Глава 

7 
Специфика на банковото посредничество 

7.1 Информация и банково посредничество 
7.1.1 Прозрачност на бизнессектора и мястото на банките в институционалната 
структура на финансовото посредничество 
По  традиция  икономистите  концентрират  вниманието  си  върху 
ролята  на  търговските  банки  в  разплащателната  система.  Банките са 
уникални  с  това,  че  за  разлика  от  другите  финансови  посредници 
предлагат транзакционни услуги на базата на създадените от тях пари 
под  формата  на  депозити.  Това  участие  в  процеса  на  паричното 
предлагане  е  основа  за  някои  регулаторни  мерки,  като  например 
изисквания  за  резерв,  формулирани  от  централната  банка  с  цел 
улесняване  на  контрола  върху  паричната  маса,  както  и  на  норми, 
предназначени  да  осигурят  стабилността  на  банките  и  платежната 
система.  Банките,  разбира  се,  правят  доста  повече  от  приемането  и 
създаването  на  депозити.  Основната  им  дейност  е  концентрирана  в 
трансформиране на активи и пасиви  (asset­liability transformation). В 
тази  си  роля  банките  предоставят  неликвидни  рискови  заеми  на 
частния  сектор  с  депозити,  които  са  платими  по  номинал  и  при 
поискване.  Поради  големия  риск,  поеман  от  банките  като 
посредници,  банкерството  често  се  оприличава  с  "жонгльорство"  (a 
sleigth­of­hand called intermediation). 
Действително  търговските  банки  са  важен  източник  на 
капитал  за  нефинансовите  фирми.  Както  е  показано  в  табл.  7.1, 
въпреки  че  се  наблюдава  намаляване  на  относителния  им  дял, 
банковите заеми доминират (с изключение на САЩ) в общия дълг на 
бизнесфирмите във водещите индустриални страни 

Таблица 7.1 
Относителен дял на банковите заеми в общия дълг на бизнесфирмите (%) 
1992 г.  2003 г. 
Страни 
САЩ  51  42 

Великобритания  77  64 

Франция  84  77 

Европейски съюз  88  86 

Япония  76  64 

Източник:  White,  William  R.  "Are  changes  in  financial  structure  extending  safety  nets?"  BIS  Working 
Papers No 145, January 2004, p. 26.

1 
 Решаващ  фактор  за  успеха  във  финансовото  посредничество, 
както бе изяснено в предходните глави е не само капиталът, но също 
така  и  информацията.  Качествената  информация  може  дори  да 
представлява  основен  източник  на  конкурентно  предимство.  По­ 
добрата  информираност  относно  пазара,  клиентите,  техните  нужди, 
навици  и  т.н.,  са  давали  възможност  на  банките  да  предвидят 
действията  на  своите  конкуренти  в  сферата  на  предлагане  на 
финансови  услуги.  Както  бе  посочено  в  глава  5,  непрекъснатият 
дотъп до информация, която при това има частен характер, е ключът 
към разбиране преимуществата на банковото посредничество.  Два са 
главните  източника,  стоящи  в  основата  на  информационните 
предимства на банките: (1) предоставянето на разплащателни услуги 
и  възможността  да  оценят  точно  финансовото  състояние  на 
заемателите чрез достъп до депозитната история и наблюдаването на 
паричните  им  потоци;  (2)  обвързването  им  с  клиентите  чрез 
кръстосване на собственост. По този начин при банките има уникално 
съчетание  на  функцията  на  посредник  с  тази  по  управление  на 
платежните средства. 
Следователно  наличието  на  информация  (или  нейното 
отсъствие  и  изкривяване)  е  от  решаващо  значение  за  процеса  на 
финансиране  и  има  важно  влияние  върху:  оформянето  на  типа 
институции,  които  е  вероятно  да  възникнат  във  финансовия  сектор; 
функциите,  които  тези  институции  ще  изпълняват;  вида  на 
финансовите  инструменти,  които  ще  се  използват,  както  и  кой  ще 
получава  външно  финансиране,  от  кого,  в  каква  форма  и  при  какви 
условия.  Един  подходящ  начин  за  отразяване  влиянието  на 
асиметричната  информация  върху  структурата  на  сектора  на 
финансовото  посредничество,  е  като  се  подредят  потенциалните 
заематели  в  един  спектър  от  информационна  непрозрачност  и 
прозрачност,  в  зависимост  от  перспективите  им  за  изплащане  на 
задълженията (вж. фиг. 7.1). 
Фигура 7.1 
Информационна прозрачност на заемателите и връзка с институциите, осигуря­ 
ващи външното им финансиране 

Заематели:  Непрозрачни  Фирми от среден клас,  Прозрачни 

(малки и млади фирми              притежаващи реални  (зрели фирми с 
притежаващи малък  активи  кредитна история 
размер реални активи)  и висок рейтинг) 

Финансиращи  Неформ. кредитни  Банки и др. финансови  Капиталови 

институции:  инст/ии, кооперативи,  посредници, търг. кредит  пазари 
венчърни фондове 

Фигурата  е  адаптирана по: White,  L.  J.  "Finance, Financial Regulation, and Economic  Development: An 

International Perspective". World Bank Discussion Paper No. 415, 2001, p. 4.

2 
 От лявата страна  на фиг. 7.1 се намират силно непрозрачните 
участници.  В  тяхната  група  могат  да  се  поставят  новосъздадените 
малки предприятия. Перспективите им за изплащане  на дълговете са 
неясни  и  поради  това  те  срещат  сериозни  затруднения  при 
получаване  на  външно  финансиране.  Те  следователно  ще  трябва  да 
разчитат  на  неформални  институции,  на  кооперативни  кредитни 
институции  или  пък  на  венчърни  фондове,  които  естествено  имат 
специална  информация  за  качествата  им като заематели.  Отдясно на 
фиг.  7.1  се  разполагат  високопрозрачните  участници.  В  тази 
категория  се  включват  големи,  известни  и  финансово  стабилни 
корпорации.  Техните  перспективи  за  обслужване  на  дълга  са 
сравнително ясни и добри, поради което могат да бъдат финансирани 
от  публиката  чрез  емитиране  на  ценни  книжа,  които  след  това  се 
търгуват  на  вторичните  пазари.  По  средата  се  намират  заематели, 
отличаващи  се  със  средно  ниво  на  прозрачност,  които  могат  да 
получат  финансиране  от  финансови  посредници,  както  и  от  техни 
доставчици  на  основата  на  т.нар.  търговски  кредит  (trade  credit). 
Финансовите  посредници  (най­вече  банковите)  са  информационни 
специалисти,  които  притежават  умения  и  ресурси  за  получаване  на 
значително  количество  информация  за  заемателите.  Освен  това  те 
могат  да  наблюдават  и  контролират  заемателите,  след  като  им 
отпуснат заем така, че да подсигурят изплащането му. 
Границите на фиг. 7.1, обозначаващи сферите на финансиране 
от  страна  на  неформалните  институции,  финансовите  (банкови) 
посредници и капиталовите пазари са неясни и размити и се намират 
в  голяма  степен  под  влияние  на  технологиите, които ги  "местят"  на 
ляво.  Например,  големият  напредък  в  компютърните  и  телекомуни­ 
кационни  технологии  и  обработката  на  данни  през  последните  три 
десетилетия  в  голяма  степен  повишават  способностите  на 
участниците  във  финансовия  сектор  бързо  и  евтино  да  събират  и 
обработват  информация.  Два  важни,  определящи  фактора  за 
информационната  прозрачност  или  непрозрачност  на  заемателите, 
особено  когато  става  въпрос  за  бизнесфирми  са  техните  възраст  и 
размер. Тези характеристики са координатите на фиг. 7.2. Възрастта е 
важна,  тъй  като  на  основата  на  качествата  на  фирмата  като 
кредитополучател  в  миналото,  се  натрупва  информация  за 
надеждността и като цяло. При размера се засяга мащаба, за който си 
струва една инвестиция на кредитора в информационно проучване и 
последващо отпускане на кредит. Така, както е показано на фиг. 7.2, 
младите и малки предприятия ще бъдат принудени да се придържат в 
голяма  степен към  по­неформалното финансиране.  С  "остаряването" 
на  предприятията  и  увеличаване  на  техния  размер,  натрупаната 
информация и по­големия мащаб може да ги направят подходящи за 
финансиране  от  банки  или  други  финансови  посредници.  И  накрая, 
още  по­големият  размер  и  зрялата  възраст  ще  им  позволят  да

