Първа глава

ОСНОВНИ КОНЦЕПЦИИ В СТАТИСТИКАТА

НА МЕЖДУНАРОДНИЯ БИЗНЕС

 ОСНОВНИ ЦЕЛИ :

 Да се запознаете с основните концепции при приложението на

статистическите измерители и методи за анали в областта на
международния бизнес

 да се разграничават статистическите закономерности

 да се разграничават основните статистически понятия:

- статистически съвкупности;
- статистически единици;
- статистически признаци и
- измерителни скали.

Голяма част от информацията в областта на международния бизнес се систематизира

под формата на статистически разпределения. Те са предимно по значенията на
количествен /метриран/ признак. Това поражда множество особености при анализа им.
Поради това в тази първа глава на книгата акцентът пада върху изясняването на
основните термини, с които се работи.
Статистическото изучаване представлява познавателен процес, който започва със
събирането на първични данни и завършва с прилагането на определени измерители и
методи за анализ. Статистическите закономерности са специфични по своя характер. Те
не се отнасят до отделни единици, а до съвкупности от единици.

1. ОСНОВНИ ТЕРМИНИ

1.1. Статистически съвкупности

Обект на всяко статистическо изучаване са статистическите съвкупности.

Статистическата съвкупност е общност от единици (случаи), чрез които се проявява
дадено масово явление в строго определени пространствени и времеви граници.

1
 Статистическата съвкупност обхваща определен брой единици, които
характеризират обема ѝ. Образувана е от еднородни в определено отношение единици.
При анализа на техните индивидуални особености може да се достигне до обобщаващи
характеристики за цялата съвкупност. Единиците на съвкупността варират по
значенията на различни признаци, на базата на което се формират техните емпирични
разпределения. Въз основа на това могат да се характеризират както структурата, така и
обективните връзки и зависимости, чийто изразител е съответната съвкупност.
Например: всяка експортно ориентирана фирма се характеризира със свой специфичен
профил, свое развитие, свои проблеми, свързани с реализацията на стоките и услугите.
Всички експортно ориентирани фирми обаче имат и нещо общо – стоки, с които
търгуват, персонал с определена квалификация и др. Когато всички експортно
ориентирани фирми се обединят по значенията на тези белези в една съвкупност към
даден момент или период и на дадена територия, могат да се получат обобщаващи
характеристики за износа по стоки и стокови групи и по държави-партньори.
Дефиниционните критерии за съществуване на дадена статистическа съвкупност
са: определящ (определящи) признак/ци по същество, който/които характеризира/т
качествено еднородността ѝ, детерминира/т обхвата ѝ и дава/т възможност да се
прецени дали дадена единица може да бъде причислена към съответната съвкупност;
фиксиран момент или период, който определя продължителността на принадлежност на
единиците към съответната съвкупност и определено място – област, община или
населено място, съответстващо на административно-териториалното деление на
страната, където съществува общността от качествено еднородните единици.
Основната класификация на съвкупностите от областта на международния бизне е на
моментни и периодни. Моментни съвкупности или съвкупности на състояние. Са
тези, при които всички единици, се установяват, наблюдават и характеризират към
един и същ строго определен, наречен критичен, момент. Тези съвкупности се третират
като сечения на динамичната съвкупност като цяло към строго определени моменти.
Моментна съвкупност е например населението на Р България към 0 часа на 1.02.2011 г.
– критичният момент на последното преброяване на населението и жилищния фонд у
нас /В началото на 2021 г. предстои провеждането на следващо преброяване, чиято
методология се разработва сега./ Счита се, че регулярните преброявания на населението
представляват най-мащабните изучавания на моментни статистически съвкупности,
извършени от Националния статистически институт. Моментни са и съвкупностите от
работниците на дадена експортно ориентирана фирма към 15.11.2020 г. или на

