СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ

„Св. Климент Охридски“

Курсова работа
относно Виола Каравелова-Хербст

Изготвил: Проверил:
Пламена Каменова Борисова ас. Лунин
Фак. №25510
1 семестър
Специалност „История“

София

2020
 Съдържание

 Семейство Каравелови

 Три сестри – три трагични съдби

 Виола Каравелова – ранни години

 Виола и Илия Белинов

 Виола и Йосиф Хербст

 Йосиф Хербст

 Смъртта на Виола Каравелова

 Семейство Каравелови

Петко Каравелов е роден на 24 март 1843 година. Преживял смъртта на

първата си дъщеря, но недоживял, за да бъде свидетел на страданието на двете си
дъщери Виола и Лора. Каравелов вече е бил покойник, напуснал зримия свят на 24
януари 1903 година – лична година на невъзможност да диша средата си, в месец на
трудности и в ден на ново начало.

На 21 октомври 1860 г. в семейството на Стоянка и Велико Пеневи се ражда

момиченце, което кръщават Екатерина.

Екатерина и Петко Каравелов се познават още от Москва, където той е бил

студент. Разменят годежни пръстени на 4 октомври 1879 г. Венчавката се
извършва на 13 януари 1880 г. в черквата „Св. Троица“.

Екатерина Каравелова е изключително властна жена, със силен, но

деспотичен характер. Не случайно и двете й дъщери с израстването си са избягали
от близкото обръщение със своята майка.

Екатерина и Петко Каравелови имат три дъщери: Радка, Виола и Лора – и

трите трагично завършват живота си.

Три сестри – три трагични съдби

Радка, 18 ноември 1880 г. – 14 декември 1882 г.

Радка, първото дете на Петко и Екатерина Каравелови, е родена на 18

ноември 1880 година, на дата на кармична разплата, емоционално нестабилна,
наказана с тегобите на тази вибрация в кармичен план. Допълнително натоварена с
наказателната карма на своя баща, като негово дете – момиче, първата от
изкупителните жертви за неговите необмислени слова.

Умира, когато навършва 2 години и 1 месец – на 14 декември 1882 година, от

скарлатина – в своя лична година на ново начало, в месец на трудности, породени
от странични фактори. Тези странични фактори са болестта и проклятието,
изречено от нейния баща, което вече повлиява семейството му. Денят на кончината
й е на емоции, на подсъзнателното желание на Душата да бъде сложен край на
страданията, но и на ново начало, което отвореното съзнание на все още малкото
дете му е казвало, че предстои.

Виола, 14 септември 1884 г. – 3 юли 1934 г.

Виола е втората дъщеря на Петко Каравелов, родена на 14 септември 1884

година, подвластна на Дева, подредена, готова да направи хората щастливи. Сякаш
кармата, създадена от баща й, е претворена в неутрална, но докога ли? Тя живее 49
години и единствената причина за продължителността на нейния трагичен живот е
фактът, че е родила момченце, а не момиче. Ако беше родила момиче, нямаше да
оцелее толкова години.

Лора, 8 ноември 1886 г. – 30 ноември 1913 г.

Лора е най-малката дъщеря на Петко и Екатерина Каравелови, родена на 8

ноември 1886 г. Има неособено радостно детство. Както е традицията тогава, Лора
е изпратена в католическия пансион „Нотр Дам дьо Сион“ в Париж, Франция, а по-
късно – в Антверпен, Белгия.

Андрей Ляпчев запознава Лора с Яворов през август 1906 г. на излет до

Драгалевския манастир. По това време Лора е сгодена за д-р Иван Дренков.

Лора признава чувствата си на Яворов през есента на 1910 г., а на 19

септември 1912 г. заради разпореждането на духовния съд Лора тайно се венчава за
Яворов в подуянската черква.

В спомените на столичани от онова време Лора е една от най-красивите

жени в София, образована, ерудирана, свръхчувствителна, с влечение към
изкуството и литературата, меланхолична по характер.

След една от поредните сцени на ревност на 30 ноември 1913 г. Лора се

застрелва в дома им. Две са версиите. Едната е, че самоубийството й е съзнателно.
Втората, че в състоянието си на афект и заплашвайки, че ще се самоубие, тя се
спъва и без да иска, натиска спусъка.

В смъртта си Лора е облечена в черна копринена рокля, която е нейната

булчинска рокля на венчавката й с Яворов.

Малко след това, шокиран, Яворов прави опит да се самоубие, но бива

спасен. Остава сляп и съкрушен. Смъртта на Лора заварва 53-годишната Екатерина
Каравелова в Русия, където е изпратена от цар Фердинанд на дипломатическа
мисия да търси подкрепа за България след първата национална катастрофа.

