Десета глава - Източници за краткосрочно финансиране

УЧЕБНИ ЦЕЛИ

¨ След усвояване на материала в тази глава вие ще можете:

 да избирате подходящата форма на краткосрочен банков кредит;
 да избирате подходящата безналична форма на плащане;
 да изчислявате цената на финансирането с търговски кредит;
 да избирате между краткосрочен банков кредит и търговски кредит за
финансиране на оборотния капитал.

Тази глава е посветена на финансирането на краткотрайните активи в търговското

дружество. Разгледани са различните специфични финансови източници за оборотен
капитал. Особено внимание е отделено на краткосрочните банкови кредити като
източник за краткосрочно финансиране. Разгледани са различните форми на
краткосрочно банково кредитиране и е направена оценка на предимствата и
недостатъците им. Анализиран е и търговският кредит, който е съпоставен с банковия
като алтернативен финансов източник.
Основният принцип за финансово равновесие гласи, че дълготрайните активи следва
да се финансират с източници за дългосрочно финансиране, а краткотрайните активи
могат да се финансират както с източници за дългосрочно, така и с източници за
краткосрочно финансиране.
Финансовият мениджър следва да определи вида и структурата на източниците за
финансиране на оборотния капитал. За целта е необходимо да се определят
минималната потребност от оборотен капитал и колебанията на потребностите от
оборотен капитал. Политиката, която може да се приложи при решаването на въпроса
за източниците, бива:
- консервативна;
- умерена;
- агресивна.
Консервативната политика се състои в това, че цялата минимална потребност и част
от временните потребности се покриват с дългосрочни източници за финансиране.
Другата част от временните потребности се покрива с краткосрочни източници.
 Умерената политика се състои в това, че минималната потребност се покрива с
дългосрочни източници за финансиране, а временните потребности се покриват с
краткосрочни източници.
Агресивната политика се състои в това, че само част от минималната потребност се
покрива с дългосрочни източници, а останалата част и временните потребности се
покриват от краткосрочни източници.

Идентификатор по оф-лайн курс Корпоративни

финанси КФИФ 00046 – Анимация за стратегиите
за финансиране на ОК

Идентификатор по он-лайн курс Корпоративни

финанси КФИН 00046 – Анимация за стратегиите
за финансиране на ОК

Изборът на подходящата политика зависи от:

- вида на отрасъла или дейността;
- големината на предприятието;
- риска в икономиката;
- склонността да се поема риск.
Увеличаването на дела на краткосрочните източници намалява цената на
финансиране на оборотния капитал, но същевременно увеличава риска от възникване
на проблеми при плащанията. Намаляването на дела на краткосрочните източници
увеличава цената на финансиране на оборотния капитал, но намалява риска от
възникване на проблеми при плащанията.
Източници за краткосрочно финансиране
Източниците за краткосрочно финансиране са в три групи:
- краткосрочни банкови кредити,
- търговски кредити,
- задължения към доставчиците, бюджета, персонала, социалното и здравното
осигуряване.

1. Краткосрочният банков кредит като източник за финансиране

 От гледна точка на технологията на кредитната операция краткосрочните банкови
кредити са различни видове: Контокорентен кредит; Револвиращ кредит; Ломбарден
кредит;Сконтов кредит; Акцептен кредит; Рамбурсен кредит; Авалов кредит;
Факторинг; Форфетиране.
При някои от тях по същество се предоставя на кредит паричен капитал, а при други
- се предоставя само гаранция в полза на трети лица.

1.1.Контокорентен кредит

Кредит, който се отпуска по текуща сметка. В кредитния договор се посочва

кредитен лимит, което е максималната задлъжнялост на клиента към банката. Посочва
се също лихвеният процент по кредита, срокът (обикновено 6 месеца или една година)
и обезпечението. При сключването на кредитния договор клиентът трябва да плати
комисиона на банката за откриване на "кредитна линия". Това означава, че се
предоставя право на ползване на кредита в рамките на лимита. Неизползваният
контокорентен кредит подобрява фактическата ликвидност на търговското дружество.
Контокорентният кредит се ползва в зависимост от потребностите за плащания (при
постъпване на платежни документи). Той се погасява текущо чрез постъпване на
парични суми по сметката на клиента. Олихвяването се извършва върху фактическата
сума на ползвания кредит и за фактическия срок.

РЕШЕНА ЗАДАЧА:
Да определим ползвания кредит по текущата сметка и свободния остатък от
кредитния лимит по контокорентен кредит:
Търговско дружество "Х" открива в търговска банка текуща сметка и прави депозит
20 000 лв. Съгласно сключен с банката договор за контокорентен кредит дружеството
може да ползва кредитен лимит 30 000 лв. Следователно от сметката могат да се
извършват плащания за общо 50 000 лв.
Да допуснем, че в рамките на деня по сметката се извършва следното движение:
- плащане за доставка на стоки 10 000 лв.;
- плащане на работна заплата 35 000 лв.;
- плащане на вноски в бюджета, вноски за социално и здравно осигуряване 20 000 лв.;
- постъпления от продажби 25 000 лв.
Текуща сметка
 Дебит Кредит
10 000 20 000
35 000 25 000
20 000
Салдо: 20 000
Ползван кредит 20 000 лв., свободен остатък от кредитния лимит 10 000 лв.

