ГЮСТАВ ФЛОБЕР

„МАДАМ БОВАРИ“
„Мадам Бовари“ (1857) е първият публикуван роман на Флобер. Първоначално излиза на части
в „Ревю дьо Пари“ през 1856 г. в периода октомври - декември, а като книга е издаден през 1857 г.
Подзаглавието е „Провинциални нрави“. Идеята за сюжета идва от разговор с приятели, които
убеждават младия писател да се обърне към съвременни теми. Предлагат му дори реална история. В
местната преса е изнесен случай с жена на провинциален лекар, която след множество любовни
афери трупа дългове и в отчаянието си се самоубива.
Върху творбата Флобер работи почти пет години. Още при първото й публикуване е посрещната с
остри реакции и е обявена за аморална. Възмущение има и от страна на Флобер, тъй като
редакторите на списанието съкращават пасажи, които намират за скандални. През януари 1857 г.
прокуратурата завежда дело срещу Флобер и издателите му, а обвинението е „накърняване на
обществения и религиозен морал и нарушаване на добрите нрави“. Месец по-късно следва
оправдателна присъда, а малко след това романът се появява в самостоятелно издание.
СЮЖЕТЪТ
Сюжетът на романа представя трагедията на млада жена, Ема Бовари, обсебена от желанието си да
подреди света си според прочетеното в романите и според разбиранията си за престижен и изискан
живот. Действието се развива във френската провинция, първоначално в Руан, родното място на
писателя, а после - в Тост и Йонвил. Започва се от ученическите години на Шарл Бовари, бъдещия
съпруг на Ема, следването му на медицина и трудното му дипломиране. Разказва се и за първия му
брак с вдовица, госпожа Дюбюк, по-възрастна от него, но привидно заможна. След внезапната й
смърт Шарл се жени за Ема. Те заживяват в Тост, където е лекарската му практика. Идилическите
представи на младата съпруга за живот, изпълнен с романтика, не съвпадат с реалността и тя изпада
в тежки душевни страдания. Шарл вярва, че проблемите на жена му са свързани с климата. Затова се
преместват на ново място, в Йонвил. В Йонвил Ема отново е нещастна. В желанието си да намери
сродна душа тя търси утеха в любовни авантюри. Първоначално вниманието й се насочва към
младия помощник-нотариус Леон, но той заминава за Париж да следва. Раждането на дъщеря й Берта
не придава смисъл на дните й, а напротив, я хвърля в още по-голяма депресия. Тогава Ема се
запознава с Родолф, млад земевладелец. Двамата се срещат тайно, Ема става негова любовница. В
плановете на Родолф не стои идеята за обвързване, а на срещите им гледа като на временно
развлечение. За разлика от него Ема вярва, че любовта им е истинска. Дори замисля план за бягство,
за да заживеят завинаги заедно. Малко преди бягството Родолф слага край на връзката им, като
праща на Ема прощално писмо. За да имитира страдание, напръсква писмото с вода. Така ще
изглежда, че е плакал, докато го е писал. Ема отново изпада в нервна криза. За да я разсее, мъжът й я
води на театър в Руан. Там срещат Леон, който вече е завършил и е станал адвокат. Любовта на Ема
към младия човек се разразява с нова сила. Тя мами мъжа си, че посещава Руан, за да пазарува, но
вместо това си устройва любовни срещи с Леон. В стремежа си да води бляскав живот и да се държи
като високопоставена дама мадам Бовари трупа заеми. Дълговете й за красиви вещи, нови рокли и
модни шапки набъбват така, че тя не може да ги изплати. След като кредиторът й многократно
изисква от нея сумата за погасяване, изпраща в дома й съдия-изпълнител, който описва имуществото
и го обявява за публична разпродажба. Ема търси помощ от Леон, но той я изоставя. Моли за
подкрепа бившия си любовник Родолф, но той също отказва. В отчаянието си мадам Бовари взима
тайно арсеник от съседа си, аптекаря Оме, и се отравя. Умира след мъчителна агония въпреки
опитите на Шарл да я спаси. След година умира и той. Дъщеря им е взета от баба си, но след
скорошната й смърт е пратена при далечна роднина. Налага се да работи, за да се издържа.
