91 НЕМСКА ЕЗИКОВА ГИМНАЗИЯ „ПРОФ.

КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ“ – СОФИЯ

......................................................................................................., ............., ..................

Име, фамилия клас номер

Т Е С Т

1. Добродетелта е средина между две крайности – на недостига и на излишъка, според:

а/ Платон б/ Сократ в/ Аристотел
2. Кое от следните твърдения е истинно според етическата теория на Аристотел:
а/ добродетелта е свързана преди всичко със знанието
б/ добродетелта се избира съзнателно и преднамерено
в/ добродетелта е спонтанно и случайно действие
3. Спореддревните гърци порокът се дължи на:
а/съдбата б/ незнанието в/ човешкия характер
4. Кой от изброените философи въвежда понятието „теодицея“?
а/ Рене Декарт б/ Готфрид Лайбниц в/ Имануел Кант
5. Какво изразява понятието човешко достойнство?
а/ че животът на някои хора е по-значим от този на други хора
б/ че всички хора са еднакво ценни и имат право на уважение
в/ че някои хора имат по-големи заслуги от други
6. Добър е животът, който съответства на справедливостта според:
а/ Платон б/ Сократ в/ Аристотел
7. Какво изучава етиката:
а/ природните закони
б/ усетът за красиво и грозно
в/ моралните норми
8. Според Имануел Кант човешката воля е автономна, когато изборите на човека се
определят от:
а/ случайността
б/ съдбата
в/ разума
9. Въпросът да смисъла на живота се поражда, защото човекът е:
а/ гениален б/ егоистичен в/ смъртен
10. Какво означава гръцкката дума „автономия“?
а/ самоопределение
б/ свободолюбие
в/ подчинение
11. Посочете за всяко твърдение дали е вярно, или невярно и защо:
а/ Фактите са независими от личните мнения на отделните хора
Вярно, защото хората не могат да влияят на фактите, независимо от своята позиция
б/ ценностите са идеи, които определят отношението ни към фактите
 вярно, защото всеки един човек възприема определен факт съгласно своите разбирания.
За едни фактът може да е верен, за други грешен, а трети може въобще да не се
интересува от истинността или погрешността му
в/ Софистите се убедени, че доброто и злото са универсални понятия, общи за
всичките хора

грешно. Според негативната критика на софизма, това е неправилен аргумент,

мнимо доказателство, докато според Аристотел истинското реторично
доказателство е ентимемата. Твърдението на Протагор например е, че задачата на
софиста е „да се представи най-лошият аргумент като най-добър“ по пътя на
хитроумните уловки в речта, разсъждението и да се занимава не с истината, а с
успеха в спора или чисто практическата изгода. За софизми се считат изказвания от
типа на следното: „Ако ти никога не си губил рогата си, значи имаш такива.“

г/ В природата съществува добро и зло

вярно, добро и зло е дихотомия във философията, етиката и религията и същевременно
нормативно-оценъчна философска категория, относима към оценка на социалните
явления, действията и мотивите на човека, и означава в обобщена форма, от една страна
дължимото и нравствено позитивното, и обратното - нравствено негативното и осъдимото.
12. Прочетете текста и изпълнете задачите към него:
При диалога, /.../ когато вторият човек отговаря, първият вижда разликата между това,
което е имал предвид, и това, което другият човек е разбрал. Като обмисля тази разлика,
първият може да види нещо ново, което е свързано както с неговите собствени възгледи,
така и с възгледите на другия човек. Това обмисляне на разликите се случва отново и
отново, като води до непрекъснатотот появяване на ново съдържание, което е споделено
от двамата участници. Следователно в диалога човек не се опитва просто да споделя
определени идеи и информация, които вече са му известни. По-скоро може да се каже, че
участниците в диалога /.../ заедно създават нещо ново.
Дейвид Бом
а/ Формулирайте със свои думи основната теза в текста:
диалозите разширяват мирогледа на хората и човек придобива възможността да излезе от
зоната си на комфорт и да погледне на някой проблем от друга гледна точка
б/ Какво заглавие бихте поставили на откъса от текста на Дейвид Бом?
Ползата от диалозите
13. Отговорете обосновано на въпроса: „Защо в съвременното общество диалогът е особено
важен“?
В съвременния глобализиращ се свят, когато човешкото общество е при-нудено да решава
сложната задача за собственото си съхранение, става все по-важна ролята на диалога,
придобиващ нов смисъл и социална ценност. Той става все по-необходимо условие за
развитие на междуличностните, между-груповите, международните отношения:
икономически, политически, рели-гиозни и пр. Диалогът е специфичен начин за
реализация на човешката същ-ност, за установяване на истински хуманизъм, за формиране
на диалогични отношения между хората. Диалогът се явява като най-действено средство за
построяване на сложни системи на отношения, на различни равнища и в различни
 пространства на обществения живот. Бидейки определена форма на общуване и
изпълнявай-ки нейните функции, той притежава и своя специфика, осигуряваща особена
роля в организациите на жизнената дейност на хората.
14. В кои области на живота според Виктор Франкъл е най-вероятно да открием смисъла?

