Български език

9. клас
С представените отговори на задачите авторите на учебника по български език за 9.
клас целят да улеснят работата в клас. Поради естеството на упражненията в някои случаи
(например свързани със стилистика) отговорите са насочващи или примерни. Възможно е
отговорът на задачите, изискващи посочване на примери от текст с голям обем, да не
изчерпват всички възможности. Не се дават отговори на задачите, изискващи съставяне на
текст или предполагащи свободен отговор.
В по-голямата си част задачите в уроците от раздела „Устни и писмени ученически
текстове“ изискват проучване на информация, самостоятелна подготовка, съставяне на
устен или писмен текст, подготвяне на презентация, изразяване на лична позиция и под.,
поради което за този раздел не се предоставят верни отговори. Даването на насочващи
отговори би ограничило творческия подход на учениците при изпълнението на подобен тип
задачи.

Начален преговор

1. Особености на разговорния стил – изпускане на звукове (що, т’ва, щото, сти’а);

употреба на частици и междуметия (уф, аре, де, бе); употреба на умалителни думи
(по-дебелички, хорърче, екшънче, букварче); експресивни и оценъчни думи
(тъпотии); разговорни формули на речевия етикет (мерси); чуждици (тийн, хард);
устойчиви изрази (книжен червей); некнижовна лексика (майтап, аре);
подбудителни и възклицателни изречения (Аре стиа с тия ТЪПОТИЙ бе!!!; Дайте
нещо по хард; Уф, твърде много са!!!); употреба на непълни изречения (Кажете
вашите любими тийн книги).
▪ Изпускане на звукове (щото, т'ва, сти'а, предимсвата); правопис на форми за
мн.ч. (мойте, тъпотий); слято и разделно писане (тийн книги); изпускане на
малко тире (дефис) (по хард); изпускане на запетаи при вметнат израз (разбира
се), пред съюза че и за отделяне на подчинено изречение (…, които съм чела, …),
пропусната запетая/тире за отделяне на обособена част, въведена с като (…,
като например поредицата…); използване единствено на горни кавички ("Сняг
вали"); пропускане на пунктуационен знак в края на изречение (Кажете вашите
любими тийн книги_).
▪ Отстраняване на посочените вече грешки, както и на грубите думи, които са
неприемливи дори при неформално публично общуване (аре, бе, тъпотии);
съкращаване на повторения и неясни изрази (Дайте заглавия или самите книги в
 електронен вариант на вашите любими тийнкниги (препоръчително е да са
така по-дебелички и може би някакви любовни – и аз не знам що.); добавяне на
изпуснати думи (Кажете кои са вашите любими тийнкниги).
▪ Нарушаване на правописните и пунктуационните норми; писане с главни букви;
нарушаване на добрия тон чрез използване на груби думи и обидни
квалификации; неконкретни коментари без информативна стойност по темата.

2. Некнижовни езикови средства: некнижовна тематична гласна за мин. св. време

(отидех); форми с некнижовен ятов преглас (щело и не щело, место, обедвам, съм
изел); диалектна частица за бъд. време (че видим, че се върне); диалектно окончание
за 1 л. ед.ч. (че видим, да не живеем); неуместна употреба на мин. неопр. време вместо
сег. и мин. св. време (за пръв път съм чувал, ходил съм да обедвам и съм изел);
некнижовни думи, изрази и значения (и му викам, хънка и мънка, язък, акълът,
разправя, едно „съм“ блъскат); устойчив израз (като ударен с мокър парцал);
употреба на разговорни частици и междуметия (абе, бе, алооо). Некнижовните
езикови средства са част от речевата характеристика на героя.
▪ Употреба на частици и междуметия; обръщения, придружени с частици (абе,
Пане, бе човек); употреба на всички видове изречения по цел на изказване;
некнижовни думи и изрази; диалектни форми; употреба на експресивни и
оценъчни изрази (язък, че си два метра мъж, акълът ти като на врабче; ти
добре ли си).
▪ Мин. неопр. време е използвано вместо сег. и мин. св. време; употребата му е
неуместна, защото с форми за мин. неопр. време са назовани действия, които се
извършват в момента на говорене или са извършени в конкретен минал момент.