3 
 достигнат  до  капиталовите  пазари.  Границите,  които  определят  тези 
сфери на фиг. 7.2 отново са неясни и размити. 

Фигура 7.2 
Прозрачност  на  бизнесфирмите  като  детерминанта  на  институционалната 
структура на финансовото посредничество 
Възраст 

Зрялост 

Капиталови  пазари 

Банки и други финансови 
посредници, търговски 
кредит 

Неформални кредитни 
институции, коопера­ 
тиви, венчърни фондове 

малки  средни  големи  Размер 

Усъвършенстването  на  обработката  на  информацията  и 

развитието  на  телекомуникационните  технологии  придвижва 
границите  на  ляво.  Създават  се възможности за  "по­млади"  и  малки 
предприятия  да  достигнат  до  финансови  посредници  и  до 
капиталовия пазар на по­ранен етап, отколкото това е било възможно 
преди.  Ръста  на  пазара  на  високорискови  облигации  (junk  bonds)  е 
една  добра  илюстрация  на  посочената  тенденция.  От  друга  страна 
банковият риск­мениджмънт се подобрява значително в съответствие 
с  поразителния  напредък  в  информационните  технологии.  Софтуер, 
базиран  върху  изкуствен  интелект  може  да  ограничи  ролята  на 
човешкия  фактор  при  управлението  на  кредитния  риск. 
Секюритизацията  като  метод  за  управление  на  ликвидния  риск  би 
била  невъзможна  без  обслужващ  софтуер,  наблюдаващ  и 
контролиращ паричните потоци. 
Развитието  на  информационните  технологии  обаче  в  по­ 
голяма степен затрудни, отколкото облекчи банковите посредници. С 
развитието  на  Интернет  нараства  прозрачността  на  бизнессектора  и 
възможността субектите да получават информация с по­малко усилия

4 
 и разходи, което преди е било възможно само за банките. В резултат 
на  това,  една  част  заемите  стават  по­ликвидни  и  предимствата  на 
частната  информация  на  банките,  както  и  на  ролята  им  в 
наблюдението на заемите се намалява. Казано по друг начин, заемите 
подлежащи  на  секюритизация  могат  да  бъдат  обединявани  в  пул  от 
брокерски  фирми,  след  което  брокерите  да  издават  търгуеми 
облигации срещу  пула, да събират лихви  и части от главницата и да 
ги прехвърлят към държателите на облигациите. Това не означава, че 
посочените  брокерски  функции  са  тривиални,  а  че  уменията  за 
изпълнението им вече не са присъщи само на банките. 
Все  пак,  както се изяснява в следващия  подпараграф,  банките 
притежават някои уникални предимства в ролята си на доставчици на 
капитал,  което  обяснява  запазеното  им  място  сред  институциите, 
осигуряващи външно финансиране на бизнессектора. 

7.1.2 Банков (вътрешен) дълг срещу пазарен (външен) дълг 
През  1985  г.  проф.  Юджин  Фама  от  Чикагския  университет 
публикува  статия  със  заглавие  "Кое  е  различното  при  банките?" 1 ,  в 
която  прави  разграничение  между  "вътрешен"  и  "външен"  дълг. 
Вътрешният  дълг  се  дефинира  като  заем,  за  който  кредиторът  има 
достъп  до  информация  за  заемополучателя,  която  по  принцип  не  е 
публично  достъпна.  Както  бе  посочено  в  глави  4  и  5,  кредиторът 
може  да  притежава  част  от  капитала  и  да  участва  във  вземането  на 
решения като член на управителния съвет (борда на директорите) на 
определена корпорация. Външният дълг, от друга страна, е публично 
търгувано вземане, за което държателят на дълга разчита на публично 
достъпна  информация,  разкрита  от  рейтингови  агенции  или 
независими  одитори.  Банковите  кредити  и  частно  пласираните 
облигационни  заеми  са  примери  за  вътрешен  дълг,  а  публично 
търгуваните облигации и търговските ценни книжа ­ за външен дълг. 
Вътрешният  банков  дълг,  както  бе  изяснено  в  предходния 
подпараграф, е важен източник за  финансиране  на малките и средни 
частни  фирми.  В  отсъствието  на  добре  функциониращи  пазари  за 
търгуване  на  "външен"  дълг  (характерен  белег  за  финансовите 
структури на континентална Европа, повечето развиващи се страни и 
такива с преходни  икономики),  банковите заеми са   главен източник 
за  финансиране  на  оборотните  и  инвеститционни  потребности  и  на 
големите  корпорации.  Използването  на  вътрешен  банков  дълг  има 
няколко потенциални  предимства.  На  първо  място  вътрешният  дълг 
може  да  предложи  решение  на  проблема  с  информационната 
асиметрия, който е присъщ и за всички публични оферти за продажба 
на ценни книжа. Тъй като банките имат повече информация за своите 
клиенти, а оттук и по­голяма увереност в бъдещето на дадена фирма, 
отколкото  външните  участници,  те  (банките)  ще  оценят  заемите  си 

1 
Вж. Fama, Eugene. "What's Different About Banks?". Journal of Monetary Economics 15, 1985.