2
реализирания износ на хранителни стоки към 01.012.2020 г., на чуждестранните
туристи, преминали границата на страната ни към 14.10.2020 г., и др.
Вторият вид периодните съвкупности са формирани от единици, които възникват в
рамките на определен период – месец, тримесечие, година или по-дълъг период от
време. Тези съвкупности се наричат още съвкупности на движение, тъй като чрез тях се
характеризира процесът на възникване и развитие на отделните единици. Последните
се установяват, наблюдават и характеризират от момента на тяхното възникване през
определения период. Такива са например реализирана продукция от една фирма през м.
ноември 2020 г. или чуждестранните туристи, влезли в страната ни през второто
полугодие на 2020 г., или студентите от специалност "Международен бизнес" на
Университета за национално и световно стопанство през учебната 2020/2021 г. и др.
Друго важно разграничение на статистическите съвкупности е на генерални и
представителни. Генералната съвкупност обхваща всички единици на дадено
явление. Статистическите изучавания при генералните съвкупности се провеждат
изчерпателно. Представителната съвкупност, наричана в практиката извадка,
обхваща само част от единиците на генералната съвкупност, които при определени
условия могат да представят задоволително цялата съвкупност. При това тази "част" от
единиците на генералната съвкупност не се избира произволно, а в теорията на
статистиката има разработени серия от методи за излъчване на представителни
извадки. Една извадка се счита за представителна (репрезентативна), ако единиците,
попаднали в нея, имат свойството правилно да възпроизвеждат основните
характеристики и параметри на генералната съвкупност. Генерална е например
съвкупността от всички студенти, които през учебната 2020/2021 г. са били приети в
първи курс в Университета за национално и световно стопанство независимо от
професионалното направление и формата на обучение. Сред тях може да е проведено
представително статистическо изучаване на база на извадка, излъчена чрез способа на
прост случаен безвъзвратен подбор с определен обем, с цел да се установят някои
основни демографски и социални характеристики, както и подредбата на
професионалните направления/поднаправления при кандидатстване и фактически
реализираният прием. Генерална също така е съвкупността от всички експортно
ориентирани фирми, регистрирани на територията на дадена област през 2020 г., които
са посочили като основен предмет на дейност търговия. На базата на представителна
извадка може да се проведе анкетно проучване сред тях с цел да се установи каква
продукция или услуги изнасят тези фирми, извършват ли маркетингова и рекламна

3
дейност, численост и квалификация на персонала им, средномесечен обем на
реализираната продукция и пр.
Трета класификация на съвкупностите е на реални и хипотетични. Реалната
съвкупност е действително съществуваща съвкупност, която включва единици
(случаи), които могат физически да бъдат обхванати и изследвани. Хипотетичната
съвкупност е по същество въображаема (фиктивна) съвкупност. Тя съществува само
мислено, тъй като се съпоставя с реалната съвкупност с цел да се изведат основни
положения, отнасящи се до поведението на реалната съвкупност. В тази книга се
работи както с моментни, така и с периодни съвкупности; както с генерални
съвкупности, така и с представителни извадки; но само с реални съвкупности, и то
реални съвкупности от областта на международния бизнес.

1.2. Статистически единици

Случаите, чиято общност образува дадена статистическа съвкупност, се наричат

статистически единици. Статистическата единица при всяко статистическо изучаване
се разглежда като отделна, конкретна и неделима по-нататък форма на проявление на
даденото масово явление, което се изучава по статистически път. Те са най-простите
случаи, които изграждат дадена статистическа съвкупност и притежават определени
значения на наблюдаваните признаци. При всяко конкретно статистическо изучаване
единиците трябва да бъдат точно определени, така че да се изключва възможността в
съвкупността да попаднат единици, които са нееднородни или несвързани с
изучаваното явление.
При статистическите изучавания в областта на международния бизнес могат да се
наблюдават както прости, така и съставни единици. Проста единица например е
отделният индивид или отделната фирма, а съставните единици са общности от хора –
например семейства, домакинства, социални групи или фирмите от дадена община,
които извършват експортна дейност и пр. Нещо повече, една и съща единица (фирма)
при някои изучавания може да се третира като проста (по отношение на набора от
фирми, работещи в даден отрасъл) или като съставна (когато се изучава дейността на
отделните поделения на фирмата). Друго разграничение на статистическите единици е
на физически, които имат определен материално-веществен характер, и събития, които
са свързани с проявлението им.

