи за определен
период (коефициент на обращаемост )
Коб = О / КАср
ІІІ. Сума на краткотрайните активи, обслужили 1лв. оборот
(коефициент на заетост)
Кза = КАср / О
Където е ясно,че:
Доб, Коб, Кза са съответните три показателя;
КА – средна наличност на краткотрайните активи. изчислява се или като
средна аритметична или като средна хронологична;
О – сумата на оборота, това е нетния размер на приходите от продажби. Може
да се вземе от Отчета за приходите и разходите;
Д – дните на периода.

2. АНАЛИЗ НА КАПИТАЛИТЕ В ПРЕДПРИЯТИЕТО

2.1Обща оценка на пасива на счетоводния баланс

Капиталът – и като понятие, и като категория – е обект на различна

интерпретация. Много видни икономисти в миналото, и сега дори,

32
разсъждават върху него, изказват своите мисли, дават различни определения.
Но едно е сигурно – не всички блага съставляват капитал, а само онези, които
обслужват производството. В този смисъл Карл Маркс посочва, че вещите
стават капитал, когато с тях се създава или присвоява принадена стойност.
Или другояче казано- вещите стават капитал само доколкото са носители на
определени производствени отношения. Или капиталът е обществено
отношение, приело вещна форма.
Капиталът- като категория и величина, обладаваща парично изражение,
като стойност, носеща принадена стойност, намира счетоводно отражение в
предприятието.
В качеството му на обект на отчитане в счетоводството на
предприятието той се определя в Националните счетоводни стандарти като
“паричен израз на стойността на вложените в предприятието активи”.
Съобразно критерия собственост на активите капиталът се подразделя на
собствен и привлечен. И по точно той е съставен от собствен капитал,
дългосрочни пасиви, краткосрочни пасиви и финансирания.
Отново за извършването на анализа се ползват данни основно от
счетоводния баланс. По конкретно при анализа на собствения капитал може да
се използва и приложение N 4 kъм Годишния счетоводен отчет – Справка за
собствения капитал.
По данни от раздели А(СК), Б(Дългосрочни пасив)и В
(краткосрочни пасиви) на пасива на счетоводния баланс могат да се проследят
измененията в абсолютните размери и относителните дялове на отделните
съставни елементи на пасива.

Важен показател, на този етап е коефициента на автономност на

предприятието. Той се изчислява като отношение на собствения и целия
капитал.

СК

33
Ка = -------------------------------
ЦЕЛИЯ КАПИТАЛ

Този коефициент показва величината на СК, съответствуваща на 1 лев от

величината на целия капитал. При коефициент 0,5 или по-голям, това
означава, че целия привлечен капитал може да бъде покрит със
собственисредства на предприятието.

Важни показатели за характеризиране състоянието на дружеството са и

Коефициента на финансова автономност ( Кфа) и Коефициента на
задлъжнялост (Кзад.). В общия си вид тези показатели изглеждат така:

СК пасиви
Кфа = ------------------------- и К зад.= -------------------------
Пасиви СК

Те показват съответно сумата на собствения капитал, която се пада на 1 лв.

пасиви ( Кфа) и сумата на пасивите, падаща се на 1 лв. собствен капитал (К
зад.)
Трябва да се има в предвид, че при изчисляването на тези показатели трябва да
се направят някои корекции. Като например с оглед специфичния характер на
финансиранията (за разлика от дългосрочните и краткосрочни пасиви) тяхната
сума следва да се изключи от пасивите. Доскоро се налагаше сумата на
собствения капитал да се коригира с вземанията по записани дялови вноски,
но сега, след като невнесения капитал е вече коректив на собствения капитал,
то това не се налага. Или показателите изглеждат вече така:
Дългосрочни + краткосрочни
СК пасиви пасиви
Кфа= ------------------------------------- Кзад= -------------------------------
Дългосрочни + краткосрочни СК
пасиви пасиви

34
Промените в тези два показателя могат да се дължат на промени в собствения
капитал, дългосрочните или краткосрочните пасиви и конкретното влияние на
всеки от тях може да се установи чрез метода на верижното заместване.
Във връзка с формирането на капиталовата структура на предприятието,
задължително е изискването: сборът от сумите на собствения капитал и на
дългосрочно привлечените средства (т.е. постоянния капитал) да бъде по-
голям от сумата на дълготрайните активи. Или задължително е равенството:
Σ (СК+ ДЗ) > ДА
Това е основно изискване от гледна точка на възвръщаемостта на капитала,
връщането на привлечените средства на кредиторите.
Ако неравенството е обратно, това означава, че предприятието е използвало
краткосрочни източници за формиране на част от дълготрайните активи. С
оглед на обстоятелството, че дълготрайните активи са бавно ликвидни, това
може да доведе до редица отрицателни последици и предприятието да не бъде
в състояние своевременно да върне привлечените краткосрочни задължения и
да изпадне в просрочие и неплатежоспособност.

2.2 Анализ на собствения капитал

Собствения капитал е остатъчната стойност на активите на
предприятието след приспадане на всичките му пасиви, той е чистата стойност
на неговия капитал. Неговата величина се определя като разлика между
стойността на активите на предприятието и неговите пасиви. Той включва в
себе си групите –
основен капитал, резерви и финансов резултат.
Основния капитал е капиталът, който предприятието е формирало при
регистрацията си в съда и величината на който представлява паричен израз на
собствените му активи. Този капитал или остава постоянна величина през
цялото съществуване на дружеството, или се подлага на изменения –
съобразно волята на неговия, респ. неговите собственици. Неговата величина и
при двата случая подлежи на регистрация наравно с регистрирането на

35
правния статут на самото предприятие. Характерно за основният капитал е, че
той включва в себе си невнесения капитал, който се отбелязва със знак минус.
Този факт прави безсмислено изчисляването на реалитета на собствения
капитал, защото последния си има реално изражение още в баланса.

Резервите включват статиите – резерви, премии от емисия, резерв от

последващи оценки на активи и пасиви, целеви резерви и финансовия
резултат.
Резервният капитал (наричан още в нашето счетоводно законодателство
за краткост резерви) е форма на собствен капитал на предприятието. Той се
образува чрез отчисления от печалбата или от други източници, установени по
нормативен ред. Отчисленията от печалбата за формиране на резервния
капитал се правят след данъчното й облагане и стават въз основа на специално
прието за целта решение на ръководството на предприятието, респ. на неговия
собственик. За някои резерви формирането им е задължително – чрез
отчисления от печалбата.
Целевото предназначение на общите резерви е покриване на загуби на
предприятието или за други цели, определени в неговите вътрешни правила,
устави, договорни клаузи и др. под.
Премиите от емисия, резервът от последващи преоценки и финансовия
резултат са ясни в своята икономическа същност. По специалното за
резервът от последващи преоценки е това, че може да бъде и отрицателна
величина, когато това е предвидено в счетоводен стандарт.
По данни от раздел А на пасива на счетоводния баланс могат да се
проследят измененията в абсолютните размери и относителните дялове на
отделните съставни елементи на собствения капитал.

Посочих,че невнесения капитал вече се отбелязва със знак минус в раздел А на

пасива на счетоводния баланс, което означава, че балансовото число на
собствения капитал има реални измерения. Но в дипломната работа се
използват данни за финансовото състояние на фирма взети от отчетите за 2000
и 2001 г. , така че за целите на анализа трябва да се анализира и оцени

36
степента на реалност на собствения капитал. Това може да стане чрез
показател за реалитета на този капитал, изчисляван по следния начин:

Коефициент на вземания по записани дялови вноски

реалитета на СК = 1 – ---------------------------------------------------
основен и допълнителен капитал

В предишните точки е описан собственият основен и оборотен капитал

(СОснК и СОбК). На този етап е важно да се определи и структурата на
собствения капитал на предприятието от гледна точка именно на споменатите
му два елемента.
СОснК = ДА – ДЗ СОбК = КА + КЗ

Като при анализа се изчисляват показателите по данни от началото и края на

годината и се анализира изменението.

2.3 Анализ на привлечения капитал

Привлечените капитали, наричани още в литературата заемни капитали

са чужди средства, те представляват задължения на предприятието към трети
лица, които, след изтичане на определени срокове, трябва да се погасят чрез
отделяне на платежни средства от разполагаемото имущество.
Привлечените капитали систематично са обединени в няколко групи:
а) получени заеми;
б)задължения;
в)финансирания.

37
Всяка една от посочените три групи привлечен капитал има самостоятелно
счетоводно значение.

Заемът е форма на привлечен капитал, предоставен на предприятието от

банка или друга финансова институция – временно, при определени от
заемодателя условия и обезпеченост и при предварително уговорена между
страните лихва.
Получените заеми, съобразно възприетата с Националния сметкоплан
класификация и характеристика, са краткосрочни, дългосрочни и дългови
инструменти. Към групата на получените заеми са включени още и
получените т. нар. други заеми и дългове.

Трябва да се уточни, че разликата между краткосрочните и дългосрочните

заеми е в срока на погасяването им най-вече – съответно до и над една година.
Разбира се има и други различия, които са последствия от риска свързан с
предоставянето на заема – както се подразбира риска при дългосрочните заеми
е по-голям и трябва да се обвърже с по-голямо обезпечение
Под дългови инструменти се разбират най-вече облигационни заеми.
Облигационните заеми са съвременна форма на привличане на чужди
капитали чрез имитиране на облигации след съответно разрешение.
Сключването на облигационен заем е свързано с емисия на облигации. По
своята същност тази емисия представлява покупко-продажба на облигации, а
именно покупка за облигационерите (заемодателите) и продажба за
предприятието, което извършва заема и извършва емисията.
В дейността на предприятието са привличат средства под формата на заемни
средства, които не се отчитат като краткосрочни, дългосрочни или дългови
инструменти.
За целта в Националния сметкоплан е предвидено воденето на сметка
Други заеми и дългове.

38
Задълженията на предприятието към държавата, държавни институции,
предприятия и лица са форма на привлечен (зает отвън) капитал.
Тава са:
а)задължения към доставчици;
б)задължения, свързани с участия;
в)задължения към персонала;
г)задължения към бюджета;
д)задължения към социалното осигуряване;
е)други задължения.

Финансирането представлява безвъзмездно предоставяне на средства.

Източник на тези средства може да бъде държавният бюджет или
предприятие. Възприето е държавните дарения да се осчетоводяват като
дарения.
Получените от предприятието средства по реда на финансирането имат
определено целево предназначение. Предназначението се определя от
финансиращия орган, респ. институция. Характерното е, че ако не бъдат
усвоени средствата по предназначение, то те подлежат на връщане.

Величината на привлечения капитал (според приложение N 1 от НСС 1) се

формира от дългосрочни и краткосрочни пасиви (раздели Б и В на пасива на
баланса), като в техния размер са включени и финансиранията.
По данни от споменатите раздели Б и В на пасива на баланса могат да се
проследят измененията в абсолютните размери и относителните дялове на
отделните съставни елементи на привлечения капитал.

На тази част от анализа, за по- пълното анализиране на привлечения

капитал е необходимо да се изчисли показателя

“ Период на плащане на задълженията към доставчиците”=

39
= средна наличност на зад. към доставчиците *360 / сума на доставките. Но, за
да се изчисли показателя, то първо трябва да изчислим сумата на доставките,
за която е нужна информация от салдата по с/ките “Доставчици”,“Доставчици
по доставки при определени условия”, “Доставчици по търговски кредити” и
“Разчети със свързани лица по доставки”, което може да затрудни анализа,
поради липсата на информация.

