Университет за Национално и Световно Стопанство

Дисциплина : Организация и трудови стандарти

Тема : Вътрешна среда на организацията

Изготвил: Проверили:

Доц. д­р Йордан Близнаков

Доц. д­р Галина Димитрова

Специалност: Застраховане и социално дело /

 София 2012

Съдържание:

1. Първа част­ Аналитична:

1.1 Същност на вътрешната среда на организацията
1.2 Цели
1.3 Организационна структура
1.4 Задачи
1.5 Технолии
1.6 Персонал/ Човешки ресурси
1.7 Взаимна свързаност и обусловеност между вътрешните
променливи на организация.

2. Втора част – Практическа:

2.1 Агенция за социално подпомагане
2.2 Цели на агенцията
2.3 Организационна структура на агенцията
2.4 Задачи на агенцията
2.5 Технологии използвани от агенцията
2.6 Персонал на агенцията

3. Заключение
Литература : „Основи на мениджмънта“ – Ангел Ангелов 1998г.
http://www.asp.government.bg
 4. Използвана литература

1. Първа част

1.1 Същност на вътрешната среда на

организацията

Организацията представлява открита система, състояща се от многобройни

взаимозависими части. За целите на курсовата работа ще разгледаме вътрешните
променливи или факторите на организацията, както и взаимната връзка и
зависимост между тях. Вътрешните променливи представляват ситуационни
фактори,които действат вътре в организацията. Доколкото организациите са
изкуствени системи,т.е създадени от хора, то вътрешните променливи са
следствие или резултат от управленски решения. Тези фактори би трябвало да са
под контрола на ръководството на организацията, но много често са някаква
реалност, с която това ръководство трябва да се съобразява.
Основните променливи в една организация са: цели, организационна структура,
задачи, технология и хора.
Вече казахме, че организацията представлява група от хора с осъзнати общи
цели. Но тя може да се разглежда и като средство за достигане на цели – и то на
цели, които хората не могат да осъществяват индивидуално.

1.2 Цели

Целта може да бъде дефинирана като желан резултат или някакво

конкретно крайно състояние, към което се стреми групата, като хората в нея
работят съвместно. В процеса на планиране висшето ръководство формулира
целите на организацията и ги свежда до знанието на целия персонал.
 Разнообразие на целите

Литература : „Основи на мениджмънта“ – Ангел Ангелов 1998г.

http://www.asp.government.bg
 То е различно за разновидните организации и зависи от техния предмет на
дейност и големината им. Бизнес – организациите съсредоточават своето
внимание главно върху създаване на определени стоки или услуги при ограничени
специфични условия. Тази тяхна основна задача намира отражение в цели, като
производителност и рентабилност. В отличие от тях един държавен орган, висше
учебно заведение или болница не се стремят към получаване на печалба. Но те
сериозно се вълнуват от разходите. И това намира конкретно отражение в
съвкупността от цели, които те формулират­ предоставяне на конкретни услуги в
рамките на някакви бюджетни ограничения. Това разнообразие става още по­
голямо, когато се има предвид размерът на организацията. Големите организации
имат много цели. За да се добере до висока печалба, голямата бизнес­организация
си формулира цели в областта като: пазарен дял, разработване на нова
продукция, закупуване и усвояване на нова технология, качество на услугите,
подготовка на персонала и други. Организациите от непроизводствената сфера
също имат разнообразни цели, но отделят по значимо внимание на социалната
отговорност.
 Цели на подразделенията на организацията
Както организацията като цяло си поставя цели, така и съставните й части
(подразделения) също разработват свои цели. Едни и същи подразделения в
различни организации със сходна дейност имат по­близки цели, отколкото
различни подразделения в една и съща организация. Поради различието в целите
на отделните подразделения, ръководството на организацията трябва да полага
непрекъснати усилия по координацията на тяхната дейност. Целите на
подразделенията трябва да имат конкретен принос в целите на организацията
като цяло и да не си противоречат с целите на другите подразделения.