Седма глава представя момент, в който героинята е на кръстопът. След преминалата първоначална
еуфория от женитбата й с Шарл тя прави равносметка на случващото се. Нищо от мечтаното не се
сбъдва, а всекидневието й се струва отегчително и досадно.
Главата започва с кратко описание на идеалната представата за протичането на един меден месец
според героинята. Ема би искала да се отправи към непознати страни, да препуска в дилижанс сред
природни красоти и да се наслаждава на усамотение в компанията на изискан съпруг. Нищо от това
обаче не се случва във всекидневието й. Следващата картина идва с приземяването и описва реалната
за героинята ситуация. Вместо да се наслаждава на света от балкона на швейцарска планинска вила,
тя е принудена всекидневно да търпи необразоваността на съпруга си. Ежедневието й преминава в
грижите за дома, в които няма никаква романтика. А монотонният и скучен живот в провинциалния
град й се струва, че ще я съсипе. Единствен лъч на надежда за промяна е поканата за бала в замъка на
маркиз Д’Андервилие. Именно с трепетното очакване на бала приключва и седма глава.
Макар и да е само епизод от сюжетното действие, седма глава има ключово значение за романа.
Романтическите илюзии отстъпват пред реалността, която предлага на мадам Бовари нов фокус към
живота - следването на други идеали и цели в едно време, в което няма място за романтизъм.
ЖАНРЪТ
„Мадам Бовари“ е роман на социалния реализъм, който се характеризира с: разминаването между
стремежите на личността и изискванията на средата, реалистичното отражение на действителността.
Героите са по-скоро обобщаващ тип на социално страдание, отколкото на определена прослойка,
социално поведение или професия. Наблюдават и елементи на натурализъм.
Трудно може да се дефинира какъв точно тип роман на реализма е „Мадам Бовари“. Интересен
момент е, че творбата започва и завършва като биографичен роман. Това обаче не е биографията на
мадам Бовари, чието име стои в заглавието на произведението, а на Шарл. Неговите ученически
години полагат началото на историята, а завършекът й идва със смъртта му. Това разминаване има
определен замисъл. За това подсказва и подзаглавието на романа - „Хроника на провинциалните
нрави“. Това не е нито биографията на Шарл, нито на Ема Бовари, а една „биография“ на времето, на
което те са герои.
ГЕРОИТЕ
Ема Бовари е герой филтър, през когото се проявява същинският „герой на романа“ – светът на
провинциалното. Ема следва образеца на романтическите героини - недоволна е от средата си,
мечтите й се разминават с реалността, не може да живее без любов, отдава се на изкуства (музика,
рисуване, литература). Нейната страст към ценни предмети, разкошни тоалети и скъпи шапки. Тя
мечтае за светски салони и балове. Завладяна от четенето на романтически четива, тя иска да пренесе
техните модели в настоящето си. Това дава повод на изследователите на Флобер да потърсят
паралели между героинята и Дон Кихот.
Шарл, съпругът на Ема е представен като ограничена натура, готов на всичко за любимата жена.
Презрението, с което Ема се отнася към него, е плод на незадоволените й амбиции.
В романа любовниците на Ема - Леон и Рудолф - имат функцията на помощни персонажи. Чрез тях
се проявява стремежът на мадам Бовари да излезе от делнично-баналното и да се отдаде на
копнежите си, почерпани от романтически клишета.
Аптекарят Оме надживява всички и просперира независимо от машинациите и тъмните си сделки.
Той е контрапункт на герои като Ема и Шарл, чиято чувствителност не им позволява да оцелеят във
времена на безнравственност и низост.