В кредитния договор е възможно да се предостави право на клиента да надвиши

кредитния лимит в определени граници и за определен срок, като в този случай ще
трябва да плати по-висока лихва.
Контокорентният кредит осигурява капитал с относително висока цена на
финансиране. По него се плащат следните комисионни възнаграждения за банката :
- комисионно възнаграждение за управление и контрол на предоставения кредит. (То
е между 1 и 5 промила върху размера на договорения кредит;
- комисионно възнаграждение за ангажимент на банката за използване на
договорения кредит (за блокиране на ресурси на банката). То е между 5 промила и 1
процент върху размера на неизползвания остатък от кредита.
Разновидности на контокорентния кредит:
1. Диспозиционен кредит - предоставя се на физически лица. Отпуска се под
формата на кредитна линия. Обикновено в кредитния договор се определя изискване
погасяването на кредита да се извършва в рамките на един календарен месец.
2. Междинен кредит - отпуска се за плащания по инвестиционен проект за времето
до получаването на дългосрочен банков кредит, облигационен заем или ползването на
друг източник за дългосрочно финансиране.
3. Овърдрафт - за извършване на плащания над авоара по разплащателната сметка до
размера на кредитния лимит.

1.2. Револвиращ кредит

Това е възобновяващ се кредит, който може да бъде ползван многократно в рамките

на договорения срок (обикновено 1 година). Отпуска се по обикновена заемна сметка. В
кредитния договор се посочва размер на кредита, срок на кредита, лихвен процент,
обезпечение, срок на усвояване. При сключване на кредитния договор се плаща
комисионно възнаграждение на банката.
 След ползването на кредита и неговото пълно изплащане започва да тече срок на
усвояване (най-често един месец), в рамките на който кредитът следва да бъде
възобновен. Ако не се възобнови кредита в рамките на договорения срок на усвояване,
кредитният договор се прекратява. Олихвяването се извършва върху фактически
ползвания кредит и за фактическия срок. Лихвата по револвиращия кредит се
начислява и плаща месечно. По правило лихвеният процент по револвиращия кредит е
плаващ. Договаря се базов лихвен процент и фиксирана надбавка. Базовият лихвен
процент е основният лихвен процент на централната банка или лихвеният процент на
междубанковия паричен пазар.

1.3. Ломбарден кредит

Това е краткосрочен кредит, който се отпуска по обикновена заемна сметка срещу

обезпечение във вид на залог на движими ценности (ценни книжа; полици; запаси на
склад; незавършено производство; готова продукция на склад; стоково-разпоредителни
документи; чужда валута; пари, блокирани по сметка). Разликата между стойността на
залога и размера на кредита се нарича "ломбарден марж". Стойността на залога по
правило трябва да покрива главницата по кредита, всички лихви и разноските по
обслужването му. Тя на практика превишава общата сума на кредита с процент, който
се определя от банката и зависи от вида на залога. Основно значение при определянето
на този процент имат ликвидността на обезпечението и стабилността на неговата
стойност. Кредитът се договаря като обща сума. Олихвяването започва да тече от
момента на сключването на кредитния договор и откриването на обикновената заемна
сметка. Ползването на средствата става чрез прехвърлянето на суми от обикновената
заемна сметка в разплащателната сметка на кредитополучателя. То може да се
осъществява както наведнъж, така и на траншове до изчерпване на предоставения
кредит.
Ломбардният кредит включва:
- предоставяне на паричната сума при договорените условия (лихвен процент; начин
на начисляване и плащане на лихвите; срок; начин на ползване; начин на погасяване);
- обезпечаване на вземането.
Видове ломбардни кредити:
1. Ломбарден кредит срещу ценни книжа (държавни ценни книжа, корпоративни
облигации, акции, ценни книжа на международни финансови институции). Банките
приемат като залог свободно търгувани на регулирания капиталов пазар ценни книжа с
висока ликвидност. Кредитът е в размер до 80 % от пазарната им цена, а за държавните
ценни книжа - до 90 %.
2. Стоков ломбард - залогът е във вид на лесноликвидни стоки, които се търгуват на
стоковата борса и имат стабилна цена. Обикновено стоките се съхраняват в склад на
името на банката до погасяването на кредитното задължение. Банката държи
варантното складово свидетелство. Възможно е стоките да се съхраняват на склад при
кредитополучателя или при трети лица. Възможно е също стоките да са на път от
продавача към купувача. Банките изискват застраховка на заложените стоки. Стоковият
ломбарден кредит има няколко разновидности:
- варантен кредит - предоставя се срещу варанти, които представляват документи,
удостоверяващи наличието на стоки в антрепозитен склад. След като се погаси
кредитът, банката връща варанта на кредитополучателя, той го представя на
антрепозита и така си освобождава стоките от антрепозитния склад. В нашата страна
най-често вместо варанти се издават складови разписки за налични стоки на склад;
- винкулационен кредит - предоставя се срещу транспортни документи. Залогът
представлява стоки на път;
- кредит срещу залог на стоки, съхранявани при кредитоискателя;
- кредит срещу залог на материални ценности в обработка или в оборот.
3. Ломбарден кредит срещу вземания - вземания от клиенти по платежни документи
(чекове, платежни нареждания, платежни искания), по спестовни депозити, по
застрахователни договори и други. Цената на финансиране с този краткосрочен
финансов източник е сравнително висока и зависи от риска на вземанията. Банката
събира вземанията и блокира получените парични средства до момента, в който
кредитополучателят погасява получения кредит. След погасяването паричните средства
се прехвърлят в разплащателната му сметка. Разновидност на този кредит е
менителничният ломбард. Това е кредит срещу залог на менителница за срок, който е
по-кратък от срока до падежа. Прави се заложно джиро и менителницата се прехвърля
като залог в търговската банка, отпускаща кредита.