3. Анализ на ликвидността

Ликвидността показва способността на фирмата да извърши своите текущи

плащания към кредиторите. По този начин се оценява възможността за бързо
погасяване на наличните краткосрочни задължения. При анализа на
ликвидността се акцентира на проблемите на разплащанията за кратък период
от време – часове, дни, седмици, месеци.
Ликвидността е предпоставка за платежоспособността на
предприятието. За анализа и оценката на ликвидността на предприятието
могат да се използват редица показатели. Показателите за ликвидност могат да

40
се дефинират като количествени характеристики на способността на
предприятието да изплаща текущите си задължения с наличните краткотрайни
активи. В последните не се включват разходите за бъдещи периоди.
Показатели за ликвидност са:

1.коефициент на обща ликвидност = КА/ КЗ

2.коефициент на бърза ликвидност = ( краткосрочни вземания + краткосрочни

инвестиции +парични средства) / КЗ

3.коефициент на незабавна ликвидност = (Краткоср. Инвестиции + парични

средства) / текущи задължения

4.коефициент на абсолютна ликвидност = парични средства / текущи

задължения

В последните 2 показателя вместо краткосрочни задължения се използват

текущите задължения, които включват в себе си и предстоящите за плащане
през годината суми на дългосрочните пасиви.
Ако коефициентът на ликвидност е равен на или по-голям от 1-ца,
следва, че с наличните краткотрайни активи предприятието покрива текущите
си задължения. Това важи за коефициент на общата ликвидност. Начина
на изчисляване на четирите показателя предопределя различното им
съдържание. Това различие произтича от различните съставни елементи на
краткотрайните активи, включени при изчисляване на коефициентите.
Степента на ликвидност на различните краткотрайни активи е различна.
Текущите задължения също са с различни срокове за тяхното погасяване.
Точното определяне, анализ и оценка на ликвидността налага прецизиране на
сроковете, в които различните краткотрайни активи могат да се превърнат в
пари, както и на сроковете за погасяване на различните текущи задължения.
На дадени краткотрайни активи със съответен срок за ликвидност, следва да се
противопоставят текущи задължения със същия срок на погасяване. В тази
насока използването на текущата счетоводна информация ще позволи в

41
оперативен порядък да се съди за готовността на предприятието да посреща
предстоящите си плащания.

Освен разгледаните до тук показатели, съществуват и други.

Някои от тях са:
Показател за ликвидност на приходите;
Показател за ликвидност на капитала;

Коефициентът за нетен оборотен капитал към всички активи;

Интервалният измерител.

Ликвидността на приходите представлява отношение между нетния размер на

паричните средства и приходите (нетния размер на приходите от продажби).
А нетния размер на паричните средства се определя по следния начин:
Нетен размер парични краткосрочни краткосрочни
на паричните = средства + вземания – задължения
средства

Ликвидността на капитала се определя като произведение между

ликвидността на приходите и обращаемостта на капитала. От своя страна
обращаемостта на капитала се определя като отношение между приходите
(нетния размер на приходите от продажби) и авансирания капитал.
Ликвидността на капитала може да се определи директно чрез отношението
между нетния размер на паричните средства и функциониращия капитал.

Коефициентът за нетен оборотен капитал (Кнок) към всички активи се

изчислява по следния начин:
Нетен оборотен капитал
Кнок = -------------------------------------------
Всичко активи

42
Интервалният измерител (Ииз) се определя по формулата:
Текущи активи – запаси
Ииз = -------------------------------------------
Средно дневни разходи за дейността

4. Анализ на рентабилността

Рентабилността е способността на фирмата да носи полза на нейните

собственици, способността на капитала да произвежда резултат, печалба. От
друга страна, рентабилността представлява степента на доходност на капитала.
Тя се определя посредством сравнението на получения резултат от дейността и
използваните за това средства. Условията на пазарната икономика изискват
такава рентабилност, при която предприятието след изплащане на данъците,
покрива всичките си разходи, вкл. и тези за разширяване на дейността;
рентабилност, осигуряваща нормалното развитие и просперитет на
предприятието.
Ако финансовия резултат от дейността на предприятието е печалба, то
предприятието е рентабилно. Но абсолютната сума на печалбата не показва
степента на ефективност. А рентабилността като показател за ефективността е
относителен показател. За да се измери степента на тази ефективност, трябва
абсолютната сума на печалбата да се постави в отношение към друга
величина, приета за база. В числителя на отношението могат да се вземат
различни разновидности на печалбата: счетоводната, т.е. брутната печалба
(преди облагането и с данъци), нетната (балансовата) печалба, печалбата от
основната дейност, от финансовите операции и др. Базата за изчисляване на
рентабилността също може да бъде различна: разходите на предприятието,
приходите, активите, собствения капитал и др. По този начин чрез различните
отношения се получава едно или друго съдържание на рентабилността.
4.1 Анализ на рентабилността на база разходи

43
Рентабилността на база разходи се изчислява като процентно отношение
между печалбата на предприятието и извършените разходи. Ако се използва
брутната печалба ще се получи брутна рентабилност по формулата:
П бр. *100
РТ бр. = --------------------- , където :
Р

РТ бр. – е брутната рентабилност;

П бр. – е брутната печалба;
Р – са разходите на предприятието за цялостната дейност (без
данъците за сметка на печалбата).

Ако се използва нетната, т.е. балансовата печалба ще се получи нетната

рентабилност по формулата:
П н. *100
РТ н. = --------------------- , където :
Р бр.

РТ н. – нетната рентабилност;
П н. – нетната печалба;
Р бр. – разходите на предприятието, вкл. данъците за сметка на печалбата.
Тези показатели могат да се изчислят по данните от Отчета за
приходите и разходите и следователно могат да се използват както за целите
на вътрешния анализ, така и от външни потребители на финансовите отчети.
По-подробно нетната рентабилност може да се анализира на основата на
резултатите от анализа на коефициента на ефективност на разходите (КЕР).
Коефициента на ефективност на разходите се определя като отношение между
получените приходи (ПР) и извършените от предприятието разходи (Р).
КЕР = ПР/Р. Показва получените от предприятието приходи срещу 1 лев
направени разходи. Връзката на този коефициент с нетната рентабилност на
база разходи може да се представи чрез зависимостта:
(КЕР – 1)*100 = РТ н.

44
 При анализа най-напред се определя коефициента на ефективност на
разходите за предходната и текущата година (КЕР0 и КЕР1) и отклонението
между тях. Това отклонение се дължи на влиянието на: промените в размера
на разходите и промените в размера на приходите. За да се установи това
влияние предварително може да се определи условен коефициент на
ефективност на разходите (КЕР усл) – като отношение между приходите от
предходната година и разходите за текущата година.

1. КЕР усл – КЕР0 = влиянието на промените в размера на разходите

2.КЕР1 – КЕРусл = влиянието на промените в размера на приходите

Като се вземат поотделно групите разходи (за дейността, финансови

разходи, извънредни разходи и данъците за сметка на печалбата) и групите
приходи (за дейността, финансови приходи, извънредни приходи),
коефициента на ефективност на разходите може да се представи в разширен
вид:
(ПД + ФП + ИП)
КЕР = ---------------------------
(РД + ФР + ИР + Д)

На тази основа може да се извърши детайлизация на установеното влияние на

промените в общия размер на разходите и на приходите.

Анализът на рентабилността на база разходи може да се извърши и от

гледна точка на структурата на разходите. За целта формулата за нетната
рентабилност може да се представи в следния вид:
∑ Дi * РТ i
РТ н = --------------------
100

Дi – структурата на разходите, т.е. относителния дял на отделните групи

разходи (вкл. и съответната част от данъците) в общия размер на разходите;
РTi – рентабилност на отделните групи разходи.

45
 Отново се изчислява отклонението на нетната рентабилност за текущата
година спрямо предходната. Това отклонение е породено от промени в
структурата на разходите и промени в рентабилността по групи разходи. И по
метода на верижните замествания може да се определят влиянията на
факторите по-отделно.

4.2 Анализ на рентабилността на база приходи

Този показател за рентабилността се изчислява като процентно

отношение между балансовата печалба и приходите на предприятието, т.е.
П н * 100
РТ пр = ----------------------
ПР

Показва нетната печалба на 100 лева приходи. Може да се изчисли по данните,

съдържащи се в отчета за приходите и разходите на предприятието. От
формулата личи, че с увеличението на приходите, показателя се намалява, и
обратно. Това не означава, че стремежа трябва да е към намаляване на
приходите, а обратното. Въпросът опира до различието в степента на
изменение на двете величини – на приходите и печалбата. Същността се
свежда до това, че приходите като фактор на печалбата да растат с по-голяма
степен в сравнение с разходите.
По нататък анализа е аналогичен на анализа на нетната рентабилност на база
разходи.

4.3 Анализ на рентабилността на целия капитал

Рентабилността на целия капитал е универсалната за всяко предприятие
рентабилност. Изчислява се като процентно отношение на брутната печалба
(П бр) или нетната печалба (П н) и сумата на целия, инвестиран във всички
дейности на предприятието капитал (К) – собствен (СК) и привлечен (ПК). За
по-голяма точност на резултатите изисква да се отчита динамиката на

46
капитала за изследвания период, поради което трябва да се използва средния
размер на капитала.

Пбр * 100 Пбр * 100

РПбр = --------------- = ---------------------
К СК + ПК

П н * 100 П н * 100
РП н = --------------- = ---------------------
К СК + ПК

Разделяме двете страни на формулата за нетната рентабилността на капитала

със сумата на приходите (Пр) и я преобразуваме по следния начин :

П н *100
---------------------
П н *100 Пр
РТ н = ------------------- = ------------------------------- , където :
СК + ПК СК ПК
----- + -------
Пр Пр

СК/Пр – капиталоемкост на приходите (на собствения капитал), изразяваща

размера на собствения капитал, ангажиран за получаване на 1 лев приходи;
ПК/Пр – капиталоемкост на приходите (на привлечения капитал), изразяваща
размера на ангажирания привлечен капитал за реализиране на 1лев приходи;
Пн*100/Пр – рентабилността на база приходи балансовата печалба, падаща се
на 100 лева получени приходи от предприятието.

47
 От горната формула следва, че изменението на рентабилността на
капитала зависи от влиянието на факторите:
Промени в капиталоемкостта на приходите (на СК);
Промени в капиталоемкостта на приходите (на ПК);
Промени в рентабилността на база приходи (печалба на 100лв. приходи);

След като се изчисли отклонението на нетната рентабилност през отчетната

година, спрямо базисната, то по метода на верижните замествания може да се
определи степента и насоката на влиянието върху рентабилността на
посочените три фактора.

4.4 Анализ на рентабилността на собствения капитал

Собствения капитал е паричен израз на стойността на собствените активи на

предприятието. Рентабилността на собствения капитал се измерва с
формулата:
П н *100
РТск = --------------------
СК
Този показател показва балансовата печалба на 100 лв. собствен капитал. Като
показател за степента на доходност на собствения капитал, към него
съществен интерес проявяват собствениците, респ. собственикът на
предприятието. Последните се интересуват от рисковете, които са поели като
вложители, както и от доходите от вложения капитал.
За целите на анализа формулата на рентабилността на собствения
капитал може да се представи в разширен вид.
П н * 100 А Пр П н *100
РТ ск = -------------- = ----- * ----- * ------------------ , където:
СК СК А Пр

А е средният размер на реалните активи на предприятието (сумата от средните

размери на дълготрайните и краткотрайните активи).

48
 От изразената във формулата зависимост следва, че размерът на
увеличението или намалението на рентабилността на собствения капитал
зависи от влиянието на факторите:
Промени в съотношението между сумата на активите и собствения капитал.
Това съотношение показва реалната икономическа изгода, която може да се
реализира с 1лев вложен капитал. От тази гледна точка то изразява глобалната
финансова ефективност на предприятието.
Промяна на приходите, падащи се на 1лев реални активи. Този показател дава
обобщаваща характеристика за ефективността на цялата съвкупност от
разполагаеми активи – материални, нематериални, финансовите.
Промени в рентабилността на база приходи (балансовата печалба на 100 лева
приходи).

4.5 Анализ на рентабилността на база активи

Рентабилността на база активи се определя като процентно отношение

между балансовата печалба и реалните активи на предприятието. Точното
определяне на този показател изисква да се отчита динамиката на промените в
реалните активи на предприятието в границите на периода. Затова е по-
правилно като величина за реалните активи да се вземат средните размери на
дълготрайните (ДА) и краткотрайните (КА) активи.

П н *100
РТа = -----------------
ДА + КА

Формулата за рентабилност на база активи може да се преобразува в следния

вид:
П н * 100
---------------------
Пр
РТ а = ------------------------------
ДА КА

49
 -------- + -------
Пр Пр

ДА/Пр – показател за ефективността от използването на цялата съвкупност от

дълготрайни активи. Изразява стойността на дълготрайните активи, падащи се
на 1лев приходи.

КА/Пр – коефициент на заетост.

Използването на тази формула позволява да се анализира влиянието

върху динамиката на рентабилността на реалните активи на факторите:
Повишаване или влошаване на ефективността от използването на
дълготрайните активи;
Ускоряването или забавянето на обращаемостта на краткотрайните активи;
Увеличаването или намалението на рентабилността на база приходи.