5 
така, че да отразят своето информационно преимущество. За фирмите 
със солидни връзки с местни банкови институции, но с никакъв шанс 
да  получат  рейтинг  от  инвестиционен  клас,  цената  на  банковия 
кредит ще бъде значително по­ниска от цената на заем чрез публична 
оферта за продажба на ценни книжа. 
Второ,  в  контекста  на  теорията  на  Д.  Даймънд  (1984), 
държателите на вътрешен дълг  са в по­добра позиция да наблюдават 
и  контролират действията  на  заемополучателите.  Частният  пласмент 
и  банковите  заеми  обикновено  съдържат  детайлни  ограничения  в 
договорите,  изготвени  за всеки  индивидуален  клиент  в съответствие 
със специфичното му състояние и възможности. Предоговарянето на 
кредитите в отговор на неочаквани промени е доста по­лесно, когато 
има  само  един  или  няколко  кредитора,  отколкото  ако  са 
няколкостотин или хиляди анонимни инвеститори. 
Трето, важно предимство  на вътрешния  дълг е  запазването на 
поверителния  характер  на  информацията  за  инвестиционните 
проекти.  Естествено  е  компаниите  да  не  желаят  да  разкриват 
публично  информацията,  свързана  със  създаването  на  нов  продукт 
или технология. 
И  накрая,  използването  на  вътрешен  дълг  позволява  на 
заемополучателите  да  избегнат  скъпия  и  трудоемък  процес  на 
регистрация на емисиите в съответния орган, регулиращ капиталовия 
пазар  (Комисия  за  финансов  надзор  в  България).  Трябва  да  се 
отбележи обаче, че има и разходи по договаряне на вътрешния дълг и 
макар че постоянните разходи на публичните емисии са сравнително 
високи,  променливите  разходи  са  ниски.  Поради  тази  причина 
вътрешният  дълг  е  по­вероятно да  се  използва  за  по­малки  кредити, 
т.е.  когато  размерът  на  емисиите  не  е  достатъчно  голям,  за  да  се 
реализират значителни икономии от мащаба. 
Практиката  показва,  че  двата  най­често  използвани  от 
частните  предприятия  източници  за  получаване  на  кредити  са 
банковите  заеми  и  публичните  емисии  на  облигации.  Въпреки 
уникалната  макроикономическа  роля  на  всеки  от  тях,  различията 
помежду  им  могат  да бъдат изведени  на корпоративно  ниво. В  табл. 
7.2  са  сравнени  основните  характеристики  на  банковите  заеми  и 
публично  предлаганите  облигации,  типични  за  страните  с  добре 
развити капиталови пазари. 
Това  кратко  сравнение  разкрива,  че  облигациите като  цяло са 
по­привлекателни  за  дългосрочно  и  широкомащабно  заемане,  а 
банковите  заеми  ­  за  малко  по  мащаб,  краткосрочно  и  текущо 
финансиране.  В  балансовите  отчети  на  компаниите  облигациите 
присъстват  при  финансиране  придобиването  на  фиксирани  активи  и 
инвестиции,  докато  банковите  заеми  са  по­подходящ  източник  за 
финансиране  на  запаси  и  други  форми  на  оборотен  капитал.  Това 
показва, че банките имат своя пазарна ниша, която не е подходяща за 
пазарите на външен дълг.

6 
Таблица 7.2 
Банкови заеми срещу публични емисии на облигации 

Критерии  Банкови заеми  Публични емисии на 

облигации 
По­малък  размер  с  изключение  на  Значителен  размер  като  липсват 
Размер на  синдикираните  заеми.  Ограничен  е  лимити  (ограничения).  По­малкия 
финансирането  от кредитната линия, която  може  да  размер на емисиите е непрактичен 
се предостави на заемател 
Обикновено  по­кратък  с  опция  за  По­дълъг от една година 
Матуритет (срок)  възобновяване.  Ограничен  е  от 
кредитната политика на банката 
Гъвкаво ­  на  основата  на  специфич­ 
Като  цяло  ­  негъвкаво.  Еднократно 
Изплащане на дълга  ни погасителни планове  при  дисконтните  облигации  и  чрез 
фиксирани плащания при купонните 
Фиксиран ­ за краткосрочни заеми и  Облигациите  по  принцип  са  ценни 
Лихвен процент  плаващ за дългосрочни  книжа с фиксиран доход 

Обикновено  са  по­малки  в  зависи­ 

Разходи  Обикновено по­големи разходи  мост от пазарните условия 

Възможност  за  хеджи­  Наличие на възможност  Наличие на възможност 

ране чрез swaps 

Структурирано  Ограничено  Широко достъпно 

финансиране 

Собствен  кредитен  анализ,  Стандартизиран  кредитен  рейтинг 

Кредитен анализ  осъществяван  от  самите  банкови  от  специализирани  рейтингови 
специалисти  агенции 

Използване  на  прихо­  Обикновено ограничено  Обикновено неограничено 

дите 

Нелиствани 
Възможност за листинг  (по  принцип  банковите  заеми  са  Наличие на възможност за листинг 
нетъргуеми активи) 
Банки,  но  също  и  някои  други  Не  са  специфицирани  ­  индивиди, 
Кредитори  финансови институции  корпорации,  банки,  институционал­ 
ни инвеститори 
Лесно  прехвърляеми,  но  с  ограни­ 
Прехвърляемост  и  лик­  Не са прехвърляеми и ликвидни  чена  ликвидност  (освен  за  облига­ 
видност  циите на големите корпорации) 

Източник:  Endo,  Tadashi.  "The  Development  of  Corporate  Debt  Markets".  IFC:  Financial 
Markets Advisory Department, The World Bank Group, 2000, p. 7.

7 
7.2   Процесът  на секюритизация и  промените  в банковото  посред­ 
ничество 
Процесът на секюритизация (securitization) е може би най­важния вид 
съвременнa  финансова  иновация  (иновация  в  технологията  на 
финансирането).  Този  термин  се  отнася  до  трансформиране  на 
финансови  активи,  като  например  ипотечни заеми в ценни книжа, за 
да  могат  да  бъдат  реализирани  при  необходимост  на  вторичните 
пазари. Това дава възможност на банките да управляват по­ефикасно 
кредитния  риск  и  ликвидността  си.  С  течение  на  времето 
секюритизацията като процес също се развива, вследствие на което и 
дефинирането и вече е по­общо  ­ “подбор на спестители и заематели 
изцяло  или  частично  чрез  финансовите  пазари” 2 .  По  този  начин  тя 
покрива  както  прякото  финансиране  чрез  облигации  и  търговски 
книжа (CPs) ­ нарича се още първична секюритизация, а така също и 
преоформянето на пакети от заеми в ценни книжа, където банковите 
посредници  поставят  началото  на  заемите,  но  се  използват  пазарите 
на  ценни  книжа  за  търсене  на  инвеститори  (вторична 
секюритизация).  В  случая  банките  осъществяват  една  специфична 
емисия на ценни книжа, които са гарантирани с паричните потоци от 
изплащането на главниците  и лихвите по  ипотечните  заеми.  По този 
начин  кредитният  риск  се  прехвърля  на  трети  лица,  както  и  се 
повишава  банковата  ликвидност.  Процесът  на  секюритизация  се 
стимулира  от  въвеждането  на  т.нар.  транзитни  ценни  книжа  (pass­ 
through  securities),  създадени  по  примера  на  Правителствената 
национална  ипотечна асоциация  (GNMA)  в САЩ 3 . След  жилищните 
ипотеки  процесът  се  разраства,  като  започват  да  се  секюритизират 
търговски  ипотеки,  автомобилни  заеми,  дългове  по  кредитни  карти. 
Поради  високата  степен  на  стандартизираност  на  секюритизираните 
заеми  се  намалява  съществено  познатия  от  глава  2  проблем  с 
гратисчиите.  Фактът,  че  секюритизацията  придобива  такава  важност 
през  последните  години  предполага:  (1)  потенциалното 
превъзходство  на  пазарите  (транзакционното  финансиране)  над 
банковото  кредитиране;  (2)  че  асиметричната  информация  не  е  от 
съществено значение за заемите, които се секюритизират ­ в противен 
случай ще се проявят на практика неблагоприятния избор (по­голяма 
секюритизация  за  лошите,  отколкото  за  добрите  заеми),  както  и 
лимонения проблем. Верни ли са тези предположения? 

