3.

Композиция и жанр на "Евгений Онегин"

1. Жанр на "Евгений Онегин"

В своята лироепика и проза Пушкин почти никога не разчита на сюжетна оригиналност. Той се ориентира към
припознаваеми, архетипни мотиви и по този начин заявява обвързаността си с европейската и световната литературна
практика. Единственият му сюжет, мислен от него като оригинален, е тъкмо този на „Eвгений Онегин”. По собствените му
изчисления работата върху тази творба му отнема около 7 години, 4 месеца и 17 дни.
„Евгений Онегин” няма жанрова аналогия нито в руската, нито в световната литература, защото представлява
своеобразна поетична хроника, в която духовния летопис на съвременния за поета обществен руски живот се слива с
лиричния дневник на летописеца. С изключение на първата глава, която е ретроспективна, всяка от следващите глави
отразява житейски факти от биографията на Пушкин.
Пушкин нахвърля плана на романа си „Евгений Онегин” на 9 май 1823 г. в Кишинев-когато е бил още на заточение.
Работейки още над романтичната си поема”Цигани” той едновременно твори и романа си в стихове. Написал няколко
глави от „Евгений Онегин”, Пушкин все още не го назовава роман. В предисловието към публикуваната първа глава той
го нарича „голямо стихотворение”, като между другото казва , че то може би няма да бъде завършено. В едно писмо до
княз П.Вяземски от 1824 г. поетът нарича творбата си „пъстри стихове на романтична поема”. Той е събрал взаимно
изключващи се „нестройни” стихове – шеговити и печални, простонародни и идеални. Подзаглавието”роман в стихове”
се появява през 1825 г., когато е публикувана за пръв път първата глава на романа.
През 1830г. го завършва. 1831 г. прави промяна в структурата – от 9 глави вади 8-ма, прави 9-тата 8-ма и последна и
пише 10 глава чрез тайнопис, разчетен през 1907г. от Марозов и Бонди. 1833г. излиза първото самостоятелно издание на
романа.
Пушкин следва структурата на Шекспировия сонет. Жанровата форма на „Евгений Онегин” предполага съотнасянето на
романа със западноевропейската лироепическа традиция. Осъзнавайки се като първопроходец в жанра, Пушкин набавя
широк набор от чужди автори и творби, въвеждайки ги полемично в своята.Така той конструира романа си като
своеобразна библиотека, съпътствана от каталог на авторите, от които е заимствал творби. Тук се срещат имената на
Байрон, Гьоте, Русо,Уолтър Скот, Овидий, Петрарка, Хораций, Шекспир и пр. Белински казва, че романът на Пушкин
прилича на „енциклопедия” – „Онегин може да бъде наречен енциклопедия на руския живот”. Съвременниците на
Пушкин го възприемат като модификация на Байроновия роман в стихове „Дон Жуан”, който обаче е незавършен.
2. Композиция
Действието на романа обхваща около шест години: началото му се отнася към края на 1819 г., а последната среща
между Татяна и Онегин на финала е през пролетта на 1825г. Творбата се състои от предисловие и осем отделни глави.
Предисловието към първа глава описва светския живот на петербургски млад дворянин от края на 1819 г. и напомня
Беппо, шеговитото произведение на мрачния Байрон, а главният герой прилича на Кавказкия пленник.
Всяка от отделните глави започва с епиграф, включени са и бележки на Пушкин към общия текст. Произведението се
отличава със сюжетна простота и включва малък брой персонажи. Изгражда се върху две основни сюжетни линии.
