XVI

След стопанската криза и двата преврата страната заприличва на древна Аркадия,

сякаш няма бедност, потисничество и прерогативи. Негово величество смайва учени със
своите знания, за които прочита набързо в дворцовата библиотека преди аудиенцията, пък
за брат злите езици говорят, че се е забъркал с тъмни афери за доставка на оръжия. Много
тютюневи фирми процъфтяват, а други фалират. Комунистите сменят тактиката си,
отказвайки се от сектанството и подготвяйки народа за големи събития. Блаже излежава
наказанието си, Шишко е пуснат на свобода и се залавя с тенекеджийство и Лукан успява
да избяга от затвора. Вдовицата на Симеон става работничка в шивашко ателие, а
комунистите от склада на “Никотиана” всяка събота от заплатата си по нещо за сираците
от Спасуна. Гроба на загиналия е украсен от семейството му с разкошен мраморен
паметник и всеки, който минава, знае, че за него е платил главния директор на
“Никотиана”. От Стефан остава само спомен. Събитията от стачката бързо се забравят от
неучастващите в нея.
В края на август през последната мирна година край Варна се събира общество от
все значими хора. Забавленията и любовта си вървят по старому, но във въздуха се носи
тревога. Всички разговарят за полския коридор. Идва война. Рентиерите и космополците
от “Юнион” се мръщят, защото това ще наруши спокойствието им, а индустриалците и
търговците я приемат като събиети, от което може да се извлече нещо полезно. Вестниците
публикуват дълги стадии за немско-българското прятелство, а новия
министър-председател дава тайнствен знак за светло бъдеще на България. Тютюневите
фирми изпълняват задълженията си към Немския папиросен концерн и в Германия влизат
тридесет милиона килограми тютюн. Параходите и вагоните се връщат с боеприпаси.
Борис приема събитията като неизбежно зло и прави всичко да се приспособи към
тях. Вече не е възможно да се извършват гомели продажби в Америка и Холандия.
Германците неусетно изтръгват правителството от ръцете на местните господари и
превръщат България в в малка колония. Немският папиросен концерн прехвърля на
“Никотиана” големи суми в книжни пари, които Борис веднага инвестира в строеж на
складове и разширяване на предприятието. Фирмата расте, но някак нездравословно.
Всмукнатите от обръщението пари се изсипват по немски каси и така се изравняват
цените, че петдесет килограма тютюн са равни на два електрически чайника. Фон Гайер
намалява всяка година ценитем но спира, когато Борис и Костов му заявяват, че селяните
ще спрат да засаждат нивите си.
Фирмата трябва да се справя и с друга опасност - малки тютюневи фирми, които се
разрастват като конкуренти, защото немския папиросен концерн ги кредитира открито.
Всички са се втурнали да блюдолизничат пред немците и фон Гайер започва да заплаща
съвсем ниско. Той би впил шитно като октопод своите пипала и в “Никотиана”, но Борис
вижда ясно, че това чудовище е облечено на гибел, защото иска да погълне целия свят.
Трябва да се прави всичко възможно за печеленето на германското благоволение и
книжните пари да се правят на имоти, инвентар и тютюн.
Ирина прекарва следобеда в четене на списания. Тя не е загубила способността си
да чете медицинските списания дълго и усърдно без да се разсейва. Когато приключва
слънцето вече клони на запад и сенките се удължават. От градината идва благоухание на
праскови, свирене на щурци и насвързаното бръщолевене на Мария, която медицинската
сестра е изкарала от стаята й. Лекарката се замисля тъжно върху съдбата на тази жена,
която навлиза в последния стадии на болестта си. Тя прилича на безмозъчно същество,
което на всичко реагира със хилене. Сега предствлява само жълта суха мумия, доведена по
нанастояние на Ирина да се лекува със слънчеви бани. В това няма никакъв смисъл освен
морален, но и той започва да губи значението си пред безполезното и жалко съществуване.
Ирина си спомня за бледорусото същество с опалов блясък, което е видяла преди осем
години в бара.