1.4. Сконтов кредит

Това е кредит, който се отпуска чрез сконтиране на търговски полици. В резултат на

него се намалява дебиторската задлъжнялост (краткосрочните вземания) на
търговското дружество и се увеличават авоарите по сметки в банки и касовата
наличност. В баланса на дружеството - продавач на търговската полица, настъпва само
промяна на структурата на активите. Тази промяна води до повишаване на
ликвидността и улесняване на плащанията. Всъщност сконтирането на търговски
полици представлява от страна на банката покупка на краткосрочни вземания на
клиенти, когато тези вземания са оформени с търговски полици. Чрез сконтовия кредит
банката индиректно кредитира платеца по търговската полица. Ако платецът няма
възможност да плати на падежа, банката може да предяви регресен иск към продавача
на търговската полица и към всеки един от джирантите. От гледна точка на търговската
банка сконтовият кредит има редица предимства пред останалите краткосрочни
кредити:
- отпуска се еднократно и е лесен за обслужване;
- поради особеностите на търговските полици, които са високоликвидни и по
правило нискорискови, сконтовият кредит носи сравнително нисък риск за банката
кредитор.
Поради тези особености сконтовият кредит е един от най-евтините източници за
краткосрочно финансиране на търговските дружества.
Сконтовият кредит е обикновено в рамките от 1 до 3 месеца. Банката следи
ежедневно състава и структурата на портфейла от търговски полици, за да може да
спазва падежите и сроковете за протестиране на полиците. Протестирането на полиците
се извършва пред съда. Прилага се като процедура в случай, че платецът откаже да
изплати сумата по полицата или част от нея. От съда се получава изпълнителен лист и
вземането на банката по полицата се записва в състава на "съдебните вземания", а се
намалява сумата по "сконтирани полици".
За отпускане на сконтов кредит търговската банка предявява следните изисквания:
1. търговската полица трябва да е била издадена на база на реална стокова сделка;
2. търговската полица трябва да съдържа всички установени със закон реквизити и
да има най-малко два подписа;
3. срокът от сконтирането до падежа трябва да бъде най-много три месеца (90 дни);
4. платецът трябва да отговаря на изискванията на банката за кредитоспособност и
коректност при плащанията;
5. изплащането на полиците трябва да се извърши в размер на цялата дължима сума
на падежа;
6. полицата трябва да бъде годна за реесконтиране от централната банка.
 БНБ регламентира своите изисквания към търговските полици, представени за
реесконтиране от търговските банки1:
- да имат остатъчен срок до падежа не по-кратък от пет работни дни и не по-дълъг от
90 дни;
- да носят подписите поне на две задължени лица с доказана платежоспособност;
- да са издадени за обслужване на търговски сделки;
- да имат номинал не по-малък от 100 000 лв.;
- да са платими на територията на Република България;
- да са подчинени на разпоредбите на българското право.
Механизмът на сконтовия кредит дава възможност на големи предприятия да
отпускат търговски кредити на малки и средни предприятия срещу издаване на
търговски полици. Така малките и средните предприятия, които трудно биха могли да
получат преки краткосрочни банкови кредити, фактически получават банково
кредитиране до падежа.

1.5. Акцептен кредит

Това е кредит, който се отпуска чрез акцептиране на плащания по менителници и

платежни документи (чекове и други). Обикновено кредитът е необезпечен, но е
възможно при особени случаи банката да поиска обезпечение. Механизмът на кредита
се състои в акцептиране от страна на банката на запис на заповед или трасирана срещу
нея менителница от търговско дружество - клиент. От юридическа гледна точка
банката акцептант влиза в ролята на главен длъжник. Но всъщност банката поема само
потенциално задължение. Акцептният кредит има характер на банкова гаранция за
плащането. Клиентът поема задължението да предостави на банката паричната сума за
извършване на плащането в кратък срок преди падежа (обикновено в деня преди
падежа). Ако той не изпълни своето задължение, само тогава банката ще бъде принудена
да плати по менителницата, като ангажира собствен ресурс. В този случай банката няма
право на регресен иск по менителницата.
Срещу поетия ангажимент за плащане търговската банка получава комисионно
възнаграждение. При акцептните кредити по правило не се начислява лихва.