Едната представя историята на личните взаимоотношения между Евгений Онегин и Татяна Ларина, а другата – между
Владимир Ленски и Олга Ларина. В романа Пушкин присъства като персонаж , но не се идентифицира с Евгени Онегин.
Той е приятелят и спътникът на героите. Заедно с тях се вълнува, обича и страда. Представяйки живота в Русия в този
исторически период, поетът се опитва да нарисува цялостна картина на руската действителност, руския живот от 20те
години на 19 век
2.1. СЮЖЕТ:
В центъра на романа е поставен млад човек, съвременник на Пушкин, по произход от петербургско дворянско
семейство.Този млад човек води безгрижен начин на живот и перспективите за неговото развитие са неясни. Пушкин
иска да пресъздаде атмосферата, в която се формира типът личност Евгени Онегин. Този тип личност поетът представя
като обобщение на руската дворянска интелигенция, която е разочарована от живота, обхваната е от скука и е обречена
на бездействие.
Историята на романа се развива в огромното пространство на Русия. В града и степното село, в имението и столичната
гостна. В първа глава действието се развива в Петербург, след което се пренася на село от втора до шеста глава. В седма
глава е в Москва, а в осма-отново в Петербург. Синхронът между сюжетното-историческото време в романа и
биографичното време на създаването му не е случайно съвпадение, а най-съществен конструктивен принцип. Според
този принцип образът на автора се оказва композиционен фокус на повествованието.
I глава. Младият аристократ Евгений Онегин пътува към провинцията, за да наследи имението на умиращия си чичо.
Животът му до този момент е изпълнен с разкош и лекомислени удоволствия, от които се чувства преситен.
Името Евгений от гръцки език означава благороден и не е случайно избрано. В руската литература до Пушкин това име
има трайно формирано негативно емоционално и нравствено съдържание. То се носи обикновено от отрицателния
герой. Фамилията Онегин е освободена от национална и времева конкретност-няма традиционно афиширано значение,
но поетичният подтекст извисява героя над традиционното. Онегин и Ленски са поетични фамилии, техен корен са
имената на реките Онега и Лена. За реални фамилии това е невъзможно, тъй като руските реки никога не са били
собственост на отделни родове.
Онегин не е различен и странен само с името си. Той е странен и като поведение на дворянин и като биография. Той
получава само традиционното домашно възпитание във времето , в което действа указът на Александър I, ограничаващ
правата на неграмотните дворяни. Освен това Онегин не е военен, което веднага го отделя от средата му тъй като
военната кариера е била характерна за дворяните по онова време.
Той е свободен и именно тази свобода е идеал и мечта за Пушкин. Самият той е обвързан с двора, принуден е да бъде
придворен шут.
Онегин е „моден чудак”, който се държи странно и предизвикателно на улицата, в театъра, на бала. Дори облеклото му е
странно и носи бунтарско и опозиционерско послание- панталонът, жилетката и фракът са били нов вид дрехи за в
началото на 19 в. в Русия. Считали са се за неприлични. Те са плод на англоманията и дръзката мода на английския
денди. Жилетките са били забранени, тъй като императорът казвал, че те са извършили френската революция, а
собствениците на жилетки се арестуват.

