Романът в стихове "Евгений Онегин" на Александър Пушкин

/анализ/

Романът в стихове "Евгений Онегин" на Александър Пушкин е първият

реалистичен роман в руската литература. Наречен още "енциклопедия на руския
живот". В него е възпроизведена с голяма пълнота картината на руското общество
през един от най-драматичните моменти от неговото развитие - Началото на ХIХ
век. Липсата на духовни интереси, на труд и сериозни занимания поражда
незначителността на мислите и студенината в сърцата на аристократите. Доминиращо
чувство на младите руски аристократи е разочарованието. Във висшето общество цари
скуката, клеветата, завистта, богатите и знатни дворяни изразходват духовните си
сили за сплетни и злоба. Остро сатирично поетът изобразява типичните
представители на висшето общество в Петербург. Това са "необходимите глупци",
"сърдещите се на всичко господа", "диктаторите на баловете", "дами със злобен вид" и
"неусмихващите се девици.

Московското дворянство е представено с неговата консервативност,

ограниченост и пошлост. Широко е представена и третата група от дворянството -
провинциалните помещичици. Рисувайки това общество, Пушкин безпощадно
сатирично характеризира света на руското общество като въплъщение на
изостаналост, невежество, умствена тъпота и сляпа привързаност към старото.
Основна тема в романа е духовното противоречие на личността и разочарованието й от
обществената система. Пушкин изяснява тази тема в образите на Онегин, Ленски и
Татяна. Онегин е столичен аристократ, млад светски човек. Той получава типично за
аристократичната младеж от онова време домашно образование и възпитание,
откъснато от руската народна култура. Прекрасните интелектуални и нравствени
качества на Онегин са потиснати от социалните условия и средата, в която е израснал и
в която живее, защото общественото обкръжение оказва решаващо влияние не само
върху обикновените хора, но и върху надарените личности. Мрачно настроение и скука
завладяват Онегин. Героят е разочарован от действителността, която го окръжава. Той
не може да намери своето жизнено поприще, не може да изяви личността си, защото,
както, "бездействието и пошлостта на живота" задушават Онегин.

Мечтател и романтик Ленски няма реална представа за действителността. Той

също като Онегин е откъснат от народния живот. Пушкин убедително показва и
неговата безперспективност.

Татяна е по-дълбока натура и от Онегин и от Ленски. У нея има мъчителни

противоречия. Метежното й въображение се насочва от воля и разум. Тя има още едно
огромно предимство пред Онегин и Ленски - тя е близко до руския народен живот.
Тя е рускиня по душа, обича руската природа, народната поезия и народните
обичаи. И когато става княгиня, светска дама, тя си остава същата. Отегчава я
пошлостта на светското общество и неговия безсмислен живот. Татяна иска да устрои
живота си не според обичаите, приети в средата на помешчиците. Тя се стреми сама да
реши своята съдба, сама да определи своя жизнен път. Мечтите й за щастие рухват.
Любовта й донася само страдания. Трагедията на Татяна е в това, че тя среща човек,
който е един егоист, макар и "страдащ", един "печален чудак", който не може да
разбере чувствата й и да внесе в нейния живот това, за което тя мечтае.
Разочарованието завладява нейното съзнание.В сцената на последната среща с Онегин
още по-пълно се разкриват високите нравствени черти на Татяна - чистота,
правдивост, вярност към дълга, решителност. Тя не може да приеме любовта на
Онегин, защото чувството за дълг и отговорност пред другия човек, с когото вече е
свързана, стои на първо място в нейния живот. Любовта им е невъзможна заради
различията в техните възгледи и характери. В същото време ние усещаме , че
съществува дълбока духовна връзка между тях. Затова няма читател, който да не
изпитва силна тъга от това, че Онегин и Татяна са се разминали в живота, две
обаятелни личности, които са много различни и в същото време много си приличат.
Олга Ларина е пълна противоположност на Татяна. Олга е много жизнерадостна,
весела, привлекателна, приема живота си с лекота и наслаждение. Но външната й
красота и привлекателността не могат да скрият бедността на нейния вътрешен свят.
Тя не притежава онази дълбочина и самобитност, които характеризират Татяна. Олга
живее без да мисли самостоятелно, тя следва общоприетите дворянски правила, които
формират навиците и възгледите й. Тя не може да проникне в дълбочината на
преживяванията на своята сестра Татяна. Не улавя промяна в настроението и
поведението на Ленски преди дуела. Смъртта на годеника й Ленски я притеснява
съвсем за кратко. Тя бързо се омъжва за друг, ставайки "второ издание на своята
мамичка", която е типичен образ на провинциална помешчица в крепостническата
Русия. Тя също носи разочарование - за самия читател.

В "Евгений Онегин" Пушкин изразява най-съкровените си мисли - и радостни, и

тъжни - за своето поколение, за жаждата по неизвестното, за търсенето на истината,
щастието и любовта. Темата за разочарованието е разкрита като израз на
нереализираните блогородни пориви на най-напредничавите умове в Русия, задушени
от консервативната и бездуховна среда.

Романът в стихове "Евгений Онегин" има за руските хора огромно историческо и

обществено значение. Пушкин е създал първото национално-художествено
произведение, сътворил е истинско народно произведение, в което е отразена
цялостната картина на руския живот от началото на 19 век.