Professional Documents
Culture Documents
Biznes Strategii
Biznes Strategii
стратегическо
планиране
Д-р Мария Паскалева
m.gergova@abv.bg
Стратегия
Думата „стратегия― е образувана от двете древногръцки думи „stratos― –
войска, армия и „ago― – воля. Стратегията като наука и изкуство за
разположение на войските за бой.
Стратегията- като набор от правила за вземане на решения, от които
организацията се ръководи в своята дейност. Съществуват четири различни
групи правила:
1) Правила, използвани при оценка на резултатите от дейността на
фирмата понастоящем и в перспектива. Качествената страна на оценката на
критериите обикновено се нарича ориентир, а количественото съдържание
— задание;
2) Правила, по които се създават отношенията на фирмата с нейната външна
среда, определящи: какви видове продукция и технология тя ще разработва,
къде и на кого ще продава своите изделия, по кaкъв начин ще получи
превъзходство над конкурентите. Този нaбор от правила се нaрича
продуктово-пазарна стратегия или бизнес-стратегия;
3) Правила, по които се установяват отношенията и процедурите вътре в
организацията. Обикновено те се наричат организационна концепция;
4).Правила, съгласно които фирмата извършва своята ежедневна дейност,
наричани основни оперативни способи.
Характеристики на стратегията:
Стратегията е ръководно начало в дейността на фирмата за много години.
В самото начало е необходимо доста време за нейното изграждане и тя
фиксира основно момента на създаването си. Веднъж формулирана, тя
вече трудно може да се променя в големи мащаби.
2. Стратегията е доста селективна и поставя акценти върху определен
набор характеристики на организацията, които са достатъчно устойчиви
във времето и отличават организацията от други, подобни на нея,
организации (с аналогичен или подобен предмет на дейност).
3. Стратегията е доминантния водач към действие. Тя определя
приоритетите между множество оперативни цели на организацията. Би
могло да се каже, че стратегията изпълва организацията със заряда на
една мисия.
4. Стратегията определя отношението на фирмата както към външната,
така и към вътрешната среда.
Наличието на стратегия дава на мениджъра две основни предимства:
— намаляване риска управляващите да потънат в блатото на ежедневните,
неотложни проблеми и действия с краткосрочен ефект;
— служи за обединяващ център на многото и различни дейности,
осъществявани в организацията за постигането на синергичен ефект.
Стратегическо планиране:
помага на ръководителите да постигнат оптимална обвързаност и
координация на различните отдели — счетоводен, производствен,
маркетингов, инженерингов, изследователски и др.
засилва динамиката на промените и неопределеността на външната среда.
Събитията извън рамките на организацията не са вече така лесно
предвидими, както преди. В допълнение тези събития проявяват
тенденция към по-силно въздействие върху дейността на организацията,
отколкото всякога досега.
помага на ръководителите да открият и интерпретират важни тенденции
във външната среда и да разработят адекватни мерки, гарантиращи
ефективно функциониране на организациите в условията на постигащите и
очаквани промени.
Мисия на фирмата
Мисията, т.е. генералната цел на фирмата, характеризира какво
представлява тя, защо съществува и какво е единственото по рода, т.е. с
какво се занимава. Тя включва прозрение, предусещане за бъдеща реална
ситуация и съобразното, с тази бъдеща обстановка, насочващо
самоопределение на фирмата.
Мисията е прецизно прозрение в бъдещата реалност, тя е управленски
инструмент, открояващ се стилов елемент от поведението на
ръководителя, на управлението на човешките ресурси или на фирмената
култура. Мисията придава смисъл, разкрива перспективите, мотивира и
въодушевлява персонала на фирмата. Тя е широко разгърната,
перспективна първа крачка, отразява „общия― път, свързващ в едно
отделните видове дейности.
Мисията на фирмата е тaзи част от предмета на дейност на
фирмата и специфичният начин на нейното осъществяване, които
отличават фирмата от останалите фирми на пазара
Мисията на фирмата трябва да може да се изрази чрез няколко изречения, които да
бъдат разбираеми за:
- собственика на фирмата;
- персонала на фирмата;
- потребителите на фирмата;
- доставчиците на фирмата;
- кредиторите на фирмата;
В съдържанието на мисията се включват принципите, кредото и ценностите на
фирмата. Те се формулират точно, ясно и еднозначно и са „настолна книга― за
целия персонал.
