ВЪНШНА ТЪРГОВИЯ – 13 КЛАС

ТЕМА 1. МЕЖДУНАРОДНА ВАЛУТНА СИСТЕМА

Идеята за изграждане на международната валутна система преди всичко

цели да постигне :
- Засилване на сътрудничеството и преди всичко на
координацията в областта на паричната и валутната политика и политиката
на капиталовите пазари;
- Установяуване и прилагане на по- устойчиви валутни курсове;
- Намаляване на отклоненията между тях до възможния
минимум;
- Либерализиране движението на капиталите;
- Развитие и задълбочаване на сътрудничеството между
националните емисионни банки и др.
Основите на европейското валутно сътрудничество са положени с Римския
договор от 25.03.1957 г., който постави началото на европейската икономическа
и политическа интеграция. В най общ вид валутната търговия се свързва със
валутния пазар .
Валутата или валутната единица е названието на паричната единица на
дадена страна, когато трябва да се съпоставя с други парични единици, т е когато
в определена степен тя изпълнява функцията на световни пари. Развитието на
световната търговия налага стоките да се оценяват освен в паричните единици на
страната, в която са произведени, и в паричните единици на страната, която ги
внася. А това само по себе си изисква съпоставимост на разнородните парични
единици, които до началото на 70-те години се съизмерваха косвино чрез злато.
КОНВЕРТИРУЕМОСТ , или конвертабилност , се нарича правото на
свободна разменяемост на една валута с друга, без за това да е необходимо
каквото и да е било разрешение от правителствени, банкови и валутни органи на
страната, където се извършва обменът. Същностна черта на валутната
конвертируемост е правото на икономическите субекти свободно да избират
пазара- вътрешен или външен, в зависимост от собствените си интереси.
Конвертируемостта като връзка със световния пазар, предполага откриване на
вътрешния пазар за външна конкуренция.,т.е. отворен характер на националната
икономика.
ПАРИТЕТЪТ на местната валута е относителната стойност, която тя
приема и в чиято основа могат да бъдат златните или валутни резерви на
страната. Основен фактор влияеш върху паритета , е експортната насоченост на
страната,което определя валутните и резерви.,а те са еквивалент на банковия
баланс на страната,който по силата на международни споразумения /МВФ/ може
да се държи във вид на „книжно злато” или специални права на тираж, както и в
налично злато.
 Друг фактор , е ефектът на ЛИХВИТЕ .Една държава може да увеличи
привлекателността на валутата си за международните инвеститори, като повиши
вътрешните лихви, което би повишило печалбите на инвеститорите , ако вложат
пари или закупят нейни облигации.
Конкретният механизъм за установяване на валутните курсове се управлява
от Националната централна банка, която по същество създава и регулира
валутния пазар.
Европейската парична единица ЕВРО е основна валута на Европейската
валутна система. Тя има по- широко приложение:
- откриват се текущи и депозитни сметки;
- извършват се плащания;
- депозитни операции;
- кредитни операции и др.
Правителствата започнаха да имитират бонове и облигации вече само в
ЕВРО. В евро бяха преоформени и съществуващите дългове.

ТЕМА 2. ФОРМИ НА ПЛАЩАНЕ. АКРЕДИТИВНА ФОРМА НА

ПЛАЩАНЕ.

Формата на плащане е един от най- важните елементи на всеки

външно-търговски договор. Формата на плащане определя техническия ред за
протичане на платежните операции и гарантира срещу евентуален риск.
В международния платежен оборот са се наложили няколко класически
форми на плащане, като АКРЕДИТИВЪТ, ИНКАСОТО,ОТКРИТАТА
СМЕТКА, ПРЕВОДЪТ идр. Коя от посочените форми ще бъде договорена ,
зависи от редица фактори, по съществени от които са наличие на доверие
между партньорите, икономическите позиции на отделните фирми,
конюнктурата на стоковите пазари и много други. Основно приложение в
платежните отношения на фирмите в сферата на международната търговия
намират АКРЕДИТИВЪТ и ИНКАСОТО .

ДОКУМЕНТАРЕН АКРЕДИТИВ. Това е писмен ангажимент на една

банка, поет по нареждане на вносителя, да заплати на посочено физическо
или юридическо лице – износител , определена сума в определен срок срещу
представяне на стокови документи и при спазване на строго фиксирани
условия. Акредитивът се нарича документарен, тъй като е свързан с
представянето на стоково- разпоредителни документи, доказващи
изпълнението на определена стокова доставка. В един акредитив участват
следните лица:
- НАРЕДИТЕЛ или АКРЕДИТИВОДАТЕЛ – това е лицето, по
чието нареждане банката открива акредитива. Това са вносителите или
купувачите при външнотърговските сделки.
- БЕНЕФИЦИЕНТ е лицето, в чиято полза се открива
акредитивът. Това са износителите или продавачите при ВТС.
 - АКРЕДИТИВНА БАНКА е банката, която открива или издава
акредитива.При една акредитивна операция участват обикновено две
банки – едната е винаги акредитивна, а другата е авизираща или
уведомяваща . Основните реквизити
на документарния акредитив са :
- 1 . Име и адрес на акредитивната банка;
- 2 . Име и адрес на авизиращата банка;
- 3 . Име и адрес на наредителя ;
- 4 . Име и адрес на бенефициента;
- 5 . Акредитивната сума;
- 6 . Видът на акредитива;
- 7 . Видове и брой на документите;
- 8 . Описание на стоката- вид, количество , цена и др.
- 9 . Срок на валидност и дата на експедиция.

Документарното валутно ИНКАСО е такава форма на плащане, при която

износителят след експедиция на стоката нарежда на своята банка да инкасира
чрез друга банка паричната стойност на доставената стока срещу предаване на
документите на вносителя.

В документарното валутно инкасо участват:

- НАРЕДИТЕЛ – износителят на договорената стока;
- БАНКА – НАРЕДИТЕЛ ; ИНКАСИРАЩА БАНКА;
- ПЛАТЕЦ – това е вносителят, който извършва плащането.

Останалите форми на международни плащания имат твърде ограничено

приложение , главно поради значителните рискове и несигурност.

ТЕМА 3. ВИДОВЕ АКРЕДИТИВИ. ПРЕДИМСТВА НА ОТДЕЛНИТЕ

ФОРМИ И РИСКОВЕТЕ ОТ ТЯХ

ДОКУМЕНТАРНИТЕ АКРЕДИТИВИ се делят на няколко вида, в

зависимост от характера на задълженията на участващите в тях лица, както и от
гледна точка на условията на плащане и на използване. Най- често срещаното
деление на акредитивите е на :

- ОТМЕНЯЕМИ и НЕОТМЕНЯЕМИ;
-ПОТВЪРДЕНИ и НЕПОТВЪРДЕНИ;
- ДЕЛИМИ и НЕДЕЛИМИ ;
- ПОКРИТИ и НЕПОКРИТИ;
 - ЕДНОКРАТНИ и ВЪЗОБНОВЯЕМИ ;
- ПРЕХВЪРЛЯЕМИ и НЕПРЕХВЪРЛЯЕМИ .
Отменяемият акредитив може да бъде изменен или отменен по всяко време,
както от акредитивната банка, така и по нареждане на купувача, без да се иска
съгласието на бенефициента.

Неотменяемият акредитив не може да бъде изменен или отменен без

съгласието на всички участващи в него лица. Той е твърдо задължение набанката-
издател към бенефициента за извършване на плащането, при положение, че той е
спазил всички акредитивни условия и изисквания.

Непотвърден акредитив е този, който е авизиран на бенефициента от банка

в неговата страна, без тя да поема допълнителен ангажимент за плащане. При
потвърдения акредитив банката на износителя поема самостоятелен ангажимент
за изплащане на посочената сума, независимо от акредитивната банка. Така, това
е акредитив с двоен банков ангажимент, което го прави още по- сигурен.

Акредитивите биват още делими и неделими . Делими са тези

акредитиви, при които бенефициентът има право да експедира стоката на части,
да комплектова стоковите документи за отделните партиди и при представяне в
банката да получи съответната част от общата акредитивна сума. При
неделимите акредитиви, бенефициентът няма право да извършва частични
доставки и следователно да получава акредитивната сума на части.

Прехвърляемият акредитив дава възможност на бенефициента да

прехвърли своите права върху някое трето лице. За целта е нужно банката, която
го е открила, изрично да посочи, че той е прехвърляем, като се посочва и името на
втория бенефициент.

Непрехвърляемият акредитив може да се използва само лично от

първоначално посочения бенефициент, но не и от друг.

Когато по открития акредитив наредителят е превел сумата, необходима за

извършване на плащането, акредитивът е ПОКРИТ.

Еднократният акредитив е характерен с това, че се открива за една

определена доставка и след нейното извършване се закрива.
Възобновяемите акредитиви се срещат сравнително рядко.

Най- разпространените документи при акредитива са ФАКТУРАТА.

