Оноре Дьо Балзак - Дядо Горио

В разпадащия се пансион на улица „Ньов Сент

продавал най-големите си ценности и се хранел само с
Жоневиев“, принадлежащ на скъперницата г-жа Воке,
хляб.
живеят различни и интересни пансионери на всякаква
възраст, общо 18, сред които са студентът по право
Другият главен персонаж, Растиняк, се опитва по
Йожен дьо Растиняк, четиридесетгодишният Вотрен,
същото време да си пробие път към висшето общество.
дядо Горио, прислугата Силви и Кристоф. Най-
Семейството му е бедно и едва го издържа, но той намира
интересният образ е този на дядо Горио – стар
начин да се облича прилично и да ходи на балове, където
макаронджия, който първоначално е държал под наем
се среща с известни личности, представяйки се от името
най-скъпият апартамент в „Дом Воке“, а после се е
на братовчедка си, която има особено място в това
преселил в най-мизерната и евтина стая. В началото той
общество. Така се запознава с г-жа Дьо Ресто. Тя го кани
е дошъл като истински благородник, с голяма рента и
у дома си.
приличен външен вид.
На следния ден той вижда дядо Горио да си тръгва от
Вдовицата Воке дори е опитала да стане г-жа Горио,
дома ѝ и когато я пита за него, бива посрещнат с хлад.
но не успяла. Сърцето на старикът било единствено в
Отива при братовчедка си, виконтеса Дьо Босеан, която
двете му дъщери, които той непрестанно нарича
му обяснява, че това е Горио е бащата на графинята и той
„ангели“. Прислугата ги е виждала да му идват на гости
не бил приет от зетя си. Растиняк разбира, че за да се
и Воке смятала, че те са негови любовници, дори повече
издигне, ще са му нужни пари за дрехи и аксесоари и
от две, заради колоритните им тоалети, не могла да ги
пише на майка си и сестрите си поотделно, като накрая
различи. Дядо Гори отрано останал дворец, не се оженил
получава сумата, заплашвайки да се самоубие. Когато
повторно, и целият си живот посветил в угаждане на
получава парите, Вотрен разбира какво е намислил и като
дъщерите си. Едната станала графиня, а другата –
човек, минал през този път, разказва му какво трябва и не
баронеса. И двете се омъжили заради парите, но дори
трябва да направи, за да се издигне. Оказва се, че
след брака, те непрестанно търсели баща си да им
получените пари съвсем не са му достатъчни, затова го
погасява полиците на техните любовници, а старецът
съветва да се ожени за една от
 пансионерките, която ще стане богата наследница, ако
брат ѝ умре и баща ѝ я приеме – г-ца Викторин. Един ден г-жа Мишоно сипва нещо в питието на
Междувременно Растиняк непрестанно размишляваВотрен,
над
положението си, загърбва добродетели, за да стигне доИдва полиция да го отведе, а Вотрен е напълно
целта си, оправдава изборите си, дори „пълзи“, само ипримирен.
само да получи желаното.
На следващия бал Растиняк се среща и с другата
сестра – г-жа Делфин Нюсенжан. Горио го разпитва за
дъщерите си, както е разпитвал техните слугини. Той
знае за живота им, въпреки че не присъства в техния. Те
дори не се сещат да попитат за него. При първата лична
среща на Делфин с Растиняк, тя го моли да заложи
последните ѝ пари, защото са ѝ нужни 5000, за да плати
дълговете си. От тогава той непрестанно излиза
навсякъде с нея и води разгулен живот. В същото време
става ясно, че Вотрен, който поддържа Растиняк, е
избягал каторжник, когото наричат Измами смърт.
Агент на полицията се свързва с г-жа Мишоно и г-н
Поаре, които също са пансионери, и им обещава
определена сума, ако разкрият дамгата на рамото на
каторжника. Вотрен пък е зает с убийството на брата на
Викторин. Тя самата е влюбена в Растиняк, но той не
проявява никакъв интерес към нея. Все пак решава да
предупреди семейството ѝ дуелът между брат ѝ и
приятелят на Вотрен да не се състои по никакъв повод.
Горио вече знае за чувствата на Растиняк към Делфин и
като ненавижда зетя си, иска да купи апартамент на
Растиняк, където да живеят заедно тримата.
той го изпива, припада и тя намира дамгата.
Случилото се кара пансионерите да прогонят г-жа
Мишоно, а Поаре тръгва сам с нея. По същото време
научават за смъртта на брата на Викторин и тя се тръгва
заедно с вдовицата, която се грижи за нея. Растиняк и
дядо Горио също се готвят за отпътуване и напускането
на толкова пансионери хвърля г-жа Воке в чудо.
Дъщерите на Горио идват една след друга при него,
скарват се за пари и дългове и му разсипват здравето. Той
опитва да ги усмири, но заболява тежко.
Следващите дни единствено Растиняк и студентът по
медицина се грижат за него. Горио ляга на смъртно легло,
но колкото и да опитва, Растиняк не успява да доведе
дъщерите му при него – едната тъкмо се е скарала с мъжа
си, другата спи след бала. В крайна сметка, той умира
напълно сам, а Растиняк и студентът с последните си
пари му организират скромно погребение. Някогашният
макаронаджия, принуден от дъщерите си, които са се
срамували от него, да продаде фабриката си, умира като
последния бедняк. В края Растиняк гледа към Париж
забравил напълно предишното си желание да пробие във
висшето общество. Сега той иска да отмъсти.