Гераците

В началото на повестта селската задруга е още факт. Знаците за

това са голямата, бяла къща, широкият двор, красивият кичест бор.
Всички живеят в една къща, цари сговор и почит.Но буржоазния
морал достига и до българското село и разрушава задругата,убива
любовта,разрушава човешкия живот.От позициите на
хуманист,писателят более за разрухата,която вижда в душите на
хората.
- разлагането на патриархалния свят под въздействието на новите
обществени отношения.
Композиция:
-11 части, които оформят три основни дяла, почти еднакви по
композиционен обем и рязко асиметрични по обема на обхванатото
в тях реално време.
Първият дял- обхваща времето от незапомнените прадеди и преко
разглежда периода от младините до старините на Йордан Герака.
Втората част описва отпуската на Павел
Третата част отново обхваща дългодишен период и подскавза по-
нататъшното развитие.
Първият дял представя програма върху патриархалния ред, като по
този начин поготвя общото развитие на повестта и отношението
към продходния свят, спрямо който тя започва като рязка и
необяснима промяна. В своя завършек този дял се връща кръгово
към началото и контрастно описва как Герака посреща жътвата
Сега той равнодушно посреща жътвата...
Вторият дял поставя първия в положение на бавно и устойчиво
време и чрез развитието на епизодите пресъздава катастрофичното
завършване на промяната, започнала в началото на повестта.
Кражбата на парите се откроява като кулминация на
емоционалното и нравственото напрежение на фона на
предходното описание на отпускарските дни на Павел.
В третия дял настъпва нова и видимо трайна устойчивост. Според
събитийната логика на творбата първата задача на новия порядък е
да се освободи от чуждите тела, останали от стария свят Елка и
Захаринчо. Повествователно ускорено, това става в послесната
част: един зимен ден погребват Елка, една заима Петър повежда
Захаринчо към града. Установява се заключителното според
творбата равновесие, което тъжно напомня за началото. Повестта
започва и завършва с описание на дома на Гераците и по този начин
се съпоставят ценностите на прадедите и правнуците.
Герои
- от еднакъв социален произход,но животът им отрежда различни
съдби.
Божан е най-големия син на старият Герак. “Полската работа е
неговата стихия” казва за него в началото автора. Но алчността му
като зловещи пипала обхваща не само земята,но и събраното
богатство на Герака.Божан от алчност загубва човешкото у себе
си,дотам че да рани бащините чувства и доверие.Показателни са
художествените детайли,характеризиращи героя-в края на повестта
той седи самичък и брои пари.Любовта към земята се изражда в
скъперничество и алчност. В тези думи ЕП е изрекъл моралната си
присъда над героя. Дори в името е вложил дълбок смисъл –
“изпълнен с божия любов”. Но от нея не остава и следа в това
“вълче” време.
Образът на Божан е най-показателен за метаморфозата на
добродетелите. Пред погледа на читателя трудолюбието и любовта
към земята: Лицето му имаше прегорелия цвят на пшенично зърно,
душата му гледаше небето, слънцето, облаците с надеждите и
тревогите на плодородната земя. Постепенно отношението му към
труда се изгражда и той се нахвърля върху снопите като върху
плячка. Променя се и отношението му към близките, а връхна точка
в деградацията на героя е кражбата от собствения му баща.
Характеристиката на Божан се допълва и от мнението на селяните
за него: От сега нататък той ще царува, другите ще робуват.
Егоизмът, пуснал корени в душата на героя, се проявява и в края на
повестта. Когато погребалната процесия с ковчега на Елка минава
край нивата му, той сваля шапката си като чужд и продължава да
огражда имотите си и да отделя себе си от света на другите.
Другият син – Петър е с “леко, птиче сърце”. Земята го плаши. В
нея той вижда само труд-тежък и непосилен.Образът се променя в
друга посока-отчуждението от земята се превръща в
безличие.Някъде, дълбоко в неговата душа се таи частица
състрадание,но тя е удавена в алкохола.
-Развитието на образа на Петър се извършва изцяло под властта на
неговото леко птиче сърце. Добродушен и сърдечен към всичко, той
също е цар на полето, но само докато чувства трудовата мощ и
единството на цялото семейство. След делбата, останал сам, Петър
изпитва ужас от жадната за човешки ръце земя: Трудът го
плашеше...Без воля той се оказва неспособен да се приспособи към
наставащите промени и се пропива.
Павел
-Житейският път на третия брат – Павел е най-драматичен.Той е
най-малкият син “пъргав и пресметлив човек”.На него се възлагат
най-големите надежди.Но отчуждението от земята го лишава
завинаги от родовата традиция,от любов и състрадание към близки
и любима.Градът,като място,което обърква представите за
стойностно у селянина променя и отношението на Павел към
живота.Той е безчувствен към жена си Елка, дори смъртта й е
косвено причинена от него. При земята той не се чувства на своето
място.ЕП реалистично,с много любов и загриженост пресъздава
образите на новото поколение на Гераците. И художествено
обогатява историческото време: “Любовта бяга от човешките
сърца,хората не са вече братя…”
В образа на Павел Елин Пелин синтезира идеята за краха на
патриархалния морал и най-вече за разпадането на любовта. Чрез
този гареой намира израз пълното крушение на духовно
нравственото начало в човека. Той е безчувствен към всичко свято-
семейство, дом, земя. Когато старият Герак споделя болките си,
Павел усеща нещо блудкаво в душата си, като че някой бе плюл в
нея. Безсърдечна и загрубяла, в нея няма място за състрадание и
обич. От страстната му някога любов към Елка не остава и следа:
Как ли живее тази жена се пита той, но в този въпрос се крие само
безразличие и досада. Символичен е и фактът, че Павел става
причина за смъртта на Елка. Сблъскват се два морала и изходът
потвърждава пророческите думи на Йордан: Любовта бяга от
човешките сърца, хората не са вече братя.