3. като ударен с мокър парцал – неприятно изненадан; акълът ти като на врабче –

много глупав; ти добре ли си – изразява учудване от нещо глупаво; изразите са
характерни за разговорния стил; жестът почуках се аз с пръст по слепоочието
отговаря по смисъл на израза ти добре ли си.

4. божа кравичка – кротък, отстъпчив човек; безгласна буква – човек, чието мнение е
без значение; гърмян заек – опитен; бяла врана – нещо чудновато, изключение; едно
джезве кокали – много слаб; фурнаджийска лопата – човек, който често си мени
мнението.

5. Например: Филмът „Списъкът на Шиндлер“ е режисиран и продуциран от Стивън

Спилбърг. На кинолентата е предадена историята на Оскар Шиндлер. По време на
Втората световна война над 1000 полски евреи са спасени от Холокоста. В
актьорския състав са включени актьорите Лиъм Нийсън, Ралф Файнс и Бен
Кингсли.
Акцентът се премества от вършителите към получателите на действието.

6. е привнесен, (може) да бъдат открити, се смятат, (продължава) да се смята –

използвани са, защото вършителят на действието не е ясен или не е конкретен човек.

7. избран, подписали, успели, сменен

8. св. вид – не разбрах, е издал, бях ударил, не се обадих, показаха

 несв. вид – усещах, мислех, си гледал
9. Не сядай на този стол. Не излизай пръв. Не мий/измивай сам всички чинии. Не говори
толкова високо.
да излезеш – не излизай, да измиеш – не мий/не измивай – глаголите от св. вид не
образуват отрицателни повелителни форми, затова са заменени с глаголи от несв. вид

10. се проведе – страд. залог, св. вид; излиза – деят. залог, несв. вид; опирам – деят. залог,
несв. вид
▪ при закрити врата – без да се допускат външни лица; излиза сух от водата –
отървава се, остава ненаказан; опирам пешкира – понасям последиците за чуждо
провинение.
11. Въпреки че опосумите погрешно се смятат за плъхове, защото начинът им на
живот наподобява на техния, торбестите по-рядко предават болести на хората.
– две подчинени обстоятелствени изречения
Интересно е, че те са устойчиви на бяс. – подчинено подложно изречение
Една от основните причини за смъртността сред представителите на вида са
автомобилите, които ги прегазват по пътищата. – подчинено определително
изречение

12. Радостни и въодушевени, състезателите отпразнуваха победата.

Състезателите, радостни и въодушевени, отпразнуваха победата.
Състезателите, които бяха радостни и въодушевени, отпразнуваха победата.

13. Жената огледа стаята, в дъното на която имаше врата, отворена към широка
тераса. – сложно съставно с подчинено определително изречение
Подкрепих точно теб именно защото съм убеден, че си най-подходящият кандидат.
– сложно съставно с подчинено обстоятелствено и с подчинено допълнително
изречение
Посрещачите, които чакаха на перона, бяха шумни и нетърпеливи. – сложно
съставно с подчинено определително изречение
Той се спря, като чу стъпки зад гърба си, и се огледа, но понеже не видя никого,
продължи по пътя си. – сложно смесено изречение
Прави каквото искаш, само не очаквай аз да поправям грешките ти. – сложно
смесено изречение
Ако пътят им е преграден, те ще намерят друг начин да стигнат набелязаната цел.
– сложно съставно с подчинено обстоятелствено и с подчинено определително
изречение
Ще дойда по-рано, в случай че имаш нужда от помощ. – сложно съставно с
подчинено обстоятелствено изречение
Дълго обмисляха как да постъпят в такава ситуация, и не можаха да вземат
единодушно решение. – сложно смесено изречение
Обърнете се към ръководителя на проекта, в случай че имате някакви затруднения.
– сложно съставно с подчинено обстоятелствено изречение
 Спряха за почивка не когато започна бурята, а когато силите им бяха на изчерпване.
– сложно смесено изречение
Спря край кладенчето, дълго пи вода, защото беше много жаден, и после продължи
по пътя си. – сложно смесено изречение
Още нямаше информация кой ще заеме свободното място. – сложно съставно с
подчинено определително изречение

14. А; 15. Б; 16. Б; 17. Г

1. Текстът като смислово и езиково единство. Номинативна верига

1. Номинативни вериги: нещо живо, това нещо, човешко същество, първото;

четиридесет подобни същества, те, някои, те, тях; един (от тях), човечето; има
и номинативна верига, изградена само от местоимения, която назовава говорещото
лице – аз, си, ми. Най-дългата верига назовава малките човечета (лилипутите), с още
две е назоваван някой от лилипутите.