Тя вади табакерата си да запали цигара, когато на терасата излиза прислужника с
поднос с коняк и три чаши. Той я пита дали е приключила с четенето, защото господата
искат да дойдат. Тя му отговаря да отидат при нея. Той оставя подноса на масата и пали
цигарата й. След това дотъртва два шезлонга и слиза долу. На терасата се появява Костов.
Той казва, че има телеграма, която гласи, че немците идват заедно със Зара. Той и казва, че
положението във фирмата вече не е розово и тя може да разубеди фон Гайер като говори с
него. Той спира, когато чува, че шефът му иде и на терасата излиза Борис с цигара в уста.
Той говори за хубавата коса на експертът и се обръща към Ирина, че утре пристигат
Лихтенфелд и фон Гайер, и като разбира, че тя ще заминава за София, защото професорът
й я вика се изпълва с гняв.
Лекарката моли Костов да ги остави сами и той им пожелава да не се карат. Борис
изпива втора чаша с коняк наведнъж. Чувствайки приятното замайване от алкохола, той
пита жената каква е тази комедия, трябвал е покани Зара заради Лихтенфелд, и заявява, че
са решили да правят политика. Тя му отговаря, че той иска да забавлява фон Гайер. Той се
съгласява с нея, но тя намира в това нещо противно и не възнамерява да го прави. Тогава
Борис й казва, че иска от нея само една услуга, която ще направи преговорите по-лесни.
Ирина се засмива тихо и му говори да замълви, че има неща, които не може да разбере. Тя
е направила още една крачка до разбирането на истинския му образ. Вижда в него само
един изрод. Идва й на ум, че дори простак като Баташки би отхвърлил мисълта да използва
жена си за такава цел, но какво очаква от мъжа си, който се интересува само за
“Никотиана” . В душата й избухва пожар, който изгаря всички чувства от миналото.
Изведнъж той спира и пепелището се покрива с тъжно спокойствие и тиха печал. Мозъкът
й заработва студено и тя решава да приеме искането на Борис, само ако при определи
условия, в които не жертва оставащото й достойнство.
Виктор Ефимич нарежда масата за вечеря. Ирина въздъхва облекчено.
Измъчващите душата й, противоречия са изчезнали, чувства се силна, свободна,
самоуверена и не съжалява за петте години, в които познава злото. Внезапно чува до себе
си непознат мъжки глас - вужд, далечен, фъфлещ оправдания и лъжи, които вече не могат
да я засегнат. Суха, противна ръка я хваща за китка, галейки я. Гласът я моли да не говори
глупости и й съобщава да прави каквото иска, няма значение дали Немския папиросен
концерн ще намали контенгентите. Тя отговаря, че ще остане, ще говори с фон Гайер, но
ще действа така както тя смята за добре и това важи завинаги. Борис я пита какво точно
смята да прави. В гласът му има тревога, породена от усещането, че Ирина се изтръгва от
живота му и неговата власт, което остава празнина в душата му. Жената заявява, че ще
прави това, което намира за редно и се насочва към осветената врата, която води към
терасата.
Експертът чака отегчено на масата и когато Ирина влиза при него отдъхва
облекчително. Нейното лице е ведро и спокойно, а това на Борис бледо и разстроено.
Костов я пита дали остава и тя се съгласява. Виктор Ефимич поднася вечерята и след
кратък разговор за бъдещия им брак, който според лекарката няма да се случи, настъпва
мълчание. Тя проговаря отново, питайки дали има други новини от София. Експертът й
отговаря, че Баташки ги напуска. Тя прави коментар, че всичко ще е наред и ще се справят
само да дойде фон Гайер. Тогава Борис внезапно извиква, че прекаляват, става от масата и
излиза от трапезарията. Ирина довършва вечерята и десерта си и се отправя в друга стая,
пожелавайки лека нощ на Костов, който отива да играе бридж в една от другите вили. Той
се прибира след полунощ, отегчен и леко пиян. Борис лежи в стаята си мрачен и вцепенен.