4
  УПРАЖНЕНИЯ

Въпрос 1.1. Попълнете празните места в текста:

Случаите, обединени в резултат на обективно съществуващи причини,
връзки и зависимости, чрез които се проявяват изследваните по
статистически път закономерности в областта на международния
бизнес, образуват ...................... ....................... Общността от единиците е
рамкирана от следните три дефиниционни критерия: .............................,
............................... и ......................................... Съвкупността, при която
всички единици се установяват, наблюдават и характеризират към един и
същ строго определен, наречен критичен, момент се нарича ......................
съвкупност. Съвкупността от регистрираните експортно ориентирани
фирми към 1.06.2020 г. в община Варна е .......................... съвкупност.
Съвкупността, чиито единици се установяват, наблюдават и
характеризират от момента на нейното възникване през определен период,
се представя като ............................ съвкупност. Съвкупността от
експортно ориентираните фирми от Пловдивска област през 2020 г. е
...................... съвкупност.
Въпрос 1.2. Попълнете таблицата:
а) съвкупност от всички експортно ориентирани фирми, регистрирани на
територията на дадена община;
б) десетте най-големи експортно ориентирани фирми, регистрирани на
територията на дадена община;
в) анкетно проучване на мениджмънта на 15 случайно подбрани
външнотърговски дружества;
г) анкетно проучване на мениджмънта на 15-те външнотърговски
дружества, регистрирани на територията на Русенска област;
д) стойностен обем на общия внос съгласно Ревизия 4 на Стандартната
международна търговска класификация за 2020 г.;
е) стойностен обем на общия внос по глава „Живи животни“ съгласно
Ревизия 4 на Стандартната международна търговска класификация за
2020 г.;
ж) стойностен обем на специалния износ по глава „Живи животни“
съгласно Ревизия 4 на Стандартната международна търговска

5
 класификация за 2020 г.;

Генерална съвкупност Представителна извадка

1.3. Статистически признаци

Статистическите признаци са качества, особености, характеристики, по които се

извършва статистическото изучаване. Чрез тях се характеризират многообразните
особености и свойства на статистическите единици. Естествено те не могат да обхванат
всички качества и свойства на изучаваните единици. Поради това се налагат
предварителни проучвания и преценки относно броя и вида на признаците, които ще
бъдат включени в програмата на изучаването. Изборът на статистическите признаци се
определя от целта на всяко конкретно емпирично статистическо изучаване.
При статистическото наблюдение признакът на единицата получава конкретно
значение. Статистическите признаци са различни по вид, което налага специфичен
подход при отделните фази на статистическото изучаване. Те имат нееднакви
определения, които се дължат на съотношенията между отделните единици на
изучаването. Всички статистически единици варират по значенията на наблюдаваните
признаци, при което отделните единици приемат различни значения на изследвания
признак.
Съществуват няколко класификации на статистическите признаци.
Основното разделение на признаците е на неметрирани и метрирани.
Неметрираните признаци се наричат още категорийни, атрибутивни или качествени.
Техните определения се представят словесно, описателно, т.е. те нямат числови
характеристики. Такива са например полът, семейното положение, завършеното
образование, предметът на дейност на дадена фирма, квалификацията на работещите в
нея и др. Особен вид неметрирани признаци са тези, които имат само две възможни
определения, представляващи проста алтернатива. Те се наричат алтернативни
(дихотомни, бинарни) – видът на извършваната външнотърговска дейност (внос или
износ), качеството на произведената продукция от фирмата (отговаряща или

