Дон Жуан

Джордж Гордън Байрон

1.Биография на поета

а/ Джордж Гордън Ноуъл, шести барон Байрон е роден на 22 януари 1788 г. в

благородническо семейство.

б/ през 1801 постъпва в „Хароу“ - едно от най-престижните училища за благородници, а

след завършването му отива в Тринити колидж, Кеймбридж.

в/ през 1815 г. Байрон се жени, но бракът е несполучлив и скоро се разпада.

г/ в началото на 1824 г. пристига в Месолонги, Западна Гърция, където заедно с водача на

движението Александрос Маврокордатос планират атаката на крепостта Лепанто. Но се
разболява от треска и на 19 април 1824 г. умира.

2.”Дон Жуан” - Байрон работи по „Дон Жуан“, своето най-амбициозно и зряло произведение, от
1818 до 1823 г. Останало незавършено поради внезапната смърт на поета, то съдържа шестнайсет
напълно завършени песни. Запазени са и началните четиринайсет строфи от седемнайсета песен,
които са били публикувани едва в началото на XX век.

а/ жанр- както е присъщо за литературата на Романтизма, Байрон създава произведение с

не докрай определена жанрова природа. В свое писмо той го определя като поема. Поемата е лиро-
епическо произведение в стихотворна форма.

б/ композиция- композицията на „Дон Жуан“ е подчертано свободна. Определяща роля в

нея играе принципът на епизодичността. Всяка от шестнадесетте песни, от които се състои
поемата, представя определен епизод от живота на героя. Подобно изграждане на произведението
напълно съответства на характера на фабулата с множеството похождения на героя, чиято
последователност, както и връзката между тях, е по-скоро произволна. Свободната композиция на
поемата е причината нейната незавършеност да не личи особено много. В контекста на характера
на главния герой и своеобразието на сюжетното развитие фрагментарността и отвореният финал
изглеждат по-скоро като нарочно и много уместно творческо решение. Характерен композиционен
момент е строфиката на творбата. Байрон я написва изцяло в осемстишни строфи, т.нар. октави -
форма, усъвършенствана от италианските ренесансови поети и придобила впоследствие
престижен статут в европейската поезия.

в/ героят- както осма песен, така и цялата поема, са съсредоточени около авантюрите на
главния герой, но характерът му не е пълноценно изграден и функционира основно като
свързваща нишка между различните епизоди. Героят на Байрон е различен от образа на
традиционния Дон Жуан дел Тенорио , формиран в поредица предходни произведения,
вдъхновени от популярната испанска легенда за севилския прелъстител. Пренесен в европейското
общество от края на XVIII век, Байроновият герой е съвсем млад - в началото на поемата той е
едва 16-годишен, а към края е навършил 21 години. Привлекателен мъж, красив и чаровен, но
също доста наивен и спонтанно емоционален, Дон Жуан е по-скоро обект на женска еротична
агресия, отколкото инициатор и вдъхновител на любовните си авантюри. Понякога той изпитва
наслада от ухажванията на жените и с готовност им откликва, но в немалко случаи попада в една
или друга авантюра почти по неволя. „Завоеванията“ на героя са използвани като повод за
представяне на различни сфери от обществения живот, видян през призмата на сатиричното
отношение. В осма песен на преден план са изведени галантността и героичният жест на Жуан,
които предпоставят по-нататъшната му съдба - мисията при императрица Екатерина и
последвалото пътуване до Англия.

г/ теми:

 войната- в съгласие с широко споделяното разбиране Байрон възприема войната като

ужасно бедствие. Същевременно обаче той искрено вярва, че война, която се води в името
на свободата и националната независимост, е не само оправдана, но и достойна за
възхищение.
 пътуването- в „Дон Жуан“ основната сюжетна матрица е пътуването на героя, но тук тази
тема е представена по по-различен начин, който съчетава романтичния култ към
пътуването като себеизграждане и реализация на личността с една по-скоро иронична
трактовка.
 Ориентът- значителна част от събитията и героите както в осма песен, така и в останалите
части на поемата представят света на Ориента. Тази тематична ориентация е също в
съответствие с особения интерес на Романтизма към Ориента и присъщата му екзотика,
която до голяма степен се явява наследство от литературата на Просвещението с нейната
изострена чувствителност към Другия, към екзотичното на Изтока, но също така отговаря
на актуалния политически интерес към националноосвободителните борби на народите от
Отоманската империя. Традиционен момент в романтичната трактовка на темата е
любовта на европееца с девойка от Ориента. В „Дон Жуан“ тази формула е спазена и
героят е спасен от красивата Хайди, с която изживяват страстна любов. Байрон спазва
същата схема и при спасяването на турското момиче при битката за Измаил. Тук
трактовката на темата обаче е иронична, тъй като момичето е едва десетгодишно, на
практика дете, но Жуан не пропуска да забележи женските й прелест и очарование.