2. четиридесет подобни същества; най-често са използвани местоимения, чрез които

се избягват повторенията – за съществата се знае твърде малко при първата среща
на героя с тях, за да се използват контекстови синоними.

3. Чрез някои от числителните имена се засилва информативността на текста (шест

инча, четиридесет… същества), други са част от номинативните вериги и чрез тях
се избягват повторенията (първото, един от тях).

4. Подлогът е изпуснат в изречения, в които вършител е говорещият; подлогът се

подразбира от глаголното лице.

5. Обиколката на Витоша, тази проява на българския спорт, състезанието,

събитието, „Скороходна и колоездачна обиколка на Витоша“, надпреварата
▪ състезанието, събитието, надпреварата
▪ тази проява на българския спорт

6. Двусмислена употреба на местоимение (нейните жители – на Лилипутия или на

Англия); лексикално повторение (Иронично той е изобразен като най-високия
жител на Лилипутия, но превъзхожда жителите ѝ само с един нокът.).

7. Анафора и епифора; повторението на местоименията придава симетричност на

композицията, създава игрова нагласа на неопределеност, дискретност и интимност;
може да се обърне внимание на неправилната от граматична гледна точка форма в
първия стих и да се обсъди кое налага „грешката“.
 2. Средства за осъществяване на смислово и езиково единство в текста

1. Номинативни вериги: организма на човека, организма, нашето тяло, човека,

тялото, му, му, своя стопанин; бактерии, микроскопични съжители на човека,
бактериалните клетки, бактериални, микроорганизми, бактерии, някои,
бактериите. Двете вериги са еднакви по дължина и заедно оформят темата на текста
– бактериите в човешкия организъм.

2. микроскопични съжители на човека

3. организма, бактерии, клетки, колективен геном, микроорганизми, микробиом –

предметна област биология/микробиология.

4. Лексикални повторения, перифрази, замяна с местоимения, употреба на сродни думи

(бактерии, бактериални; микроорганизми, микробиом, микроскопични), изпускане
на подразбиращ се подлог в някои от простите изречения в състава на сложните,
форми за сег. време; пряко свързани с научната сфера са лексикалните повторения и
формите за сег. време.

5. Четири прости изречения, състоящи се от подлог и сказуемо – синтактичен

паралелизъм.
▪ Наличие на антитеза, изпусната подразбираща се част (но), алитерация на р, т,
рима, стихотворна стъпка (амфибрахий).
▪ Откроява принципа на контрастно противопоставяне.
▪ Употреба на контекстови антоними, противопоставящи материя (патроните,
щикът) и човешки дух (волите, гърдите).
▪ Синтактичен паралелизъм, рима, стихотворна стъпка, алитерация.

6. Повторение на формите прилепи/прилепите, наложено от изискването за точност на

научните и научнопопулярните текстове.

7. Перифраза (малките ни съседи); членна морфема; съвместна употреба на глаголните

времена – форми за 3 л. мн.ч. сег. време и форма за мин. неопр. време (са се
принудили); замяна с местоимение (много хора, им); изпускане на подразбиращ се
подлог в някои от простите изречения в състава на сложните.

8. са унищожени, са се принудили (формата е спорна – може да се определи и като

възвратна), се гонят, се полагат, да бъдат „привлечени“ – конкретният вършител
не е от значение и не е нужно да се акцентира върху него чрез форми за деят. залог.
 9. хранещи се предимно с нощно летящи насекоми; тежащо около 3 грама – които се
хранят предимно с нощно летящи насекоми; което тежи около 3 грама – с употребата
на обособени части вместо на подчинени изречения се придава стегнатост на изказа.