В седма глава единствен и основен герой е Ема Бовари. Шарл и неговата майка са видени през
погледа й. Според нея речта на Шарл е „плоска като уличен тротоар“, той не умее да се фехтова, да
стреля - все неща, които героите от любимите й романи умеят. Образът на майка му допълва
картината на пълно неразбиране към потребностите на Ема за възвишен живот и добавя нови страни
в отношението й към настоящето. Присъщият на Флобер похват - да разказва чрез усещанията на
героя си - в тази глава е изведен до крайност. Читателят трудно може да различи кое от текста е плод
на размислите на мадам Бовари и кое е добавката от разказвача.
КОМПОЗИЦИЯТА
Романът се състои от три части, като всяка се фокусира върху определен етап от живота на
героите.
Първата част представя основните действащи фигури и въвежда в отношенията им. На фокус са
младежките години на Шарл, първата му женитба, срещата му с Ема и сватбата им. Съществен
момент в тази част е балът в замъка на маркиз Д’Андервилие, на който семейство Бовари е поканено.
Именно този бал отключва потисканите желания у Ема и я тласка към търсене на промяна.
Втората част описва живота на семейството в Йонвил. Тук провинциалните нрави отново са на
фокус. Следва раждането на дъщеря им и любовната авантюра на Ема с Родолф.
Третата част е фокусирана върху пропадането на мадам Бовари, свързано със страстта й към Леон и
към разорително прахосничество.
В ролята на експозиция на романа е предисторията на Шарл, а кулминацията е свързана със
самоубийството на Ема. Смъртта й има функцията на развръзка, а в епилога се очертава съдбата на
останалите герои - Шарл, майка му, малката Берта, аптекаря Оме.
Седма глава е неразделна част от общата постройка на романа. Трудно можем да отличим ясно
изразени експозиция, кулминация и развръзка, тъй като тя е подчинена на цялото. Като експозиция
на разсъжденията на Ема за брака й е картината на мечтания меден месец. Завръзка е началото на
изложението на недоволството й от Шарл. Кулминацията в излиянията й е моментът, когато иска да
се убеди дали наистина е влюбена в мъжа си. Неслучайно именно тогава тя декламира стихове, за да
се доближи най-близо до идеала си за романтическо щастие. Като втора кулминация може да се
приеме и репликата й: „Защо, боже мой, се омъжих?“. Своеобразна развръзка в рамките на
разсъжденията й върху живота е краят на разходката с любимата й хрътка Джали. Финалът остава
отворен в очакване на бала. Особеност на композицията на седма глава е разминаването между
сюжетното и реалното протичане на събитията, които се описват. Избран е момент от настоящето на
мадам Бовари и чрез връщане назад във времето се прави рекапитулация на случилото се.
ТЕМИТЕ Основна е темата за отношенията между индивида и средата. Присъства и темата за
смисъла на човешкото щастие. Всеки от героите има различна представа за щастие. За Ема то е в
сбъдването на романтическите й блянове. За Шарл, който е стъпил здраво на земята, щастието е да
бъде до любимата жена.
Темата за любовта. Представите на мадам Бовари за любовта са сведени до повторение на
литературни примери от романите, които чете. Съществено за любовта на Шарл към Ема е
обществото да я оцени. Така любовта му се изравнява с гордостта от притежанието на ценен
предмет. Майката на Шарл калкулира любовта си към него и неодобрението си към жена му чрез
парите. Тя цени неговата пестеливост, но не приема разхищенията на Ема.
В седма глава акцентът пада върху калните ботуши на Шарл, които го принизяват в очите на жена
му. Появява се и един от лайтмотивите в романа - белият цвят. Ема си спомня бяла рокля от детските
си години. В седма глава бялото все още е знак за невинност и чистота. Кутията за шапки, която се
мярка пред очите на читателя в края на главата, също не е случайна. Шапките на Ема функционират
като съществени знаци в романа и отразяват настроения и промени в сюжета.