Виола Каравелова – ранни години

Виола Каравелова е родена на 14.09.1884 г. в семейството на българския

политик Петко Каравелов и жена му Екатерина - видна общественица. Тя е по-
голямата сестра на Лора Каравелова - съпруга на П.К. Яворов. Виола завършва
Елисаветския институт (20.01.1896-20.05.1901).

Виола е синеока, интелигентна и красива дама. Нищо чудно, че Андрей

Ляпчев се влюбва в нея и даже иска ръката й. Екатерина Каравелова му отказва
(най-вероятно заради ограничени финансови възможности).

След кончината на баща си Виола се връща от Петербург, където учи в

Елизаветинския институт - прочуто заведение за благородни девици. Възпитана в
аристократичен дух, израснала с книгите на Мопасан и Чехов, които чете в
оригинал, Виола се чувства не на място в българското „висше“ общество, където
неомъжената дама над 20 г. се смята за стара мома. На всеки прием нетактично я
питат кога ще се задоми.

Властната майка Екатерина Каравелова оглежда критично проектоженихите

за по-покорната от двете си дъщери. По онова време във Виола е влюбен бъдещият
министър-председател на България - Андрей Ляпчев. Той, обаче, е катастрофално
беден, макар и изключително талантлив журналист.
 Екатерина не дава съгласието си за брака й с Андрей Ляпчев, който по нейни
думи е „беден като църковна мишка, няма свое жилище, спи на тавана на
редакцията на вестника, храни се где с каквото намери или моли приятелите си да
му дадат 50 стотинки за обед.”

Виола и Илия Белинов

През 1910 г. едно от големите светски събития в София е сватбата на Виола,

тогава на 26 години, с Илия Белинов, син на известен политик от Демократическата
партия – богата, изискана, аристократична сватба. Преди това Екатерина не дава
съгласието си за брака й с Андрей Ляпчев, бъдещия министър-председател на
България, който е „беден като църковна мишка, няма свое жилище, спи на тавана
на редакцията на вестника, храни се где с каквото намери или моли приятелите си
да му дадат 50 стотинки за обед“. А Виола е не само красива, но и с блестящ
интелект. Известният френски журналист Марсел Дюнан пише за нея: „Виола е
нежна, с мили сини очи. Със своята фина фигура, както и с мислите и говора си тя е
много различна от останалите жени в тази провинциална столица.“

Иван Белинов е министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията

от 1901 до 1902 г. в четвъртото правителство на Петко Каравелов, с когото са
приятели.

Младото семейство заминава за Париж и живее там две години. През това
време се ражда синът им Иван на 14.08.1911г. Бракът обаче се оказва несполучлив
– съпругът непрекъснато се забърква в любовни авантюри. Един ден на вратата й се
звъни и непозната дама през сълзи обяснява, че е бременна от нейния мъж.
Екатерина е потресена. Заповядва на дъщеря си веднага да се върне в София с
детето. След кратък и шумно обсъждан в обществото развод Виола изпада в
депресия. Не вярва вече, че някога ще може да бъде щастлива и нещо хубаво ще й
се случи.

Следва бракът на сестра й Лора с Яворов, който е едно взаимно терзание.

Когато Лора се самоубива, Виола е сама в София. Майка й е на дипломатическа
мисия в Русия и не може да подкрепи дъщеря си, която вече е с разклатена психика.
Депресивните състояния продължават до появата на Йосиф Хербст – блестящ
журналист и публицист, кореспондент на английския „Дейли мейл“, на австрийския
„Ди цайт“ и на други чужди вестници, известно време е и директор на БТА,
първият директор на печата от 1913 г. до 1918 г., създател на „АБВ“ – първия
илюстрован всекидневник у нас. За мото на всичките си вестници Хербст избира:
„На никоя партия в угода, на никоя – напук.“ Мотото издава желание за компромис
и разбирателство, но го вкарва в капана на смъртта след взривяването на черквата
„Свети Крал“.

Виола и Йосиф Хербст

Депресивните състояния на Виола продължават до появата на Йосиф Хербст

– блестящ журналист и публицист, кореспондент на английския „Дейли мейл”, на
австрийския „Ди цайт” и на други чужди вестници. Известно време е директор на
БТА, първият директор на печата от 1913 г. до 1918 г., създател на „АБВ“ – първия
илюстрован всекидневник у нас. По онова време той е чест гост в дома на госпожа
Каравелова.

Виола и Йосиф се влюбват. По-късно заради него тя приема юдейската вяра

и името Сара.

