Цената на успеха – Есе

В днешните времена успехът е дума, която се среща прекалено често – дума, която
вкопчвайки се във всеки разговор, неусетно губи смисъла си. А какво ли всъщност може да е
той? - злато ли, слава ли, или пък по-високо място в социалната йерархия? Не, не и не!
Успехът – това е термин, обхващащ не само всичко това, но и още много други неща. Той
заема много форми. Успехът е всяко изпълнено желание, всяка удовлетворена нужда, всяко
материално или социално издигане.

Тук възниква още един въпрос – ако успехът е нещо толкова ценно, толкова желано, така
вградено у всеки човек да се стреми към него, то каква е цената на това, да бъде постигнат?
Отговорът отново остава същият – всичко. Докато в миналото в името на крайната цел са
били почвани войни и са били извършвани много масови убийства и военни престъпления, в
днешни дни цената обикновено се изразява в развалени семейни отношения, цялостна
морална деградация, физическо, а понякога дори и психическо здраве. С времето, формата,
която успехът заема за нас, е податлива на промяна. А с това неизбежно се мени и цената му.

Във фиктивния свят, особено този, сътворен от последователите на реализма през тридесетте
години на деветнадесети век, се изгражда една много ясна представа за истинската цена на
успеха. „Дядо Горио“ е един роман, който, разкривайки пред нас различните човешки съдби
в тогавашен Париж, успява да анализира гореспоменатия проблем и всичките му аспекти.
През очите на Йожен дьо Растиняк, главният герой в книгата, човек може да наблюдава
моралната деградация, заседяла се у висшата класа в столицата, и постепенно проправяща си
път към душата на младия студент по право. Разговорът с братовчедка му виконтеса дьо
Босеан подчертава много ясно моралите на обществото и начинът по който различните му
членове гледат едни на други – хората за тях са само средство да постигнат успеха – веднъж
щом той бъде достигнат, те биват захвърлени настрана. Култът към постигане на мечтите е
довел до забавяне на най-първите християнски морали за съпричастност и обич към хората.

От друга страна романът ясно успява да ни представи и другата страна на тази тема –
реализацията, че цената на успеха е твърде висока, промяната на личната дефиниция за
успех, и следователно на самата му цена. Дядо Горио дълго време смята, че успехът са
парите. Той не съумява да вгради друг морал освен този у своите дъщери, поради което ги
губи момента, в който остава без пари и собствен дом. А докато разбере, че това, което
истински е искал, е да бъде с дъщерите си през добрите и лошите времена, а не да става
причина дъщерите му да свикнат само на добри времена, е вече много късно.

В българската литература подобен ярък пример е творбата „Тютюн“ на Димитър Димов,

където успехът е цел, която често оправдава средствата. Още с първите няколко страници ние
се потапяме в света на Борис Морев – син на беден, но егоцентричен учител по латински,
свикнал цял живот да го подиграват. Борис обаче не се отказва от мечтите си да забогатее и
търпеливо работи върху задълбочаване на познанията си върху тютюна – това, което се
надява да го изведе от положението му. С течение на времето читателят може да наблюдава
промяната от Борис – макар младият бизнесмен никога да не е бил особено симпатичен,
досега не е показвал и същата жестокост към всички, несвързани пряко с осъществяването на
целите му. Дискомфортът при разговор с бедните работници, напомнящи му за собственият
му произход, се превръща в неприязън към тях и техните нужди, а желанието да защити
Ирина от мрачния път, по който е тръгнал – в окуражаване на това тя да продава тялото си, за
да забогатеят.

Всеки човек може да изведе от личния си живот примери за нещо, което му се е наложило да
пожертва, за да постигне победа. За учениците в България първия такъв възникна в седми
клас, когато са матурите по български и математика, чиито резултати предопределят
бъдещето на учениците. Ученици, целящи влизане в елитна гимназия, им се налага да се
откажат от своите хобита и от спорт, за да могат да посещават допълнителни уроци.
Мигрени, болки в очите и гърба са често срещани последните два-три месеца преди самите
матури. Учениците знаят обаче, че това е единственият път към успеха и продължават да
гонят мечтите си.

Стремежът да се издигаме все по-нависоко е нещо вградено дълбоко в човешката природа,

което в комбинация с една нездравословна, изпълнена с конкуренция среда, може да добие
себе-деструктивен характер. Не бива да оставим този наш стремеж да ни заслепи – трябва
винаги да се замисляме дали това, което ще жертваме в името на нашия успех, не би било в
крайна сметка доста по-скъпо за нас. Цената на успеха никога не трябва да се равнява на
това, което прави нас хора.