И отново приложението на метода на верижните замествания може да

анализира поотделно влиянието на всеки от трита фактора върху изменението
на рентабилността на база активи през отчетния период, спрямо базисния.

5. Анализ на балансовата печалба

Балансовата печалба е крайният финансов резултат от цялостната

дейност на предприятието. Размерът й се посочва в отчета за приходите и
разходите и в счетоводния баланс. По- конкретно, посочва се в разходната
част на отчета за приходите и разходите. Когато крайния финансов резултат е
отрицателен (загуба) се посочва в приходната част на отчета. Като елемент на
собствения капитал на предприятието балансовата печалба се посочва в раздел
“А“ на пасива на счетоводния баланс. Загубата също се посочва в пасива на
баланса, но като отрицателна величина.
Балансовата печалба – това е чистата, действителната печалба, която
остава за предприятието. Тя се получава след като облагаемата печалба се

50
намали с внасяните за нейна сметка данък върху печалбата и други данъци и
такси.
Най-общ анализ на изменението на балансовата печалба може да се
извърши по данни от отчета за приходите и разходите, който е изграден на
основата на връзката между приходите, разходите и финансовия резултат.

Пб = Пр – Р
ΔПб= Пб1 – Пб0
Където:
Пб – балансовата печалба;
ΔПб – изменението на балансовата печалба през отчетния период спрямо
предходния;
Пр, Р – сумата на приходите и разходите от ОПР;

Това изменение на балансовата печалба се дължи на промени в размера

на получените приходи и извършените разходи. Може да се прецени по
отделно влиянието на двете промени върху печалбата.
Влиянието на изменението на приходите и разходите може да се
детайлизира по групи приходи и разходи, съгласно схемата, по която е
съставен отчетът за приходите и разходите:
Пб = (ПД + ФП + ИП) – (РД + ФР + ИР + Д), където:

ПД – приходите от дейността;
ФП – финансовите приходи;
ИП – извънредните приходи;
РД – разходите за дейността;
ФР – финансовите разходи;
ИР – извънредните разходи;
Д – данъците за сметка на печалбата.

За нуждите на успешното управление на стопанската дейност трябва да

се установява и анализира крайната ефективност не само общо за
предприятието, но и по групи приходи и разходи. Това изисква наличието на

51
информация за крайния финансов резултат поотделно от дейността, от
финансовите приходи и разходи и от извънредните приходи и разходи. Такава
информация не се съдържа в ОПР. Така е, защото у нас се облага глобално
печалбата от цялостната дейност на предприятието. Ето защо се налага това
техническо неудобство да се преодолее като чистата (балансовата) печалба се
разпредели на печалба от дейността, от финансовите приходи и разходи и от
извънредните приходи и разходи. Това може да стане като първо се определи
печалбата за данъчно преобразуване (брутната печалба) по групи дейности по
данните от ОПР. След това се определя средният процент на данъците( като
процентно отношение на размера на данъците за сметка на печалбата към
брутната печалба). Тогава се разпределят данъците между трите групи
дейности. За целта печалбата за данъчно преобразуване от отделните дейности
се умножава с определения процент на данъците. И накрая се установява
балансовата печалба по групи дейности – като разлика между брутната
печалба и разпределената част от данъците.

ГЛ.ІІІ Анализ на финансовото състояние на акционерното дружество

“София-БТ” по данни от годишния финансов отчет

1. Описание на търговската дейност на дружеството.

1.1 История на дружеството

В тази глава се извършва анализ на финансовото състояние на

акционерното дружество “София-БТ” по данни от годишния финансов отчет
на последната. Следва кратко представяне на самата фирма.
”София-БТ” е правоприемник на Цигарена фабрика – София,
предприятие с дългогодишни традиции в производството на тютюневи
изделия. Цигарена фабрика – София е била самостоятелна стопанска единица в
системата на СО”Булгартабак”. 1993г. СО”Булгартабак” е преобразувано в
търговски дружества с държавно имущество, едно от които е и “София-БТ”.

52
98г. държавата прекратява участието си в дружеството. “Булгартабак-
холдинг”АД придобива контролно участие в капитала на “София-БТ” (чрез
апортиране на акциите, собственост на държавата в капитала на холдинга).
Компанията-майка е в процес на приватизация по силата на решение на
Агенцията за приватизация от м. октомври 1997г.

1.2 Собственост и управление

“Булгартабак-холдинг”АД притежава 78.22% от капитала на

Дружеството. Акциите на Дружеството са обикновени, поименни с право на
глас и номинална стойност 1 лев. Към 31.12.2002г. акционерният капитал е
1216870 броя акции.
Дружеството е публично по смисъла на Закона за публично предлагане
на ценни книжа (търгуват се акции, които не са собственост на Холдинга).
“София-БТ”АД има едностепенна система на управление с 5-
членен Съвет на директорите.

1.3 Предмет на дейност и производствена дейност

Към 31.12.2002год. са произведени 6808 тона цигари и реализирани

6765 тона на стойност 96 299 х.лв. със средна реализационна цена 14 235
лв./тон.
Спрямо същия период на миналата година има намаление с 194 тона
произведени цигари и 301 тона реализирани.
Паричните постъпления от цигари за отчетния период са 96 299 х.лв. Те
са с 3218 х.лв. повече в сравнение със същия период на миналата година.

Това се дължи на влиянието на два основни фактора:

• обем на реализираните количества готова продукция са с 301тона по-
малко в сравнение на 2001 г.; -
• увеличението в размера на акциза, дало отражение върху крайните цени
на продуктите от там и в приходите от продажби;

53
 ПОКАЗАТЕЛИ
2001 г. 2002 г. +/-
Произведени цигари – тона 7002 6808 -194
В т.ч. стоков фонд 6911 6700 +211
Износ 91 108 +17
Реализирани цигари – тона 7066 6765 -301
Всички акции на 92370 96932 +3852
Дружеството са поименни,
безналични с право на глас. Всяка
акция дава право на един глас в
Общото събрание на акционерите,
право на дивидент и ликвидационен
дял, съразмерни на номиналната
стойност на акцията.
роизведена продукция - х.лв.
Реализирана продукция - х.лв. 93081 96299 +3218
Средна реализационна цена - лв./тон 13174 14235 +1061

Водещи марки цигари към 31.12.2002год. в производството бяха:

• Средец - всички разновидности 4 991 тона

• ММ - всички разновидности 803 тона
• Трезор 100 мм лайтс 394 тона
• Виктори 100мм - всички разновидности 258 тона

По видове опаковки произведената продукция се разпределя, както

следва:
• 84 мм т.о. 6033 тона
• 100 мм т.о. 775 тона

54
2. Конкретизация и приложение на посочените теоретични постановки

2.1 Оценка на актива на счетоводния баланс

2.1.1 Обща оценка

Най – обща ориентация за състоянието и изменението на актива на

баланса може да се получи по данните от таблица 1, съставена по данни от
баланса.

Таблица 1
в началото в края на
изменение
на годината годината

в % към сумата на актива в

в структурата на реалните
началото на годината
в % (к6*100)/к2

активи (к5-к3)
в хил.лв. (к4-к2)

раздели
отн.дял
хил.лв.

хил.лв.
отн. дял

1 2 3 4 5 6 7 8 9
Б.Дълготрайни 2184
37.24 31691 37.42 9843 45.05 16.78 0.18
активи 8
В.Краткотрайни 3681
62.76 53000 62.58 16187 43.97 27.59 -0.18
активи 3
Сума на актива 5866
100 84691 100 26030 44.37 44.37 0
на СБ 1

От данните в таблицата се виждат измененията в края в сравнение с

началото на годината на общата сума на актива на баланса и по неговите два

55
раздела. Общата сума на актива на баланса се е увеличила с 26030 хил. или с
44,37% в края, в сравнение с началото на годината. Това се дължи на
увеличението на краткотрайните (КА) активи с 16187 хил. или с 43,97% и на
увеличението на дълготрайните активи (ДА) с 9843 хил. или с 45,05%.
Забелязва се, че увеличението на сумата на ДА (с 45,05%) е с по-голяма
степен от увеличението на общото балансово число (с 44,37 %), от което
следва, че относителния дял на ДА се е увеличил. Това е видно от колона 9,
т.е. увеличение с 0,18%, което е за сметка на намалението на относителния дял
на КА с 0,18%.
Не е необходимо да изчисляваме сумата на реалните активи, защото
вече невнесения капитал е отрицателна величина в раздела за собствения
капитал и активите са си в реално изражение.
По данни от счетоводния баланс може да се определи и размера на
нетните активи (постоянния капитал).
НА (ПК) = (∑ ДА + ∑ КА) - ∑ КЗ
Особеното е тук, че в КЗ се включват не само краткосрочните пасиви
(КрП), но и финансиранията за текущата дейност, и частта от дългосрочните
задължения, която е дължима през годината. За леснота при определянето на
се използва таблица 2, която е съставена по данни от счетоводния баланс.
Таблица 2
в началото
в края на
показатели на изменение
годината
годината
1.Дълготрайни
21848 31691 9843
активи
2.Краткотрайни
36813 53000 16187
активи
3.Реални активи
58661 84691 26030
(1+2)
4.Краткосрочни
16070 24471 8401
пасиви
5.Финансирания за
4 2 -2
текущата дейност
6.Всичко 16074 24473 8399

56
краткосрочни
задължения (4+5)
7.Нетни активи (3-
42587 60218 17631
6)

От данните в таблицата се вижда, че нетните активи са се увеличили с

17631 хил., което е последствие от значителното увеличение на реалните
активи с 26030 хил. и намалението на КЗ с 8399 хил. лева.
Нетните активи (постоянния капитал) могат да бъдат определени и като
сума на собствения капитал и дългосрочните задължения, но за целите на
анализа това не е необходимо, защото резултата ще бъде същия.

2.1.2 Анализ на дълготрайните активи и на тяхната обращаемост

Размерът, съставът и структурата на дълготрайните активи може да се

анализира по данни от баланса (раздел А на актива). За улеснение на
разсъжденията се съставя таблица 3.
Данните са отново взети изцяло от счетоводния баланс.
От таблицата се вижда, че общото увеличение на ДА е с 9843 хил. лв. То
е породено основно от абсолютното увеличение на ДМА с 9846 хил. лв., което
е следствие от абсолютното увеличение на сумите на Земите с 7 хил., Сгради и
конструкции с 4667 хил., Машини и оборудване с 6968 хил., на съореженията
с 205 хил.,на транспортните средства с 108 хил., и намалението на Разходите
за придобиване на ДМА с 2044 и на другите ДМА с 66 хил.
Прави впечатление сравнително големия размер на Разходите за
придобиване на ДМА – за 2001г. 2044 хил.лв., срещу 0 лв. за 2002г.
Таблица 3

В началото на В края на
Дълготрайни активи Изменение
годината годината
Хил.лв. % Хил.лв. % хил.лв. %
1 2 3 4 5 6 7

57
І.Материални
1. Земи
1326 6.07 1333 4,21 7 -1,86
2. Сгради и
7674 35.12 12341 38,94 4667 3,82
кострукции
3.Машини и
9635 44.1 16603 52,39 6968 8,29
оборудване
4. Съоръжения 861 3.94 1066 3,36 205 -0,58
5.Транспортни
102 0.47 210 0,66 108 0,19
средства
6.Други ДМА 129 0.59 63 0,19 -66 -0,4
7.Разходи за
2044 9.36 0 0 -2044 -9,36
придобиване на ДМА
ОБЩО ЗА ГРУПА І : 21770 99.64 31616 99,76 9846 0,12
ІІ.Нематериални
1.Продукти от
1 0.00 0 0 -1 0
развойна дейност
2.Програмни
20 0.09 18 0,06 -2 -0,03
продукти
ОБЩО ЗА ГРУПА ІІ : 21 0.10 18 0,06 -3 -0,04
ІІІ.Дългосрочни
инвестиции
1.Малцинствено
57 0.26 57 0,17 0 -0,09
участие
ОБЩО ЗА ГРУПА ІІІ: 57 0.26 57 0,17 0 -0,09
ОБЩО ДА : 21848 100.00 31691 100,00 9843 0

