Опростен кейнсиански модел за

макроикономическо равновесие
Кейнсиански кръстосан модел. Основни
предположения
• Сумата на произведените стоки и услуги и
следователно равнището на заетост зависи
пряко от нивото на съвкупните
разходи (общото потребление)
– Бизнесът ще произвежда само толкова, колкото би
могъл да продаде изгодно
– Когато съвкупните разходи падат, общият продукт и
заетостта намаляват; когато съвкупните разходи
нарастват, общият продукт и заетостта се
увеличават
Кейнсиански кръстосан модел. Основни
предположения
• 4 компонента на съвкупните разходи:
• разходи за потребление,
• инвестиции,
• държавни разходи за стоки и услуги,
• нетен износ (износ минус внос)
• Тези четири компонента на съвкупните разходи
формират реалния БВП
Кейнсиански кръстосан модел. Основни
предположения
• Икономиката има свободни производствени
мощности и безработна работна ръка. По
този начин, увеличаване на съвкупните разходи
ще увеличи реалното производството и
заетостта, но няма да повиши ценовото ниво
=> 1. Равнището на цената е фиксирано, и
2. Съвкупното търсене определя реалния
БВП
 Кейнсиански кръстосан модел

Първи случай: Затворена икономика без

държавен сектор
Втори случай: Отворена икономика без
държавен сектор
Трети случай: Отворена икономика с
държавен сектор (смесена икономика)
Затворена икономика без държавен
сектор
• В затворена икономика без държавен сектор Y
=C+I
– Двата основни компонента на планираните
съвкупни разходи
• Потребление
• Инвестиции
 Потребление и спестявания

• Връзка между потреблението и

разполагаемия доход
– Потреблението ще се увеличи, когато е
разполагаемият доход нарасне, и ще падне, когато
разполагаемият доход намалява
• Разполагаем доход минус потребление =
спестявания
 Разполагаем доход и крайно потребление в
България, в милиони лева
70,000.0
60,000.0
50,000.0
40,000.0
30,000.0
20,000.0
10,000.0
0.0
9 7 98 9 9 00 0 1 0 2 03 0 4 05 06 0 7 08 0 9 1 0 11
19 19 19 20 20 20 20 20 20 20 20 20 20 20 20

Разполагаем доход Крайно потребление

Разполагаем доход и разходи за потребление, България (в милиони левове), Източник: НСИ
 Потребление и спестявания

• Ясно е, че потреблението (С) се движи в

същата посока като разполагаемия
доход (DI) - функция на потреблението 
• Но с колко ще се промени
едната променлива при ръст на другата с
дадена сума?
Функция на потреблението, България (в милиони левове), Източник: НСИ
 Потребление и спестявания

• Наклонът на функцията на потреблението е

постоянен - докосва почти всички точки
• Пределна склонност към потребление (MPC)
• MPC = Промяна на C / Промени в DI, които
предизвикват тази промяна в потреблението
• MPC ни казва колко повече ще похарчат
потребителите, ако разполагаемият доход се
увеличи с 1 лев; каква част от този лев ще се
почарчи и каква ще бъде спестена
 Потребление и спестявания

Пример: Потребление и доход в хипотетична

икономика
Пределна
Разполагаем
Година Потребление склонност към
доход
потребление
2002 2700 3200 0,75
2003 3000 3600 0,75
2004 3300 4000 0,75
2005 3600 4400 0,75
2006 3900 4800 0,75
2007 4200 5200 0,75
 Потребление и спестявания

• MPC ни казва колко допълнителни разходи ще бъдат

предизвикани от всеки лев промяна в разполагаемия
доход
Пример:
• За всеки един лев намаление на данъците,
икономистите очакват потреблението да се увеличи с
един лев умножен по
пределната склонност към потребление. За да
изчислят първоначалния ефект от намаление на
данъците върху потреблението, икономистите трябва
първо да изчислят MPC и след това да умножат сумата
на данъчното намаление по очакваната MPC
 Потребление и спестявания
• Лични спестявания: неконсумираната
(непохарчената) част от разполагаемия доход
• Спестяванията ( S ) са равни на разполагаемия
доход (DI) минус потреблението ( C)
Пределна
Разполагаем
Година Потребление Спестявания склонност към
доход
спестяване
2002 2700 500 3200 0,25
2003 3000 600 3600 0,25
2004 3300 700 4000 0,25
2005 3600 800 4400 0,25
2006 3900 900 4800 0,25
2007 4200 1000 5200 0,25
 Потребление и спестявания