2 
Cumming, C. "The Economics of Securitisation". Federal Reserve Bank of New York Quarrterly Review, 
1987, pp. 11­23. 
3 
Транзитите  уедряват отделните жилищни ипотеки в относително хомогенни пакети (pools). Всеки 
пакет  служи  като  обезпечение  за  издаването  на  една  транзитна  ценна  книга  на  GNMA.  Банките, 
които  са  учредили  ипотеките  продължават  да  ги  обслужват,  но  вече  не  притежават  ипотечните 
инвестиции,  които  се  "транзитират"  към  притежателите  на  ценни  книжа  на  GNMA.  Вж.  Боди,  З., 
Кейн, А., Маркъс, А. Инвестиции. Натурела АД, С., 2000, с. 17.

8 
 Финансовите  иновации,  базирани  върху  новите  технологии  и 
пазарите,  както  и  процесът  на  секюритизация  въздействат  върху 
намаляването  на  конкурентноспособността  на  класическите 
финансови  посредници,  каквито  са  банките.  Погледнато  реално,  не 
всички  индивидуални  и  корпоративни  клиенти  в  съвременните 
условия имат нужда от услугите на традиционна търговска банка. По­ 
конкретно  индивидите  могат  да  получат  заем  чрез  кредитна  карта, 
издадена от  нефинансова фирма  или пък от финансова компания. Те 
могат да спестяват чрез закупуването на акции на взаимен фонд и да 
се  разплащат  чрез  издаването  на  чекове  срещу  дяловете  им  във 
фонда.  По  същия  начин  корпорациите  с  инвестиционна  степен  на 
кредитен  рейтинг  се  стремят  към  финансиране  от  пазарите  за 
търговски ценни книжа и облигации. Всичко това води  до свиването 
на  банковата  индустрия  и  до  намаляване  на  рентабилността  и. 
Намаляващите маржове в търговското банкиране стимулират банките 
да  погледнат  отвъд  традиционните  си  сфери  на  дейност.  Някои 
небанкови  операции  предлагат  по­висока  доходност  и  правят 
разширяването на бизнеса привлекателно. Наблюдавайки внимателно 
тези процеси,  правителствата  дерегулират (либерализират) пазара на 
банкови услуги, в резултат на което операциите на търговските банки 
се  променят  чувствително  (вж.  табл.  7.3).  Вече  търговската  дейност 
заема  по­голяма  част  от  техния  бизнес  ­  търговия  с  деривати, 
извънбалансови  транзакции.  Променя  се  и  класическата  кредитна 
функция, осъществявана от банките ­ главно поради разрастването на 
секюритизацията 4 .  Днес,  до  голяма  степен  създаването  на  активи  е 
просто  първата  стъпка  от  тяхната  продажба,  т.е.  тези  активи  се 
разглеждат  като  готови  за  продажба.  Следователно  може  да  се 
обобщи,  че  се  променя  ролята  на  традиционното  банкерство  в 
процеса  на  финансовото  посредничество.  Направеният  извод  се 
потвърждава  от  следните  няколко  важни  пазарни  индикатори 5 : 
коефициентът на банково посредничество и съотношението активи на 
банковия  сектор/БВП  намаляват,  за  сметка  на  увеличаване  на 
стойностите  на  коефициента  на  посредничество  на  НБФИ  и 
съотношението  капитализация  на  фондовия  пазар/БВП;  цените  на 
банковите акции изостават значително от общия пазарен индекс след 
1980  г,  за  разлика  от  70­те  години;  в  много  страни  се  наблюдава 
влошаване на качеството на банковите активи, вследствие на което са 
заделени  огромни суми  под  формата  на  банкови  провизии;  в  редица 
държави  са  регистрирани  фалити  на  банки  и  банкови  кризи  (САЩ, 

4 
Счита  се  дори,  че  в  бъдеще  технологиите  и  разрастващата  се  секюритизация  ще  превърнат 
кредитирането в брокерска дейност. Вж. Cecchetti, Stephen G. "The Future of Financial Intermediation 
and  Regulation:  An  Overview".  Federal  Rezerve  Bank  of  New  York,  Current  Issues  in  Economics  and 
Finance, Vol. 5, No. 8, May 1999, p. 2. 
5 
Вж. The World Bank. Private Capital Flows to Developing Countries. The Road to Financial Integration, 
Published for the World Bank, 1997, pp. 280­312.

9 
 Скандинавските  страни,  Япония),  поради  което  правителствата  са 
отделили сериозни суми за спасителни операции. 

Таблица 7.3 
Промени в традиционната банкова индустрия 

Област  Период преди  Период след 

дерегулирането  дерегулирането 
Пазари  на  банкови  Силно  регулирани  и  защитени  (в  В  голяма  степен  отворени,  конку­ 
услуги  смисъл строго диференцирани)  рентни и глобални 
Регулиране  Институционално  ­  осъществява  се  В  нарастваща  степен  функционал­ 
от  определени  органи,  като  но,  като  акцентът  се  поставя  върху 
ударението  се  поставя  върху  конкуренцията 
стабилността 
Бизнес­дейности  Банковата  индустрия  е  играла  Банковата  индустрия  има  по­неясни 
уникалната  роля  на  финансов  рамки  на  бизнес­дейности.  На 
посредник  практика  тя  предлага  продукти  и 
услуги,  свързани  с  шестте  главни 
сфери  на  финансите:  търговско 
банкерство;  инвестиционно  банкер­ 
ство;  финансиране  на  жилищното 
строителство;  застраховане;  управ­ 
ление на  фондове; търговия  с  ценни 
книжа 
Функции  Осигуряване  на  индиректно  Фокусът  се  измества  върху 
финансиране  чрез  трансформиране  директното  финансиране  и  пре­ 
на  активи  и  пасиви  (asset­liability  доставяне на брокерски услуги 
transformation) 
Акцент  Предоставяне на бизнес­заеми  Предоставяне на продукти и услуги, 
(кредитен риск)  свързани  с  получаване  на  такси  и 
комисиони  ­  извънбалансови  опера­ 
ции (продажба на кредити; гаранции 
на емисии от ценни книжа; търговия 
с  финансови  фючърси,  опции  и 
лихвени суапи) 
Вътрешна структура  Йерархична,  обърната  към  себе  си  Ориентирана  навън  ­  търси  външни 
(издигането  на  кадри  е  ставало  източници  на  ресурси  и  кадри; 
отвътре)  готови за промени чрез сливания 
Достъп до услуги  Чрез клонове  Телебанкиране 
(мултимедиен достъп) 
Стратегическа  а) към предлагането  a)  към търсенето 
ориентация  б) размер, контрол върху разходите  б)  инвестиране в човешки капитал и 
в) печалба  технологии 
в)  доходност  на  капитала  (RОE), 
капиталова адекватност, рейтинг 
Клиенти  Лоялни  (обвързано  банкиране),  Търсят  най­качествени  услуги 
малка  склонност  за  плащане  за  (транзакционно банкиране)
качествени услуги 