1
Наредба № 6 на БНБ.
 1.6. Рамбурсен кредит

Предоставя се на купувача при външнотърговски сделки. По същество представлява

вид гаранция, защото не се предоставя кредит в парична форма, а за откриване на т.нар.
"рамбурсен акредитив", като се договаря между вносителя и търговската банка.
Търговскит договор между доставчика и купувача (вносител) се сключва след
сключването на кредитен договор за рамбурсен кредит. Доставчикът изпраща стоките и
предоставя стоковоразпоредителните документи и менителницата в банката. Банката
акцептира менителницата, по която тя е трасат, а трасант (и бенефициент) е
доставчикът. Рамбурсиращата банка изплаща паричната сума по сделката при
представяне на документите, доказващи спазването на условията за плащането от
страна на доставчика. Рамбурсният кредит може да се отпуска както от банката на
износителя, така и от банката на вносителя.

1.7. Авалов кредит

Това е кредит, който се отпуска чрез поръчителство - лична гаранция по полица

(авал). При него не се предоставят парични средства, а се поема потенциално плащане в
случай, че платецът откаже да плати по полицата. Поръчителството може да бъде за
платеца, за издателя (при менителници), за джирант, може да бъде за цялата сума или
за част от нея. В случай на отказ за плащане от страна на платеца последният кредитор
може да насочи искането си към издателя (при менителница), всеки от джирантите и
към авалиста, като се изключва лицето, за което е направена гаранция. Ако искането е
към авалиста и той направи плащането, впоследствие отправя искане за събиране на
вземането си към лицето, за което е гарантирал или към някой от солидарно
отговорните длъжници. В ролята на авалист може да бъде всеки безупречен платец.
Най-често авалът се прави от търговска банка, която отпуска авалов кредит.
За отпускането на авалов кредит е необходимо банката да направи проучване на
кредитоспособността и платежоспособността на платеца и на всички солдарно
задължени лица преди лицето, за което се гарантира. По този кредит не се плаща лихва,
а само комисионно възнаграждение за поетия риск.
 1.8. Факторинг

Банката изкупува вземания без право на регрес. Следователно тя поема изцяло риска
по събирането на вземанията. Прилага се лихвен процент, който отчита риска на
вземанията.
С факторинга се осъществява най-често краткосрочно кредитиране по
външнотърговски сделки. На практика има две разновидности:
- вземането се изплаща в момента на сключването на договора за факторинг;
- вземането се изплаща в момента на падежа му.
При сключването на договора за факторинг банката прави отбив от сумата на
вземането, за да покрие:
- комисионно възнаграждение за кредитен риск;
- лихва по кредита, ако вземането се изплаща в момента на сключването на договора
за факторинг;
- комисионно възнаграждение за допълнителни услуги и разходи по събирането на
вземането.

1.9. Форфетиране

Банката изкупува средносрочни вземания (срок от 6 месеца до 5 години) без право

на регрес. Най-често се финансират експортни сделки с обект - производствено
оборудване. Кредитополучател е купувачът (вносителят). Банката изкупува
средносрочни авалирани търговски ефекти, по които бенефициент е износителят. Най-
често се изкупуват менителници. Форфетиране може да се осъществи и чрез
изкупуване на вземания по открити сметки или по отсрочени задължения по
акредитиви.
Банката форфетист плаща парична сума, която е по-малка от сумата по вземането,
като с разликата покрива:
- разходите си по покриване на търговски рискове;
- разходите си по покриване на политически рискове и рискове по превеждането на
валутата от едната страна в другата;
- лихвите по привлечени парични средства за осъществяване на операцията;
- други разходи по операцията;
- печалбата от операцията.
Цената на финансиране с форфетна операция е относително висока.
 На практика банката често изисква гаранция на вземането от друга банка или
безупречен платец. Обичайна практика е като гарант да се привлича стабилна банка от
страната на вносителя.
Предоставеният кредит се погасява по погасителна схема, договорена между
износителя и вносителя и съобразена с изискванията на банката форфетист. По
погасителната схема се издават полици с падежи, съответстващи на сроковете на
плащане на различните части. Номиналната стойност на полиците отговаря на
номинала на съответното плащане. Банката получава погашенията по вземанията на
части.
На основата на анализа на различните видове краткосрочни банкови кредити може
да се направи изводът, че развитието на банковото кредитиране е довело до
разработването на разнообразни специфични кредитни техники, отчитащи
особеностите и потребностите на кредитополучателя. При кредитните операции се
прилагат следните общи условия за банково кредитиране2:
1. Кредитополучателят трябва да бъде регистриран по установения от закона начин
(да има съдебна и финансова регистрация).
2. Кредитополучателят трябва да има разплащателна сметка в кредитиращата банка.
3. Кредитополучателят трябва да бъде дееспособен, т.е. да притежава призната и
гарантирана от закона възможност да поема права и задължения.
4. Кредитополучателят трябва да се ползва с добра репутация (честен, порядъчен,
коректен платец).
5. Кредитополучателят трябва да има добра кредитоспособност (добра ликвидност,
стабилно финансово състояние, приемлив риск).
6. Кредитополучателят трябва да осигури изискваното обезпечение по кредита.
Краткосрочните банкови кредити са лесно достъпен и евтин източник за
краткосрочно кредитиране. Те са често използван външен източник за покриване както
на временните потребности, така и на част от постоянните потребности от оборотен
капитал в съвременните търговски дружества.

