Есе върху темата „Богатсвто и бедност“ от повестта „Балада за Георг Хених“

от Виктор Пасков.
Повестта на Виктор Пасков връща читателят във време къдети тепърва почва
промяната и се желая тази промяна. Погледът над сферата на изкуството се
сменя и думите „богатство“ и „бедност“ сложени в обществото губят
тежестта си на думи описващи душата и ума.
Богатството на ума не може да съществува пълноценно без материалното
богатство което носи по-дорбо здраве, повече възможности за развитие на
ума, душата, тялото и околните. Когато душата има условия за развитие, умът
я следва и й подпомага да се издигне на големи висоти както при Франтишек
(Христо Франтов) и Ванда. Те са ученици на майстора и взимат всичко нужно
от занаята. Упсяват да станат успешни, печелят множество конкурси,
работилниците им са затрупани с работа. Помагат на околните,техните
клиенти, като изработват инструменти за да могат те,клиентите, да изпълнят
целите и мечтите си. Да нахранят умът и душата с музика и изкуството което
е да свириш на музикален инструмент, да обогатят животът на слушателите
си с музиката музицирана от цигулките създадени от Франтишек и Ванда.
Макар техният успех в занаята майстора Георг Хених не желае да им продаде
инструментите си, което не е знак на признание. Те се отдалечават от
богатсвото на ума и душата като влагат вниманието си основно върху
материалното богатство което ги заслепява. Това отвращава майстора и не
признава Франтишек и Ванда за истински лютиери, които би трябвало да
работят и живеят за занаята и душевното удоволствие който носи той.
Бедността на ума и душата обаче е неспасяема, заровена под материални
блага, илюзии за завършеност и общствен успех, изразява нежелание за
движение защото няма за какво да се бори. Не всеки може или е способен на
такъв живот но ако не си имал душевно богатство няма как то да ти липсва
или да ти е цел като то не се вижда с простото око. Семейството на Виктор е
единственото което взема присърце съдбата на отхвърленитя майстор, да
запазят неговото достойнство, полагат грижи за него и възприемат неговият
занаят като духовна дейност. Виктор и семейството му са пример за ситуация
на материална бедност но тя подклажда и движи душата и ума с невиждани
сили. Понеже нямат възможност веднаха да сбъднат всяка своя идея или
мечта на момента те трябва да я запазят, изстрадат и тя добива по-голяма
тежест и важност с изминаването на времето, а достигането на стадият при
който почти е сбъдната идеята или мечтата е най-сладък. След него идва
завършек и празнота.
Макар и да водим ценностите си по обществтото около нас, важно е да
запазим равновесие в условията в които практикуваме всичко което ни носи
душевно блаженсто за да можем да обогатим себе си дори и материално
чрез целотата и стабилността ни.