Когато всичко утихва, той отива до стаята на Ирина, пробва се да отключи вратата, но тя е
заключена и чука тихо. Тя го отпраща. Той я моли само да поговорят спокойно, но жената
не се съгласява. След това той удря вратата с юмрук. Тя го предупреждава, че ако
продължава да прави сцени, ще повика такси и ще си замине. Той се връща в стаята си,
където има коняк, изпива няколко чаши и се тръшка на леглото.
На следващия ден Борис заповядва на сестрата да отведе Мария в София.
Истинската господарка на вилата е изнесена като грозен предмет, който не трябва да
разваля настроението на гостите. С идването на немците Костов потъва в усърдна служба
на ”Никотиана”. Той организира цялата програма на гостите и по негови нареждания
пианото се кара в стаята предвидима за фон Гайер, който има навик да свири. Но гостите
идват твърде загрижени. Пристигат късно вечер и спят до късно. Следобеда прекарват в
слушане на радиото, слушайки немските станции. Международните събития поглъщат
вниманието им. Войната е е въпрос на дни или седмици. Тяхното настроение се подобрява
след подписването на германо-съветския пакт и вечерта минава в разговори за
светкавичната война. Но дори това не разведрява гиржите на фон Гайер, който се уединява
от останалите. Сутрин той става рано и отива да плува, връщайки се, когато другите
приключват със закуската или се оправят за плаж. След това той се затваря в стаята си и
чете. Привечер прави самотна разходка по скалистия плаж, където никой не отива. Той се
държи като затворен, но възпитан човек. Ирина на няколко пъти изпитва разликата, която
той проявява към нея.
 Една сутрин тя отива до кабините на плажа по-рано от обикновено, по времето, в
което немецът плува. Тя влиза в една от тях и започва да се съближа, упреквайки
колебанията си. Дните текат, а тя все още не е говорила с фон Гайер. Тя се облича и се
изтяга върху пясъка, продължавайки да мисли върху живота си. Разговорът с Борис и
поведението й към се него й се струват глупави. Не трябва да го дразни, а да го използва.
Сякаш заедно с любовта й се е разпаднала и предишната й личност. Всичко й се струва
като отдавна прочетен роман. Тя се повдига на лакти и оглежда морето. Към брега се
приближава тъмна точка. Германецът ще излезе на плажа след малко и жената се опъва
отново, чакайки. Той излиза, изцежда водата от себе си и тръгва към Ирина. Когато
пристига я пита дали ще плува, но тя заявява, че не знае как. Тя говори немски бавно и
точно. Фон Гайер си мисли как медицината е точната професия за нея. Той отива до
кабината, където е оставил нещата си, и се връща с табакерата и запалката си. Иска
одобрението й да запали една цигара при нея. Тя се съгласява и го моли да даде и на нея.
Той подава табакерата си. Жената пали цигара и сяда на пясъка. Германецът се изтяга до
нея, подпрян на лакътя си. Ирина го пита дали е доволен от почивката си. Той възразява,
че това не е почивка, защото чака война и се вълнува от нея както нибелунгите, когато
Хаген фон Троние убива сина си на Кримхилда. Внезапно той й задава въпроса дали мрази
германците. Лекарката отговаря, че не е мислила над това, но за да обича човек немците
трябва да е философ или да се занимава с тютюн, а тя се старае да бъде философ и живее в
атмосферата на тютюна. Тя казва, че се пробва да разсъждава като него, той се вълнува от
осъществяването на немския дух, няколко хиляди души ще използват материалните
облаги, а другите ще загинат, те са глупави и противни хора, които в неделни дни ядат
кренвирши, пият бира и слушат духовна музика. Пита го дали ще одобри становището им,
ако откажат за измрат за немския дух. Германецът се намръщва и отбелязва, че тълкува зле
най-добрият им философ. Ницше презира тълпата, но така той става най-големия й
благодетел, иска да я отучи от кренвиршите, бирата и духовната музика. Именно в това се
състои великата мисия на немския дух. Ирина казва, че не вярва в нея и докато този дух не
успее в мисията си, тя ще продължава да мисли цинично, но в нейна полза. Германецът я
поглежда удивено, мъчи се да каже нещо, но се спира, защото Костов отива към тях.