3. Научен стил

1. реторика, апосиопеза, лирически аз, лирика, синтагма, поанта

2. Свободен отговор.

3.

Предмет на общуването Българските манастири през Средновековието

Цел на общуването
Отношения между
събеседниците
Начин на общуване
Фонетични особености
Граматични особености
Лексикални особености
Предаване на информация
Официални
Писмено, непряко
Изговор (и изписване) на думите в съответствие с
книжовноезиковите норми
– Употреба единствено на сег. време;
– засилена употреба на страд. залог: се оформя, се
разпространява, създават се, наблюдава се;
– засилена употреба на имена за сметка на глаголите
(включително на отглаголни съществителни): например
основаването, приемането;
– преобладаване на сложните изречения;
– употреба само на съобщителни изречения.
– Термини (думи и изрази, употребени с
терминологично значение): средновековни институции,
просветни и книжовни центрове, манастирски
комплекси, устав, църковна организация, феодалната
българска държава, грамоти за привилегии, поземлени
владетели;
– абстрактна лексика: функции, структура, условия,
подем и др.;
– ограничена употреба на тропи и езикови фигури:
социално-икономически организми.

4. Примерна редакция:
Папуаските пингвини правят гнездата си в Антарктида и на островите над нея,
включително на Фолклендските острови и о. Крозе. Те са високи между 75 и 90 см, тежат
около 6 кг и са най-големите дългоопашати пингвини.
Намалели са доста през миналия век заради хората и понеже са загубили местата,
където живеят. В последните години обаче се възстановяват. Тези пингвини имат оранжево-
червени човки и бели петна зад очите. Когато плуват, опашките им често са изправени над
водата и заради това лесно се забелязват.

При стиловия „трансфер“ се губи преди всичко информацията, носена от термините,

които се предават чрез парафрази (например субантарктическия регион, рода
дългоопашати пингвини, популацията и т.н.).

5. Самостоятелна работа. Създаване на текст.

4. Научнопопулярен стил
1. Предмет на текста са усилията на хората да полетят, а неговите цели са да предаде
информация по темата, но също така да изненада читателя и да събуди неговото
любопитство.
Елементи на описание:
Най-тежката птица, която все още е способна да лети, тежи шестнадесет килограма.
… странен летателен апарат – велосипед с прикрепени към него крила на биплан.

Елементи на повествование:
През 1921 г. колоездачът Габриел Пулен построява… Пулен върти педалите с максимална
сила. Крилата лежат хоризонтално и оказват възможно най-малко съпротивление на
насрещния вятър. В един момент Пулен изменя положението на крилата и рязко променя
ъгъла на атака. Силолетът се откъсва от земята, прелита повече от единадесет метра и се
приземява.

Елементи на разсъждение:
Само истинските ентусиасти, за които способността на човека да лети, е смисъл на живота,
не се отказват от идеята за човека птица.

2. Първият текст е научнопопулярен. Като негови стилов маркери може да се посочат

термините (гранитни камъни, средното течение, Северния и Североизточния дял), които
обаче са значително по-малко в сравнение с втория текст; епитетите (забележителните,
уникално, най-изразителни и красиви); тропите („каменни реки“, допира на слънчевите
лъчи).
Вторият текст е научен, а неговият основен стилов маркер са термините и
терминологичните словосъчетания (геоложкото минало, планински вериги, кредно море,
утайки, мергели, варовици, тектонски движения). Освен това в текста се дава информация
по конкретен научен проблем – образуването на каменните реки. Изложението се отличава
със структурираност и логическа последователност.
3. Свободен отговор. Анализ и аргументация.
4. Метафори – светещи животни, живи искри, (мига с) фенерчето, запалват и угасват
(своите фенерчета), се възцарява (пълна тъмнина).
Епитети – топла (лятна нощ), приказно (зрелище).
На стилово равнище метафорите и епитетите допринасят за засилване на образността на
текста и неговото въздействие върху читателя.
Експресивни и оценъчни думи и изрази: изброените по-горе метафори и епитети; нашите
гори и поля, нашата планета.
5. Глаголно лице, трикорабна църква, лирически говорител, архитектурно течение, корен
на думата.
6. Създаване на текст след предварително проучване.

