ИДЕАЛ И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ В РОМАНА

„МАДАМ БОВАРИ“ – 7. глава

 Романът на Флобер и реализмът.
Художествени задачи на романа

 Първото произведение на Флобер, в което реализмът му се
разгръща със своята неповторимост, е романът “Мадам Бовари”.
Флобер работи над творбата си пет години – от 1851 до 1856 г.
 Писателят разбира своята задача не в това да разкрие страшните
злини, пороци и язви, от които светът е прояден, а да покаже
лъжата, с която едни си служат, за да прикрият собственото си
безразличие и личната си порочност, а други – самоизмамата, на
която се поддават, самоизмама, която ги довежда до трагично
самоунищожение.
 В такъв социално-философски, естетически и психологически
план се разгръща фабулата, свързана с главната героиня Ема
Бовари.
Признанието на Флобер: „Ема Бовари
– това съм аз“

 Има и друга задача, която е лична за писателя, задача от

естетически разред – авторът като че ли е решил да се
разплати със своите собствени романтични илюзии.
Такъв е навярно смисълът на собственото му изказване:
“Ема Бовари – това съм аз”.
 Следвайки естетическия принцип за
“имперсоналността” на писателя, т.е. авторът да не се
вижда в художественото произведение, зад прикритието
на Ема (разбира се и на други герои) той казва онова,
което мисли за живота, за съвременността в нейния
обобщен вид и в детайлите.
 Романтичният свят на Ема и
житейската проза

 Естетическата задача , която си е

поставил Флобер, е да покаже как
този въображаем романтичен свят
се разсейва под напора на
житейската проза и в същото време,
като я покаже, да я разобличи – нея,
тая баналност в живота. Така и
двете задачи – чисто естетическата
и критическата, се сливат в един
общ художествен план.
 Образът на Ема Бовари
 Поставена в центъра на повествованието Ема Бовари е образ,
развит изключително сложно – съчетание на разумност и
чувственост. В напрежението между тези две контрастни
състояния Флобер за пръв път в романистиката изгражда образа
на модерния човек. Поставя психологическия проблем за
постоянната неудовлетвореност от настоящия миг, но не като
патология, а напротив, като състояние на мисленето в определен
етап от развитието на Западния свят.
 Тогава, когато средния човек има предначертана съдбата си, без
изглед за промяна, в една устойчива среда, в която всичко има
стойност в еквивалент на цена, тогава се появява желанието за
промяна, за другост.
 За Ема всеки ход, предприет в тази посока, я води до ново
неудовлетворение, или както критиката формулира: „до нова
степен на падение“.
 Конфликтът на идеал и действителност
Шарл срещу Ема / 7. глава/
Романната действителност е непасивно отразена, тя се поражда от
разни отношения към онова, което представлява външната
действителност.
Баналното всекидневие на френската провинция, неутралната
реалност на нещата срещу романтичния начин на виждане на
героинята, две страни, които не са осъдени, а са изправени една
срещу друга – това е не просто конфликт на идеал и
действителност, а позиция за по-комплексно разбиране на самата
реалност.
“Мадам Бовари” е в не по-малка степен разказ за Шарл Бовари,
този среден човек, който не би имал история, ако не беше свързан с
Ема. Шарл срещу Ема – това са двете позиции в света, който като
че се гради от техния контрапункт. И ако естетикът Флобер не
осъзнава това, писателският му почерк в известна степен го прави.
 
