Френски

Роден 9г. Бащата иска синът

писател 20 м а й 179 му да е нотариус а
, ББбххпБащ
гр.Тур Оноре иска да е
ц ия
Фран писател

а
а с р е да: бащат
Семейн исш
а р Б алзак, в
Бе рн
, и А н н -Шарлот Учи в Колеж на
к
чиновни парижанка от ораторианците, право
е,
Саламби о семейство. в Сорбоната,
н
буржоаз
философско-
прсихологически
факултет
о ти в
Ра б
Основава р а в н и
п
издателска
а н т ори
къща нал к
Почи ст
гу
18 ав риж
8 50г ., Па
1
 Първо ие „Йожени
и з в е ден Гранде“, 1833
про уе л”
“Кр о м

„Шагренова
кожа“, 1831 „Изгубени илюзии”
1837-43 в три тома

97 ром
а нa и
разказ
ив
„Човеш
ка
комед
ия”
“Дядо Горио”
 ● Първият роман от поредицата “Човешка комедия”

● Създаден през първата половина на 30-те години на XIX век

● Преведен у нас за първи път около 1926 г

● Заглавието "Дядо Горио" – насочва към нравствено-

историческия конфликт
Три водещи теми:

● бащината любов в нейното патологично

измерение чрез съдбата на Горио;

● амбицията за издигане в обществото и

средствата за нейната реализация - чрез образа на
Растиняк;

● бунтът срещу обществото - в образа на

каторжника Вотрен.
Действието се развива във Франция. В началото е описан
семеен пансион на улица „Ньов Сент Женевиев“ между
Латинския квартал и предградието Сен Марсел. Дом «Воке»
След това младеж, който отива да живее там, описва живота в
тази къща и разказва за своя живот, за това как иска да се
изучи и да вкуси от живота на аристократите. След това той
разказва за един старец ( Дядо Горио ), който продава всичко,
за да угоди на двете си дъщери. Той се раздава до край на
двете, които живеят богато и охолно и го използват само като
"банкомат" и накрая го зарязват. Дядото умира в един пансион
за бедни хора. Умира в пълна мизерия, мръсен и без стотинка
в джоба си. Контрастират :
от една страна животът в пансиона - беднотията, мизерията,
а от друга животът на висшeто съсловие, което пък от своя
страна е от пръв поглед бляскаво, но в действителност и там се
крият - нещастието, лицемерието, високомерието, подлостта .
 Дядо Горио е човек на "новото време", но
разорен и съсипан не от конкуренцията, а
от собствените си дъщери, които той
неволно е възпитал в духа на вълчия
морал на новото време. В името на
любимите дъщери той започва бавното си
възкачване от луксозния апартамент на
първия етаж в пансиона през стаи на по-горните етажи чак до
мизерната мансардна стаичка под покрива, където го сварва
смъртта. В предсмъртните си мигове клетият старец разбира, че
жертвите му са били напразни и изрича страшните думи:
“Никога не омъжвайте дъщерите си, ако ги обичате..."
● Център на авторовия интерес

● Млад студент по право

● Променящ се образ на основата на идейните сблъсъци (В началото той

е в неведение за движещите механизми в обществения процес, а в края
на творбата - “вече достатъчно познаваше парижкото висше общество”)

● В неговата съдба се отразява разпадането на феодално-

патриархалните норми на живот и победата на ценностите на
буржоазната цивилизация.

● В края на творбата Растиняк изправен пред пробляскващия Париж

заявява: “А сега да видим: аз или ти”
Растиняк е лишен от определен
характер, той е все още в
началото на своя живот, а в
разбирането на Балзак
характерът не е вроден –той се
гради от връзките на индивида с
обкръжаващата го социална
среда.По тази причина Йожен е
средище на различни житейски
възгледи- с дядо Горио го
свързва схващането за
семейство, с виконтеса дъо
Босеан –схващането за съсловна
определеност,с Анастази и
Делфин –жаждата за
наслаждения,с Вотрен –жаждата
за могъщество и власт .
Вотрен, избягалия каторжник, е проникнал дълбоко под
повърхността на обществените отношения и доста точно ги
характеризира. Той оприличава младите и честолюбиви хора
като Йожен на хиляди паяци, затворени в буркан, които взаимно
безмилостно се изяждат. Като характер
Вотрен представлява модерния изкусител.
За него не е трудно да проникне в мислите
на другите, да улови амбициите и желанията
им, но и да ги насочи натам, накъдето за него
самия е изгодно. Следвайки мечтата си да
набави парите, които са му необходими, за
да замине в Америка, Вотрен замисля плана,
в който главно действащо лице е младият
студент.
Анастази и Делфин, се срамуват от баща си и го оставят без
подкрепа, дори когато умира. Единственото, което правят за
своя баща, благодарение на когото са си
купили аристократични титли, е да
изпратят празните си карети с техните
гербове. Това е равностойно на цинизъм
спрямо бащината обич и грижа, с която
той винаги ги е обграждал. Едва в края на
дните си, в предсмъртната си агония
Горио стига до горчивото прозрение за
истинската същност на нещата:
„Парите всичко дават на човека, дори
дъщерите му. Ако имах да им оставя
богатството, щяха да се въртят около
мен, да ме гледат."
Старецът осъзнава, че носи лична вина за своето нещастие:
„Дъщерите ми бяха моят порок; те бяха любимите ми, с една
дума - всичко за мене!"
Равносметката на бащата спрямо децата му е потресаващо
тъжна: „Аз напълно си изкупих греха, че прекалено много ги
обичам. Те напълно ми отмъстиха за любовта ми, мъчиха ме
като палачи."
В двете дъщери има място единствено
за парите, които могат да получат
от богатия си баща. Но те остават
затворени и студени за неговите
страдания в самотната му старост,
за душевните му терзания, както и за
предсмъртната му мъка и напразна
надежда да ги види още веднъж, преди
да напусне този свят.
В противоречие със съдържанието на рекламните твърдения на
мадам Воке, че това е един от най-уважаваните пансиони в
Латинския квартал. Балзак не само създава реална представа за
героите си, но и успява да обрисува тяхната социална
принадлежност, описвайки мястото, което обитават. От него
лъха „миризма на пансион", за която уточнява, че е „смесица от
спарен въздух, мухъл, граниво, от нея те побиват студени тръпки,
в нея има нещо лепкаво, което дразни и
прониква в дрехите...’’ Мотивът за
вонята се приема в метафоричен
смисъл, който насочва към
същността на обитателите на
пансиона, към онова, което се крие
зад благопристойната им
външност и претенции за
почтеност.
● Богатство
● Лукс
● Аристократизъм
"Колкото сте по-хладно пресметлив, толкова
по-далеч ще стигнете."

"Гледайте и на мъжете, и на жените като на

пощенски коне."

"Ако изпитвате истинско чувство, крийте го –

иначе сте изгубен: няма да бъдете палач, а
жертва."

"Успехът е ключът на могъществото."

"Ако жените решат, че сте остроумен и талантлив,

мъжете ще го повярват. Тогава можете да си
пожелаете каквото ви хрумне."