6
неотговаряща на стандарта) или удовлетвореността на работещите във фирмата от
изпълняваната от тях дейност (удовлетворени и неудовлетворени) и др.
Кумулативните признаци са също неметрирани. За тях е характерно това, че
отделните статистически единици получават две или повече определения на признака
едновременно. Например предметът на дейност на една и съща фирма може да бъде
свързан едновременно с производствена, външнотърговска и консултантска дейност;
или в една фирма може да бъде обявен конкурс за определена длъжност, при което
кандидатите трябва едновременно да имат определена степен на завършено
образование, да ползват два чужди езика, да имат компютърна грамотност и да не са
осъждани; или дадена експортно ориентирана фирма може да търгува през даден
календарен месец едновременно с няколко държави по няколко стокови листи и пр.
Метрираните (вариационните или количествените признаци) са тези, чиито
определения се изразяват с числа в съответна мярка. Такива са например: възраст, брой
членове на домакинството, обем на произведената продукция от дадена фирма или
група фирми, стойност на вноса и/или износа, цени, брой и обем на влоговете в дадена
банка и пр. От своя страна метрираните признаци се делят на прекъснати (дискретни)
и непрекъснати (индискретни). Прекъснати са метрираните признаци, чиито
определения могат да бъдат само определен краен брой цели числа (брой на изнесените
машини от даден вид, брой на персонала в една експортноориентирана фирма, брой на
дебитните карти, издадени от даден банков клон, и пр.). Непрекъснати са метрираните
признаци, които при отделни единици заемат всички възможни определения в даден
числов интервал (средна възраст на работниците и служещите в импортна фирма,
средна месечна работна заплата на работниците от една импортна фирма, установени
на база на наблюденията на домакинските им бюджети, салдата по разплащателните
сметки на външнотърговските дружества и пр.).
Метрираните признаци се делят още на първични, които се получават
непосредствено при самото наблюдение на статистическите единици (брой на
изделията в търговската листа на фирмата, възраст на работниците от дадена експортна
фирма; брой страни, към които е насочена експортната дейност, и пр.), и производни,
чиито стойности имат характера на вторични величини (относителен дял на изнесената
продукция от фирмата през даден календарен месец или индекс на цените на вноса за
една календарна година и пр.).
Статистическите признаци могат да се класифицират и на факториални и
резултативни. Това деление е относително и се обуславя от конкретната връзка, при
която едни признаци се проявяват като причини, обуславящи поведението на други –
7
следствия. В практиката най-често се работи с един резултативен признак и се търси
набор от фактори, които обуславят поведението му. И факториалните, и резултативните
признаци могат да бъдат както метрирани, така и неметрирани. Например като
резултативен може да се разглежда непрекъснатият метриран признак среден успех на
студентите от специалност „Международен бизнес“ през юнската изпитна сесия на
учебната 2019/2020 г. Факториалните признаци, които определят значението му, могат
да бъдат неметрирани: посещаемост на лекции и упражнения, използвана учебна
литература на български и английски език, икономическа активност и пр., а също и
метрирани признаци като: време (в часове), отделено за подготовката за изпита, брой
решени казуси или курсови задачи по време на семинарните занятия, относителен дял
на добре научените въпроси от конспекта по съответната дисциплина и т.н. По
аналогичен начин като резултативен може да се разглежда признакът стойност на
изнесената продукция на фирмата, а като факториални – количеството и качеството на
изнесената продукция, конкурентоспособността на дружеството, цените на пазара на
ЕС и пр.

8
  УПРАЖНЕНИЯ

Въпрос 1.3. Попълнете празните места в текста:

Чрез статистическите ....................... се характеризират многообразните
особености и свойства на статистическите единици. Основното
разграничение на признаците е на ....................... и ........................
Определенията на ....................... признаци се дават словесно, описателно,
т.е. те нямат числови характеристики. Към тях спадат и две особени
подгрупи: ....................... и ....................... признаци. ....................... признаци са
тези, чиито определения се изразяват с числа в съответна мярка. В
зависимост от това, дали се получават непосредствено при самото
емпирично статистическо наблюдение, или са резултат от предварителна
обработка на изходните данни, те се делят на ....................... и
........................ Много често в хода на статистическото изучаване трябва
да се разграничат ....................... признаци, както и признаци, под влияние на
които са се формирали техните значения.
Въпрос 1.4. Попълнете в следната таблица признаците:
а) стойност на външнотърговския стокообмен на Р България за 2020 г.
б) брой изнесени машини от фирма Х през м. май 2020 г.;
в) брой автомобилни части, внесени на територията на дадена община към
05.12.2020 г.;
г) постоянно регистрирани експортни фирми в град Х;
д) националност на работещите във външнотърговското дружество;
е) наличие на сертификат за качество на изнесените млечни произведения
през 2020 г.;
ж) средна цена на продадените към 10.07.2020 г. безалкохолни напитки;;
з) относителен дял на вноса по стокови групи на Комбинираната
номенклатура през м. май 2020 г.;
и) желание за промяна на местоработата сред работещите в дадена
експортноориентирана фирма;
п) езикова подготовка на кандидатите за определено работно място в
отдела по износ на дадена фирма;
р) индекс на цените на дадена стокова група, по която има реализиран внос
за 2020 г. спрямо 2019 г.;

