ТЕМА 2.

ВАЛУТЕН ПАЗАР

Валутният пазар представлява глобален децентрализиран пазар за търговия на

валути. Казваме, че е глобален, защото практически покрива целия свят – всеки
икономически субект има възможност да участва в него. Децентрализиран е, защото е
формиран от множество отделни центрове на търговия, като всеки отделен център се
намира на различно място в света и няма един единствен орган, държавен или
наддържавен, който да регулира дейностите, които се извършват в тези центрове.
От гледна точка на обемите на търговия, валутният пазар е най-големият пазар в
света. Банката за международни разплащания в Базел, Швейцария, извършва периодични
(на всеки три години) прегледи на глобалния валутен пазар и изготвя отчети относно броя
и обема на различните видове парични транзакции, които се извършват в отделните
центрове на търговия.

2.1. Участници на валутния пазар

Участниците на валутния пазар са многобройни и различни от гледна точка както
на своите цели и характер, така и от обема на търговия, който извършват. Основни, най-
големи играчи на валутния пазар са банките, като сред тях водеща роля имат големите
международни банки, които имат поделения в голям брой държави по света. Тези банки
посредством мрежата си от клонове опосредстват размяната на валута между отделните
участници в различните международни сделки.
От гледна точка на целите си по отношение на участието си на валутния пазар
всички участници могат да бъдат разделени на две големи групи: клиенти и посредници.
В ролята на клиенти могат да бъдат както отделните физически лица, които купуват
и продават валута на пазара за свои лични цели, така и корпорациите, които сключват
валутни сделки, за да опосредстват осъществяването на размяна на стоки и услуги, които
предлагат или които търсят, така и държавите – те също имат нужда от чуждестранна
валута, за да могат за купуват вносни стоки, които са им необходими, или за да обслужват
дълговете си в чужди валути.
Посредниците от своя страна се делят на дилъри и брокери. Най-общо казано,
дилърите в случая са субекти, които купуват и продават валута за своя сметка. Те се

1
стремят да реализират печалба от разликите, които съществуват в равнището на валутния
курс (курс купува и курс продава) на различни места и в различно време. Дилърите,
следователно носят риска от загуба и в реалността често понасят такава.
Брокерите от своя страна са вид посредници, които просто свързват купувачите и
продавачите, опосредствайки по този начин търсенето и предлагането. Брокерите не
купуват и не продават за своя сметка, те не носят риск от това, след като закупят
определено количество валута, курсът й да падне и те да реализират загуба от това.
Тяхната печалба се дължи на комисионната, която получават от клиентите, които свързват,
помагайки им да осъществят сделките помежду си.
Освен клиентите и посредниците, на валутния пазар действат и т.нар.
маркетмейкъри и в тази роля влизат основно търговските банки. Маркетмейкърите са
участници, които се ангажират да продадат и купят валута по предварително огласени
цени (котировки). По този начин може да се каже, че те формират пазара, тъй като задават
цените, по които останалите участници могат да извършват сделки. Огласяването в случая
на банките става на електронните валутни табла, които присъстват във всеки един банков
клон. Възможно е, при положение, че в даден ден се наблюдава голяма динамика на
котировките на дадена валутна двойка, банките да променят в рамките на деня един или
повече пъти равнището на котировките. Все пак обаче това се обявява на таблата, така че
информацията за котировките остава публична.
Търговските банки са универсалните участници на валутния пазар – те
участват на него както в ролята на клиенти, така и като посредници (и като дилъри, и като
брокери), а освен това работят и като т. нар. маркетмейкъри. Клиенти са, защото самите те
търсят да купуват и продават валута от пазара. Дилъри са, защото купуват и продават
валута за своя сметка, за да могат от своя страна да обслужват собствените си клиенти и да
печелят от разликите в курсовете. Брокери са, тъй като свързват купувачи и продавачи
(обикновено други, по-малки банки) срещу комисионна. Маркетмейкъри са, защото
ежедневно обявяват курсовете купува и продава в своите клонове и така на практика
задават равнището им за нуждите на индивидуалните по-малки клиенти (фирмите и
физически лица, които купуват и продават в малки обеми за нуждите си).
Освен търговските банки, на валутния пазар значима роля играят централните
банки на отделните държави. Централните банки се различават от всички останали

