Балада за Георг Хених

Виктор Пасков
Повестта разказва историята на престарелия майстор на цигулки Георг
Хених, изживяващ последните си дни сред мрачната и потискаща обстановка
на една западнала столична улица от времето на късния социализъм.
• „Но ти, Георг Хених, щастлив ли си бил?
Защо не си се завърнал в родната Чехия,
при брат си Антон, за когото си ми
разправял толкова много? Там, около
потомствения замък, е имало зелени
ливади, буйни коне са препускали по
зелените ливади, тънка миризма на явор и
лак се е носела в твоето ателие, където
тихата Боженка те е гледала с любов, и
какво от това, че сте нямали деца, когато
на твоите цигулки са свирели в цяла
Европа?“
• „Това бе първата ми среща с него.
Видяхме се отново след пет години.
През цялото време аз често се сещах
за стареца — нали всеки ден държах
цигулката му в ръце. Спомням си
мазето, иконите по стените, двата
тезгяха. Боженка и най-много
вълшебника гном с топлите ръце,
които драскат, превитото му тяло,
избледнелите очи, странните думи.
Често ми се искаше да изтичам до
мазето на улица „Волов“, да почукам
на прозорчето, да вляза в уютната
му, ухаеща на смола пещера и да чуя
пак: „Малки цар! Инфант!“ Кой знае
защо, не се решавах.“
• „Мечтите ми бяха приземени и недетски. Мечтаех концертна зала
и пълен касов сбор. Нямаше значение кому и какво свиря.
Важното е, че след концерта тичах на касата, вадех чекмеджето с
парите и тъпчех банкноти в пазва, джобове, в калъфа на
цигулката, навсякъде. На вратата ме чакаха майка ми и баща ми;
аз вадя столевките, давам им всичко и казвам: ето, хайде сега да
купим бюфет! — после заспивах и сънувах този бюфет.“
• „Той местеше поглед от лицето на баща ми към джезвето. — Никаква
мисъл нямаше в този поглед, сякаш не правеше разлика между
едното и другото. Ризата на гърба му бе покрита с ръждиви петна.
Яка нямаше. Притегнатите му с тел панталони бяха без копчета.“
„Ти, който си на небето“
Режисьор Дочо Боджаков
Сценарист Виктор Пасков
В ролите:
Йозеф Кронер,
Боян Ковачев,
Любен Чаталов,
Лиляна Върбанова

Премиера 22 януари 1990

Времетраене 102 минути
 Контрастите

Някогашен музикант в Царския

оркестър и прочут лютиер, дал
занаят на много свои ученици,
Георг Хених прилича повече на
полусянка, полусветец, спомен
от едно насилствено изличено
минало. С морал, ценности и
философия, принадлежащи на
това минало и напълно
несъвместими с жестокото
настояще.
Настоящето–
претъпкани стари
жилищни кооперации,
миризливи коридори,
пияни и свадливи
съседи, скандали,
побоища, бедност,
бедност, бедност…
• Бедността е съсипваща, разкапваща. Не оставя място за нищо друго
освен задоволяване на основни физиологични нужди. И стъпква в
краката си всеки порив към нещо възвишено. Един музикант и
неговото семейство изникват от катакомбите на тази потресаваща
бедност, за да свържат съдбата си с тази на Георг Хених.
Музикантът ще остави инструмента си, за да прави бюфет, а Георг Хених ще обърне
гръб на всичко тленно, за да създаде последния си шедьовър – цигулка за Господ.

• „Ти имаш талант. От теб може да

излезе нещо. Но запомни добре: те
не се интересуват какво носиш в себе
си! Талантът ти не струва пукната пара
за тях! Те искат да видят..

• – Какво?

• – Бюфет!“
• Ценностите са подменени,
бедността е опустошила душите.
Притежанието на бюфет е обзело
мисълта на музиканта, на жена му,
на съседите му. Да създадеш бюфет
е себедоказване, това е
съвременното себеутвърждение,
което ще издигне личността в очите
на най-близките, на съседите, на
всички.
• Колкото по-груба и гротескова е действителността със своите
герои, толкова по-силно контрастира образът на човека на
изкуството.
• „Не свири, защо
забравило обича.
Майстор забравило обича
занаят. Клиент забравило
обича цигулка. Цигулка
забравило обича
музикант. Човек
забравило себе си обича.“
• Достигнал предела на живота си, с отмаляло тяло и треперещи
пръсти, старият лютиер вдъхновява с безмерната си човечност, с
вярата си, с непоклатимата воля да остане докрай верен на
своето изкуство. Прозаичното за миг отстъпва на
свръхестественото – Хених вижда сенките от отвъдното, разбира
Господ, говори с дървото. И всичко е толкова реално...
• „Дали, след като напусне този свят, човек продължава да живее в
съзнанието на другите? Дали — както красиво е казано — духът на
майстора се преселва в неговите ученици, а изкуството му — в
тяхната памет и дело.“
 Теми за размисъл:
• Високото
майсторство и
обикновеното
занаятчийство;
• Стойностното и
комерсиалното;
• Духовното и
материалното;
• Възвишеното и
битовизмите