Лого-теорията не е учение за това, кой е смисълът на живота. Убеждението на Виктор

Франкъл в безусловния смисъл на всеки човешки живот, независимо от обстоятелствата, е
само последица от неговите антропологически усилия да открои автентичната форма на
човешкото битие. Какво представлява човекът екзистенциално е въпросът, който
логотерапията неизменно задава, опитвайки се да покаже, че антропологическите
резултати на психодинамичната психология, бихейвиоризма и теорията за потребностите
на Ейбрахам Маслоу, са незадоволителни, което на езика на Виктор Франкъл означава
„неавтентични“. Лого-теорията конструира човешкото битие като отворено към света.
Личността съществува, не за да задоволява своите нагони или потребности, не единствено
за да оцелява, а най-вече, за да се справя със задачите, които животът назначава и така да
обезпечава смислово личния си житейски път: „Човешкото съществуване не е
автентично, ако не е изживяно като самотрансцендиране“. Човекът не е
самозадоволяващо се битие, той съществува, за да бъде в-света, а не за да бъде в-себе си:
„оцеляването зависи от насочеността към „за какво“ или „за кого“. Затова и смисълът в
живота, макар и персонален, никога не е субективен, защото винаги идва „отвън“,
вследствие на срещата между личността и обективния свят, в който се намират задачите и
ценностите. А ценностите не се правят, те не са субективни решения, а универсални
смисли. Ценността на екзистенцията произтича от отговорността – готовността на
личността да участва в света, независимо от обстоятелствата. Отговорността, мислена
логотерапевтчино, е многоизмерна и изисква по-скоро гъвкавост, отколкото
праволинейно посвещаване на една кауза. Отговорността означава ангажиране с
ценности, а ценностният свят е достатъчно голям, за да предложи възможности за достоен
живот дори и при най-тежките условия.

Франкъл формулира три основни групи ценности, които според него покриват целия
спектър на човешката отговорност:

1. ценностите на творчеството са свързани с професионалната реализация

2. ценностите на преживяването отговарят на задачата да се преживява радост,
щастие и любов;
3. ценностите на нагласата стават приоритет при условия, в които животът не е
„нито творчески плодотворен, нито богат на преживявания“

15. Напишете кратък аргументативен текст върху мисълта на Сократ:

„Трябва да живея, занимавайки се с философия, и да изследвам себе си и другите“.