Хербст също има зад гърба си един неуспешен брак. И Йосиф, и Виола са
страдали в брака. Затова си дават обет никога да не се разделят. Но любовта не се
оказва достатъчна да пребори злата орис.

Хербст напуска Демократическата партия и участва в Балканската война.

Взима участие и в Междусъюзническата война, където е ранен и лежи 3 дни под
телата на убитите. По-късно от куршума, пронизал тялото му, прави брошка. От
1913 до 1918 г. отново е директор на печата.

През февруари 1921 г. двамата - Виола и Хербст - се венчават в софийската

синагога. Заради него тя приема юдейската вяра с името Сара. На сватбата им
Йосиф Хербст й подарява брошка, изработена от оловните парчета куршуми,
извадени от бедрото му на фронта през 1913 г.

Двамата създават отлично семейство. В началото на 1924 г. умира синът на

Виола - Иван. Той е ученик в Робърт колеж, простудява се и заболява от
пневмония. Изписват му лекарства от странство, свикват консилиум от най-добрите
софийски лекари, но момчето умира. Загубата е крах за крехкото емоционално
състояние на Виола.

Йосиф Хербст

Йосиф Хербст е роден на 20 ноември 1875 г. в гр. Одрин. Завършва военното

училище в София и въпреки възможностите за успешна военна кариера се отказва
от нея в полза на журналистиката.

Привърженик на парламентарната демокрация, Хербст избира за мото на

всичките си вестници „На никоя партия в угода, на никоя - напук“.

След Септемврийското въстание през 1923 г. творчеството на Хербст е насочено с

особена острота към разобличаване на репресиите на правителството на
Александър Цанков.

През 1923 г. излиза книгата му ”Вчера, днес и утре”. Това е творба

равносметка на неговото 25-годишно участие в журналистиката и обществено-
политическия живот, равносметка на цяла една епоха, която ще приключи на 9 юни
1923. “В много университети вече има катедри по вестникарство. Това показва, че
вестникарството се признава за наука, макар че то е изкуство”… Има вестникари и
новинари. Бягай от последните, защото за тях новината е по-важна от самото
събитие”, разказва Хербст в книгата си.

Хербст получава писмо, в което ясно е написано: “Ръката, която е вдигната

срещу вас, никой не ще може да спре… смърт вам и на вашите деца”.
Правителството и Двореца опитват всички средства да го обезвредят. Нищо не
помага, нито спирането на вестниците, нито финансовите проблеми. През февруари
1925 г. става неволен свидетел на изхвърлянето на трупа на комуниста Вълчо
Иванов, убит от група офицери, начело с кап. Кочо Стоянов. На другия ден описва
видяното във вестниците.

Смъртта на Виола Каравелова

На 16 април 1925 г. след бомбения атентат от купола на храма „Света Неделя“ са

останали само руини. Загиват 213 души, ранени са 500. Хербст изчезва безследно.
Заедно с него „изчезват” Гео Милев, Христо Ясенов и много други. Виола напразно
пише писма до премиера Цанков, а в дома на Екатерина Каравелова се извършва
безцеремонен обиск, което е причина за писмото й до княгиня Евдокия: „Не за да
моля милост,… а защото всичко това навежда до печални и тежки размишления.”
Писмата остават без отговор.

Виола Каравелова тича из града: до участъка да занесе храна, но й казват, че

Хербст не е вече там; до Обществената, където са го прехвърлили, но оттам
троснато й отговарят, че няма такова лице. После до всички участъци. До всички
казарми. До всички познати. И така - всеки божи ден. Седмици наред. Най-видните
адвокати вдигат рамене. Най-висшите съдии клатят глави. Няма го нейният Хербст.
Тогава праща телеграма до Александър Цанков. Никакъв отговор. Текстът й бива
огласен от трибуната на Народното събрание.

Прочита го един народен представител- земеделец. Без отговор. Тогава

Виола пише открито писмо до министър-председателя и сама го занася във всички
столични редакции. Два вестника все пак дръзват да го публикуват. Едва тогава
партия “Демократически сговор” решава да отговори на въпроса й: “Къде е мъжът
ми?” - Не го знаем. Ние не сме пазачи на Вашия съпруг!”

На дрехата си Виола закача портрет на Хербст с надпис „Къде е той?“ и така

се движи по софийските улици. През следващите 9 години, до края на дните си, тя
живее в умопомрачение, не иска да види и да чуе никого, седи и гледа в една точка
с празен поглед. Нищо не може да я изведе от ужаса, нито дори швейцарската
клиника, където я изпраща майка й. Накрая Виола е настанена в дома в Карлуково.

Виола умира на 03.07.1934г. в пълно умопомрачение и самота.