Йордан Герака
-централен образ и в най-висока степен въплъщава смисъла на
пресъздадените в творбата конфликти. Героят докрай остава верен
на стремежа си да запази целостта на семейството и показва
фанатична привързаност към завещаното от традицията. Тази
позиция го прави сляп за истината за престъпните замисли на
Павел, за равнодушието на Божан
Герака е герой с трагическа вина. Криворазбраната му обич към
Павел е причина най-малкият брат да се пропие. Йордан налага
парите и богатството като критерии за благополучно съществуване
и самият живот го принуждава да изкупи своята вина. Всичките му
надежди са разбити, когато го ограбва собствения му син: като че
не парите на стареца, а честта на целия дом е откраднатаСъдбата на
стария Йордан Герака е също реалистично пресъздадена. Във време
на социално разслоение и алчност, “братската” чувствителност на
героя не се вписва в новия морал.Затова той умира изоставен и
сам.Но преди да умре физически,Герака умира духовно.Не видял
резултати от усилията си да отгледа и възпита достойни хора, той
чувства хлад и “студ” в душата си.Метафората на студа и
сравнението със “змия” са много точно намерени от ЕП.
Баба Марга
-присъства само в началото на произведението, но изпълнява важна
роля за хода на сюжетното действие. Тя е типична представителка
на патриархалната жена: вярна спътница в живота на Йордан
Герака; стопанка, която се грижи и за кръчмата, и за къщата,
пазителка на семейния сговор, която обича, но и респектира
близките се.
След смъртта на баба Марга изчезва добрият и строгият дух, който
държи всичко в ред. В къщата като змии плъзват неприязън между
снахите и недоверие между братята. Подтавя се под съмнение
бъдещето на семейството.
Елка
Елка, най-младата снаха на Йордан Герака, е най-чистата, най-
невинната, любящата личност в повестта “Гераците”. Тя е символ
на физическата и душевната красота на българката, на нейните
добродетели, на моралните є ценности. В творчеството на Елин
Пелин тя е най-прелестният женски образ, най-очарователният с
предаността си, с трудолюбието си, със състраданието и помощта,
която винаги оказва на другите. Колкото безукорна е нейната
добродетелност, толкова силно и разтърсващо е страданието, което
є причиняват образите и престъпленията на най-близките є хора. Тя
е свенлива, покорна, изпълнителна, очарователна и външно, и
вътрешно. Душата є прелива от любов, от милост и загриженост за
страдащите. Като свидетел на разпадането на българския духовен
космос и като жертва на покварата на своя любим съпруг Павел тя
преживява с невероятен стоицизъм своето голямо нещастие (Павел
я заразява със срамна смъртоносна болест, от която тя умира),
никого не обвинява, никого не проклина. Тази героиня е истинска
страдалка и светица не само в творчеството на Елин Пелин, но и в
цялата българска белетристика. Когато Елка прави опит да се
самоубие, за да се спаси от страшни мъки, единственият човек,
който є помага, е старият слуга на Гераците – дядо Матей
Маргалака. Защо най-красивата и младата, свенливата,
трудолюбивата и всеотдайната в любовта си героиня на Елин
Пелин трябва да преживее най-силното страдание? Защото
моралната разруха на рода на Гераците се отразява най-
безмилостно върху невинната си жертва. Тя сякаш трябва да изкупи
греховете на семейството, когато то убива любовта и
разбирателството и се разпада под ударите на алчността и омразата.
Елка(една крехка и ранима душа-).Възпитана патриархално,в дома
на Гераците тя не намира любов,съчувствие, нежност.Само
страдание и отхвърленост.В създаването на този образ ЕП
реализира хуманизма си.Елка,както и Йордан Герака, не може да се
приспособи към новото време на безчовечност и умира.Тя е
духовно наранена и опустошена много преди да умре физически.Не
желае да живее,защото хората отхвърлят нейните добродетели.Не
ценят никакви морални норми и чувства.
Захарично- олицетворение на бъдещето на българският обеднял
селянин . Отхвърлено от всички, останало без любов и
закрила,детето поема пътя към града,далеч от земята и от корените
си.Новата буржоазна действителност разрушава връзката между
поколенията,отчуждава човек от човека.В худ.детайл ЕП търси
реалистично изображение на времето.В края на повестта домът на
Гераците е “разделен, преграден…”. “Навсякъде личаха локви и
боклуци…”. Отсечен е големият бор. От задругата и любовта не е
останало нищо. Оцелели са само бездуховните, героите на новото
буржоазно време.//В повестта Г ЕП с художествено майсторство
пресъздава времето на нахлуване на капиталистическите
отношения в българското село.Той изгражда реалистични и силно
запомнящи се образи, чрез които изрича морална присъда над
времето.