ТРАНСПОРТНИЯ ДОКУМЕНТ ,ЗАСТРАХОВАТЕЛНАТА ПОЛИЦА. Освен
тях в зависимост от конкретните условия на сделката може да се изисква и
представянето на свидетелство за произход, консулска фактура , сертификат за
качество, ветеринарно свидетелство, опаковъчен лист, теглова нота
 ТЕМА 4. ВАЛУТНИ И КРЕДИТНИ ПАЗАРИ. ВАЛУТЕН
АРБИТРАЖ

Валутният пазар е мрежа от финансови институции, които обслужват

международни бизнес сделки. На него се търгуват рьзлични национални валути.
Пазарът на чужда валута няма точно определено място и не предполага лична среща
между участниците, доколкото те се намират в непосредствен и постоянен контакт
помежду си с помощта на различни технически средства. Валутните пазари
изпълняват редица функции, които са особено важни за участниците в международния
бизнес.Те служат на организациите с международна дейност за извършване или
получаване на плащания, за разширяване формите на кредита за намаляване или
избягване на валутен риск.
Участници в валутния пазар са:
1.Централните банки на страните, които се намесват за да повлияет чрез
интервенциите си на курсообразуването. Не рядко политиката на ЦБ се оказва
решеваща за поведението на другите учасници на валутния пазар.
2. Търговски банки, специализирани във валутната търговия-те обслужват
валутния пазар в качеството на дилъри т.е. сключват сделки както за сметка на
своите клиенти така и за собствена сметка.
3. Други финансови институции-например борсите, на които се търгува не
толкова със самата валута,а с предварително определени условия на доставка и
заплащане на валутата.
4.Големи фирми /клиенти на банката/ могат да са фирми на Ф.Л., за които
участието във валутна търговия е неизбежно свързано с извършваните от тях външно
търговски операции.
5.Валутни брокери- посредници, купуващи и продаващи чужди валути.
Валутният пазар има своето разнообразие- борсов, междубанков, касов пазар
на срочни сделки.Когата на валутния пазар относително, свободно и открито се
търгува валута от Ф.Л, търговци, банки говорим за официален ВАЛУТЕН ПАЗАР.
Той още може да бъде:
-монетарен-Ф.Л. обменят националната си валута срещу желаната чужда
валута
-фирмен-фирмите обменят местно за чужда валута и обръщащ постъплениятя
си в чужда валута в местна.
-капиталов-чужди инвеститори обменят собствената си валута във валутата на
страната, в която ще инвестират и обратно.
-финансов-покупко-продажбите на валута са със спекулативна цел.

Понятието „ АРБИТРАЖ” най- общо означава извършване на едновременни

покупко- продажби с цел получаване на печалба от разликата в цените на стоките на
различните пазари. На валутните пазари се извършват два типа арбитраж –
валутен и лихвен . ВАЛУТНИЯТ арбитраж представлява едновременна покупка и
продажба на валута в различните банкови центрове с цел печалба от различията във
валутните курсове. Различават се двустранен, тристранен арбитраж, при които се
използват две или три валути .
 Кредитните пазари се свързват с фирмено кредитиране на вноса и износа
.Фирмените кредити по вноса обикновено са краткосрочни . Технически се изразяват
по два начина: по открита сметка и чрез менителница . При кредита по износа
класическа форма са авансите, т. е предплащане на доставката. Други форми на
кредитиране на ВТС са банковите и брокерските кредити.

ТЕМА 5. ТЪРГОВСКИТЕ БАНКИ КАТО ИЗТОЧНИЦИ НА

МЕЖДУНАРОДНОТО КРЕДИТИРАНЕ

Това е най- многобройната група банки и те съставляват основата на

банково- кредитната система . Най общо под ТЪРГОВСКИ БАНКИ се разбират
такива кредитни институти, които се управляват и функционират в съответствие
с търговските принципи и преди всичко с основния принцип - печалбата.
Търговските банки обслужват промишлеността, строителството,
транспорта,вътрешната търговия и външноикономическите операции на
съответните страни посредством мобилизирането на парични средства под
формата на влогове и предоставяне на кредити.
По своята юридическа форма търговските банки биват два основни вида-
ЧАСТНИ и АКЦИОНЕРНИ. По своите функции търговските банки се делят на
УНИВЕРСАЛНИ и СПЕЦИАЛИЗИРАНИ . Една универсална банка извэршва
всички обичайни банкови операции, докато една специализирана банка извършва
една или няколко сродни помежду си банкови операции. Освен посочените два
типа банки съществуват още финансови обединения и инвестиционни тръстове.
Това са особен род банкови учреждения , работещи главно в областта на
средносрочното и дългосрочно инвестиране в промишлеността, строителството,
транспорта и др. Характерно за тези институти е, че те мобилизират парични
средства чрез емисията на АКЦИИ или ОБЛИГАЦИИ. Набраните по този начин
средства се влагат дългосрочно в различни отрасли с висока печалба.
Към групата на специалните кредитни институти се отнасят множество
най- различни по своята дейност банки като ИПОТЕЧНИТЕ банки,
КРЕДИТНИТЕ и ПОТРЕБИТЕЛСКИТЕ кооперации, СПЕСТОВНИТЕ каси и др.
Изграждането на развита мрежа от търговски банки създава възможност
за конкуренции между тях и условия за функционирането на кредитен и
капиталов пазар.
Всяка търговска банка може да предложи на фирмите цялостно текущо
банково обслужване, да предоставя кредити, да приема депозити в левове и във
валута. При новите пазарни отношения в дейността на една универсална ТБ
могат да бъдат очертани следните основни направления:

- текущо банково обслужване, кредитиране и финансиране на

стопански операции и дейности на местни и чуждестранни лица;
- предоставяне на кредити, участие със собствени средства в
дружествени фирми, приемане на депозити, извършване на арбитражни
операции и други банкови услуги ;
 - издаване на банкови гаранции;
- приемане в залог на стоково – материални ценности,стоково-
разплащателни документи, ценни книжа и др.;
- извършване на икономически, маркетингови и валутно-
финансови проучвания ;
- участие в местни и чуждестранни фирми и дружества;
- придобиване в чужбина на недвижимо имущество .

ТЕМА 6. ВИДОВЕ МЕЖДУНАРОДНИ КРЕДИТИ

По своята икономическа същност и форми на проявление международния

кредит не се различава от кредита въобще.
Класифицирането на кредита може да се извърши на базата на различни
критерии. Основното е според кредитора :
- БАНКОВИ;
- ФИРМЕНИ;
- БРОКЕРСКИ.

Могат да се разглеждат и според предназначението на средствата :

- ТЪРГОВСКИ КРЕДИТИ
- ФИНАНСОВИ КРЕДИТИ.
- В международната практика за търговски кредити се приемат
тези, които са свързани с външната търговия и услугите, като финансови се
разглеждаат тези, които са за други цели,вкл. ИНВЕСТИЦИОННИ.

Популярно е разграничаването на кредитите и на:

- СТОКОВИ
- ВАЛУТНИ
Като стокови се разглеждат кредитите между износители и вносители ,
като валутни са кредитите от банки в парична форма.

Кредитите се класифицират още и според срока и обезпечението:

- КРАТКОСРОЧНИ;
- СРЕДНОСРОЧНИ;
- ДЪЛГОСРОЧНИ;
- ОБЕЗПЕЧЕНИ;
- НЕОБЕЗПЕЧЕНИ/ БЛАНКОВИ /

В зависимост от кредитополучателя фирмените кредити могат да

бъдат по вноса и износа. Кредитирането по ВНОСА се осъществява чрез
 „ открита сметка „ или чрез менителници, акцептирани от вносителя. По
широко се използват кредитите чрез менителници. Фирменото кредитиране
по ИЗНОСА обикновено се осъществява чрез аванси.
Банковото кредитиране на външноикономическите сделки също се
разграничава на кредити по вноса и по износа. Кредитите по ВНОСА могат
да бъдат преки и косвени. При прякото кредитиране банките дават средствата
по сметка на вносителя, а при косвеното – акцептират издадени менителници.
Банковото кредитиране по ИЗНОСА се осъществява чрез счетоводни
кредити / КОНТОКОРЕНТЕН и ОВЪРДРАФТ /

Брокерски са кредитите на комисионерите и посредниците . Към

специфичните форми на кредитиране се отнасят : ЛИЗИНГЪТ,
ФАКТОРИНГА и ФОРФЕТИРАНЕТО.

ТЕМА 7. ПЛАТЕЖЕН БАЛАНС

Платежният баланс е основен валутен баланс на всяка страна..Най- общо

структурата на платежния баланс се определя от връзката между следните
елементи :

- Текущи операции;
- Дългосрочни капитали;
- Краткосрочни капитали;
- Грешки и пропуски.

Балансът на ТЕКУЩИТЕ операции се състои от:

- Външнотърговси баланс;
- Баланс на услугите ;
- Други доходи и услуги ;
- Едностранни трансфери.

Балансът на ДЪЛГОСРОЧНИТЕ капитали, наричан още „ капиталова

сметка „ включва:
- Дългосрочни кредити;
- Преки инвестиции;
- Портфейлни инвестиции;
- Други дългосрочни капитали.
Разликата между преките инвестиции и портфейлните е предимно в
контрола. Портфейлните инвестиции се влагат за закупуване на ценни книжа,
които се държат с цел получаване на лихви, дивиденти. Преките инвестиции се
отнасят за закупуване на земя или придобиване на собственост върху акции .
 Общо балансът на ТЕКУЩИТЕ операции и балансът на
ДЪЛГОСРОЧНИТЕ капитали се нарича „ БАЗИСЕН БАЛАНС”.

Балансът на КРАТКОСРОЧНИТЕ капитали се състои от:

- Частен небанков сектор;

- Банков сектор;
- Официален / държавен / сектор
Когато към базисния платежен баланс се прибавят частните небанкови
потоци, се получава „ ГЛОБАЛНИЯТ ПЛАТЕЖЕН БАЛАНС „
Последният елемент от общата структура на платежния баланс е разделът
„ Грешки, пропуски и други компенсиращи статии „
Той съдържа:

- Грешки и пропуски;
- Компенсиращи статии;
- Извънредно финансиране;
- Изменение на валутните резерви и др.

