УПРАВЛЕНИЕ

НА
СИСТЕМИТЕ
1. Същност на управлението

Управлението е
процес на въздействие от страна на управляващите
/субект на управление/ върху управляваните /обект на управление/, за да се
Постигнат определени цели, с възможно най-малко разходи, във възможно
най-кратки срокове и с възможно най-малки отклонения.

Възниква и се развива като потребност от съгласувани действия във

връзка с получаване на очакваните резултати от дейността на конкретен
човек.
Управленско въздействие

Субект на
Обект на управление
управление

Обратна връзка
 ?
Мениджмънт Управление

Мениджмънтът е разновидност на управлението, и то най-вече

при пазарни условия. Свързва се с дейности, в името на които се
правят разходи и се получават приходи.
2. Характеристики на управлението.

• Управлението е обективно необходим процес;

• То представлява вид въздействие от страна на субекта върху обекта
на управление;
• Управлението е осъзнат процес;
• Управлението е активен процес;
• Управлението е винаги свързано с постигането на цели;
• Управлението е планомерен процес;
• Управлението е типично човешка дейност;
• Управленският процес е информационно въздействие върху обекта;
• Управленският процес е ограничен във времето и пространството;
• Управлението е както прекъсваем, а така също и непрекъсваем
процес.
3. Видове управление

I. В зависимост от месторазположението на органите за

управление то бива:
• Външно

Управляваща система

Управлявана система

• Вътрешно

Управляващ орган

Управлявана система
 Ⅱ. Според месторазположението на управленските органи на
йерархическата стълбица и съдържанието си управлението бива:

• Стратегическо.
• Текущо
• Оперативно

Ⅲ. В зависимост от реакцията на обектите, към които е насочено

управленското въздействие самите обекти биват:

• Управляеми
• Неуправляеми

Ⅳ. Според начина по който се осъществява управлението бива:

• Управление по отклонение
• Ситуационно
• «Твърдо»
• Либерално
 Ⅴ. Б. А. Райзберг предлага схема за структуриране на видовете
управление викономическата система. Използвайки тази схема,
според вида и типа на субекта науправление, управлението бива:

• Индивидуално (лично).
• Колективно
• Международно
• Държавно
• Муниципално
• Ведомствено;
• Собственическо;
• Упълномощаващо.

VІ. В зависимост от типа на управленското въздействие,

което оказва субектът на управление върху управлявания обект
управлението бива:

• Централизирано.
• децентрализирано.
Ⅶ. . В зависимост от вида на управлявания обект управлението може да с
диференцира в следните групи:
• Управление на световната икономика;
• Управление на националното стопанство на дадена страна;
• Управление на секторите на националното стопанство;
• Отраслово /браншово/ управление;
• Управление на предприятието /фирмата/.

Според С. Христов управленския процес може да се разглежда о

т гл.т. на два подхода:

1. Функционален.
2. Кибернетичен.
4. Еволюция на управленската практика и наука.

Предпоставки за създаване на научни теории, свързани с

управлението:

а) промишлената революция;
б) развитието на редица, свързани с управлението, области ;
в) концентрацията на капитала;
г) уедряването на производството;
д) разширяването на пазарите;
е) научно-технически открития,
ж) развитието на комуникациите.
Донаучен период – Робърт Оуен, Чарлз Бабидж, Адам Смит,
Карл Маркс и др.

Етапи при обособяване на управленският труд и отделянето му

от изпълнителския:

• Субект и обект на управление са едно лице

• Манифактурата
• Функционално разделение на труда
• Етап на мениджмънта

Управленски школи

• Школа на научното управление

• Класическа /административна/ школа
• Движение „Човешки отношения“
• Поведенческа школа
• Количествена школа
 Школата на научното управление
/1885-1920/

Фредерик Тейлър
• „Управление на предприятието“
• „Принципи на научното управление“

 Научен подбор и обучение на работниците;

 Сътрудничество на управата с останалите;
 Високата работна заплата осигурява евтина
продукция;
 Предлага метод на хронометража;
 Защитава идеята за споделената отговорност
 Темповете на нарастване на
производителността на труда трябва да
изпреварват темповете нанарастване на работната заплата.