II глава. Онегин се запознава с Ленски, мечтател и романтик, току-що завърнал се от учение в Германия. Описвайки
характера на Ленски, авторът ни запознава и с дъщерите на семейство Ларини от съседно имение хубавата Олга, в която
Ленски е влюбен, и затворената, умислена Татяна.
Татяна влиза в романа още с името си. Пушкин бърза да каже, че ще си позволи за пръв път да го въведе в роман,
въпреки че традицията го свързва със слугинските стаи. Името и е типично за крепостните селяни. То е свързано с
фолклора, подсказва за връзката на героинята народната руска среда и обичаи. Татяна в детството си не обича да играе.
Според традицията сериозността в детството е черта на романтичния герой, редом със самотата и отчуждението.
Двамата с Евгений намират малко удовлетворение в света и противостоят на средата, която ги обкръжава.

III глава. Ленски представя Онегин на семейство Ларини. Татяна се влюбва веднага в него. Споделя чувствата си с
добрата си дойка, а после се решава да му напише любовно писмо. След няколко дни Онегин пристига със своя отговор
и двамата с Татяна се срещат в градината .

Любовната тема е развита в романа и в още един паралел на Татяна – нейната няня. В разговора им пред нас се
разгръщат две контрастни възприятия на любовта– любовта на дворянката и крепостната жена. „Разкажи ми няна.. не си
ли влюбена била?“ И неочкваният отговор „Любов ли ? Мигар ми отърва?/ Не съм помислила дори,/ а то покойната
свекърва/ могла би да ме умори.“ Нянята като всяка руска крепостна жена се е венчала на 13 години, без дори да мисли
за любов, по бащина воля и от страх. Любовта за крепостната селянка е забраненото и грешно чувство , което омъжената
жена може да изпитва към друг мъж. Върховният израз на Татянината любов е нейното писмо. Поетът подчертава, че
иска писмото да звучи в романа като документ за младата възторжена любов. Затова се опитва да го обособи в потока на
романа. В един момент той смята дори да го напише в проза на френски език. Срещата обяснение на Татяна и Онегин
идва с песента на момичетата в градината. Внесена е неримувана в текста на романа и както писмото на Татяна има
значение на „човешки документ“. Пушкин въвежда песен със сватбена символика, която просветлява с нея и следващите
глави

IV глава. Отговорът на Онегин причинява страшна болка на Татяна. Той назидателно й обяснява, че не е създаден за
любов и брак. Със сълзи на очи девойката се оттегля и потъва в душевни страдания. Ленски е обзет изцяло от любовта си
към Олга. Успява да склони Онегин да посетят Ларини по случай именния ден на Татяна.

Байронизмът и наполеонизмът са основните идеи в епохата, в която твори Пушкин. Темата за „чуждия Онегин”
многократно се повтаря в романа. Онегин е любовен инвалид, хладен и дързък. Любовта на Татяна раздвижва нещо в
душата му, пропуква равнодушието му и го развълнува. Но Евгений е обречен на самота, не е създаден за блаженство.
На първата им среща той е трезв, хладен и почтен, защото не е влюбен. По-късната среща открива друг Онегин-той
обича, обсебен е от любовта, погълнат е от страст. Интересното е , че писмото е написано след като е завършен целия
текст на романа. Това дава повод да се мисли, че Пушкин иска да постигне пълна симетрия в развитието на любовната
фабула с вписването на писмото му в последната глава. Писмото на Онегин не се опира на литературни клишета,
неговото съдържание е дълбоко и страстно чувство, изразяващо силно човешко преживяване,което преобразява героя и
го извисява над равнодушието.

V глава. У Татянини има бал и Онегин е недоволен, че попада сред общество, което го приема като жених. За да си
отмъсти на Ленски, че е поставен в неудобно положение, Онегин дава вид, че се е увлякъл по Олга и по време на
вечерния бал танцува само с нея. Ленски възмутен си отива и решава да извика Онегин на дуел. Татяна има пророчески
сън.

Балът има особено значение в живота на руския дворянин.Той е място на светски живот и забавление. На него е
възможна невъзможната другаде свобода и непринуденост в общуването на мъжа и жената, той е място на срещи,
размяна на тайни писма, любовни обяснения.
Сънят на Татяна е пълен с приказни и демонични персонажи, с множество лица на „нечистата сила“ , с много сигнали на
бъдещи събития. Той започва с моста „мост гибелен, зловещ“, символ на женитба. Във фолклорната митология
преминаването на реката е и смърт, погребение. Мечката е централен персонаж в този сън. В цялата руска обредна
поезия мечката се свързва със сватбената символика. Но мечката, както и мостът имат двойствена символика – в
сватбения обред тя присъства с добрата си половина. В митологията тя е горски дух, враждебен на хората. Тя е двойник
на „горския дявол“. И като дявол тя отвежда Татяна в „бедната и крива“ колиба. Сред демоничната „гмеж“ в дяволският
свят на горската колиба се разгъва ритуалът на една преобърната „дяволска“ сватба, която е едновременно и
погребение.
Интересни са Пушкиновите рисунки към тази глава. Той съединява несъединими черти и детайли, например човешки
череп с лебедова шия и крила. Така изобразява „нечистата сила“ . В съня на Татяна откриваме двойствен смисъл и в
образа на Евгений. Той е господарят на тази „сган“ на „него всичко туй се кланя”. Сънят пророчески предсказва дуела и
трагичния му завършек, предсказва и способността на Онегин на зло, да твори зло , да убие.

