Урок №19

Българското царство (средата на ХIII-първите десетилетия на XIV век)

Въведение: В Източна Европа господстват татарите (Златната орда-1243 г.). Подчиняват Руските княжества.
Западна Европа е незасегната, въпреки опасността. България е обхваната от остра вътрешнополитическа криза
след смъртта на Иван Асен II. Татарскта хегемония в Източна Европа прониква и в България.

1. Политическа криза в България:

А) Цар Коломан (Калиман) I Асен-син на Иван Асен II (1241-1246 г.):
 България е в процес на нарастване на сепаратизма;
 Застава на престола на 7 г. син от брак с унгарската принцеса Ана-Мария;
 Съюз с Никея-Йоан Дука Ватаци;
 Губи позиции в Сърбия и Солунско десподство;
 Татарско нашествие през 1243 г. и превземане на столицата Търново;
 България-васал на татарите;
 1245 г. Рим с опит за възстановяване на унията.
Б) Цар Михаил II Асен (1246-1256 г.):
 Син на Ирина, трета жена на Иван Асен II;
 Никейския император Йоан III Дука Ватаци взима 1/3 от земите ни-Сяр, Мелник, Скопие, Велбъжд,
Прилеп, Велес, Просек, Целина, Станимака и др.;
 Унгария взима Белград и Браничево;.
 Възстановяване на властта в Станимака, Кричим, Перущица, Целина, областта Ахрида в Родопите и
др. през 1254 г., но за кратко;
 Съюз с руския княз Ростислав Михайлович-самостоятелен управител на северозападните български
области и зет на унгарския крал:
 Мирен договор с Унгария. 
 Съюз с с куманите:
 Война с Никея през 1255 г., но България губи  Македония и Родопите, отвоювани след 1254г.
В) Междуособни борби:
 Константин Асен Тих (1257-1277 г.)-цар на България:
 Жени се за внучка на Иван Асен II.
 Стабилизира България за кратко;
 Данъчна реформа;
 Разбива Византия в съюз с татарите през 1265 г;
 Съюзни отношения последователно с татари, неаполитанци, Византия;
 Нашествия на татарите;
 Тежко положение на населението;
 Централна роля играе царица Мария-цел запазване на престола за сина си Михаил.
2. Въстанието на Ивайло (1277-1280 г.):
А) Личността на Ивайло:
 Представител на обедняло войнишко население в района на Източна Стара планина-Провадийско
 Свинар
 Вроден талант за лидерство и стратег
Б) Причини за въстанието:
 Татарски нашествия
 Спад в авторитета на централната власт
 Тежко положение на населението
В) Участници:
 Селяни;
 Прониари;
 Дребни аристократи;
Г) Ивайло-български цар – война на три фронта:
 Срещу Византия;
 Срещу татари;
  Срещу вътрешната болярска опозиция в Търново.
 Военни действия срещу татари и Византия;
 Убит след заговор в татарския стан
Д) Последици:
 Единственото въстание в Европа при което неговият лидер става цар;
 Пълна политическа безизходица и липса на всякакъв авторитет на царската институция;
 Феодален сепаратиъм;
 Засилване на борбата за престола.
3. Апогеят на татарската хегемония:
А) Управление на цар Георги I Тертер (1280-1292 г.):
 Опит за стабилизация, но липса на авторитет и отцепване на редица боляри от престола;
 Васал на татарите;
 Абдикира през 1292 г. и бяга във Византия.
Б) Управление на цар Смилец (1292-1298 г.),
 Протеже на хан Ногай;
 Неуспешна война с Византия;
 Видинския болярин Шишман се отцепва;
 Татарите - хегемон в България.
В) управление на цар Иван Смилец (1298-1300 г.)-син на Смилец.
 България се управлява от регентство.
Г) Цар Чака (1299 г.)-връх в татарската хегемония.
 Син на хан Ногай;
 Убит от Тертер.
Д) Последици:
 България - второстепенно място в европейската политика;
 Сепаратизъм;
 Междуособици и борба за престол;
 Край на Асеневата династия;
 Спад на авторитета на централната власт;
 Загуба на територии.
4. Опит за стабилизиране на България:
А) Управление на цар Теодор Светослав (1300-1321 г.):
 Преодолява татарската хегемония;
 Управител на областта около Дръстър;
 Укрепване на централната власт;
 Частично преодоляване на сепаратизма;
 1304 г. печели битка срещу Византия при Скафида (Бургаско) и връща част от градовете по Южното
Черноморие;
 1307 г. - изпраща зърно на бедстващото население на Константинопол.
Б) Управление на Георги II Тертер (1321-1322 г.)-син на Теодор Светослав:
 Връща Пловдивска област;
 Междуособни борби и вътрешна нестабилност.
В) Управление на цар Михаил III Шишман (1323-1330 г.):
 Централизация на властта;
 България губи земите на юг от Балкана;
 Цел - да се възползва от кризата във Византия и да възстанови териториите ни;
 1323 г. възстановява властта над редица градове в Тракия., дори идеи за Константинопол;
 Война със Сърбия:
 Битката при Велбъжд-1330 г.
Г) Цар Иван Стефан (1330-1331 г.).