• Пределна склонност към

спестяване (MPS): съотношението на
промяната в спестяванията спрямо
промяната в доходите
MPS = промяна на спестяванията / промяна
на доходите
• Сумата на MPC и MPS за всяка промяна в
разполагаемия доход трябва да бъде
винаги равна на 1
MPC + MPS = 1
 Фактори влияещи върху
потреблението и спестяванията
• Всяка промяна в разполагаемия доход води до
движението по самата функция на
потребление
• Промяна в някои от останалите фактори за
потребление измества цялата крива:
– Благосъстояние
– Ценово равнище
– Реален лихвен процент
– Очаквания за бъдещите доходи
 Фактори влияещи върху
потреблението и спестяванията
Благосъстояние
• Текущият доход не е единственият източник на
средства за потребление; домакинствата може да
финансират разходите си чрез използване на
богатството, което са натрупали в минали периоди
• Например, фондовият пазар може да упражнява
значително влияние върху потребителските
разходи. 
Падащите цени на жилищата правят потребителите
по-малко богати, следователно по-малко склонни
да харчат
 Фактори влияещи върху
потреблението и спестяванията
Ценово равнище
• Ако равнището на цените се увеличи с 10%, с
държавни облигации за 1000 лева ще може да се
закупи около 10% по-малко отколкото преди
цените да се повишат
Реален лихвен процент
• По-високите реални лихвени проценти
насърчават спестяване и следователно
намаляват потреблението
Бъдещи очаквания за доход
• Потребителските очаквания за бъдещите им
доходи определя колко ще харчат днес
 Инвестиции

• Планирани инвестиции - сумата, която

фирмите колективно възнамеряват да инвестират
при всяко едно възможно ниво на БВП
• Ние ще приемем, че планираните инвестиции
не зависят от нивото на текущия
разполагаем доход или реалния продукт
• Но планираните инвестиции зависят от реалния
лихвен процент -по-високи реални лихвени
проценти водят до по-ниско ниво на инвестиции
 Инвестиции

Пример:
Реален лихвен процент: 8%
При този процент, планираните инвестиции
са 20 млрд. лева
Докато реалният лихвен процент е на същото
ниво, инвестициите ще са 20 млрд.,
независимо от нивото на реалния БВП
 Макроикономическо равновесие в затво
рена икономика без държавен сектор
Заетост Реале Потреб Спестя Инвес Съвкупни Непланиран Тенденции
(млн. н БВП ление ване, тиции разходи, и промени в в продукта
хора) млрд млрд млрд , млрд млрд запасите и дохода
40 370 375 −5 20 395 -25 Нарастване
45 390 390 0 20 410 -20 Нарастване
50 410 405 5 20 425 -15 Нарастване
55 430 420 10 20 440 -10 Нарастване
60 450 435 15 20 455 -5 Нарастване
65 470 450 20 20 470 0 Равновесие
70 490 465 25 20 485 +5 Спад
75 510 480 30 20 500 +10 Спад
80 530 495 35 20 515 +15 Спад
Макроикономическо равновесие в затво
рена икономика без държавен сектор
• Макроикономическо равновесие се
постига, когато реалният БВП е равен
на планираните съвкупни разходи
• Линията на 45° е графичен израз на това
равновесно състояние
– Във всяка една точка по тази линия, стойността
на това, което се измерва по хоризонталната ос
(в случая БВП) е равна на стойността на това,
което се измерва по вертикалната ос
(планираните съвкупни разходи)
Макроикономическо равновесие в затво
рена икономика без държавен сектор
• Никое равнище на БВП различно от равновесното ниво на
БВП не може да се поддържа
Пример:
 Фирми произвеждат продукт за 410 милиарда лева, тази
продукция се продава за 405 милиарда (потребителски
разходи). Като прибавим 20 млрд. лева планирани
инвестиции, съвкупните разходи (C + I) са 425 милиарда
 Годишното ниво на на планираните разходи е повече от
достатъчно, за да се закупи 410 млрд. годишно производство
 Купувачите ще разграбват стоките от рафтовете по-бързо
отколкото фирмите ще могат да ги произвеждат, непланиран
спад на запасите от 15 милиарда
 Бизнесът се коригира чрез увеличаване на производството,
увеличаване на заетостта и общите приходи
 Равновесното ниво на БВП е достигнато (470 милиарда)
Макроикономическо равновесие в затво
рена икономика без държавен сектор
Реален Измене Потреб Измене Спестяв Измен Съвкупни Изменение
БВП ние в ление ние в ания, ение в разходи, в
млрд реален млрд потреб млрд спестя млрд съвкупнит
БВП ление вания е разходи
370 - 375 - −5 - 395 -
390 20 390 15 0 5 410 15
410 20 405 15 5 5 425 15
430 20 420 15 10 5 440 15
450 20 435 15 15 5 455 15
470 20 450 15 20 5 470 15
490 20 465 15 25 5 485 15
510 20 480 15 30 5 500 15
530 20 495 15 35 5 515 15
Макроикономическо равновесие в затво
рена икономика без държавен сектор