1.3 Организационна стуктура

В една организация съществуват различни структури. Ние ще разгледаме само

организационната структура.
Организационната структура на организацията представлява съвкупност от
връзки и взаимоотношения между отделните нива на управление и отделните
функционални области. Те са построени във форма, която да дава възможност за
най­ефективно достигане целите на организацията.
 Специализирано разпределение на труда
Съществува във всяка организация и не означава случайно разпределение на
работи между хора в организацията. То е специализирано, защото определена
работа се изпълнава от специалист, т.е. от оня, който може да я извърши най­

Литература : „Основи на мениджмънта“ – Ангел Ангелов 1998г.

http://www.asp.government.bg
добре. Пример за тона е разпределението на труда между специалисти по
маркетинг, финанси и производството или изпълнението на конкретни операции
от различни работници.
В наше време във всички организации, с изключение на най­малките, има място за
хоризонтално специализирано разделение на труда. Как да се осъществи
конкретното разделение на труда в една организация е въпрос, който се отнася
към най­съществените управленски решения.
 Обем на управленската работа
Вертикално разпределение на труда, т.е. отделянето на дейностите по
координация от непосредственото изпълнение на на задачи и работи е
необходимо за успешното изпълнение на всякаква групова работа. Следствието
от вертикалното разпределение на труда е йерархична управленска структура на
организацията. Броят на лицата, подчинени на един ръководител, представлява
т.нар. норма на управляемост. Ако един ръководител има твърде много
подчинени, тои не е в състояние да ги управлява ефективно, нито да ги
контролира ефикасно. Тази норма на управляемост е различна за отделните
степени в йерархията. В литературата понякога тази норма на управляемост се
нарича сфера на контрол. Тя зависи също и от големината на организацията и
характера на управленските работи в нея. Така например църквата, като
организация, която наброява милиони членове в целия свят, има само четири
нива на управление. Една производствена организация, дори с по­малко от
хиляда човека, също би могла да има четири степени на управление.

1.4 Задачи

Задачата може да се дифинира като предписана работа, серия от работи или част
от работа, която трябва да бъде изпълнена по предварително предписание и за
предварително уговорен срок. Тя е също следствие от разделението на труда в
една организация. От техническа гледна точка задачата се предписва не на
работника, а на заеманата от него длъжност. В този смисъл всяка длъжност
включва редица задачи, които могат да се разглеждат като принос за достигане
целите на организацията. Ако всички задачи в една организация се изпълняват
успешно, то тя ще се добере до своите цели,
 Характеристика на задачите
Всички задачи в една организация традиционно могат да се обособят в три
категории:
- Работа с хора.

Литература : „Основи на мениджмънта“ – Ангел Ангелов 1998г.

http://www.asp.government.bg
 - Работа с вещи ( машини, съоражения, суровини, детайли, комплектовъчни
изделия, инструменти и т.н.)
- Работа с информация.
Така се оформят трите категории персонал в една в една организация:
ръководители, работници, функционални специалисти.
Едни задачи в дадена организация могат да се повтарят хиляди пъти ( напр.
машинна операция, която трябва да се изпълни за няколко секунди.). Други,
поради своята сложност и разнообразие, могат да не се повтарят в продължение
на дълъг период от време ( напр. задачи изпълнявани от висшите ръководители.).
 Задачи и специализация
В исторически аспект всички изменения в характера и съдържанието на задачите
винаги са били тясно свързани с еволюцията на специализацията. Доста одавна
предприемачите са разбрали, че специализацията на задачите в организацията
винаги води до повишаване на производителността на труда, снижаване на
производствените разходи и повишаване на печалбата.