Като цяло по тази статия се посочват извършените разходи за

придобиване на ДМА, когато придобиването се формира не еднократно, а
постепенно, с неколкократно извършване на разходи. Или наличието на салдо
по тази статия означава, че процесът на придобиването не е завършил, обектът
не е въведен в действие или експлоатация. Тези данни сочат, че през 2002г е
въведена в експлоатация поточна линия или друг значим за предприятието
ДМА. Това се потвърждава с голямия дял на увеличението на Машините и
оборудването – като абсолютна величина с 6968 хил., а също така и голямото

58
увеличение на дела на Сградите и конструкциите – 4667 хил. Знаем, че
анализа, а и изводите от него имат много страни, но посоченото напълно
закриване на Разходите за придобиване на ДМА има положителна страна, а
имено – освобождаването на замразени финансови ресурси, които малко или
много водят до забавяне оборота на капитала.
Прави впечатление и това, че въпреки, че в абсолютно изражение
земите и съоръженията са се увеличили (съответно с 7 и 205 хил.), то техния
относителен дял се е намалил съответно с – 1,86 и 0,58%. Това е следствие от
промяната в структурата на дълготрайните активи.
От нематериалните активи Дружеството e притежавало в края на 2001г.
продукти от развойна дейност за 1 хил. лв. Сумата представлява направени от
дружеството разходи, във връзка с регистрация на нови търговски марки : “SF”
и “SF CLUB”. София-БТ, които вкрая на 2002г са се амортизирали напълно –
0.
Дружеството притежава и програмни продукти на стойност 18 хил.лв.
При тях се наблюдава абсолютно намаление от 2 хил. (за 2001г. Са 20 хил.)
или в относително изражение намаление от 0,03%. Именно това намаление и
относителното намаление на дългосрочните инвестиции с 0,09% е причината
за споменатата промяна в структурата на ДА ( материалните активи са с
относително увеличение от 0.12%, нематериалните активи са с относително
намаление от 0.03%, а дългосрочните инвестиции с 0,09%.
София – БТ притежава и дългосрочни инвестиции в размер на 57
хил.лв., представляващи акции от капитала на ПИМБ АД, гр. София. При тях
няма промяна от 2001г.
Следва анализ, чиято цел е да определи степента на амортизация на
амортизируемите активи. За целта се съставя таблица 4. Особеното тук е, че
отчетната и балансова стойност на ДМА са коригирани (намалени) с разходите
за придобиване на ДМА. Данните могат да се вземат от балансите за 2001г. и
2002г.
Но също така се използва и Справката за дълготрайните активи към
31.12.2002г. Тя е удобна за този анализ, защото има данни за отчетната
стойност, амортизацията и балансовата стойност на дълготрайните активи
както за края, така и за началото на 2002г.

59
 Таблица 4
в
началото в края на
Показатели изменение
на годината
годината
А. Отчетна стойност

1. ДМА 30511 35753 5242

2. ДНмА 35 31 -4
3. Всичко
амортизируеми 30532 35771 5239
активи
Б. Коректив
(амортизация)
1. ДМА 2067 4137 2070

2. ДНмА 14 13 -11

3. Всичко коректив 2081 4150 2069

В. Балансова
стойност
1. ДМА 28444 31616 3172

2. ДНмА 21 18 -3
3. Всичко балансова
28465 31634 3169
стойност
Г. Коефициент на
амортизация
1. на ДМА 0.07 0.12 0.05

2. на ДНмА 0.4 0.42 0.02

3. на всички
амортизируеми 0.07 0.12 0.05
активи

60
ДМА – дълготрайни материални активи
ДНмА – дълготрайни нематериални активи
От таблицата се вижда, че коефициента на амортизация се е изменил с
0.05 за ДМА, с 0.02 за ДНмА и общо с 0.05 за всички активи.
Забелязва се и изменението на балансовата стойност на всички активи –
увеличение с 3169 хил лв. което е в синхрон със намаляването до 0 на размера
на Разходите за придобиване на ДМА. Въпреки нарастването на размера на ДА
се забелязва леко увеличение на коефициента на амортизация с 0,05, което
говори, че активите се амортизират в по-голяма степен отколкото подновяват.
Следваща стъпка на анализа е да се установи и собствения основен
капитал. Той характеризира каква част от собствените средства са използвани
за формиране на дълготрайни активи на предприятието.
СОК = ДА – ДЗ
Като в ДЗ се включват не само ДП (дългосрочни пасиви), но и
финансиранията за ДА. За нагледност са групирани данните в таблица 5.
Таблица 5
в
в края
началото
показатели на изменение
на
годината
годината
1. ДА 21848 31691 9843
2. ДП 2199 0 -2199
3.
финансирания 4 2 -2
за ДА
4. ДП +
2203 2 -2201
Финанс. за ДА
5. СОК (1-4) 19645 31689 12044

Видно е, че увеличението на СОК с 12044 хил. е породено от

увеличаването на ДА с 9843 хил. и намалението на ДЗ с 2201 хил. Също така е

61
ясно, че увеличението на ДА е формирано изцяло от увеличението на СОК,
доколкото ДП и Финансиранията за ДА са намалели.
При анализа на ДА важен въпрос е финансовата автономност на
предприятието. За целта изчисляваме коефициент на финансиране на
дълготрайните активи (КФ).
Той показва каква част от стойността на ДА на предприятието се
финансира за сметка на постоянния капитал (ПК).
ПК
КФ = ------------------------
ДА

В началото на годината В края на годината

42587 60218
КФ = ------------------- = 1,95 КФ = --------------------- = 1,9
21848 31691

Данните за ПК (НА) са изчислени вече по-рано в анализа. В общия

случай превишението на показателя над 1 е задължително изискване от гледна
точка на формиране на капиталовата структура на предприятието. Също така
това превишение говори за наличието на нетен оборотен капитал.
От конкретните данни се вижда, че коефициента на финансиране не
просто е > 1,а отбелязва стойности близки до 2. Вярно е че в края на годината
отбелязва малко намаление от 0,05, но като цяло има много добри стойности.

Анализ на обращаемостта на дълготрайните материални активи

Дълготрайните материални активи взимат участие в оборота на

средствата на предприятието чрез амортизацията. Затова при анализирането на

62
обращаемостта от голяма важност е възприетата амортизационна политика от
Дружеството. София-БТ прилага линеен метод на амортизация.
Изменението в размера на амортизациите през различните отчетни
периоди се отразява върху скоростта на обращаемост на ДМА. Именно сумата
на амортизацията се явява сума на оборота на ДМА. Показателите за
характеризиране обращаемостта на ДМА са:

Времетраене на обращаемостта ( Тоб);

Скорост на обращаемост ( Voб)
Тези показатели могат да се изчислят чрез формулите:

Тоб = ДМАср / АМ * 360

Voб = АМ / ДМАср
Където :
ДМАср – средногодишна стойност на ДМА ;
АМ – размерът на годишната амортизация ;
Показателят за времетраенето на обращаемостта показва времето (в
дни), в продължение на което се извършва един пълен оборот на стойността на
ДМА. От практическа гледна точка по – удобно е да се използва показателят
за продължителността на един оборот в години, т.е.
Тоб = ДМАср / АМ
Показателят за скоростта на обращаемост показва каква е частта на
извършения оборот от дълготрайни материални активи за съответния отчетен
период от пълния оборот на стойността на дълготрайните материални активи
през целия амортизационен срок.
предходна текуща
показатели
година година
1. ДМАср. 21611.5 26769,5
2. Сума на
2067 4137
амортизацията

63
 Средногодишната стойност на ДМА е изчислена като средна величина
от балансовите стойности на ДМА в края и в началото съответно на
предходната (21770 + 21453)/2 и на текущата година (31616 + 21770). Данните
са взети от счетоводните баланси за 2001 и 2002г.
за предходната година за текущата година
1. Времетраене на обращаемостта
Т = 21611,5 / 2067 = 10,46 Т = 26769,5 /4137 = 6,47

2. Скорост на обръщение
V = 2067 / 21611,5 = 0,1 V = 4137 / 26769,5 = 0,15

От резултатите се вижда, че е на лице увеличаване на обращаемостта на

активите.

Чрез методите за детерминиран факторен анализ може да се установи

какво влияние върху промените в обращаемостта на ДМА са оказали
факторите :
1. промени в структурата на ДМА;
2. промени в индивидуалната обращаемост на ДМА.
За целта трябва да разгледаме обвързването на обращаемостта с
ефективността от използването на ДМА. Така се създава възможност за
анализ на показателя за относителния дял на амортизациите в стойностния
обем на продажбите. Зависимостта има следния вид (разгледана е по-
подробно в теоретичната част) :
АМ/О = АМ/ДМА * ДМА/О
За целта на анализа съставяме таблица 6

Таблица 6
показател предходна текуща
отклонение
и година година
26769,
1. ДМАср. 21611,5 5158
5
2. АМ 2067 4137 2070

64
3. О 110802 101679 -9123
4. АМ/О 0,02 0,04 0,02
5. V =
0,1 0,15 0,05
АМ/ДМА
6. ДМА/О 0,2 0,26 0,06

Вижда се, че амортизацията падаща се на 1лев продажби (АМ/О) се е

увеличила с 0,02. Това увеличение се дължи на :
1. увеличаване обращаемостта на ДМА
В резултат на този фактор амортизацията, падаща се на 1 лв. продажби
(АМ/О) се е увеличила с 0.01 (0,05*0,2).
2. намаление на ефективността от използването на ДМА
От този фактор амортизацията, падаща се на 1лев продажби (АМ/О) се е
увеличила с 0.01 (0,06*0,15).
Или общият ефект е увеличение с 0,02 (0,01+0,01)

2.1.3 Анализ на краткотрайните активи

Най-общо краткотрайните активи са необходим ресурс за

осъществяване дейността на предприятието.
За улеснение на анализа съставяме таблица 7 по данни от раздел В на баланса.
Таблица 7
Групи краткотрайни В началото на В края на
активи периода периода Изменение
хил.лв. отн.дял хил.лв. отн.дял хил.лв. отн.дял

65
І. Краткотрайни
материални ресурси

1. Материали 26835 72.9 35099 66.22 8264 -6.68

2. Продукция 157 0.43 609 1.15 452 0.72

3. Стоки 55 0.15 383 0.72 328 0.57

4. Незавършено
производство 38 0.1 33 0.06 -5 -0.04
5. Други краткотрайни
мат. активи 2021 5.49 1800 3.40 -221 -2.09

ОБЩО ЗА ГРУПА І: 29106 79.06 37924 71.55 8818 -7.51

ІІ. Краткосрочни
вземания
1. Вземания от свързани
предприятия 4853 13.18 4595 8.67 -258 -4.51
2. Вземания от клиенти
и доставчици 397 1.1 87 0.16 -310 -0.94
3. Съдебни и присъдени
вземания 19 0.05 299 0.56 280 0.51
4. Данъци за
възтановяване 134 0.36 29 0.05 -105 -0.31
5. Други краткосрочни
вземания 144 0.39 223 0.42 79 0.03

ОБЩО ЗА ГРУПА ІІ: 5547 15.07 5233 9.87 -314 -5.20

ІІІ. Парични средства

1. Парични средства в
брой 0 0 0 0 0 0
2. Парични средства в
безсрочни депозити 2074 5.63 9683 18.27 7609 12.63981
3. Блокирани парични
средства 6 0.02 3 0.01 -3 -0.01434

ОБЩО ЗА ГРУПА ІІІ: 2080 5.65 9686 18.28 7606 12.62547

66
ІV. Разходи за бъдещи
периоди 80 0.22 157 0.30 77 0.076226
ОБЩО
КРАТКОТРАЙНИ
АКТИВИ 36813 100 53000 100 16187 0

Веднага прави впечатление голямото увеличение на абсолютното

изменение на стойността на материалите (с 8264 хил.). Това е най-голямото
увеличение в сравнение с останалите активи. Отново има доказателство за
нарушаване на структурата КА – а имено въпреки голямото увеличение на
материалите в абсолютно изражение, то се наблюдава техното относително
намаление с 6,68%. Увеличението на материалите е признак за разширяване на
производството, но де факто това може да бъде и презапасяване, което ще
доведе до ненужно задържане на средствата на предприятието и до
невъзможност за покриване на краткотрайните задължения.
Продукцията и стоките отбелязват увеличение – сответно с 452 и 328
хил. лв., което е следствие от намалените продажби (по себестойност).
Другите кракотрайни материални активи отбелязват намаление от 221
хил.лв. , а относителния им дял се намалява с 2.09%.
Или общо за група I се наблюдава абсолютно увеличение от 8818 хил.лв., а
относително намаление с 7.30%.
Групата на краткосрочните вземания като цяло се намалява с 314 хил. , а
относителния им дял спада с 5.2%.
Паричните средства отбелязват голямо увеличение в абсолютно
изражение с 7606 хил.,а относителния им дял нараства с 12,63%, което се
дължи изцяло на увеличението на средствата в безсрочни депозити. Видно е,
че средствата к касата са 0.Вероятно в края на отчетната година се отчитат
всички средства от касата и се внасят в банкови сметки.
Разходите за бъдещи периоди отбелязват леко нарастване от 77 хил или
0,08%.
Общо всички КА увеличават абсолютната си сума в края на годината с
16187 хил. , което се дължи най-вече на голямото увеличение на

67
краткотрайните материални ресурси и на паричните средства в бесрочни
депозити.