5. Официално-делови стил
1. Предмет на текста е записването за избираеми учебни часове по български език и
литература, а целите му са осъществяването и нормативното регламентиране на заявеното
желание.
Свободен отговор.
2.

Договор за наем
Предмет на общуването Наемане на апартамент
Цел на общуването – Предаване на информация;
– регламентиране на взаимоотношения.
Отношения между Официални
събеседниците
Начин на общуване – Писмено, непряко
Фонетични особености Изговор (и изписване) на думите в съответствие с
книжовноезиковите норми
Граматични особености – Преобладаване на сег. време;
– употреба на прости и на сложни изречения;
– използване на еднотипни синтактични конструкции;
– употреба единствено на съобщителни изречения;
– немаркиран (прав) словоред.
Лексикални особености – Употреба на думите в прякото им значение;
– термини и терминологични словосъчетания от
областта на правото: договор за наем, предмет на
договора, наемодател, наемател, възмездно ползване,
наемна цена, право на преотстъпване, трети лица;
– изрази (езикови шаблони), характерни за юридическия
регистър: на основание на…; се сключи настоящият
 договор; следния свой собствен недвижим имот; се
задължава да предостави/заплаща;
– отглаголни съществителни: ползване; живеене;
преотстъпването;
– глаголни форми в страд. залог: се сключи; се
задължава; ще се използва.

Изброените характеристики на текста дават основание неговият стил да бъде определен

като официално-делови.

3. Създаване на текст. Сравняване с образец.

4. Етикетната система, регламентирана в Правилника за прилагане на Закона за държавния
протокол, се отличава с висока степен на стандартизираност. В тази система за разлика от
общуването между близки и приятели не се допускат варианти на използваните обръщения.
5.
Уважаеми г-н Панайотов,

Благодарим Ви, че избрахте услугите на нашата банка. Като наш лоялен клиент имаме
удоволствието да Ви предложим нашия нов продукт – Овърдрафт по дебитна карта с
превод на работна заплата. С условията за ползването на продукта можете да се запознаете
в прикачения в имейла файл. Можете да подадете заявление онлайн или да посетите наш
офис, като трябва да донесете документ, удостоверяващ съгласието на Вашия работодател
работната Ви заплата да се превежда в банката.

С уважение: ................

1.
Предмет на общуването
Цел на общуването
Отношения между
събеседниците
Начин на общуване
Фонетични особености
Граматични особености
6. Публицистичен стил
Дяволският мост – звън на цигулка
Дяволският мост в Родопите
– Предаване на информация;
– оказване на емоционално въздействие върху адресата.
Може да се определят като заемащи междинна позиция
по скàлата официални – неофициални.
– Писмено, непряко
Изговор (и изписване) на думите в съответствие с
книжовноезиковите норми
– Употреба на различни видове изречения – прости,
сложни, безглаголни;
– употреба на съобщителни, възклицателни и
подбудителни изречения;
 – маркиран словоред: например Работата тук е друга.
Лексикални особености – Използване на лексика от различни тематични области
(например фолклор, архитектура): легенди, вгражда;
свод, пропорции;
– експресивни и оценъчни думи и изрази: Какво име!;
Хайде, читателю, …; дяволски красив;
– тропи и фигури: възбуждащо въображението;
тайната, която се крие зад това име; вземи ги и
трите; красота, огледана във водите на реката;
необикновено (място); изящен (свод); хармонични
(пропорции); елегантен (силует);
– разговорна лексика: пасват, просто.

Изброените характеристики на текста дават основание неговият стил да бъде определен

като публицистичен.

