Организационни теории

4 типа организационни теории:

1. Организационни теории от първи тип -
механичната ефективност на организацията.

а) Теория на Фредерик Тейлър - “научно

управление”.
• представата за работника като ленив и
посредствен;
• декомпозиране на трудовата дейност на
елементарни операции;
• налагане на задължителни схеми на труд,
регламентиращи начина на работа;
• с най-малък разход на енергия да се
осъществи една операция;
• нормиране на работата;
• парични стимули и наказания;
• процедури на подбор и обучение;
• предсказуемост и стабилност на поведението.

Организацията представлява затворена,

рационална система.
б) Теория на Хенри Фейол
• работниците като потенциално дезорганизиращ
фактор;
• Фейол извежда 14 принципа за ефективното
управление на организацията, които смята, че са
универсални:
1) Разделение на труда
2) Авторитет и отговорност
3) Дисциплина
4) Единство на ръководството (единоначалие)
5) Единство на посоката
6) Подчиненост на индивидуалните интереси
7) Възнаграждение на персонала
8) Централизация
9) Скаларна верига
10) Порядък
11) Справедливост
12) Стабилност и сигурност на работното място
13) Инициатива
14) Колективен дух на организацията
в) Теория на Макс Вебер - баща на бюрокрацията.
Бюрокрацията - идеалният тип организационна
структура
• строго разделение на труда и отговорностите;
• ясна йерархия на властта;
• обективни процедури на подбор и повишение на
базата на демонстрирани технически способности;
• писмени административни решения, които се пазят
в архиви;
• стандартни правила и процедури, които важат за
всички в еднаква степен.
г) Ралф Дейвис – рационално планиране.

• организациите като рационални единици;

• структурата на организацията е резултат от
целите на организацията;
• значение на икономическите ценности.
 2. Организационни теории от ІІ тип

• Организацията е затворена, ирационална

система.
• акцент се поставя върху човека и човешките
отношения в организацията.
а) Елтън Мейо – направлението “човешки
отношения”; изследванията в Хоторн.
• ценности: отдаденост, сплотеност с групата,
колективен дух.
Организацията представлява социална
система.
б) Честър Бърнърд

• организацията е кооперативна система,

съставена от задачи и хора;
• равновесие между задачите и хората;
• властта зависи от реакциите на подчинените;
• ролята на неформалната структура на
организацията;
• ролята на мениджъра, който трябва да
улеснява комуникацията.
в) Дъглас Макгрегър

• формулира два основни възгледа за

човешката същност:

• теория Х и теория У
г) Уорън Бенис

• засиленият контрол над членовете на

организацията и строгото разделение на
труда са мъртви и нефункционални.

• бюрократичната машина трябва да бъде

заменена с децентрализирани демократични
структури, организирани около гъвкави групи.
 3. Организационни теории от ІІІ тип

• Организациите са отворени системи и имат

вероятностен строеж.
а) Хърбърт Саймън - теоретик от 3 и 4 тип.
• комплексен подход при разбиране на
организацията;
• важността на процеса на вземане на
решение.
• този процес не винаги е детерминиран от
рационалността.
б) Даниел Кац, Робърт Кан

• организацията като отворена

динамична система, която трябва да се
адаптира към постоянно променящата се
външна среда.

• постоянно взаимодействие между

структурата на организацията и средата.
в) Джоан Удуърд

• важността на технологията при определяне

структурата на организацията.

• друг фактор, който влияе върху структурата

на организацията се явява нейният размер.
 4. Организационни теории от 4 тип

• възгледа за политическата природа на

организациите.

а) Джеймс Марч
• В основата за вземане на решения стоят
интересите и целите на отделните групи,
които са конфликтуващи.
б) Джефри Пфефър – концепцията за
организацията като политическа арена.

• Организациите са съставени от противодействащи си

коалиции и групи с различни интереси и потребности;
• Организационният строеж зависи от борбата за власт
между отделните групи;
• Във всяка организация има конфликтуващи цели;
• Целите и размерът облагодетелстват онези, които са
на власт;
• Контролът е цел, към която се стремят онези, които
искат да доминират.