10 
 Oт  обобщенията в  таблица 7.3  може  да  се  направи  извода,  че 
отличителността на банковия бизнес от другите финансови дейности 
(определящ белег за финансовите структури в миналото) постепенно 
бива  подкопавана.  Например  на  страната  на  пасивите  на  големите 
банки се увеличава финансирането чрез емисии на ценни книжа и се 
намалява  депозитната  им  база,  а  на  страната  на  активите  се 
наблюдава  намаляване на относителния дял на отпусканите заеми на 
небанкови  фирми  и  увеличаване  процента  на  секюритизираните 
активи и инвестиционните банкови операции. 
Същевременно  много  от  финансовите  транзакции  излизат  от 
обхвата  на  дългосрочните  взаимовръзки  между  клиент  и  банка  и 
започват  да  се осъществяват  "от  разстояние" ­  директно  на  пазарите 
(т.нар.  arm's  length  transactions).  Макар  че  дългосрочните 
взаимоотношения  водят  до  по­голямо  доверие  между  страните,  те 
ограничават  възможността  за  избор.  Все  повече  само  най­сложните, 
иновативни  и  рисковани транзакции  се осъществяват  на  основата на 
обвързване  между  финансираща  институция  (банка)  и  клиент 
(фирма).  В  много  части  на  света  (като  континентална  Европа 
например),  където  банкерството  винаги  е  било  в  центъра  на 
икономическия  живот,  пазарите на корпоративни облигации  и акции 
започват  да  се  развиват  с  по­бързи  темпове  в  сравнение  с  по­ 
стабилните частни кредитни пазари. 
Същевременно, обаче, следва да се внимава да не се надценява 
много  спадът  в  традиционното  банково  дело 6 .  Банките  са  останали 
относително силни в онова, което в крайна сметка е техният основен 
бизнес:  инвестиции  в  неликвидни  активи.  В  частност,  те  все  още  са 
главните  осигурители  на  ликвидността  на  бизнеса  (това  показват  и 
данните  в  табл.  7.1).  Нещо  повече,  докато  банковите  балансови 
отчети са се свили  в сравнение с тези  на други посредници,  банките 
са  увеличили  съществено  своите  извънбалансови  дейности. 
Блумщайн 7  (1998a)  защитава  тезата,  че  това,  което в  действителност 
се  случва  е  не  свиване  на  банкерството  само  по  себе  си,  а 
преориентиране  на  банките  от  балансови  към  извънбалансови 
дейности  и по­интензивното им включване  в капиталовите  пазари,  в 
т.ч.  засилено  нарастване  на  дела  на  услугите,  свързани  с 
управлението на активи. Секюритизацията същевременно не е сигнал 
за  "смъртта"  на  банките,  дори  и  ако  тя  е  важна  иновация, 
чувствително  намаляваща  банковите  балансови  активи.  За  да  се 
докаже  това  твърдение  е  необходим  по­подробен  анализ  на 
традиционната  кредитна  функция,  осъществявана  от  банките. 
Процесът  на  банково кредитиране  може  да  бъде разделен  на  четири 

6 
Вж.  по  този  въпрос  подр.  Dewatripont,  M.,  and  J.  Tirol.  The  Prudential  Regulation  of  Banks. 
Cambridge, MA, The MIT Press, 1994, pp. 27­28. 
7 
Blommestein, H. J. "The Impact of Institutional Investors on OECD Financial Markets". In " Institutional 
Investors  in  the New Financial  Landscape",  H. J. Blommestein  and  N. Funke,  eds., Paris:  OECD,  1998a, 
pp. 48­50.

11 
основни  дейности:  (1)  пораждане  или  иницииране;  (2)  финансиране; 
(3)  обслужване;  и  (4)  управление  на  риска.  Пораждането  включва 
проучване  на  потенциалните  заематели,  проектиране  и  оценяване  на 
финансовите  контракти.  Финансирането  се  отнася  до  осигуряването 
на  финансови  ресурси.  Обслужването  включва  отпускане  на 
траншове,  събиране  на  плащания,  както  и  мониторинг  на  кредита. 
Управлението  на  риска  включва:  хеджиране,  диверсификация  и  др. 
Секюритизацията е пример за разделяне или развързване (unbundling) 
на представените  по­горе  взаимосвързани финансови  дейности. Вече 
не  банките  финансират  секюритизираните  активи,  а  инвеститорите, 
които  купуват  ценните  книжа.  По  този  начин  се  прекъсва  тясната 
връзка  между  спестявания  и  заеми,  характерна  за  банковото 
посредничество.  Според  икономиката  на  секюритизацията  банката 
подсилва емисията,  което  обикновено  се  постига  чрез  допълнително 
обезпечаване  или  акредитив.  Това  означава,  че  банката  продължава 
да  носи  част  от  последствията  (загуби)  в  случай  на  провал  на 
секюритизираните  активи.  Да  вземем  за  пример  една  банка,  чиито 
корпоративен  заемател  замества  своя  заем  с  емисия  на  търговски 
книжа  (CPs).  Ако  емисията  на  търговските  книжа  е  подкрепена  от 
банката  със  стендбай­акредитив  (standby  letter  of  credit),  както  е 
прието  в  практиката, то не може  да се твърди,  че банката е  загубила 
пазарен дял.  Докато сумата  на  заема се е  преместила от  банката към 
други кредитори, то банката продължава да носи риск. Подсилването 
на емисиите  намалява  рисковия профил на  ценните  книжа от  гледна 
точка  на  инвеститорите,  но  съществува  конфликт  на  интереси, 
коренящ  се  в  притежаваната  от  банката  информация.  Поради 
частната  природа  на  банковата  информация,  пазарът  изисква 
гаранции,  че  подсилващата  банка  правдиво  ще  разкрие  информация 
за  качеството  на  активите,  зад  които  застава.  При  кредитното 
подсилване  се  обезкуражава  изопачаването  на  фактите,  тъй  като 
съществува  изискване  банката  да  поеме  част  от  загубите  при 
неизпълнение  на  задълженията.  Също  така,  подсилването 
сигнализира пазара, че банката ще проведе обстойна кредитна оценка 
и  мониторинг  ­  следователно  то  снижава  информационната 
чувствителност към секюритизираните активи, повишавайки тяхната 
продаваемост.  Същевременно  обаче  при  големите  и  хетерогенни 
търговски  заеми  съществува  опасност  от  деформиране  на  частната 
банкова  информация.  За  такива  по­чувствителни  към  информацията 
активи,  на  банката  ще  се  наложи  да  поеме  по­голяма  част  от 
кредитния риск, т.е. подсилването на емисиите придобива по­голямо 
значение. Ако информационната  чувствителност е твърде  голяма, то 
кредитното  подсилване  може  да  не  преодолее  информационния 
проблем.  Така  се  губят  потенциалните  предимства  на 
секюритизацията  и  традиционното  кредитиране  продължава  да 
доминира.

