Образът на Евгений Онегин- есе

Пушкин пише своя роман "Евгений Онегин" в продължение на 8

години - от 1823 до 1831г. Главният герой Евгений Онегин е най-
интересният образ. Той е истински герой на времето, от който
трябва да се учим и да осъзнаем причините за неблагополучията в
човешкия живот.
Замисълът на Пушкин е да покаже Евгений Онегин като светски
човек, млад аристократ, в духа на литературата, но загубил
връзката си с национализма и традициите. За него са важни само
външността, баловете, театрите и разходките по Невския проспект.
Достойнствата, които го отличават от другите са: уменията му да
танцува, светските му маниери и перфектния му френски.
Героят на Пушкин се отчуждава от своето общество. Отказва да
изпълнява каквато и да е гражданска служба и поради тази
причина той е свободен- мечта на всеки човек по онова време.
Дали обаче Онегин изживява свободата си както трябва? Дали
нещото за което всеки копнее е наистина толкова хубаво?
Незнанието на Евгений как да използва свободата си го превръща
не в свободен, а в ненужен човек, лишен от свое място в света.
Безсмислието на живота мъчи Онегин, обзема го скука и той
изоставя така нареченият ‘‘свободен живот‘‘, пробвайки да се
занимава с общественополезна дейност. Обаче липсата на трудови
навици си изиграва ролята и той не може да завърши нито едно от
своите нови начинания и така той пак остава без цели.
Скъсал със светското общество и откъснат от живота на народа, той
губи връзката с хората. За него е неинтересна и младата
провинциална девойка- Татяна. Тя трябва да се прероди в блестяща
и свята дама, за да може Онегин да я забележи. Не съумява да
вникне в дълбочината на нейните духовни интереси, в
своеобразието на натурата
Високите му стандарти за една жена и не оценяването на
духовните качества на Татяна са и причината за личната трагедия на
героя. В края на романа Пушкин вече не се присмива иронично на
Онегин, а проявява съчувствие. Въпреки съчувствието и
съжалението, същността на героя не може да се промени. Поуката,
която може да извлечем от великият за онова време роман в
стихове на Пушкин е, че човек, който е далеч от високите човешки
стремежи, когато си пожелае нещо истинско, претърпява
крушение.