2. Думите, оградени в кавички, са употребени в преносно значение. Те придават образност

и експресивност на текста.
Освен това в текста се откриват:
– метафори – пред хората се откри нова блестяща възможност; страната ни беше
настигнала Европа…;
– хипербола – всеки можеше да научи вече спокойно всичко за останалите;
– епитети – едно от най-значителните (постижения); човешка (планета); блестяща
(възможност); ужасната (робия); ентусиазирани (инженери);
– антитеза (която в дадения контекст може да се възприеме и като ирония) – … да общуват,
да могат взаимно да се ругаят колкото си искат… .
Важна функция за приобщаването на читателя има и изказът в 1 л. мн.ч.
Радиото и съвременните електронни медии може да бъдат сравнени по следните параметри:
канал, по който се предава информацията; възприемане на тази информация (слухово,
зрително); достигане до аудиторията; начини на представяне на информацията; доверие на
аудиторията; авторство и отговорност за казаното/написаното.
3. Свободен отговор. Аргументиране.
4. Създаване на писмен текст и подкаст. Анализ на двата текста.
5. Подготовка и провеждане на интервю/анкета. Представяне на резултатите.
6. Провеждане на дискусия.
 7. Жанрове в научния, официално-деловия и публицистичния стил
1.
– география
– атмосфера, маса, кислород, озон, кондензация
2. Обсъжда се научен проблем; представя се основното съществуващо схващане по темата
(значението на сег. и на бъд. време); изразена е позицията на автора (несъгласие с тези
схващания, което е аргументирано в следващата част на статията).
3. Създаване на текст.
4.
Основни тези в позицията на автора:
– Глобалният туризъм е „нож с две остриета“ и има както позитивни, така и негативни
страни;
– Гласът на недоволните от настоящата ситуация няма как да не бъде чут и ще доведе до
мерки на европейско ниво;
– Описаната ситуация има връзка с България и ще има последици и за нас;
– За България има по-добър и по-перспективен подход.
Основни аргументи:
– случващото се в много европейски градове – Барселона, Венеция, Амстердам, Берлин,
Лисабон;
– недоволството е твърде силно и в Германия вече има законодателни мерки, чиято цел е да
регулират в някаква степен предлагането на нощувки за чуждестранните туристи;
– корупцията и гражданската реакция в сферата на туризма в България;
– приходите от типа туризъм, който в момента се развива основно в България, може да бъдат
постигнати и по други начини.
5.
Прилики:
– използване само на съобщителни изречения;
– преобладаване на сег. време (във втория текст то е единственото използвано глаголно
време);
– използване на думите в прякото им значение.

Разлики:
– в първия текст са употребени само сложни изречения, докато във втория преобладават
простите;
– употреба на отглаголни съществителни във втория текст за разлика от първия;
– по-висока честота на термините във втория текст (гражданство, натурализация, облекчен
ред срещу поданство в първия);
– много по-висока честота на формите за страд. залог във втория текст.

6. Анализ на текст.

8. Речников състав на езика. Активна и пасивна лексика

1. стока (остаряло значение, добитък), чевръсто (бързо, пъргаво), просеник (хляб от

царевично или просено брашно), синията (ниска кръгла маса), столета (остаряла
умалителна форма, столчета), раздумки (разговори, приказки), старейшините
(възрастни влиятелни членове на общността), купешки (купен, прен. превзет, надут),
козяци (дебела, груба постилка от козя вълна), газеник (примитивна газена лампа)
историзми – просеник, синия, козяци, газеник

2. стока – продукт, предназначен за покупко-продажба

3. стока, просеник, синията, столета (думата липсва в достъпните речници на

българския език, но може да се предположи, че е диалектна)

4. Замяна на остарелите думи с дадените в задача 1. Може да се подходи и по-

творчески при осъвременяването.

5. приневолен – засилва представата за болка и страдание

▪ найдох – намерих

6. Остарели думи: шилегар (който отглежда шилета/агнета), гега (тояга на овчар), нога
(крак), кърпикожух (есенен минзухар).
Авторски неологизми: пупави, пупавеят, да запупавее, запупавял, пупавиците, да
пупа, пупавец, пупането, запупява, пупавост.
▪ пупане – звукът, който издава папунякът; прен. празни приказки, високопарно
говорене, лишено от смисъл
пупавост – недоразвитост, инфантилност, глупост