2
По-подробно виж Стефанова, П., Банки и кредитно посредничество, с.223 -237.
 2. ТЪРГОВСКИЯТ КРЕДИТ КАТО ИЗТОЧНИК ЗА ФИНАНСИРАНЕ

2.1. Същност на търговския кредит. Избор между купуване

с търговски кредит и с краткосрочен банков кредит

Получените търговски кредити формират част от кредиторската задлъжнялост на

търговското дружество. Търговският кредит може да бъде оформен с издаване на
търговска полица или с открита сметка в счетоводството на доставчика.
Условията на плащане при доставките обикновено включват един сравнително дълъг
срок (обикновено до 45 дни), в койно следва да се плати фактурната стойност и кратък
срок (до 3 или 5 дни), в рамките на който плащането е с отстъпка от фактурната
стойност. По този начин в неявен вид се обявяват срокът и лихвеният процент по
търговския кредит. Например, ако в договора е посочено, че плащането ще бъде (2/5,
net 30), това означава, че фактурната стойност трябва да се плати до 30 дни, а при
незабавно плащане до 5 дни се ползва отбив от фактурната стойност 2 %. Фактически
търговският кредит е със срок 25 дни (30 - 5). Лихвеният процент по кредита (цената на
финансиране с търговския кредит) следва да се изчисли, като:

където:
l e нормата на лихвата по търговския кредит в годишно изражение;
d - нормата на отбива при незабавно плащане;
n - броят на дните на търговския кредит.
= 0.2939 (29.39 %)

Във всеки конкретен случай финансовият мениджър трябва да определи как да се

извърши плащането. Дали да се ползва търговски кредит, или да се плати в краткия
срок, за да се ползва отстъпка.
 РЕШЕНА ЗАДАЧА:
Търговското дружество сключва договор за доставка на материали на обща фактурна
стойност 100 000 лв. Да приемем, че съгласно договора по доставката е посочено, че
условията за плащане са (2/5; net 45). Това означава, че ако се плати в срок пет дни от
издаването на фактурата, се ползва отстъпка от фактурната стойност в размер на 2 %.
Ако не се плати в посочения кратък срок, плащането на фактурната стойност трябва да
се извърши до 45 дни. Изгоден ли е търговският кредит? За да се даде отговор на този
въпрос, се прави сравнение на двата алтернативни варианта:
Първи вариант: Да получи краткосрочен банков кредит и да направи плащане в
краткия срок.
Втори вариант: Да ползва търговския кредит за максималния срок.
Да приемем, че лихвеният процент по краткосрочния банков кредит е 16 %
(годишен).
Решение:
Първи вариант:
1. Отстъпка за плащане в 5-дневен срок:
100 000 х 2 % = 2 000 лв.
2. Сума, която трябва да се плати в 5-дневен срок:
100 000 - 2 000 = 98000 лв.
3. Лихва, която трябва да се плати на банката за кредит от 98000 лв. за 40 дни (45 - 5)
при годишен лихвен процент 16 %.
= 1 742,22 лв.

4. Общ ефект при този вариант:

2000 - 1 742,22 = 257,78 лв.
Втори вариант:
1. Загуба от неполучена отстъпка 2 000 лв.
2. Икономия от неплатената лихва по кредита 1 742,22 лв.
3. Общ ефект при този вариант:
1 742,22 - 2 000 = - 257,78 лв.

Следователно финансовият мениджър трябва да реши да плати в краткия срок и да

не ползва търговския кредит. Търговският кредит в този случай е по-скъп източник за
краткосрочно финансиране в сравнение с алтернативния източник - краткосрочния банков
кредит.
 В нашата задача цената на финансиране с търговския кредит е 0,1837 (18,37 %)
= 0,1837

Цената на финансиране с търговския кредит е 18,37 %, а цената на финансиране с

банковия кредит (без отчитане на данъчната икономия) е 16 %. Ако отчетем данъчната
икономия от данъчното признаване на лихвите като финансови разходи, цената на
финансиране с банковия кредит е 16 (1 - 0,10) = 14.4 %. Следователно е по-изгодно да
се ползва банков кредит и да се плати с отстъпка.
Задълженията към доставчиците извън получените търговски кредити се формират в
процеса на безналичните разплащания. При просрочване на плащанията платецът
фактически ползва чужд капитал, без да плаща съответстваща лихва. Подобен ефект се
получава и в рамките на нормалния срок на извършване на плащането.