Главният експерт е твърде потиснат от слушането на немските станции, мрачни
мисли върху съдбата на човечеството и гледката, която заварва на плажа. Той поздравява
разсеяно и влиза в една от кабините за обличане. Докато излиза от нея по пътеката се
задават Зара и Лихтенфелд с компания от други летовци. Стигайки до плажа, групата се
пръска по кабините. Всички тези хора са слушали европейските станции до късно снощи и
отново на сутринта, прочели са последните вестници и сега говорят за събитията. Мирът
още агонизира. Правят се безнадеждни опити за неговото спасение. Може би в последния
момент ще стане чудо и немската лудост да се отприщи на изток, вместо на запад.
Костов сяда ядосан до Ирина и фон Гайер и поглежда разсеяно тълпата пред себе
си. Идват нови хора, плажът се оживява и слънцето започва да препича. Той се чувства
оскърбен от всички хора, които са забогатели от износ на яйца, плодове, тютюн и бекон.
Поглежда събеседниците си, търсейки подкрепа у тях, но понеже е седнал н два метра от
тях, не може да намеси веднага в разговара им. Той се мъчи да чуе за какво си говорят, но
разговорът е твърде тих и не разбира нищо. Ирина високо го пита дали има нещо ново.
Костов с досада осведомява, че немците предупреждават за важно съобщение, но не
определят точно кога. Фон Гайер небрежно произнася, че това е ултиматумът към Полша,
който няма да бъде приет според него. Това значи война.
Експертът се пробва да разбере докъде са стигнали отношенията им и съобщава, че
довечера в града ще има концерт. Германецът отказва да отиде, както и лекарката, която се
оправдава, че има да преписва на пишеща машина. Костов знае, че вече е написала
научната си работа и злобно казва на български, че и така е предполагал. Лекарката се
ядосва. Произнася саркастично, че той се готви за това събитие от три дни и сигурно е
разбрал, че и царят ще присъства. Той отговаря, че не знае, но тя трябва да е благодарна,
защото е могъл да остане в къщата и да им пречи и отбелязва, че колелото се е завъртяло
много добре. Жената се съгласява с това. Фон Гайер не разбира добре български, но следи
острия тон на репликите им и когато млъкват шеговито отбелязва, че има война навсякъде.
Ирина потвърждава и добавя, че тютюневата атмосфера отравя всичко.
Експертът ги гледа озадачено и се готви за нова атака, но го спира пристигането на
Зара и Лехтенфолд. Тяхната поява носи досада и Ирина решава да си тръгне. Докато
баронът изтяга тялото си върху пясъка, момичето седи известно време права, за да покаже
новия си бански костюм. След това сяка между Фон Гайер и Лехтенфолд. Тялото й е тънко
и запазва юношеската й свежест. Само очите й са се променили - предния им израз на
невинно лекомислие е заменено с подигравателен цинизъм и нахалство. Макар да е
натрупала пари от предишните си любовници, тя стиска сега баронът до краен предел,
който тегли все по-често аванси и сключва заеми от Прайбиш. Зара вече дои мъжете с
изкуството на виртуоз, но все още не може да вземе по-голяма п;ячка от глупак като
Лихтенфолд, който й е омръзнал до гуша, ала връзките с него служат като доказателство за
лоялност пред немската разузнавателна служба, която също и дава пари.
Фон Гайер приема нейното идване като кацането на досадна муха. Баронът заема
празното място на Костов и сяда до Ирина. Той й предлага няколко пъти да я научи да
плува, но тя отказва. Докато той й показва уменията си да забавлява жени, Зара започва да
говори на фон Гайер за слуховете между обитателите на вилите. Той и прави знак с ръка за
досада и тя млъква. След малко лекарката става и влиза в кабината да се облича.
Лихтенфелд и Зара отиват да плува, а експертът се приближава до останалия немец.
Двамата започват разговор за това каква жена е Ирина, как има вероятност да
напусне Борис и да се замине от техните среди, но може да остане чрез комисионна.