7. гърбосложен (легнал по гръб), унесница (унес), себеспомням (спомням си),

дървосад (парк), ръкостисници (ръкостискания), ластовичокрилни (с форма на
лястовичи крила), устодопреници (целувки), сърцесладките (сладостни), нижел
(наниз, огърлица), душетровна (мъчителна за душата)
▪ стан (тяло), безвъзврат (безвъзвратно), одежди (дрехи), кат (като), благата
(сладка)
 9. Речников състав на езика. Пароними, вулгаризми, евфемизми
1. респект (уважение, почит) – аспект (насока, гледна точка)
шумка (листо от растение) – шунка (вид колбас, варено или пушено месо)
икономически (който се отнася до икономиката, стопански) – икономичен (който
харчи малко, пестелив, евтин)
отровен – (мин. страд. причастие от отровя, мн.ч. отровени – който е поел отрова)
– отровен (прилагателно име, мн.ч. отровни – който съдържа отрова, опасен за
здравето)

2. стъкмистика вм. статистика – целта на употребата на думата е да се иронизират

и осмеят социологически агенции, които не правят добросъвестни проучвания, а
подменят резултати в полза на определена политическа партия.

3. Свободни отговори.

4. А) дистанцията; Б) провеждат; В) пробяга; Г) извести; Д) смъртно; Е) появява

5. засраха – замърсили

6. копеле, майната му – служат за характеризиране на героя

▪ мама му стара – евфемистичен израз, заместващ цинизъм
▪ непълно произнасяне на думи – онез, щото; неправилни форми – телефонирват;
жаргонни думи и значения на думи – гепвам, цапардосвам, китарата (вм.
главата); груби и цинични думи и изрази – идиоти, мама му стара, копеле,
майната му; междуметие – хи-хи
▪ Изразяване на лично мнение. Самостоятелно проучване.

10. Речево поведение при участие в диалог и дискусия

1. Иво: + ясно заявена теза, конкретни примери, експресивни изразни средства; –

едностранчива схематична теза, неточност в един от примерите (посоченият нос
не е в Южна Африка).
Бориса: + насочва вниманието към важни проблеми, незасегнати в предходното
изказване; – изказването не е разгърнато, заядлив тон и ирония към опонента.
Яна: + насочва вниманието към креативността като важен аспект от темата,
контакт с публиката, осъществен с реторичен въпрос; – отсъства аргументация,
пренебрежително отношение към опонентите.
Мартин: + добро структуриране на изказването, ясна позиция, разгърната
аргументация, подходящи примери, аргументирано оборване на твърдение от
предходно изказване, поддържане на контакт с публиката, експресивен език;
– не са посочени източници на информация.

2. Във всички изказвания има експресивни елементи, но експресивността

преобладава в изказванията на Бориса и Яна.
3. чат-пат, на един клик разстояние, зубрене, желе в главата – употребата е
допустима в конкретната ситуация – разговорната лексика не е груба, придава
естественост на изказа, в някои от изразите е вложена самоирония.

4. Мартин – посочени са три разгърнати аргумента в полза на ученето и

запаметяването на информация, аргументирано са оборени твърдения в
предходни изказвания, вниманието е насочено към важен аспект, който не е
коментиран в останалите изказвания – ролята на ученето за формирането на
личностни качества; добре би било да се посочат конкретни източници, свързани
с последния аргумент.

5. Бориса и Яна, ирония използва и Иво, но тя не е насочена към преки участници

в дискусията; грешките на опонентите трябва да се отбелязват, но това не бива
да се прави с подигравателен тон и саркастично отношение.

6. Изразяване и аргументиране на лична позиция.

7. Самостоятелна работа – анализ на речево поведение.

8. Дискусия.

Задачи за проверка и самопроверка на знанията

1. Г; 2. В; 3. А; 4. В
5.
Езикови средства от Тропи Експресивни и оценъчни
разговорния стил езикови средства
1, 5, 6, 7 1, 2, 3, 5, 6, 11, 12, 16, 17, 1, 5, 6, 8, 10, 11, 12, 16, 17,
18 18
Фразеологични Езикови средства от Стандартни езикови
словосъчетания научния стил средства (включително
клишета)
5, 6, 13 4, 14 9, 15, 18

6. В; 7. Б; 8. Б; 9. Б; 10. В; 11. А; 12. В; 13. В