Съществуват следните закономерности:

1. Салдото на търговския баланс зависи от съотношението между валутния
израз на вноса и износа .
2. Салдото на баланса на текущите операции се определя от общата сума
на външнотърговския баланс, баланса на услугите и на международните
трансфери
3. Салдото на глобалния баланс се равнява на общото салдо на базисния
баланс, потоците и краткосрочните капитали от частният и небанков сектор и от
„ грешки и пропуски”.
Формално погледнато платежният баланс е винаги балансиран, тъй като
активните и пасивните операции, взети като цяло, взаимно се
компенсират.Независимо от това, се налага да се извършват дейности за
уравновесяване на взаимнно свързаните раздели на платежния баланс. За
окончателното балансиране се използват златно- валутните резерви на страната,
получаването на „Специални права на тираж” от МВФ и др.
Способността на дадена страна безпрепятствено да си издължава външните
задължения се нарича „ международна валутна ликвидност” . Съществен
показател, за изразяване на степента на международна задлъжнялост е „Норма на
обслужване на дълга” Тази норма показва дали страната е в състояние с
годишните си постъпления от износ на стоки и услуги да изплаща валутните си
задължения към други страни.
 ТЕМА 8. СИСТЕМА НА НАЦИОНАЛНО И МЕЖДУНАРОДНО
РЕГУЛИРАНЕ НА ВАЛУТНО - ФИНАНСОВИТЕ ОТНОШЕНИЯ

Международната практика показва, че регулирането и контролът от

държавата на външнотърговската дейност са обусловени, от една страна, за да
се създадат по- благаприятни условия за развитие на националното стопанство
– промишреността, селското стопанство и др., за да се повиши
конкурентоспособността на продукцията им на вътрешния и на външните
пазари, и от друга страна –да се създадат необходимите условия за
преструктуриране на износа и вноса, за осигуряване на валутни постъпления и
др. Следователно либерализацията на външната търговия се съпътства с
национален протекционизъм. В съвременните условия в България при
провеждането на външнотърговската политика и на държавното регулиране и
контрол на износа, вноса и другите външнотърговси операции се прилагат
едни от най- широко използваните в международната практика икономически
и административни средства .

МИТАТА са класическо средство за провеждане на външнотърговска

политика и регулиране на стокообмена с чужбина. Митническата политика
включва мероприятия, които държавата провежда чрез митата за стимулиране
или ограничаване на външнотърговския стокообмен с различни стоки, с
отделни държави или група държави, за защита срещу чуждестранна
конкуренция, за подпомагане на националното производство, както и за
осигуряване приходи в държавния бюджет. Митото е особен вид косвен данък
, който се включва в цената на вносните стоки, и крайният платец на митото е
потребителят на тези стоки. Митническата политика намира израз в
МИТНИЧЕСКАТА тарифа на страната, която представлява система за
определяне, изчисляване, облагане и събиране на митата или за безмитно
пропускане на някои стоки.
ДАНЪЦИТЕ са едни от най- важните икономически регулатори, в т. ч.
И на външноикономическата дейност Данъчната политика на държавата е
ориентирана към постигане на :
- осигуряване постъпления на парични средства в държавния
бюджет;
- регулиране / стимулиране или ограничаване / на стопанската
дейност на фирмите;
- провеждане на социалната политика на държавата при
регулиране на доходите .
Данъчната практика показва редица особености на ДДС при внос и износ на
стоки, които следва добре да се познават и съобразяват от стопанските субекти,
осъществяващи различни външнотърговски операции.
АКЦИЗЪТ е самостоятелно данъчно задължение, с което се облагат
определени групи стоки. Начислява се еднократно, като данъчно задължени са
лица, които прозвеждат или внасят акцизни стоки.
 ВАЛУТНИТЕ РЕГУЛАТОРИ на външнотърговската дейност са в пряка
зависимост от валутната политика на страната и от установения валутен режим и
контрол.
В много страни се използват и други средства за регулиране и контрол
върху стокообмена с чужбина,напр. Субсидиране на износа на избрани видове
стоки , преференциално кредитиране на производители на стоки за износ и на
износители , съдействие с информация и поемане на част от разходите при
участие на фирми в панаири и веждународни изложения, консулски и
митнически формалности , правила за спазване на определени стандарти, норми ,
екологична чистота на продуктите. Някои от тези средства биха могли при
възможност да се използват и в българската външнотърговска практика.

ТЕМА 9. СЪЗДАВАНЕ, РОЛЯ И ДЕЙНОСТ НА МЕЖДУНАРОДНИЯ

ВАЛУТЕН ФОНД

МЕЖДУНАРОДНИЯ ВАЛУТЕН ФОНД започва своята дейност през

декември 1945 г. Със седалище във Вашингтон. Пъроначално обединява 48
страни . Днес в МВФ членуват над 180 страни Ръководната стратегия на МВФ
се осъществява посредством ясно изразена СТАБИЛИЗАЦИОННА програма. Тя
съдържа мерки и дейности, целящи подпомагането на националните икономики .,
респ.
Осигуряването на адекватна правителствена политика в условията на силно
ограничени държавни приходи, нараснали социални разходи и значителни
дефицити в платежните баланси на страните – членки.
Наред с тези „ чисто икономически „ дейности МВФ извършва

- консултации на всички страни – членки по изготвянето на

подробни доклади за тяхното икономическо развитие ;

- анализи, прогнози и проекти за икономическо оздравяване ,

които по принцип имат препоръчителен характер.

Ръководен орган на МВФ е Съветът на управляващите, в който влизат

представители на всички страни – техните финансови министри или
управителите на централните банки. Този орган заседава един път годишно и
решава най- важните въпроси от дейността на фонда : за приемането на една или
няколко нови страни; за подготовката на важни решения, за промяна на квотите ,
с които участва всяка страна и др. Квотите / вноските/ на страните зависят от
величината на средствата,които всяка страна внася в капитала на фонда. По права
всяка страна притежава като база 250 гласа. Над тях , за всеки внесени 50 хил.
Долара , страната получава по един глас.
 От началото на своето учредяване МВФ осъществява две основни
стопански функции, по отношение на които прилага система от
прогностично- планови,организационни , контролни и регулираши мерки и
дейности. Става дума за КРЕДИТНАТА и ЕМИСИОННАТА функция
МВФ , като банка от последна инстанция предоставя следните по-
важни видове заеми :
1 . Основен резервен кредит , наречен „ СТЕНД- БАЙ „ кредит.
Отпуска се на отделни части, наречени ТРАНШОВЕ до постигане на
определена степен на стабилизация на икономиката.
2. Заеми по линията на т. Нар. КОМПЕНСАТОРНО
финансиране,които компенсират отрицателните разлики в цените на
суровини и материали;
3. Разширено кредитиране със срок до 3 год, което има за цел
преодоляване на структурни проблеми в платежните баланси.
4. Общи кредитни споразумения ;
5. Заеми с привилегировани условия за страните, имащи най-
ниски доходи на глава от населението;
6. Заеми по линията на „ СПАСИТЕЛНИ „ операции и др.

Дейността и функциите на МВФ и на СВЕТОВНАТА БАНКА

взаимно се допълват.

ТЕМА 10. МЕЖДУНАРОДНИ БАНКИ. ВРЪЗКА НА БЪЛГАРИЯ С

МВФ И МЕЖДУНАРОДНИТЕ БАНКИ .

1. МЕЖДУНАРОДНАТА ФИНАНСОВА
КОРПОРАЦИЯ /МФК/ е първата дъщерна организация на
Световната банка Има за цел да стимулира създаването,
модернизацията и разширяването на частните предприятия . Тази
институция подкрепя пласмента на ценни книжа / акции и облигации /
на частните предприятия и участва в тях с част от своя капитал.
2. МЕЖДУНАРОДНА АСОЦИАЦИЯ ЗА
РАЗВИТИЕ
/МАР/ е втората дъщерна организация на Световната
банка.,създадена да подпомага тежкото финансово състояние на
бедните страни, членки на Световната банка
3. БАНКА ЗА МЕЖДУНАРОДНИ ПЛАЩАНИЯ
/ БМП/ Основната и цел е да стимулира съвместната
работа между централните банки на страните,създавайки нови
възможности за осъществяване на международна финансова дейност.
 Банката функционира като важен посредник в международните сделки
и разплащания.
Деловата активност на БМП е насочена към : депозитна
дейност, координация на валутната политика на европейския пазар,
операции с ценни книжа, предоставяне на заеми, създаване на общи
правила за надзор върху банковата дейност, включваща показателите „
капиталова адекватност „ и „ ликвидност „.
4. ЕВРОПЕЙСКА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА
/ЕИБ/ .Целта на банката е да осъществява дългосрочно
кредитиране на проектите в рамките на Общността, за да се създадат
условия за равномерно икономическо развитие на отделните страни.
Наред с това ЕИБ преследва цели по приобщаването на други страни
, вкл. България, към регионалното икономическо сътрудничество в
Западна Европа.
5. ЕВРОПЕЙСКА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ
/ЕБВР/ Банката е поела ангажименти към много източноевропейски страни, вкл.
България за икономическо стимулиране след осъществените там радикални
стопански и политически реформи.
Приоритети:
- привотизиране на държавния сектор ;
- насърчаване на чужди инвестиции;
- подпомагане на МСП ;
- екологични подобрения
- инвестиции в транспорт, телекомуникации,енергетика
Аспекти на деловата стопанска дейност на ЕБВР :
- гарантиран достъп на източноевропейските страни до
- Международните капиталови пазари;
- ограничаване на валутните рискове;
- ресурсно и научно – техническо подпомагане на
Страните при създаване на националните фондови борси.

