НАУКА И ТЕОРИИ ЗА УПРАВЛЕНИЕТО

Проф. д-р Николай Арабаджийски

 Донаучен период на управлението

Периодът от 1800 г. до 1880 г. е най-продължителен и се

характеризира с количествено натрупване на
емпирични знания, извлечени от практиката на
управляващите, предимно в частния сектор и
неоформени като цялостна теория или наука.
 Класически теории на управлението

Периодът от 1880 г. до 1930 г. се характеризира с

три научни теории:
 административна теория - Анри Файол

 бюрократична теория - Макс Вебер

 научна теория - Фредерик Тейлър

 Период на “човешките отношения”

Периодът от 1930 г. до 1950 г. се характеризира с

три научни теории:
 теория на системите - Лудвиг Берталанфи

 теория на организацията - Честър Бернард

 теория на поведението - Елтън Мейо

 Съвременен етап

Периодът от 1960 г. до днес се характеризира с

пет научни теории:
 ситуационна теория - Пол Лоурънс и Джей Лорш

 кибернетична теория - Норберт Винер

 теория на информацията - Клод Шенън

 теория на решението - Хербърт Саймън
 количествена теория - Патрик Блекет
 Теориите X, Y и Z
 Теоритята Х - Дъглас Макгрегър
Тя е ориентирана към точните методи и се основава на
строгото подчиняване на изпълнителите на решенията,
вземани с научни методи от професионалисти технократи.
 Теорията Y- Дъглас Макгрегър
Тя застъпва тезата, че авторитарното управление,
налагано от теорията „Х“ понижава мотивацията за работа и
намалява производителността на труда.
 Теорията Z - Уилям Оучи
Тя утвърждава схващането, че най-добрият начин за
мотивиране на персонала е постигането на всеотдайна
ангажираност към целите на организацията с помощта на
умело ръководство (лидерство) и съпричастност
(т. нар. “с ум и сърце“ подход към мотивацията).
Благодаря за вниманието!
E-mail: n_arabadjiiski@nbu.bg