12 
 Безспорно  е,  че  секюритизацията  стимулира  прекон­ 
фигурирането на традиционното банково дело. За все по­голям набор 
от  умерено  чувствителни  към  информацията  активи, 
секюритизацията  се  превръща  в  предпочитана  посредническа 
технология.  В  САЩ  през  последното  десетилетие  тя  се 
разпространява  твърде  бързо.  В  Европа  процесът  е  по­скоро  в 
начален стадий  на  развитие,  но  темповете са доста обнадеждаващи 8 . 
Но  дори  при  широкото  разпространение  на  секюритизацията, 
стойността  (значимостта)  на  банките  е  съхранена.  Бойд  и  Гертлер 9 
(1994)  твърдят,  че  замяната  на  балансовото  с  извънбалансовото 
банкиране  би  могло  погрешно  да  внуши  снижаване  ролята  на 
банките.  Голяма част от стойността на банките, идваща от основните 
им  дейности  обаче  се  запазва.  По­конкретно,  банките  запазват 
незаменимата  си  роля  по  отношение  на  основните  дейности, 
първоначало  съчетани  в  банковото  кредитиране.  Те  създават  и 
обслужват  активи,  обработвайки  в  същото  време  риска,  за  да 
предпазят  тези  дейности.  Освен  това  банките  продължават  да 
проучват  и  наблюдават  заемателите,  проектират  и  оценяват 
финансовите  инструменти,  както  и  да  осъществяват  риск­ 
мениджмънт.  И  което  е  по­важно,  относителните  предимства  на 
банките,  коренящи  се  в  частната  информация  за  техните  клиенти 
също са запазени. Друга значима тенденция е, че банките все повече 
наблягат  на  риск­мениджмънта  и  по­ефективното  използване  на 
капитала. И накрая, в моменти на финансови кризи банките действат 
като  посредник,  заставащ  между  колапса  на  финансовата  система  и 
интервенцията  на  централната  банка  като  кредитор  от  последна 
инстанция. 
Анализът на  променящата се  "природа"  на  банките в резултат 
на  секюритизацията  показва,  че  тезата  за  отмиращата  им  роля  в 
процеса на финансовото посредничество е неправилна. Развитието на 
процеса  на  секюритизация  показва  не  превъзходството  на 
транзакционното  финансиране  чрез  пазарите  пред  банковото 
кредитиране,  а  необходимостта от  симбиоза  между  тях,  породена от 
решаването  на  информационни  проблеми.  Асиметричността  на 
информацията  не  е  от  съществено  значение  за  секюритизираните 
заеми,  именно  поради  факта,  че  в  основата  на  този  процес  стои 
"висшата" банкова информация. 

8 
Pozen,  Robert  C.  "Continental  Shift.  The  Securitization  of  Europe".  Foreign  Affairs,  Vol.  80,  No  3, 
May/June 2001, pp. 9­14. 
9 
Boyd, J. H. and M. Gertler. "Are Banks Dead, or Are the Reports Greatly Exaggerated?", Working Paper, 
Federal Reserve Bank of Minneapolis, 1994.

13 
7.3 Достатъчни ли са банките за осигуряване на ефективни финан­ 
сови услуги? 
Високите  фрикции  и  неопределеността  на  средата,  в  която 
функционират икономическите субекти в нововъзникващите пазарни 
икономики,  определено  стимулират  банковото  посредничество  и  не 
са  основополагащи  за  развитието  на  капиталовия  пазар.  Тъй  като 
банковото  посредничество  по  принцип  се  развива  преди  пазарната 
форма  за  свързване  на  спестители  и  заематели,  някои 
постсоциалистически  страни  не  считат  за  необходимо  да  развиват 
капиталови  пазари 10 .  Естествено  е  в  този  случай  да  се  постави 
въпросът: достатъчни ли са банките за осигуряването на ефективни 
финансови услуги? 
Съществуват  достатъчно  доказателства  за  това,  че развитието 
на  финансовото  посредничество,  и  по­конкретно на  диверсифицира­ 
ната  му  структура,  стимулира  икономическия  растеж.  За  страните  с 
икономики в преход обаче остават открити въпросите: дали банките, 
ако  им  бъде  разрешено,  ще  бъдат  в  състояние  да  осигурят  всички 
финансови  услуги,  необходими  за  стимулиране  на  растежа  и  дали 
небанковите  финансови  посредници  (НБФП)  следва  да  играят 
съществена  роля в  осигуряването на разнообразие от  посреднически 
услуги? По принцип е възможно един вид посредничество да осигури 
всички  финансови  услуги:  (1)  акумулиране  на  спестяванията;  (2) 
оценяване  на  инвестиционните  проекти  на  бизнессектора;  (3) 
финансиране;  (4)  корпоративен  контрол;  (5)  риск  мениджмънт. 
Реалността обаче показва, че такива институции е вероятно да бъдат 
неефективни в дългосрочен план и в някои области ще се натъкват на 
конфликти на интереси 11 . 
Макар  да  е  вярно  твърдението,  че  банките  в  повечето  страни 
предлагат значителна част от основните финансови услуги, следва да 
се  отбележи,  че  те  не  предоставят  всички  услуги  с  еднаква 
ефективност.  Главният  проблем,  с  който  се  сблъскват  банките  е,  че 
осигуряването  на  разплащания  и  на  ликвидност  (техните  основни 
услуги)  ограничава  начините,  по  които  те  могат  да  предлагат 
останалите  услуги.  За  да  може  да  се  осигури  стабилност  на 
платежната система, един банков депозит трябва да бъде инвестиран 
в  нискорискови  активи.  Освен  това  банките  са  единствените 
финансови  институции,  които  изплащат  пасивите  си  по  номинална 
стойност  плюс  договорена  лихва,  без  оглед  на  реализираната 
печалба/загуба  от  активни  операции.  Това  ограничава  природата  и 
гамата  на  активите,  които  една  банка  е  разумно  и  целесъобразно  да 

10 
Примери  за  такива  страни  са:  Албания,  Беларус,  Босна  и  Херцеговина,  Грузия,  Таджикистан  и 
Туркменистан.  Вж.  The  World  Bank.  Building  Institutions  for  Markets.  World  Development  Report, 
Oxford University Press, 2002, p. 87. 
11 
Срв.  анализа  на  банково­доминираните  и  пазарно­базираните  структури  на  финансовото 
посредничество в глава пета, пар. 5.