 Разделя властта на йерархична и функционална

Йерархия на управлението
според Ф. Тейлър

висше

средно
низше
Харингтън Емерсън

„12 принципа на производителността“

- точно поставяне на целите;

- здрав смисъл;
- компетентна консултация от специалисти;
- дисциплина;
- справедливост;
- бърза и точна отчетност;
- диспечеризация;
- писани норми и нормативи;
- добри условия на труд;
- нормиране на труда;
- писани инструкции;
- възнаграждения за труда.
Хенри Форд
Принципи на поточната форма

а)принцип на най-кратния път на преместване работно място;

б)принцип на поточността на процеса;
в)принцип на разделението на труда;
г)принцип на едновременността;
д)принцип на единното производствено цяло;
е)принцип на твърдата маршрутизация;
ж)принцип минимум време и минимум
материали в незавършено производство;
з)принцип на взаимозаменяемост на изделията
на линията. на изделието от едно на друго
Хенри Ганд

• доразвива сделната система;

• „гантови диаграми“
• основоположник на организация и управление
на производството
Лилиан и Франк Джилбърг

• разработват норми за разход на време

• изучават движенията и елиминират ненужното
• установяват връзката между движения и умора
• изучават умението
• единствен най-добър метод
 Класическа /административна/школа
/1920-1950/

Анри Файол
1. Основни управленски функции:
планиране, организиране,
ръководене, контрол,
координиране
2. Общи принципи на управление

• Разделение на труда
• Пълномощия и отговорности
• Дисциплина
• Единоначалие
• Единство в ръководството
• Подчинение на индивидуалните интереси на общите
интереси на фирмите
• Възнаграждение на персонала
• Централизация на властта
• Вътрешна йерархия
• Порядък
• Справедливост
• Стабилност на персонала
• Инициатива
• Корпоративен дух
 Макс Вебер
• Теория на социалната и
икономическата организация
• Теория на бюрокрацията

Ефективна дейност се постига чрез

безлична безпристрастност и
корпоративен дух.

Хари Хопф

Прилага научното управление в

канцеларската работа.
 Движение „Човешки отношения“
/1930-1950/

Мери Фолет

а)уеднаквяване на разнородните интереси;

б)коопериране на труда;
в)колективна отговорност;
г)децентрализация;
д)планиране и изпълнения.

Дава ново съдържание и значение на понятията

“сила”, “власт”, “контрол”.
Елтън Мейо
формален и неформален лидер
значение на междуличностните отношения
за равнището на производителността на
труда
Хоторнския експеримент
Поведенческата /Бихейвиористична/ школа
/след 1950 г./

Ейбрахам Маслоу
Теория за йерархия на потребностите
Дъглас Макгрегър
Теория „Х“
а) хората са мързеливи , те не обичат да се трудят и се
стремят да избягват работата, ако това е възможно;
б) трудно могат да бъдат накарани да се трудят;
в) нямат амбиция, не предприемат инициатива, избягват
отговорност.

Теория „У“
а) човек иска да върши нещо, т.е. работата е естествената
му дейност;
б) хората непрекъснато се стремят да учат и да се развиват;
в) на човек му е необходима публична изява и обществено
признание;
г) наред с материалните стимули съществено място имат и
моралните;
д) човек се стреми да участва при вземаните но решения, а
оттам и да поема отговорност.
Уйлям Оучи
Теория „Z“
• пожизнено наемане на персонала;
• умело съчетаване между знания и опит;
• умерено специализиран път на развитие;
• бавно придвижване в йерархията;
• заинтересованост към професионалните и личните проблеми на
хората;
• мениджърът да бъде лидер;
• групово вземане на решения и колективна отговорност;
• контрол и самоконтрол;
• изключително влияние на групата върху индивида;
• взаимно уважение
• лоялност към фирмата;
• доверие и т.н.
 Количествена /нова класическа/ школа
/след 1950 г./
Норберт Винер

• използват знания от математиката,

кибернетиката, системния анализ,
икономико-математическите методи,
информационните технологии
и т.н.
• количествени методи за изработване на
управленски решения;
• кибернетизацията на управлението .