5.

Абсолютни и относителни статистически величини

Абсолютни статистически величини

Цялостното планиране, организиране и провеждане на статистическото
изследване на масово проявяващи се явления и процеси се свързва със събирането,
обобщаването и анализирането на данните за признаците на единиците от
статистическата съвкупност.
В подготвителния етап на изследването се прави набор от необходимите
статистически данни за практическото му провеждане. Всички тези данни
представляват най-често така наречените абсолютни статистически величини. Това са
наблюдаваните и регистрирани разновидности на признаците, които притежава всяка
отделна единица от изследваната съвкупност или оценката на обобщаващата харак-
теристика на съвкупността, представена в съотвени мерни единици.
Тъй като получените статистически величини са оценките на някакви параметри
на една съвкупност, то те имат определен конкретен числов израз.
Например при изследване на заетостта и безработицата абсолютните данни за
заетите лица, съдържащи се в публикацията на НСИ от декември 2000 г. е 2735.5 хил.
което е статистическата величина, характеризираща заетостта в страната, а
посоченото число е пет цифрено.
Аналогично бихме могли да представим отчета на една търговска фирма в края
на годината, като резултат от анализа на дейността.
Стойността на продажбите възлиза на 500 хил. лв. при численост на персонала
40 души, стойността на краткотрайните активи 800 хил.лв., дълготрайни материални
активи 60 хил.лв.
От посочените примери е видно, че абсолютните статистически величини се
свързват с конкретна статистическа съвкупност и характеризират нейните
особености и различия в резултат на проведено статистическо изследване.
Видове абсолютни статистически величини
Обеми - това са брой на единиците, които съставят една
статистическа съвкупност. Такъв вид статистическа абсолютна
величина е броят на библиотеките в страната през 2005 г. 7283 броя; също така
обемът на произведените автоматични перални
от фирма "X" за 2006 г. - 862 броя.
Равнище - отделните разновидности на признака за ста тистическите
единици.По вариационни признаци такива са - възраст в навършени години,
себестойност на 1 м плат, цена на 1 брой продукт и т.н.
Количествена маса - това са единици, които съставят статистическата
съвкупност, но като отделни единици не могат да бъдат представени. Например
количественото изражение на продукцията на едно текстилно предприятие - 280 м
плат. В определени случаи масата като абсолютна величина има стойностен израз.
Например обемът на продукцията в същата фирма възлиза на 1400 лв., т.е. 280 м
физически обем на продукцията, умножена по 5 лв. за 1 м. Тук можем да посочим,
че масата като абсолютна статистическа величина представлява произведение от обем
и равнище. В този смисъл статистическите абсолютни величини са определени като су-
марни (агрегатни). Например изплатеният фонд работна заплата е сумарна стойност,
получена от индивидуалната средна работна заплата, умножена по средно списъчния
брой на персонала.
Тъй като абсолютните статистически величини са абсолютно изражение на
параметъра и са конкретни по съдържание, време и място, то те могат да бъдат в
натурален, условно натурален, трудов и стойностен израз.

1
 Абсолютните статистически величини могат да изразяват:
Фактически размер на общ обем, части и разлики между
части от общ обем на определена статистическа съвкупност. Например
Фактически общият обем на съвкупността - броя на заетите лица в България, за
декември 2000 г. е 2735,5 хил. В селата броят е 637,7 хил., а в градовете 2097,8
хил., които са част от общата съвкупност. Разликата между отделните части от общия
обем на съвкупността е разликата между броя на заетите в градовете и броя на
заетите в селата, т.е. 1460,1 хил.
Фактически различия по Време, представени чрез разлики
между статистически съвкупности за последователно следващи
периоди в една и съща територия. Това може да се отнася до
общ обем, части и разлика между части на общ обем. Например: Различията по
време във фактическия обем на броя на заетите лица в България за декември 2000
г. е 2735,5 хил. За юни същата година броят е 2872,4 хил. Аналогично се пред ставят
и данните за селата и градовете за двата периода и се сравняват двете разлики на
частите на общия обем.
Фактически различия по места, представени чрез разлики между съответни
статистически съвкупности. Тези различия също могат да се отнасят до общия
обем, частите и разликите между частите на общия обем на статистическата
съвкупност. Например: броят на заетите лица, за декември 2000 г. в София- град е
523,5 хил., а в Пловдив - 268,8 хил.
Относителни статистически величини
Първият вид производни статистически величини, изчислени като отношение на
две абсолютни или средни величини и даващи количествена характеристика на
съотношенията между тях, са така наречените относителни статистически величини.
Също така в качеството на изходни величини могат да се използват и други
относителни величини от по-нисък рангов порядък. Много важно условие при
тяхното изчисляване е това за използването на едноименни и еднородни изходни данни
или в краен случай на данни, които по някакъв начин не са взаимооб вързани и имат
нещо общо помежду си.
Относителните статистически величини имат богато познавателно значение и
затова намират много широка приложимост в икономическата практика и в научните
изследвания. Например ако разполагаме с информация, че в фирма "А" има 250
работника, а във фирма "Б" техният брой е 400, едва ли бихме могли да преценим
много или малко са те и в коя фирма ситуацията е по-добра. Като се изчислят
относителните величини на базата на абсолютните данни за броя на работниците и
броя на произведената продукция, тогава картината става много по-ясна. Съвсем по
друг начин се възприема информацията, че в фирма "А" има четирима работника на
единица продукция, а във фирма "Б" - двама. Относителните статистически величини
създават много по-благоприятни условия за привеждането на статистическата
информация в сравним вид.
Основно аритметично действие при тяхното изчисляване е отношението
между две величини, откъдето произлиза и тяхното наименование - относителни
стратегически величини. В числителя на това отношение се поставя сравняваната
величина, а в знаменателя - базата, спрямо която се извършва сравнението.
Базовите данни
служат за еталон или критерий за оценка на числителя.
Според формата на своето изразяване относителните статистически величини
могат да приемат за база единица и тогава те са под формата на кратни отношения.