VI глава. В деня преди дуела Ленски навестява годеницата си, без да има смелост да говори с нея за предишната вечер.
Дуелът се състоява и Онегин убива Ленски.

Пушкин като добър дуелист много точно представя целия церемониал, правилата и хода на руския дуел.За руския
дворянин дуелът е единствената възможност да защити честта си. Условията на дуела на Онегин и Ленски са и условията
на смъртния дуел на Пушкин с Дантес. В романния дуел особеното е, че Онегин предоставя много възможности на
Зарецки да отмени дуела. Но той се държи като кръчмарски скандалджия и полага всички усилия да се стигне до кървава
разправа. В дуела Онегин се държи като човек, който не иска той да се състои, и ако убива, то е случайно и против волята
му, той не се отнася сериозно към него. Той е убиец по неволя- стреля далеко от бариерата, преди 10-те крачки и в
движение. Страхът да не стане смешен, да не даде повод за клюки на Зарецки е онова, което подчинява и движи героя в
дуела.Чувството на привързаност към Ленски е победено от страха да наруши нормите на поведение в дуела. Онегин
взема важно морално решение за дуела, подчинявайки се на света и мнението на обществото. В черновите редакции на
романа сле „общественото мнение” Пушкин отбелязва строфа от пиесата на Грибоедов-„От ума си тегли”-
разобличителния монолог на Чацки срещу обществото и неговото мнение. В романа е въведен Грибоедов като
аргументация и опора на Пушкин в презрителната оценка на обществото, от което героите и на двамата автори се
дистанцират. Общественото мнение прави сърцето му хладно, извиква злото и демоничното у него.

VII глава. Поетът Двете сестри Ларини често посещават гроба и оплакват Ленски. Олга скоро се влюбва в улан и се
омъжва. Татяна остава самотна в своя дом. При една разходка се отбива в пустеещата обител на Онегин, който след
дуела, измъчван от угризения на съвестта, предприема пътешествие. Татяна разглежда стаята му и разгръща книгите му,
опитвайки се по мрачните бележки да си обясни характера му. Майката на Татяна, виждайки тъгата й, бърза да я омъжи.
Завежда я в Москва на момин панаир".. Харесва я един генерал и тя се съгласява да му стане съпруга.

Очевидно е ,че Онегин обича Ленски, и целейки се в него, не е искал да го рани. Той се подчинява не на собствената си
воля, а на правилата на жестокия дуелен ритуал. Но всички дуелни правила не са в състояние да позволят на Онегин да
забрави, че е убиец-„като че с нож прерязан, разтреперан, смазан се дръпва бавно настрана”. Пътешествието по Русия за
него е опит да се спаси от това мъчително състояние, но опитът му остава обречен. Връща се в света все така неразбран,
изпълнен с трагични угризения. Татяна единствена разбира или в най-голяма степен разбира „странния дух“ на Евгений.
Когато посещава дома му, чете книгите и бележките му, по тях тя открива страдащия и горчиво разочарования от света и
себе си човек. В дома му и сред книгите тя открива добрия , въпреки всичко човек у Онегин.

VIII глава. Онегин се завръща от чужбина. Научава, че Татяна се е омъжила за негов приятел. На един бал Онегин и
Татяна се срещат отново. Неочаквано Онегин се влюбва в нея. Пише й пламенни писма, но тя е студена и недостъпна.
Решава да я посети. Тя го посреща в стаята си мълчалива и бледа, със сълзи на очите и с писмото му в ръце. Най-после
заговаря. Кротко го укорява за студеното му отношение към нея в миналото. Признава, че не е престанала да го обича,
но ще остане вярна на съпруга си. Излиза и оставя Онегин поразен.Неочаквано влиза съпругът на Татяна. Така авторът се
разделя със своя герой в най-трудния миг от живота му и оставя читателя сам да гадае съдбата му.

