Просвещението

1. Корени на Просвещението – в Ренесанса, Хуманизма, научните открития -

идеите за тържеството на разума и свободата на мисълта.
2. Просвещението обхваща времето от края на XVII и целия XVIII век и бележи
големи промени в обществената и духовната сфера.
3. Характеристики на Просвещението и основни идеи:
А) Разумът и знанието се издигат в култ, а основното мото на Просвещението са
думите на Рене Декарт: „Мисля, следователно съществувам“;
Б) Развитие на светските науки и отделяне на науката от религията;
 Създаване на нов подход към науката:
 Емпиризъм – твърденията да се доказват по пътя на опита и
грешките;
 Рационализъм – в отношението към фактите и събитията да се
прилага разумът, а не сляпата вяра. „Трябва да разбера, за да
повярвам“
 Създаването на Френската енциклопедия под ръководството на Дени
Дидро – колосален труд, систематизиращ знания от различни сфери;
 Цел – да покаже необятността и силата на човешкото знание.
Знанието прави човека свободен, а светът – по-добър!
В) Критика срещу религията и църквата:
 Религията като носител на нова нравственост, съчетана със силата на
знанието;
 Идеята за религиозната толерантност.
Г) Отношението към образованието и възпитанието:
 Образованието – носител на нови ценности;
 Достъпност на образованието;
 Идеята за задължително начално образование.
Д) Идеи за политическото развитие:
 Просветителите разглеждат държавата като един обществен договор, при
който всяка една от страните - владетел и поданици – поемат определени
функции и задължения. Когато някоя от страните наруши
споразумението, се получават социални и политически сътресения;
 Идеята за народния суверенитет – властта на управляващите произхожда
от хората, а не от Бог;
 Хората се раждат равни и не може едни хора да поставят под властта си
други хора;
 Отричат съсловните привилегии и имущественото неравенство; обявяват
равенство на хората пред закона;
 Граждански права и свободи – свобода на словото, печата,
вероизповеданията, частната собственост.
 Идеята за разделението на властите:
 Законодателна – твори законите;
 Изпълнителна – привежда в изпълнение законите;
 Съдебна – следи за изпълнението на законите.
 Тези власти да действат независими една от друга и да се
контролират взаимно.
  Идеята за конституционната просветена монархия като най-добрата
форма на управление.
Е) Отношението на просветителите към стопанския живот:
 Кралят да се откаже от прекия контрол в стопанския живот;
 Да се дадат повече свободи в предприемаческата сфера и търговията;
 Конкуренцията и пазарните принципи да движат стопанството.
4. Представители на Просвещението – Томас Хобс; Джон Лок; Жан Жак Русо;
Франсоа Волтер; Шарл Монтескьо.