Намирането на най-добрия израз за мисията на фирмата е толкова важно, колкото и
определянето на самата стратегия.
Най-кратката версия за мисията на фирмата се изразява чрез нейното кредо
(девиз). Тази мисия на едни от най-известните фирми в света е:
• Мерцедес — „Най-доброто или нищо“
• Тойота — „Добра продукция, добра мисъл»
• IBM — „Сериозно обслужване, пазарно лидерство, промишлен стандарт, доверие»
• Макдоналдс — „качество, обслужване, чистота и ценност»
• Тефал — „Ти мислиш за всичко»
• Филипс — „Нека правим нещата по-добри»
Какви общи правила могат да се използват при определяне мисията на
фирмата?
— Мисията не описва детайлно дейността на фирмата, а само тази, в която се
счита най-силна;
— Мисията изразява повече отношение, отколкото дава информация (например
за потребителя не е важно само какъв продукт предлага фирмата, но и по какъв
начин го предлага и какво отношение има тя към потребителя).
— Мисията трябва да изразява тези намерения на собственика, които се отнасят
до социалния ефект от дейността наа фирмата.
— В мисията трябва да са вложени само позитивни емоции и информация, и то
по такъв начин, че да предизвикват у хората желание за действие (напр. у
потребителите — желание за закупуване на продукцията на фирмата, а у
работещите — по-голям ентусиазъм и съпричастност към фирмата).
— Мисията включва най-съществените бъдещи намерения и насоки на развитие
на фирмата, такива, каквито са атрактивни за потребителите, за работещите във
фирмата и нейните конкуренти.
Най-важно е мисията на фирмата да бъде ориентирана към потребителя.
Добрият израз на мисията определя възможността на продуктите на
фирмата да удовлетворяват потребителските да удовлетворяват
потребителските нужди.
Възможно е, при започване на процедурата за определяне на мисията,
мненията на мениджърите силно се отличават едно от друго. Ако опитите
да се стигне до консенсус са безрезултатни, това означава, че на
настоящия етап мисията не може да бъде определена еднозначно. Най-
често това е резултат от неправилна стратегия до този момент (или линия
на стратегия), от нерационално (често дори хаотично) управление или
нездрава социална обстановка във фирмата. Тогава се препоръчва
процесът на определяне на мисията да се преустанови и да се започне
процес на определяне на фирмената стратегия. В този случай мисията ще
се формулира като резултат от избраната стратегия.
Цели на фирмата
ЦЕЛИТЕ НА ФИРМАТА СА СПЕЦИФИЧНИТЕ РЕЗУЛТАТИ, КОИТО ТЯ СЕ
СТРЕМИ ДА ПОСТИГНЕ ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА СВОЯТА МИСИЯ.
По своето съдържание целите са насочени към три основни
характеристики на фирмената дейност:
Първият тип цели е за постигане на определени икономически
резултати. Тези резултати се отнасят до темповете на растеж, до
ефективността на използването на производствените фондове и на
инвестициите изобщо, както и на човешкия труд.
Сред разпространените фирмени цели по отношение на икономически
резултати могат да се посочат: определено равнище на рентабилността,
на възвращаемостта на инвестициите, определен ръст на производството,
определен темп на нарастване на производството, на печалбата, на
производителността и др. Най-важните сред този тип цели се считат
обемът на продажбите, темпът на растеж
Вторият тип цели се отнасят до продуктите, пазарите и техните
комбинации. Те изразяват намеренията на фирмата относно развитието на
продуктите, въвеждането на нови продукти, поддържането на
съществуващите пазари, тяхното развитие или завладяването на нови
пазари. Измерители на такива цели могат да бъдат: дял на пазара,
нарастване на дела, направления и степен на диверсификация на
продукцията на пазарите, качествени показатели на продуктите, нови
начини за проникване на пазарите и за разпространяване на продукцията.
Най-важните сред този тип цели са делът на пазара и неговото
нарастване.
