Professional Documents
Culture Documents
Sche To Wods Two
Sche To Wods Two
Дебитен сбор
Крайно салдо
Крайно салдо или краен остатък – може да бъде дебитен или кредитен в
зависимост от вида на сметката. Когато сметката се открива с начално салдо,
крайното салдо винаги се записва в страната на сметката, по която се записват
1
началното салдо и увеличенията на обекта. Крайните салда по сметките за даден
отчетен период са същевременно начални салда за следващия отчетен период.
При прекратяване на записванията по сметката, крайното салдо се посочва в
противоположната й страна за изравняване на дебитния и кредитен сбор и това се
нарича салдо за уравнение. Салдото за уравнение е свързано със счетоводната
сметка.
В зависимост от положението на сметките в баланса, те се делят на две
големи групи:
Активни сметки
Пасивни сметки
Активните сметки
Те винаги имат начално дебитно салдо. Те НЕ могат да имат начални и
крайни кредитни салда. При активните сметки всички увеличения са по дебита, а
всички намаления по кредита.
Дебит Кредит
Дебит Кредит
Начално салдо
Начално салдо
увеличения намаления
+
Дебитен оборот Дебитен оборот Кредитен оборот
Дебитно салдо
Разликата между дебитен сбор и кредитен сбор, дава крайното дебитно салдо,
което става начално за следващия месец:
Пасивните сметки
Те винаги са с начално кредитно салдо. Тук увеличенията са в кредита, а
намаленията в дебита, за разлика от активните сметки, т.е. увеличенията са
кредитни обороти, а намаленията дебитни обороти.
2
Сборът от началното салдо и кредитния оборот, е кредитен сбор:
Дебит Кредит
Дебит Кредит
Начално салдо
Начално салдо
намаления увеличения
+
Дебитен оборот Кредитен оборот
Кредитен оборот
Активно-пасивни сметки
Те дават информация както за активните, така и за пасивните балансови
статии. Такива са сметките, които отразяват разчетните отношения между
предприятията, а именно: разчетите за лихви, такси, гаранции, застраховане, както
и сметки печалба и загуба от текущата година, чрез което се отчита крайния
резултат от дейността на предприятието – печалба и загуба.
В един момент тези сметки са активни, защото има вземания, а в друг са
пасивни, защото има задължения.
3
Характерното за тези сметки, е че могат да бъдат откривани и без начално
салдо със стойностния размер на извършената стопанска операция. В зависимост от
това дали настъпват промени в актива или пасива на баланса, записването се прави
съответно в дебитната или кредитна страна.
Между активните, пасивните и активно-пасивните счетоводни сметки от
една страна и счетоводния баланс от друга, съществува много тясна връзка.
Счетоводните сметки се откриват на базата на встъпителния баланс.
Стойностните размери на началните салда се вземат от съответните балансови
статии и същевременно приключителния баланс се съставя въз основа на крайните
салда по счетоводните сметки.
Такива сметки са:
Сметка 123 – печалби и загуби от текущата година
Сметка 496 – разчети по лихви
Транзитни сметки
Те не са балансови сметки. Към тези сметки се отнасят сметките от група 60,
61, 62 (част) и 69.
Група 60 – Разходи по икономически елементи
сметка 601 – разходи за материали
сметка 602 – разходи за външни услуги
сметка 603 – разходи за амортизация
сметка 604 – разходи за заплати
сметка 605 – разходи за осигуровки
сметка 606 – разходи за данъци, такси и други подобни
плащания
сметка 607 – разходи за провизии
сметка 608 – от последващи оценки на активи
сметка 609 - други разходи
Група 61 – разходи за дейността
сметка 611 – разходи за основна дейност
сметка 612 – разходи за спомагателна дейност
сметка 613 – разходи за придобиване на дълготрайни активи
сметка 614 – административни разходи
сметка 615 – разходи за продажба
сметка 616 – разходи за ликвидация на дълготрайни
материални активи
сметка 617 –
сметка 618 – при ликвидиране и несъстоятелност
група 69 – Извънредни разходи
сметка 699 – извънредни разходи
Като правило тези сметки се откриват без начални салда, само с размера на
измененията в резултат на извършената стопанска операция. Дебитните и
кредитните обороти по тези сметки са равни. Те приключват без салда, и в края на
годината дебитните обороти по тези сметки служат за попълване на отчета за
приходи и разходи (ОПР).