14 
 включи  в  балансовия  си  отчет.  Някои  страни,  например 
Великобритания,  разрешават  на  банките  да  предлагат  дилърски 
услуги  с  корпоративни  ценни  книжа,  както  и  застрахователни 
продукти,  но  това  се  осъществява  само  чрез  субсидиари  (дъщерни 
дружества). По този начин сделките не се отразяват в един балансов 
отчет.  Следователно  може  да  се  подчертае,  че  банките  са 
фундаментално  ограничени  в  предоставянето  на  услуги,  свързани 
със съхранението на стойността 12 . В съответствие с изискването за 
ефективно  предоставяне  на  платежни  услуги  и  ликвидност,  при 
банките  се  проявява  тенденцията  да  се  ангажират  основно  с  дългов 
тип  контракти и от двете  страни  на  техните  баланси. По този начин 
при  финансови  системи,  които  са  банково­доминирани,  както  бе 
изяснено  в  глава  пета,  пазарът  на  акционерен  капитал  не  е  така 
развит,  както  при  финансови  системи  с  по­диверсифицирани 
структури, включващи широка гама от НБФП. 
Небанковите  финансови  посредници  изпълняват  една  гама  от 
функции,  които  не  са  подходящи  за  банковите  институции.  Чрез 
улесняването  на  търговията  с  акции,  облигации  и  техни  деривати 
(посредством  осигуряването  на  информация,  ликвидност,  риск­ 
пулинг),  те  разширяват  спектъра  от  рискове  на  разположение  на 
инвеститорите.  НБФП  разлагат  услугите,  предлагани  от  банките  в 
пакет и предлагат отделните  им  компоненти  на  конкурентна основа. 
Те  се  специализират  в  специфични  сектори,  имат  за  целеви  пазар 
специфични групи клиенти и постигат информационни предимства в 
резултат  на  специализацията.  По  този  начин  НБФП  насърчават 
спестяванията  и  инвестициите  и  подобряват  тяхната  ефективност. 
Така  те  допълват  банките  чрез  осигуряването  на  продукти  и  услуги, 
които  не  са  достатъчно  подходящи  за  депозитните  институции. 
Освен,  че  допълват  банките,  НБФП  допринасят  за  повишаването  на 
стабилността,  доколкото  увеличават  устойчивостта  на  финансовата 
система на шокове и кризисни ситуации 13 . Така един добре развит и 
правилно  регулиран  небанков  сектор  е  важен  компонент  на  една 
широка,  балансирана  и  ефективна  финансова  система,  която 
диверсифицира  рисковете  и  осигурява  здрава  основа  за 
икономически растеж и просперитет 14 . 
Необходимата  среда  за  развитието  на  НБФП  са  добре 
функциониращите  капиталови  пазари.  Тези  пазари  освен  това 
осигуряват и определени ползи за икономиката. По­конкретно:
·  Капиталовите  пазари  допълват  банковата  система  като 
източник  на  външно  финансиране  и  създават  възможности  за  една 

12 
Във връзка с това може да се посочи един добре известен принцип, от който са се ръководили в 
своята дейност поколения банкери: "Никога не бъдете първи" (Never be first). 
13 
Вж. Greenspan, Alan. "Lessons from the Global Crises". The Federal Reserve Board, September 1999. 
14 
Вж. Levine, Ross and Sara Zervos. "Stock Markets, Banks, and Economic Growth". American Economic 
Review, vol. 88, No. 3, (June 1998), pp. 537­558.

15 
 част от корпорациите да набират капитал на по­ниска цена 15  и така да 
растат по­бързо;
·  Ако  банковото  финансиране  преобладава,  то  фирмения 
растеж  ще  бъде  ограничен,  поради  невъзможност  да  се  получават 
нови  заеми,  а  в  периоди  на  спад  и  криза  финансовата стабилност  на 
фирмата ще бъде застрашена;
·  Капиталовите  пазари  повишават  ефективността  на 
корпоративния  мениджмънт  и  на  дългосрочните  инвестиции, 
увеличавайки силата на корпоративния контрол. 
Въпреки  ползите,  данните  недвусмислено  показват  ниското 
ниво  на  развитие  на  пазарите  на  акционерен  капитал  в  повечето 
икономики в преход. Една от съществените причини  за това,  според 
изследване  на  Световната  банка  е  ролята  на  правителствата 16 . 
Правителствата  по  принцип  гледат  на  банките  като  на  средство  за 
провеждане  на  определена  държавна  политика,  вместо  като  на 
ефективни  разпределители  на  кредитните  ресурси.  За  целта  те 
използват  ограничен  брой  фаворизирани  банки  и  не  насърчават 
уменията  за  оценка  на  кредитния  риск.  В  същото  време,  тъй  като 
капиталовият пазар е по­слабо податлив на пряко държавно влияние, 
то  развитието  му  е  било  обезкуражавано.  Често  пъти  той  е  бил 
характеризиран  като  "средище на хазарта" и  не е създавана законова 
база  и  инфраструктура  за  неговото  ефективно  функциониране. 
Следователно  може  да  се  обобщи,  че  правителствата  на  страните  с 
икономики  в преход  не  са  имали  интерес  и  не  са  преследвали  целта 
да развият един ефективен капиталов пазар. 
В  голяма  част  от  специализираната  литература  липсват 
практически и аналитични заключения за взаимоотношенията между 
банките  и  капиталовите  пазари,  а  така  също  и  как  те  въздействат 
върху  нивото  на  ефективност  на  посредничеството,  приемайки,  че 
информационните  асиметрии  не  могат  да  бъдат  елиминирани. 
Противно  на  аргумента,  че  банките  и  капиталовите  пазари  могат  да 
бъдат развивани независимо едни от други 17  ­ така че, ако например в 
банковата  система  има  твърде  много  проблеми,  могат  да  бъдат 
използвани  пазарите  като  източник  на  капитал  ­  би  трябвало  да  се 
отбележи,  че  капиталовите  пазари  обикновено  зависят  от банките  за 
15 
Практиката  на  развитите  пазари  показва,  че  цената  на финансирането  на  дадена  компания е  по­ 
ниска  при  емисия  на  ценни книжа  или  секюритизиране  на  активи  в  сравнение  с  банковите  заеми. 
Главната причина за това е, че банковите операции са свързани с много разходи ­ цената на ресурса, 
който  получават  от  клиентите  си,  разходите  за  застраховка  на  депозитите,  цената  на  законовите 
провизии,  разходи  за  мониторинг на  кредитополучателите,  оперативни разходи  и др. Разходите  за 
издаване  на  ценни  книжа  по  принцип  са  по­малки  от  банковите  разходи,  изброени  по­горе.  Едно 
задоволително  обяснение  на  това  е,  че  при  пазарното  финансиране  липсват  такива  строги 
регулации,  с  каквито  се  характеризира  банковото  кредитиране,  а  се  разчита  в  голяма  степен  на 
репутацията и пазарната дисциплина. 
16 
The  World  Bank.  Building  Institutions  for  Markets.  World  Development  Report,  Oxford  University 
Press, 2002, pp. 77­78. 
17 
Вж.  McKinnon,  R.  I.  "Taxtation,  Money  and  Credit  in  a  Liberalizing  Socialist  Economy".  In  "The 
Emergence of Market Economies in Eastern Europe", C. Clague and G. Rausser, eds., 1992, pp. 109­128.