ТЕМА 11. ИКОНОМИЧЕСКА СЪЩНОСТ НА ВЪНШНОТЪРГОВСКАТА

СДЕЛКА

1. Същност на сделката за международна продажба

Сделката за международна продажба е основна форма за осъществяване на
шнотърговския бизнес на фирмата. Тя урежда сложния комплекс от търговски и
финансови отношения между преките контрагенти: продавач-износител купувач-
вносител. Сделката за международна продажба следва установен технологичен
цикъл, включващ етапите на подготовка, сключване и изпълнение. На всеки етап
от този цикъл контрагентите извършват определени процедури и дейности.
Крайната цел е осъществяване на продажбата при максимална защита на
икономическите интереси на всяка от страните. Технологията на сделката за
международна продажба стои в основата на технологията на всички външно-
икономически операции. Нейното детайлно познаване е предпоставка за успешно
управление на външнотърговския бизнес.
2.Подготовка на сделката за международна продажба
Подготовката на сделката се включва два под-етапа- обща подготовка и
конкретна подготовка.
2.1.Обща подготовка на сделката- общата подготовка има за цел
установяване на условията за осъществяване на търговската дейност на
международния пазар с определени стоки през определен период от време.
Проучванията, анализите и прогнозите, формиращи по съвкупност
общата подготовка, са свързани с:
* опознаване на функциите на органите на законодателната и
изпълнителната власт
* нормативни документи, които параметрират режима за осъществяване на
външнотърговски бизнес от местните фирми и на търговска дейност от чуждите
фирми на националния пазар.
Търговците в българските фирми трябва да познават следните
документи:
 конституция;
 т ърговския закон;
 данъчните закони, в т.ч. Закона за ДДС, Закона за акцизите, Закона за данък
върху печалбата;
 валутното законодателство, в т.ч. Закона за сделките с валута и валутни
ценности и Постановлението на Митническия Съвет (ПМС) за валутния режим;
 митническото законодателство, в т.ч. Закона за митниците,Правилника за
прилагане на закона за митниците, Наредбата за митническия контрол върху
стоките, пренацяни през държавната граница на Република България,
Митнически режим за стоки, внасяни от юридически лица и еднолични търговци
към момента на подготовката на митническите документи, Митническата
тарифа за облагане на стоките, внасяни от юридически лица и еднолични
търговци;
 закона за стопанската дейност на чуждестранни физически и юридически
лица и за закрила на чуждестранните инвестиции.
* Действащия външнотърговски режим за сделката или стоката-обект на
внос и износ през съответната година.
*Действащия митнически режим за съответната сделка.
Българското митническо законодателство регламентира девет основни и
два-десет и шест специфични митнически режими.
Основните режими са:
- износ на стоки за потребление в чужбина;
- временен внос на стоки с обратно връщане в България в изменено
състояние;
- временен износ на стоките за обратно връщане в България в неизменено
състояние;
- обратен износ на стоки;
 -транзит на стоки през територията на България;
- внос на стоки;
- временен внос на стоки в България с обратен износ в чужбина в изменено
състояние;
- временен внос на стоки в България с обратен износ в чужбина в
неизменено състояние;
- обратен внос на стоки;
* Междуправителствени документи, уреждащи специални условия за внос и
износ на двустранна и многостранна основа.
* Документи приети от международни организации, които формализират
търговските обичаи и преобладаващата практика, като например Виенската
конвенция за международна продажба.
Общата подготовка се оцъществява системно от маркетингови звена на
фирмата или се възлага на цпециални консултантски компании. Търговците
резултатите от общите проучвания при вземането на оперативни решения за
сключване на външнотърговски сделки.

2.2.Конкретна подготовка на сделката за международна продажба

Доброто познаване на вътрешните и външните фактори за търговски успех е
основание за преминава към конкретната подготовка на сделката.В търговската
практика този етап се покрива с търговските преговори, чиято крайна цел е избор
на контрагент или отказ от сделката поради отсъствие на икономическа
целесъобразност.
Търговските преговори могат да се провеждат по няколко начина – устно,
по време на срещи между партньорите, в писмена форма с международно
приетите средства на търговска кореспонденция , по телефон, телекс, факс. Всеки
от посочените начини предлага специфични предимства и недостатъци. Това
обеснява стремежа на добрите търговци да търсят оптималната комбинация
между различни методи.
Независимо от начина на водене търговските преговори протичат по една
устойчива логическа схема. Преговорите се започват с формулиране на позициите
на страните по сделката, на техните очаквания, предпочитания, преоритети и
възможности. Всеки контрагент се стреми да представи чсно и точно своите
делови интереси, да подчертае силните страни на предложението, да скрие
собствените си слабости и да открие слабите страни на контрагента.
Върху основата на ясното формулирани интереси се реализира втория етап
от схемата защитата на позициите. Контрагентите доказват целесъобразността на
своите предложения, и зачитането принципа на взаимната изгода. Решаващо
значение за защита на позициите има представянето на неоспорими доказателства
за съответствие на предложението с текущата делова пректика, например
обективна ценова информация, доказваща, че предлаганите цени съответстват на
международните, и др.
Третият компонент на схемата е съгласуването на позициите по пътя на
компромисите и отстъпките. Деловата практика извежда две правила на
компромисите- взаимност и умереност. Принципът на взаимната изгода
предполага да се правят отстъпки и две страни. Икономическата логика налага по-
слабата страна по конкретната сделка да направи повече и по-съществени
отстъпки и в това няма нищо несправедливо. Поддържането на висок делови
авторитет изисква търговците да започват преговорите с разумни предложения, за
да не се налага да спасяват сделката с цената на необосновано големи отстъпки,
например намаляване на оферираната цена с 50 на сто,и др.Подобен ход може да
бъде възприет или като недостатъчна професионална компетентност, или като
неуважение към контрагента и желание да бъде измамен.
3.Сключване на сделката за международна продажба
Резултат от успешното приключване на преговорите е сключването на
сделка за международна продажба. Търговската практика предлага няколко
възможности за сключване на сделката:
- безусловно приемане на твърда оферта в срок на опцията:
- безусловно приемане на контраоферта;
- безусловно приемане на поръчка;
- подписване на договор за международна продажба.
Сключването на сделката чрез подписване на договор предлага най-добра
възможност за детайлно и прецизно уреждане на сложния комплекс от отношения
между продавача и купувача. Този вариант за сключване на сделката се
предпочита при сделки със сложен обект, продължителен срок на изпълнение и
високи стойности и при първи търговски контакти с непознат контрагент.
Целесъобразен е за търговци с недостатъчна практика. Подготовката на договора
дава възможност да се определят основните икономически интереси на
контрагентите и своевременно да се открият най-вероятните и опасни рискове,
свързани с изпълнение на сделката. Договорът е гаранция, че контрагентите няма
да „забравят” постигнатите договорности. Наличието на писмен договор е
особено полезно при възникване на спорове, които не могат да се решат по
взаимно съгласие и се отнасят в съда.
Профеционалното подготвяне на договор за международна продажба
изисква много добро познаване на икономическото съдържание на неговите
условия.
4.Изпълнение на сделката за международна продажба
Изпълнението на сделката за международна продажба предполага
фактическо доставяне на стоката на определено място и в определено време на
купувача или на негов представител. Фактическата доставка се извършва чрез два
вида дейности:
- физическо придиждане на стоката (товарене, разтоварене,
претоварване, транспортиране, складиране и др.);
- подготовка и придвиждане на комплект документи (документи,
свързани с дейсващия външно-търговски и митнически режим, стокови,
транспортни, платежни и др.).
Физическото придвижване на стоките се осъществява от транспортни,
спедиторски или транспортно-спедиторски фирми възоснова на транспортни и
спедиторски договори. Тези договори се сключват между специализираните
транспортни и транспортно-спедиторски фирми, от една страна, и продавача
или купувача по сделката за международна продажба, от друга, в зависимост
от условието за франкировката в договора за продажба.
 Изпълнение за сделката за международна продажба е съпроводено от
създаването и движението на комплект документи, включващ:
4.1. Документи свързани с действащия външнотърговски режим
Основен документ, свързан с външнотърговския режим, е разрешението
за извършване на внос или износ, наричано в международната практика
експорт/импорт лизинг, а в българската практика познат като удостоверение за
внос/износ. Този документ се изготвя от вносителя или износителя, за когото
стоката и / или сделката са на разрешителен, регистрационен или друг
специален външнотъргоски режим. Удостоверението се пише в бланка,
утвърдено от оторизиран държавен орган.
4.2. Стокови документи
Основни документи, свързани със стоката-обект на доставка са:
- Сертификат за качество. Издава се, ако е предвиден в договора
за продажба или в нормативните документи на страната на износителя или
на вносителя. С него износителят гарантира, че доставяната стока отговаря
на изискванията за качество, формулирани в договора за продажба.
- Фитосанитарен и ветеринарен сертификат. Това са специфични
сертификати за качество, които задължено изискват при сделки за
продажба. Фитосанитарният сертификат удостоверява, че растенията,
плодовете или зеленчуците не са заразени и са подходящи за потребление.
Ветеринарният сертификат идостоверява, че живи животни и птици не са
заразени и болни и дава дава подробности за ваксниране и друго третиране,
на което те са били подлежени в определен период преди експедицията.
- Санитарен сертификат. Удостеверява, че хранителни и
животински продукти са подходящи за потребление от хората и посп1ва
данни от предприетите контролни измервания. Издава се от компетентен
държавен орган на износителя.
- Сертификат за произход. Този документ определя страната, от
която произхожда стоката и е основание за ползване на митнически
преференции.
- Опаковъчен лист. Придружава стоката по време на транспорта.
Съдържа опис на стоката в съответната опаковка, данни за количество,
теглото бруто и нето, точните адреси на получателя и изпращача. Не
съдържа данни за цената, която е фирмена тайна. Изготвя се от износителя.
4.3. Транспортни документи
Транспортните документи зависят от вида на транспорта и условията на
договора.
Основен транспортен документ при морския транспорт е коносаментът.
Това е документ, издаван от превозвача или негов агент изпълняващ три
основни функции: удостоверява приемането на стоката от превозвача,
свидетелства за сключване на договор за морски превоз и служи като стоково-
разпоредителен документ.
При железопътен, автоможилен и въздушен транспорт основният
превозен документ е товарителницата. За разлика от коносамента, тя не е
стоково- разпоредителен документ.
 Железопътната товарителница е договор за превоз между изпращача и
отправна железница. Товарителницата се издава в пет екземпляра.
Международната автомобилна товарителница е договор за превоз, който
се сключва в съответствие с Конвенцията относно договора за международен
превоз за шосе. Товарителницата се издава в шест екземпляра.
Въздушната товарителница е договор за превоз или въздушен транспорт
на стоките
4.4. Платежни документи
- Експортна фактура. Това е основен търговски и платежен документ.
Издава се от износителя. Служи за извършване на плащането, за
осчетоводяване на разхода на вносителя, за база на начисляване на мита,
данъци и такси.
- Нареждане за плащане до банката на вносителя. Издава се от вносителя
в свободна форма, взависимост от избраната форма на плащане. Нареждането
съдържа най-голям брой реквизити, когато се отнася до откриване на
документарен акредитив или документарна банкова гаранция.
4.5. Митнически документи
- Митническа декларация за внос/износ. Това е документ, с който в
законно установен срок се оповестява пред митническата администрация
стоката, която предстои да пресече митническата граница. Митническа
декларация се попълва от износителя и служи за предтавяне на митническа
обработка на стоката, подлежаща на износ.
- Митнически манифест. Това е документ, който се представя от
превозвача при пристигането му в граничен пункт. В този документ се посочва
лаличието на стоки, хранителни запаси и гориво в превозното средство
независимо от предназначението им. Използва се за обмитяване или
освобождаване на стоките.
- ТИР-карнет. Това е международен митнически документ, използван
при транзитен автомобилен превоз. Издава се от гарантираща асоциация,
одобрена от митнически власти, на чиято територия се превозват стоките с
пломба на митницата. ТИР-карнетите се издават в съотвествие с митническа
конвенция за междухароден транспорт на стоки.
- АТА-карнет. Това е документ за транзитен превоз или временно
допускане на стоки на митническата територия на дадена страна в съотвествие
с митническата конвенция по карнета АТА за временен износ.