1.5 Технолии

Това е четвъртата вътрешна променлива на организацията и тя има много по­

сериозно значение, отколкото традиционното
мислене до сега. Съществуват множество определения за това що е технология.
Но най­общо дефинирана, технологията представлява начин на въздействие
върху предмета на труда с цел получаване на някакъв конкретен резултат. С
технологията се преобразува някакъв материал на входа на организацията, а на
изхода се получава конкретен резултат – продукт или услуга. Технологията
винати е някаква реална дейност в организацията. Тя е или
високопроизводителна, или е добра, или е много осторяла. Технологията трябва
да се разглежда във взаимна връзка и зависимост с оръдията на труда ( машини и
съоръжения ).
Класификация на технологиите:
 Първа категория е единично, малкосерийно или индивидуално
производство, напр. производството на космически кораби, на медицинско
оборудване и др.
 Втората категория са масаво или едносерийно производство. Прилага се
при производството на голям обем изделия, които са едни и същи или
силно си приличат. Този тип производство се характеризира с висока

Литература : „Основи на мениджмънта“ – Ангел Ангелов 1998г.

http://www.asp.government.bg
 степен на автоматизация, използване на стандартни детайли и монтаж на
конвейр. Почти всички потребителски стоки, като: перални, хладилници,
телевизори се произвеждат на базата нна тази технология.
 Трета категория – непрекъснато производство. При него се използва
автоматизирано оборудване. То работи непрекъснато за производството на
голям обем един и същ продукт. Като пример за такава технология могат
да се отбележат: преработка на нефт, леенето на стомана и чугун, работа на
една електростанция и т.н.
Нито една от посочените типове технологии не може да се счита за “най­добра”.
Всяка от тях си има своите преимущества и е най­добра за изпълнение на отделни
задачи и постигане на конкретни цели. В последна сметка, правейки своя
потребителски избор, купувачите са тези, които дават оценка за качествата на
дадена технология. Нито една технология не може да бъде полезна и нито една
задача не може да бъде изпълнена без сътрудничество между хората в една
организация.

1.6 Персонал/ Човешки ресурси

Хората в една организация представляват централен фактор, в който и да е

модел на управление. Всеки работник или служител в една организация
представлява ярка индивидуалност. Не съществуват две еднакви личности в
света, които да притежават едни и същи характеристики. Това означава, че
вероятността две личности да се държат по един и същи начин в една и съща
ситуация практически е равна на нула.
 Способности
В тази област хората се различават най­очевидно. Едни са с по­големи
способности, а други с по­малки. Многообразието частично може да се обясни с
теорията за наследствеността. Към способностите се отнасят както
интелектуалните, така и някои физически характеристики на лицето.
Интелектуалните способности се продобиват с опит и образование.
В организацията добрите ръководители винаги се стремят да се възползват от
различията в способностите при вземане на решения кого да назначат на
определена длъжност. Може да се предположи, че човек, който се отличава с
най­големи способности в някаква област, ще изпълнява по­добре даде
на работа, отколкото останалите.
 Потребности
Те представляват психологическо или физическо състояние, че нещо ти липсва
или го имаш недостатъчно. Потребностите на една личност биват физиологични (
потребност от храна, облекло, жилище и пр.) и психологични ( потребност от

Литература : „Основи на мениджмънта“ – Ангел Ангелов 1998г.