4
Класификация на сметките в зависимост от степента на
обобщаване на отчетните данни
Синтетични сметки
Типичен пример за синтетична сметка са сметки стоки, които изразяват в
обобщен вид всички стоки, с които разполага предприятието, или сметка клиенти,
по която се записват всички вземания на предприятието във връзка с продадените
стоки и извършените услуги.
Синтетичните сметки са обобщаващи и се наричат още главни сметки.
Сборът от синтетичните сметки служи за съставяне на главната книга на
предприятието. Записването по синтетичните сметки е само в стойност.
Аналитични сметки
Записванията по аналитичните сметки се извършват както в стойност, така и
в натура.
Например:
По сметка материали, могат да се водят следните аналитични сметки (под
сметки) – основни материали, спомагателни материали, резервни части, горива
По сметка стоки – хранителни стоки: сирене, кашкавал, мляко
5
сметка 311 – дребни продукти, животни
сметка 312 – птици, основни стада
сметка 313 – пчелни семейства
сметка 314 – млади животни
сметка 315 – животни за угояване
сметка 316 – животни за експериментални цели
сметка 319 – други краткотрайни биологични активи
2. Имуществени сметки
Това са активни сметки, като стопански инвентар, транспортни сметки. Тези
сметки са балансови сметки, активни и може да имат само начално дебитно салдо,
крайно дебитно салдо.
4. Капиталови сметки
Тези сметки са балансови, пасивни сметки. Те се отнасят към група 10, 11,
12 (от части) и 15. Те служат за отчитане на собствен капитал и на част от
6
привлечения капитал. Те се кредитират с увеличенията, а се дебитират с
намаленията. Те остават само с крайни кредитни салда. Записванията както на
синтетичните, така и по аналитичните сметки се правят в стойност.
Група 10 – капитал
Сметка 101 – основен капитал, изискващ регистрация
Сметка 102 – основен капитал неизискващ регистрация
Сметка 104 – ликвидационен капитал при несъстоятелност и
ликвидация
Сметка 105 – капитал на предприятие с не стопанска дейност
Сметка 108 – премии, свързани с капитал
Сметка 109 – отбиви (сконто), свързани с капитал
Група 11 – капиталови резерви
Сметка 111 – общи резерви
Сметка 112 – от последната оценка на дълготрайните активи
Сметка 113 - от последната оценка на краткотрайните активи
Сметка 114 - от последната оценка на финансовите
инструменти
Сметка 115 – резерви от емисии на акции
Сметка 119 – други резерви
Група 15 – получени заеми
Сметка 151 – получени краткосрочни заеми
Сметка 152 – получени дългосрочни заеми
Сметка 153 – дългови инструменти
Сметка 159 – други заеми и дългове
5. Разчетни сметки
Те служат за отчитане на вземания и на задължения.
Разчетните сметки за вземания са активни балансови сметки. Към тях
спадат:
Сметка 411 – клиенти
Сметка 422 – подотчетни лица
Сметка 424 – вземания от съучастия
Сметка 426 – вземания по записани дялови вноски
Сметка 441 – вземания по рекламация
Сметка 442 – вземания по липси и начети
Сметка 444 – вземания по съдебни спорове
Сметка 445 – присъдени вземания
Тези сметки остават с крайно дебитно салдо и се записват в раздел „Б” на
актива на баланса.
7
Сметка 409 – други разчети с доставчици
6. Корективни сметки
Това са сметките за амортизация от група 24 и сметка 443 (ценови разлики
по липси и начети).
Група 24 – амортизация
Сметка 241 – амортизация на дълготрайни мат5ериални активи
Сметка 242 – амортизация на дълготрайни нематериални активи
8
След завършване на реализацията се приключват с разликата между двата
оборота, която се отнася към финансовия оборот.