2
участници на валутния пазар основно по това, че действат не просто с цел икономическа
изгода, а за постигането на определени държавни цели. Тези цели могат да бъдат например
следните: поддържането на определено относително ниско равнище на курса на местната
валута, така че местните производители, които работят за износ, да получат конкурентно
предимство на задграничните пазари, или обратно – осигуряване на относително по-висок
курс на местната валута, за да се овладеят инфлационни процеси в местната икономика и
пр. За да могат да постигат тези свои цели, централните банки действат тайно, като
параметрите на интервенциите, които осъществяват стават известни едва след като вече са
станали факт. По този начин се ограничават възможностите останалите участници на
валутния пазар, знаейки за действията на централните банки, да предприемат действия в
противоположна посока с цел реализиране на печалба, тъй като това в определени условия
би могло да саботира успеха на акцията на съответната централна банка.
Участници, които биха могли да повлияят върху ефектите от действията на
централните банки са например хедж фондовете. Някои от тези организации боравят с
огромни (измерени в парична стойност) портфейли от различни ценни книжа и имат
потенциала да предприемат дори атаки срещу валутите на определени държави. Целта на
подобни действия е печалба от т. нар. спекулация. Спекулацията е рисково поведение на
пазар, чиято цел е реализиране на печалба, като обикновено се има предвид, че сделките,
които се сключват нямат зад себе си реална нужда от валута (или съответната суровина
или друга стока), а просто печалба от ценовите движения в една или друга посока. Затова
се смята, че хедж фондовете, наред с положителната роля, която играят на пазара, в
немалко случаи са източник на силна волатилност, оттам и на трудно прогнозируеми
рискове на валутния пазар.

2.2. Особености на търговията на валутния пазар

Както беше казано и по-горе, валутният пазар функционира непрекъснато, но на
практика децентрализирано – всеки център на търговия има своите правила и участниците
трябва да ги следват.
Водещият в света център на валутна търговия в момента (м. януари, 2016 г.) е
Лондон, следван от Ню Йорк, Токио, Хонг Конг и Сингапур. Тъй като основната част от
сделките се извършват извънборсово (или, както е прието на анлг. eзик over-the-counter,

3
OTC) в рамките на различни центрове на търговия, следователно не съществува една
единствена котировка за дадена валутна двойка, която да е валидна за целия свят. На всяко
място, където се извършва валутна търговия, се оповестява съответното равнище на
дадената котировка за една валутна двойка. Поради световната лидерска роля на
лондонския пазар, обикновено когато се цитира дадена котировка, се подразбира, че тя е
именно от този пазар.
Водещите борси за валутна търговия в света са Electronic Broking Services (EBS) и
Thomson Reuters Dealing, отделно големите банки предлагат собствени системи за
сътговия. През 2007 г. беше направен опит да се създаден своеобразен световен пазарен
клириног механизъм със съвместните усилия на Чикагската стокова борса и Ройтерс под
наименованието Fxmarketplace, но това не се осъществи на практика.

2.2.1. Арбитраж
Търговията функционира на основата на възможността да бъде извършван
арбитраж, и в това отношение валутният пазар не прави изключение. Арбитражът като
понятие във финансовата теория обозначава всички действия, чиято цел е реализирането
на безрискова печалба от разликата, която се наблюдава в цената на еднородни активи на
различни места и/или по различно време.
Тъй като валутният пазар е децентрализиран, следователно на отделните центрове
на търговия се наблюдават различни котировки на една и съща валутна двойка, макар и
обикновено тези разлики да са минимални, когато става дума за закупуването на големи
суми от дадената валута, те имат значение, което не може да се пренебрегва.
Мощните участници на валутния пазар – банките, хедж фондовете,
институционалните инвеститори, дори отделни богати физически лица, купуват дадена
валутна от един център на търговия и я продават на друго място, реализирайки по този
начин практически безрискова печалба само от наличието на различни котировки на
различните пазари. Тъй като извършването на подобни действия в голям мащаб при
определени условия би могло да разклати валутата на дадена държава или да повлияе
върху икономическата й стабилност, правителствата посредством действията на
централните банки, а също така и по линия на свои целенасочени решения, налагат
различни ограничения пред извършването на арбитража.

4
 Тези ограничения най-общо биват два вида: икономически и административни.
Икономическите ограничения са свързани, освен с действията на правителствата,
и с обективните икономически реалности. Така например, прехвърлянето на банков път на
големи суми пари предполага и плащането на такси за преводите. Съхраненеието на
парите също изисква определени условия – наличието на изградени скъпи съоръжения за
целта – трезори и специални каси, осигуряване на инкасо и охрана, а това е дейност,
съпътствана с немалки разходи. Тези разходи намаляват печалбата от физическата
търговия с валути.
Административните ограничения пред арбитража се налагат от държавата, за да
се контролира и ограничава тази дейност. Административните ограничения могат да бъдат
най-разнообразни. Въвеждането на т. нар. капиталови контроли, което се наблюдаваше в
съседна Гърция през 2015 г. във връзка с финансовата криза в тази страна, са пример за
това – физическите и юридическите лица в страната нямаха възможност да разполагат
изцяло със средствата си по банковите си сметки, така че дейности като например
изтеглянето на евро и обръщането му в други валути бяха ограничени.