http://www.asp.government.bg
постижения, принадлежност към дадена група и пр.). Много хора изпитват
потребност от власт и влияние , но не могат да я задоволят, докато не уталожат
т.нар. първични или физиологични потребности. От гледна точка на
управлението, организацията трябва да се стреми към създаване на ситуации и
атмосфера, в които удовлетворяването на потребностите на персонала биха
довели до реализация на нейните цели.
­ Очаквания ­ когато една персона се обръща към миналия си опит и
оценява конкретна ситуация тя формира някакви очаквания относно резултата от
своето поведение. Съзнателно или несъзнателно, персоната решава кое е важно
или кое не е значимо за нея. Очакванията оказват съществено влияние върху
настоящото поведение на личността. Например, ако търговски агент на
организация очаква, че още десет сключени от него сделки ще увеличат обема на
реализацията с 20% и ще получи гарантирана премия, вероятно ще положи доста
усилия да потърси потенциални купувачи. И обратно, ако е убеден, че
допълнителните сделки няма да променят резултата и възнаграждението му, той
няма да си прави излишен труд и дори през втората половина на деня може да
отиде на футболен мач.
­ Възприятия – те също оказват силно влияние върху очакванията и
поведението на личността. Възприятието представлява осъзнаване на стимулите,
които са резултата от неговите усещания. То е важно, тъй като предопределя
реалността на конкретния индивид. Хората реагират не на това, което
действително става около тях, а на това което възприемат като действителност.
То има отрицателен характер и не съществуват в света две персони, които да го
възприемат по един и същи начин. Възприемането на реалната действителност
определя дали човек изпитва някакви потребности и какви са неговите очаквания
в дадена ситуация. Така, че онова, което става в действителност, оказва влияние
върху неговото поведение само до толкова, доколкото той е възприел тази
действителност.
­Отношение и лична гледна точка – отношението може да се дифинира като
нещо, което се харесва или не се харесва на дадена личност. Отношението
формира нашето необективно възприемане на реалната действителност и по този
начин оказва влияние върху поведението ни. Типичен пример за това са расовите
или религиозните предрасъдъци, или ролята на жената в бизнеса. Ръководител,
който не обича хора с черен цвят на кожата не ги назначава на работа в своята
организация.
 Ценности
Ценността може да се дефинира като общо обеждение, относно това, което е
добро или лошо, важно или неважно в живота. Ценността винаги предполага
субективно индивидуално подреждане на важности, качества или блага.
Ценностите или ценностната система са винаги индивидуални и конкретни в
даден момент от време. Ценностната система на личността непрекъснато
Литература : „Основи на мениджмънта“ – Ангел Ангелов 1998г.
http://www.asp.government.bg
еволюира посредством опит, обучение и промяна в социялната среда. Всяка
организация съзнателно или несъзнателно формира своя собствена ценностна
система. Тя предопределя организационната култура и моралната физиономия на
организацията. Върху индивидуалното поведение и успешната дейност на
личността оказват влияние още два много силни фактора: влияние на групата и
влияние на лидерството.
Първият фактор – има се влиянието на неформалната група. Всяка
неформална група има свои норми на поведение, свой морал и свои правила.
Колкото личността по­дълбоко споделя нормите, правилата и морала на групата,
толкова тя е по съпричастна към нея, и обратно. Едни групи работят за достигане
целите на организацията, а други против тях. В този смисъл и отделната личност,
попадайки под влиянието на групата, също работи за целите на организацията,
или обратно.
Вторият фактор – лидерство. То може да се дефинира като средство, с
помоща на което даден ръководител влияе върху поведението на хората,
заставяйкиги да се държат по определен начин.
Стилът на ръководството на един лидер отразява неговата ценностна система и
възгледи, отношението му към подчинените, неговата самооценка и личност.
Ефективността от конкретният стил зависи от ситуацията, която включва
съдържанието на изпълняваните работи и индивидуалните характеристики на
подчинените. Така, че той също оказва силно влияние върху поведението на
отделният работник или служител в една организация.

1.7 Взаимна свързаност и обусловеност между

вътрешните променливи на организация.

Разгледаните до тук вътрешни променливи на организацията не трябва и не

бива да се разглеждат независими една от друга. Всяка промяна в една от тях
рефлектира в някаква степен върху друга или останалите променливи.
Целта или целите на организацията имат първостепенно значение. Всяка
по­съществена тяхна промяна води и до промяна в организационната структура.
А всички по­съществени промени в организационната структура рефлектират
върху т.нар. длъжностни характеристики. Една длъжностна характеристика
описва работата и задачите, които се предписват на дадената длъжност, а това
означава, че те също се променят. Например, организацията купува съвършенно
нова технология. Тя изисква нова или усъвършенствана организационна
структура, изпълнението на нови работи и задачи. Това означава необходимост от

Литература : „Основи на мениджмънта“ – Ангел Ангелов 1998г.

http://www.asp.government.bg
по­квалифициран персонал. Промяната в технологията и изменението в задачите
неизбежно води до промяна в квалификацията на персонала, т.е. хората в
организацията.