Следваща стъпка на анализа е да се установи каква част от

краткотрайните активи се образува от собствени оборотни средства и
евентуално от дългосрочни източници (т.е. трябва да се определи размера на
нетния оборотен капитал ). НОК се определя като разлика между
краткотрайните активи и краткосрочните задължения. Съставяме таблица 8.

Таблица 8
Показатели В В края на Изменение
началото годината
на
годината
1.Краткотрайни
активи 36813 53000 16187
2.Краткосрочни
пасиви 16074 24471 8397
3.финансирания
за текущата
дейност 4 2 -2
4.Краткосрочни
задължения
(2+3) 16078 24473 8395
5.Нетен
оборотен
капитал (1-4) 20735 28527 7792

68
 Вижда се, че НОК се е увеличил с 7792 хил., а КЗ са се увеличили с 8395
хил. Следователно именно на тези две увеличения се дължи увеличението на
КА с 16187 хил.
НОК може да се определи и като разлика от постоянния капитал и
дълготрайните активи, но резултата ще бъде същия.
На следващо място е важно да се направи анализ на финансовата
автономност на предприятието. За тази цел ще използваме показателя
“Коефициент на финансиране на краткотрайните активи” (КФКА). Той
показва каква част от КА е формирана от собствени оборотни средства.
Равен е на отношението на нетния оборотен капитал и сумата на
краткотрайните активи.

За предходния период За текущия период

20735 28527
КФКА= -------------- =0.56 КФКА= ---------------- =0,54
36813 53000

От изчисленията се вижда, че в началото на годината на всеки един лев

от наличните КА собствени са 0.56 , а в края е отбелязано намаление на дела
на собствените активи с 0.02 . Което е все пак минимално изменение и не може
да е свидетелство за влошаване осъществяването на текущата дейност на
дружеството. Последното е казано по скоро като конкретизация на показателя,
иначе една стойност на показателя КФКА от 0.5 е достатъчно висока.
Следващ коефициент, характеризиращ състоянието на София-БТ е
коефициентът на финансова маневреност. Той се определя като отношение
между нетния оборотен капитал (собствения оборотен капитал) и целия
собствен капитал на предприятието.

В началото на годината В края на годината

69
Коеф=20735 / 40388 = 0.51 Коеф =28527 / 60218 = 0,47

Показателят анализира каква част от СК е въплътена в краткотрайни

активи. Отново се забелязва едно понижение на показателя с 0.04 .
От голямо значение е и да се анализира вземането от клиенти. Липсата
на едно своевременно събиране на вземанията може да предизвика сериозни
проблеми за предприятието.
Именно за това е предвиден показателя “Период на събиране на
вземанията от клиенти”.Показва какъв е срока на събиране на вземанията от
клиентите(в дни).
Той се изчислява по формулата :
Период на
събирне на Средна наличност на вземанията от клиенти *360
вземанията от = ----------------------------------------------------------------- клиенти
нетен размер на приходите от продажби

За целта, първо трябва да се изчисли величината на средната наличност

на вземанията от клиенти. Тя може да се изчисли като средна аритметична
или като средна хронологична величина .Ще използвам първата, както за
улеснение, а и поради причината, че нямам данни за месечните средни
наличности. Така че просто събирам стойностите от началото и от края на
годината за вземанията от продажби и ги разделям на 2.
( 87+397 ) / 2 = 242

Период на
събиране на 242*360
вземанията = --------------------------- = 0,79
от клиенти 110802

Получава се една изключителна величина. Или с други думи София –БТ

събира вземанията си почти веднага ( за 0,79 дена ). Това разбира се е може би
е някаква фирмена политика, въпреки, че е невероятно.

70
 Интерес представлява и коефициентът на динамичност на
краткотрайните активи. Определя се като отношение между финансовите
парични средства и краткотрайните активи на предприятието. Показва дела на
най-динамичните краткотрайни активи (парични средства ) в общия размер на
краткотрайните активи.

За предходната година За текущата година

Коеф.=( 2074 +0 ) / 36813= Коеф.=( 9683 +0 ) / 53000=

= 0.056 = 0.183

Виден е много малкия дял на паричните средства( не съм включил в тях

размера на блокираните такива –съответно 4 х . и 6 х.) в общи размер на КА в
началото на разглейданата гдина. Наблюдава значително увеличение в края на
2002г на дела им с 0.127 или с 12,7%. От една страна това е хубаво, защото
така се намаляват предпоставките за вероятни бъдещи ликвидни проблеми, но
от друга страна заделянето на по-голям дял от парични средства води до
задържане (застояване) на средства, активи на дружеството, които да се
използват в производството. Но в разглежданото дружество не може да се
говори за презапясяване, визирайки недостатъка в началото на годината.

Анализ на обращаемостта на краткотрайните активи

В процеса на осъществяване на стопанската дейност, средствата на

предприятието, вложени в краткотрайни активи (оборотен капитал) извършват
непрекъснат кръгооборот като преминават от една фаза на кръгооборота в
друга, от една в друга конкретна форма на въплъщение. Колкото по-бързо се
осъществява кръгооборотът на оборотния капитал, толкова по-малко по
размер средства ще са достатъчни за нормалното протичане на стопанската
дейност на предприятието.

71
Показателите за характеризиране на обращаемостта на краткотрайните активи
са три:

І.Продължителност в дни на един оборот (дни на обращаемост –Доб)

Доб = КАср * Д / О
ІІ. Брой на оборотите, извършени от краткотрайните активи за определен
период (коефициент на обращаемост )
Коб = О / КАср
ІІІ. Сума на краткотрайните активи, обслужили 1лв. оборот
(коефициент на заетост)
Кза = КАср / О
По-подробно са представени в теоритичната част.

2001г 2002г
Предходна година текуща година

КАср= ( 36813 +31333 )/2 = 34073 КАср = ( 53000 +36813 )/2=44906,5

О= 110802 О= 101679
(данните за нетния размер на приходите от продажби (О) се взимат от отчета
за приходите и разходите)-има го в приложението
1.дни на обращаемост =

=34073*360 / 110802=110,7 = 44906,5 *360 / 101679 = 159

2.коефициент на обращаемост =
= 110802 / 34073= 3,25 = 101679 / 44906,5 = 2,26

3.коефициент на заетост
= 34073 / 110802 = 0.31 = 44906,5 / 101679=0.44

72
 От изчисленията става ясно, че е налице намаляване на обращаемостта
на краткотрайните активи. На лице е увеличаване на продължителността в дни
на един оборот, намаляване на броя на оборотите и увеличаване на
коефициента на заетост на КА.
Ефектът от намаляване на обращаемостта на КА, намира израз в сумата
на увеличаване на заетите средства. Размерът на допълнително заетия капитал
може да се изчисли по няколко начина, но за простота се разглежда сами един.
Размерът на допълнително заетите средства се определя като дните на
забавяне на обращаемостта на КА се умножат с еднодневния оборот за
отчетния период.

Дни на забавяне на обращаемостта = 159 – 110,7 =48,3

Еднодневен оборот за отчетния перид= 101679 / 360 = 282,44

Размер на допълнително заетите средства = 48,7 * 282,44 = 13754,8хил. лв.

Факторите за забавяне на обращаемостта на краткотрайните активи са
два :
промени в сумата на оборота
промени в средната наличност на КА

За да се установи влиянието на всеки фактор по отделно, първо трябва

да се изчисли условна обращаемост в дни – при средна наличност на
краткотрайните активи от 2001г., но при сума на оборота за 2002г.

Дни на обращаемост (усл.) = 34073 *360 / 101679 = 120,6

Отклонението между условната обращаемост и обращаемостта на КА за

2001г. показва влиянието на промените в сумата на оборота.
120,6 – 110,7 = 9,9 дена забавяне на обращаемостта поради намаление на
оборота с 101679-110802=-9123.
Отклонението между обращаемостта на КА за 2002 г. и условната
обращаемост показва влиянието на промените в сумата на КА.

73
159 –120,6 = +38,4 дена забавяне на обращаемостта поради увеличаване на
сумата на КА с 44906,5-34073=10833,5.

или общо влияние : 38,4+9,9=48,3

т.е. забавяне на обращаемостта с 48,3 дена
Точно толкова, колкото е и разликата между дните на обращаемост за 2002 и
2001г = 159 – 110,7 =48,3.

2.2 Анализ на капиталите в Дружеството

2.2.1 Обща оценка на пасива на счетоводния баланс

Обстойно запознаване с капитала на София-БТ и кратка предистория за

неговото създаване са посочени в точката за представянето на акционерното
дружество. Тук, в тази точка е обърнато внимание на анализа на капитала.
Таблица 9
раздели, в началото в края на
групи,статии на годината годината изменение
в%
към
общия
базисен в
хил.лв % хил.лв % хил.лв % размер структурата

1 2 3 4 5 6 7 8 9
А. Собствен
капитал

I.Капитал
Основен
капитал 0 0.00 0.00 0.00
1. Записан
капитал 1217 2.07 1217 1.44 0 -0.63 0.00 -0.63
2. Невнесен
капитал 0 0.00 0 0.00 0.00 0.00

74
Общо за гр. I: 1217 2.07 1217 1.44 0 -0.63 0.00 -0.63
II. Премии от
емисия 0 0 0.00 0 0.00 0.00 0.00
III.
Преоценъчен 11.7
резерв 4846 8.26 16910 19.97 12064 1 20.57 11.71

IV. Резерви 0.00 0 0.00 0.00 0.00

1. общи резерви 643 1.1 1359 1.60 716 0.50 1.22 0.50
2. -
Допълнителни 44.3 13.6
резерви 26006 3 25974 30.67 -32 6 -0.05 -13.66
-
45.4 13.1
Общо за гр. IV: 26649 3 27333 32.27 684 6 1.17 -13.16
V. резултат от
предходни
периоди
1.
Неразпределена
печалба 515 0.88 483 0.57 -32 -0.31 0.04 -0.05
2. Непокрита
загуба 0 0.00 0 0.00 0 0

Общо за гр.V: 515 0.88 483 0.57 -32 -0.31 0.04 -0.05
VI. Резултат от
текущия
период
12.2
1. Печалба 7161 1 14275 16.86 7114 4.65 -0.21 -1.55

2. Загуба 0 0.00 0 0.00 0 0

12.2
Общо за гр. VI: 7161 1 14275 16.86 7114 4.65 -0.21 -1.55
Общо за 68.8
раздел А: 40388 5 60218 71.10 19830 2.25 10.7 3.14

75
Б.
Дългосрочни
пасиви
I.Дългосрочни
задължения
1. Задължения
към свързани
предприятия 0 0 0 0 0 0
2. Задължения
по получени
банкови заеми 2000 3.41 0 0 -2000 -3.41 3.78 3.41
3. Задължения
по получени
търговски
заеми 199 0.34 0 0 -199 -0.34 -4.5 -4.54
4. Отсрочени
данъци 0 0 0 0 0 0 0
5. Други
дългосрочни
задължения 0 0 0 0 0 0 0

Общо за гр.I 2199 3.75 0 0 -2199 -3.75 -0.72 -1.13

II. Приходи за
бъдещи
периоди 0 0 0
1. Отрицателна
репутация 0 0 0 0 0 0 0
2. Други
приходи за
бъдещи
периоди 0 0 0 0 0 0 0

Общо за гр. II 0 0 0 0 0 0 0
Oбщо за
раздел Б 2199 3.75 0 0 -2199 -3.75 4.16 3.75
В.
Краткосрочни