2.2. Форми на безналични плащания3

Безналичните разплащания се осъществяват чрез прехвърляне на парични суми от

сметките на платците в сметките на получателите с помощта на преводни нареждания, 4
без да се използват налични пари. За времето на документооборота се получава
взаимно кредитиране между търговските дружества, без това да е оформено като
търговски кредит.
В търговските банки се откриват следните видове сметки, по които се съхраняват
пари (в лева и чуждестранна валута) на търговските дружества в базналична форма:
1. разплащателни сметки – за съхранение на пари, платими на виж дане без

срок за предизвестие от титуляря до банката;

2. депозитни сметки – за съхранение на пари, платими на определена дата

3
Формите за безналични разплащания са регламентирани в Закона за платежните услуги и
платежните системи(Приет от ХL народно събрание на 12 март 2009 г.,обнародван в „Държавен
вестник“, бр. 23 от 27 март 2009 г., в сила от1 ноември 2009 г.; изм., бр. 24 от 2009 г.; изм., бр. 101 от
2010 г.; изм.,бр. 105 от 2011 г.; изм. и доп., бр. 103 от 2012 г.) и Наредба № 3 от 16 юли 2009 г.за
условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни
инструменти(Издадена от Българската народна банка, обнародвана в „Държавен вестник“, бр. 62 от 4
август 2009 г.; в сила от 1 ноември 2009 г.; изм. И доп., бр. 48 от 2011 г., бр. 57 от 2012 г.)
4
Платежно нареждане е разпореждане в писмена или в електронна форма от наредителя към
доставчика на платежни услуги да извърши превод на парична сума. Платежното нареждане може да е за
кредитен превод или за директен дебит.
 (падеж) или при други предварително договорени условия за плащане;

3. спестовни сметки – за съхранение на пари на физически лица срещу изда-

ване на лична спестовна книжка или на документ, съдържащ идентични данни;

4. сметки на бюджетни предприятия – за съхранение на пари на бюджетни

предприятия и пари, предоставени на други лица от бюджети, извънбюджетни

сметки и фондове, включени в консолидираната фискална програма;

5. набирателни сметки – за съхранение на пари, предоставени за учредяване

на юридическо лице;

6. акредитивни сметки – за съхранение на пари, предоставени за разплащане

на титуляря с трето лице, което има право да ги получи при изпълнение на усло-

вията, поставени при откриването на акредитива;

7. ликвидационни сметки – за съхранение на пари на лица, обявени в ликви-

дация;

8. особени сметки – за съхранение на пари на лица, за които е открито про-

изводство по несъстоятелност;

9. други видове сметки за съхранение на пари, които се обслужват при опре-

делени с договор условия.

Плащанията от тези сметки се извършват в хронологичен ред на постъпването на

преводните документи в банката.
В зависимост от това, какъв е механизмът на разплащателния процес, се различават
няколко форми на плащане:
1. Кредитен превод.
2. Директен дебит.
3. Акредитивна форма.
4. Плащане с чекове.

Кредитен превод
Кредитният превод се извършва по нареждане на наредителя /платеца/, въз основа
на което неговият доставчик на платежни услуги /банката/ задължава сметката му и
прехвърля сумата, посочена в нареждането по сметката на получателя. Ако сметката на
получателя се води в същата банка, разплащането става веднага. Ако сметката на
получателя е в друга банка, трябва да се извърши прехвърляне на сумата между
банките, което става чрез СОКП (Системата за обслужване на клиентски преводи) или
чрез системата RINGS (Система за брутен сетълмент в реално време, изградена,
организирана и регулирана от БНБ). Инициативата е на платеца, който започва
разплащателния процес.

Идентификатор по оф-лайн курс Корпоративни

финанси КФИФ 00047 – Анимация за кредитен
превод

Идентификатор по он-лайн курс Корпоративни

финанси КФИН 00047 – Анимация за кредитен
превод

Тази форма на превод е удобна за платеца, но крие риск за получателя. Рискът се

състои в това, че платецът може да забави представянето на преводното нареждане или
може въобще да не извърши превода. При тази форма има сравнително ниски разходи
по разплащането.

Директен дебит
По договор между платеца и получателя на превода преводът може да бъде
извършен чрез директен дебит. При тази форма платецът трябва да даде предварително
своето писмено съгласие до своя доставчик на платежни услуги да извърши превод
незабавно от неговата сметка по нареждане на получателя. Копие от съгласието се
изпраща на получателя на превода (доставчика по сделката). Възможно е платецът да
постави условия за прилагане на директен дебит, тогава доставчикът на платежни
услуги трябва да следи за спазването им и само в случай, че са спазени, тогава да
извърши превода. Инициативата за плащане е от страна на получателя на превода
(доставчика). Той подава до своя доставчик на платежни услуги нареждане за директен
дебит.

Идентификатор по оф-лайн курс Корпоративни

финанси КФИФ 00048 – Анимация за директен
дебит
 Идентификатор по он-лайн курс Корпоративни
финанси КФИН 00048 – Анимация за директен
дебит

Тази форма е в интерес на получателя. Въпреки това, тя не гарантира плащането.

Съществува риск по сметката на платеца да няма необходимата наличност и плащането да
се забави. Разходите по разплащането са по-големи в сравнение с кредитния превод.