2. Втора част

2.1 Вътрешна среда на Агенцията за социално

подпомагане

За целите на курсовата работа ще разгледаме вътрешната среда на

Агенцията за социално подпомагане. Тя е изпълнителна агенция – второстепенен
разпоредител с бюджетни кредити към Mинистъра на труда и социалната
политика. Агенцията за социално подпомагане е юридическо лице на бюджетна
издръжка със седалище гр.София и се представлява и ръководи от изпълнителен
директор. Териториалните поделения на Агенцията за социално подпомагане са
регионални дирекции за социално подпомагане в областните административни
центрове и дирекции “Социално подпомагане”.
Агенцията извършва следните дейности: отпускане на социални помощи и
семейни помощи за деца; предоставяни на социални услуги; контрол по
спазването на критерии и стандарти за извършване на социални услуги; откриване
и закриване на специализирани институции за социални услуги; регистрация на
физически и юредически лица, извършващи социални услуги и др.
В системата на Агенция за социално подпомагане работят близо 5670
служители в т.ч специалисти – социални работници, счетоводители, информатици
и др., които са назначени по трудово правоотношение и експерти, началник
сектори, началник отдели, директори на териториалните поделения /Д”СП” и
РДСП/, които са назначени по служебно правоотношение.

2.2 Цели

Литература : „Основи на мениджмънта“ – Ангел Ангелов 1998г.

http://www.asp.government.bg
Постигането на целите на организацията е особено важен елемент на
управлението, тъй като неправилното определяне на целите на практика игнорира
смисъла на останалите функции и дейности по управлението.
АСП има за цел да създаде условия за:
 Насърчаване на устойчивото развитие на социалните услуги за уязвими
хора и групи
 Стимулиране на инициативите в сферата на социалната икономика

 Подобряване достъпа до здравни услуги и повишаване на здравната

култура, особено сред уязвимите групи.
Целите могат да бъдат квалифицирани на:

­ Цели по съдържание ­ производствено­технически, социални, икономически,

научно­технически, екологични и др.
­ Цели по равнища на управлението:
­ фирмени цели
­ ценови цели
­ цели на бригадите
­ Цели по време:
­ дългосрочни цели (за 10 ­ 15 години);
­ средносрочни цели (за 5 години);
­ краткосрочни цели (за по­малко).

2.3 Организационна структура

Литература : „Основи на мениджмънта“ – Ангел Ангелов 1998г.

http://www.asp.government.bg
Структурата на агенцията включва: изпълнителен директор, двама заместник
изпълнителни директори, финансов контрольор, служител по сигурността,
инспектор, дирекция "Вътрешен одит", главен секретар.
Общата администрация е организирана в дирекция "Човешки ресурси",
дирекция "Правна и обществени поръчки", дирекция "Анализ, административно и
информационно обслужване" и дирекция "Финансово­стопански дейности и
управление на собствеността”.
Специализираната администрация е организирана в Главна дирекция
"Социално подпомагане", която включва регионалните дирекции за социално
подпомагане в областните административни центрове (28 на брой) и дирекциите
"Социално подпомагане" на територията на всяка община (147 на брой);
дирекция "Международно сътрудничество, програми и европейска интеграция";
дирекция "Закрила на детето".
Дирекциите "Социално подпомагане" са териториални поделения на
агенцията на територията на всяка община. Те провеждат държавната политика в
областта на социалното подпомагане, закрилата на детето, рехабилитацията и
социалната интеграция на хората с увреждания на територията на общината.

Литература : „Основи на мениджмънта“ – Ангел Ангелов 1998г.

http://www.asp.government.bg
Отдел “Социално подпомагане” – подпомага гражданите, които без помощта
на другиго не могат да задоволят своите основни жизнени потребности.