2
 Като за база при тяхното изчисляване се приема числото 100 тогава те се изразяват
в проценти. Когато при тяхното изчисляване числителят е многократно пъти по-
малък от знаменателя, тогава базисните данни се приемат за 1000, 10000 и т н
Например показателите за раждаемост, смъртност и естествен прираст винаги се
изчисляват в промили (на 1000 души).
Голямото разнообразие на относителните статистически
величини може да се сведе до няколко основни групи, обединени
по съответни групировъчни признаци. Делението на относителните статистически
величини според тяхното предназначение. Делят на следните групи:
Планови относителни статистически величини.
Всяка човешка дейност е подчинена на планиране. Човекът винаги предвижда
своите бъдещи действия, за да очертае някаква стопанска стратегия, с цел постигането
на определени икономически или други резултати. Количествен израз на тези страте-
гически намерения са плановите относителни статистически величини. От своя страна
те се подразделят на две групи:
относителни величини на стратегическата планова задача:
У ПЛ
,
У0
относителни величини за изпълнението на стратегическата планова задача:
У1
.
У ПЛ
Първият вид се изчислява като отношение на съответната величина (обем,
равнище, маса), която се залага за предстоящия бъдещ (планов) период (упл) към същата
величина, фактически достигната през периода, приет за базисен (у0).
Например ако в един земеделски производител е произвел 50000 тона
царевица през 2006 г., а за 2007 г. е предвидено производството да се разшири и да
достигне 80000 тона, то относителната величина на плановата задача ще бъде равна на:
80000
* 100  160%
50000
Вторият вид се изчислява като отношение на фактическия (отчетния) размер У 1
към плановата задача. Ако земеделския производител вместо планираните 80000 тона
царевица , са произведени само 60000 тона, то относителната величина за
изпълнението на плановата задача ще бъде равна на:
60000
*100 = 75%
80000
Изводът е, че вместо планираното увеличение на производството с 60%,
земеделския производител поради различни причини не е изпълнил своята планова
задача с 25%.
Динамични относителни статистически величини
Този вид относителни величини са едни от най-разпространените в статистическата
практика. Те се изчисляват като се съпоставят данните за отчетния период с тези на
друг предшестващ период. За предшестващ може да се приеме един постоянно
неизменен период (у 0 ) или периодът, предхождащ отчетния (у i ). Така в тези два
случая се съдържа същността на двата подвида динамични относителни величини:

3
 УI
с постоянна база: ,
У0
УI
С верижна база:
У I 1
Динамичните относителни величини с постоянна база характеризират
измененията в развитието на явленията през всеки период спрямо величината на
периода, приет за базисен. За такъв може да се приеме всеки член от изследвания
статистически ред. Обикновено за база най-често се приема първия член от динамичния
ред (Уо).
Между двете групи динамични относителни величини съществува връзка, която
позволява да се осъществява преход от единия вид към другия. Това налага при
решаването на определени познавателни задачи, когато се разполага с данни от
единия вид, а са необходими такива за другия, да се извършват съответни
приизчислителни процедури.
Преходът от динамични относителни величини с постоянна база към такива с
верижна база се извършва, като всяка динамична относителна величина се разделя на
предходната.
Преходът от динамични относителни величини с верижна база към такива с
постоянна база се извършва, като всяка динамична относителна величина с верижна
база се умножава по всички предходни величини.
Тези зависимости дават възможност, когато в статистическите публикации има
данни за динамични относителни величини с постоянна база, а за целите на дадено
научно изследване са нужни такива с верижна база, те да бъдат изчислени по
съответния начин за преход.
Между плановите и динамичните относителни величини съществува
взаимовръзка, която се изразява в следното:
У 1 У ПЛ У1
= × .
У0 У0 У ПЛ
От този запис е видно, че относителната динамична величина е равна на
произведението между относителната величина на стратегическата планова задача и
тази за нейното изпълнение, когато се прилага една и съща база за сравнение. Тази
връзка може да се използва за изчисляване на всяка от трите величини, когато се
разполага с данни за останалите две.
Структурни относителни статистически величини.
Много важна задача на всяко статистическо изучаване е да се даде количествена
характеристика на вътрешния строеж на явленията-съвкупности. Тя се изпълнява с
помощта на структурните относителни величини. Те дават възможност да се проследят
структурните различия и изменения в динамичен и в териториален разрез.
разчленителни: (n i : ∑ n i )×100
съотносителни: (n i : n i e )×100
Разчленителните структурни относителни величини служат да се дезагрегира
дадена съвкупност на части. Изчисляват се като се разделят отделните части (n i ) на
цялата съвкупност (∑ n i ). Изразяват се най-често в проценти, като сумата е равна на
100%.
Съотносителните структурни относителни величини характеризират съотношения
между частите на една и съща съвкупност. Изчисляват се като отношения на всички
части ( n i ) към дадена част от същата съвкупност, приета за константна (n i e )
Техният сбор не е равен на 100%. Не съществува някакво правило за избор на частта-