Акредитивна форма
Това е най-скъпата форма на плащане. Тя е в интерес на получателя (доставчика).
Чрез нея се гарантира плащането. Прилага се в случай, че доставчикът не познава добре
купувача и иска да се предпази от риск по разплащането.
Платецът нарежда на своя доставчик на платежни услуги да открие акредитив в
полза на получателя. За целта доставчикът на платежни услуги открива акредитивна
сметка, в която прехвърля паричната сума от сметката на платеца. Акредитивната
сметка се открива със срок (обикновено един месец). Тя се закрива след извършване на
плащането или след изтичане на срока. Акредитивната сметка не се олихвява, което
ощетява платеца. Платецът посочва всички условия, които трябва да бъдат спазени, за
да се извърши плащането по акредитива. Доставчикът на платежни услуги уведомява
получателя (доставчика) за размера и условията по открития при него акредитив. След
извършването на доставката (услугата) получателят представя всички документи,
удостоверяващи спазването на условията за плащане и доставчикът на платежни услуги
извършва плащането. Акредитивът се закрива. Ако не се извърши плащане в
едномесечен срок, акредитивът също следва да бъде закрит.
Акредитивната форма на плащане има много разновидности, прилагани главно при
външнотърговски сделки. При вътрешните разплащания тя се прилага по следния ред:

Идентификатор по оф-лайн курс Корпоративни

финанси КФИФ 00049 – Анимация за
акредитивна форма
 Идентификатор по он-лайн курс Корпоративни
финанси КФИН 00049 – Анимация за акредитивна
форма

Разплащане с чекове
Чекът е разплащателен документ с характер на безусловно нареждане до банката,
където се води текущата (чековата) сметка на издателя, да плати посочената сума на
лицето приносител или на лицето, посочено като получател. Чекът се предава (или
изпраща) от издателя (платеца) на получателя на паричната сума. Получателят на
паричната сума го депозира в банка, която го изпраща в банката на издателя.
Чекове се издават само върху бланки от чекови книжки, получени от БНБ.
Паричната сума, за която се издава чекът, не може да превишава остатъка от парични
средства по текущата сметка (чековата сметка) на издателя. В случай че по сметката е
договорен кредит, паричната сума по чека не може да надхвърля остатъка плюс
кредитния лимит.
Чековете се различават по степен на риск от неплащане:
- акцептирани чекове - не носят риск от неплащане, защото са акцептирани от банка;
- чекове от лимитирани чекови книжки - малък риск, защото при издаването на
чековата книжка е блокирана парична сума на притежателя на чековата книжка по
чековата сметка в рамките на лимита. При издаването на всеки чек се отразява
остатъкът от лимита, следователно остатъкът от блокираната парична сума по чековата
сметка;
- чекове от нелимитирани чекови книжки - висок риск, защото може да се окаже, че
по сметката на издателя на чека няма нужната парична сума. Тогава чековете остават да
чакат за плащане.
В нашата страна чековете могат да се представят за инкасо във всяка банка (банков
клон). При извършване на плащането се прилага процедурата на директен дебит.
Всяка форма се характеризира с две основни характеристики, които трябва да се
вземат предвид във всеки конкретен случай при договарянето на условията на плащане
между контрагентите по сделката.
- риск от забавяне на плащането или неплащането;
- разходи по разплащането.
 РЕЗЮМЕ
Политиката, която може да се приложи при решаването на въпроса за
източниците, може да бъде:
- консервативна;
- умерена;
- агресивна.
Консервативната политика се състои в това, че цялата минимална
потребност и част от временните потребности се покриват с дългосрочни
източници за финансиране. Другата част от временните потребности се покрива с
краткосрочни източници.
Умерената политика се състои в това, че минималната потребност се
покрива с дългосрочни източници за финансиране, а временните потребности се
покриват с краткосрочни източници.
Агресивната политика се състои в това, че само част от минималната
потребност се покрива с дългосрочни източници, а останалата част и временните
потребности се покриват от краткосрочни източници.
Източниците за краткосрочно финансиране са в три групи:
Първа група - краткосрочни банкови кредити
От гледна точка на технологията на кредитната операция краткосрочните
банкови кредити са различни видове:
1. Контокорентен кредит
2. Револвиращ кредит
3. Ломбарден кредит
4. Сконтов кредит
5. Акцептен кредит
6. Рамбурсен кредит
7. Авалов кредит
8. Факторинг
9. Форфетиране.
Втора група- търговски кредити,
Лихвеният процент по търговския кредит /цената на финансиране с търговския
кредит/ следва да се изчисли, като:

d 360
l= х
1 d n
 където:
l - нормата на лихвата по търговския кредит в годишно изражение;
d - нормата на отбива при незабавно плащане;
n - броят на дните на търговския кредит
Трета група- задължения към доставчици, бюджета, персонала, социалното и
здравното осигуряване.