2.2.2. Котиране на валутите

Валутната търговия се осъществява по т. нар. валутни двойки. Пример за валутна
двойка е евро/долар, която е и най-търгуваната в света. За целите на уеднаквяването на
начина на изписване на котировките от Международната организация по стандартизация
(International Organization of Standardization, ISO) е приет специален стандарт ISO 4217.
Според този стандарт е прието всяка валута да се обозначава с три главни букви, които
представляват съкращение на наименованието й. Например еврото се обозначава с EUR,
щатският долар с USD, канадския долар с CAD и т. нат. Ако се обозначава валутна двойка,
то след трите букви на акронима на съответната валута следва наклонена черта (тя в някои
случаи се пропуска), след което се изписва акронима на другата валута, която формира
валутната двойка, например EUR/USD или EURUSD.
Поради господстващото положение на щатския долар в съвременната световна
финансова система, мнозинството от котировките се изчисляват спрямо него, например:
USD/JPY, USD/CAD, USD/CHF. Изключения представляват еврото, британската лира,
австралийският долар, новозеландският долар, съответно: EUR/USD, GBP/USD,

5
AUD/USD, NZD/USD. Първата валута от валутната двойка се нарича базова валута. В
случая на EUR/USD еврото изпълнява тази роля. Валутата отдясно се нарича обменна
валута, в посочения пример това е щатския долар. Прието е котировките да се изписват до
четвъртия знак след десетичната запетая, което се нарича пип (от англ. ез. „percentage
point”, pip).
От гледна точка на това коя от двете валути е базова и коя – обмена, котирането
бива два вида – пряко и косвено. Пряката котировка обозначава колко единици от
местната валута са необходими за закупуването на една единица от чуждата валута.
Прякото котиране най-често се използва на местните пазари и това е обяснимо, тъй като то
е по-разбираемо и удобно за местните икономически субекти. При косвеното котиране се
посочва колко единици от чуждата валута могат да бъдат закупени с една единица от
местната валута.
Котировките освен това се делят на „курс купува“ и „курс продава“. Когато не е
посочено кой от двата курса се визира, е прието да се има предвид, че това е „курс
продава“.
Разликата между „курс купува“ и „курс продава“ формира т.нар. спред (по-рядко
като синоним на спред може да се срещне и терминът „марж“). Размерът на спреда е един
от много важните показатели за състоянието на търговията с дадена валута. По правило
колкото по-наситен е пазарът на дадена валутна двойка с участници и колкото по-големи
са обемите на търговия, толкова по-тесен е спредът. Освен това, в зависимост от обема на
дадената единична сделка, спредът също може да варира. За колкото по-голям обем е
сделката, толкова по-малък е спредът по нея. Следователно най-големите участници на
валутния пазар – мощните международни банкови групи, които стоят на върха на
пирамидата а валутната търговия, се възползват от най-тънките спредове. Размерът им се
разширява по-надолу по веригата, като най-голям размер на спреда плащат на практика
лицата, които търгуват с малки обеми.
Тъй като немалка част от валутите по обясними причини нямат пряка котировка
една спрямо друга, за целите на получаването на курсовете се прилагат т. нар. крос
курсове. Крос курсът представлява курсът на една валута спрямо друга валута, изразен
чрез трета валута. Ролята на тази „трета“ валута се играе от световните валути – на първо
място щатския долар, последван от еврото. Това не е видно от самите котировки, но на

6
практика, за да съществуват те, се минава през крос курс. Например, курсът на българския
лев към индийската рупия не съществува самостоятелно, а е резултат именно на крос курс
през щатския долар. Това е така, тъй като щатският долар, поради своята водеща роля на
обменна валута в света, присъства във всяка държава, което по естествен път води и до
формирането на курс на валутата на тази държава към долара. По този начин става
възможно котирането на всяка една валута спрямо всяка друга.

2.2.3. Видове валутни сделки

Съществуват огромно разнообразие от валутни сделки, които се осъществяват на
различните места на търговия в света. Най-общо казано всички валутни сделки могат да
бъдат разделени на две основни големи групи – спот и форуърдни сделки.
Спот сделките представляват сделки за размяна на валута по текущия пазарен
курс. Размяната на паричните потоци, т.н. сетълмент по сделката, трябва да бъде извършен
до два работни дни. Разликата между деня на сключване на сделката и деня на реално
разплащане представлява времето нужно за организиране на плащанията по сделката, като
се взема под внимание и времевата разлика на участващите валутни центрове. 1 По данните
на Тригодишния доклад на Банката за международни разплащания в Базел от м. април
2013 г., на спот пазарите в света най-търгуваните валутни двойки са както следва:

 EURUSD: 24.1%
 USDJPY: 18.3%
 GBP/USD: 8.8%

Мнозинството от транзакциите, 87%, стават с участието на щатския долар,

последван от еврото, 33%, японската йена, 23% и британската лира, 12%.2

Оборот на световния валутен пазар. Данни на среднодневна нетна база към м. април,
2013 г., в млрд. щ. дол.

