Тропи и фигури на езика

1. Тропи

Метафора – Названието на един предмет, признак, действие или

явление се пренася върху друг въз основа на някакво сходство/
подобие. (,,златни жита‘‘; ,,желязна воля‘‘)
Олицетворение – Пренасят се човешки качества върху неодушевени
предмети. (,,луната спи‘‘)
Алегория – Изразно средство чрез което абстрактни идеи и понятия
се представят чрез конкретни образи въз основа на някакво
сходство. (,,бурно море‘‘ – силни преживявания) Чрез алегорията
обикновено някакво качество на човек се изразява чрез животно или
предмет. Използва се често в басните, лириката, притчите.
Сравнение – Съпоставяне по общ признак. (“бял като пряспа сняг”)
Епитет – Художествено определение. Изразява емоционална оценка
или характеризира образно обекта на речта. (”диви ветрове”; ,,тънка
снага‘‘)
Ирония - Стилистичен похват, използване на присмех, насмешка.
Метонимия – Названието на един предмет се пренася върху друг
въз основа на постоянна връзка между тях. (,,Прочетохте ли
Ботев?‘‘; ,,залата онемя‘‘)
Синекдоха - Похват, при който наименованието на един предмет
или явление се замества с наименованието на отделна негова част.
Най-често срещан вид синекдоха е заместването на цяло с част от
него.(,,бащино огнище‘‘; ,,родна стряха‘‘)
Перифраза – Названието на предмет, лице или явление се заменя с
описателен израз за предаване на негови съществени признаци.
(,,българската черноморска столица‘‘ /Варна/)
Евфемизъм –Груба дума или израз се заменят с други с цел да се
смекчи неприятното въздействие върху читателя/слушателя.
(вм. “умря” – отиде си, напусна ни)
Хипербола – Силно преувеличаване на образи, предмети или
действия. (,,От сто години не съм те виждал‘‘)
 Литота - стилистична фигура, която по своето въздействие е
противоположна на хиперболата. Чрез литотата обектът привидно се
омаловажава, отрича или принизява, за да се постигне обратният
ефект на утвърждаването. (,,Филмът не е лош‘‘ вм. Филмът е хубав)
Символ – Словесен образ, чрез който се внушава представа за друг
предмет или явление. Символът е многозначен образ – понякога
един и същ образ може да бъде носител на различно символично
значение (гора – 1/тайнственост, приказност, мистичност/;
2/враждебност, злокобност/)

2. Фигури
Анафора – Фигура, при която една и съща дума или словосъчетание се
повтаря в началото на съотносителни речеви отрязъци. (стихотворни
редове, изречения, строфи, абзаци и др.) Придава по- силно емоционално
и естетическо въздействие върху читателите или слушателите.
,,Запей и ти песен такава,
запей ми, девойко, на жалост,
запей как брат брата продава…‘‘ (Хр. Ботев)

Епифора – Стилистична фигура, при която се повтаря една и съща дума

или словосъчетание в края на съотносителни речеви отрязъци – в края на
два съседни стиха, в края на изречения, на строфи, абзаци и други.

,, Небето е безумносиньо,
полето празнично звъни,
там моята душа ще мине
към неизвестни далнини.
Ще пръска времето забрава
над позлатените вълни,
и моята душа ще плава
към неизвестни далнини‘‘. (Н. Лилиев)
Спирално повторение – Повторение на последната дума от предходния
стих в началото на следващия стих.

,,Кажи им, майко, да помнят,

да помнят, мене да търсят…‘‘ (Хр. Ботев)

Градация - Изреждане на еднородни езикови части с цел да се разкрие

повишаването или понижаването на чувството, емоцията.

,,Гарванът грачи грозно, зловещо‘‘ (Хр. Ботев)

Антитеза – Фигура, при която в една смислова синтактична цялост се

свързват думи и изрази, които имат противоположно значение.

,, Аз умирам и светло се раждам –

разнолика, нестройна душа,
през деня неуморно изграждам,
през нощта без пощада руша‘‘ (Д. Дебелянов)

Оксиморон – Съчетание на привидно несъчетаеми, противоположни

понятия (антитези), което създава контрастна изразителност на тяхната
образност. (,,сладка мъка‘‘)

Реторически въпрос – Въпросителни по форма изречения, но

съобщителни по цел на изказването.

,, Език свещен, кой те не руга,

и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодията на твойте звуци сладки?‘‘ (И. Вазов)
Реторично възклицание – Чрез тази реторична фигура писателят изразява
душевното си състояние или отношение във форма на възклицание.

,,О, Шипка!‘‘ (И. Вазов)

Инверсия – Фигура, при която някоя част на изречението променя своето

обичайно място спрямо другите части и по този начин се повишава
експресивната и емоционална сила на израза.

,, На душа лежат спомени тежки‘‘ (Хр. Ботев)

Многосъюзие (полисиндетон) – Преднамерено се повтаря съюзната

връзка пред всяка еднородна част или пред всяко просто изречение в
състава на сложното.

,, И все по- зловещо небето тъмнее,

и все по се мръщи студената нощ,
и все по- горещо дружината пее,
и буря приглася с нечувана мощ…‘‘ (П. К. Яворов)

Безсъюзие (асиндетон) – Фигура, при която преднамерено се изпускат

съюзните връзки между еднородните части на изречението или между
простите изречения в състава на сложното. Безсъюзната връзка придава на
речта по- голяма динамичност и устременост.

,, Човекът погледнал зората,

                   в която
се къпела с блясък звезда,
и мислел за своята
           тежка,
             човешка,
               жестока,
                 безока
                     съдба.‘‘ (Н. Вапцаров)
Елипса - Пропускане на подразбираща се дума или израз.

,,Един гледа сватба, друг (гледа) брадва.‘‘

Синтактичен паралелизъм – Фигура, при която структурните елементи на

простото или сложното изречение имат еднаква постройка и са паралелно
разположени. Синтактичният паралелизъм придава стройна и хармонична
организация на речта, а в резултат на това се повишава нейната
емоционална и действена сила.

Аз пях за България, защото я обичах; аз насаждах в младите души вяра и

обич към своето, защото бях син на България; аз прославих нейната
божествено хубава природа, защото бях очарован от нея; аз се вглъбявах в
историята й, защото бях пленен от величието на нейния минал живот‘‘
(Иван Вазов)