• Планираните съвкупни разходи се увеличават с

15 милиарда за всеки 20 милиарда увеличение
на реалното производство. Защо?
• Една част от всяко увеличение на доходите е
спестено - MPC и MPS
– 5 млрд. лева на всеки 20 милиарда нарастване се
спестява
• Наклонът на кривата на съвкупните разходи
съвпада с наклона на MPC за икономиката
Ефект на промяната в инвестиционните
разходи върху равновесния реален БВП
• Инвестиционен мултипликатор
Пример:
– Инвестиционните разходи нарастват с 20 милиарда
лева (очакваната възвръщаемост по инвестициите
нараства или реалният лихвен процент пада)
ÞИзместване нагоре на инвестиционната права
ÞНарастване на съвкупните разходи от (C + I)0 до (C +
I)1 и нарастване на равновесния БВП от 470 млрд. до
550 млрд.
ÞПромяна от 20 милиарда в инвестиционните
разходи води до промяна от 80 милиарда в
съвкупния продукт и доход
 Инвестиционен мултипликатор
• Мултиплициращ ефект: изменение в
компонент на съвкупните разходи води до по-
голяма промяна в БВП
• Мултипликатор: съотношението между
изменението в БВП и изменението в разходите
(в този случай, инвестиционните).
• Инвестиционен мултипликатор =
изменение в реалния БВП/първоначално
изменение в инвестициите
Или Изменение на БВП = мултипликатор х
първоначално изменение в инвестициите
Как работи инвестиционния мултипликатор
• Първоначалното увеличение на инвестициите генерира
същото количество доход под формата на работна
заплата, наеми, лихви,  печалба
Какво потребление ще бъде предизвикано от тези
20 милиарда увеличение на доходите?
MPC = 0,75 => 20 милиарда увеличение на доходите
първоначално повишава потреблението в 15 милиарда и
увеличава спестяванията с 5 милиарда
=> Други домакинствата получават 15 милиарда като доход
=> Тези домакинства консумират 0,75 от 15-те милиарда, или
11,25 милиарда и спестяват 0.25 от тях, или 3,75 милиарда...
Процесът завършва, когато няма повече допълнителни доходи
Мултипликатор = 1 / (1-MPC)
Как работи инвестиционния мултипликатор
• Възстановяване на равновесието: Нови инвестиции в
икономиката (добавка, инжекция в потока на разходите)
трябва да бъдат компенсирани със същото по размер
изтичане на средства от икономиката (изземвания)
Пример: 20 милиардна промяна в инвестициите => 80 милиарда
промяна в реалния БВП => инвестиционен мултипликатор = 4
MPS = 0,25 => на всеки 1 млрд. нови приходи се заделят 0,25
милиарда нови спестявания => необходими са 80 милиарда нов
продукт, за да се генерират 20 млрд. нови спестявания, които да
възстановят равновесието
След като инвестициите (инжекция) = спестяванията
(изземвания), равновесието е възстановено
Инвестиционен мултипликатор= 1/MPS
 Равновесие в затворена икономика без
държавен сектор. Изводи