16 
осигуряване на основни услуги. В допълнение към посредничеството 
между спестители и заематели, банките са и основните доставчици на 
разплащателни  услуги  и  предоставят  ликвидност  на  паричните  и 
капиталови  пазари.  Значението  на  банките  като  посредници  в 
разплащателната  система  очевидно  е  по­голямо  от  ролята  им  за 
улесняване на търговията с ценни книжа. Една добре функционираща 
разплащателна  система  до  голяма  степен  разширява  възможностите 
за търговия, а сигурността на плащанията, извършени чрез системата 
зависи  пряко  от  способността  на  банките  да  управляват  рисковете, 
присъщи  на  системата.  Освен  това,  тяхното  участие  в  системата  за 
брутен  сетълмент  им  дава  възможност  за  привилегирован  достъп до 
фондовете  на  централната  банка.  Това  позволява  на  банките  да 
oсигуряват  ликвидност  на  други  финансови  и  нефинансови 
институции в много кратки срокове. 
Банките, освен това,  директно или  индиректно, се  включват  в 
операциите  на  капиталовите  пазари.  На  първичните  пазари  в 
повечето  страни  на  банките  се  разрешава  да  бъдат  поематели 
(underwriters)  на  емисиите  на  акции  и  облигации  директно  или  чрез 
субсидиари. Дори там, където това не е позволено, поемателите често 
се  обръщат  към  банките  за  кредит,  за  да  финансират  дейността  си. 
Подобно е  положението  на  вторичните  пазари. В  определени  случаи 
брокерите  трябва  да  притежават  големи  количества  акции,  за  да 
обслужат покупка на пакет от акции или  да  продадат големи  пакети 
на  части,  за  което  се  нуждаят  от  краткосрочен  кредит.  Освен  това, 
там  където  маржовата  търговия  (margin  trading)  е  позволена, 
брокерите често отпускат заеми на инвеститорите, ползвайки за целта 
кредити  от  банки.  Дилърите  искат  заеми,  за  да  финансират  техните 
собствени  позиции  и  да  улеснят  покупките  и  продажбите,  което  се 
изисква от тях в ролята им на маркет­мейкъри. Брокерите и дилърите 
се нуждаят още от банкови кредити, за да могат да уреждат забавяне 
или  пропуски  в  плащанията.  В  допълнение  към  необходимостта  от 
кредити, възникваща в процеса на търговската дейност, членовете на 
фондовите борси  също имат нужда от достъп до заемни средства, за 
да финансират маржовите разлики и да уреждат дневните плащания. 
Самите борсови клирингови къщи трябва да поддържат правата си на 
заемополучатели,  за  да  могат  да  предпазват  пазара  от  проблеми, 
свързани  с  неизпълнение  на  задълженията  от  страна  на  един  или 
повече  членове  на  борсата.  В  крайна  сметка  може  да  се  обобщи,  че 
стабилната  банкова  система  осигурява  евтин  достъп  до  ликвидност, 
което  на  свой  ред  увеличава  ликвидността  и  активността  на 
капиталовите пазари. Добре функциониращите пазари от своя страна 
пък  са  важни  за  банките,  тъй  като  им  обезпечават  допълнителна 
ликвидност при по­ниски разходи. 
Следователно  нито  един  от  сегментите  на  финансовия  сектор 
не бива да бъде пренебрегван или недостатъчно развит. Капиталовият 
пазар  и  НБФП  следва  да  се  разглеждат  като  иманентно  присъщи

17 
 компоненти  в  институционалната  структура  на  финансовото 
посредничество. Същевременно обаче развитието  им  не следва да се 
разглежда самостоятелно, извън контекста на развитието на банковия 
сектор и банковото посредничество. Това означава, че един стабилен 
и  ефективен  банков  сектор  трябва  да  се  разглежда  като  важна 
институционална  основа,  необходима  за  устойчивото  развитие  на 
капиталовия пазар. 

7.4 Обобщение 
1. Традиционната дейност на банковите посредници е концентрирана 
в  трансформация  на  активи  и  пасиви,  подпомогната  в  значителна 
степен  от  информационно  обезпечаващите  разплащателни  услуги. 
Частната  природа  на  банковата  информация,  получавана  чрез 
обвързване с клиенти им дава възможност да обслужват бизнесфирми 
от  целия  спектър  на  информационна  прозрачност.  Развитието  на 
компютърните  технологии  и  телекомуникациите  обаче  намалява 
информационните  предимства  и  мощта  на  банките.  Все  пак,  те 
запазват  в  определена  степен  уникалната  си  роля  на  доставчици  на 
"вътрешен дълг" на бизнесфирмите. 
2.  Процесът  на секюритизация  води  до  значителни  промени  в 
облика  на  традиционното  банкерство.  Класическото  кредитиране  се 
свива  за  сметка  увеличаване  дела  на  извънбалансовите  операции, 
подкрепящи  развитието  на  капиталовите  пазари.  Обвързването  на 
банките  с  клиенти  постепенно  намалява  и  една  част  от  сделките 
започват  да  се  сключват  "от  разстояние"  (arm's  length  transactions). 
Променящата  се  природа  на  банките  обаче,  не  е  сигнал  за 
отмиращата  им  роля  в  процеса  на  финансово  посредничество. 
Анализът  на  процеса  на  секюритизация  показва,  че  за  осъществя­ 
ването му е необходима симбиоза между банки и капиталови пазари. 
3. Банките като посредници са ограничени в предоставянето на 
финансови  услуги,  свързани  със  съхранението  на  стойността.  Това 
налага  необходимостта от  функционирането  на  капиталови  пазари  и 
НБФП, които да допълват продуктовия асортимент на банките, както 
и  да  повишават  устойчивостта  на  целия  финансов  сектор. 
Същевременно  развитието  на  капиталовите  пазари  и  небанковите 
посредници  изисква  наличието  на  стабилна  банкова  система.  Така 
органически  вплетени  едни  в  други,  банки,  капиталови  пазари  и 
НБФП,  създават  оптимална  институционална  среда,  необходима  за 
"кръговрата" на финансовото посредничество.

18 
7.5 Ключови термини
·  трансформиране на активи и пасиви (asset­liability transformation)
·  вътрешен дълг (inside debt)
·  външен дълг (outside debt)
·  търговски кредит (trade credit)
·  секюритизация (securitization)
·  транзитни ценни книжа (pass­through securities)
·  финансови  транзакции,  реализирани  "от  разстояние",  а  не  чрез 
обвързване между банка и клиент (arm's length transactions)
·  стендбай­акредитив (standby letter of credit)

19