 МЯСТО И РОЛЯ НА 7.ГЛАВА В
РАЗВИТИЕТО НА РОМАНА
 ОСНОВНА ТЕМА: излъганите очаквания
на героинята, усещането за разминаване
между реалния и романовия свят.
 1. ненастъпилите събития от романтическия
сценарий за приказна сватба и меден месец,
 2. несъответствието между литературните
представи на Ема за мъжа и собствения ѝ
съпруг
 ДА ЧЕТЕМ И РАЗСЪЖДАВАМЕ
ЗАЕДНО
 1. Разтълкувайте първото изречение на 7.
глава. Какво означава изразът „меден месец“?
Изпитва ли щастие Ема Бовари
непосредствено след сватбата си?
 2. Как си представя Ема щастливия меден
месец? Защо мечтае за далечни екзотични
места?
 3. Кое е оказало решаваща роля във
формирането на Ема Бовари като личност,
отличаваща се от средата си?
 РОМАНТИЧНИЯТ СВЯТ НА ЕМА
 Ема цяла е обзета от романтични видения още в
детството си, когато е в манастира. Увлича се по
необикновеното, което разтърсва душата; от
трогателното, което предизвиква сълзи и ридания;
от героичното, което възвисява духа; от красивото,
което се противопоставя на баналното. В душата ѝ
витаят образи, взети от книгите, от легендите и
преданията, от картините на малки и големи
художници, в които има любов, страсти, ангели,
амури, рицари, принцове и принцеси и т. н.
 ЕМА И ШАРЛ – ПОЕЗИЯТА И
ПРОЗАТА
 1. Какво е социалното положение на
семейство Бовари? Посочете детайли,
които подсказват за имотното им
състояние и за мястото им в обществото.
 2. Защо майката на Шарл не харесва
снаха си?
 3. Определете какво Ема не харесва в
съпруга си, какви са недостатъците,
които тя намира в него.
 Да помислим
 1. По отношение на какво Ема и Шарл се
явяват противоположности?
 2. С какво и с кого Ема съизмерва своя

живот с Шарл?
 3. Какво кара Ема да излиза на разходка

с кучето си?
 4. В какво се състои

драмата на Ема?
 Сблъсъкът с прозата на живота
 Първото сериозно сблъскване на Ема с прозата в живота е
бракът ѝ с доктор Шарл Бовари.
 Тя е мечтала за приказни принцове, за пламенни сърдечни
излияния, за възторжени любовни клетви, за блестящи
каляски и за всичко онова, което е чела в романите и
премисляла в безсънните нощи, а нейният мъж се оказва
най- обикновен човек – добър по природа, внимателен към
нея, сам щастлив по своему от брака си с нея. Семейният
живот за нея преминава в досада, а Шарл е въплъщение на
самата проза. Той не притежава нищо изключително – не
умее нито да стреля с револвер, нито да върти шпага, а
разговорите му са “плоски като уличен тротоар”.
 Бракът като окови
 И още в първите дни на брака си започва да разсъждава дали не се е
самоизмамила в мечтите си. До тогава тя е била жена на чувствата и
въображението, сега почва да мисли, да преценява, да анализира и
съпоставя: “Какво всъщност се разбира в живота под думите щастие,
страст, опиянение, които ѝ се бяха сторили толкова хубави в книгите”.
 Авторът я сваля от звездните висини, към които я издига нейното
въображение, на земята.
 Тя се опитва да бъде справедлива към Шарл, да оцени, дори да му се
отблагодари за вниманието, грижите и любовта, които проявява към нея,
да се самоуспокои с мисълта, че тя не е щастлива, той поне е щастлив.
 Но тъкмо това негово щастие – безметежно, еднообразно, сладникаво-
блажено, все повече я настройва срещу прозаичната действителност, на
която Шарл според нея е ярко въплъщение. Тя търси нещо изключително,
нещо романтично, а среща около себе си само плоско еднообразие.
 Силата на психологическия анализ
 Авторът едновременно разтваря диплите в душата на
героинята и разобличава тоя свят, който действа така
разрушително върху характери от типа на Ема. Свят,
в който
 няма романтика, а самоизмама,
 няма възвишени чувства на сърцето, а желания за
чувствени наслаждения при “особена температура”, за
която са необходими условия от прозаично естество.
 Прозата се слива с романтичната сантименталност и
най-после я изтрива, за да остане само тя в своята
неугледна грозота.
 Началото на предизвестения край
 Драмата на Ема се състои в
постоянната й неудовлетвореност: тя
се стреми към необикновеното,
различното, а семейният живот ѝ
предлага повторение, безсъбитийност,
досада.
При такова вътрешно
психологическо устройство,
подклаждано от жажда за физиологични
наслаждения, започват “паденията” на
Ема. Нейното смъкване по
надолнището е разкрито във втората
част на романа, когато семейството на
доктор Шарл Бовари се премества в
Йонвил.

Разпознайте епизодите и героите