• Когато се достигне равновесен БВП, спестявания и

планирани инвестиции са равни и няма непредвидени
промени в материалните запаси
– Спестяванията са изтичане или отнемане на средства от доходо-
разходния поток.
– Инвестициите - покупки на капиталови стоки – представляват
инжектиране на разходи в потока от доходи и разходи в
икономиката.
• Като допълнение към потреблението, инвестициите по
този начин са потенциален заместител на изтичането на
спестявания
Отворена икономика без държавен
сектор
• В отворена икономика без държавен
сектор Y=C+I+Xn ; Xn= експорт (X) – внос (M)
• Три основни компонента на планираните
съвкупни разходи
– Потребление
Вече описани
– Инвестиции
– Нетен износ
 Нетен експорт

• Нетен износ
– Положителен
– Отрицателен
• Кривата на нетния износ показва
количеството нетен износ, който възниква
на всяко ниво от БВП
• Базисно допускане в нашия модел: нетния
износ е независим от БВП
 Нетен експорт
Пример:
Реален Потребле Нетен Нетен Планирани Планирани
БВП ние + износ – I износ – II съвкупни съвкупни
инвестиц вариант вариант разходи I разходи II
ии (X>M) (X<M) вариант вариант
370 395 +5 -5 400 390
390 410 +5 -5 415 405
410 425 +5 -5 430 420
430 440 +5 -5 445 435
450 455 +5 -5 460 450
470 470 +5 -5 475 465
490 485 +5 -5 490 480
510 500 +5 -5 505 495
530 515 +5 -5 520 510
 Нетен експорт
• Изводи от примера:
– 5 млрд. допълнителни разходи за нетен износ се прибавят към C + I
– Равновесният БВП се увеличава от 470 милиарда в частна затворена
икономика до 490 млрд. при частна отворена икономика
– Добавяне на нетен износ в размер на 5 млрд. лева увеличава БВП с
20 млрд.; в този случай, мултипликаторът е 4
• Обобщение
– При равни други условия, положителен нетен износ ще увеличи
съвкупните разходи и БВП би бил по-висок отколкото БВП в
затворена икономика
– Износът засилва икономиката чрез увеличаване на разходите за
местно произведена продукция.
 Нетен експорт
• Ако нетният износ е отрицателен: -5 млрд. лева, трябва да
се намали сумата на разходите с 5 милиарда, нетната сума,
похарчена за вносни стоки. Изваждане на 5 млрд. лева от C +
I
• => Равновесният БВП пада от 470милиарда на 450 милиарда
• => Промяна в нетния износ с 5 млрд. е довела до четири пъти
по-голяма промяна в БВП
• Обобщение: при равни други условия, отрицателният нетен
износ намалява общите разходи и БВП на по-ниско ниво в
сравнение със БВП на затворена икономика. Вносът увеличава
количеството на стоки, налични в икономиката, но ​намалява
реалния БВП чрез намаляване на разходите за местно
произведени продукти
 Фактори влияещи върху експорта
• Растеж в чужбина
– Ръст в нивото на реалното производство и доходите
сред чуждестранните търговски партньори позволява
на страната да продава повече стоки в чужбина
• Тарифи
– Когато чуждестранните партньори ограничат вноса с
цел стимулиране на техните икономики, те влияят
върху нивото на националния износ и върху
състоянието на нашата икономика
 Фактори влияещи върху експорта
• Валутни курсове
– Обезценяване на лева: цените на българските стоки в
чуждестранни валути падат, стимулирайки
износа. Българските потребители се нуждаят от повече пари
за закупуване чужди стоки и това намалява вноса
• Значение на първоначалната позиция на икономиката
спрямо нейното състояние при пълна заетост
– Под нивото на пълна заетост - обезценяването ще увеличи
съвкупните разходи и по този начин ще повиши реалния БВП
– На нивото на пълна заетост или над него - увеличение на
нетния износ и съвкупните разходи ще доведе до инфлация,
причинена от нарастване на търсенето
 Смесена икономика
• Y = C+I+Xn+G
• Планираните съвкупни разходи
– Потребление
– Инвестиции
– Нетен експорт
– Държавни покупки
• Допускане: правителствените покупки са
независими от нивото на БВП и не променят
потреблението и инвестициите, има само лични
данъци и се събира фиксирана сума независимо
от равнището на БВП
 Държавни покупки и равновесен БВП