2.4 Задачи

Основните задачи на системата за социално подпомагане са хуманни и

алтруистични.
На първо място, чрез социалното подпомагане държавата се стреми да
подпомага крайно нуждаещите се, които без помощта на други не биха могли да
посрещнат своите нужди.
На второ, да укрепват естественото чувство за взаимопомощ, състрадателност,
съпричастност, съчувствие и милосърдие у българските граждани.
На трето, да стимулира консолидацията на българската нация за нейното
оцеляване и стопански активизиране в кризисния период, в който се намираме.
Решението на съвкупността от проблеми, с които се сблъсква администрацията,
непосредствено след своята регистрация могат да бъдат разделени на
стратегически, оперативни (тактически) и ситуационни. Ситуационните задачи
застават на преден план веднага след устанавяване на статуса на юридическото
лице, в хода на непосредственото взаимодействие на администрацията с нейните
контрагенти, клиенти и конкуренти. Краткосрочните делови перспективи
формират основата на оперативните (тактически) задачи. Към тяхното решаване
учередителите на администрацията пристъпват , набелязвайки стратегията и
перспективите за дългослочно развитие.

2.5 Технология

Класификациите на технологиите обикновено са насочени към производствените

технологии,т.е. към технологии за производство на изделия или като в Агенция за
социално подпомагане за извършване на услуги.
Аенцията има няколко поставени програми, които упражнява и използва.
Някои от тях са:
- Национална програма за закрила на детето
- Целева Социална защита за отопление
- Национална програма „ В подкрепа на майчинството”
- Национална програма „Асистент на хора с увреждания”

Литература : „Основи на мениджмънта“ – Ангел Ангелов 1998г.

http://www.asp.government.bg
 - Национална програма „ От социални помощи към осигуряване на заетост”
- И други

2.6 Персонал

Със своите териториални поделения, разположени във всяка община в

страната и агенцията разполага с 5670 служители.
Най­важното за успешното управление на Агенцията за социално подпомагане, а
също така и за всяка една организацията е умението правилно да направляваш,
мотивираш, стимулираш персонала за да работи той пълноценно и качествено. За
персонала в агенцията е характерна непрекъсната работа в екип. Екипът е
обединена група от индивиди, всеки от който е част от цялото (колектива), което
е по­голямо от сумата на отделните части (членовете на екипа). В този смисъл,
потенциалът на екипа е по­голям от този на конкретните индивиди или на
групите, в които работят и затова, екипите хора, които работят ефективно заедно
могат:
 Да постигнат по­добри резултати, отколкото самостоятелните личности.
 Да бъдат по­гъвкави, в сравнение с големите групи.
 Да поемат повече рискове.
 Да родят повече идеи, отколкото сам човек.
 Да си помагат при придобиване на нови умения и на увереност.
 Да демонстрират лоялност на само към общите цели, но и един към друг.
 Да се мотивират взаимно.
Ефективността на работата в екип в зависимост от комплексното влияние на
множество външни и вътрешни фактори. Всеки един от тях е значим за екипа
в различна степен, но тяхното цялостно влияние се отразява върху
изпълнението на работната задача и постигането на крайната цел.

3. Заключение

Върху всяка една организация влияние оказват променливите както на

външната, така и на вътрешната среда. Елементите на вътрешната среда
оказват силно влияние върху дейността на Агенцията за социално
подпомагане и всеки един от тях би могъл да се подобри и поднови за да

Литература : „Основи на мениджмънта“ – Ангел Ангелов 1998г.

http://www.asp.government.bg
работи агенцията по­добре. За да се постигне това е необходимо много време
и усилия от страна на държавата, и в частност на правителството. Към
настоящия момент се оправят опити за подобряване условията на работа в
агенцията като се повишава работната заплата и условията на труд, които са
важни за един от компонентите на вътрешната среда, а именно персонала.
За да работят добре променливите на вътрешната среда трябва да работят в
добра връзка и обвързаност помежду си.

4. Използвана литература

Литература : „Основи на мениджмънта“ – Ангел Ангелов 1998г.

http://www.asp.government.bg
 1. „Основи на мениджмънта“ – Ангел Ангелов 1998г.
2. Сайта на Агенцията за социално подпомагане ­
http://www.asp.government.bg
3. Информация от отдел „Човешки ресурси“ към Агенция за социално
подпомагане

Литература : „Основи на мениджмънта“ – Ангел Ангелов 1998г.

http://www.asp.government.bg