ТЕМА 12. УСЛОВИЯ И АНАЛИЗ НА ВЪНШНОТЪРГОВСКАТА СДЕЛКА

Договорът за международна продажба урежда отношенията между

контрагентите при осъществяване на класическите външнотърговси сделки .В
международната практика са утвърдени следните условия /клаузи / на договора :
 1.Предмет на договора
Тази клауза дефинира основното задължение на продавача- да достави
определена стока, и на купувача- да приеме тази стока и да плати нейната цена.
Неразделна част от договора е спецификацията, изработена в различни
варианти .Най- разпространена е така наречената остойностена спецификация,
в която за всяка стокова единица се посочват номера, марки и други индикатори
за качеството, количеството, единичната цена и обща стойност.
2. Количество на стоката
Формулирането на това условие предполага:
- избор на мерна единица, в зависимост от вида на стоката- брой,
килограм, тон варел, денк и др.
- точно определяне на количеството в избраната мерна единица;
- отчитане теглото на опаковката.
3. Качество на стоката
Условието за качество е ключово от гледна точка на икономическите
интереси на купувача. Търговската практика предлага следните основни форми за
определяне на качеството:
- по стандарт;
- по техническо описание;
- по мостра;
- прегледано- одобрено;
- такова, каквото е;
- по рандеман;
- такова, каквото е добито;
- по средно базово качество- / типично за борсовата търговия/
4. Цена
Условието за цената е най- важното условие на договора за продавача, а в
много случаи и за купувача. Цената на стоката може да бъде определена в
договора като:
- твърда; стабилна ;
- променлива, подвижна или пълзяща
В редица случаи се налагат сложни изчисления за определяне на
окончателната цена на стоката, съобразени с настъпилите изменения в
ценообразуващите елементи.
Цената на стоката, както и общата стойност на доставката, се посочват в
определена валута. Възможни са и отстъпки върху цените, наречени отбиви или
рабати. Познати са следните отстъпки:
- за количество;
- за плащане в брой;
- временни отстъпки, стимулиращи продажбите;
- за редовни клиенти;
- дистрибуторски, дилърски отстъпки;
- специални отстъпки и др.
 5. Франкировка
В пряка връзка с цената е условието за франкировката.То представлява и
неделима част от транспортната същност на сделката. Терминът франкировка
понякога се нарича с по- общия термин „ условия на доставка „ или „ база на
цената”. В международната търговска практика съществуват правила, с които се
тълкуват условията за сключване на договори, известни като „ИНКОТЕРМС”.
Понастоящем е в сила последната редакция на системата от 2000 г., според която
във всеки термин са посочени конкретни задължения на продавача и купувача :
-ФОБ –франко борд-/уговорено пристанище на натоварване /;
- ФАС- франко по протежение на кораба;
- СИФ –стойност,застраховка и навло платени /уговорено пристанище на
местоназначението/;
- ДАФ-доставено до граница / уговорено място / и т. н.
Използваните международни търговски термини сепрепоръчват в
зависимост от възможностите на контрагентите, от техните международни
позиции , опит и други условия и предпоставки. Те са съобразени и с
възможността за електронна обработка на документите по ВТС, т е.
Осъществяване на електронна търговия.
6.Начин и форма на плащане
Основните схеми на плащане , прилагани в международната търговска
практика, са:
- авансово плащане на цялата стойност на доставката;
- плащане на цялата стойност , след доставката;
- плащане на стойността на части;
- плащане в определен срок , след получаване на доставката
Страните по сделката се договарят също и за средствата за плащане:прави
се избор между полицата и чекът.
При сделките за международна продажба най- широко приложение намират
3 форми на плащане- превод, документарен акредитив и документарно валутно
инкасо, чиито особености вече сме изяснявали .
7.Срок на доставка

Той може да се определи по различни начини:

- с конкретна дата;
- с формулировки от вида „не по- късно”, „ в началото на
месеца”,;

- като се обвърже с някои условия, напр. Пет работни дни след

получаване на разрешение за износ , или до два месеца след прибиране на
реколтата.
8.Опаковка, маркировка, и етикировка
Това условие определя изискванията по отношение на вида на
транспортната и търговската опаковка и маркировка. Те изпълняват преди всичко
маркетингови функции, които според маркетолози се свеждат до : предпазване от
повреди, оптимална разфасовка, лесна и удобна преносимост, възможност за
рециклиране и незамърсяване на околната среда.
 9. Транспортна клауза
Транспортната клауза урежда вида на транспорта,специфичните изисквания
към транспортното средство, подреждането и съхраняването на стоката по време
на транспортирането.
10. Количествено и качествено приемане на стоката
В това условие страните се договарят :
- къде, кога, как и от кого ще се извърши приемане на стоката;-
- как ще се оформи резултатът от приемането
- съставя се приемно- предавателен протокол
11. Рекламационна клауза
Неизпълнението на сделката по количество, качество и срок е основание за
предявяване на рекламация. Това налага тези въпроси да се уредят предварително
в договора.
12. Неустойки
Включването на такава клауза не е задължително, но се препоръчва
13. Гаранции
При условие, че гаранционното обслужване е от много съществено значение
за купувача, гаранционната клауза може да се изведе в самостоятелен сервизен
договор.
14. Форсмажор
С клаузата за форсмажора се урежда освобождаването на страните по
договора за неизпълнение на задълженията под въздействие на непредвидими
обстоятелства.
15. Арбитражна клауза
В тази клауза се уреждат всички възникнали спорове,при условие, че не
могат да постигнат приемливо решение от страните.Арбитражът, който ще се
произнесе по споровете , се определя в договора.
16. Специални клаузи
Пример за такива клаузи са : „ забранено за реекспорт” или „ договорът
влиза в сила след получено разрешение за износ „
17. Общи условия на договора
Това са условия от общ характер, процедури, срокове за изменение и
допълнение, език, на който е съставен даговора и др.
Условията на договора биха могли да се опростят , но те винаги трябва
да се формулират точно, ясно и изчерпателно, за да не възникнат трудности и
двусмислие в процеса на изпълнение на сделката.