9
 Категорийни/неметрирани/ Вариационни/метрирани признаци
признаци

катего- алтерна- кумулати прекъс- непре- първични произ-

рийни тивни вни нати къснати водни

2. ИЗМЕРИТЕЛНИ СКАЛИ

Класификацията на признаците на неметрирани и метрирани е заложена в основата

на т.нар. скалиране. То е важна предпоставка за обосноваване на приложението на
адекватни статистически измерители и методи за анализ. Правилното класифициране
на скалите на измерване е твърде важно, тъй като впоследствие те се превръщат в
предпоставка за прилагането на едни или други методи за статистически анализ.
Номиналната е сравнително най-слабата измерителна скала. На нея се представят
значенията на неметрираните неранжирани признаци. При това се поставя изискване
категориите да бъдат взаимно изключващи се, за да могат единиците еднозначно да се
отнасят към тях. Основно свойство на номиналната скала е наличието на две или
повече взаимно несъвместими категории, които не могат да се сравняват помежду си.
Поради това тя съдържа само данни, представени посредством наименования,
обозначения или категории. Тя предоставя сравнително най-малки познавателни
възможности при анализа като изчисляване на някои относителни дялове и
характеризиране на структурата на изучаваната съвкупност. Самото номинално
измерване предполага класифициране на единиците във взаимно изключващи се

10
категории. На нея например могат да се представят значенията на признаците стоки и
стокови групи, по които се реализира вноса и износа по съгласно Хармонизираната
система за обозначаване и кодиране на стоките, образование, семейно положение,
основен предмет на дейност на фирмите, националност и пр. Като нейна разновидност
се счита дихотомната (двоичната, бинарната) скала, на която се поместват значенията
на алтернативните категорийни признаци като: външнотърговска дейност – внос/износ,
пол, икономическа активност, учащо ли е лицето и пр. Тя също предоставя ограничени
познавателни възможности при анализа.
Ординалната скала се третира като по-високо равнище на отчитане на йерархията
при измерванията. Тя предоставя една допълнителна възможност – линейно
подреждане на категориите на признака, което е предпоставка за извършването на
определени сравнения. Използва се за представяне на неметрирани признаци, чиито
поделения са подредени възходящо или низходящо на база на степенни различия
между тях. Ординалната скала дава възможност субективно да се разграничи посоката
на разликите, без това да става на базата на числови характеристики и техните
съотношения. Нещо повече, при нея съответните статистически единици могат да бъдат
подредени в определен смислов ред, въпреки че интервалите между отделните
категории често не са равни, тъй като нямат количествен израз. Например
представянето на основните търговски партньори, ранжирани по важност;
разпределението на населението от дадена община по признака образование с неговите
разновидности, подредени от по-висока към по-ниска степен: висше, полувисше и т.н.,
докато се достигне до начално и незавършено начално образование и др. Подобно е
положението с отчитането на степента на удовлетвореност от качеството на дадена стока
или услуга, представена като отлична, много добра, задоволителна, незадоволителна и
негодна за употреба.
Разновидност на ординалната скала е т.нар. рангова скала, която се използва в
практиката, когато единиците са подредени във възходяща или низходяща
последователност по значенията на неметриран признак. Самото ранжиране най-често
се извършва от изследователя в зависимост от конкретните особености на изучаваната
съвкупност и нейните единици и целите на анализа. То може да се основава както на
експертни оценки, така и на някои обективни критерии. Обикновено ранговете са от 1
до N. По този начин може да се представи категоризацията на хотелите и ресторантите
според броя на звездите им: с една звезда, с две звезди, с три звезди, с четири звезди и с
пет звезди; или подреждането на основните политически лидери според рейтинга им и
пр.
11
 При сравняването на познавателните възможности на номиналните и ординалните
(рангови) скали се установява, че и в двата случая се използват само обозначения и
категории. Ординалната скала обаче има това предимство, че при нея данните се
подреждат в логичен смислов ред. Това разширява възможностите за статистически
анализ особено в посока на категоризиране на данните от наблюденията.
Интервалната скала се базира на метрирани признаци. Счита се, че тя е по-силна
от предходните, тъй като при нея не само се установява кое от наблюдаваните значения
на признака абсолютно е по-голямо, но и с колко. В основата й винаги е заложена и
константна единица на измерване. При нея обикновено метрираните признаци в
интервала на своето изменение нямат реално значима нула. Те най-често имат
произволна нулева точка, за да не се приеме, че измерваната променлива липсва
изобщо. Интервалите обикновено се систематизират във възходящ или низходящ ред,
което облекчава анализа. Такава е например температурната скала, скалата на
интелигентността на студентите и пр. На тази скала се представят стойностният обем
на реализирания от дадена фирма износ, възрастта на работниците от една търговска
фирма, тяхната средномесечна работна заплата и пр.
Разновидност на интервалната скала е пропорционалната (относителната)
измерителна скала. Тя се счита като най-високо стоящата в информационно
отношение скала. При нея се съдържа както реално зададена единица на измерването,
така и абсолютно начало на това измерване чрез фиксирана реално значима нула.
Резултатите от измерванията или преброяванията се представят числово, при което
числото нула означава, че или липсват данни, или самата стойност е равна на нула. На
тази скала може да се измерят например честотата на ползваните банкови услуги прeз
даден календарен месец или наличието и размерът на печалбата на единица
произведена продукция, или наличието и размерът на финансови инвестиции в дадена
област и т.н.
В практиката може да се работи и с номинални или ординални скали, и с интервални
и пропорционални скали. Нещо повече, в процеса на статистическия анализ понякога се
налага да се извършва преход от непрекъснати към прекъснати признаци чрез промяна
на мащаба на измерване. Възможно е и се извършва преход от по-силните интервална и
пропорционална скала към по-слабите ординална и рангова. Този преход обаче е
свързан със загуба на информация.

