ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ

Това стихотворение е една от уникалните безсъници на поета, поместени в сборника „Подир сенките на
облаците“. Яворов въплъщава своето разбиране за крехката нетрайност на красотата и доброто в различни
поетически видения. Идеята
за двойствената душа намира разнообразни превъплъщения в неговата поезия.
Едно от най-високите постижения на българската интимна лирика обаче е именно стихотворението „Две
хубави очи“. То е съвършен образец за музикално, графическо и смислово оформяне на текста. Критици,
теоретици на литературата
и читатели, както рядко се случва, са единодушни в това, че стихотворението е
истинска емблема на любовната лирика не само в рамките на нашата художествена словесност. Нещо
повече, стихотворението има емблематична стойност за
цялото творчество на Яворов, в което болезнено и тревожно звучат вечните въпроси на съществуването:
Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи.
Не искат и не обещават те...
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли;
дете,
душата ми се моли...
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете.
Без особено усилие може да се забележи, че изнесените вляво стихове придават на текста графическата
форма на птица в полет. Известно е, че едно от
символните изображения на душата е птицата. Този символ се среща устойчиво
в различни митологически, културни и естетически системи. В християнството
това е гълъбът, който представя един от синонимите на душата - Светият дух15.
Но нека не прибързваме да мислим, че Яворов е нарисувал в слово картината на
Пикасо 40 години преди художника.
Произведението не е просто изповед на душата, на раздвоената душа, а е
изповед пред „душата на дете“ - знак на доброто и невинността. В културната
традиция се е наложило схващането, че очите също така са огледало на душата. Това означава, че
смисловата връзка „душата на дете“ - „в две хубави очи“
и душата на лирическия аз, която се моли - „душата ми се моли,/ дете“ (четирикратно повторено в текста на
произведението), са диалогично свързани така,
както душата птица свързва земното и божественото. В същото време душата,
която се моли, и „душата на дете“ са отделени от едно невидимо, неизказано в
текста було - ефирното було на невинността. Това значение е разпознаваемо в
повторението на стиха:
...не искат и не обещават те!
Както беше посочено, централните стихове на текста са изнесени вляво. Те
симетрично разделят творбата на две огледални половини, които се отнасят помежду си както теза и
антитеза. Всеки внимателен читател би възразил: симетрични - да, но не абсолютно огледални . Напълно
вярно, защото повторението
на стиховете има различни синтактични решения. И в този виртуозен лирически
текст Яворов въплъщава раздвоението на душата, която отрича и утвърждава,
съмнява се и се моли, жадува и се смирява. Жадуващата душа желае да съхрани
невинността и красотата, но сянката на съмнението я хвърля в тревога, която тя
се стреми да успокои чрез словото на вярата, чрез молитва.
Текстът развива своя смисъл и достигнал до обобщението за застрашената
невинност („ще хвърлят утре върху тях“), отрича тази заплаха („не ще го хвърлят върху тях“) и в обратен
ред, стъпка по стъпка, стих по стих се завръща към
хармоничната устойчивост на своето начало. По този начин са отхвърлени булото на порока, на „страсти и
неволи“, на „срам и грях“ и отново са утвърдени
значенията на съвършенството и божествената красота. И ако в първата част
молитвата не успява да разколебае съмнението, нейното повторение във втората
не само го възпира, но го и отхвърля като възможност. „Булото“ на порочното
земно съществуване не успява да засенчи доброто и красотата, а невинността е
„предпазена“ от земните страсти и изкушенията на материалния свят.
Стихотворението повтаря своето начало, но разменяйки местата на думите,
премества емоционално-смисловия акцент от възторга („- музика - лъчи...“) към
божественото съвършенство на лирическия портрет:
Музика, лъчи
в две хубави очи.
за да завърши като смирено обожание:
...Душата на дете.
15 Светият дух се изобразява като гълъб на християнските празници Богоявление и Благовещение . Както е известно ,
Яворов среща Мина Тодорова на Благовещение (25 март 1906 г.). На това
събитие е посветено и едноименното стихотворение.