Какъв родител е дядо Горио?

Сред героите на класическия реалистичен роман на Балзак “Дядо Горио” се

отличава фигурата на дядо Горио. Типичен буржоа, търговец на макаронени изделия,
натрупал богатство по време на революцията. От финансово могъщество дядо Горио
постепенно потъва в мизерия, което се отразява и на външността му. От най-добрите стаи
на пансиона “Воке” се премества на най-евтиния етаж и се превръща в посмешище за
другите пенсионери. Всичко това се случва като резултат заради неговата бащинска,
безрезервна, безусловна обич към дъщерите му Делфина и Анастази - богати и знатни
дами благодарение единствено на финансовата подкрепа на своя баща.

Като родител дядо Горио е отдаден на единствената си всепоглъщата страст –

любовта към дъщерите му. Животът му е имал една цел – те да са щастливи. В свят, в
който парите и безразличието са единствените постоянни величини в отношенията между
хората, бащата обаче не успява да възпита каквато и да е нравственост у децата си, и той
се превръща в жертва на собственото си отношение към тях. Мислейки доброто за своите
деца, не искайки те да живеят в лишения, старецът изпълнява всички прищевки и желания
на дъщерите си. Той дори плаща дълговете на любовниците на дъщерите си, защото, ако
не го направи, те ще бъдат нещастни… Разделил им е богатството си, по 500-600 хиляди
франка, за да ги омъжи във висшето общество, а малкото, което е заделил за себе си, се
топи постепенно, защото Анастази и Делфина продължават да искат още, и още…. – за
скъпи дрехи, накити и т.н. Обеднелият Горио смачква последните останки от някогашното
си богатство – позлатените сребърни съдове, за да ги продаде и пак да помогне на една от
неблагодарните си дъщери. Но дядо Горио не ги съди. Живее с лъжата, че те го обичат и
“обича дори болката, която му причиняват”, и отказва да приеме, че живее в илюзии чак
до смъртния си одър.

Погълнат от своята страст – бащинството, дядо Горио мълчи, пренебрегва себе си и

не отдава внимание на влошаващия се живот. Много дълго време не разбира трагедията
на своя живот и я смята за само свое, особено щастие. “Всеки обича по свое му”, “Aз не
причинявам никому зло…”, “защо се занимават с мен?”, “Аз съм щастлив по свое му”- така
си мисли той. Това щастие в кавички е изказано по повод това, че Горио не е допуснат в
домовете на дъщерите си, и затова ги причаква на улицата, за да ги види, когато излизат
или се прибират, а те му се усмихват мило на качване или слизане от каретите си. Това му
е достатъчно, за да определи себе си като щастлив. Той говори за щастието си, когато
плаща за ново жилище и обзавеждане на Растиняк, който е станал любовник на дъщеря
му Делфин. Но то приключва, когато парите наистина и окончателно свършват. При
последното посещение на двете си дъщери, които отново искат много пари, дядо Горио
получава удар. Край леглото му остава само Растиняк, който става свидетел на силните
предсмъртни думи на стареца. Думи, които показват ясно съзнание за трагедията, която
той сам си е причинил. Ясна оценка за дъщерите му, които не могат да обичат никого.
Осъзнава тяхната измамна, користна обич, че са искали само парите му. И прави оценка на
собствената си вина, защото ги е научил единствено на леден егоизъм и пренебрежение,
дори към бащината болка. В предсмъртната си изповед Горио казва: “Те никога не са
чувствали скърбите ми, болките ми, нуждите ми, няма да почувстват и смъртта ми…
Не са вникнали дори в тайната на любовта ми. Да, виждам това. Навикът ми да
откривам сърцето си пред тях отне цената на всичко, което правех за тях. Ако бяха
пожелали да извадят очите ми, щях да им кажа: извадете ги. Много съм глупав…Човек
трябва винаги да държи на себе си. Ето наградата ми: да умра изоставен.”

От “щастлив по свое му” дядо Горио стига до изпитване на свръхчовешка мъка от

измамната любов на дъщерите му. Той е задавен от гняв и смазан от любов. И въпреки, че
е ограбен и изоставен от децата си, въпреки огорчението и страданието му, обичта му към
тях не се пречупва и на смъртния си одър се обръща към Растиняк: “Вие знаете много
добре, че ги обичам, че ги обожавам. Ако ги видя, ще оздравея”. Сетния си дъх,
последната си мисъл, старецът посвещава на дъщерите си: “Ах, моите ангели!...
Благославям ги….”

Горио е олицетворение на чистата, искрена бащината всеотдайност и безусловната

родителска обич, която устоява и не се пречупва. Олицетворение е на съдба, в която има
толкова величие, колкото и трагизъм…. – величие да останеш верен до сетния си дъх на
бащинската обич и трагизъм – разбит човешки живот от користна обич и как заради
прекомерна любов към децата, у тях не са развити никакви положителни качества и те
нямат никакви нравствени ориентири в света.

КРАЙ

За твое инфо само с цел по-общ поглед …

Той е напълно чужд на живота в Дом “Воке” и е обект на подигравки от страна на

наемателите в пансиона. Младите, богато облечени жени, които рядко го посещават –
дъщерите му, дошли за пореден път да искат пари, са смятани от наемателите и
съдържателката на пансиона, за тайни любовници на стареца. Дядо Горио проговаря
единствено пред Растиняк и то, когато научава, че младежът познава дъщерите му.

Нещастният баща е погребан с последните стотинки на бедните студенти Растиняк и

приятеля му Бианшон.