Човешкият живот е белязан с въпроса какво да правя. Често светът, в който пребиваваме не
ни дава ясен ориентир за пътя.Тогава всеки трябва да избере, или да начертае пътят си, или да
следва пътят очертан от другите. Първите решават  да изучават философия, да задават въпроси и
да търсят истината заради самата нея. Вторите предпочитат да се подслонят под мнението на
някой чужд индивид или група от хора. Това са готовите положения, догмите, които внушават една
мнима сигурност. За нещастие обаче догматиците изпадат в догматична арогантност като презират
всякакви философски разсъждения (забраняват на разума отвлечени размишления). Човекът е
създал философията (любовта към мъдростта), а Бог е създал човека. Човекът е разумно същество
сътворено по образа на Бог. Бог и човек си приличат, защото имат разум. Това ги отличава от
животните. Според Зенон “на разумните същества им е даден разумът в качеството на съвършен
водач”, който ги води “да живеят според природата”. Защото “да живеят според природата,
означава да живеят според разума” се аргументира гръцкият философ. Следователно разумът ни в
качеството на съвършен  водач задава въпроси и търси знание: Какво да правя? Как да живея? В
света ние не намираме ясен ориентир за пътя, който да изберем и да живеем. Тогава всеки трябва
сам да го начертае. Тук се появява философията, стремеж към знание, мъдрост как да живеем в
света. По думите на Новалис:
“Философията е всъщност носталгията, стремеж навред да сме си у дома.” 
Философското знание ни е нужно както добрата екипировка на пътешественика в неговото
дълго пътешествие. Защото ние сме пътешественици в този свят. Животът ни е само едно
пътуване. За едни по-дълго, а за други по-кратко. Поетът казва следното: “Дните на живота ни
бързо преминават и ние отлитаме.” Защото всички ние “прекарваме годините си като
въздишка.”(Псалом 90:9, 10) И колко трае една въздишка?
Философията задава въпроси за човека и света, защото търси истинно знание, което ни е
нужно за ориентир в живота. “Защо са му на разума отвлечени разсъждения?” негодуват хората,
които не харесват философията. “Как ще си намериш работа с тази философия?” питат уж
загрижени те.
Античната идея за мъдростта означава теоретичното знание. Фокусът тук е теорията,
умозрението, което разумът извършва над предметите в света. На Изток в юдейската традиция
намираме идеята за мъдростта (от еврейски хохма), която обозначава практическото знание.
Стремежът към познание е обоснован само с оглед на употребата му в живота. Няма да сбъркам
ако кажа, че гръцката мъдрост има характер на рационално познание (с усилието на разума), а
юдейската на морален императив (свят живот). Пословичен е спорът между двете традиции с
въпроса: Какво общо има Атина с Ерусалим? Като Атина означава абстрактното разсъждение на
разума, а Ерусалим прагматичното знание. На въпроса: Защо са му на разума отвлечени
разсъждения? бих отговорил с авторитетните думи на Учителя, Исус Христос, защото “не само с
хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божиите уста.” (Матей 4:4) В своето
евангелие Йоан нарича Исус ”Словото”(Логосът). Гръцката дума логос има много значения като
някои са: слово, реч, дума, разум. В контекста на това евангелие Логосът е Христос, Който каза за
себе си: “Аз съм Истината”. Точно преди да завърши книгата си Йоан посочва целта, поради която
е писал: “А тези са написани за да повярвате, че Христос е Божии Син”. Според него човек трябва
да вярва в Христос, който е истината. Следователно Истината е постижима с ума и сърцето.
Текстът апелира ние да познавамеистината чрез разума, така както и опитно.
Философските въпроси са гранични. Въпросите, които философията повдига са по-важни
дори от търсените отговори. Според Бертранд Ръсел “хората изучават философията не от любов
към точните отговори на въпросите, които тя поставя, а по-скоро от любов към самите въпроси.”
Защо е така? С какво са ценни философските въпроси и самата философия? Ръсел ни отговоря:
“Защото те разширяват представата ни за това, което е възможно, обогатяват въображението ни и
подриват догматичната арогантност, която забранява на разума отвлечени разсъждения.” Нима
философията не се интересува от отговорите на поставените въпроси? Тя поставя въпроси, на
които дава разнообразни отговори. Максимата: “да не се боим от разнообразието”се е появила сред
гърците.
С любовта си към въпросите философията се противопоставя на догматичната арогантност.
За какво говорим тук?
 Думата “догма” на гръцки език (dogma) се превежда като мнение, възглед, теза, положение.
Обикновено терминът се отнася до науката (догма на науката, философията (догматична
метафизика, И. Кант) и религията (догми на вярата). Догмата е онова мнение или теза, истинното
съдържание на която минава за неоспоримо само ако се приема на вяра (не се нуждае от
рационално обяснение). Детето вярва в Дядо Коледа, който идва през нощта и тайно поставя под