ТЕМА 13. СЪЩНОСТ И ОСОБЕНОСТИ НА ПОСРЕДНИЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ

И ОПЕРАЦИИ

В богатия спектър от разновидности на традиционните външнотърговски

сделки съществено място заемат ПОСРЕДНИЧЕСКИТЕ операции,
обслужващи непрекия достъп до пазара. Посредникът твърде често играе ролята
на свързващо звено между производителя и потребителя на стоката.
В основата на разграничението на различните видове посредници, респ.
Посреднически операции, е показателят ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ върху
стоката.. Операциите по ПРЕПРОДАЖБА, наричани още външноикономически
договори за пласмент, за дистрибуторство, формират първата основна група, при
която търговецът,т.е. пласьорът / дистрибуторът / придобива право на
собственост върху стоката, която пласира .
Операцията по препродажба или сделката за пласмент като посредническа
операция, почива върху договор, който дава право на търговеца да пласира, да
продава стоката от свое име и за своя сметка, при условия, посочени в договора.
Твърде често подобен договор има дългосрочен характер .
В зависимост от целите и характера на договора, сключван между
посредника и производителят- износител, различаваме две основни
разновидности на тези операции :

- отношенията между търговеца- посредник и производителя-

износител се уреждат на основата на договор за еднократна
препродажба.След изпълнението на договора, отношенията между тях се
прекратяват;
- отношенията между производителя- износител и търговецът-
- посредник се уреждат на дългосрочна основа с подписване на
принципно споразумение. Подобно съглашение се различава от посочения
по- горе договор за покупко- продажба, защото регламентира само
общите,принципните условия,при които ще се уреждат отношенията между
страните.
Основното съдържание на условията на договорите по препродажба
изграждат една технологична схема, която има следния вид:

1.Страни по договора
2.Предмет на договора
3.Обем и характер на правата на търговеца / просто ,монополно/
4.Стокова номенклатура
5.Територия
6.Величина и начин на изплащане възнаграждението на търговеца
7.Срок на действие на договора
8.Съглашение за продажба на консигнация
9.Специфични задължения на дистрибутора
10 Специфични задължения на производителя -доверител

- Факторите,влияещи върху развитието на посредническите

операции са:
1.ЗА ПРОИЗВОДИТЕЛЯ
- оптимизиране на финансовия ефект от пласмента
- ускоряване на оборота на финансовите средства в резултат на
своевременно постъпване на плащанията при продажбата
 - прехвърляне на риска за крайната реализация на продукцията върху
търговеца
- навлизане и установяване на перспективни пазари при минимални
средства за маркетинг проучвания
- повишаване равнището на конкурентоспособност на производителя на
международния пазар

2.ЗА ДИСТРИБУТОРА
- печалба, в резултат на умело използване на конюнктурата на пазара и
възможностите за ефективно осъществяване на дейности по реализацията на
продукцията
- минимизиране на разходите по реализацията на основата на мащабността
и серийността на стокопотоците
- трайно действаща маркетинг инфраструктура
- повишаване на имиджа на търговеца при стабилни връзки с престижен и
утвърден на пазара производител

ТЕМА 14. КОМИСИОННИ ОПЕРАЦИИ

.

Друга голяма група посреднически операции са КОМИСИОННИТЕ

операции.Понятието КОМИНИСИОНЕР означава поръчение.Коминисионерът
е лице или фирма,
Което по поръчение на друго лице или фирма,наречена
КОМИТЕНТ, сключва сделки от свое име, но за сметка на
комитента.Комисионерът не купува стоките от комитента,както търговецът с
право на продажба .
Той единствено извършва сделките по тяхната покупко- продажба за
сметка на комитента, който става техен собственик до предаването им в
разпореждане на купувача.
В търговската практика комисионерът се разглежда като една от
разновидностите на ТЪРГОВСКИЯ АГЕНТ, като последният се приема за
обобщаващата фигура на посредник, който не придобива правото на
собственост върху стоката, която продава.
Отношенията между комисионера и комитента се уреждат в
комисионен договор. В практиката не са установени еднообразни, т.е. типови
условия на комисионни договори, но между обичайните включвани клаузи
специфично значение имат:

1.КОМИСИОННО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ
Размерите,формите и начините на изплащането му се определят в
комисионния договор.То може да бъде изчислено като процент върху
 стойността на продадената стока или осъществена дейност от комисионера,
впрочем, този вариант е най- разпространен. Възнаграждението обаче може да
бъде глобална сума плюс процент . Възможни са увеличения на комисионното
възнаграждение при опредилени условия, напр. Ако комисионерът кредитира
сделката, или гарантира плащането й, получава допълнителна сума , наречена
ДЕЛ КРЕДЕРЕ. Комисионерът има право също на т. нар. МЪРТВО
КОМИСИОННО, когато сделката не се реализира,не по негова вина , и на
ЧАСТИЧНО КОМИСИОННО ,когато комитентът сключи сделка с трето лице
на територията на комисионера , притежаващ изключително право на
продажба, без негово участие, но със съгласието му.

2.ЛИМИТНИ ЦЕНИ
Ако посредничеството предполага сключването на сделка за продажба, в
договора може да бъде включена клауза за минимална граница / ЛИМИТ / на
продажбените цени, под които комисионерът няма право да слиза при
сключването на сделка, без изричното съгласие на комитента.
И при комисионните операции е задължително разграничаването на
плюсовете и минусите за страните по договора.
За КОМИТЕНТА комисионния вариант на посредничество увеличава
възможностите за контрол и наблюдение върху дейността на посредника .
Рисковете - нелоялност или некомпетентност на комисионера. В качеството
си на страна по договора ,комисионера е в състояние да наруши
договора,осъществявайки операции с други фирми,конкуриращи дадения
комитент.
За КОМИСИОНЕРА основните предимства са в намаляването на
специфичните бизнес рискове, почиващи върху правото на собственост върху
стоката . Добрият комисионер, който разполага със солидна база, добре
подготвен персонал,и мрежа от делови контакти ,може да спечели в резултат
на осъществяваните маркетинг и други услуги в процеса на експлоатацията на
реализираните стоки.

ТЕМА 15.КОНСИГНАЦИОННИ ОПЕРАЦИИ - ПОДГОТОВКА,РИСКОВЕ И

СПЕЦИФИЧНИ ОСОБЕНОСТИ НА КОНСИГНАЦИОННИЯ ДОГОВОР

Разновидност на комисионната сделка за продажба е КОНСИГНАЦИЯТА.

При нея, комисионерът , наречен КОНСИГНАТОР, поддържа склад, наречен
КОНСИГНАЦИОНЕН СКЛАД , в който комитентът, наречен КОНСИГНАНТ,
периодично доставя стоки с цел продажба в определен КОНСИГНОЦИОНЕН
СРОК, срещу определено възнаграждение за консигнатора.
 Отношенията между страните се уреждат в КОНСИГНАЦИОНЕН
ДОГОВОР, производен на комисионния и подчиняващ се на правните норми.
Специфични особености на този договор са:
- Изясняване на т. нар. Търговски условия, при които стоката се доставя в
консигнационния склад или разделението на задълженията между страните
относно транспортирането, застраховката, риска от повреждане или изчезване на
стоките;
- Определяне на начините на изплащане на възнаграждението на
консигнатора;
- Разпределение на участието на страните в разходите по организацията и
реализацията на консигнационните сделки, както и ако се налага непродадени
количества стоки да бъдат върнати обратно.
Икономическото съдържание на клаузите на консигнационния договор и
тук са предмет на сериозна подготовка по изработване и съгласуване между
страните .Макар и разновидност на комисионния, КОНСИГНАЦИОННИЯТ
договор притежава собствена специфика , изразяваща се в следните клаузи:

1.Страни по договора;
2.Предмет на договора;
3.Стокова номенклатура;
4.Територия на действие на консигнатора;
5.Срок на консигнацията;
6.Право на собственост върху стоката;
7.Лимитни цени;
8.Условия за плащане;
9.Определяне възнаграждението на консигнатора;
10.Връщане на непродадени стоки;
11.Специфични задължения на консигнатора и консигнанта
Следва да се има в предвид ,че освен обичайни задължения на
консигнатора, каквито са напр. Наемане на подходящ склад, гарантиране
запазван ето на стоката, застраховка, реклама и др. ,той трябва да предостави на
консигнанта банкова гаранция за добросъвестна работа.,да осигури многообразие
от услуги на клиента .
В специфичните задължения на консигнанта влизат: да дава необходимите
инструкции и информация на консигнатора , свързани с успешното изпълнение на
продажбите , да съдейства за организирането на рекламна дийност и
обслужването на клиенти.
 ТЕМА 16. ОПЕРАЦИИ ЗА ТЪРГОВСКО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО

ПРЕДСТАВИТЕЛСКИТЕ или чисто АГЕНТСКИТЕ операции отразяват

сравнително по- ограничени права на посредника.
Агентът или представителят не получава право на собственост върху
стоката, която продава , така, както комисионерът, но за разлика от него,сключва
сделката от името и за сметка на доверителя.
Принципното съдържание на търговско- предсавителските операции
предполага предоставяне на поръчение от една страна /наречена ПРИНЦИПАЛ,
ДОВЕРИТЕЛ/ на друга страна –наречена ТЪРГОВСКИ ПРЕДСТАВИТЕЛ /
АГЕНТ / да извърши практически и юридически действия, свързани с
продажбата на стоки за сметка и от името на доверителя.
Търговският представител е юридически и финансово независим от своя
принципал осъществявайки напълно самостоятелно своята дейност.,срещу
определено възнаграждение /ПРОВИЗИОН /.
Основните характерни особености на търг. Представителство,
рефлектиращи в клаузите на конкретните договори могат да се търсят в следните
направления: независимост и поемане на риск, предмет на дейност и
представителска власт, изключителност, определяне на
възнаграждението,продължителност на договора и компенсация за разтрогването
му.
Основно съдържание на агентския договор :