4
еталон но обикновено за такава се приема онази подсъвкупност която по някакъв
признак има най-голямо значение.
Териториални относителни статистически величини
Териториалните относителни статистически величини се получават в резултат от
съпоставянето на две едноименни абсолютни величини, отнасящи се за две
териториални единици (държави, области, общини и т.н.), за един и същ период от
време. Те показват колко пъти (процента) въпросната величина в сравнявания район е
по-голяма (по-малка) от тази в базисния район. За сравнявана или базисна
териториална единица може да се приеме всеки един от двата района. Например може
да се съпостави броя на безработните за община Свищов за 2007 г. с тази на община
Левски за същата година.
АСВИЩОВ 2360
* 100  * 100  149,37%
АЛЕВСКИ 1580

Полученият резултат показва, че броят на безработните за община Свищов е

1,49 пъти (с 49.37%) по-голям от тази на община Левски.
Ако целта на изследването е да се проучи дали броя на безработните за община
Левски е по-голям или по-малък от този на община Свищов, тогава ще се изчисли
реципрочната териториална относителна величина
АЛЕВСКИ 1580
*100  * 100  66,95%
АСВИЩОВ 2360

Тук резултатът сочи, че броят на безработните в община Левски е 0,66 пъти по-
малък от този в община Свищов.
Когато за база се приемат последователно двата района тогава териториалните
относителни величини са взаимно реципрочни и тяхното произведение винаги е равно
на единица.
Когато се изчисляват териториални относителни величини от данни за повече от
два района, тогава за база може да се приеме всеки преходен район или един от
районите, приет за еталон.
Интензивни относителни статистически величини
Интензивните относителни величини се изчисляват от данни за разнородни
съвкупности. Те се формират като отношения на величината на явление, притежаващо
някакъв специфичен признак към величината на средата, която го е породила. С тях се
характеризира честота (интензивността) на възникването на съвкупността-резултат от
съвкупността-среда. Като примери за такива относителни величини най-често се сочат
тези от демографската статистика (раждаемост, смъртност, брачност и др.).
Интензивните относителни величини се разделят на две групи: общи
(интегрални, брутни) и специфични (частни).
Общите интензивни относителни величини се изчисляват като отношение на
съвкупността-резултат (h) към цялата съвкупност-среда (Н).
(h:H)×100 или 1000.
Специфичните интензивни относителни величини се изчисляват като отношение
на съвкупността-резултат ( h ) към част от съвкупността-среда (Н') и то към онази част,
от която именно произлиза резултатът:
(h:H / )×100 или 1000.
Координационни относителни статистически величини
Те се изчисляват чрез деление на данни от разнородни съвкупности, които
обаче са свързани пряко или косвено помежду си. Самите координационни

5
относителни величини трябва обезателно да имат някакъв логичен познавателен и
съдържателен смисъл.
Други подобни координационни относителни величини са също така следните:
брой лекари на 10000 души от населението, брутен вътрешен продукт на човек от
населението, приходи от продажби на жител, жилищна площ на жител, потребление
на месо и месни продукти на жител и т.н.
В някои случаи е възможно координационните относителни величини да бъдат
изчислявани, като се разменят местата на сравняваната величина и базисната.
Относителните статистически величини трябва да се използват много
внимателно, за да не се получат неверни изводи от статистическото изучаване. Така
например редно е да се спазват някои изисквания при изчисляването и интерпретацията
на относителните величини. По-важните от тях са следните:
- относителните величини трябва задължително да се ползват заедно с
абсолютните, от които те са изчислени;
- тълкуването на относителните величини трябва да стане успоредно със
задълбочен качествен анализ на изследваната съвкупност;
- при изчисляването на относителните величини обезателно трябва да се
гарантира съпоставимост и сравнимост на абсолютните величини, от които те се
изчисляват;
- относителните величини трябва да се изчисляват от информация, събрана от
еднакъв брой обекти, а сравняваните величини да са в едни и същи мерни единици, за
да се отнасят за едни и същи периоди;
- базата за сравнение трябва да е типична величина и да не е много отдалечена от
сравняваната величина;
- относителните величини трябва да се тълкуват правилно, като особено се
внимава при така наречените "обратни величини".
Спазването на тези изисквания е гаранция за правилното използване на богатите
възможности на относителните величини.