елхата желания подарък. Според съвременната научна догма за произхода на живота, последният е
възникнал след милиарди години бавни еволюционни промени от най-прости  форми до човека.
Така смятат и повечето учени днес. Съществуват Християнски вероизповедания, които вярват в
догмата за детското кръщение. Според тях детето на вярващи родители при внезапна смърт отива
на небето, защото те са в заветна връзка с Бог. Всички тези догмати се приемат за абсолютно
истинни без възможността да се оспорят или разглеждат различни отговори.
Догматизмът е неизбежна част от човешкото мислене и познание. Това е стил на мислене.
Характерно за него е, че абсолютизира едностранчиво някоя от страните на действителността.
Точността на отговорите тук са за сметка на многообразието. Догматикът е, който настоява на
своите частни истини, тъй настойчиво, сякаш няма никакви други истини. Той е едно-измерен.
Прилича на фотограф, който не се интересува от обратната страна на снимания предмет и за който
всеки предмет е само емфас (лицето отпред).
С подчертана ирония великият немски философ Имануел Кант обрисува портрета на
догматика по следния начин: “догматикът е онзи, който без да се съмнява в първоначалните си
обективни принципи т.е. без критика, продължава тържествено пътя си.” Този надут всезнайко е
приел знанията си като по калъп, но само според ограничен капацитет. При положение, че някой
му оспори дефиниция “той не знае откъде трябва да вземе друга.” Защото забелязва Кант: “той се е
развивал по чужд разум, заучил е, и е станал отливка от гипс на жив човек.” В стремежа си към
знание догматикът е преминал по много заобиколен път. Познанията му не са се зародили първо в
собствения му ум, не са “почерпени от общите извори на разума.”
В контраст философската критика се основава на самия разум. Разумът в качеството си на
съвършен водач, от общите извори на който философията черпи отговори на поставените въпроси:
Какво е действително? Какво е свят? Какво е живот? Какво е човек? Какъв е Бог? Какво мога да
знам?
Философското изследване предоставя многообразие от отговори, но не точни
отговори. Защото “по принцип не е мислим нито един точен отговор”(Б.Ръсел). Още по-малко е
мислим абсолютен отговор или мнение, теза, положение. Истините, които научаваме от
философските въпроси имат за цел да разширят представите ни за това, което e възможно (битието,
природата, човек, свят, познание, Бог, безсмъртие, време и т.н.).
Догматичната арогантност е несъвместима с любовта на свободния дух към мъдростта и
истината. “Деспотичната власт”  на догматиците е демонстрирана в забраната им разумът да
извършва спекулативни, отвлечени разсъждения.  Църковните догматици имат претенцията за
абсолютно истинно знание за Бог, човек, свят, небето, безсмъртието, морал, свобода. Тази
претенция е изразена в следните постулати: “При внезапна смърт детето осветено от църквата
отива на небето”; “Бог избира човек за спасение, без значение свободната воля”; “Кръщението с
Духа е говорене на чужди езици или не”; “Пастирът е специално призван, надарен от Бог без
значение образованието”; “Вярата не се нуждае от отвлечените разсъждения на разума, защото е
практична” или “пастирът ви говори не абстрактни истини на философите, а приложимата истина
на вярата”. Това са отново догми и догми. Гордият догматик смята, че всички хора са в един общ
затвор –невежеството, без него. Само той е в единната Истина. Прехвалената му набожност го
заблуждава да счита,че само с догмата си той се е спасил от решетките и е на свобода. Той е
наистина като удавник за сламка, защото се е вкопчил силно в единствената си опора–догмата.
Според гръцкият философ Епиктет обаче “оковани са дори онези, които оковават”. Като мислят, че
са всесилни църковните догматици са всъщност в окови. Те оковават с догмите си наивните
миряни, но самите са оковани. Защото собственият им деспотичен догматизъм поробва. Обратното,
истината (aleteia) прави човек свободен. Това е изразено в думите на Христос: “И ще
познаете истината, и истината ще ви направи свободни” (Йоан 8:31). Идеята е, че познаването на
истината е свобода! Познаването на истината преминава през любовта към мъдростта, не през
деспотичния догматизъм. Философията е любов към мъдростта, търсенето на истината от човека,
търсене, което го усъвършенствува:
“Онова, което дава цена на човека, не е истината, който той притежава, или която мисли, че
притежава, а искреното усилие, което той е направил да я завоюва. Защото чрез търсенето на
истината човек се усъвършенствува.”(Лесинг)
Това е достойната философия на вярата.
Човекът избрал да се отдаде на философията в действителност е предпочел пътят на
свободата. Защото само свободният дух копнее да познава истината заради самата нея. Обратното
е поробената душа, която попада в робството на догмата. Окована в собствената си догматична
арогантност (претенцията й за абсолютно знание) тя е изгубила самата себе си и тъне в мрака на
заблудата -мнимата сигурност.