Стон/На Лора

Душата ми е стон. Душата ми е зов.

Защото аз съм птица устрелена:
на смърт е моята душа ранена,
на смърт ранена от любов…
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Кажете ми що значат среща и разлъка?
И ето аз ви думам: има ад и мъка —
и в мъката любов!

Миражите са близо, — пътя е далек.

Учудено засмяна жизнерадост
на неведение и алчна младост,
на знойна плът и призрак лек…
Миражите са близо, — пътя е далек:
защото тя стои в сияние пред мене,
стои, ала не чуе, кой зове и стене, —
тя — плът и призрак лек!
Анализ
Творческа история и повод за написване:
- една от късните творби на автора-написана в
Драгалевския манастир през 1906г.
-1910г. е публикувано в стихосбирката „Подир
сенките на облаците”(част от Прозрения)
-Яворов прави посвещението „На Лора” след
смъртта й през 1914г.
Жанр
- Стихотворението е без специфични жанрови
характеристики
Заглавие
-Заглавието „Стон” въвежда основната тема за
страданието предизвикано именно от любовта
-посвещението от своя страна посочва пряката
причина за чувствата на ЛГ(това е Лора) и
-открива връзката между творчеството на
Яворов и неговата биография ( поезията му
съшност е огледало на живота му)

Основни действащи лица

ЛГ от чието име се води монолога
- обреченият на духовна мисия поет е безсилен
да се откъсне от земните страсти. Душата му е
едновременно стон и зов. Но този зов остава
нечут. Унищожителната стихия, наречена
любов, нанася на сърцето му дълбоки рани.
Лирическият аз търси отговор на вечните
екзистенциални въпроси, свързани с духовното
“сливане” и “разделяне” .Истинската любов
може да бъде осъзната само когато е родена от
мъката.

Любимата-дематериализиран, безплътен образ.

Като персонаж от отвъдния свят любимата е
озарена от светлина, но “разлъката” е вече
реалност. Съдбата е неумолима. Любимата
жена зе визуализира само чрез прикритото
си присъствие – като приказно сияние. Тя е
чужда на всичко земно, затова и не чува
стенанията на страдащия поет.
Композиция
Стихотворенито е разделено на две строфи по 8
стиха и представлява лирически анализ на
тъмното и светлото, и на удоволствието и
страданието,които любовта носи със себе си.
а)първа строфа- е подчинена е на усещането
за страдание,което е предизвикано от
любовното чувство. Ключовите думи в тази
строфа са душа,стон,мъка,ад.
Чрез употребата на думите душа,стон,любов и
смърт се внушава пряката връзка между
фаталните любовни емоции и
страданието,между полетите на душата и
приземяването на плътта

Реториченият въпрос „ Кажете ми що значат

среща и разлъка?” изразява фаталността на
любовната среща, болезненото изживяване на
нейната мимолетност и на неизбежната раздяла-
дълга като вечност.
В тази строфа ЛГ осъзнава невъзможността да
се задържи мигът. Оттам идва и болезнено
усещане за изтичащото време.

б)втора строфа
-опит за обобщение на любовта
-Чрез твърденията: Миражите са близо, —
пътя е далек /и/ знойна плът и призрак лек,
Яворов подчертава недостижимостта на
любовта, въпреки, че тя изглежда така близка.
Той сравнява пътя към нея с вечното
преследване не пустинен мираж.

Главният проблем в творбата е противоречивата

същност на любимата,която едновременно е
„плът, и призрак лек”. Но в стихотворението,
плътското не е представено изключително
чудовищно, нито ангелическото невъзможно
чисто - срещаме „призрак лек” там, където
очакваме „ангел”.По този начин Яворов успява
га изгради един реалистичен образ на жената в
поезията си.
Този почти оксиморонен образ на любимата от
своя страна е причина за болките и терзанията
на ЛГ,който е разкъсан между плътското и
духовното

Основни образи:
Любовта
- недостижима и жестока, но същевременно и
сияние,под нейно влияние ЛГ се превръща в
птица устрелена
-главната причина за болката и страданието на
ЛГ.
-представена в две измерения : духовното и
плътското.
- характеризирана като зов и стенание.
Образа на душата:
-Душата пази всички характеристики на плътта.
Тя е символ на човешкото.
- тя е образ на мисловното, емоционалното,
психическото и на раздвоението между
желаното и осъзнатото като невъзможно.

Живота на на душата е парадоксален,

попадането й в мъките на страстта прилича на
умиране.
Самоанализът, който се повтаря в 1 и в 5 стих, е
израз на силния порив към споделеност на
любовта.

Основна тема:
-Любовта-осмислена катокатарзисно
изживяванрр
- като наказание и съкровенно неосъществимо
желание
-на границата между реалността на плътта
и илюзорността на миража
Основни тематични мотиви
Контрастите: любов и страдание; плът и
безплътие /дух, сянка/; мъка и щастие; земно и
отвъдно; светлина – мрак.

Изразни средства:
-инверсия и олицетворение- птица устрелена
-анафора- на смърт, на смърт
-апосиопеза-многоточието при ранена от
любов + знойна плът и призрак лек
(безсилието на словото да изрази тежката мъка)
-оксиморон- знойна плът и призрак лек
-реторичен въпрос и възклицание- последните
два стиха на първата строфа:
И ето аз ви думам: има ад и мъка —и в мъката
любов!
-алегория-