60-та и 70-та група са операционни сметки, които остават без салда, както и
сметките за ДДС остават без салда. Те също са операционни сметки.
Група 70 – приходи от продажби
Сметка 701 – приходи от продажби на продукти
Сметка 702 – приходи от продажбата на стоки
Сметка 703 – приходи от продажбата на услуги
Сметка 704 – приходи от финансирания
Сметка 705 – приходи от продажбата на дълготрайни активи
Сметка 706 – приходи от продажбата на материали
Сметка 707 – приходи от ликвидация и несъстоятелност
Сметка 709 – други приходи от дейността
Група 72 – финансови приходи
Сметка 721 – приходи от лихви
Сметка 722 - приходи от съучастия
Сметка 723 - приходи от операции с финансови активи и
инструменти
Сметка 724 – приходи от валутни операции
Сметка 725 – приходи от последна оценка на финансовите активи
Сметка 726 приходи от реинтегрирани провизии
Сметка 729 – други финансови приходи
2. отчетна стойност
на продуктовите стоки
9
Примерно: ако са закупени стоки за 1 000 лв, а са продадени за 2 000 лв
разход 30
Кредитния оборот < дебитния оборот, например 1000 – 1500 = 500 лв - загуба
10
Същността на двустранното счетоводно записване се изразява в отразяване
измененията на стопанските операции, най-малко по две счетоводни сметки, като
едната се дебитира, а другата се кредитира с една и съща сума. Двустранното
записване по счетоводните сметки е способ на метода на счетоводството с
помощта, на който се постига едновремено отразяване на равностойните
противоположни изменения на обектите на отчитане в резултат на извършените
стопански операции, посредством записване по кредита на едната и дебита на
другата счетоводна сметка.
В зависимост от типа на стопанската операция, съществуват четири основни
типа статии:
еднакво увеличение и намаление на активите – първи тип
еднакво увеличение и намаление на пасивите - втори тип
еднакво увеличение на активите и пасивите – трети тип
еднакво намаление на активите и пасивите – четвърти тип
В статиите от първи и втори тип, сумата на активите и пасивите се запазва, в
статиите от трети тип, сумата на актива и пасива се увеличава, а в четвърти тип
сумата на актива и пасива се намалява.
Двустранното записване е свързано с определяне на сметките и сумите по
тях, с които ще се дебитират или кредитират. Това действие се нарича контиране,
което идва от италиянската дума „конто” и означава сметка. Контирането
представлява получаването на израз чрез съставяне на счетоводни статии.
Във всички счетоводни статии се посочват сметките и сумите, които се
записват по дебита и кредита в тяхната взаимна връзка. Това означава, че
записванията по сметките не се правят изолирано сами за себе си, а в строга
последователност и взаимна обвързаност. Това се нарича кореспонденция на
сметките, а самите сметки - коресподриращи сметки.
В зависимост от броя на кореспондиращите сметки, счетоводните сметки
биват прости и сложни (комбинирани).