1.Страни по съглашението;
2.Характер на отношенията – различава се АГЕНТ С ПРАВО и без
правото да сключва сделки от името на принципала;
3.Стокова номенклатура ;
4.Територия на действие на агента;
5.Характер на правата на агента – познати варианти на права са : просто
право, изключително право, с ограничения .
6.Срок на действие и прекратяване на договора;.
7.Компенсациии за прекратяване на договора;
8.Възнаграждение на агента
9.Задължения на агента : уговорка за неконкуренция, за минимален оборот,
уговорка делкедере и др.
10.Права и задължения на принципала : да изменя цените, по които агентът
сключва сделките , да регистрира търговски марки на стоките и др.
Много близък до търговския представител е ТЪРГОВСКИЯТ ПЪТНИК ,
наричан още ТЪРГОВСКИ ПОМОЩНИК.Той представлява служител на дадена
фирма , получава заплата, но може да бъде и допълнително стимулиран.
Конкретните специфични условия за дейност на търговския пътник -
неопределено работно време,отсъствие от централното работно място ,обуславят
значителна свобода на неговите действия и инициативи. Това позволява и
ситуации, при които , с разрешението на основния си работодател,той може да
работи и за други производители.
 ТЕМА 17. СЪЩНОСТ И ТЕХНОЛОГИЯ на РЕЕКСПОРТНИТЕ СДЕЛКИ

. Едно от най- общото определение на реекспортните сделки ги дефинира

като сложни комбинации от самостоятелно сключвани и реализирани ВТС,
които имат за цел чрез препродажба на чужди ресурси и с участието на
контрагенти от повече от две страни да се постигне печалба в конвертируема
валута или да се решат други проблеми на двустранните икономически
отношения.
Следователно, в характеристиката на реекспорта присъства такъв
съществен елемент като привличането на чужди материални ресурси в
качеството на обект на препродажба без те да бъдат преработвани или с
несъществена обработка. В категорията на реекспорта се включват следните
разновидности: класически реекспорт, сделка “ суич”, сделка “ але ретур”,сделка
за преработка на чужди ресурси / на ишлеме/.
КЛАСИЧЕСКАТА реекспортна сделка е в основата на всички споменати
по- горе ВТС.Играе ролята на алгоритъм, който може да бъде изразен като
покупка на стока в една страна с цел препродажбата и в друга,т.е. чужда за
реекпортъора страна, без стоката да се подлага на съществена
преработка.Приведеният пример е прието в практиката да се нарича ПРОСТ
реекспорт.При определени условия реекспортъорът може да осъществи
едновременно реекспорт на различни видове стоки, доставени от един или
няколко доставчици, да реализира тяхната препродажба на един или повече
клиенти. Това позволява да се диференцира групата на СЛОЖНИЯ
реекспорт.Отдалечаването във времето на двете самостоятелни операции-
покупка на стоката, обект на реекспорт и съответно нейната препродажба,
познато в практиката като СРОЧЕН реекспорт, позволява по ефективното
използване на настъпващите изменения в пазарната конюнктура. При
определени пазарни ситуации, характеризиращи се с благоприятни условия-
високо търсене на въпросната стока, обект на препродажба, може да се осъществи
т. нар. МНОГОКРАТЕН реекспорт, при който въпросната стока минава през
няколко реексортъори.Това дава основанието за наименованието КАСКАДЕН
реекспорт.
От позицията на международната търговска практика особено внимание
заслужава разграничението на ЯВЕН/ ОТКРИТ/ и ТАЕН /СКРИТ/ реекспорт.За
разлика от явния, скритият реекспорт предполага целенасочени действия-
обработка на стоките като преопаковка, разфасовка, етикиране и др., промяна на
документация и др. за прикриване на действителната цел на операцията.
Други разновидности на реекспорта са сделките” СУИЧ” и “АЛЕ РЕТУР”,
целта на които е чрез реекспорта да се решат задачи като осигуряване на
конвертируема валута, преодоляване на проблеми в двустранните отношения ,
минимизиране на риска във външноикономическата дейност / ВИД/ и др.
Понятието СУИЧ има английски произход и означава завъртам, завивам,
превъртам т.е. цели се превъртане от една валута в друга, в зависимост от тяхната
ценност.
 Другото понятие АЛЕ РЕТУР идва от френски език и означава -
“ -отивам и се връщам “. и представлява комбинация от прав и обратен
суич .
Макар и с известна условност, в групата на реекспортните ВТС / външно
търговски сделки/ ще прибавим и сделките на ишлеме.Същността им се
заключава в доставката на ресурси- материали,технология, опит,с цел тяхната
преработка в страната на клиента в готов или полуготов продукт, срещу
заплащане на вложения национален труд . Така възвръщането на доставените
ресурси, макар и след съществена преработка, дава основание преработвателната
операция да бъде третирана като реекспорт. Още повече, че в последните
години преработвателните операции намират все по- широко приложение в
качеството на комплексна ВИО като вариант на производствено коопериране .

ТЕМА 18. БОРСОВИ ОПЕРАЦИИ. ОРГАНИЗАЦИЯ И УПРАВЛЕНИЕ НА

МЕЖДУНАРОДНИТЕ СТОКОВИ БОРСИ. СЪЩНОСТ НА БОРСАТА В
КАЧЕСТВОТО И НА ОРГАНИЗИРАН ПАЗАР.

Борсата и борсовата търговия са специфични форми на търговия,

обикновено със стандартизирани, масово търгувани стоки, образци от тях,
типизирани контракти / договори / в реално и бъдещо време ,валутни ценности,
ценни книжа и техни деривати, както и на стоката работна сила.
Етимологията на термина “ борса” се свързва с гръцки произход от думата
“ бурса” и по същесто означава кесия за пари , кожена торбичка.Според една от
многото версии предвидлив холандец превръща три подобни торбички в герб на
страноприемницата си , в която отсядали търговци . Така от случайни форми на
стоково- парична размяна, каквито са били през 14- 15 век , борсите се превръщат
в оживени центрове за търговия.Съвременните борси днес са перфектно
организирани пазари. Те са особено атрактивни поради изработените през
годините типични маниери, жестове, което ги отъждествява с изкуството.
Борсите изпълняват няколко основни функции:
- търговско- посредническа;
- информационна;
- застрахователна;
- финансово- инвестиционна.

Обект на борсова търговия в исторически аспект са били различни

стоки.Най- голямата стокова борса в света е Чикагската стокова борса, търгуваща
само с десет вида стоки / пшеница, царевица, овес, соя идр/ и с няколко
нестокови контракти.
Типологизацията на борсовите пазари е процес на деференциация и
класификация на борсите с помощта на критерии.
Първият критерий е според обекта на продажба на борсовите стоки.Според
него,борсите се делят на :
 СТОКОВИ, ФОНДОВИ, ВАЛУТНИ, ТРУДОВИ и др.

Вторият критерий е в зависимост от обхвата на стоките, като борсите се

диференцират на:
- специализирани по типова характеристика /напр. Метали /
- универсални / общи / - за разнообразни стоки

Третият критерий е свързан с големината на обслужваните пазари и

типизира борсите на :
- борси с международно значение;
- борси с национално значение ;
- борси с регионално значение;
- борси с местно значение.

Четвъртият критерий е в зависимост от характера на продажбите или

периодичността при размяната, като борсите се структурират на:
- първичен пазар- обикновен пазар на нови стоки,услуги и първа емисия на
ценни книжа .
- вторичен пазар – на амортизирани вещи и ценни книжа / пазар на стари
автомобили напр /.;фондова борса .
- третичен пазар – обикновено на акции извън борсата.

Петият критерий предполага диференциация на борсите според сферата на

дейност, напр:
- информационна борса;
- интелектуална борса;
- артборса- за търговия с картини и произведения на изкуството;
- борса за недвижими имоти;
- футболна борса и др.
Диференциацията на самите борси предполага и диференциация на
борсовите сделки.Това многообразие на борсовите операции се съдържа в
следните стандартни понятия :
- СПОТ - сделка или сделка с незабавна доставка, което означава
наличност на стоката и доставка в рамките на 5 работни дни;
- КЕШ - сделка , извършва се в налични пари ;
- ФОРУЪРДНА сделка – сделката е сключена, но с отложена доставка
ипоследващо плащане. /сделки с контракти/;
- ФЮЧЕРСНА сделка - това е покупко- продажба на контракти, при което
реалната доставка на стоката или валутата е вторична по отношение на защитата
срещу финансов риск, дължащ се на колебания в цените.
- ОПЦИОННА сделка – предмет на която са индекси, фючърс и други
финансови инструменти;

При сделките с фючерси и опции се появява ХЕДЖИРАНЕТО , т,е

застраяховане, гаранция на купувачи и на продавачи срещу промени в цените на
стоките, валутите, ценните книжа. Като операция по защита на риска,
хеджирането е различно в зависимост от позициите на страната по сделката.
Купувачите се застраховат срещу падането на цените на закупени от тях
стоки, намиращи се на склад и още недоставени на тях. Това се осъществява с
продажба на срочната борса, и се нарича КЪСО ХЕДЖИРАНЕ.
Търговците продавачи пък се застраховат от очакваното повишение на
цените. Застраховането представлява покупка на контракти на срочния пазар,
известно е като ДЪЛГО ХЕДЖИРАНЕ.
За хеджирането е необходимо предварително планиране и наличие на
финансови средства за реализация.

