"...

как сладко говориш" - думите и любовта

Есе

Стихотворението „Любов“ от поетесата Сафо е може би едно от най-

известните ѝ произведения. В него наблюдаваме характерното за творбите на
автора, а именно любовта и нейното изживяване, направено под формата на
лирическо произведение.

Думите и любовта са главна част от произведението. Все пак то е

стихотворение, което описва чувството да обичаш. Тези два обекта са нещо
свято за хората, които се обичат. Чрез думите те могат да покажат
съкровената си любов. И все пак, това чувство е най-човечното и прави човек
жив.

Чрез думите хората изразяват своите емоции един на друг. Те са нещо свято,
дар, който е достоен за боговете. В творбата виждаме как човекът, който
говори с любимата си е приравнен с бог, точно заради това, че той може да
бъде близо до нея и да изрази любовта си в слово.

В произведението на Сафо всички строфи, освен първата, се занимават с

усещанията и преживяванията на влюбената. Тя съвпада с лирическия
говорител, но той не е описан по никакъв начин. В стихотворението любовта
е представена като най-човешкото нещо. Влюбената героиня обаче е
едновременно близко и далече от любимия си. Те двамата не общуват и се
гледат отстрани. Това поражда болка у нея, тя е предадена чрез човешките
сетива, което се забелязва в цитата – „Езикът ми засъхва — нежен пламък/
под кожата ми тънко запълзява./ Очите ми покрива нежен мрак,/ бучение в
ушите си усещам./ Студена пот челото оросява,/ нозете ми се подкосяват,
ставам/ нозете ми се подкосяват, ставам/ по-бледна от изсъхнала трева,/
свяст ми се вие, сякаш че умирам.“. Това чувство на тъга става толкова
силно, че в един момент на героинята и се струва, че е мъртва.

Използваният цитат в темата – „...как сладко говориш“, показва любовта. Чрез

него е описана лирическата героиня, в която лирическият говорител е
влюбен. Гласът е толкова сладък, че той изпитва много различни чувства
със сетивата си. Това е ясно изразено в цитата – „Сърцето трепва във
гърдите/ гласът ми става сух и сякаш спира./ Езикът ми засъхва – нежен
пламък/ под кожата ми тънко запълзява“. Движението на емоциите в
стихотворението е показателно. Героите са толкова отдадени един на друг,
че тяхната взаимна жажда, лишава тялото от неговата сила и живот.
Творбата на Сафо – „Любов“ е много актуална и до днес. Любовта е чувство,
което не е изчезнало през вековете. То е живо и до днес. Много хора го
изпитват ежедневно и именно чрез силата на словото и думите те успяват да
го изразят на своята половинка. В историята назад и днес имаме за пример
множество истории, където любовта е изразена под формата на лирическо
произведение и така героят печели своята възлюбена.