Третият тип цели са в областта на използването и управлението на
ресурсите на фирмата — материални, финансови и човешки. Тук могат да
се поставят цели за автоматизиране на процесите, за въвеждане на нова
техника, за обновяване на технологиите и техниката, за интензивност на
използването на производствените фондове. Целите за използването на
финансовите ресурси се изразяват например с коефициент на
обращаемост на инвестициите, със съотношението между собствените
средства на фирмата и заемните, със структурата на инвестициите
Целите на фирмата могат да имат различен времеви хоризонт. Най-общо те се
делят на краткосрочни и дългосрочни. Мненията за това на какви периоди се
разпростират едните и другите са различни, но преобладава виждането, че
краткосрочните цели обхващат период по-малък от една година, а
дългосрочните — по-голям от една година.
Важно е да се определи същността на стратегическите цели, които осигуряват
нейното съществуване, развитие и приоритет и реализират фирмената мисия.
Характерно за стратегическите цели е това, че чрез тяхното реализиране
фирмата постига дълготраен ефект. Много важно изискване към целите е, те
да бъдат гъвкави. Това означава те да бъдат формулирани по такъв начин, че да
позволяват алтернативност в изпълнението си. Тази алтернативност обаче,
много често е свързана с по-големи ресурсни възможности на фирмата, защото
промените в околната ґ среда могат да доведат до неизпълнение на целите.
Тогава, когато една фирма няма достатъчни възможности за маневриране в
ресурсите, в произвежданата продукция и в пазарите, тя трябва да заеме така
наречената „ОТБРАНИТЕЛНА ГЪВКАВОСТ― по отношение на целите. Към
„отбранителна гъвкавост― могат да прибягнат и фирми, които притежават
преимуществата на традиционния масов потребител, на разнообразните пазари и
съвременните технологии, защото те позволяват фирмата да разчита на
постигане на целите при минимален риск. А това означава, най-общо казано, да
се следва правилото „разчитай на сигурното―. В този случай фирмата се
съсредоточава върху най-стабилната си група от масови потребители и пазари.
Колкото повече инвестиции за разнообразяване на пазарите и продуктите предполагат
целите, толкова по-рисковани са те. Тогава гъвкавостта се постига като „АГРЕСИВНА’’
— целите са предизвикателни по съдържание, но в случай на постигането им
предимствата за фирмата са значителни. За осигуряването на „агресивна гъвкавост―
фирмата трябва да разполага с ресурси, съответстващи на целите.
Известно е от практиката, че „отбранителната гъвкавост’’― се постига по-лесно и по-
ясно се измерват целите, докато „агресивната гъвкавост’’― предлага по-голямо
възнаграждение за фирмата.
Отделянето на целите, което като процедура може да се съчетае с определянето на
мисията на фирмата, трябва да завърши със:
- списък на стратегическите цели на фирмата, които могат да бъдат разделени на
краткосрочни и дългосрочни;
- приоритетите на отделните цели на фирмата, определящи важността им сред
останалите;
- кратко обяснение за това, кои от целите продължават да развиват съществуващи
тенденции на фирмата и кои означават нови направления за развитие; в тази връзка
може предварително да се определи по отношение на кои цели фирмата е гъвкава и
по кои — не е, а също какъв вид гъвкавост притежава.
БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО!
Методи за
стратегически анализ
Д-р Мария Паскалева
m.gergova@abv.bg
Методи за стратегически анализ и
оценка
Портфейлен анализ
Тази теория е разработена с цел оптимизирането на разпределенията на вложенията в
акционерен капитал, като целта е да се направи избор на най-доброто вложение. Мнозинството от
изследванията, засягащи теорията на портфейла, са ориентирани към пазара на акционерен
капитал, затова част от терминологията на тази теория е свързана с инвестиционната дейност
осъществявана при покупка на акции. Концепцията, развита в теорията за портфейла, може да
бъде използвана при вземане на решения в областта на планирането на капиталовите вложения.
Тя се базира на две основни цели: на концепцията на риска и на правилата за избор на най-добър
портфейл.
