Яворов

Символизмът в
„Две хубави очи“
 Яворов - „Две хубави очи“
1. Творческа история
 Стихотворението е посветено на вдъхновителката на
Яворов, Мина Тодорова, от град Елена, сестра на Петко Ю.
Тодоров. Поетът се запознава с нея на 25 март,
Благовещение, 1906г. Тогава тя не е навършила 16 години.
"Тогава тя нямаше още 16 години. То беше ден Благовещение. Блага вест в нарекох аз в моя
живот. И тя радваше очите ми подобно бяла лилия сред поле през май, покрито в цветя... Тя
радваше очите ми и опияняваше душата ми. Да, онова дете с двете хубави очи, пълни с
толкова меланхолия, както вечерното небе със здрача на своята мистерия. Същото онова
дете, което имаше две малки ръце, сякаш направени от бял восък и отразили свена на зората,
която възхожда сутрин, къпана от морските вълни. И ето, аз не помня нищо повече освен тия
две хубави очи, в чийто поглед тънеше погледа ми, и тия две малки ръце, които се топяха в
ръцете ми. И нищо друго...И на тия две хубави очи аз бях изпял една песен. И на нейната
малка ръка аз бих турил един пръстен”. (Яворов)

 Публикувано в сп. „Мисъл“, 1906г.

 Други творби, посветени на Мина: “Вълшебница”, “Ела”,
“Не бой се и ела”, “Блян”, “Пръстен с опал”, “Обичам те”,
“Ще бъдеш в бяло”.
 Яворов - „Две хубави очи“

25 Март 1906 г.
Яворов среща Мина 1910г.
Тодорова Мина умира в
Париж.

1906г. Стихотворението е
публикувано в сп.“Мисъл“

3
 Яворов - „Две хубави очи“
Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи
Не искат и не обещават те..
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли...
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете.
 Яворов - „Две хубави очи“
2. Жанр:
- Лирическо стихотворение

3. Заглавие:
- метонимнo назовава любимата, акцентирайки върху нейната
душевност

4. Композиция:
- Две композиционни части, 18 стиха (2 части с по 9 стиха);
- Огледална структура;
- Стиховете имат различен брой срички и създават графичен образ
на птица;
- Използван е анжамбман – внася драматизъм в изживяванията на
лирическия говорител;
- Повторението на думи и стихове – допринася за мелодично
(песенно) звучене на текста.
 Яворов - „Две хубави очи“
5. Анализ на „Две хубави очи“
А) Първа композиционна част:
- Молитва, отправена към любимата;
- Чистотата и красотата на любимата се подчертават чрез двете
смислообразуващи метафори - „музика”, „лъчи”.
- Музиката е изразител на етичната и моралната същност, лъчите -
на красивото на неземното, според вижданията на кръга „Мисъл”.
- Изповед на човек, осъзнаващ своята греховност и търсещ в любовта
спасение:
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
- Наближаващият драматичен развой е предаден чрез глагола в
бъдеще вр. “ще хвърля”, съчетано с “утре”;
- “Булото” – олицвтворява красота, чистота, непорочност;
- Стремежът към любимата е белязан естетически от романтичния
порив към хармония между красивото и прекрасното.
 Яворов - „Две хубави очи“
Б) Втора композиционна част:
- Започва с антитеза, отричаща съмнението от първа част:
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
- Лирическият герой едновременно вярва и не вярва в
способността на духовната красота да устои на
изпитанията;
- Образът на любимата е раздвоен между ангелско излъчване
и възможно оскверняване;
- Апосиопезата „Душата ми се моли…“ внушава усещането
за нестихваща вътрешна борба между вяра и съмнение.
- Лирическият герой иска любимата да съхрани неопетнен
душевния си мир, да бъде предпазена от греховни страсти и
от болката в любовта.
- Любовта като конфликт се пренася от сблъсъка между
вътрешния свят на човека и външния свят на обществото.
 Яворов - „Две хубави очи“

6. Проблеми и конфликти:

 Проблемът за невъзможната,
несподелена любов;
 Сблъсъкът между невинността и греха,
между небесното, част от което е
любимата, и земното, към което
принадлежи лирическият аз.
 Опозиции: невинност – грях
небесно - земно
 Яворов - „Две хубави очи“

7. Символи и образи
А) Любовта
- Отхвърля страст, грях и срам (платонична
любов)
- носител е на поетичните надежди и видения -
етичната чистота.

Б) Образът на любимата
- Липсва образът на жената плът, представен е
с ангелско излъчване чрез символите: “дете” .
“душата на дете”;

В) Символи
- “Очи” – символ на духовна красота и чистота;
- „Две хубави очи” става символ на женското
начало;
- „Очите”, синоними с „лъчи”, „душа”, „музика”.
 Яворов - „Две хубави очи“
8. Изразни средства
 Повторения - пораждат мелодиката на стиха.
 Метонимия - още в заглавието (очите като елемент от
човешкото тяло). Знак за духовност, непорочност,
невинност.
 Апосиопеза (замълчаване в края) - характерно за
символистичната поезия-предчувствие за нещо
предстоящо, може би неизбежно, загадъчно.
"Душата ми се моли....." - усещане за нестихваща вътрешна
борба между вярата и съмнението.
 Анджамбман - пренасяне на фраза от един стих в
следващия. Изразява драматизма в изживяванията на
лир. говорител.
Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи
 Яворов - „Две хубави очи“
Скъпи ученици,
моля да запишете плана на урока
във вашите тетрадки за работа в клас!

Изготвил: Лилия Велкова