Второ българско царство (1185 – 1396 г.

)
България при управлението на Иван Асен II (1218 – 1241 г.)
Втората българска държава (1185 – 1396), създадена от братята Асен и Петър след
периода на византийското владичество (1018 – 1186), е със столица Търновград. През
12 век се укрепва държавата с военните успехи на цар Калоян над рицарите от
Четвъртия кръстоносен поход и пленяването на императора на Латинската империя
Балдуин Фландърски през 1205 г.
През годините 1218-41 г. започва териториално разширение, стопанско и културно
развитие при Йоан Асен II, както и възобновяване на Българската патриаршия.
Годините между 1241-80 г. са белязани от нашествията на Татарската златна орда,
упадък при цар Константин Тих Асен и въстанието на Ивайло. Цар Теодор Светослав
(1300 – 1322 г.) успява да отстрани татарската заплаха за България и укрепва
държавата, но след смъртта му се засилват стремежите на болярите за откъсване от
централната власт. Това довежда до отделяне на Добруджанското деспотство.
1371 г. е съпроводена с разделяне на България между наследниците на
ЙоанАлександър: Търновското царство с владетел Йоан Шишман и Видинско царство с
владетел Йоан Срацимир. През 1393 г. османските турци превземат столицата на
Търновското царство. То съществува до 1395 г., когато е превзет Никопол и е убит цар
Йоан Шишман. През 1396 г. след неуспешен кръстоносен поход българските земи са
окончателно покорени от османските турци със завладяването и на Видинското
царство. През 1444 г. Владислав III Варненчик опитва неуспешно да освободи
Балканите от османците, като достига до Варна, където е разбит от султан Мурад II.