Очакваните доходи на инвеститора се измерват с нормата на възвращаемост (НВ) през периода на
инвестирането. Тя е отношение между сумата от очаквания доход (Д) през периода на
инвестирането и продажната цена на имуществото, придобито чрез инвестиране в края на
периода (ЦК) и цената на имуществото, придобито чрез инвестиране в началото на периода (ЦН):
НВ — норма на възвращаемост Д — очaкван доход
ЦК — цена в края на периода ЦН — цена в началото на периода
Терминът „РИСК’’― се свързва с неопределеността на
очaкваната величина на НВ. Неопределеността се отнася и до
размера на очaкваните доходи. Променливостта на очaкваната
величина на НВ може да бъде измерена с помощта на
стандартно отклонение, което показва отклонението на
множеството от наблюдаванията от средното равнище или от
прогнозната стойност на разпределението. Всяко отклонение от
тази цифра следва да се разглежда като риск. По-малкото
стандартно отклонение говори за по-нисък риск.
Изборът на най-добър състав от вложения в портфейла се
осъществява, като инвеститорът спазва следните правила:
а) вложение с по-малък риск е за предпочитане в сравнение с
друго вложение с една и съща норма на възвращаемост;
б) вложение с по-голяма норма на възвращаемост е по-
предпочитано от друго вложение с една и съща степен на риск.
При наличието на множество от варианти се построява
графика, като всяка точка от нея означава проект за вложение
със съответен риск и очакван доход.
Линията ABC, прекарана през точките на по-ефективните
проекти, се нарича „ГРАНИЦА НА ЕФЕКТИВНОСТТА―. Под нея
се намират проекти с по-малка ефективност.
Използвайки принципите на портфейлния анализ, Бостънската консултантска група (БКГ) разработва матрица,
характеризираща връзката между растежа на пазара и пазарния дял. В основата на методиката лежи концепцията
за „кривата на натрупания опит’’―, съгласно която доходът на фирмата е функция от контролирания от нея дял
на пазара. Разпределението на ресурсите се решава от централния орган посредством оценка на подразделенията,
конкуриращи се за ресурси.
Обособяват се четири вида „стратегически стопански центрове― (I, II, III и IV — виж по-долу), които се изграждат на
основата на едно или няколко свързани производствени звена, които отговарят на едно главно условие: възможността
да организират самостоятелно цялата производствено-стопанска дейност във всичките ґ стадии. Критерий за
обособяване на стратегическите стопански центрове са общността на пазарите, еднотипността на продукцията,
ресурсната осигуреност, съпоставимостта на потенциала и профила на конкурентите и др. Стратегическият стопански
център е автономен дивизионен, работещ на стопанска сметка и подчинен на висшето ръководство.
Матрицата на Бостънската консултантска група (БКГ) изглежда така:
I Позиция „Звезда‘‘
Търсенето расте интензивно и пазарният дял е с възможности да расте. Приходите не са големи, защото икономията от мащабите
и натрупания опит в производството и маркетинга се нивелират от потребностите от големи капитални вложения. Много важно е
да се даде отговор на въпроса докога и колко да се инвестира.
II Позиция „Въпрос― или още т.нар. „Трудни деца’’
Тук могат да попаднат три вида стоки:
а) нова търговска марка;
б) продукти, които не са успели да се наложат на пазара и не притежават перспектива за увеличаваща се конкурентноспособност;
в) продукти, идващи от позиция „Звезда’’. Тези стоки са най-трудни за изработване на стратегия. За да се увеличи делът им на
пазара, са необходими големи капитални вложения, чиято възвращаемост е бавна и несигурна. Рискът е голям, поради което е
необходимо да се вземе решение дали не трябва да се преустанови финансирането им.
III Позиция „Дойна крава― Тези стоки не са генератор за печалба. Съществува силна конкуренция, което определя
необходимостта от разходи за реклама и увеличаване на пазарния дял. Капиталните вложения се насочват към запазване на
достигнатия от продукта статус. Част от средствата се насочват за финансиране на нови продукти.
IV Позиция „Куче―
Необходимо е колкото се може по-бързо да се прекрати производството на продукта.
Методи за
стратегически анализ –
Част 2
Д-р Мария Паскалева
m.gergova@abv.bg
Жизнен цикъл на продукцията