Пушкин прекъсва романа си, оставя го незавършен, отворен. Този финал е дръзко новаторство в романната форма.
Решението на автора да не спази канона за романен финал е много важно за него като творец. Всичко е в сферата на
догадките. След „Евгений Онегин” руският роман завинаги остава свободен отворен роман.

Основни проблеми и мотиви:

Образът на пътя и дома-Пътешествието на Онегин открива за читателя руската шир. Героите са немислими вън от нея.
Пътят и домът имат важно значение. Образът на пътя има изключително място в романа: той започва в Петербург,
след това Евгений пътува към имението на починалия си чичо. Оттам тръгва към Москва, след това Нижни Новгород,
Астрахан, Закавказието, оттам в Крим, Одеса, Петербург. Пътят на Евгений разкрива ярко отчуждението на героя,
неговата бездомност. Той никъде не е свой, няма своя среда. Татяна от своя страна пътува от селото към Москва и от
Москва към Петербург. Домът за нея е селското имение, всичко друго е чуждо.
Отделните събития в сюжета се развиват в отделно „свое” пространство. Петербург е пространството на Онегин. Той е
чужд на село, той е гост, остава си скиталец на руската земя.Той е чужд на пространството на имението, така както Татяна
е чужда на пространството на Москва. Докато в родното пространство на Татяна Онегин е студен и равнодушен, то в
неговото родно е страстно влюбен, но любовта му не среща съчувствие. От петербургски човек се е превърнал в личност,
която няма свое пространство. Съдбата на скиталец е неговата присъда- да бъде на всички чужд и непознат. И докато
Татяна копнее да се върне в онова”свое” пространство, на което духовно принадлежи, то Евгений иска да избяга и бяга
от своята среда.
Проблемът за „детето на века”- Основен в романа е проблемът за „детето на века”, „героя на времето”, който дълбоко
занимава поета. Още в началото на 20-те години на века си той пише за преждевременната старост на душата, за
равнодушието и ранната умора от живота на хората от неговото поколение. Онегин е изискан дворянски бохем, който
взема с пълни шепи от насладите на живота. Но е и скучаещ човек. Думата скука е символ за онова време. Тя означава не
само скука, но и болка, мъка, страдание, неудовлетвореност и душевна болка. Способността да се изпитва такава скука е
израз на високи духовни качества, изпитват я малцина и Онегин е сред тях. Тя го прави сродна душа на най-ярките
личности на епохата- Пушкин го сравнява с Чаадаев, с литературния му предшественик- Чацкий, със самия себе си.Чрез
него в романа навлиза темата за „странния човек”, за „чудака” и опозиционера.
Мотивът за демоничното- Целият роман е пълен със знаци и сигнали, разкриващи в Онегин не само руския, но и
световния образ на опозиционера-бунтар, скептика, мизантропа. В сюжета на романа е засегната и демоничната тема,
която е много актуална руска тема за 19 в. Тя представлява дегероизация и развенчаване на демоничния герой.
Скептицизма на Онегин създава усещане за зло начало у него, граничещо с демонизъм.Демонизмът у него е ясно
проявен в съня на Татяна сред „сганта нечиста”- той е техен властелин- „Той знак даде и те запискат, той пие-пият и
крещят, засмее се – и те се кискат, той свъси вежди-замълчат, на него всичко тук се кланя.”
Мотивът за напразно пропиляния живот - В сюжета е разгърнат и мотивът за напразно пропиляния живот, за
отминалата възможност за щастие. Във финалната глава са променени очакванията за щастлив край, животът е открит в
жестока и хладна светлина. Отказвайки се от щастието, Татяна остава на същата нравствена висота, с която е влязла в
романа.