Германецът одобрява тази идея. След кратко мълчание сменя темата на това как концерна е
принуден да намали доставките от “Никотиана”, за да може да помогне на по-малките
фирми, и започват двойнствен диалог, който приключв, но техните мисли продължават да
текат. Фон Гайер се изправя бавно и съобщава, че ще се прибира, понеже е седял много на
слънце. Поздравява учтиво и отива да се облича в кабината. После Костов вижда как върви
по пътеката, струва му се, че в този възпитан човек има нещо високомерно, но го
оправдава, защото така са го научили турските и гръцки тютюневи васали. Тогава той ляга
на пясъка, затваря очите си и се унася в звука на вълните, усещайки студена печал.
Немецът крачи по пътеката за вилите и както винаги се е отдал на мечти за
величието на немския дух. Изведнъж той спира. Струва му се, че има нещо страшно -
враждебната материя, която отказва да следва полета на духа. Дори собственото му тяло се
отказва да прави това, но той се освобождава и пак тръгва. В този момент той желае
войната както в младостта си.
Към пет следобед всички се събират около радиото в очакване на съобщението.
Костов седи до апарата и мести бутоните му, улавяйки новини от цял свят. По
предавателите на Берлин и Хамбург звучат военни маршове, прекъсвани само от описания
на полски зверства над немски малцинства, но дори фон Гайер и Лихтенфелд не вярват
сериозно на на тези съобщения. Най-после експертът намира радио София, по което звучи
танцова музика и става уморен от стола. Мястото му заема баронът и Зара го моли да
послушат малко музика, но той само я поглежда накриво, завъртайки отново винта в
търсене на немски честоти. Изведнъж Берлинското радио съобщава странната новина, че
Хендерсън е посрещнат в канцлерството на райха с военни почести. Всички наострят уши
и се раздвижват. След малко говорителят добавя, че важното съобщение се отлага за
следващия ден и че полските съюзници правят последен опит да насочат Хитлер на изток.
В трапезарията става като чели по-весели и оптимизъм обхваща всички. Тогава Костов
пита дали ще ходят на концерта. Всички се съгласяват, освен Ирина и фон Гайер.
След вечеря Ирина се затваря в стаята си, сяда до прозореца и запалва цигара.
Костов изкарва колата, карайки се на Виктор Ефимич за някаква дреболия, сяда зад волана
и надува клаксона. Баронът успокоява кучето си и отива, но Борис и Зара все още не
излизат. След малко те излизат от главния вход заедно и гузно. Лекарката заключва, че това
момиче може да я замести в леглото на Борис, но няма да му е от полза срещу фон Гайер.
Експертът пали колата и тя потегля. Настъпва тишина. Ирина чувства внезапна пустота и
самотност, сякаш тази вечер приключението й с Борис свършва. Тихо почукване на вратата
я стряска и Виктор Ефимич и съобщава, че немецът я кани да излезе на терасата. Тя се
съгласява. Пали лампата, поправя малко прическата си и слага малко червило на устните
си. Тя изведнъж осъзнава, че женския й рефлекс се е превърнал в преднамерено действие
на жена, която трябва да се хареса, и това разваля вълнението, което получава от
вниманието на германеца. Тя се чуди дали трябва да превръща флирта си в търговска
сметка и решава да не споменава мръсния тютюн на “Никотиана”, който отравя всичко.
Фон Гайер е изгасил лампата и се вижда само червеното огънче в края на цигарата
му. Ирина тръгва пипнешком до там. Очите й свикват и тя сяда на креслото до него. Тя го е
оставила до радиото и сега иска да знае дали има новини. Той обявява, че немските войски
навлизат в Полша - войната започва. Тя го пита как ще завърши и след кратко прекъсване
немецът казва неубедително, че Германия ще победи. След това неучаквано задава въпроса
дали жената се съмнява в това. Тя отговаря, че просто се интересува за нейната страна. Той
си спомня, че има малък народ, който минава за съюзник. Успокоява я, че от тях ще се иска
само храна, тютюн и работна ръка. Млъква внезапно и пак продължава с нерност, че ще се
наложи да се намали контингента на “Никотиана”, струва му се логично печалбите да се
разделят по равно на всички български фирми. Ирина произнася, че вече знае за това и го
моли да не говорят за тютюн тази вечер, защото този разговор не й е приятен. Бившия
летец се засмива саркастично, заявявайки, че той иска да го направи приятен и може да
промени решението си.