76
пасиви
I.
Краткосрочни
задължения
1. Задължения
към свързани
предприятия 1637 2.79 1960 2.31 323 -0.48 0.58 0.27
2. Задължения
по получени
банкови заеми 3650 6.22 4672 5.52 1022 -0.70 1.61 0.92
3. Задължения
по получени
търговски
заеми 2379 4.06 198 0.23 -2181 -3.83 -0.38 -0.82
4. Задължения
към доставчици
и клиенти 4471 7.38 5202 6.14 731 -1.24 1.09 0.28
5. Задължения
към бюджета 2438 4.16 10703 12.64 8265 8.48 -2.82 -3.28
6. Задължения
към персонала 750 1.28 766 0.90 16 -0.38 0.25 0.11
7. Задължения
към СО 132 0.23 156 0.18 24 -0.05 0.08 0.05
8. Други
краткосрочни
задължения 613 1.04 814 0.96 201 -0.08 0.39 0.27
27.3
Общо за гр.I 16070 9 24471 28.89 8401 1.50 1 -2
II. Приходи за
бъдещи
периоди 2 0 4 0.00 2 0.00 0 0
Общо за
раздел В: 16074 27.4 24471 28.89 8397 1.49 1 -2
Г.
Финансирания

77
1. За ДА 2 0 0 -2 0 0 0
2. За текущата
дейност 0 0 0 0 0 0
Общо за 0.00
раздел Г: 2 0 4 0.005 2.000 5 0 0

сума на пасива 58661 100 84691 100 26030 0 10.98 0

Най- голямо е абсолютното увеличение на преоценъчния резерв (с

12064х.), на задълженията към бюджета (с 8265 хил.), на печалбата (с 7114
хил.), задълженията по получени банкови краткосрочни заеми – с 1022 хил.
лв. и накрая са задълженията към доставчици и клиенти(с 731 хил.). А по
раздели, раздел “А” (СК ) се откроява с най- голямо абсолютно увеличение от
19830 хил , което се дължи на присъствието на преоценъчния резерв и
печалбата.
В абсолютно изражение най- много са се намалили задълженията по
получени банкови дългосрочни заеми (с – 2000 хил.) и задълженията по
получени търговски заеми (с – 2180 хил.).
В структурно отношение отново най-голямо увеличение има отново
преоценъчния резерв (с + 11,71%), следван едва с (+3,14%) от задълженията по
получени банкови дългосрочни заеми, а най-голямо намаление отбелязват
задълженията допълнителните резерви ( с – 13,66%), задълженията по
получени дългосрочни търговски заеми (-4.54%) и задълженията към бюджета
(с -3,28%).

Тук е важно да се определи коефициента на автономност на София-БТ

( Ка).
СК
Ка = -------------------------------
Ц ЕЛИЯ КАПИТАЛ

предходен период текущ перид

78
Ка=40388 / 58661= 0,69 Ка = 60218/84691=0,71

От данните е ясно, че с размера на СК може да бъде покрит целия

размер на привлечения к-л, както в началото, така и в края на годината.
Дори коефициента бележи лек прираст от 2,9% (0.71 – 0.69)/ 0.69*100.

Важни показатели за характеризиране състоянието на дружеството са и

Коефициента на финансова автономност ( Кфа) и Коефициента на
задлъжнялост (Кзад.). В общия си вид тези показатели изглеждат така:

СК пасиви
Кфа = ------------------------- и К зад.= -------------------------
Пасиви СК

Те показват съответно сумата на собствения капитал, която се пада на 1

лв. пасиви ( Кфа) и сумата на пасивите, падаща се на 1 лв. собствен капитал
(К зад.)
Трябва да се има в предвид, че при изчисляването на тези показатели
трябва да се направят някои корекции. Като например с оглед специфичния
характер на финансиранията (за разлика от дългосрочните и краткосрочни
пасиви) тяхната сума следва да се изключи от пасивите. Доскоро се налагаше
сумата на собствения капитал да се коригира с вземанията по записани дялови
вноски, но сега, след като невнесения капитал е вече коректив на собствения
капитал, то това не се налага. Или показателите изглеждат вече така:
Дългосрочни + краткосрочни
СК пасиви пасиви
Кфа= ------------------------------------- Кзад= -------------------------------
Дългосрочни + краткосрочни СК
пасиви пасиви

Промените в тези два показателя могат да се дължат на промени в

собствения капитал, дългосрочните или краткосрочните пасиви и конкретното

79
влияние на всеки от тях може да се установи чрез метода на верижното
заместване.
Двата показателя са реципрочни и поради това смятам, че
икономическата информация за целите на анализа от единия от тях е
достатъчна.
предходен период текущ период
40388 60218
Кфа-0=----------------------- Кфа-1=---------------------
. 2199 + 16070 0+24471

= 2,21 = 2,46

Кфа се е увеличил с 0.25, което означава, че на всеки лев пасиви на

дружеството, покритието на СК се е увеличило с 0.25лв. Това увеличение се
дължи както на увеличението на СК, така и на напълното покритие на ДП и
увеличение на КП, като последното води до занижаване на коефициента.
Конкретното влияние на СК, ДП и КП може да се установи чрез метода
на верижното заместване. За целта изчисляваме 2 условни показателя:

Кфа (усл)-2 = 40388/(16070+0) = 2,51

Кфа(усл)- 3 = 40388/( 0+24471) = 1,65

В първия стойностите на СК и КП са от началото на годината, а стойността на

ДП е от края.
Във втория ----- стойността на СК е от началото на годината, а стойностите на
ДП и КП са от края на годината.
Кфа (усл)-2 ---- Кфа-0 = 2,51 – 2,21 = 0,30
Смисъла е, че поради намалението на ДП, на всеки лев пасиви на
дружеството, покритието на СК се е увеличило с 0.30 лв.

Кфа(усл)-3 ----- Кфа (усл)-2 = 1,65-2,51=-0,86

Поради увеличението на КП , следва че на всеки лев пасиви на дружеството,
покритието на СК се е намалило с 0,86 лв.

80
 Кфа-1 ------ Кфа(усл)-3 = 2,46-1,65=0,81 лв.
Или поради увеличението на СК, на всеки лев пасиви, покритието на СК се е
увеличило с 0,81 лв.

Общо увеличение на покритието с (0,30-0,86+0,81) = 0,25 лв.

Във връзка с формирането на капиталовата структура на предприятието,

задължително изискване е
Σ (СК+ ДЗ) > ДА
Това е основно изискване от гледна точка на възвръщаемостта на капитала,
връщането на привлечените средства на кредиторите.

60218 + 0 =60218 >31691

Сумата на СК и ДЗ ( 60218) превишава почти двукратно сумата на ДА (31691),
следователно изискването е изпълнено. В противен случай би следвало, че
дружеството е използвало краткосрочни източници за формиране на част от
ДА, което би довело до проблеми с ликвидността.

2.2.2 Анализ на собствения капитал

За анализа на СК, а в последствие и за анализа на ПК може да се

използва таблица 9. Но за улеснение се съставя нова таблица 10.

таблица 10
в началото на в края на
годината годината изменение
хил.лв отн. хил.лв отн. хил.лв отн. Дял
Показатели Дял Дял
1. Основен капитал
1217 3,01 1217 2.02 0 -0.99

81
2. Резерв от последващи
оценки на активите и
пасивите 4846 12,00 16910 28.08 12064 16.08
Общи резерви
643 1,59 1359 2.26 716 0.67
4. Допълнителни
резерви 26006 64,39 25974 43.13 -32 -21.26
5. Неразпределена
печалба 515 1,28 483 0.80 -32 -0.48
6. Печалба
7161 17,73 14275 23.71 7114 5.98
Общо
40388 100,00 60218 100 19830 0

ОК остава непроменен в абсолютно изражение. Допълнителна

информация за него има в частта, предназначена за запознаване с дружеството.
Елементите на СК, които са със стойност 0 в нашия случай, не са включени в
таблицата, с цел опростяване.
Все пак ОК отбелязва намаление в относителния си дял в размера на СК
(- 0,99). Това се дължи на увеличението на СК като цяло с 19830 хил. и на
непроменения размер на ОК.
В абсолютно изражение най-голям прираст има резерва от последващи
оценки на активи и пасиви – с 12064 хил.лв, следван от печалбата –с 7114 хил.
лв. Те отбелязват и най-голям прираст и в относителните си величини
съответно – с 16.08 и 5,98%. Говорейки за относителни величини, най-голям
интерес представляват допълнителните резерви, чиито относителен дял спада
с 21,26%.

2.2.3 Анализ на привлечения капитал

Привлечения капитал е съставен от Дългосрочни пасиви, Краткосрочни

пасиви и финансирания.
За улеснение на анализа ще съставим таб лица 11.

82
 Таблица.11
в началото на в края на
показатели изменение
годината годината
хил.лв % хил.лв % хил.лв %
I.Дългосрочни
задължения
1.Задължения по
получени банкови 0 0,00 2000 10,95 2000 10,95
заеми
2.Задължения по
получени 2578 14,23 199 1,09 -2379 -13,14
търговски заеми
Общо за гр.I 2578 14,23 2199 12,03 -379 -2,19
II.Краткосрочни
0,00 0,00 0 0,00
задължения
1. Задължения към
свързани 1330 7,34 1637 8,96 307 1,62
предприятия
2. Задължения по
получени банкови 2800 15,45 3650 19,97 850 4,52
заеми
3. Задължения по
получени 2579 14,23 2379 13,02 -200 -1,21
търговски заеми
4. Задължения към
3753 20,71 4327 23,68 574 2,97
доставчици
5. Получени аванси 29 0,16 144 0,79 115 0,63
6. Задължения към
3928 21,68 2438 13,34 -1490 -8,33
бюджета
7. Задължения към
620 3,42 750 4,10 130 0,68
персонала
8. Задължения към
92 0,51 132 0,72 40 0,21
СО

83
9. Други
краткосрочни 408 2,25 613 3,35 205 1,10
задължения
Общо за II 15539 85,75 16070 87,94 531 2,20
III. Приходи за
2 0,01 2 0,01 0 0,00
бъдещи периоди
IV. Финансирания
3 0,02 2 0,01 -1 -0,01
за ДА
ВСИЧКО 18122 100,00 18273 100,00 151 0,00

Характерното е, че в края на 2002г се наблюдава едно изчистване на

дългосрочната задлъжнялост (0), което поражда и едно относително
намаляване на дела им с 12.03%.
Краткосрочните задължения, пък от своя страна нарастват с 8401 хил.лв
или с 12.5%. Това е следствие най-вече от увеличението на задълженията към
бюджета с 8265 хил или с 30,39% и от увеличението на задълженията по
получени банкови заеми(краткосрочни) с 1022 хил. Задълженията по получени
търговски заеми пък оказват намаляващо въздеиствие върху КЗ, защото
намаляват с 2181 хил. лв. Важно е да се отбележи, че въпреки, че в абсолютен
размен отбелязват нараястване с 1022 хил, то техния относителен дял
намалява с 0,88%, защото те нарастват в по-малка степен в сравнение с общата
сума на задълженията.
На тази част от анализа, за по-пълното анализиране на Привлечения
капитал е необходимо да се изчисли показателя
“ Период на плащане на задълженията към доставчиците”=
= средна наличност на зад. към доставчиците*360 / сума на доставките.
Но поради липсата на информация за салдата по с/ките “Доставчици”,
“Доставчици по доставки при определени условия”, “Доставчици по търговски
кредити” и “Разчети със свързани лица по доставки”, то не може да се изчисли
показателя, защото не може да се определи сумата на доставките.