12
  УПРАЖНЕНИЯ

Въпрос 1.5. Попълнете празните места в текста:

Значенията на неметрираните неранжирани признаци се представят на
....................... скала. ....................... скала се използва за представяне на
неметрирани признаци, чиито поделения са подредени възходящо или
низходящо на база на съществуващите степенни различия между тях. В
основата на ....................... скала винаги е заложен метриран признак. Като
нейна разновидност се приема пропорционалната скала, при която
резултатите от измерванията също се представят числово, при което
....................... ....................... Подредени във възходящ ред според мощността
си, измерителните скали следват последователността:

а) ......................., б) ......................., в) .......................,

г) ......................., д) .......................
Въпрос 1.6. Попълнете в таблицата вярната скала, на която се представят следните
признаци:
а) десетте основни търговски е) удовлетвореност от размера на
партньори на Р България за 2020 г.; възнаграждението в една
б) индексите на цените на вноса за експортна фирма;;
първото тримесечие на 2020 г.; ж)качество на внесената
в) относителен дял на изнесената продукция;
от една фирма продукция; з) разпределение на търговските
г) избор на страна търговски фирми по държави;
партньор; и) преводач от няколко езика във
д) желание за миграция; външнотърговска фирма;

Номинална Ординална Рангова Интервална Пропорционална

13
 КЛЮЧОВИ ПОНЯТИЯ И ТЕРМИНИ

Статистическа съвкупност Метриран статистически признак

Моментна статистическа Прекъснат метриран признак
съвкупност Непрекъснат метриран признак
Периодна статистическа съвкупност Първичен метриран признак
Генерална съвкупност Производен метриран признак
Представителна съвкупност (извадка) Скали на измерване
Статистическа единица Номинална скала
Статистически признак Ординална скала
Неметриран статистически признак Рангова скала
Алтернативен статистически признак Интервална скала
Кумулативен статистически признак Пропорционална скала

Използвана литература

1. Павлова, В., С. Чипева, Е. Тошева (2019), Статистика, Издателски комплекс

УНСС, С.
2. McClave James, George Benson, Terry Sinich (2016) Statistics for Business and
Econometrics, 14-th Edition, Pearson.
3. Siegel Andrew (2010), Practical Business Statistics, Irwin, McGraw Hill.
4. Vegner Trevor (2012), Applied Business Statistics, Juta Academic.

14