Простите счетоводни сметки – при тях само едната сметка се дебитира и
само едната се кредитира. Простите счетоводни статии биват четири вида, в
зависимост от типа на стопанските операции:
еднакво увеличение и намаление на активите – първи тип
еднакво увеличение и намаление на пасивите - втори тип
еднакво увеличение на активите и пасивите – трети тип
еднакво намаление на активите и пасивите – четвърти тип
11
Примери:
1. Начално салдо – 80 668.91, и дебитен оборот – 10 264.28 за сметка стоки
Вземания от Креди
Дебит клиенти т
начално салдо 50 000 30 000 получени суми
нови вземания 150 000 100 000 получени пари
60 000 получени суми
дебитен сбор 200 000 190 000 кредитен оборот
салдо за
10 000 уравнение
200 000 200 000
12
3. Разплащателна сметка:
Начално салдо към 1.3 – 450 000 лв
На 2.3 са постъпили от клиенти – 120 000 лв
На 6.3 са изтеглени за доставчици – 75 000 лв
На 10.3 изтеглени – 60 000 лв
На 25.3 внесени – 10 000 лв
4. Сметка каса:
Начално салдо – 12 000 лв
5.3 внесени – 5 000 лв
12.3 изплатени - 3 600 лв
20.3 внесени - 4 000 лв
13
5. Материали:
Начално салдо – 52 000 лв
6.3 постъпили в склад – 75 000 лв
8.3 доставка – 120 000 лв
13.3 предадени материали в производствения цех – 160 000 лв
20.3 закупени – 80 000 лв
Деби
т Материали Кредит
начално салдо 52000 160000 13.3 предадени на произв. цех
6.3 постъпили 75000
8.3 доставка 120000
20.3
закупуване 80000
дебитен сбор 327000 160000 кредитен оборот
салдо за
167000 уравнение
327000 327000
Дългосрочни
Дебит заеми Кредит
начално салдо 160000 100000 върнати суми
дебитен сбор 160000 100000 кредитен оборот
60000 салдо за уравнение
160000 160000
14
7. Сметка доставчици:
Начално салдо – 270 000 лв
Ново задължение – 120 000 лв
Изплатени на доставчик – 200 000 лв
15
9. Резерви
Начално салдо – 150 000 лв
Вземания от резерва – 50 000 лв
Деби Креди
Дебит Компютър Кредит т Доставчик т
60
600 0
16
Деби Доставчи Креди
т Разплащателна сметка Кредит Дебит к т
600 600
Разплащателна
Дебит сметка Кредит
50
0
17
18
11. Какви са счетоводните операции на фирма Х има:
Изтеглени са от разплащателна сметка и са внесени в каса 200 лв
Закупени са стоки за 600 лв, като имаме задължение към доставчик
Изплатена е фактурата към доставчика от разплащателна сметка за 600 лв
Постъпила е сума в разплащателната сметка от клиент 400 лв
Внесена е сума в разплащателната сметка 300 лв, която е изтеглена в касата
12. Фирма:
Закупени са материали за 250 лв, като средствата не са изплатени на доставчик
Закупени са с обща фактура стоки за 200 лв и материали за 100 лв, задължението към доставчика изплатено от
разплащателната сметка
По разплащателна сметка е получен нова краткосрочен заем в размер на 500 лв
Закупена е кафе машина, като средствата са изплатени от касата на предприятието – 720 лв
Дебит Стоки Кредит Дебит Материали Кредит Дебит Доставчик Кредит Дебит Разплащателна сметка Кредит
500 500
13. Да се открие, заведе и приключи към 31.03 сметка продукция при следните данни:
Начален остатък към 1.03 – 300 000 лв
На 10.3 получена от производителя продукция за 40 000 лв
17.3 продадена продукция – 160 000 лв
20.3 получена продукция – 50 000 лв
27.3 продадена продукция – 70 000 лв
14. Да се открие, заведе и приключи към 28.02 сметка доставчици при следните данни:
Начален остатък към 1.02 – 40 000 лв
На 10.3 получена от производителя продукция за 40 000 лв
10.2 са изплатени на доставчиците – 26 000 лв
18.2 задълженията към доставчика са се увеличили с 18 000 лв
22.2 са изплатени на доставчика – 15 000 лв
27.2 са се увеличили задълженията към доставчика- 10 000 лв
16. През месец март в една фирма са извършени следните стопански операции. Да се контират счетоводните операции и да се
определи типа им