Настъпва кратко и напрегнато мълчание. Ирина поглежда лицето на събеседника
си, в което има скептицизъм, циничен вътрешен смях и готовност да приеме всяка измама.
Бодрата радост на жената се парализира нещо, което идва от тютюна, и тя осъзнава, че
трябва да напусне терасата. Става бързо от стола си и пожелава лека нощ, отива да спи,
защото ако остане ще развалят напълно вечерта. Германецът внезапно става и я улавя за
раменете. Заповядва й да седне. Тя трепва от докосването на ръцете му, но не възпротиви
твърдо. След това усеща как те я стискат като клещи и губи всяка възможност да се
изтръгне от тях. Тази негова постъпка й се струва банална и смешна, като зле изиграна
сцена от театър. Тя продумва, че може да опропасти концерна, но той би допуснал дори и
това. Тя добавя, че не му прилича да се прави на лекомислен и го моли да я пусне,
наричайки го генерал директор. Мъжа отслабва прегръдката си и остро я пита защо го е
нарекла така. Тя отговаря, за да не го нарича хауптман. Фон Гайер я освобождава и сяда на
креслото си с думите, че добре го е уличила, това се е очаквало от нея. След малко Ирина
пожелава отново лека нощ и се прибира.
На следващия ден тя заминава за София. Сбогува се само с Борис, позволявайки му
да я целуне. Немците спят, а Костов я чака с колата, за да я закара до града. След като
потеглят за града започват да говорят за снощната вечер. Разговорът приключва, когато
лекарката обяснява, че нищо не се е случило и пита експертът дали е доволен, дали има
смисъл да се вълнува вече от поведението й. Той не отговаря. Потискащи мисли са обзели
съзнанието му. Жената вече се вози по течението на живота и не се пробва да му се
противопоставя. Той осъзнава, че светът на тютюна я е превърнал в Зара. Тя ще остане
любовница на Борис, но пресметлива и може би невярна. Автомобилът навлиза в града и
след малко спира пред гарата. Костов я придружава до перона. Вагоните са пълни и той
намира с голям труд място за Ирина в едно първокласно купе, в което се е разположило
немско семейство. Когато дамата влиза, всички й правят място да се настани.
До тръгването на влака остават десет минути. Тя излиза да побъбри с експертът, но
разговорът им не върви. Затова тя му се извинява, че се е държала остро с него. Той
отговаря, че вече няма да се бърка в работите й. Жената добавя, че знае как ще уреди
живота си и се надява да стане по-хладнокръвна. Той се радва за нея и си мисли, че ще
нареди живота си много добре, защото е започнала да търгува. След това си спомня, че е
денят, в който се подстругва и е поканен у една пълничка дама, а която играе тенис.
Кондукторът подканва пътниците да се качват и влакът потегля. Мъжът се връща бавно
към колата. Щом сяда в нея го обзема убийствена и икса да я разбие в пропастта край пътя,
където той минава покрай отвесните скали на брега, но не го прави, защото знае, че това
желание както е дошло, така и ще отмине - както всички други пъти. След това той
подкарва колата към бръснарницата си.
Късно вечерта след този ден светът продължава да върви по неспирния път на
развитието си. Войната е в сила. Ирина мисли в купето на влака за това, колко е глупаво да
се кара с Борис и да се отказва от малката спортна кола и апартамента, които й е подарил.
Зара и Лихтенфелд танцуват в едно казино. Борис обмисля нови търговски операции,
затворен в стаята си, а Костов ухажва дебеличката дама. Фон Гайер седи на терасата и
мисли за гравюрата на Дюрер. Оцелелите от тютюневата стачка комунисти се събират на
нелегално съвещание, за да обсъдят последните директива на Централния комитет.