2.3 Анализ на ликвидността

Ликвидността показва способността на фирмата да извърши своите
текущи плащания към кредиторите. По този начин се оценява възможността за

84
бързо погасяване на наличните краткосрочни задължения. При анализа на
ликвидността се акцентира на проблемите на разплащанията за кратък период
от време – часове, дни, седмици, месеци.
Ликвидността е предпоставка за платежоспособността на
предприятието. За анализа и оценката на ликвидността на предприятието
могат да се използват редица показатели. Показателите за ликвидност могат да
се дефинират като количествени характеристики на способността на
предприятието да изплаща текущите си задължения с наличните краткотрайни
активи. В последните не се включват разходите за бъдещи периоди.
Показатели за ликвидност са:

1.коефициент на обща ликвидност = КА/ КЗ

2.коефициент на бърза ликвидност = ( краткосрочни вземания + краткосрочни

инвестиции +парични средства) / КЗ

3.коефициент на незабавна ликвидност = (Краткоср. Инвестиции + парични

средства) / текущи задължения

4.коефициент на абсолютна ликвидност = парични средства / текущи

задължения

В последните 2 показателя вместо краткосрочни задължения се

използват текущите задължения, които включват в себе си и предстоящите за
плащане през годината суми на дългосрочните пасиви.
На дадени краткотрайни активи със съответен срок за ликвидност,
следва да се противопоставят текущи задължения със същия срок на
погасяване. В тази насока използването на текущата счетоводна информация
ще позволи в оперативен порядък да се съди за готовността на предприятието
да посреща предстоящите си плащания.
За 2001г. за 2002г.
Коефициент на обща ликвидност

85
коеф= (36813- 80) / 16070 коеф= (53000-157)/24471
=2,29 =2,16

За 2001г. за 2002г.

коефициент на бърза ликвидност

коеф = (36813- 80-29106) / 16070= коеф= (53000-157-37924)/2447=

= 7627/16070=0,47 = 14919/24471=0,61

коефициент на незабавна ликвидност

коеф = (7627-5547)/16070= коеф= (14919-5233)/24471=

= 2080/16070 = 9686/24471
= 0,13 = 0.36

коефициент на абсолютна ликвидност

коеф = (2080-0)/16070 коеф =(9686-0)/24471

= 0.13 = 0.36

Вижда се, че коефициента на обща ликвидност е не само е по-голям от

1-ца, но и е по-голям от 2. Следователно с наличните си КА София-БТ може
да покрие повече от два пъти текущите си задължения. Също така се
забелязва, че в края на годината (2002) общата ликвидността се е намалила с
0,13.
Останалите 3 коефициента са под 1-ца. Начинът на изчисляването на
посочените показатели за ликвидност предопределя различното им
съдържание. Това различие произтича от различните съставни елементи на
краткотрайните активи, включени при изчисляване на коефициентите.
Прави впечатление, че докато общата ликвидност отбелязва спад (-0,13),
то другите три коефициента отбелязват ръст съответно коефициента на

86
бързата ликвидност с 0,14 (0,61-0,47) и коефициентите на незабавна и
абсолютна ликвидност с 0.23 (0,36-0,13). Последните два коефициента са
равни, защото Дружеството не разполага със дългосрочни вземания. Този ръст
на последните три показателя е свидетелство за подобрение на най-
краткосрочната ликвидност, защото от показателите става ясно, че колкото по
абстрахирани са от по-бавноликвидни активи толкова по-големи стоиности
приемат. И така не се получава едно замъгляване на техните стойности, а се
вижда ясно добрата краткосрочна ликвидност на предприятието.
На следващо място ще разгледам показателите:
 Ликвидност на приходите;
 Ликвидност на капитала;
 Коефициент за нетен оборотен капитал към всичко активи;
 Интервален измерител.

Ликвидност на приходите= нетен размер на паричните средства /

нетен размер на приходите от продажби

нетен размер на паричните средства (НРПср)=

(парични средства + краткосрочни вземания) – краткосрочни задължения

ЗА 2001Г ЗА 2002Г

НРПСр= 2080+5547-16070= НРПСр=9686+5233-24471=

= - 8443 = -9552

пок.= -8443/ 110802= пок.= -9552/101679=

= - 0.08 =- 0,09

Вижда се, че ликвидността на приходите е отбелязала минимално

понижение от 0.01, но като цяло показателя е и в края с отрицателна стойност.
Това се дължи най-вече на голямата сума на краткосрочните задължения
спрямо най-ликвидните КА.

87
Ликвидност на капитала = НРПср/КАПИТАЛА

Коеф 2001= -8443 / 58661 = -0.14

Коеф 2002 = -9552 / 84691 = -0.11

Отново се наблюдава леко повишаване на ликвидността на капитала с

0.03, което е следствие от големия размер на повишението на капитала през
2002г.

Коефициент за нетен оборотен капитал =

Нетен оборотен капитал / всички активи

Коеф 2001 = 20735 / 58661 = 0.35

Коеф 2002 = 28527 /84691 = 0.34

Нетния оборотен капитал е изчислен в анализа на краткотрайните

активи. Забелязва се намаление на коефициента за нетния оборотен капитал с
0.01, което е следствие от това, че нетния оборотен капитал се увеличава с по-
малка степен от сумата на всички активи, което пък от своя страна е следствие
от увеличението на краткосрочните задължения
Интервалният измерител се определя чрез формулата:

Интервален измерител = (текущи активи – запаси) / среднодневни разходи за

дейността

Данните се взимат от баланса и от отчета за приходите и разходите.

В началото на годината В края на годината

36813 - 29106 53000-37924
Инт. Изм. = ----------------------- Инт. Изм. = -------------------------
81294 / 360 78083 / 360

88
 = 34,13 = 69,51

От изчисленията се вижда, че интервалният измерител отбелязва

значително повишвние ( от 34,13 на 69,51). Получените резултати показват, че
с разполагаемите си бързоликвидни активи, Дружеството може да покрива
своите операции по стопанската дейност съответно за 69,51 и 34,13 дни или в
края на годината за два пъти по дълъг срок.

2.4 Анализ на рентабилността

2.4.1 Анализ на рентабилността на база разходи

Рентабилността на база разходи се изчислява като процентно отношение

между печалбата на предприятието и извършените разходи. Ако се използва
брутната печалба ще се получи брутна рентабилност по формулата:
П бр. *100
РТ бр. = --------------------- , където :
Р

РТ бр. – е брутната рентабилност;

П бр. – е брутната печалба;
Р – са разходите на предприятието за цялостната дейност (без
данъците за сметка на печалбата).

Ако се използва нетната, т.е. балансовата печалба ще се получи нетната

рентабилност по формулата:
П н. *100
РТ н. = --------------------- , където :
Р бр.

РТ н. – нетната рентабилност;
П н. – нетната печалба;
Р бр. – разходите на предприятието, вкл. данъците за сметка на печалбата.

89
 Тези показатели могат да се изчислят по данните от Отчета за
приходите и разходите и следователно могат да се използват както за целите
на вътрешния анализ, така и от външни потребители на финансовите отчети.
За по-голяма пълнота се анализират брутната и нетната рентабилност на
база разходи.
Таблица 12
предходна текуща
показатели година година отклонение
1. Брутна печалба, в
това число: 10155 18799 8644

а) от дейността 10938 18996 8058

б) от финансови
операции -784 -198 586
в) от извънредни
операции 0 0 0
2. Общ размер на
разходите, в това
число: 101376 83800 -17576

а) за дейността 99864 82683 -17181

б) финансови операции 1512 1117 -395

в) извънредни
операции 0 0 0
3. Печалба на
100лв.разходи 10.02 22.43 12.42
4. печалба на
100лв.разходи за
дейността 10.95 22.97 12.02
5. Печалба на
100лв.финансови
разходи -51.85 -17.73 34.13
6. Печалба на
100лв.извънредни
разходи 0 0 0

90
 Данните от таблицата показват, че печалбата на 100 лв. разходи се е
увеличила с 12,42%. По групи разходи увеличение на печалбата на 100 лева
разходи се наблюдава при разходите от основната дейност (12,02%) и при
финансовите разходи(с 34,13%).
Причината за тези резултати е голямото увеличение на печалбата за
2002г спрямо 2001г – (8644хил.) и намалението, което се наблюдава в размера
на разходите (от 17576хил. лв.).
Това е признак за тенденция на увеличаване на рентабилността на
Дружеството.

Сега нека анализираме нетната рентабилност. За целта отново се

групират данните в таблица.

Таблица 13

предходна текуща
показатели година година отклонение
1. Нетна печалба, в
това число: 7161 14275 7114
14539.8
а) от дейността 7988.91 6 6550.95
б) от финансови
операции -851.81 -242.91 608.9
в) от извънредни
операции 0 0 0
2. Общ размер на
разходите, в това
число: 98382 79276 -19106
79733.9
а) за дейността 95407.86 1 -15673.95
б) финансови
операции 1444.19 1072.09 -372.1

91
в) извънредни
операции 0 0 0
3. Печалба на
100лв.разходи 7.28 18.01 10.73
4. печалба на
100лв.разходи за
дейността 8.37 18.24 9.86
5. Печалба на
100лв.финансови
разходи -58.98 -22.66 36.32
6. Печалба на
100лв.извънредни
разходи 0 0 0

Характерното при този анализ е, че се използва нетната печалба, а и

също така отделните групи разходи са коригирани с размера на разходите за
данъци.
Отново се вижда повишението на печалбата на 100 лева разходи за
текущата, спрямо предходната година (10,73%). Прави впечатление, че
нетната рентабилност е доста по-ниска от брутната рентабилност. Това
различие се дължи на влиянието на данъците за сметка на печалбата. Това
влияние се проявява двояко - в увеличението на разходите и в намалението на
печалбата.
Видно е повишението на печалбата на 100 лева разходи за дейността и
извънредните разходи съответно с 9,86% и 36,32%.
Отново причината за тези резултати е увеличението на
печалбата(коригирана с размера на данъците) за 2002г спрямо 2001г
(7114хил.) и намалението на разходите от 19106 хил. Отново извода е същия
както и при брутната рентабилност, а именно – наблюдава се тенденция към
завишаване на рентабилността на София-БТ.

Ще се спра по-подробно на брутната рентабилност на база разходи. Тя

се е увеличила с 9.97%– таблица 12.

92
 Това увеличение може да се анализира на основата на резултатите от
анализа на коефициента на ефективност на разходите (КЕР). Коефициентът на
ефективност на разходите се определя като отношение между получените
приходи (ПР) и извършените от Дружеството разходи (Р). Показва получените
от предприятието приходи срещу 1 лев направени разходи. Връзката на този
коефициент с нетната рентабилност на база разходи може да се представи чрез
зависимостта:
(КЕР – 1) * 100 = РТн

КЕР0 = 111531 / 101376 = 1.10

КЕР1 = 102599 / 83800 = 1.22
КЕР1 – КЕР0 = 0,12 лева увеличение, което означава, че на всеки 100 лева
разходи приходите са се увеличили с 0,12 лева. По същество това е увеличение
и на нетната рентабилност на база разходи. Това увеличение се дължи на
влиянието на : промените в размера на разходите и промени в размера на
приходите. За да се установи това влияние предварително може да се определи
условен коефициент на ефективност на разходите (КЕРусл) – като отношение
между приходите от предходната година и разходите за текущата година, т.е.
КЕРусл = 111531 / 83800 = 1,33

От тук се установява :
- Влиянието на промените в размера на разходите:
1,33 – 1.10 = 0,23 лв. Това означава, че намалението на извършените разходи
през текущата годината е довело до увеличение на коефициента на
ефективност на разходите – на 1 лев разходи приходите са се увеличили с 0.23
лева.
- Влияние на промените в размера на приходите:
1.22 – 1,33 = -0,11 лева намаление на коефициента на ефективност на
разходите в резултат на намаление на получените приходи от Дружеството.
Или комплексно влияние на промените в размера на разходите и на
приходите възлиза на 0,12 (0,23-0,11)
Като се вземат поотделно групите разходи ( за дейността, финансовите
разходи, извънредните разходи и данъците за сметка на печалбата) и групите

93
приходи ( за дейността, финансовите приходи, извънредните приходи),
коефициента на ефективност на разходите може да се представи в разширен
вид:

( ПД + ФП + ИП)
КЕР = ----------------------------
( РД + ФР + ИР + Д )
На тази основа може да се извърши детайлизация на установеното
влияние на промените в общия размер на разходите и приходите.

Детайлизация на влиянието на промените в общия размер на разходите:

а) разходи за дейността – разходите от тази група са се намалили с

17181 хил. лв., а всички разходи – със 17576 хил. лв. От тук се получава :
17181 * ( 0,23) / 17576 = 0,22 лева, т.е. поради намалението на разходите
за дейността коефициента на ефективност на разходите се е увеличил с 0,22
лева.
б) финансови разходи – тази група разходи са се намалили с 395 хил. лв.
В резултат на това намаление коефициента на ефективност на разходите се е
намалил с
-395 * (0,23) / 17576 = -0,005лева
в) извънредни разходи – нямат промяна
г) данъците – данъците за сметка на печалбата са се увеличили с 1530
хил. лв. Това е довело до увеличение на коефициента на ефективност на
разходите с
1530 *(0,23) / 17576 = 0.02 лева.