Пример: правителството купува стоки за 20

милиарда независимо от нивото на БВП
Правителствени Съвкупни
БВП C S I Xn
покупки разходи
370 375 −5 20 0 20 415
390 390 0 20 0 20 430
450 435 15 20 0 20 475
470 450 20 20 0 20 490
490 465 25 20 0 20 505
510 480 30 20 0 20 520
530 495 35 20 0 20 535
550 510 40 20 0 20 550
Държавни покупки и равновесен БВП

• Увеличението на публичните разходи, както и
увеличаването на частните разходи, води до
изместване на кривата на съвкупните планирани
разходи нагоре и до по-висок равновесен БВП
• Правителствените разходи също са обект
на мултиплициращ ефект
– 20 милиарда долара увеличение на разходите води до
увеличение на БВП с $ 80 милиарда (от $ 470,0 милиарда до $
550,0 милиарда). Мултипликаторът в този пример е 4.
– Забележка: Тези $ 20 милиарда увеличение на
правителствените разходи не се финансират от
увеличени данъци
 Данъци и равновесен БВП
Пример: правителството събира данъци в размер
на $20 милиарда независимо от нивото на БВП
БВП Данък Разполагаем C S I NX G Съвкупни
доход разходи
370 20 350 360 -10 20 0 20 400
390 20 370 375 -5 20 0 20 415
410 20 390 390 0 20 0 20 430
430 20 410 405 5 20 0 20 445
450 20 430 420 10 20 0 20 460
470 20 450 435 15 20 0 20 475
490 20 470 450 20 20 0 20 490
510 20 490 465 25 20 0 20 505
 Данъци и равновесен БВП