10.3 закупена машина за 120 000 лв, като стойността й е изплатена от разплащателната сметка
12.3 са изплатени 20 000 лв задължения към доставчици срещу разрешен краткосрочен заем
18.3 закупена сграда за 350 000 лв, сумата не е изплатена на доставчика
23.3 погасен краткосрочен банков заем за 5 000 лв с получени средства от клиенти
28.3 са закупени материали за 7 500 лв, като 1 500 лв са броени от касата, а останалите 6 000 лв се дължат на доставчик
Дебит сметка материали - 100 000 лв Дебит краткоср. заем- пасив Кредит
Кредит сметка разплащателна - 80 000 лв 80 000
Кредит сметка доставчици - 20 000 лв
Дебит сметка разплащ. с/ка - 50 000 лв
Дебит сметкакраткосрочен заем - 80 000 лв
Кредит сметка клиенти - 130 000 лв
Дебит материали - Актив Кредит Дебит доставчик - пасив Кредит Дебит разплащ. с/ка - Актив Кредит Дебит каса - актив Кредит
3 000 3 000 лв 3 800 3 800 лв
Дебит доставчик - пасив Кредит Дебит разпл. с/ка - актив Кредит Дебит кратоср. заем - пасив Кредит
4 000 1 000 3 000
Дебит клиенти - актив Кредит Дебит разпл. с/ка - актив Кредит Дебит кредит - пасив Кредит
3 500 лв 2 500 1 000
или
Дебит 411 Кредит Дебит 503 Кредит
19. Предприятие Х разполага със
8 000 6 000следните активи и пасиви:
6 000
Сгради
2 000 салдо
– 560 000 лв
Винаги при продажби се задължава клиента
Получени краткосрочни банкови заеми – 150 000 лв
Депозити в банки – 80 000 лв
Предоставени дългосрочни заеми – 75 000 лв
Допълнителен капитал – 100 000 лв
Разплащателна сметка – 480 000 лв
Финансиране за дългосрочни активи -96 000 лв
Продукти от развойна дейност – 60 000 лв
Облигационни заеми – 160 000 лв
Програмни продукти – 120 000 лв
Каса – 20 000 лв
Основен капитал – 1 000 000 лв
Стопански инвентар – 90 000 лв
Задължения към доставчици -150 000 лв
Машини – 120 000 лв
Задължения към персонала – 100 000 лв
Печалба от минали години – 85 000 лв
Вземания от клиенти – 36 000 лв
През месеца са извършени следните стопански операции:
2.3 доставени материали за 20 000 лв, изплатени от разплащателна сметка
3.3 са изтеглени от разплащателната сметка 100 000 лв за заплати (каса)
4.3 са изплатени заплатите на персонала в размер на 80 000 от касата
7.3 са изплатени задълженията към доставчиците с краткосрочен заем за 100 000 лв
13.3 са изплатени останалите 50 000 лв задължения към доставчиците, като 40 000 лв са взети от разплащателната сметка,
а 10 000 лв от касата на предприятието
Да се осчетоводят стопанските операции, да се открият, заверят и приключат сметките. Да се направи началени краен годишен
баланс.
На 2.3: Дебит сметка материали – 20 000 лв. ; Кредит сметка разплащателна – 20 000 лв
На 3.3: Дебит сметка каса – 100 000 лв. ; Кредит сметка разплащателна – 100 000 лв
На 4.3: Дебит сметка персонал – 80 000 лв. ; Кредит сметка каса – 80 000 лв
На 7.3: Дебит сметка доставчик – 100 000 лв. ; Кредит сметка краткосрочен заем – 100 000 лв
На 13.3: Дебит сметка доставчик – 50 000 лв. ; Кредит сметка разплащателна – 40 000 лв. ; Кредит сметка каса – 10 000 лв
Начален счетоводен баланс (Счетоводен баланс на предприятие Х към 1.3.....)
Активи Стойност Междинно отчитане Пасиви Стойност Междинно отчитане
А. Дълготрайни активи А. Собствен капитал
I. Дълготрайни материални активи I. Oсновен капитал 1000000
сгради 560000 допълнитен капитал 100000
машини 120000
стопански инвентар 90000 междинна сума 1100000
Актив
Пасив
Дебит каса Кредит
Дебит персонал Кредит
н. салдо 20000
4.3 80000 100000 н. салдо
3.3 100000 80000 4.3
10000 13.3
80000 100000
20000
120000 90000
100000 100000
30000
20000
120000 120000
30000
Пасив Пасив
Дебит доставчик Кредит Дебит краткоср. заем Кредит
150000 н. салдо 150000 н. салдо
7.3 100000 100000 7.3
13.3 50000
0 250000
150000 150000 250000
0 250000 250000
150000 150000 250000
0