Детайлизация на промените в общия размер на приходите

а) приходи от дейността – има намаление от 9123 хил. лв., а общия размер на

приходите се е намалил с 8932 хил. лв. Намалението на приходите от

94
дейността е довело до намаление на коефициента на ефективност на разходите
с:
9123 * (0,11) / 8932 = 0.11 лв.
б) финансови приходи – намалили са се с 34 хил. лв, а коефициента на
ефективност на разходите се е намалил с :
34 * (0,11) / 8932 = 0.0004
в) извънредни разходи – няма такива.

2.4.2 Анализ на рентабилността на база приходи

Този показател за рентабилността се изчислява като процентно

отношение между балансовата печалба и приходите на предприятието, т.е.
П н * 100
РТ пр = ----------------------
ПР

Показва нетната печалба на 100 лева приходи. Може да се изчисли по

данните, съдържащи се в отчета за приходите и разходите на предприятието.
От формулата личи, че с увеличението на приходите, показателя се намалява,
и обратно. Това не означава, че стремежа трябва да е към намаляване на
приходите, а обратното. Въпросът опира до различието в степента на
изменение на двете величини – на приходите и печалбата. Същността се
свежда до това, че приходите като фактор на печалбата да растат с по-голяма
степен в сравнение с разходите.
По нататък анализа е аналогичен на анализа на нетната рентабилност на база
разходи.

РТпр0 = 7161 * 100 / 111531 = 6.42

РТпр1 = 14275*100 / 102599 = 13,91
Налице е увеличение на нетната печалба на 100 лева приходи от 7,49.
Отново се потвърждава завишението в рентабилността на Дружеството през
2002г спрямо 2001г. Като причина може да се посочи факта, че намалението

95
на приходите от 8932 хил. лв. не е обвързано с намаление на балансовата
печалба. Напротив – последната отбелязва ръст за 2002г, спрямо 2001г от 7114
хил. лв.
Целесъобразно е по-нататък анализа на показателя да бъде обвързан с
показателя Разходи на 100 лева приходи, но поради това, че при анализа на
рентабилността на база разходи е анализиран подробно показателя
Коефициент за ефективност на разходите, то за целите на анализа
икономическата информация ще бъде аналогична.

2.4.3 Анализ на рентабилността на целия капитал

Рентабилността на целия капитал това е универсалната за всяко едно

предприятие рентабилност. Формулите аз нетната и брутната рентабилност са
дадени в глава втора. Тук е наблегнато на анализа на рентабилността на целия
капитал на София-БТ.
Брутната и нетната печалба може да се вземе от Отчета за приходите и
разходите (има го в приложението), а К може да се изчисли като средна
величина от капитала в началото и в края съответно на текущата и
предходната година.
За целта се използват данните от счетоводните баланси за 2001 и 2002г.
Таблица 14
2000Г 2001Г 2002Г
СК 34734 40388 60218
ПК 18119 18273 24473

От тук следва :

За 2001г .
К = СК + ПК = (40388+34734) / 2 +(18273+18119)/2=55757

За 2002г.
К = 50303+21373= 71676
От тук

96
Брутна рентабилност
РТбр0 = 10155 * 100 / 55757 = 18,21%
РТбр1 = 18799 * 100 / 71676 = 26,22%

Нетна рентабилност
РТн0 = 7161 * 100 / 55757 = 12,84%
РТн1 = 14275 * 100 / 71676 = 19,9%

Отново, както и при рентабилността на база приходи и разходи, се

наблюдава повишвние в рентабилността съответно с 8,01% при брутната и
7,06% при нетната рентабилност на целия капитал. Забелязва се, че брутната
рентабилност като цяло е по-висока от нетната такава. Това различие се
обуславя от данъците за сметка на печалбата.
Ще продължа анализа на рентабилността на целия капитал с нетната
рентабилност. Ако разделим числителя и знаменателя на уравнението за РТ н
(РТн (нетната рентабилност) = БП *100 / К ) със сумата на приходите, то ще
получим в числителя показателя балансова печалба на 100 лв. п/ди, а в
знаменателя показателите коефициент на капиталоемкост на п/дите на СК и
на ПК.
И така при изчисляването на 2 условни величини, можем да определим
конкретното влияние на посочените по-горе три фактора върху повишената
рентабилност.
РТН0 = 12,84%
РТН1 = 19,9%
Изменение от +7,06%
Таблица 15
Базисен Отчетен
Показатели Отклонение
период период
1. печалба на 100
6,42 13,91 7,49
лв.приходи
2. капиталоемкост
на приходите на 0,34 0,49 0,15
собствения капитал

97
3. капиталоемкост
на приходите на
0,16 0,19 0,03
привлечения
капитал

На таблица 15 са дадени стойностите на трита фактора за отчетната и

базисната година. И на базата на тях се изчисляват условните величини:
РТНУСЛ - 1 = 6,42 / (0.49 + 0.16) = 9,88
РТНУСЛ -2 = 6,42 / (0.49 + 0.19) = 9,44

Установяване влиянието на факторите:

Влияние на промените в капиталоемкостта на приходите на собствения

капитал. Определя се като разлика между първата условна рентабилност и
базисната рентабилност.
РТНУСЛ – 1 – РТН0 = 9,88 – 12,84 = -2,96%
Изводът е, че в резултат на влошаване на натовареността на собствения
капитал, изразено чрез увеличаване на капиталоемкостта(0.15 – табл. 15),
рентабилността на целия капитал се е понижила с 2.96%.
Влиянието на промените в капиталоемкостта на приходите на
привлечения капитал. Определя се като разлика между втората и първата
условна рентабилност.
РТНУСЛ -2 - РТНУСЛ -1 = 9,44 – 9,88 = -0,44%
Отново е на лице повишаване на капиталоемкостта – докато през
базисния период за реализирането на всеки лев приходи е ангажиран 0.16 лева
привлечен капитал, то през отчетния период е ангажиран 0.19 лева привлечен
капитал. Като резултат рентабилността на целия капитал се е понижила с
0,44%.
Влиянието на промените в рентабилността на база приходи. Определя се
като разлика между рентабилността на целия капитал за отчетния период и
втората условна рентабилност.
РТн1 - РТНУСЛ – 2 = 19,9 – 9,44 = 10,46%

98
 В резултат на увеличенето на печалбата на 100 лева приходи,
рентабилността на целия капитал на Дружеството се е повишила с 10,46%.
Или, в резултат на едновременното влияние и на трите фактора общия
размер на повишението на рентабилността на целия капитал на Дружеството
възлиза на 7,06% (-2.96% -0.44% + 10,46%).

5. Анализ на балансовата печалба

Балансовата печалба е крайният финансов резултат от цялостната

дейност на Дружеството. Размерът й се посочва в Отчета за приходите и
разходите и в счетоводния баланс.
Балансовата печалба за 2001 и 2002г на София-БТ е съответно 7161
хил.лв. и 14275 хил. лв. Видно е увеличението на балансовата печалба от 7114
хил.лв., което влияе положително за поддържането на чистата стойност на
капитала. Това увеличение се дължи на изменението на приходите и
разходите, чието влияние е посочено в таблица 17.

Таблица 17

Влияние на факторите
елементи, формирали изменението
Увеличение намаление
на балансовата печалба в хил. в хил.
в% в%
лв. лв.
1. Промени в размера на получените
8932 124,73
приходи
2.Промени в размера на извършените
245,44 17576
разходи
3.Остава промени в балансовата
120,7
печалба

99
От таблица 17 се вижда, че намалението на приходите води до намаление на
печалбата от 124,73%, а намалението на разходите води до увеличение на
печалбата от 245,44% или общия ефект е увеличение на печалбата от 120,7%.
Трябва да се отбележи тук, че голямо значение за тази печалба има
увеличаването на акциза за цигарите.

За нуждите на успешното управление на стопанската дейност трябва да

се установи и анализира крайната ефективност не само общо за
предприятието, но и по групи приходи и разходи. За целта трябва да се
разпределят разходите за данъци между другите разходи и след това да се
разпредели чистата печалба на печалба от дейността, от финансови приходи и
разходи и от извънредни приходи и разходи. За целта може да се постъпи по
следния начин:
Нека за улеснение въведем следните означения :
І. Основна дейност
ІІ. Финансови приходи и разходи
ІІІ. Извънредни приходи и разходи – такива няма, така, че не подлежат на
анализ.
Най – напред се определя брутната печалба по групи дейности по
данните от отчета за приходите и разходите.

За 2001г. За 2002г.

І. 110802 – 99864 = 10938 І. 101679 – 82683 = 18996

ІІ. 728 – 1512 = - 737 ІІ. 919 – 1117 = - 198

След това се определя средният процент на данъците (като процентно

отношение на размера на данъците за сметка на печалбата към брутната
печалба).
За 2001г – 2994 * 100 / 10155 = 29,48%
За 2002г – 4524 *100 / 18799 = 24,07%

100
 Тогава се разпределят данъците между трите групи дейности. За целта
брутната печалба се умножава с определения процент на данъците.
За 2001г
І. 10938 * 29,48 / 100 = 3224,5
ІІ. -784 * 29,48 / 100 = -231,12
Общо = 2993,38
За 2002г
І. 18996 * 24,07 / 100 = 4572,34
ІІ. – 198 * 24,07 / 100 = - 47,66
Общо = 4524,68

И последно се разпределя балансовата печалба по групи дейности – като

разлика между брутната печалба и разпределената част от данъците.

За 2001г
І. 10938 – 3224,5= 7713,5
ІІ. -784 – (-231,12)= -552,88

За 2002г
І. 18996 – 4572,34= 14423,66
ІІ. – 198 –(- 47,66) = -150,34
Накрая трябва да отбележа, че отрицателните величини не са печалба,
но за целите на анализа се използват като икономически величини, за да бъде
завършен анализа.

Заключение

По данни от приложенията към ГФО(пък и от самия финансов резултат)

става пределно ясно, че “София-БТ” е едно печелившо предприятие, наложило

101
се на пазара. В пояснителните сведения е посочено, че принос за постигнатите
резултати имат фактори като:
 преориентация на производството към по-леки цигари
 нововъведения
 подобряване на качеството и дизайна на досегашните асортименти
цигари и налагане на нови
 сключени дистрибуторски договори, осигуряващи търговска мрежа,
която се стреми към максимално покриване територията на страната
 подобряване на договорната дисциплина от страна на клиентите.
Към 31.12.2002год. са произведени 6808 тона цигари и реализирани
6765 тона на стойност 96 299 х.лв. със средна реализационна цена 14 235
лв./тон.
Спрямо същия период на миналата година има намаление с 194 тона
произведени цигари и 301 тона реализирани.
Паричните постъпления от цигари за отчетния период са 96 299 х.лв. Те
са с 3218 х.лв. повече в сравнение със същия период на миналата година.

Това се дължи на влиянието на два основни фактора:

• обем на реализираните количества готова продукция са с 301тона по-
малко в сравнение на 2001 г.; -
• увеличението в размера на акциза, дало отражение върху крайните цени
на продуктите от там и в приходите от продажби;

Трябва да се обърне внимание и на сравнително ниския относителен дял

на ДМА и на сравнително високия дял на краткосрочните задължения. За
характеризиране на състоянието на дружеството важно е да се спомене и
факта, че печалбата, а от там и рентабилността на Дружеството отбелязват
повишение през 2002г. Но не е за пренебрегване и основната причина –
повишаване на акциза, а не подобряване на търговската мрежа или
себестойност.

102
ЛИТЕРАТУРА

1. “Финансово-стопански анализ на предприятието”

2000 г , доц. Кр. Чуков

2. “Финансово-стопански анализ”
1999 г.доц. М.Тимчев

3. “Анализ на финансово-счетоводните отчети”

1993г., Димитър Динев, Тодор Кръстев

3. “Курс по счетоводство на предприятието”

1999 г. проф. И . Душанов ; проф. М. Димитров

4. “Бюлетин на ДКЦК”

5. Лекции по дисциплината “ФСА” при доц. Чуков

6. Закон за счетоводството, НСС, Национален сметкоплан

2002г.

7. интернет --- www.fsc.bg

103
104