• MPC и MPS ни показват с колко ще се свие

потреблението и спестяването в резултат на $20
млрд. данъци
• Тъй като MPC е 0.75, събирането на данък от 20
млрд. долара ще намали консумацията с 15
млрд. долара (= 0.75 х 20 милиарда долара).
• Тъй като MPS е 0.25, спестяванията ще спаднат
с 5 млрд. долара (= 0.25 х 20 милиарда долара)
 Данъци и държавни покупки –
различни ефекти
• Равни промени в G и T водят до различни изменения в
БВП
– 20-те милиарда увеличение на G в нашия пример, при
мултипликатор от 4, произведе 80 милиарда увеличение
на реалния БВП
– 20-те млрд. увеличение на данъците намалява БВП с
едва 60 млрд. долара. Имайки предвид, че MPC
= 0,75, увеличението на данъка от 20 милиарда намалява
потреблението с едва 15млрд. долара, защото
спестяванията също намаляват с 5 милиарда.Подлагаме 15-
те милиарда спад в потреблението на мултипликатор 4 и
получаваме, че увеличението на данъка с 20 милиарда
намалява БВП с 60 милиарда (не 80 милиарда)
 Добавки и изземвания
• Добавки, изземвания и непланирани изменения
в запасите
– Характеристиките на равновесието в частна затворена
икономика важат с пълна сила и при модела на
смесена икономика
– При частна затворена икономика, S = I
– Спестяванията, вноса и плащането на данъци водят до
намаляване на потенциалното потребление
(изземвания)
– Износът (X) и държавните покупки (G), заедно с
инвестициите (I), са инжекции в икономиката
• При равновесен БВП, сумата на изземванията е
равна на сумата от добавките. В символи: S +
M + T = I + X + G
 Равновесие срещу БВП при пълна
заетост
• 490-те милиарда, при които се постига равновесен
БВП, може и да не осигурят постигане на пълна
заетост
• Едно допусканията до този момент е, че икономиката
функционира при нива на заетост по-ниски от нивото
на пълна заетост
• Какво се случва, когато равновесието при пълна
заетост ≠ равновесието между БВП и съвкупни разходи
– Рецесионно отклонение
– Инфлационно отклонение
 Рецесионно отклонение на разходите
Пример: нивото на пълна заетост е 75 милиона
души, което се постига при реален БВП=510
млрд. Равновесен БВП = 490 милиарда
Ниво на заетост Реален БВП (милиарди Съвкупни разходи
(милиони души) долара) (милиарди долари)
55 430 445
60 450 460
65 470 475
70 490 490 (макроиконо-
мическо равновесие)
75 (пълна заетост) 510 505
80 530 520
85 550 535
 Рецесионно отклонение на
разходите
• Рецесионно отклонение на разходите: сумата, с която
съвкупните разходи  при достигане на БВП при пълна
заетост не отговарят на тези, необходими за постигане на
макроикономическо равновесие при пълна заетост
• Недостатъчните разходи свиват или депресират икономиката
• Примерът показва, че за постигане на пълна заетост е
необходимо постигане на БВП от 510 милиарда долара, но
при пълна заетост съвкупните разходи са само 505 милиарда
• Рецесионното отклонение възлиза на 5 млрд. долара:
сумата, с която кривата на съвкупните разходи трябва
да се измести нагоре, за да се реализира
макроикономическо равновесие при пълна заетост
 Инфлационно отклонение на
разходите
• Инфлационно отклонение (разрив): сумата, с която
съвкупните разходи при условия на пълна
заетост надвишават тези, които са необходими, за да
се постигне макроикономическо равновесие при пълна
заетост
• Ефектът от инфлационното отклонение е, че
прекомерното потребление ще повиши цените на
крайните блага
• Тъй като бизнесът не може да отговори на
прекомерното потребление с разширяване на
реалното производство (поради обстоятелството, че
вече е постигната пълна заетост и няма резервни
ресурси), се наблюдава инфлация, причинена от
нарастване на търсенето
• Номиналният БВП ще се повиши, но реалният БВП няма
Кривата AD и кейнсианския опростен
модел
• Кривата на съвкупното търсене и моделът на
съвкупните разходи са неразривно свързани
• Отрицателният наклон на кривата
на съвкупното търсене може да се определи
чрез кейнсианския модел, чрез свързването на
няколко възможни равнища на цените със
съответния равновесен БВП
• Това е възможно, тъй като хоризонталните оси
на двата модела измерват реалния БВП
• Ценовото равнище е P1,
съвкупните разходи са AE1.
Равновесният БВП е Q1.
• Ценовото равнище се
вдига от P1 до P2. По-
високите цени ще (1)
намалят потреблението;
(2) повишат лихвения
процент, намалявайки
инвестициите; (3) повишат
вноса и намалят износа.
Съвкупните разходи ще
паднат от AE1 до AE2,
равновесие при Q2
• Да предположим, че
ценовото равнище се
повиши от P2 до P3,
измествайки съвкупните
разходи надолу от AE2 до
Промени в съвкупното търсене и модела на
съвкупните разходи

• Когато е налице промяна в един от

определящите фактори на съвкупното търсене,
кривата на съвкупните разходи се измества
нагоре или надолу
Пример: равнището на цените е постоянно и
инвестициите се увеличават в отговор на по-
оптимистични очаквания от страна на бизнеса
Промени в съвкупното търсене и модела на
съвкупните разходи

• Първоначалният ефект от увеличението на

инвестициите е нарастване на съвкупното търсене
с размера на новите разходи
• Но тогава мултиплициращият процес увеличава
първоначалното нарастване на инвестициите в
последователно и постепенно нарастване на
потреблението, което води до мултиплициране на
увеличението в съвкупното търсене
• Изместване на кривата AD = първоначална
промяна в разходите х мултипликатор
Въпроси и отговори