Таблица № 1

1
FX Spot. Societe Generale Expressbank. Изтеглен на 24.01.2016 г. от
https://www.sgeb.bg/web/files/richeditor/pdf/fx-spot-bg.pdf
2
Вж. Triennial Central Bank Survey, BIS, April 2013.
7
Инструмент 1998 2001 2004 2007 2010 2013

Валутни инструменти 1,527 1,239 1,934 3,324 3,971 5,345

Спот 568 386 631 1,005 1,488 2,046

Форуърд 128 130 209 362 475 680

Суапи на валутния пазар 734 656 954 1,714 1,759 2,228

Валутни суапи 10 7 21 31 43 54

Опции и други продукти 87 60 119 212 207 337

Източник: Тригодишен доклад на Банката за международни разплащания в Базел, м.

април 2013 г.

Всички сделки, чийто сетълмънт се извършва на дата, по-късна от два работни дни
спрямо настоящия момент, са форуърдни по своя характер, т.е. представляват
договореност за размяна на валута при някакви условия в даден бъдеш момент.
Форуърдните сделки са многообразни по своя характер. С напредването на
информационните технологии и изобщо на възможностите, които интернет предоставя,
достъпът до валутния пазар се разшири неимоверно, което позволява на все повече
икономически субекти да участват на него. Всеки от тези субекти има свои специфични
нужди и затова пазарът се стреми да отговори на тях. Това води до нарастващо
разнообразие на форуърдните сделки през последните години.
Най-простият вид форуърдна сделка е т.нар. форуърд контракт или прост
форуърд. Той представлява договор за покупка или продажба на определено количество
валута по курс, който е валиден за деня на сетълмънта, но който курс е известен в
настоящия момент. Този курс се нарича форуърден курс. На валутния пазар съществуват
както спот, така и форуърдни котировки. Спот котировките се прилагат за сделките за
размяна на валута в дадения момент, те важат за него. Форуърдните котировки се обявяват
всеки ден, но се отнасят за обмяната на валута за дадената бъдеща дата, за която са
обявени. Когато един субект сключи форуърден контракт, той на практика се задължава да
купи или да продаде (в зависимост от контракта) определеното в него количество валута
по форуърдния курс, като това обаче стане на съответната бъдеща дата. Форуърдните

8
контракти предоставят удобни решения за всички икномически субекти, които
предвиждат, че ще им се наложи размяна на валута в даден бъдещ момент. Основното
неудобство на простия форуърд е, че не предлага никаква гъвкавост по отношение на
датата на сетълмънта, т.е. датата, на която трябва да се случи размяната на валута. Ако по
една или друга причина се случи така, че лицето, закупило прост форуърд не разполага с
необходимите средства, за да изпълни условията по него на датата на сетълмънта, той ще
трябва да търси заемни средства или да се окаже в невъзможност да го изпълни. Тъй като
простият форуърд изначално в редица случаи се е прилагал, за да улесни паричните
потоци, свързани с външната търговия, където забавите в плащанията са често срещано
явление, това негово неудобство постепенно е довело до изобретяването на редица други
инструменти, които предлагат повече възможности за страните по тях от гледна точка на
изпълнението им.
Такива инструменти са множеството видове опции. Едни от често прилаганите
опции са форуърдната и валутната опция. Опциите по същността си са инструменти,
които предоставят гъвкавост на страните по тях. При различните видове опции тази
гъвкавост се изразява в различни техни параметри. Така например, при форуърдната
опция притежателят й има възможност да си избере датата на сетълмънта в рамките на
определен интервал от време, за разлика от простия форуърд, при който датата на
сетълмънта е твърдо определена. При валутната опция пък той може изобщо да се откаже
да я изпълни, или както се казва да се откаже да я упражни или да я остави да изтече.
Валутната опция следователно дава още по-голяма свобода на притежателя си от
форуърдната опция. Валутната опция дава правото, но не и задължението на притежателя
си да я упражни. Затова още при закупуването на валутната опция се заплаща определена
такса, т.нар. премия, която се губи от притежателя на опцията в случай, че той не я
упражни. Кога това би било удачен избор? Когато спот курсът в деня, в който трябва да се
упражни опцията, е по-благоприятен от курса по опцията и изоставянето на опцията и
използването на спот курса би покрило загубата на премията.

Въпроси за самоподготовка:
1. Каква означава пряко котиране и в кои случаи се наблюдава?
2. Каква е разликата между спот и форуърдния курс?

9
3. Какво представлява крос курсът и какво налага прилагането му?
4. Посочете по какво валутната опция се различава от форуърдната опция

10