ТЕМА 19. АУКЦИОННИ И ТРЪЖНИ ОПЕРАЦИИ.

АКЦИОНЪТ представлява състезателен способ за сключване на сделки за

покупко – продажба на налични стоки. Основан е на принципа на ценовата
конкуренция, като на основата на определена базисна цена по пътя на
наддаването между купувачите, стоката се продава на онзи клиент, предложил
най- високата цена.
Инициативата за изграждането на аукциона принадлежи на продавачите-
производители или посредници. Купувачи могат да бъдат всички желаещи фирми
или физически лица, които могат да участват пряко или чрез посредници.
Всеки, който желае да предложи за продажба на аукциона даден предмет,
заплаща комисионно възнаграждение, изчислявано върху т. нар. ХАМЪР ЦЕНА
на всичко , което се предлага на аукциона.
Сесиите на аукциона са открити и посетителите не са длъжни да наддават.
Участието в наддаването може да бъде пряко, чрез депозиране на формуляр за
неприсъствено наддаване , или дори по телефона в някои случаи.
За участието си в аукциона купувачите заплащат т. нар. ПРЕМИЯ, която се
прибавя към печелившата цена.
Резултатите от наддаването се обявяват същия ден ., а купувачите могат да
получат стоката на място .
Основните етапи на развитието на сделката са :

- Вземане на решение за обявяване на аукциона;

- Подготовка за провеждане на аукциона / Маркетинг подготовка /
- Преглеждане на стоката от купувачите или техни представители;
- Провеждане на аукционния търг – наддаването;
- Оформяне на договорите;
- Изпълнение на договора.
 В заключение ще отбележим,че основните рискове за купувачите на един
аукцион са високите разходи за участие, които не винаги се оправдават с
необходимия ответен резултат .

ТЪРЖИЩЕТО на контракти е друг вид борсов пазар за търговия на едро с

хомогенни, качествено определени,трайни, налични / произведени или в крайна
фаза на производство / хранителни, нехранителни стоки, суровини, мотериали,
горива, зърно и др. Спецификата на този пазар се изразява в откритата, свободна
дискусия на цените, чието движение вече е двупосочно и се прекратява с
формирането на равновесната цена на покупко- продажбата. Търговията се
извършва въз основа на документи, характеризиращи стоката без тяхната
непременна физическа доставка на борсата.
Като обичайна, традиционна и широко разпространена практика търгът
обосновава присъствието си в схемата на основните организирани пазари .
Предимствата за неговите организатори, позволяващи реализирането на
съществени цели и интереси са:
- Състезателен характер на тръжната процедура;
- Възможност за сключване на договори за крупни поръчки. -

ТЕМА 20. ЛИЗИНГОВИ ОПЕРАЦИИ. СЪЩНОСТ И РАЗВИТИЕ НА

ЛИЗИНГА . ВИДОВЕ ЛИЗИНГОВИ ОПЕРАЦИИ.

Понятието ЛИЗИНГ означава отдаване под наем и е свързано с недвижимо

имущество – земя, сгради и др.,която стопанска операция се нарича аренда в
миналото. Постепенно обект на договорите за отдаване под наем става движимо
имущество- предимно с инвестиционно предназначение.Днес за редица сектори
на икономиката лизинговите операции са една от приоритетните форми на
международна реализация. Те са много добре обхванати от редица национални
законодателства Така напр. За първи път в Европа френският законодател дава
определение за лизинговата операция на движимо и недвижимо имущество :

А.. Лизинговите операции са операции по отдаване под наем на оборудване

и инструменти, закупени с цел отдаване под наем от предприятия, които остават
техни собственици, като тези операции,каквато и да бъде тяхната квалификация,
предоставят на наемателя възможността да придобие цялото или част от наетото
имущество по договорена цена.

Б. Лизингови са операциите, посредством които едно предприятие отдава

под наем недвижимо имущество за професионална употреба, закупено от нея или
построено за нейна сметка.Тези операции, каквато и да бъде тяхната
квалификация,позволяват на наемателите да станат собственици на цялото или
част от наетото имущество след изтичане на срока на наема.

Както във вътрешната, така и в международната, преди всичко европейска

търговска практика се различават две основни форми на лизинга: ФИНАНСОВ и
ОПЕРАТИВЕН.
В зависимост от различни критерии се правят и други разграничения на
лизинговите операции:
- от гледна точка на степента на експлоатация се различава
ЛИЗИНГ от ПЪРВА и ВТОРА ръка, ако даденото имущество вече е било
експлоатирано или не до момента .
- в зависимост от характера и предназначението на обекта :ЛИЗИНГ за
ИНВЕСТИЦИОННИ СТОКИ и ЛИЗИНГ за СТОКИ за ШИРОКО
ПОТРЕБЛЕНИЕ .
- в зависимост от срока на договора :
КРАТКОСРОЧЕН до 1 година;
СРЕДНОСРОЧЕН от 1 до 3 години ;
ДЪЛГОСРОЧЕН над 3 години.

В международната практика понятието ЛИЗИНГ се свързва с дългосрочно

отдаване под наем ,в редица случаи и за 20 години.
Исторически оперативния лизинг предшества финансовия.Срокът на
действие за оперативен лизинг се движи от няколко часа до максимум 3 години.
Ето защо при него няма условие за неотменяем период , характерен за
финансовата лизингова операция.
От позицията на лизингодателя Финансовият лизинг е една кредитна
операция при предварително съгласувани условия с лизингополучателя за
условията на този кредит .В договора за финансов лизинг се предвижда един
начален период, наречен още НЕОТМЕНЯЕМ, в течение на който нито една от
страните по договора няма право да го прекрати. Напълно възможен е обаче и
един вторичен период, договорен след преразглеждане на действащите условия
на лизинговия договор .

ТЕМА 21. РАЗВИТИЕ НА ТЕХНОЛОГИЧНИЯ ЦИКЪЛ НА

ЛИЗИНГОВАТА ОПЕРАЦИЯ . УСЛОВИЯ НА ЛИЗИНГОВИЯ ДОГОВОР

Технологичният цикъл на лизинговата операция преминава през

следните етапи:
1.1 Инициатива за сключване на лизингова сделка – по правило
принадлежи на фирмата лизингополучател.
 1.2 Съгласуване на условията за покупко- продажба между доставчика и
лизингодателя.
1.3 Подготовка на лизинговата сделка / подготовка на
проектодоговора,съдържащ общите условия на лизинга/
1.4 Доставка и предаване на обекта на лизинга.
В следващите редове са представени обичайно срещаните условия на един
лизингов договор, уреждащ отношенията между лизингодателя и
лизингополучателя.
1.1ПРЕДМЕТ на ДОГОВОРА
Въвеждаща клауза, в която се формулира целта на договора- предоставяне
на право за ползване под наем на определено оборудване
1.2 СТРАНИ по ЛИЗИНГОВАТА СДЕЛКА
Преки участници в операцията са ЛИЗИНГОДАТЕЛЯТ- наемодател и
ЛИЗИНГОПОЛУЧАТЕЛЯТ-наемател. Практиката показва,че лизингодатели
могат да бъдат:
ФИНАНСОВИ ИНСТИТУЦИИ, преди всичко банки;
ПРОИЗВОДСТВЕНИ, ПРОМИШЛЕНИ И СТРОИТЕЛНИ ФИРМИ, които
отдават под наем собствена продукция.
СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ЛИЗИНГОВИ КОМПАНИИ

1.3 СРОК на ДОГОВОРА за ЛИЗИНГ

Той се обуславя от анализа и оценката на редица фактори като:
- реалният икономически живот на изделието на база технико-
икономически показатели;
- зоконно установения период на амортизация на обекта на лизинга;
- прогнози за морално остаряване на обекта на лизинга;
- пазарна конюнктура, инфлационни процеси, кредитен и паричен пазар
1.4.СОБСТВЕНОСТ ВЪРХУ ОБЕКТА НА ЛИЗИНГА
Лизинговият обект е изключителна собственост на лизингодателя, а
лизингополучателят няма право да продава, отдава или изменя този обект.
1.5.ГАРАНЦИИ
Най- често гаранциите се изразяват в задължението на лизингополучателя
да извърши авансово изплащане на определен брой вноски от наема при
подписване на договора.
1.6.ДОСТАВКА И МОНТАЖ на МАШИНИ и СЪОРЪЖЕНИЯ
Доставката се смята за реализирана с подписването на приемо-
предавателен протокол.Монтажът на машините и съоръженията се осъществява за
сметка и риск на лизингополучателя.

1.7.ЕКСПЛОАТАЦИЯ и ПОДДЪРЖАНЕ на МАШИНИТЕ и

СЪОРЪЖЕНИЯТА
Съгласно договора може да се поеме от лизингодателя или
лизингополучателя
1.8.ОПРЕДЕЛЯНЕ и ИЗПЛАЩАНЕ на НАЕМ
 Наемът се изчислява върху общата цена на оборудването, вкл. Данъците и
митническите такси. Изплащането на вноските става съгл. Договорената
периодичност, при закъснение се предвиждат лихви.
1.9. ЗАСТРАХОВКИ при РИСК
Застрахователната полица се подписва от лизингополучателя, в полза на
лизингодателя .
1.10.ПРЕКРАТЯВАНЕ на ЛИЗИНГОВИЯ ДОГОВОР
Лизинговият договор не може да бъде прекратен в течение на
неотменяемия период. Изключения се допускат в случаи като фалит на
лизингополучателя или съдебно решение при нарушение на договорните клаузи.