@ Задачи за самоподготовка

1. Изчислете цената на финансиране с търговски кредит, като знаете, че в договора

по доставката са посочени условията за плащане (1/10; net 30).
.........................................................................................................................................................
.........................................................................................................................................................
Отговор: 0,1818 (18,18 %)
@ Въпроси за самоподготовка

Въпрос 1. Коя форма на безналични плащания трябва да изберете, ако Вашето

търговско дружество е доставчик, а купувачът е търговско дружество, с
което до момента не сте имали търговски отношения и нямате
информация за неговото финансово състояние?
......................................................................................................................................
......................................................................................................................................
Въпрос 2. Коя форма на безналични плащания е най-скъпа за купувача?
......................................................................................................................................
......................................................................................................................................
Въпрос 3. В какви случаи купувачът би приел да плаща с директен дебит?
......................................................................................................................................
......................................................................................................................................
Въпрос 4. Какво е характерно за консервативната политика при финансирането на
оборотния капитал?
......................................................................................................................................
......................................................................................................................................
Въпрос 5. Какво е характерно за агресивната политика при финансирането на
оборотния капитал?..................................................................................................?
......................................................................................................................................
......................................................................................................................................
Въпрос 6. Каква е разликата между авалов кредит и сконтов кредит?
......................................................................................................................................
......................................................................................................................................
Въпрос 7. Защо контокорентният кредит се счита за скъп източник за краткосрочно
финансиране на търговското дружество?
......................................................................................................................................
......................................................................................................................................
Въпрос 8. За кои търговски дружества е подходящ револвиращият кредит?
......................................................................................................................................
......................................................................................................................................
Въпрос 9. Как се изчислява цената на финансиране с търговски кредит?
......................................................................................................................................
......................................................................................................................................
Въпрос 10. Какви са предимствата на търговския кредит като източник за
краткосрочно финансиране на търговското дружество?
......................................................................................................................................
 ......................................................................................................................................

Ñ КЛЮЧОВИ ПОНЯТИЯ И ТЕРМИНИ

Разплащателна сметка - за съхранение на пари, платими "на виждане", без срок за
предизвестие от клиента до банката.
Депозитни сметки - за съхранение на пари, платими със срок за предизвестие от
клиента до банката, или при други предварително договорени условия за плащане.
Набирателни сметки - за съхраняване на пари, предоставени за разпореждане от
клиента на негово поделение, необособено като самостоятелно лице, или за учредяване
на юридическо лице.
Акредитивна сметка - за предоставени пари за разплащане на клиента с трето лице,
което има право да ги получи при изпълнение на условията, поставени при откриването
на акредитива.
Ликвидационна сметка - за съхранение на пари на лице, обявено в ликвидация.
Особени сметки - за съхранение на пари на лица, за които е открито производство
по несъстоятелност.
Кредитен превод - платецът изготвя преводно нареждане, с което нарежда на своята
банка да задължи сметката му и да прехвърли сумата, посочена в преводното
нареждане по сметката на получателя.
Акредитивна форма - форма на безналично плащане, при която купувачът
(платецът) нарежда на своята банка да се открие акредитив (при нея или в банката на
доставчика) за плащане по сделката. При изпълнение на условията по сделката банката
веднага изплаща на доставчика сумата по акредитива.
Директен дебит - платецът предварително дава писмено съгласие до своята банка,
по силата на което тя незабавно извършва превод от неговата сметка при постъпване на
нареждане за директен дебит от доставчика по сделката.
Разплащане с чекове - чекът е разплащателен документ с характер на безусловно
нареждане до банката, където се води текущата (чековата) сметка на издателя, да плати
посочената сума на лицето приносител или на лицето, посочено като получател.
Ломбарден кредит - кредит, който се отпуска по обикновена заемна сметка срещу
обезпечение във вид на залог на движими ценности (ценни книжа; полици; запаси на
склад; незавършено производство; готова продукция на склад; стоково-разпоредителни
документи; чужда валута; пари, блокирани по сметка).
 Сконтов кредит - кредит, който се отпуска, като банката изкупува (сконтира)
търговски полици.
Авалов кредит - кредит, който се отпуска чрез поръчителство по полица (авал).
Контокорентен кредит - кредит, който се отпуска по текуща сметка във вид на
кредитен лимит (максимална задлъжнялост на клиента към банката).
Револвиращ кредит - възобновяващ се кредит, който може да бъде ползван
многократно в рамките на договорения срок.
Акцептен кредит - кредит, който се отпуска чрез акцептиране на плащания по
менителници и платежни документи (чекове и други).
Рамбурсен кредит - предоставя се на купувача при външнотърговски сделки при
откриване на т.нар. "рамбурсен акредитив", като се договаря между вносителя и
търговската банка.
Факторинг - банката изкупува вземания без право на регрес, като поема изцяло
риска по събирането на вземанията.
Форфетиране - банката изкупува средносрочни вземания по експортни сделки с
обект - производствено оборудване без право на регрес.

Литература

1. Александрова, М. и кол., Финанси - Теория и практика, С., 2000.

2. Динев, Д. и Ненков, Д. - “Финанси на съвременната фирма” С., 1992 г.
3. Петров, Г. и колектив - “Корпоративни финанси”, С., Тракия-М, 2012 г.
4.Brealey R.A., Myers S.C., Allen F. - “Principles of Corporate Finance”, 9 th,
McGraw-Hill Irwin, 2008
5. Ross, S.A., Westerfield R.W., Jaffe J. – “Corporate Finance – Core Principles
and Applications”, 2nd Edition, McGraw-Hill, 2009
Допълнителна литература:
1. Вачков, С. и др., „Корпоративни финанси”, СТЕНО, Варна, 2006 г.
2. „Корпоративни финанси, учебно помагало”, Лотос 23, Варна, 2007 г.